№ 2321
гр. София, 15.07.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-11, в публично при закрити врати
заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария Янк. Иванова Вранеску
при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова
като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Частно
търговско дело № 20221100900071 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искане с правно основание чл.679 от ТЗ, с което НАП
иска да се отмени взето Решение на ОС на кредиторите на „СП К.““ ЕООД ЕИК ****
проведено на 05.01.2022г., в частта относно определено окончателно възнаграждение на
синдика .
Молителя твърди, че така взетото решение е незаконосъобразно доколкото се
предвижда изплащане на окончателно възнаграждение от 2 % от събраните суми от
осребрените активи, което следва да се изплати от събраните суми от продажба на активи,
върху които няма обезпечения, като се изплаща ежемесечно. Излага съображения, че това
решение ощетява кредиторите, чиито вземания не са обезпечени. Излага съображения и че с
това решение се ощетява държавата с права на кредитор за публични вземания с поредност
на удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.6 и т.7 от ТЗ. Намира, че определяне на окончателното
възнаграждение би било оправдано ако осребряването е обвързано със срок, което ще
намали текущото възнаграждение на синдика, както и на разходите свързани с опарване и
управление на масата на несъстоятелността. Наред с това изплащането на едно такова
възнаграждение от събраното имущество извън обезпеченото облагодетелства само
обезпечените кредитори за сметка на хирографарните кредитори. С това решение се
нарушава един от основните принципи на производство по несъстоятелност закрепен в
чл.607, ал.1 от ТЗ относно осигуряване на справедливо удовлетворяване на кредиторите.
Определяне на окончателното възнаграждение, както и текущите разноски за издръжка на
масата на несъстоятелността ще доведат до силно редуциране на степента на
удовлетворяване на кредитори с приети вземания с поредност т.6,7 и 8 от чл.722 от ТЗ и
дори ще доведе до тяхното неудовлетворяване в нарушение на закона.Моли това взето
решение от събранието на кредиторите да бъде отменено.
Кредитори на този длъжник не вземат становище.
Синдикът К. оспорва искането, като намира, че взетото решение е законосъобразно и
1
не е прекомерно.
Съдът като съобрази изложеното от страните намира следното :
Съдът, като съобрази, че така направеното искане е направено в едноседмичния
законов срок намира същото за допустимо. Разгледано същото по същество съдът го намира
за основателно .
Видно от представения протокол на проведеното Общо събрание на кредиторите на
несъстоятелния длъжник СП К. ЕООД в т.4 е взето решение за окончателното
възнаграждение на синдика в това производство. Същото се определя като процент от
разпределените суми към всички кредитори или 2 % от разпределената сума. Същото е
прието да се изплаща като месечно възнаграждение на конкретния месец към който е вляза в
сила сметката за разпределение за кредиторите. Възнаграждение се изплаща за сметка на
сумите от масата на несъстоятелността, които не са получени в резултат от реализация на
обезпечение.
Съгласно чл.661 ТЗ уреждащ получаваните от синдика възнаграждение е видно, че те
се разделят на текущо и окончателно. Същите се определят от събранието на кредиторите, а
при временен и служебен синдик текущото възнаграждение се определя от съда. Текущото
възнаграждение се определя ежемесечно, като за него законът не предвижда критерии, но
окончателното видно и от неговото наименование е крайно такова. За определянето му
законът изрично предвижда критерии, които не е задължително да са кумулативно дадени,
но някои следва да са налични, за да може да се определи такова. Тези критерии са спазване
на процесуалните срокове, действията предприети за попълване на масата и уважените
искове във връзка с това, осребряване на имуществото и въобще обстоятелствата от
значение за срока на производството и за масата на несъстоятелността . Закона предвижда и
че окончателното възнаграждение може да се определи и като процент от имуществото, с
което е попълнена масата на несъстоятелността.
Съдът намира, че с така приетото решение кредиторите са нарушили изискванията на
чл.661 от ТЗ относно определяне на окончателното възнаграждение, тъй като не са го
обвързали с качеството на дейност от страна на синдика като бързина и резултат от
попълване на масата на несъстоятелността, т.е. установено и събрано имущество, а
единствено и само с размера на събраните и разпределени суми. Наред с това
възнаграждението е платимо не накрая на производството, а при всяко разпределение. Това,
в едно че се събира от сумите събрани от имущество извън служещото като обезпечение,
води до ощетяване на част от кредиторите. Когато част от имуществото служи като
обезпечение и при реализирането му и разпределяне на сумите от него се следва
окончателно възнаграждение, но без същото да се взема от него, то това води до
допълнително натоварване на масата от несъстоятелността, която би послужила за
удовлетворяване на останалите кредитори. Пример :при обезпечено имущество
удовлетворило вземане за 1 000 000 лв. възнаграждението на синдика е 20 000 лв..
Съответно с тази последна сума, ще се намали вземането на останалите необезпечени
кредитори, а не на обезпечения кредитор, който е гласувал за това. Наред с това платимо
2
като месечно възнаграждение към всяко разпределение, а то се удовлетворява по т.3 на
чл.722 от ТЗ, то това със сигурност ще доведе като резултат да се намалят последващите
разпределения касаещи удовлетворяването на необезпечените кредитори. Нямаме
обвързване с бързината на производството, един от законовите критерии. Съдът намира, че
кредиторите с по-големи и обезпечени вземания, са в правото си да се удовлетворят от
имуществото, с което са обезпечили вземанията си, но не следва да вземат решения, с които
да нарушават правата на останалите кредитори т.е. желанието за плащане окончателен
размер на възнаграждението да е за сметка на имущество извън тяхното обезпечение.
Окончателното възнаграждение е прието да е върху всички разпределени суми. Няма как то
да се събира върху стойността на имуществото, което е осребрено, в размер на
обезпеченията и да е за сметка и да се изплаща от другите събрани суми. Наред с това така
биха се засегнали интересите както на държавата за събиране на публичните й вземания,
така и ако има вземания на работници и служители, а и на всички други кредитори от
последващите редове. Предвид на изложеното съдът намира, че оспорваното решение е
взето в нарушение на чл.660 от ТЗ и като незаконосъобразно следва да бъде отменено.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ на осн.чл.679 от ТЗ РЕШЕНИЕ по т.4 от приетите решения на
СЪБРАНИЕ НА КРЕДИТОРИТЕ проведено на 05.01.2022г. в производството по
несъстоятелност на „СП К.“ ЕООД / в несъстоятелност/ЕИК **** със съдържание :
„Определяне на окончателно възнаграждение в размер на 2 % от размера на всички
разпределени суми към кредиторите, платимо към месечното възнаграждение на
конкретния месец, през който е влязла в сила сметката за разпределение на
кредиторите. Възнаграждението се заплаща за сметка на сумите в масата на
несъстоятелността, които не са получени в резултат на реализация на обезпечение. „
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно .
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3