О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../….....01.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН
МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като
разгледа докладваното от съдия Карагьозова
въззивно търговско дело № 1887 по описа за 2018 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба вх.№ 53769/13.08.2018г., подадена от „Градски транспорт” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Тролейна” 48, срещу решение №3295/12.07.2018г.,
постановено по гр.д. № 5873/2017г. на ВРС, 34 състав, в частта, с която е признато за установено, че дължи на „Кима консулт” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Филип Македонски” 50, сумата
от 13394.04 лева, представляваща
възнаграждение по договор за строителен надзор BG161PO001/1.5-03/2011/002-U-05
от 04.08.2014г., с предмет: Извършване оценка на съответствието със
съществените изисквания към строежите и упражняване на строителен надзор при
изпълнение на инженеринг по Компонент 9 в рамките на проект
BG161PO001/1.5-03/2011/002 „Интегриран градски транспорт на Варна“, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 01.03.2017г. до окончателното
изплащане на задължението, за която е издадена заповед № 1645/07.03.2017г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2815/2017г., по
описа на ВРС, ХХVІ състав, както и в
частта, с която е осъден да му заплати сумата от 438.00 лева, представляваща подлежаща на връщане съгласно чл. 10,
ал. 2 от договора за строителен надзор BG161PO001/1.5-03/2011/002-U-05 от
04.08.2014г. гаранция.
В жалбата въззивникът е навел
твърдения, че решението е неправилно в обжалваната му част и постановено при
нарушения на процесуалните правила. Излага, че строителният надзор се
осъществява върху цялото строителство: от момента на откриване на строителна
площадка до въвеждане на обекта в експлоатация и включва надзор и върху
качеството на използваните материали и на извършената работа. Твърди, че
изпълнените СМР възлизат на много по-голяма стойност от посочената в съдебния
акт, за което по делото се съдържат писмени доказателства и е видно от
експертизата. Съгласно сключения между „Градски Транспорт“ЕАД и ДЗЗД“Енерджи Ефект – Супервайзер“
договор за инженеринг, уговорената стойност за извършените СМР е 5535178 лева
без ДДС. Поддържа, че не става ясно как и по какъв начин съдът е достигнал до
извода, че общата стойност на СМР
съобразно заключението на вещите лица възлиза на 15907410.24 лева без ДДС,
както и че определеният от съда процент неизпълнени дейности е по-малък от
действителния. Твърди, че изводът на съда за липса на некачествено изпълнени
СМР по част „Пожарна безопасност“ и част „Ел. ремонт на контактна мрежа и
тролейно депо“ противоречи на събрания по делото доказателствен материал и на
заключението на вещите лица.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който оспорва жалбата като
неоснователна. Поддържа, че установеното от СТЕ неточно изпълнение на
задълженията на „Кима консулт“ЕООД според вещите лица не води до негодност на
цялата работа. На база приетото заключение на вещите лица съдът е определил
какъв е процентът на неизпълнение и на основание чл.265, ал.1, т.5 от ЗЗД е
намалил полагащото се възнаграждение.
Третото
лице помагач на страната на ответника Община Варна в срока по чл.263, ал.1 от ГПК не изразява становище по жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни
изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Квалификацията на спора, очертана в
устния доклад, изцяло кореспондира на процесуалните действия на страните в хода
на размяната на книжата. Оплакванията не се свързват с тежестта на доказване,
поради което и не се налага допълване или промяна на доклада по делото с даване
на допълнителни указания на страните относно разпределяне на доказателствената
тежест.
Във въззивната
жалба е направено доказателствено искане за допускане на допълнителна СТЕ със
задача идентична с допуснатата пред първата инстанция комплексна СТЕ, каквото
искане е направено пред първата инстанция, но е било отхвърлено. Поддържа се,
че приетото от ВРС заключение е непълно и не е достатъчно ясно досежно обема на вложените в строежа СМР. Излага се, че
доказателственото искане не противоречи на чл.266 от ГПК, тъй като не е
насочено към установяване на нови факти, а на такива, за които в първата
инстанция са събрани доказателства, но същите не са били ценени от съда, с
което е допуснато процесуално нарушение.
За да се произнесе по доказателственото
искане, съдът съобрази, че докато трае изслушването на заключението пред
първата инстанция ответникът не го е оспорил изрично и не е обосновал конкретни
доводи за непълнота, неяснота или необоснованост от отделни констатации или
изводи. Не се е позовал на противоречие на заключението с други събрани по
делото доказателства, което да поставя под съмнение неговата правилност.
Доказателственото искане за допълнителна СТЕ пред първата инстанция е основано
единствено на твърдението, че вещите лица не са извършили оглед на място. Това
твърдение се опровергава както от самото заключение, така и от обясненията на
вещите лица, в които се посочва, че оглед е извършен. Не са направени
единствено проби на газовия котел, тъй като за целта е необходима специализирана
техника, но това не опорочава заключението, тъй като в тази част същото е
основано на данни от представените по делото протоколи за проведени 72 часови
проби и които не са оспорени от страните. Допускането на повторна или
допълнителна експертиза предполага своевременно и мотивирано оспорване на
нейната правилност или пълнота, каквото в случая не е проведено. По изложените
съображения съдът намира, че при отхвърлянето на искането не е допуснато
процесуално нарушение, чието отстраняване да се дължи от въззивната
инстанция. Още повече, че обективираното във въззивната жалба доказателствено искане също не съпроводено
с оспорване на конкретни фактически констатации на вещите лица или позоваване
на неправилно приложени логически, опитни или научни правила.
В обобщение настоящият съдебен състав
намира, че заключението на приетата в първата инстанция СТЕ е отговорило пълно
и ясно на поставените въпроси и не възниква съмнение относно неговата
правилност, поради което не са налице основанията на чл.201, вр. чл.200, ал.3 от ГПК за допускане на допълнителна или
повторна експертиза с идентични задачи.
Единственият констатиран от настоящата
инстанция пропуск се изразява в липсата на консолидирано заключение за общата
стойност на всички извършени СМР и на тези от тях, които са изпълнени
некачествено. Доколкото за целите на експертизата са ползвани специалните
знания на вещи лица от различни научни области, всяко от тях е обективирало резултатите от проучването си в отделни
справки, представени в табличен вид под формата на четири броя приложения към
заключението. Дадените от отделните вещи лица подробни разбивки на извършените
СМР по отделните дейности не са обобщени, което предвид големия обем на данните
представлява предпоставка за допускане на аритметични грешки в пресмятанията,
каквито доводи се съдържат и във въззивната жалба. По
изложените съображения и доколкото посоченият пропуск има отношение единствено
към размера, но не и към основанието на претенцията, съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 162, вр. чл.195, ал.1, предл.второ от ГПК за служебно допускане на СТЕ, която да
извърши калкулация на резултатите от приетото в първата инстанция заключение и
даде заключение за общата стойност на реално извършените СМР и на тази част от
тях, които са изпълнени некачествено, респективно да остойности
в проценти неизпълнената част. Депозитът за вещо лице следва да бъде възложен
първоначално на въззивника, тъй като негова е
тежестта да докаже твърденията си за неправилност на изводите на първоинстанционния съд относно размера
на извършените и некачествените СМР.
Предвид
допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна въззивна жалба вх.№
53769/13.08.2018г., подадена от „Градски транспорт” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ул. „Тролейна” 48, срещу решение
№3295/12.07.2018г., постановено по гр.д. № 5873/2017г. на ВРС, 34 състав, в частта, с която е признато за
установено, че дължи на „Кима консулт” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, ул. „Филип Македонски” 50, сумата от 13394.04 лева, представляваща възнаграждение по договор за
строителен надзор BG161PO001/1.5-03/2011/002-U-05 от 04.08.2014г., с предмет:
Извършване оценка на съответствието със съществените изисквания към строежите и
упражняване на строителен надзор при изпълнение на инженеринг по Компонент 9 в
рамките на проект BG161PO001/1.5-03/2011/002 „Интегриран градски транспорт на
Варна“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.03.2017г. до
окончателното изплащане на задължението, за която е издадена заповед №
1645/07.03.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 2815/2017г., по описа на ВРС, ХХVІ състав, както и в частта, с която е осъден да му заплати сумата от 438.00 лева, представляваща подлежаща
на връщане съгласно чл. 10, ал. 2 от договора за строителен надзор
BG161PO001/1.5-03/2011/002-U-05 от 04.08.2014г. гаранция.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
13.03.2019г. от 14,30 часа, за която дата и час да се призоват въззивкника
въззиваемия и третото лице помагач с препис от
настоящото определение, като на въззивника се връчи и
препис от отговора на въззивната жалба.
ДОПУСКА провеждането на съдебно-техническа експертиза със задача
вещото лице след запознаване с материалите по делото и в частност приетото по
гр.д. 5873/2017г. на ВРС в открито съдебно заседание на 14.05.2018г. заключение
на комплексната СТЕ и приложенията към нея, да даде заключение по следните
задачи:
1. Какъв е общият размер на остойностените
в заключението на комплексната СТЕ строително-монтажни работи, извършени в
обекта по всички обследвани части от инвестиционния проект.
2. Каква е общата стойност на строително монтажните работи,
по отношение на които в комплексната СТЕ е констатирано некачествено
изпълнение.
3. Да се изготви обобщена разбивка по отделните части от
инвестиционния проект с посочване на стойност на реално извършени СМР по всяка
от тях и стойност на некачествено изпълнените СМР по всяка от тях, съобразно
данните в приетата в първата инстанция експертиза.
4. Да се остойности в проценти
неизпълнената част от СМР.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на
500 лв., вносими от въззивника
в едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото определение, с
представяне на доказателства за внасянето в същия срок.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице П.М., която да се
уведоми след представяне на доказателства за внесен депозит.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да депозира заключението си
по делото в срока по чл. 199 от ГПК – минимум една седмица преди датата на
съдебното заседание с преписи за страните.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ обективираното
във въззивната жалба искане за допускане на
допълнителна СТЕ със задачи идентични с тези на приетата в първата инстанция
комплексна СТЕ.
ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят
доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане
на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината
от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на
СТРАНИТЕ за
възможността да разрешат спора, чрез медиация, като ползват Центъра по
медиация, разположен
на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев" № 12, тел. *********; служител за контакти - Н.В..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.