№ 17550
гр. София, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110111657 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Б. П. З., ЕГН: **********, с адрес:
адрес, чрез адв. И. В. Ю., съдебен адрес: адрес срещу К. Г. Т. , ЕГН: **********, с адрес:
адрес, с която се моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 5000
лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически и
психически болки и страдания, вследствие от противоправно поведение на ответника
на 13.09.2018 г.- нанесена лека телесна повреда, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба-06.03.2023 г. до окончателното изплащане, както и
компенсаторна лихва в размер на 2 270.85 лв. за периода от 13.09.2018 г. до датата,
предхождаща завеждане на исковата молба.
Ищецът твърди, че на 13.09.2018 г. около 15:00 часа в гр. *** при излизане от
метростанция *** ответникът, намиращ се 5-6 метра зад него на ескалатора в
метростанцията безпричинно започнал да го псува и да го обижда. След слизането от
ескалатора Т. продължил да следва ищеца и да го псува. Ищецът се обърнал назад и
ответникът му нанесъл удар с юмрук на дясната си ръка в областта на челюстта отляво.
Ударът бил силен и неочакван и съборил ищеца на земята. При падането си той твърди, че
наранил дясното коляно, десния лакът и ребрата отдясно. След това за кратко с загубил
съзнание.Твърди се, че двама случайни минувачи спрели ответника да продължи с
агресивното си поведение, помогнали на ищеца да се изправи. На въпроса защо го е ударил
ответника не отговорил и си тръгнал.
Поддържа се, че били причинени следните увреждания: контузия на лицето; болезнен
оток, кръвонасядане вляво от левия устен ъгъл и към долночелюстния ръб с подлежащо
кръвонасядане и охлузване по лигавичната повърхност на лявата буза; оток и кръвонасядане
на гръдния кош вдясно; охлузване в дясната лакътна област; кръвонасядания и охлузвания
на дясната предмишница; кръвонасядания в дясната седалищна област; охлузване в областта
на дясното коляно.
Поддържа се, че ищецът цяла седмица не можел да спи на дясната си страна, поради
1
болките, които изпитвал в коляното, лакътя и ребрата. На ляво също му било трудно да спи,
тъй като от тази страна имал болки челюстта. Твърди се, че зъбната му протеза се била
спукала от удара в лицето му. Докато тя била поправена ищецът не можел да се храни
нормално, нито да говори нормално. Имал огромна синина на лицето, от която изпитвал
голямо неудобство и срам. Затворил се в себе си, спрял да излиза от вкъщи. Месеци наред се
стряскал от по-силни шумове. Когато започнал отново да излиза от вкъщи, изпитвал
постоянен страх и тревога да не бъде нападнат отново изневиделица, като непрекъснато се
оглеждал наоколо.
Твърди се, че по тъжба на ищеца било образувано НЧХД № 432/2019 г. по описа на
СРС, НО, 136 състав, като тъжбата била оттеглена, тъй като ответникът се извинил.
Препис от исковата молба е връчен на ответника и в срока по чл. 131 от ГПК е
депозиран писмен отговор, с който се оспорват исковете като неоснователни и недоказани.
Не се спори, че страните са били такива и по НЧХД № 432/2019г., по което са се
помирили. Твърди се, че ответникът не е причинил телесни повреди на ищеца, като се прави
позоваване на показанията дадени от свидетеля Л. Г. П. в наказателното производство.
Сочи се, че не са доказани претърпени от ищеца морални вреди, който да са в пряка
причинно- следствена връзка единствено и само с възникналия конфликт.
В условията на евентуалност се сочи, че претендираното обезщетение е прекомерно,
несъобразено с критерия по чл. 52 от ЗЗД.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Образувана е била пр.пр. №50703/2018 г. по описа на СРП. С постановление от
03.12.2018 г. наблюдаващият прокурор е отказал да образува досъдебно производство, като
е приел за установена следната фактическа обстановка: „На 13.09.2018 г. в подлеза на бул.
*** в гр. ***, Б.З. бил ударен от К. Т. в лицето, като това предизвикало отоци и
кръвонасядания в лявата част на лицето на З., който от удара паднал на земята и ударил
дясната си ръка, десния си крак в коляното и седалицето, както и гръдния си кош в
дясната част. Нараняванията на З. му причинили временно разстройство на здравето
неопасно за живота, видно от приложеното СМУ, в което погрешно е отразено, че
нараняванията са получени на 14.09.2018 г. в 15:00часа, вместо на дата 13.09.2018 г. за
което дава обяснеия както З., така и е отразено и в полицейската докладна на
служителите посетили местопроизшествието. Касае се за техническа грешка при
изготвянето на СМУ, тъй като не е възможно освидетелстването (прегледа на З.) да се е
случил на 14.09.2018 г. в 09:15 часа, както е отразил лекаря, и да констатира наранявания,
който да са се случили 6 часа по-късно същия ден на 14.09.2018 г. , както е посочил по-
надолу в текста на СМУ.В обясненията си К. Т., не отрича, че е имало сблъсък между него
и З., посочва, че е бил употребил алкохол и З. му е направил забележа („каза ми нещо“),
което го е провокирало да го удари. Тези обяснения кореспондират на отразеното в
полицейската докалдна и съобщеното от П.С., че Т. е бил повлиян от алкохола. Поради
което се кредитират.“
Наблюдаващият прокурор е приел, че така установените факти не са наказателно
съставомерни като престъпление от общ характер по НК.
Било е образувано ч.н.х.д. №432/2019 г. на СРС по тъжба на Б. П. З. срещу К. Г. Т., в
която се твърди, че на 13.09.2018 г. около 15.00 часа тъжителят излизал от метростанция ***
като бил ударен от Т., влседствие на което паднал на земята. Производството е приключило
със спогодба, съгласно която подсъдимият К. Г. Т. изразява своето извинение за
причиненото на 13.09.2018 г. – предмет на депозираната тъжба по делото. Подсъдимият К.
2
Г. Т. и частният тъжител Б. П. З. се помиряват помежду си , като се задължават за в бъдеще
да нямат конфликти един към друг.
Представено по делото е съдебномедицинско удостоверение №752/2018 г. от
14.09.2018 г., съставено от д-р Б.М., като при преглед на Б. З. е констатирано, че вляво от
левия устен ъгъл и към ръба на долната челюст, има неправилно по форма петнисто мораво
синкаво кръвонасядане, разположено на фона на умерено изразен болезнен при допир
мековат оток, заемащи обща площ 4/4,5 см. Подлежащо, по лигавичната повърхност на ,
лявата буза, на нивото на четвърти, пети и шести долни и горни зъби вляво, има неправилно
по форма мораво кръвонасядане, с размери около 3,5/4 см, с наличие на червеникаво
охлузване, с линейна форма в централната му част, покрито с белезникав налеп и размери
около 0,8/0,1 см, ориентирано напречно на срединната линия на тялото. При отваряне на
устата изпитва силна болка. По предната повърхност на гръдния кош, отдясно, в горната му
трета, по проекцията на второ, трето и четвърто ребро, има неправилно по форма бледо
синкаво кръвонасядане, разположено на фона на умерено изразен, болезнен при допир оток,
заемащи обща площ 5/3 см. В областта на дясната лакътна изпъкналост, има неправилно по
форма петнисто червеникаво кафеникаво охлузване, с повърхност на нивото на околната
кожа, с размери 4/1 см. По задно вътрешната повърхност на дяснатап редмишница, в горната
й трета, има конфигурация от кръвонасядания, с неправилна форма и размери от порядъка
на 0,5/1 см до 5/3 см за най-голямото, с мораво синкав цвят и заемащи обща площ 8/6 см. По
задно-вътрешната повърхност на дясната предмишница, в средната й трета, има неправилно
по форма червеникаво кафеникаво охлузване, с повърхност на нивото на околната кожа с
размери 1/0,5 см, покрито със засъхнала кръв. По външната повърхност на дясната
предмишница, в долната й трета, има неправилно по форма синкаво мораво кръвонасядане,
с размери 8/4,5 см. В дясната седалищна област, в долно външния й квадрант, има
неправилно по форма бледо синкаво кръвонасядане, с размери 4/2,5 см. По външната
повърхност на дясното коляно, в средната му трета, има неправилно по форма червеникаво
кафеникаво охлузване, с повърхност на нивото на околната кожа и размери 2,5/1,5 см.
Медицинското лице е заключило, че при прегледа е установена контузия на лицето;
болезнен оток, кръвонасядане вляво от левия устен ъгъл и към долночелюстния ръб, с
подлежащо кръвонасядане и охлузване по лигавичната повърхност на лявата буза; оток и
кръвонасядане на гръдния кош вдясно; охлузване в дясната лакътна област; кръвонасядания
и охлузвания на дясната предмишница; кръвонасядане в дясната седалшцна област;
охлузване в областта на дясното коляно, като тези травматични увреждания са получени в
резултат от действието на твърди тъпи предмети.
По делото е назначена, изслушана и приета съдебно-медицинска експертиза, която
съдът кредитира като компетентно изготвена. Вещото лице е посочил, че от От
представеното в делото СМУ е видно, че ищецът получил повърхностни травматични
увреждания както следва:
-Лява част от лицето - Кръвонасядане с размери 4/4.5 см от левия устен ъгъл към ръба
на долната челюст, както и по лигавичната повърхност на лявата буза с размери 3.5/4 см;
-Предната част на гръдния кош от дясно - Кръвонасядане с размери 5/3 см по
проекцията на 2-3-4 ребра;
-Десен лакът - охлузване с размри 4/1 см;
-Дясна предмишница - Две кръвонасядания с обща площ 8/6 см и 8/4.5 см, както и
охлузване от 1/0.5 см;
-Дясно коляно - Охлузване с размери 2.5/1.5 см;
-Дясна седалищна област - кръвонасядане с размери 4/2.5 см По данни на ИМ,
кръвонасяданията в областта на лицето (устна и челюст) са причинени от първоначалния
удар с юмрук от страна на ответника К. Т., а останалите описани травматични увреждания
3
са вторични от падането на ищеца на дясната си страна, след нанесения първоначално удар.
Вещото лице е заключил, че охлузванията (нарушаване на целостта на горния
епидермален кожен слой) и кръвонасяданията (подкожна кръвна колекция), въпреки че се
причисляват към повърхностните травматични увреждания, през първите 3-4 дни водят до
болка с висока интензивност, постепенно затихваща към края на възстановителния период
който е около 2 седмици, при оказана навременна адекватна медицинска помощ и липса на
усложнения. Описаните повърхностни травматични уреждания не причиняват увреждане на
общото здраве и не го засягат, а дават само болка и страдание, нито крият рискове за
възрастовата група на ищеца, доколкото не са установени същински раневи уреждания
(засягане на кожата в цялата й дебелина), както и няма данни в делото да е направен
тетаничен анатоксин, предпазващ от инфекциозни усложнения след получени рани. Горните
два критерия, особено последния са едни от важните белези дали медико- биологичната
характеристика е временно разстройство на здравето неопасно за живота, както неправилно
е квалифицирано в СМУ от 14.09.2018 г. или се касае пак за лека телесна увреда, но само с
причиняване на болка и страдание.
В рамките на проведеното съдебно дирене пред настоящата инстанция са разпитани
свидетелите Д.З.М., Б.А.П. и Л. Г. П..
Д.З.М. е съпруга на ищеца. Тя разказва, че през 2018 г. през септември -октомври
мъжът й се прибрал със синини и ожулвания и споделил, че е бил ударен от непознат мъж,
който безпричинно го е ударил и вследствие на това ищецът паднал. След инцидента се
проявило безсъние, ишецът не можел да спи обърнат и на двете си страни поради болките,
не можел да се храни нормално, защото протезата му била пукната, наложило се да се правят
компреси и да се ползват мазила. След около 10 дни травмите започнали да отшумяват, но
тревожността и безсънието останали.
Б.А.П. е приятел на ищеца, който разказва, че през есента на 2018 г. бил спрял с
автомобила си на светофара на мол „***“ изчаквайки зелен сигнал. Тогава видял ищеца да
излиза от подлеза, като след него изтичал един човек, който го е ударил с юмрук в областта
на главата. Свидетелят описва нападателя като човек с тъмна коса, подобен на ответника.
След това ищецът и свидетеля се чули по телефона и ищецът споделил за случилото се, а
свидетелят му казал че случайно е видял инцидента.
Л. Г. П. през септември 2018 г. работел в *** РУ като старши полицай, охрана на
обществения ред. Предявявена на свидетеля е докладна записка находяща се на л. 3 от
приложената пр.пр. № 5073/2018 г. по описа на СРП. В същата е записано: „Докладвам Ви,
че на 13.09.2018 г. за времето от 07.00 ч. до 19.00 ч. бях назначен като 92/93 съвместно с
пол. К.Г.. По време на дежурството около 15;15 ч. бяхме изпратени от ОДЧ на
горепосочения адрес относно скандал м/у две лица. На място установихме двете лица като
Б. П. З. ***- сигналоподател и пострадал и К. Г. Т. **********-извършител. Г-н З. ни заяви,
че придвижвайки се по улицата г-н Т. се засилил към него и му нанесъл удар в областта на
главата без причина и също така не познава въпросното лице. Г- Т. ни заяви, че не знае
защо го е направил и че е употребил алкохол. На същият е изготвено писмено
разпореждане по чл. 64 да бе влиза във физическа саморазправа с гражданите и да не
нарушава обществения ред. Б.З. не желаеше преглед от екип на спешна и беше насочен да
заяви в писмен вид за случая. Докладвано на ОДЧ“. Свидетелят заявява, че лично е написал
докладната и всичко посочено в нея отговоря на истината.
Въз основа на установената фактическа обстановка, се налагат следните правни
изводи:
Правната квалификация на предявените искове намира своето основание в
разпоредбите на чл. 45 от ЗЗД във вр. чл. 86 ЗЗД. Съобразно разпределената доказателствена
тежест ищецът следва, при условията на пълно и главно доказване, да установи наличието
на претърпени вреди както и техния вид и размер, които да са следствие от противоправно
4
поведение на ответника,изразяващо се в нанасяне на удар с юмрук по главата.
Със задължителна сила за гражданския, респ. административния съд, се ползват само
актове (присъди и решения) на съда, но не и актове на прокурора, включително и
постановленията за прекратяване на наказателно производство. Така настоящият
граждански състав не може да ползва a priori установената фактическа обстановка и
правните изводи на наблюдаващия прокурор. Следва обаче да се посочи, че същата
фактическа обстановка, както и правните изводи на прокурора се установяват в настоящия
процес въз основа на показанията на разпитаните свидетели. Същите се подкрепят и от
представената по делото медицинска документация и изслушаното и прието заключение по
СМЕ.
Следва да бъде посочено, че въпреки, че по делото е приобщено воденото наказателно
производство по депозираната от ищеца тъжба, гражданският съд не може да стига до
доказателствените си изводи въз основа на показания на свидетели и експертизи, които не са
събрани в проведеното съдебно дирене, което е израз на принципите на устност и
непосредственост в гражданския процес.
Принципно постигнатата спогодба по наказателно дело частен характер би имала
обвързваща сила на основание чл. 300 ГПК/ по аналогия т.15 Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК в смисъл, че
Решението по чл.78а НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от
наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение
на влязла в сила присъда/. Одобрената по н.ч.х.д. №432/2019 г. на СРС спогодба обаче е
толкова неясна, в т.ч. в нея липсва каквато и да е индивидуализация на престъпно деяние по
време, място, механизъм, позволяващи на настоящия съд да извлече информация за това
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Въпреки
това настоящият съдебен състав счита, че изявленията на ответника по наказателното дело
следва да се тълкуват като съдебно признание на неизгоден за него факт, а именно, че е
извършил описаното в тъжбата по н.ч.х.д. №432/2019 г. на СРС, т.е. че се признава че на
13.09.2018 г. около 15.00 часа докато ищецът излизал от метростанция *** бил ударен от Т.,
вследствие на което паднал на земята.
Съприкосновението се установява и от тримата разпитани по делото свидетели, един
от които очевидец, а другите косвено възприели случилото се въз основа на преразказ на
ищеца.
Съдът приема и за установено, че между страните по делото е било налице физическо
съприкосновение- удар от страна на ответника, вследствие на което ищеца пада на земята и
получава установените от вещото лице по приетата СМЕ увреждания, а именно
повърхностни травматични увреждания - охлузвания (нарушаване на целостта на горния
епидермален кожен слой) и кръвонасядания (подкожна кръвна колекция).
За да приеме установената фактическа обстановка съдът дава вяра на показанията на
св. М. и П., като отчита заинтересоваността им – съпруга и приятел на ищеца. Те се
подкрепят и от приетото заключение годно да установи причинната връзка, а именно, че
получените травматични увреждания могат да се причинят от описания в исковата молба
механизъм. Заключението на вещото лице е обективно и компетентно изготвено от лице,
притежаващи специални знания, включено в списъка на вещите лица на СГС и няма
основание да не бъде поставено в основата на доказателствените изводи на съда. Така съдът
намира, че е установено и наличието на претърпени вреди, а именно посочената от вещото
лице
От събраните гласни доказателства на св. М. се установява характера и интензитета на
болките и страданията, респ. неудобствата, претърпени от причиненото телесно увреждане
и трудностите в рамките на възстановителния период. В тази връзка, свидетелските
показания носят нужнaта степен за целта на доказването информация, която е в унисон със
5
изводите на вещото лице по приетата СМЕ.
При определяне размера на дължимото обезщетение, съдът изходи от няколко
обективни критерия - възрастта на пострадалия, интензитета и оздравителния период до
отшумяване на болките, както и неприятните психически изживявания и стрес, които са от
естеството си да бъдат предизвикани от едно такова телесно увреждане. Ищецът към
момента на инцидента е бил на 78 години- напреднала възраст над средната, която има
двояко значение. От една страна в тази възраст травматичните увреждания се отразяват по-
тежко и възстановителния процес е по-бавен. От друга страна в тази възраст човек трябва да
е по-улегнал, до подхожда по-зряло и толерантно и да оценя рационално и прагматично
случващите се битови дрязги, като те не следва да са от естество да създадат сериозни
психически травми. Съдът отчита, че става въпрос за лека телесна повреда с доста нисък
интензитет. Същевременно възстановителният процес е кратък. Съдът отчита и, че такова
непозволено увреждане на публично място в присъствието на други хора е инцидентна
проява, нехарактерна за ежедневието на който и да човек, като упражнено физическо
насилие от непознат човек без причина е годно да създаде стрес и неприятни психически
изживявания в по-голяма степен и за един сравнително по- дълъг период. Съгласно
постоянната съдебна практика при определяне на справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането, а не към момента на постановяване на съдебния акт.
/Решение № 70 от 28.07.2015 г. по т. д. № 707 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 2-ро
тър. Отделение/. Така съдът отчита значителните инфлационни процеси и значителното
покачване на средния месечен доход в България, настъпили за периода от близо 5 години- от
2018 г. до 2023 г. Размерът на присъденото обезщетение също така не може да служи като
източник за неоснователно обогатяване. /Решение № 146 от 07.10.2020 г. по гр. д. № 4129 /
2019 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. Отделение, Решение № 143 от 29.03.2021 г. по
гр. д. № 3662 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение /.
Така спазвайки правилото на чл.52 от ЗЗД за реално и пълно обезщетяване на вредите
и отчитайки постановките на ППВС № 4/1968 г, съдът намира за справедливо обезщетение,
такова в размер на 1750 лв.
Частичната основателност на главния иск в размер на 1750 лева води и до частична
основателност на акцесорната претенция с правно основание чл. 86 от ЗЗД. В Решение №
1048 от 18.07.2001 г. на ВКС по гр. д. № 1022/2000 г., IV г. о. е отбелязано, че „Лихвите
върху обезщетението за непозволено увреждане са компенсаторни, а не мораторни; те се
дължат от деня на събитието, като определянето на този момент е задължение на съда.
Ищецът по иск за вреди от непозволено увреждане има право да претендира лихви от деня
на увреждането, откогато вземането му е станало изискуемо. Същият не е нужно да посочва
конкретен размер на претенцията от датата на деликта до депозиране на исковата молба.
Доколкото обаче изрично се претендира сумата 2270.85 лева за периода от 13.09.2018 г. до
06.03.2023 г. искът следва да бъде уважен само за сумата от 799.82 лева/ изчислен от съда по
реда на чл. 162 ГПК с използване на данъчен калкулатор на НАП -
https://nraapp02.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp/, като бъде отхвърлен до предявения
пълен размер от 2270.85 лева.
Следва се и законната лихва върху сумата от 1750 лева от датата на завеждане на
исковата молба- 06.03.2023 г. до окончателното изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца съобразно уважената част от исковете се
следват деловодни разноски. Тъй като адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно чл.
38, ал. 1 от ЗА, възнаграждението следва да се присъди в полза на адвоката по реда на чл.
38, ал. 2 от ЗА съразмерно с уважената част от исковете в размер на 360.19 лева, определен
по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения от пълно следващ се такъв от 1027.09 лева.
6
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски съобразно
отхвърлената част- 545.41 лева, от общо претендиран размер от 840 лева/ в т.ч. 40 лева-
депозит за свидетел и 800 лева-адвокатски хонорар, който не следва да бъде редуциран,
доколкото е под предвидения минимум в Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения/.
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на съда сумата от 242.27 лева /дължими част -35 % съобразно уважената част от исковете
върху сумата от 690.83 лева, в.т.ч дължима държавна такса 290.83 лева и възнаграждение на
вещо лице – 400 лева./
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Г. Т. , ЕГН: **********, с адрес: адрес, да заплати на основание чл. 45
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД на Б. П. З. , ЕГН: **********, с адрес: адрес, сумата от 1750 лева-
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и
страдания, вследствие от противоправно поведение на ответника на 13.09.2018 г.- нанесена
лека телесна повреда, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба-06.03.2023 г. до окончателното изплащане, както и компенсаторна лихва в
размер на 799.82 лв. за периода от 13.09.2018 г. до датата, предхождаща завеждане на
исковата молба, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата
над уважения размер от 1750 лева до пълния предявен размер от 5000 лева, ведно със
законната лихва върху неоснователния размер на главницата, както и за иска за
компенсаторна лихва за разликата над уважения размер от 799.82 лева до пълния предявен
размер от 2270.85 лева.
ОСЪЖДА К. Г. Т. , ЕГН: **********, с адрес: адрес, да заплати на адв. И. В. Ю.,
личен номер на адвокат **********, на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата,
адвокатски хонорар в размер на 360.19 лева.
ОСЪЖДА Б. П. З., ЕГН: **********, с адрес: адрес, да заплати на К. Г. Т. , ЕГН:
**********, с адрес: адрес,сумата от 545.41 лева- съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА К. Г. Т. , ЕГН: **********, с адрес: адрес, да заплати на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК, по сметка на Софийския районен съд разноски в размер на 242.27 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския градски съд, в
двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7