№ 20274
гр. София, 09.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110100656 по описа за 2024 година
Ц. К. И. е предявила срещу „**** БГ“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника
сумата от 1088,46 лева – главница по сключен Договор за кредит от 03.12.2008 г., сумата от
1421,17 лева – законна лихва, сумата от 195,09 лева – мораторна лихва за периода 13.03.2009
г. – 16.02.2011 г., 25,67 лева – държавна такса и 100 лева – адвокатски хонорар, за които суми
е издаден Изпълнителен лист от 18.03.2011 г. на основание Заповед за изпълнение от
18.02.2011 г. по ч. гр. д. № 80378/2011 г. на РС – м., въз основа на който е образувано изп. д.
№ 20237480401586 на ЧСИ м. И.а, като погасени по давност, както и иск с правно
основание чл. 59 ЗЗД за недължимост на следните суми: 230 лева – разноски по
изпълнението и 530,48 лева – такси по Тарифата на ЧСИ.
Ищцата твърди, че срещу нея било образувано изп. д. № 20237480401586 на ЧСИ м.
И.а, въз основа на Изпълнителен лист от 18.03.2011 г., издаден по ч. гр. д. № 80378/2011 г. на
РС – м., в полза на „***“ ЕАД. Излага, че това е трето поред изпълнително дело, което се
образува за вземанията, обективирани в издадения изпълнителен лист. Сочи, че първото
изпълнително дело било образувано през 2012 г., като е прекратено на 21.03.2018 г. на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като последното изпълнително действие било
извършено на 13.11.2012 г. Твърди, че второто изпълнително дело било образувано през
2020 г., като е прекратено на 26.01.2023 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като
последното изпълнително действие било извършено на 20.10.2020 г. Посочва, че на
15.05.2015 г. вземането на кредитора ***“ ЕАД било прехвърлено с договор за цесия на
ответника „**** БГ“ ЕАД. Сочи, че по третото образувано изпълнително дело не е
извършено нито едно валидно изпълнително действие за събиране на вземанията,
1
обективирани в издадения изпълнителен лист. В тази връзка релевира възражение за изтекла
погасителна давност на вземанията, поради което същите не се дължат на ответника.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Посочва, че между
„***“ ЕАД като кредитор и ищцата като кредитополучател е сключен Договор за кредит №
CREX-01993727, по силата на който за кредитополучателя възникнало задължение да върне
отпуснатия кредит съгласно условията на договора. Твърди, че ищцата не спазила
задълженията си, поради което взискателят „***“ ЕАД е пристъпил към принудително
изпълнение и по негова молба е образувано изп. д. № 20127480400780 по описа на ЧСИ м.
И.а. Ответникът сочи, че с образуването на това изпълнително дело и считано от 05.10.2012
г. започналата да тече с издаването на изпълнителния лист погасителна давност е
прекъсната. Твърди, че давността за вземанията по изпълнителния лист е започнала да тече
след влизането в сила на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, и релевантният момент, обуславящ
началото на новата погасителна давност, е 26.06.2015 г. Излага, че след като давността е
започнала да тече на 26.06.2015 г. и е следвало да изтече на 26.06.2020 г., ответното
дружество е прекъснало същата с встъпването си в изпълнителното производство, по-
конкретно с подаване на 14.10.2015 г. на молба за конституирането му, с която е възложило
на ЧСИ правомощията по чл. 18 ЗСЧИ, което само по себе си представлява изпълнително
действие, годно да прекъсне давността. Твърди, че след като на 08.05.2018 г. изп. д. №
20127480400780 по описа на ЧСИ м. И.а е прекратено, на 18.02.2019 г. по молба на
ответното дружество е образувано второ изп. д. № 20197480400439 отново по описа на ЧСИ
м. И.а. Ответникът посочва, че на 16.05.2019 г. е изпратено запорно съобщение до банките, в
които ищцата има открити банкови сметки. Излага, че на 18.06.2019 г. и на 20.10.2020 г. е
депозирал молби за извършване на изпълнителни действие – за справка в КАТ за запор на
МПС и алтернативно – опис на движими вещи. Твърди, че за времето от 13.03.2020 г. до
20.05.2020 г. давност за вземането не е текла на основание чл. 3 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, поради което давността е била спряна
за период от 2 месеца и 7 дни. Посочва, че на 26.01.2023 г. изп. д. № 20197480400439 е
прекратено, а на 07.07.2023 г. е образувано третото по ред изп. д. № 20237480401586, по
което на 03.10.2023 г. са изпратени запорни съобщения до ***, *** и и. С тези съображения
ответникът счита, че погасителната давност за вземанията, обективирани в процесния
изпълнителен лист, не е изтекла, тъй като многократно е прекъсвана с предприемането и
осъществяването на изпълнителни действия в хода на изпълнителните производства.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По въпросите предприемането на кое изпълнително действие прекъсва давността за
вземането на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, откога започва да тече нова погасителна давност
за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено и тече ли давност
2
за вземането докато трае изпълнителният процес, е постановено ТР № 2/2013 г. по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С последното е прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното
производство се прекратява по право, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като е без правно
значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това. В такива случаи новата погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие, т.е. действие, извършено в рамките на двугодишния срок
преди датата на прекратяване на изпълнителното производство. Тълкувайки разпоредбата на
чл. 116, б. „в” ЗЗД ВКС е посочил, че изпълнителните действия, които прекъсват давността
за вземането са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Посочено е, че не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа, назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането
въз основа на влязлото в сила разпределение.
По нататък ВКС изхождайки от принципното разбиране, че в гражданското право
давността е правна последица на бездействието, но същата не тече ако кредиторът няма
правна възможност да действа, е разграничил хипотезите на прекъсване на давността с
предявяване на иск и др. действия по чл. 116, б. „б” ЗЗД и прекъсването на давността с
предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. „в” ЗЗД. В първия
случай давността се прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, тъй като кредиторът
не може да направи нищо за събиране на вземането си, докато исковият процес е висящ, в
който смисъл е и изричната разпоредба на чл. 115, б. „ж” ЗЗД. По отношение изпълнителния
процес обаче, от една страна липсва норма аналогична на чл. 115, б. „ж” ЗЗД, а от друга
страна кредиторът, който не е удовлетворен, разполага с възможността по всяко време да
поиска от съдебния изпълнител предприемането на нов изпълнителен способ или
извършването на конкретни изпълнителни действия по вече предприетия способ, в които
случаи и по изложените по-горе мотиви давността за вземането ще се счита прекъсната на
основание чл. 116, б. „в” ЗЗД. Ето защо след като от активното поведение на кредитора-
взискател в изпълнителния процес зависи кога ще бъде прекъсната давността за вземането
му ВКС е приел, че няма основание да се счита, че за времето между различните
изпълнителни действия давността не тече поради висящността на изпълнителния процес,
поради което е приел и че Постановление на Пленума на ВС № 3/1980 г. следва да се счита
изгубило сила.
С ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че погасителната давност
3
не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
Съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказаване следните обстоятелства:
че на 15.05.2015 г. между „***“ ЕАД като продавач и „**** БГ“ ЕАД като купувач е сключен
Договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който всички вземания,
произтичащи от Договор за потребителски кредит № CREX-01993727, са прехвърлени на
купувача.
В конкретния случай предмет на принудителното изпълнение са вземанията,
обективирани в изпълнителен лист от 18.03.2011 г., издаден по ч. гр. д. № 80378/2011 г. на
РС – м., с който Ц. К. И. е осъдена да заплати на „***“ ЕАД сумата 1088,46 лева – главница
по сключен Договор за кредит от 03.12.2008 г., 195,09 лева – мораторна лихва за периода
13.03.2009 г. – 16.02.2011 г., 25,67 лева – държавна такса и 100 лева – адвокатски хонорар.
Въз основа на него на 05.10.2012 г. е образувано изп. д. № 20127480400780 на ЧСИ м.
И.а. С молбата за образуване на делото взискателят е възложил всички действия по чл. 18
ЗЧСИ. На 17.09.2015 г. по делото като взискател е конституиран ответникът. С
постановление от 21.03.2018 г. изп. дело е прекратено.
Не се установява в рамките на двугодишния период от последното изпълнително
действие на 17.09.2015 г. да са предприемани изпълнителния действия, водещи до
прекъсване на давността, съгласно разясненията, дадени с ТР № 2/2013 г. по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това следва, че изп. д. № 20127480400780 на ЧСИ м. И.а
се е прекратило по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към 17.09.2017 г. (с изтичането
на две години) преди ЧСИ да го прекрати с постановление 21.03.2018 г.
Въз основа на същия изпълнителен лист на 18.02.2019 г. е образувано изп. д. №
20197480400439 на ЧСИ м. И.а. С молбата за образуване на делото взискателят е възложил
всички действия по чл. 18 ЗЧСИ. На 16.05.2019 г. са изпратени запорни съобщения. С молба
от 18.06.2019 г. взискателят е поискал налагането на запор върху банкови сметки на
длъжника. С молби от 20.10.2020 г. и 22.12.2022 г. взискателят е поискал извършването и на
други изпълнителни действия. С постановление от 26.01.2023 г. изп. дело е прекратено.
Въз основа на същия изпълнителен лист на 07.07.2023 г. е образувано изп. д. №
20237480401586 на ЧСИ м. И.а. С молбата за образуване на делото взискателят е възложил
всички действия по чл. 18 ЗЧСИ. На 03.10.2023 г. са изпратени запорни съобщения.
С оглед разясненията, дадени с ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС,
докато е траело изп. д. № 20127480400780 на ЧСИ м. И.а давността относно вземането не е
текла и същата е продължила да тече след перемирането му на 17.09.2017 г. Така до
образуването на изп. д. № 20197480400439 на ЧСИ м. И.а на 18.02.2019 г. не са изтекли
повече от 5 години, нито пък такъв период от време е изтекъл между извършване на
отделните изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, поради което съдът
намира, че давността за вземанията, предмет на изпълнителен лист от 18.03.2011 г., не е
4
изтекла. Приложимата в случая е именно 5-годишната давност, тъй като се касае за
вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит, които не са периодични
вземания съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС.
Следователно вземанията, предмет на издадения на 18.03.2011 г. изпълнителен лист,
не са се погасили по давност, поради което и предявените отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439 ГПК и иск с правно основание чл. 59 ЗЗД са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора право на разноски има ответникът на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, който е претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 40 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц. К. И., ЕГН **********, срещу „**** БГ“ ЕАД, ЕИК
**** отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за
установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 1088,46 лева – главница по сключен
Договор за кредит от 03.12.2008 г., сумата от 1421,17 лева – законна лихва, сумата от 195,09
лева – мораторна лихва за периода 13.03.2009 г. – 16.02.2011 г., 25,67 лева – държавна такса
и 100 лева – адвокатски хонорар, за които суми е издаден Изпълнителен лист от 18.03.2011 г.
на основание Заповед за изпълнение от 18.02.2011 г. по ч. гр. д. № 80378/2011 г. на РС – м.,
въз основа на който е образувано изп. д. № 20237480401586 на ЧСИ м. И.а, като погасени по
давност, както и иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за недължимост на следните суми: 230
лева – разноски по изпълнението и 530,48 лева – такси по Тарифата на ЧСИ.
ОСЪЖДА Ц. К. И., ЕГН **********, , да заплати на „**** БГ“ ЕАД, ЕИК ***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 40 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5