Решение по дело №184/2021 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.ВРАЦА,19.07.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд,VІІІ граждански състав,в публичното съдебно заседание на 15.07.2021 г.,в състав:

 

Районен съдия:ЕМИЛ КРЪСТЕВ

 

при секретаря Стефка Радева,като разгледа докладваното от съдията гр. дело №184 по описа за 2021 г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Делото е образувано по предявен на 13.01.2021 г. от ”БНП Париба Пърсънъл Файненс”С.А. Република Франция гр.Париж бул.”Осман”№1,чрез ”БНП Париба Пърсънъл Файненс”С.А. клон България,********,със седалище и адрес на управление гр.София ж.к.”Младост 4” Бизнес Парк София сграда 14,представлявано от Димитър Тодоров Димитров,чрез юк.Н.А.М.,против С.П.С. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** иск с правно основание чл.422 ал.1 във връзка с чл.чл.415 ал.1 и 124 от ГПК.

Ищецът твърди,че на 16.07.2019 г. между страните бил сключен договор за кредит №CREX-17160391.Договорът бил сключен за закупуване на стоки и услуги на изплащане за срок от 18 м. до 20.01.2021 г..След сключването на договора,сумата за закупуване на стоки била преведена на търговеца.Ответникът следвало да погаси с 18 месечни вноски по 89.91 лв./главница и възнаградителна лихва/.При забава на вноска дължал обезщетение в размер на законната лихва.До 20.11.2019 г. ответникът бил заплатил 3 бр. вноски и бил преустановил погасяването.

За задълженията на ответника,ищецът бил подал заявление по чл.410 от ГПК.По образуваното ч.гр. дело №2493/2020 г. на ВРС била издадена заповед за изпълнение, която не била връчена на ответника поради неоткриването му.Което обуславяло правния интерес на ищецът да сезира Съда.

Иска се да бъде признато за установено,че ответникът дължи на ищеца сумите по заповедта за изпълнение : 1 174.89 лв. - главница по договор за потребителски кредит №CREX-17160391,сключен на 16.07.2019 г. между ”БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. Париж,рег. №*********,чрез ”БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. клон България,и ответника;173.76 лв. - възнаградителна лихва за периода от 20.11.2019 г. до 20.01.2021 г.;73.07 лв. - мораторна лихва за периода от 20.12.2019 г. до 16.09.2020 г.; законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението в съда - 30.09.2020 г. до окончателното изплащане на главницата.

В условията на евентуалност/ако установителният иск бъде отхвърлен,поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост преди депозирането на заявлението/,предявява осъдителен иск за сумите.

Иска се и присъждане на разноските в производствата.

След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустим иск.В срока по чл.131 от ГПК,от назначения на основание чл.47 от ГПК особен представител на ответника адв.М.Г. *** е постъпил отговор,с който се оспорва иска,като неоснователен.

Била погасявана и застраховка кредит,като липсвали доказателства за предварително установен размер на същата.Били начислявани и лихви за забава,като липсвали данни по какъв начин били изчислени.Не било доказано дали доставката на стоката е била извършена.Шрифтът в договора и Общите условия бил по-малък от определения такъв по ЗПК.Уговорените лихвен процент и ГПР противоречали на добрите нрави.Лихвеният процент не надвишавал петкратния размер на законовата лихва,но не било ясно дали бил изчислен съгласно изискванията на чл.19 от ЗПК.Договорът и ОУ не били индивидуално уговорени,т.е. била налице неравнопоставеност със съответните последици.Предсрочната изискуемост не била обявена валидно на ответника, последицата била неизискуемост в предявените размер и основание.

Съдебният състав,предвид наведените доводи и събраните допустими,относими и необходими доказателства, приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

На 30.09.2020 г. ищецът е депозирал във ВРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника за : 1 174.89 лв. - главница по договор за потребителски кредит №CREX-17160391,сключен на 16.07.2019 г. между ”БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. Париж,рег. №*********,чрез ”БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. клон България,и ответника;173.76 лв. - възнаградителна лихва за периода от 20.11.2019 г. до 20.01.2021 г.;73.07 лв. - мораторна лихва за периода от 20.12.2019 г. до 16.09.2020 г.;законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението в съда - 30.09.2020 г. до окончателното изплащане на главницата;разноските по делото - 28.43 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

На 05.10.2020 г. е била издадена заповед за изпълнение №260163 за сумите.Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Ищецът е бил уведомен за възможността да предяви иск за установяване дължимостта на сумата на 04.01.2021 г..

Горното е видно от приложеното ч.гр. дело №2493/2020 г. по описа на ВРС.

На 16.07.2019 г. между страните е бил сключен договор за потребителски кредит №CREX-17160391.С договора на ответника е бил отпуснат кредит в размер на 1 371.66 лв. /за CD система Сони на стойност 1 199 лв. и застраховка ”Сигурност на плащанията” на стойност 172.66 лв./,който е следвало да бъде погасен с 18 бр. месечни вноски от по 89.91 лв./общо 1 618.38 лв./,с първа падежна дата 20.08.2019 г./годишен процент на разходите 23.52,лихвен процент 21.3/.

Съгласно договора,кредитът се изплаща пряко на търговеца.При забава на вноска се дължи обезщетение в размер на законната лихва за забава за периода на забавата.При просрочване на две вноски,вземанията стават предсрочно изискуеми,без да е необходимо кредиторът да изпраща съобщение за настъпването на предсрочната изискуемост.

Горното е видно от представения договор.

По делото е била допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза.Вещото лице е установило,че на 17.07.2019 г. ищецът е превел на ”Технополис България”ЕАД магазин Враца сумата от 1 199 лв..Ответникът е направил три погасителни вноски-на 22.08.,на 23.09. и на 25.10.2019 г.,с които е била погасена главница в размер на 196.77 лв. и възнаградителна лихва в размер на 72.96 лв..

Вещото лице е изчислило задълженията по договора на ответника към датата на подаването на заявлението/респ. и към датата на изготвянето на заключението/ на 1 174.89 лв. за главница и 173.76 лв. за възнаградителна лихва. Изчислило е и мораторната лихва за периода 20.12.2019 г.-16.09.2020 г. на 88.77 лв..

При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:

Предявеният установителен иск е допустим/като предявен в срок от валидно представляван правен субект с правен интерес/.Разгледан по същество,искът е частично основателен.

Касателно иска за главницата : ищецът е следвало да докаже,че между страните е възникнало облигационно отношение/договор за заем/,по силата на което за ответникът е възникнало задължение за връщане на заетата сума в претендирания размер.

Наличието на валидно сключен договор за заем и предоставянето на заемната сума се установява от събраните писмени доказателства и от заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-счетоводна експертиза.

    Не се установява ответникът да е върнал заетата сума /било е в негова доказателствена тежест/.

    Затова и Съдът приема,че ответникът дължи на ищеца 1 002.23 лв. главница.Ищецът претендира като главница и застрахователна премия,като не е представил полица или друго писмено доказателство,удостоверяващо сключването на договор за застраховка.

По доводите на особения представител на ответника за неоснователност на иска/недоказаност на задълженията на ответника и нищожност на договора поради наличие на неравноправни клаузи/ : преводът на сумата от 1199 лв. е установен от вещото лице и не се констатират пороци на процесния договор за кредит,касаещи неспазване на изискванията на чл.чл.10 и 11 от ЗПК,водещи до неговата недействителност.

    В останалата му част до пълния му размер,искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.Следва да бъде присъдена и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на главницата.

Касателно иска за възнаградителната лихва : от съдържанието на договора е видно,че между страните е била уговорена такава.Уговарянето е допустимо от закона.

    При заключението на вещото лице и частичната основателност на претенцията за главницата,Съдът ще приеме обаче,че ответникът дължи на ищеца възнаградителна лихва в по-нисък от претендирания размер,а именно 148.22 лв..Искът следва да бъде уважен за сумата,а в останалата му част до пълния му размер-отхвърлен като неоснователен.

Касателно иска за лихвата за забава : Съдът приема,че не се дължи такава,доколкото предсрочната изискуемост на главното задължение е била обявена на ответника едва с връчването на исковата молба/независимо от уговорката в договора,че предсрочната изискуемост настъпва автоматично при просрочие на вноска,в какъвто смисъл е тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по тълк. дело №4/2013 г. на ВКС ОСГТК в т.18/.Този иск следва да бъде отхвърлен изцяло.

Касателно евентуално предявените осъдителни искове/в случай,че искът по чл.422 ал.1 от ГПК бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост/ : условието се е сбъднало само по отношение на претенцията за обезщетение за забава.Искът следва да бъде отхвърлен по изложените съображения - ненадлежно обявяване на предсрочната изискуемост и поставяне на ответника в забава едва с връчването на копие от исковата молба.

По горните съображения,Съдът приема,че ответникът дължи на ищеца част от сумите по заповедта за изпълнение : 1 002.23 лв. главница и 148.22 лв. възнаградителна лихва.В този смисъл предявеният иск по чл.422 ал.1 от ГПК следва да бъде уважен частично,респ. отхвърлен частично /за останалите суми по заповедта за изпълнение/.Изцяло следва да бъде отхвърлен и предявения осъдителен иск за обезщетение за забава.

При този изход на делото,ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските по делата, съразмерно уважената част от иска : по заповедното производство/сторени разноски 28.43 лв. държавна такса и 50 лв. юк. възнаграждение/ - 68.27 лв.,в настоящето производство/121.57 лв. държавна такса,100 лв. юк. възнаграждение,329.52 лв. възнаграждение особен представител и 200 лв. възнаграждение вещо лице/ - 653.76 лв..

Водим от горното,Съдът

 

 

                 Р  Е  Ш  И :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.П.С. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***,че дължи на ”БНП Париба Пърсънъл Файненс”С.А. Република Франция гр.Париж бул.”Осман”№1,чрез ”БНП Париба Пърсънъл Файненс”С.А. клон България,********,със седалище и адрес на управление гр.София ж.к.”Младост 4” Бизнес Парк София сграда 14,представлявано от Димитър Тодоров Димитров,част от сумите по издадената по ч.гр. дело №2493/2020 г. на ВРС заповед за изпълнение №260163/05.10.2020 г.,а именно : 1 002.23 лева - главница по договор за потребителски кредит №CREX-17160391,сключен на 16.07.2019 г. между ”БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. Париж,рег. №*********,чрез ”БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. клон България,и ответника;148.22 лв. - възнаградителна лихва за периода от 20.11.2019 г. до 20.01.2021 г.;законната лихва върху главницата,считано от 30.09.2020 г. до окончателното изплащане на главницата.

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск в останалата му част до пълния му размер,като неоснователен и недоказан, както и осъдителния иск за 73.07 лева - мораторна лихва за периода от 20.12.2019 г. до 16.09.2020 г..

 

 

ОСЪЖДА С.П.С. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** да заплати на ”БНП Париба Пърсънъл Файненс”С.А. Република Франция гр.Париж бул.”Осман”№1,чрез ”БНП Париба Пърсънъл Файненс”С.А. клон България,********,със седалище и адрес на управление гр.София ж.к.”Младост 4” Бизнес Парк София сграда 14,представлявано от Димитър Тодоров Димитров,68.27 лева деловодни разноски по ч.гр. дело №2493/2020 г. на ВРС,както и 653.76 лв. деловодни разноски по настоящето дело.

 

 

Банкова сметка,***ните суми : IBAN: ***; ВIС CITIBGSF Ситибанк Европа АД клон България.

 

 

    Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :