Определение по дело №236/2020 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 590
Дата: 13 юли 2020 г.
Съдия: Елена Иванова Стоилова
Дело: 20203130100236
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 март 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

              / 13.07.2020 год., гр.Провадия

 

       Провадийският районен съд, на тринадесети юли, две хиляди и двадесета година, в закрито заседание в следния състав:

                                          

                                                                          Районен съдия: Елена Стоилова

 

разгледа гражданско дело № 236 по описа на съда за 2020 година, установи:

Производството е образувано по искова молба от С.Н.Н., с ЕГН **********, с адрес *** срещу община Дългопол.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, на основание чл. 140 от ГПК съдът следва да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства.

       Съдът на основание чл.140, ал.3 от ГПК изготви следния проект доклад по делото:

В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права:

Ищецът твърди, че е собственик в резултат на осъществено давностно владение на имот находящи се в с. Сладка вода, а именно: Изоставена орна земя с площ 923 кв.м. местност „ЧЕИРИТЕ“, с индентификатор № 67129.13.26 предходен № 013026.

Давностното владение било осъществявано от ищеца и семейството му от както той се помнел и никой не го оспорвал.

В исковата молба се излага, че през.м.01.2020г. ищецът решил да продаде част от имотите си в землище с. Сладка вода, община Дългопол и при снабдяването си със скици установил, че имот Изоставена орна земя с площ 923 кв м. местност „ЧЕИРИТЕ“, с индентификатор № 67129.13.26 предходен № 013026 се води като Земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ.

Иска да бъде прието за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на имот Изоставена орна земя с площ 923 кв м. местност „ЧЕИРИТЕ“, с индентификатор № 67129.13.26 въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник по делото.

В него той излага, че исковата молба е недопустима, тъй като липсвало правен интерес от предявяването на иска. Твърди се, че към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ и към момента на подаване на отговора процесния имот не е общинска собственост, за него нямало съставен АОС и община Дългопол нямала никакви претенции за този имот.

Иска се да се остави без разглеждане предявения иск като недопустим и производството да бъде прекратено.

Правна квалификация на предявените искове:

Предявеният с исковата молба е установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за установяване в отношенията между страните, че ищеца е собственик на основание изтекла в негова полза придобивна давност на процесния недвижим имот.

Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, указва на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка от тях е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

 Съдът на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на ищеца, че носи доказателствената тежест да докаже, че е изтекла в негова полза придобивна давност върху претендирания имот – факта на владението на процесния имот, периода на владението, намерението за своене на процесния имот, факта, че владението е било постоянно, явно и непрекъснато, че процесния имот е определен като земя по чл.19 ЗСПЗЗ.

Съдът на основани чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на ответника, че няма факти, които да са в негова доказателствена тежест.

Съдът на основание чл.146, ал.2 от ГПК намира, че няма факти, за които страните не сочат доказателства.

Съдът на основание чл.140 от ГПК следва да се произнесе по допускане на доказателствата.

Следва да бъдат допуснати за приемане представените с исковата молба писмени доказателства, като допустими и относими към предмета на спора.  На ищеца следа да се допуснат до разпит исканите двама свидетели.      

Съдът намира, че не са налице основания за прекратяване на производството по делото тъй като самото обстоятелство, че процесния имот е включен като земя по чл.19 ЗСПЗЗ води до оспорване твърдяното от ищеца правото на собственост върху процесния имот. Според разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите определени като такива по чл.19 ЗСПЗЗ стават общинска собственост. Това става по силата на закона, поради това липсата или наличието на издаден АОС, който само констатира, но не поражда право на собственост не означава, че ответника не оспорва твърдяното право на собственост на ищеца. 

Водим от горното и на основание чл.140 ал.1 и ал. 3 от ГПК, Провадийският районен съд

                              

О П Р Е Д Е Л И :

 

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.08.2020 год. от 10:40 часа, за които дата и час да се призоват страните.

ДОПУСКА приложените към исковата молбата писмени доказателства.

ДОПУСКА на ищеца двама свидетели при режим на водене за насроченото съдебно заседание.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за прекратяване на производството по делото като недопустимо.

НАПЪТСТВА страните към сключването на съдебна спогодба, медиация, извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно уреждане на спора, последиците от които са по-благоприятни за тях.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, страните са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

       ДА СЕ ВРЪЧИ ПРЕПИС от определението на страните, а на ищеца и от отговора.

Определението не подлежи на обжалване.                                                                     

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………….