Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик,
25.07.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, ХХ състав в публично заседание на тринадесети
юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Д.Б., като разгледа
докладваното от съдия Лесенски НАХД № 887 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С
наказателно постановление № 19-1006-000545
от 26.02.2019 г. на Началник група към ОД на МВР Пазарджик е наложена
глоба в размер на 200 лв. на основание чл.53 ЗАНН, вр. чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП, глоба в размер на 10 лв. на
основание чл.53 ЗАНН, вр. чл.183, ал.1, т.1, пр. 1 и 2 от ЗДвП на Н.Д.Й. с ЕГН:
********** *** нарушения съответно на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП и на чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП.
Срещу наказателното постановление е
подадена в срок жалба от Н.Д.Й., в която се навеждат доводи за
незаконосъобразност на постановлението, като се моли да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
не се явява. Не се явява и надлежно упълномощения му процесуален представител,
също редовно призован.
Ответникът
по жалбата, редовно призован, не изпраща представител. Не взема становище.
Съдът,
като съобрази доводите в жалбата и събраните по делото гласни и писмени
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
На 03.02.2019 г. около 17.10 часа в община Пазарджик, на II-37 на изхода на село Гелеменово
в посока гр. Пазарджик жалбоподателят управлявал лек автомобил „***С*** ЦДИ“ с
рег. № РА ****КВ, негова собственост, когато е спрян за проверка от авто-патрул
при ОД на МВР Пазарджик, в чийто състав бил свидетелят С.В.. При спирането на автомобила полицейските служители
установили при проверка на документите на водача и автомобила, установили
посредством справка с ОДЧ, че последният е спрян от движение на 05.07.2017 г. на
основание чл.171, т.2 ЗДвП. Установили, че жалбоподателят не представя СУМПС и
КТ. Във връзка с посочените обстоятелства и като приел, че жалбоподателят е
нарушил разпоредбите съответно на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1, пр. 1 и 2 от ЗДвП,
свидетелят В.
му съставил акт за установяване на административно нарушение, който е подписан
от жалбоподателя без възражения. Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно
постановление.
По делото е разпитан като свидетел С.В., който в
показанията си потвърждава гореописаната фактическа обстановка. Тя се
потвърждава и от писмените доказателства по делото. Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетеля. Те се подкрепят и от останалите събрани писмени доказателства
по делото. Дадени от свидетеля показания са дадени от лице, които не е
заинтересовано пряко от изхода на делото. Съдът е изискал информация за
издадена ЗППАМ за спирането на автомобила от движение, като от сектор „Пътна
полиция“ е получено писмо, че такава не е издавана.
При така установените обстоятелства от правна страна съдът намира, че
жалбата е основателна по следните съображения:
Видно от изложеното в т.1 от НП е, че жалбоподателят е
санкциониран за нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП. Съгласно нея на водача на пътно превозно
средство е забранено да управлява пътно превозно средство, спряно от движение.
Безспорно се установи, че жалбоподателят е управлявал горепосоченото МПС - лек автомобил „***С***
ЦДИ“ с рег. № РА ****КВ на процесната дата и място, което обаче не се установи
да е било спряно от движение към 05.07.2017 г., така както е посочено в НП, т.е.
от обективна страна административно нарушение не е налице. За да е налице
административно нарушение и от субективна страна следва жалбоподателят да е
наясно с обстоятелството, че този автомобил е бил евентуално спрян от движение.
Няма данни и въобще жалбоподателят да е бил наясно, че автомобилът
евентуално е бил спрян от движение. Поради това НП по т.1 следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Незаконосъобразно се явява НП и по т.2. Установи се
жалбоподателят е управлявал МПС на процесната дата и място, като не е носил
СУМПС и КТ. Налице са две отделни
самостоятелни административни нарушения на разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
От друга страна обаче жалбоподателят е наказан с една санкция, което поставя
въпроса за кое от тези две нарушения е наложена тя, като от една страна се
възпрепятства жалбоподателят да разбере вмененото му
административно-наказателно нарушение, за да организира адекватно защитата си,
а от друга страна означава, че НП е било издадено в нарушение на императивните
изисквания на чл.18
от ЗАНН, съгласно който: „Когато с едно деяние са извършени няколко
административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни
нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях“.
Наложеното едно наказание за две отделни нарушения води до неяснота по
отношение на приетата фактическа обстановка от АНО, спрямо която съдът да
осъществи контрол за законосъобразност.
По изложените съображения въззивният съд счита, че
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Районен съд Пазарджик
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно
постановление № 19-1006-000545 от 26.02.2019 г. на Началник група към ОД на
МВР Пазарджик, с което е наложена глоба в размер на 200 лв. на основание чл.53 ЗАНН, вр. чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП,
глоба в размер на 10 лв. на основание чл.53 ЗАНН, вр. чл.183, ал.1, т.1,
пр. 1 и 2 от ЗДвП на Н.Д.Й. с ЕГН: ********** *** нарушения съответно на чл.5,
ал.3, т.2 от ЗДвП и на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: