Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на четвърти
април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Росен Д.
при секретаря Алина Тодорова като разгледа докладваното от съдия Д.
гражданско дело № 11257 по описа за 2017
год., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищецът Р.Ц.Д., ЕГН **********, чрез
процесуалния представител
адв. Я.Д. е предявил против ЗАД „ОЗК - З.“,
гр. София иск за заплащане на обезщетение
за търпени неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания,
настъпили в резултат на ПТП на 24.03.2017 г. в размер на сумата
от 30 000 лв., ведно със законна лихва
върху нея от 28.07.2017 г. /датата на изтичане на
3-месечния срок за произнасяне по предявената претенция/
до окончателното й изплащане и разноските по делото.
Твърди,че е пострадал при
ПТП, вина за което има водачът на лек автомобил „Мерцедес Ц 180“ с per. No. ******П.К.С.. Твърди,че за процесното МПС е имало валидна застраховка за Гражданска
отговорност при ответното дружество.
Ищецът чрез своя пълномощник поддържа предявения иск и
претендира присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение.
ответникът ЗАД „ОЗК - З.“, гр. София оспорва предявения иск
по основание и размер.
Оспорва механизма на ПТП, както и изключителната вина на водача
П.С., респ. че е причинен деликт от него, като
твърди, че основната вина за настъпване на
процесното ПТП е на ищеца. В тази връзка твърди, че ищецът
е нарушил разпоредбите на чл. 71,
ал. 1 ЗДвП,
като е управлявал ППС с животинска тяга без съответните светлини, а също така е нарушил и разпоредбите на чл. 15, ал.
5 ЗДвП, чл.
106 ЗДвП и чл.
5 ЗДвП.
Прави
възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна
на ищеца, като твърди, че
същият не е успял да управлява
ППС с животинска тяга, не е упражнил необходимия
контрол върху животното, а също така е управлявал ППС без съответните светлини. Твърди, че
пред вид нетрезвото състояние, в което е бил ищецът,
същият не е бил адекватен, не се е държал
на обозначените места в каруцата и това е допринесло за падането му.
На следващо място твърди, че ищецът
е нарушил и общите разпореби на ЗДвП,
като се е возил без светлоотразителна жилетка, което е задължително за водачите на ППС, които нямат собствени
сигнални светлини. Оспорва и претенцията за лихви. Претендира разноски по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представените по делото констативен протокол № К
174/24.03.2017 год., АУАН № 601590/24.03.2017 год. и влязло в сила наказателно
постановление № 17-4332-006991 се установява, че на 24.03.2017 год. около 20.30 ч. на ул.Васил Левски,в с.Горни Богоров,гр.София
е настъпило ПТП, при което лек автомобил марка „Мерцедес Ц 180“ с per. No. ******управляван от П.К.С. е блъснал отзад ППС-каруца
теглена от магаре и управлявана от пострадалия Р.Ц.Д.. В следствие на
катастрофата ищецът е получил телесни увреждания- разкъсно- контузна рана на лицето.
мозъчно сътресение.
съмнение за
счупване на ребро вляво.
Към датата на ПТП- то горния автомобил е бил застрахован
по застраховка “гражданска отговорност“ при ответното дружество-факт,който е
приет за безспорен.
По делото е изслушана и приета съдебно автотехническа
експертиза. Заключението съдът приема като обективно и професионално, като от
него се установява следния механизъм на произшествието: На 24.03.2017 г. около
20:25 часа /в тъмната част
на денонощието/ лек автомобил .„Мерцедес Ц 180“ с per. No.******, управляван от П.К.С. *** в посока от бул. „“Ломско
шосе“ към
село Мрамор. При изкачването на мостовото съоръжение над бул.„Околовръстен
път“ със скорост
от около 50 км.ч. и излизането на равната част на моска
автомобилът застига движещата се непосредствено пред него каруца, теглена
от магаре и управлявана от Р.Ц.Д. и реализира пътно-транспортно произшествие с нея,като я удра с предната си част отзад. Според експерта ударът е бил непредотвратим за водача на автомобила,тъй
като е могъл да забележи каруцата едва при изкачването на равната част на моста
на разстояние не повече от 5-10 м.
Заключението на СМЕ установява,че в следствие на
произшествието ищецът е получил разкъсно-контузна рана на лицето,
лекостепенно мозъчно сътресение (с липса на спомен за
инцидента и данни за патологичен рефлекс - Бабински). счупване на
4 (четвърто) ребро по предната мишнична
линия вляво,
счупване на основата на палеца
на левия крак. Пострадалият е прегледан незабавно в
УМБАЛ „Царица Иоанна“,но категорично е отказал да бъде хоспитализиран. Раната на главата е заздравяла
в срок от 10 - 15 дни. От мозъчното сътресение
възстановяването е в срок от 15 — 20 дни. Реброто е заздравяло също в срок до 20 дни.
Възможността за физическо натоварване на левия крак
се е възстановила в срок от 1 до
1,5 месеца.
Св.С./делинквент/ установява в
показанията си,че се е движил с не повече от 30-40 км.ч. и в момента,в който се
изкачин на равната част на моста забелязал
каруцата,опитал да спре,но поради малкото отстояние не успял да предотврати
удара. Каруцата нямала светлоотразители, ищецът бил с
тъмни дрехи,без светлоотразителна жилетка.
От показанията на св. Веселинова/дъщеря на ищеца/ се
установява, че в болницата ищецът не бил адекватен,изпитвал болки.Около два
месеца бил на легло,имал проблеми с паметта.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Съгласно 226,ал.1 КЗ увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД,според която
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според
ал. 2 на същия текст, при всички случаи на непозволено увреждане, вината се
предполага до доказване на противното.
По съществото на делото се установи, че е налице
непозволено увреждане. Водачът на лекия автомобил в нарушение на чл.20,ал.2 ЗДвП не се е съобразил с релефа на пътя и конкретните условия за видимост и се
е поставил в ситуацията да бъде изненадан от движещата се по пътя пред него
каруца.
Доказан е и фактът, че причиненият вредоносен резултат- телесните
увреждания на ищеца и търпените болки и неудобства са в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното деяние.
С оглед на горното и безспорния факт,че процесния
автомобил е бил застрахован при ответното дружество по застраховката
„Гражданска отговорност“ предявеният иск е основателен.
Съдът не възприема възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия . На първо място
няма доказателства за забрана на движение на ППС теглено от животинска сила в
участъка,където е настъпила катастрофата. Няма доказателства за възраженията на
ответника,че каруцата не е имала светлоотразители
съгласно законовите изисквания. В тази връзка съдът не кредитира показанията на
св.С.,тъй като последният има интерес да се приеме възражението на ответника в
тази част. На последно място няма законово задължение водачите на ППС с
животинска сила да носят светлоотразителни жилетки.
Размера на иска следва да се определи съгласно правилото
на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Според настоящия състав справедливо обезщетение за
търпените болки, мъки и страдания е в размер на по 7 000 лв.,като при
определянето съдът взе предвид тежестта на уврежданията,оздравителния период и
факта,че ищецът се е възстановил напълно от тях в един сравнително кратък срок
около месец. Този размер е съобразен също със социално-икономическите условия в
страната и установената съдебна практика по подобни случаи и лимита на
отговорност на застрахователя действаща към датата на събитието.
Върху определения
размер следва да се присъди и законната лихва от 28.07.2017 год. до
окончателното изплащане на главницата.
Над размера от 7000 лв. до претендирания такъв от
26 000 лв. искът като неоснователен следва да се отхвърли.
По разноските: Съобразно този изход на делото ответникът следва да заплати
на ищецът разноски в размер на 54 лв., на адв. Я.Д. възнаграждение по
чл.38 от ЗА в размер на - 680 лв. , а по
сметка на СГС да заплати държавна такса в размер на 280 лв.
Ищецът следва да заплати на ответника разноски по делото
в размер на 277 лв. и 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.“,
ЕИК ******, гр. София, ул. „******да заплати на Р.Ц.Д., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител адв. Я.Д., със съдебен адрес:*** на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди –болки и страдиния от телесни увреждания при ПТП настъпило на 24.03.2017
в размер на 7 000
лв. ведно със законната лихва върху тази сума считано от 28.07.2017
год. до окончателното й изплащане и разноски в размер на
54 лв., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
над уважения размер до претендирания от 26 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.“,
ЕИК ****** да заплати на адв. Я.Д.
възнаграждение по чл.38 от ЗА в размер на - 680 лв. , а по сметка на СГС да заплати държавна такса в размер на 280 лв.
ОСЪЖДА Р.Ц.Д., ЕГН ********** да заплати на ЗАД „ОЗК - З.“, ЕИК ****** разноски в общ размер от 477 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
от страните в двуседмичен срок от
съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: