О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№V- 550
25.03.2019
г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен
състав
На двадесет и пети март две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВАРЯ КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.ГАЛЯ БЕЛЕВА
2.мл.ВАНЯ ВАНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело №271 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №204 от 24.01.2019г. по
гр.д.№5434 по описа за 2018г. на БРС е прието за установено, че ищецът Д.Н.В. ***
не дължи на ответника „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД сума в размер на 749,37
лв., едностранно начислена от ответника по фактура №********** от 26.06.2018г. за
периода от 10.06.2017г. до 8.09.2017г. за обект ИТН:2647538 в гр.Бургас, ул.“Македония“
№73, ет.1, ап. десен, а ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца
разноски в размер на 350 лв.
Решението е съобщено на страните
както следва: на ищеца- на 29.01.2019г. чрез адвокат Русева- Арнаудова; на
ответника- на 4.02.2019г., чрез юрисконсулт Щерев.
В законоустановения срок- на 6.02.2019г.,
по пощата е подадена въззивна жалба от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД,
представлявано от юрисконсулт Николов, с която решението е обжалвано изцяло.
Изложени са оплаквания, че същото е неправилно, необосновано, постановено при
непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Фактическите
констатации на съда не съответствали на обективната истина, а правните изводи-
на закона. Доказателствата по делото били тълкувани превратно, единствено в
полза на ищеца, като били пренебрегнати важни обстоятелства и така съдът
достигнал до необосновано и неправилно решение.
На първо място намира за
неправилен извода на съда, че липсва ред, по който да бъде установено
нерегламентираното вмешателство в процесния електромер. Признава, че
разпоредбата на чл.47 ПИКЕЕ е била отменена към датата на извършване на
проверката, но това според него не обуславяло липса на възможност
електроразпределителното дружество да извършва проверки на техническото
състояние на собствените си електрически съоръжения. Това право същевременно
представлявало и задължение на дружеството и произтичало от нормативната
уредба. Безспорно било установено наличието на облигационна връзка между
страните, като договорните отношения помежду им се уреждали от общи условия на
елетроснабдителното и електроразпределителното дружества, одобрени от КЕВР още
през 2008г. Затова намира, че констативният протокол от 2017г. е съставен на
основание чл.35, ал.3 от ОУ на ЕВН ЕР, като проверката била извършена по
инициатива на ЕВН ЕР въз основа на валидно правно основание, а протоколът бил
съставен на основание чл.63 от ОУ на ЕВН ЕР, вр. чл.28 от ОУ на ЕВН ЕС.
Намира за неправилен и извода на
БРС, че липсва предвиден ред за уведомяване на клиентите при извършена
корекция. Редът за уведомяване се съдържал в чл.28 във връзка с чл.42 от ОУ на
ЕВН ЕС, който бил идентичен с чл.24, ал.1 от ОУ на „Енерго- Про Продажби“ АД,
за който с решение №118 по т.д.№961/16г., II т.о. на ВКС било прието, че
старите общи условия на крайните снабдители /приети преди изменението на ЗЕ
през 2012г./ съдържат изричен ред за уведомяване на клиентите и не е необходимо
приемането на нови ОУ, понеже старите изпълнявали изискването на чл.98а, ал.2,
т.6 ЗЕ. Позовава се на съдебна практика по идентични казуси на ОС- Пловдив, ОС-
Сливен, РС- Сливен.
Въззивникът моли решението на БРС
да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което иска да бъде
отхвърлен като неоснователен. Претендират се разноски за двете инстанции.
Приложен е списък на разноските за двете инстанции, общо в размер на 945 лв. (325
лв. за въззивната инстанция), пълномощно и квитанция за платена такса за
въззивно обжалване. Направено е евентуално възражение за прекомерност на
адвокатското възражение на въззиваемата страна.
Въззиваемата Д.В., представлявана
от адв.Г.К. е подала своевременно отговор на жалбата, с който я е оспорила като
неоснователна. Намира обжалваното решение за правилно и обосновано, поради
което моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението- потвърдено. Развити са
подробни съображения за неотносимост на съдебното решение на ВКС към настоящото
дело, както и че с оглед измененията в ГПК същото не представлява задължителна
съдебна практика, а от друга страна- за цитираната практика на съдилищата в
гр.Пловдив и в гр.Сливен, тъй като същата се отнася до корекция на сметки при
свободно договаряне, а не на регулирания пазар с общи условия. На следващо
място са изложени доводи, че не става ясно защо точно за 90 дни е процесната
корекция на сметки. Изтъква се и
отмяната на чл.48-51 от ПИКЕЕ с решение по адм.д.№3879/17г. по описа на ВАС.
Претендират се разноските за въззивната инстанция.
Страните нямат доказателствени
искания.
На основание чл.267 от ГПК съдът
извърши проверка относно допустимостта на жалбата:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на
обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно упълномощен процесуален
представител на страна, която има правен интерес да го обжалва. Жалбата отговаря
на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима.
Отговорът е подаден от надлежно
упълномощен адвокат- общо пълномощно на л.23 от делото на БРС.
Мотивиран от горните съображения
и на основание чл.267 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ делото
в открито съдебно заседание, насрочено за 8.04.2019г. от 10 ч.
ДОКЛАДВА
въззивната жалба, отговора и останалите въпроси по чл.267 ГПК съобразно
обстоятелствената част на настоящото определение.
Препис от определението да се
връчи на страните за сведение.
На въззивника да се връчи и
препис от отговора на въззиваемата.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.