№ 3210
гр. София, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110205056 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 19-4332-025104 от 02.12.2019 година началник
група „Пътна полиция” на СДВР е наложил на В. В. М., с ЕГН ********** наказание глоба
в размер на 50/петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП за извършено
нарушение на чл.137А, ал.1 ЗДвП.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното
лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не изпраща
представител.
В съдебно заседание въззиваемата страна-редовно призована- не изпраща
представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 06.11.2019г. жалбоподателят В. М. управлявал моторно превозно средство лек
автомобил марка “******”, с рег. № *******. На посочената дата, около 04.10 часа,
автомобилът се движел в град София, по бул. “Околовръстен път”, когато бил спрян за
извършване на проверка по реда на чл.165, ал.2, т.1 ЗДвП.
Във връзка с извършената проверка на 06.11.2019 година бил съставен акт за
установяване на административно нарушение серия АА, бланков номер 353890 от страна на
младши автоконтрольор, с който срещу В. В. М. било повдигнато
административнонаказателно обвинение за това, че при управление на моторно превозно
средство лек автомобил марка „******”, с рег. № ******* е управлявал МПС без поставен
обезопасителен колан, с какъвто автомобилът е оборудван, квалифицирано като нарушение
на чл.137А, ал.1 ЗДвП.
1
При предявяване на акта не са направени конкретни възражения, нито такива са
постъпили в рамките на установения 3-дневен срок.
На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление
(НП) № 19-4332-025104 от 02.12.2019 година началник група „Пътна полиция” на СДВР е
наложил на В. В. М., с ЕГН ********** наказание глоба в размер на 50/петдесет/ лева на
основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.137А, ал.1 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН, серия АА, №
353890/2019 година, Наказателно постановление (НП) № 19-4332-025104 от 02.12.2019
година, заповеди за компетентност на актосъставителя и административнонаказващия орган,
Справка-картон на водача В. В. М..
Настоящият съдебен състав кредитира в цялост представените по делото писмени
доказателства, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават
при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице
основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в
хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице- адресат на административно-
наказателната санкция, в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.1 ЗАНН, с оглед, на
което е допустима а разгледана по същество налага отмяна на издаденото НП.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН № АА353890/2016
година, който е съставен от компетентен орган- младши автоконтрольор, в рамките на
материалната и териториална компетентност на последния. Съгласно чл.189, ал.1 от ЗДвП,
актовете за установяване на нарушения се съставят от длъжностните лица към службите за
контрол, които съгласно чл. 165, ал.1 от ЗДвП се определят от министъра на вътрешните
работи.
Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е
издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално компетентен
орган.
В хода на административнонаказателното производство на жалбоподателя е било
повдигнато обвинение за осъществени от негова страна административно нарушение,
наказуемо по силата на санкционната разпоредба на чл.183, ал.7, т.4 от ЗДвП с наказание
глоба.
Твърди се, че нарушението е извършено на 06.11.2019г., когато е съставен и връчен
АУАН, а НП е издадено на 02.12.2019г., след което до датата на връчването му- 14.03.2023г.,
не са предприети каквито и да било действия, насочени към реализиране на
административната отговорност на нарушителя. При това обаче към момента на връчване на
наказателното постановление, е бил изтекъл срок, надхвърлящ предвидената в закона
погасителна давност, който изключва правото на държава, да реализира администратнивно-
наказателна отговорност за деянието. Доколкото в ЗАНН липсва самостоятелна уредба на
давността изключваща наказателното преследване, то по силата на изричното препращане
на чл.11 от ЗАНН, приложение намират правилата на НК. Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК за
деянията наказуеми с глоба и лишаване от право, преследването се погасява с изтичането на
три години от деянието, като срокът се прекъсва с всяко действие насочено срещу лицето.
Последното такова действие от момента на деянието- 06.11.2019г. и съставянето на АУАН
на същата дата е съставянето на Наказателното постановление на 02.12.2019г., след който
момент липсват данни да са предприемани каквито и да било действия, насочени към
2
реализиране на отговорността на жалбоподателя М., макар да не са налице данни
жалбоподателя да се е укривал. При това тригодишния срок, водещ до погасяване на
отговорността е изтекъл на 02.12.2022г. Изложените съображения, налагат отмяна на
наказателното постановление и прекратяване на производството, съобразно разпоредбата на
чл. 334, т.4, вр. чл.24, ал.1, т.3 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН.
Ето защо с оглед констатираните нарушения на процесуалните правила, както и
предвид изтеклата давност за наказателно преследване, жалбата се явява основателна и
процесното наказателно постановление следва да бъде отменено, а производството
прекратено.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.3 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 19-4332-025104 от 02.12.2019 година
началник група „Пътна полиция” на СДВР е наложил на В. В. М., с ЕГН **********
наказание глоба в размер на 50/петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП за
извършено нарушение на чл.137А, ал.1 ЗДвП.
ПРЕКРАТЯВА административно-наказателното производство.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3