Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Плевен,………………г.
Плевенски окръжен съд, гражданско отделение , в публичното заседание на
седемнадесети септември през
двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА
ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА
ДИМИТРОВА
при секретаря Евгения Русева като разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ
ПАНОВА възз.гр. дело № 499 по описа на Плевенски окръжен съд за 2020 г и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 400 от 16.03.2020г по гр. дело № 7564/2019
г по описа на РС – Плевен състав на същия съд е ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Х. A.А. ЕГН ********** с постоянен адрес *** 21 дължи на „***“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр.Искър, ул.“***“ ***, представлявано от управителя си
С.Г.Д., сума в размер на 5 000 лева, представляващо поето задължение по запис на
заповед, издаден на 24.07.2019 г., с който ответникът се е задължил спрямо
ищеца, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, на
основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415,
ал.1 ГПК, вр. чл.538, ал.1 от ТЗ.Съдът се е произнесъл и по
въпроса за разноските.
Срещу така постановеното решение въззивна
жалба е подадена от Х. A.А. , в която се възразява ,че решението на ПлРС
е незаконосъобразно. Възразява се, че ПлРС е стигнал до неправилен извод,
необоснован на събраните по делото доказателства. Възразява се, че
първоинстанционният съд е следвало да
изясни не само валидността на записа на заповед ,но и наличието на
материалноправно отношение по договор за заем между страните доколкото по
делото са налице доказателства, че записът на заповед е издаден именно като
обезпечение на задължението по договор за заем. Възразява се, че по делото не е
доказано съществуването на това правоотношение, както и че са налице
доказателства, че на датата, посочена в записа на заповед като дата на издаване
на същия, въззивникът, който е подписал записа на заповед е бил извън пределите
на РБ. Възразява се, че по делото има данни, че заемът е бил предоставен чрез
даване на суми на два пъти като следва да се счита договорът за сключен с
предаването още на първата сума. Според въззивника датата и мястото на издаване
на записа на заповед не са истински и в
този смисъл липсват реквизити на ценната книга, които са задължителни. Претендира се отмяна на атакуваното решение и
постановяване на друго такова, с което да се
отхвърлят предявените искове.
Въззиваемата страна оспорва
жалбата като неоснователна.Твърди се, че съдът е изследвал всички спорни
въпроси по делото и безспорно е установено наличието и на каузално
правоотношение. Твърди се, че записът на заповед съдържа всички задължителни
реквизити. Претендира се потвърждаване на решението на РС – Плевен.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе
предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за
установено следното:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА ,НО Е
НЕОСНОВАТЕЛНА
Плевенски районен
съд е постановил решение, в което е приел, че по делото
е присъединено ч.гр.д. № 5947/2019г. по описа на ПлРС, от което е било видно,
че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от
ищеца срещу ответника за 5000, 00 лева, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението до окончателното плащане, както и сторените в
заповедното производство разноски в размер на 550,00 лева. Въз основа на подаденото заявление
е издадена заповед за изпълнение № 3429/12.09.2019 г., като срещу издадената
заповед в срок е постъпило възражение само от длъжника Х. A.А.. Ищецът с оглед на реализираната от
длъжника възможност да оспори вземането по издадената заповед е депозирал
искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане
в настоящето производство.
Приобщен като част от исковото производство е и
процесния Запис на заповед, от който се установява, според РС, че ответникът по
делото безусловно и неотменимо се е задължил да заплати на ищеца при
предявяване на записа на заповед, без протест и разноски сумата от 5000 лева.
Между страните е уговорено, че записа на заповед може да бъде предявена в срок
до 5 години от датата на издаването. Видно е от процесната запис на заповед, че
същата е предявена за плащане на ответника на 26.08.2019 г.
Установява се от представения по делото
мемориален ордер №24653 от 24.07.2019 г., съставен от С.Д. и гл. счетоводител
В. П., че е посочено, че за ответника на „каса в левове“ е написана сума от
5000 лева.
Приобщена като доказателство по делото е и
сметката на ищцовото дружество, която е посочена в процесната запис на заповед
като сметка, по която е следвало да се върне сумата, посочена в нея.
Видно е било от представената от „***“ ЕАД
разпечатка от разговори, водени от телефонен номер, воден на името на
ответника, че на 24.07.2019 г. същият има само разговори в „роуминг“.
Установява се от приложеното по делото писмо от
ОД на МВР, че ответника Х.А. е напуснал РБ на 23.07.2019 г. и е влязъл в
страната на 31.07.2019 г.
По делото са ангажирани и гласни доказателства
посредством разпита на свидетелите И.Т.Н. и В.М. П..
Свидетелят Н., счетоводител в други фирми на
ищеца е твърдял, че познава ответника,
тъй като същият бил международен шофьор във фирма „***“ ЕООД. Излага, че е наясно, че „***“ ЕООД е предоставила на Х. A.парични средства под формата
на заем. Разказва,
че
лятото на 2019 г., Х. бил говорил с управителя на фирмата, последният да му даде пари на
заем. Сочил е, че
сумата, която поискал ответникът била 5000 лв. и такава му е
отпусната. Твърдял е, че управителят, му дал първо 3000 лв., които да преде на Х. и после още 2000 лв., която сума той /свидетеля/ му дал. Сочил е, че лично той е предал на ответника процесните суми. Излагал е, че за първата дадена
сума не са съставяли документ, тъй като управителят на фирмата му казал,
че има още пари да дава на ответника и тогава ще
оформят документите. Разказва, че
оформили документите, когато му дали втората сума. Твърди, че в деня, в който
му дали втората сума ответникът бързал, тъй като пътувал в чужбина. Сочи, че
именно той е съставил записа на заповед.
Свидетелят П., счетоводител в
ищцовото дружество излага пред съда , че
ответникът е работил като шофьор във фирмата. Излага, че ответникът помолил
управителя на фирмата за заем, тъй като му трябвали за сватбата на дъщеря му.
Сочил е, че е наясно, че такава сума е дадена, но че не е присъствал на
фактическото предаване. Твърдял е, че процесната сума е осчетоводена като запис на заповед и
с документ, който се осчетоводява в счетоводството. Излага, че процесният документ е разнесен по
сметка „Други разчети с кредитори“, с аналитичност трите имена на Х.А.. Твърди, че парите, които били
отпуснати на два транша не са върнати от ответника. Излага, че е присъствал когато ответникът се е подписал под документа. Излага, че подписът в „мемориалния ордер“
под „главен счетоводител“ е негов. Обяснява, че парите са осчетоводени с
един запис и в счетоводна
документация е
отразено
като „други разчети“. Излага, че както процесната запис на заповед,
така и мемориалния ордер са съставени на една дата.
Според РС за успешното провеждане на предявените искове, в
тежест на ищеца е да докаже учреденото по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 417
от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника
възражение и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на
кредитор спрямо ответника, че искът е предявен в едномесечния преклузивен срок;
че ответникът е издал в негова полза валиден запис на заповед, по силата
на който едностранно и безусловно се е задължил да му заплати посочената сума,
както и настъпването на падежа на задължението.В тежест на ищеца е да докаже и качеството си на кредитор въз
основа на валиден заемен договор и факта на реалното предаване на заетата сума на ответника
Според РС в тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на договорните си
задължения, вкл. наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи
възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици.
Не е било спорно по делото, а и се установява от приложеното
ч.гр.д. №5947/2019 г. че в полза на ищеца е издадена по реда на чл.417 ГПК
заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми. Установява се
от приетите по делото доказателства, че срещу издадената заповед в срок е
постъпило възражение от длъжника и в изпълнение указанията на съда заявителят в
законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането,
което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и
неговата допустимост.
Ищецът основава претенцията си въз основа на
подписан от ответника запис на заповед. За успешното провеждане на иска ищецът
следва да докаже, че представеният документ по реда на чл.417, т.9 от ГПК е
действителен. РС е приел, че представеният по делото
менителничен ефект, от който черпи права ищеца се явява действителен. Същият
съдържа императивно установените в чл. 535 от ТЗ
реквизити: наименованието “запис на заповед”, както в заглавието, така и в
самия текст, безусловно задължение за плащане на сумата от 5000 лева, предявен на 26.08.2019 г., място
на издаване /гр. Искър/ и място на плащане /гр.Плевен/, отразена е датата на
издаване, положен е подпис на издателя и същият, както и поемателя са надлежно
индивидуализирани. Спорно по делото е било дали записа на заповед е произвел действие,
поради твърдението, че същият е антидатиран.
Според РС по съществото си записът на заповед е частен
диспозитивен документ, носещ подписа на лицето, което се сочи за негов автор –
издателя, който се ползва с формална доказателствена сила и обвързва да се
приеме, че това лице е негов автор /чл.180 от ГПК/. Формалната доказателствена
сила може да се опровергае, само като се докаже неавтентичнвостта на документа
– като в настоящия случай автентичността на документа не се оспорва. Формалната
доказателствена сила на частния писмен документ /в това число и на
диспозитивния/ не обхваща датата /и мястото/ на съставяне на документа. В този
смисъл, според РС, по отношение на възражението за антидатиране
се прилагат правилата на чл.181 от ГПК, съгласно които частният документ има
достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на
смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето,
което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е
възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт,
установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. Според
смисъла на цитираната разпоредба изискването за достоверна дата важи само в
полза на тези неучаствали в съставянето на документа лица, които черпят права
от някои от издателите на документа и които биха могли да бъдат увредени от
неговото антидатиране. В този смисъл действителната дата на записа на заповед
може да се противопостави на поемателя, но в тежест на издателя е да докаже
действителната дата.
Според РС записът на заповед е частен диспозитивен
документ и като такъв няма достоверна дата по смисъла на чл.181 от ГПК.
Достоверната дата по смисъла на чл.181 от ГПК е датата, след която е невъзможно
документът да е съставен. И в тази връзка посредством показанията на разпитаните по делето свидетели не може да се установяват
релевантните в случая обстоятелства, а именно достоверната дата на записа на
заповед, тъй като установяване на достоверността на датата на частен документ
със свидетелски показания не се обхваща от нормата на чл.181 ал.1 от ГПК.
Записът на заповед има достоверна дата за третите лица от деня, в който
съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ. Това е датата,
на която е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417
от ГПК до заповедния съд - 10.09.2019 г., към която следва да се
прецени дали и при какви условия сделката е породила действие. В този смисъл, според РС, от значение за конкретните правни последици на
едностранната абстрактна сделка са целите и предпоставките на правопораждащия
юридически факт. Не
е било спорно, а и от гласните доказателства се установява, че абстрактната сделка
обезпечава каузални правоотношение и в този смисъл, дори и при положение, че
същият е подписан в по-късен или ранен момент, фактът на подписването на абстрактната сделка на дата по-късно или рано от отразената в същата не
обосновава невалидност на менителничния ефект. В крайна сметка достоверността
на датата се оспорва от участник в съставянето на документа, спрямо когото не
важи изискването за достоверност на дата на частния документ.
По изложените
съображения представеният по делото менителничен ефект, от който черпи права
ищецът, се явява действителен, а възражението на ответната страна за формална
нередовност на записа на заповед – неоснователно, тъй като същият съдържа
всички задължителни реквизити, визирани в нормата на чл.535 от ТЗ. В този
смисъл е налице първата предпоставка, обуславяща основателността на
установителния иск по чл.422 от ГПК.
Освен това, според РС, когато
изпълнителното основание е запис на заповед, в производството по чл.422 от ГПК
предмет на изследване са правопораждащите вземането факти с оглед изразените от
страните защитни тези, респективно съществуването или несъществуването на
вземането. В производството по иск по чл.422 от ГПК ищецът следва да докаже факта, от който произтича
вземането му, като ответникът също не е освободен от доказателствената тежест
за установяване на фактите, от които черпи благоприятни последици.
По делото не е било спорно, че вземането –
предмет на записа на заповед обезпечава
задължение по
договор за заем, по силата на който ответникът се е задължил да върне на ищеца
сумата от 5000 лева.
Според РС с договора за заем за потребление
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи,
а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи. Договорът е реален и
неформален. Т.е., за да се установи възникване на такава облигационна връзка, е
необходимо да се установят всички съществени елементи от фактическия състав на
това правоотношение – постигнато съгласие между страните сумата да се предаде в
собственост на заемателя със задължение за връщане, и предаване на сумата от
заемодателя на заемателя, т.е. че сумата е предадена именно с твърдяното
предназначение – заем, за който е била налице воля от страните /в този смисъл
решение №837/13.12.2010г. по гр.д. №1727/2009г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК/.
Анализирайки
събраните по делото доказателства потделно и в съвкупност, РС е приел, че се
установява по делото ответникът да е получил в заем от ищеца през лятото на
2019 г. сумата от 5000лв. До този извод съдът е достигнал кредитирайки
показанията на свидетелите Н. и П. при спазване на разпоредбата на чл.172 ГПК и
съобразявайки, че същите са счетоводители във фирмите на ищеца. Показанията на
свидетеля Н. относно предаване на процесната сума и съставяне на процесния
запис на заповед са логични, последователни и базирани на непосредствени
впечатления. Показанията на свидетеля П. се подкрепят и от приетото писмено
доказателство – мемориален ордер, с който на ответника са изписани от касата на
дружеството процесната сума.
С
оглед на изложеното, съдът е приел за
доказано, че ответникът е получил процесната сума.
Ответникът
с оглед разпределената в процеса доказателствена тежест не е успял да докаже,
че е върнал процесната сума по издадения запис на заповед, поради което
съдът е приел, че към датата на
подаване на заявлението по чл.417 ГПК и съответно датата на подаване на
исковата молба, с която е предявен установителният иск по чл.422, ал.1 ГПК за
ответника е съществувало задължение към ищеца за заплащане на процесните суми
по издаденото от него и падежирало менителнично задължение, поради което
предявения иск с правно основание чл.422 вр вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86,
ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен.
Решението на ПлРС
е правилно и законосъобразно като краен
резултат.
Първоинстанционният съд е изложил пространни мотиви, които не се
споделят изцяло от настоящата инстанция,
но са довели до правилен извод относно уважаването на предявения главен иск.
Съгласно чл. 535 от ТЗ записът на
заповед съдържа наименованието "запис на заповед" в текста
на документа на езика, на който е написан,
безусловно обещание да се плати определена сума пари, падеж, място на
плащането, името на лицето, на което или
на заповедта на което трябва да се плати,
дата и място на издаването, подпис на издателя. Съгласно чл. 536 ал.1 от ТЗ документ,
който не съдържа някои от реквизитите, посочени в чл. 535, не е запис на заповед, освен в
случаите, определени в ал. 2, 3 и 4. Спорните
въпроси в случая касаят датата и място на издаване като са представени
доказателства, които, според въззивника, установяват, че на датата на издаване
на записа на заповед въззивникът, който е подписал ценната книга, се е намирал
извън територията на РБ, а за място на издаване е посочено място в България. На
л. 23 и 29 от първоинстанционното дело се намират писмени доказателства от
мобилен оператор и ОД на МВР – Плевен, видно от които на процесната дата 24.07.2019
г мобилният телефон на въззивника е
работил в режим на роуминт, както и че
въззивникът е напуснал пределите на РБ на 23.07.2019 г и е регистрарано
последващо влизане на територията на РБ на 31.07.2019г. В удостоверението на ОД
на МВР е отбелязано изрично, че проверката на ГКПП става на избирателен принцип
и данните след 29.04.2004 г са непълни. В този смисъл не може категорично да се
приеме за установено, че е налице невъзможност въззивникът да е бил на
територията на РБ на датата на издаване на записа на заповед с оглед отразеното
в удостоверението от ОД на МВР – Плевен, а мобилният телефон може да работи и
отделно от лицето, на чието име е съответната карта. Следва да се отбележи, че
въззивникът поставя въпроса за датата и мястото на издаване на записа на
заповед, но не оспорва подписа върху същия. Неоснователни са оплакванията
относно липсата на мотиви на РС за наличието на договор за заем. Такива мотиви
са налице като е видно, че съдът а обсъдил събраните по делото гласни
доказателства и е обосновал изводите си след обсъждане на същите в съвкупност
със събраните писмени доказателства. Неоснователни са възраженията на
въззивника, че при обсъждане на евентуален договор за заем би следвало да се
приеме, че същият е сключен с предаването на
първата сума. Правилно се отбелязва, че договорът за заем е реален,
поради което същият следва да се приеме за сключен с предаването едва и на
втората сума, с която общо предоставените в заем средства стават 5000 лв. От
събраните по делото гласни доказателства се установява, че такава е била
предварителната уговорка с другата страна, но сумата е предадена на два пъти.
Правилно се посочва, че при наличието на данни за това, че ценната книга служи
за обезпечение на задължение по облигационно правоотношение се дължи изследване
и на съществуването на това правоотношение. Това РС е сторил и е изложил мотиви в този смисъл. РС е уважил предявения главен иск и
не се е произнесъл по предявения при усолвия на евентуалност осъдителен иск с
оглед изхода на спора по главния иск. При потвърждаване на решението на РС и въззивният съд не дължи произнасяне
по иска при условия на евентуалност.
Пред въззивния съд не се представят
доказателства при спазване на разпоредбите на чл. 266 от ГПК, които да водят до
различен извод от този на РС – Плевен.
Предвид гореизложеното следва да се потвърди атакуваното решение . При
този изход на делото следва да се осъди въззивника да заплати разноски за
настоящата инстанция в размер на 700 лв при липса на възражение за прекомерност
на възнаграждението.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 400 от
16.03.2020г по гр. дело № 7564/2019 г на Плевенски районен съд КАТО ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ОСЪЖДА Х. A.А. ЕГН **********
с постоянен адрес *** 21 ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр.Искър, ул.“***“ ***, представлявано от управителя си
С.Г.Д. деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 700 лв
РЕШЕНИЕТО
не подлежи
на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ :