Решение по дело №230/2022 на Районен съд - Девня

Номер на акта: 16
Дата: 23 януари 2023 г.
Съдия: Антони Иванов Николов
Дело: 20223120200230
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 юли 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Девня, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ Административно
наказателно дело № 20223120200230 по описа за 2022 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба от И. Е. И., ЕГН: **********, срещу
НП № 21- 0253 – 000556 / 22. 11. 2021 г. на Началник група - РУ – Девня – ОД
– МВР – Варна. Със същото на жалбоподателя:
за нарушаване разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл.
174, ал. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на две хиляди лева и „Лишаване от право да управлява моторно
превозно средство“ за срок от две години.
Жалбоподателят моли съда да отмени НП с довод незаконосъобразност,
в частност процесуални нарушения.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, от надлежна
страна и следва да бъде разгледана.
Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание не се
представлява. Процесуален представител депозира писмено становище с
което поддържа жалбата. Претендира за присъждане на разноски при
прекомерност на такива за другата страна.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се
1
представлява от процесуален представител.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира
за установена следната фактическа обстановка:

На 03. 08. 2021 г. в гр. Суворово, обл. Варна, възз. И. Е. И. управлявал
моторно превозно средство с ДК№ ******, собственост на трето лице. Бил
спрян от свид. Ж. М. Ж. - служител при ОД – МВР – Варна, който извършил
документална проверка. Свидетелят пожелал на водача да бъде извършена
проверка с тест за установяване употреба на наркотични вещества или техни
аналози, което било отказано от въззивника. В съответствие с нормативните
изисквания бил попълнен талон за изследване по образец, респективно била
дадена възможност на въззивника да изпълни предписание за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химико – токсилогично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Бил съставен АУАН, предявен и подписан от
въззивника без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били
депозирани писмени такива. Административно – наказващият орган приел
констатациите на актосъставителя, като ангажирал отговорността на
въззивника.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на свидетелските показания, както и от приложените и приети по делото
писмени материали, които кредитира като единни, последователни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни,
обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата фактическа
обстановка и относими към предмета на доказване. Следва да се отчете
незаинтересоваността на свидетеля от изхода на делото.

При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:

Настоящият състав намира, че АУАН е изготвен от длъжностно лице
със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, лимитирано
2
изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен. НП е издадено от
компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно
връчено. Фактическата обстановка е еднакво отразена в АУАН и НП.
Съдът намира, че в случая е осъществен състава на визираното
нарушение.
От обективна страна за съда не остава съмнение, че възивникът е
управлявал моторно превозно средство, което е „всяка една манипулация и
боравене с уредите, приборите и механизмите му”. Същевременно като водач
е отказал на служител при ОД – МВР – Варна да му извърши проверка с тест
за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Горното съдът извежда от свидетелските показания, както и от приложените
и приети по делото писмени документи.
От субективна страна нарушението е извършено умишлено. Горното
съдът извежда от цялостното поведение на въззивника, обективирано по
делото, от вида и последователността на неговите действия.
Доколкото наложеното е в строго определен размер, съдът не следва да
разглежда въпроса относно неговото редуциране.
Предвид факта, че нарушения от подобен вид касаят безопасността на
движението по пътищата съдът намира, че формират сравнително висока
обществена опасност, поради което не могат да бъдат приравнени към
маловажните случаи, респективно правилно в случая е ангажирана
административно – наказателната отговорност, още повече, че конкретния
случай по нищо не се различава от обикновените такива, именно за които
законодателя е предвидил налагане на санкция.
Съдът намира наведеното от въззивника за неоснователно, поради
следното: не се установиха процесуални нарушения, от категорията на
съществените такива, които да обусловят цялостна отмяна. По безспорен
начин в хода на производството се доказа осъществяването на състава на
визираното нарушение от обективна и субективна страна, доколкото за
горното се събраха категорични доказателства. В обстоятелствените части на
АУАН и НП нарушението е описано в степен, позволяваща на въззивника да
разбере в какво се състои то, респективно да организира адекватно защитата
си. С оглед наведеното следва да бъде отбелязано, че отговорността на
въззивника е ангажирана за отказа да му бъде извършена проверка с тест за
3
установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози. В унисон
с нормативните изисквания е бил попълнен талон за изследване по образец,
респективно била е дадена възможност на въззивника да изпълни
предписание за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химико – токсилогично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози. Но това има значение
за спазване на нормативното изискване да бъде осигурена горната
възможност, но няма касателство към самото нарушение, изразяващо се в
отказа за полеви тест. В момента в който въззивника е отказал да бъде тестван
с тест, същият е осъществил състава на вмененото му. Действително в АУАН
и НП се съдържа цялото съдържание на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, но в
обстоятелствените части на същите коректно и точно е описан единствено
отказа, т. е. не е налице неяснота относно какво се ангажира административно
– наказателната отговорност на въззивника. Непълноти относно контролни
точки по никакъв начин не могат да доведат до цялостна отмяна на
атакуваното НП.
Предвид горното съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде
потвърдено, поради което и на основание чл. 63 от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21- 0253 – 000556 / 22. 11. 2021 г. на Началник
група - РУ – Девня – ОД – МВР – Варна, с което на И. Е. И., ЕГН:
**********:
за нарушаване разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл.
174, ал. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на две хиляди лева и „Лишаване от право да управлява моторно
превозно средство“ за срок от две години.
Решението подлежи на съдебен контрол в 14 – дневен срок от
съобщаването пред Административен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
4