Р Е Ш
Е Н И Е
№ …………20.06.2019
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд
– гр. Варна, ХХХІІІ-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори
май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Мария Ганева
при секретаря
Теодора Чавдарова и с участието на прокурора като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 1629/2018 г. по описа на Административен съд – гр. Варна,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
/ДОПК/.
Образувано е по
жалба на „Плод Комерс Варна“ ООД , ЕИК ********* , със съдебен адрес *** ,
срещу ревизионен акт /РА/ № Р-03000317003580-091-001/22.01.2018
г. , издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна , в неговата потвърдена
част с решение № 49/12.04.2018 г. на директора на дирекция „ ОДОП“ гр. Варна
при ЦУ на НАП с установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 12/2015 г.,
01/2016 г. и 02/2016 г. и изменен с посоченото решение в частта на ДДС за д.п.
08/2016 г.
Подателят на жалбата твърди съществено нарушаване на
административнопроизводствените правила.
Излага се твърдение за неспазване разпоредбата на чл. 32 , ал. 5 и 6 във вр. с чл. 22, ал. 6 от ДОПК .
Релевира се несъобразяване с материалния закон поради съществуването на законовите условия за
упражняване правото на приспадане на данъчен кредит . Твърди се възникнало
данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС по всяка една от процесните
фактури . Налице е реалност на фактурираните доставки . Според оспорващото
дружество няма нормативно въведено задължение за получателя да следи за
поведението на своите доставчици .
Обосновката на отказа на ответната страна да признае право на данъчно
предимство - липса на кадрова
обезпеченост на доставчика противоречи
на практиката на СЕС. Оспорва се извода на органите по приходи , че описаното в
РА закупено гориво за д.п. м.12/15 г. и
м. 01, 02 и 08/16 г. не е предназначено
за икономическата дейност на дружеството.
В тази връзка се твърди бездействие на приходната администрация по извършване
на насрещни проверки на преките
доставчици . Рев. екип не е доказал използване на горивата за други цели извън
независимата икономическа дейност на търговеца . По идентични съображения се
оспорва и тезата на ответника , че
фактурираните доставки на мобилни услуги от „Мобилтел“ ЕАД . Излага се
твърдение за спазени изисквания на чл.
71, т.1 от ЗДДС.
На изложените
основания се отправя искане към съда за
отмяна на издадения рев. акт в неговата
потвърдена и изменена част с решение №
49/12.04.2018 г. на директора на Дирекция „ ОДОП“ гр. Варна .
В съдебно заседание пълномощникът на
оспорващото търговско дружество поддържа
жалбата на изложените в нея основания.
Ответникът в
производството – директорът на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП се представлява
от гл. юриск. М М , която излага становище за законосъобразност на издадения
рев. акт , респективно неоснователност на заявените оплаквания в жалбата до
съда. Отправя се искане за присъждане на юриск. възнаграждение.
Съдът, след като се
съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните
доказателства, приема за установено следното:
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Подадената жалба от
„Плод Комерс Варна “ ООД е процесуално допустима . Оспорва се по съдебен ред рев. акт , обжалван и по административен ред пред директора на
дирекция „ОДОП“-Варна, което обстоятелство сочи за спазено изискване на чл. 156
, ал. 3 от ДОПК. Атакува се акт , с
който за посоченото дружество са установени допълнителни данъчни задължения по
ЗДДС , което обуславя правен интерес от провеждането на съдебна проверка за
законосъобразност на произнасянето на приходната администрация . Контролният
акт на ответника е съобщен на дружеството на 18.05.2018 г. /л.16 от делото / ,
а жалбата срещу него е подадена на 30.05.2018 г. / л.15 / т.е. спазен е
законоустановения срок по чл. 152, ал.1 от ДОПК. Жалбата е адресирана до териториално
компетентния адм. съд .
Разглеждайки основателността на жалбата , съдът приема от фактическа и правна страна
следното:
Рев. производство е образувано
със заповед за възлагане на ревизия № Р-03000317003580-020- 001/09.06.2017г. ,
издадена от началник сектор „Ревизии“
при ТД на НАП Варна А.Ц.Б., връчена на жалбоподателя на 26.06.2017 г. С
тази заповед е възложена ревизия на „Плод Комерс Варна“ ООД по ЗДДС за
периода от 01.12.2015 г. до 29.02.2016 г. и от 01.08.2016 г. до 31.08.2016 г. За
ръководител на ревизията е определен гл. инспектор по приходите
Д.М.К.. Срокът на ревизията е 3
месеца от връчване на ЗВР / л. 1-3 от преписката/. Съдебно известен факт е, че
със заповед № Д-14/03.01.2017 г. на директора на ТД на НАП-Варна , издадена на основание чл. 112 от ДОПК , са
определени органи по приходите , които
да издават ЗВР, сред които е и началник сектор „Ревизии“ А.Б..
На 16.08.2017 г. рев.
производство е спряно за периода 16-22.08.2017 г. като РЛ е уведомено на 16.08.2017 г. / л. 7-8/. На 23.08.2017 г.
ревизията е възобновена с нарочна писмена заповед , също връчена на РЛ / л. 9-11/. След удължаване на
ревизията до 03.11.2017 г. е последвало
ново спиране на рев. производство за времето 10-13.10.2017 г. и е
последвало възобновяване / л. 12-20/. След повторно удължаване на рев.
производство до 09.12.2017 г., съобщено
на РЛ / л. 21-23/ на 22.12.2017 г. е
издаден ревизионен доклад , връчен на РЛ
на 28.12.2017 г. / л. 671-707/ , а на 22.01.2018 г. е постановен рев. акт
от органа , възложил ревизията и нейния
ръководител . Актът е съобщен на „ Плод Комерс Варна “ ООД на 26.01.2018 г. /
л. 709-723/.
Органите
по приходите са начислили лихви за просрочие
от 15.01.2016 г. до 17.02.2016 г. / дата на внасяне на деклариран ДДС/ върху дължим данък за д.п.
12/2015 г. при данъчните основи по фактурите от 10 813,17 лв., а размер на
данъка - 2 162,61 лв. Органите по приходи са приели, че
жалбоподателят на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС дължи ДДС за отчетените в
повече чрез ЕКАФП продажби на стоки, както следва: за м. 01/2016г. - 555,99
лв.; за м. 02/2016г. - 2 345,25 лв. На
основание чл. 70, ал. 5, чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 вр. чл. 25, ал. 1 и 2 и
чл. 12 от ЗДДС и поради липса на доставки органите по приходи не са признали на
жалбоподателя правото на приспадане на данъчен кредит по фактури с издател „АИС-ТВ“ ЕООД както следва: за
дан.период м. 12/2015г.в общ размер 13322,32лв.; за дан. период м.01/2016г. в общ размер 6
996,00 лв.; за дан.период
м.02/2016г. в общ размер 7
432,65лв. Приходната администрация на
основание чл. 175, ал.2, т.1 от ЗДДС е
начислила лихви за неправомерно упражнено право на данъчен кредит за периода 14.09.2016 г. до 14.08.2017г. по
издадени фактури от „Профикс България “ ЕООД на 28.07.2017 г. На основание чл.
70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС органите по
приходи не са признали правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя
по издадени му фактури за покупка на гориво, както следва: за дан. период м.
01/2016г. - в размер 412,14 лв. ; за дан. период м. 02/2016г. - в размер 219,12
лв.и за дан. период м. 08/2016г. - в размер 404,19 лв. На основание чл. 70, ал.
1, т. 2 от ЗДДС органите по приходи не са признали на жалбоподателя правото на
приспадане на ДДС по фактури за мобилни услуги както следва: за дан. период м.
01/2016г. в размер 1 787,54 лв.; за дан. период м. 02/2016г. в размер 1 775,87
лв. За издадени от жалбоподателя
фактури с предмет „телефонни услуги“ и
получатели „Варна Плод Деливъри“ ООД и „Войс Телеком“ ЕООД органите по приходи
са приели, че е приложима разпоредбата на чл. 85 от ЗДДС.
По
подадена жалба срещу РА е постановено решение № 49/12.04.2018 г. от ответника , с което е потвърден акта в частта на
установени задължения за ДДС за д.п. 12/2015 г., м. 01/2016 г. и м.
02/2016 г. , а е изменен в частта на ДДС за д.п. м. 08/2016 г. на 404.19 лв. и законна лихва от 1916.84 лв.
, приемайки че отразените от жалбоподателя
сторнировачни записи в неговия
дневник за покупки за д.п. 07/2017 г. на
доставките на „Профикс България“ ЕООД
предполагат дължимост само на
лихви за времето от упражняване
на правото на приспадане на ДДС до момента на анулиране на фактурите.
Според заключението на
неоспореното страните заключение на ССчЕ и дадените пояснения от вещото лице в съдебно заседание
заприхождаването от жалбоподателя на
стоките по получените доставки от „АИС-ТВ“ ООД е осъществявано въз основа на
приемо-предавателни протоколи и фактури. Стоките са заприхождавани по
средно-претеглена цена. Изписването на
стоките от последващата реализация на процесиите доставки е осъществявано въз
основа на стокова разписка и фактура. В счетоводството на жалбоподателя няма в писмен вид подписани стокови разписки . Съставените
счетоводни записвания за заприхождаването и изписването на стоките в
счетоводството на жалбоподателя са в съответствие със Закона за счетоводството
и приложимите счетоводни стандарти. Данните, посочени във фактурите с получател
жалбоподателя и доставчик „АИС-ТВ“ ООД, съответстват на данните по приемо-предавателните
протоколи. Налице са данни в счетоводството
на ж-ля за последваща реализация на фактурираните доставки предвид извършен
анализ и съпоставки на количество и стойност на доставените стоки от „АИС-ТВ“
ООД и на количество и стойност на продадените стоки от жалбоподателя, отразено
в таблица 4 на заключението. Според вещото лице през ревизирания период
счетоводството на жалбоподателя е водено редовно.
Съдът в открито съдебно заседание на
21.11.2018г. по реда на чл. 184 от ГПК извърши проверка на представен от
ответника електронен носител , при която проверка се установи следното:
1. Заповед за
възлагане на ревизия №
Р-03000317003580-020-001 / 09.06.2017 г.
е подписана от А Ц Бна 09.06.2017 г. в 09:27:05 часа. При зареждане на
удостоверението към файла с електронния подпис се установява, че това е
електронният подпис на А Ц Б, както и че електронният подпис е издаден от
„B-Trust Operational CA QES” и е валиден от 07.06.2017 г. до 07.06.2018 г.
2. Заповед за
изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-03000317003580-020-002 / 02.10.2017 г. е подписана от А Ц Бна
02.10.2017 г. в 14:14:15 часа. При зареждане на удостоверението към файла с
електронния подпис се установява, че това е електронният подпис на А Ц Б, както
и че електронният подпис е издаден от „B-Trust Operational CA QES” и е валиден
от 07.06.2017 г. до 07.06.2018 г.
3. Заповед за
изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-03000317003580-020-003 / 09.11.2017 г. е подписана от А Ц Бна
09.11.2017 г. в 13:23:13 часа. При зареждане на удостоверението към файла с
електронния подпис се установява, че това е електронният подпис на А Ц Б, както
и че електронният подпис е издаден от „B-Trust Operational CA QES” и е валиден
от 07.06.2017 г. до 07.06.2018 г.
4.
Заповед № Р-03000317003580-023-001 /
16.08.2017 г. за спиране на Производството по извършване на ревизия,
възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000317003580-020-001 /
09.06.2017г. е подписана от А Ц Бна 16.08.2017 г. в 15:07:32 часа. При
зареждане на удостоверението към файла с електронния подпис се установява, че
това е електронният подпис на А Ц Б, както и че електронният подпис е издаден
от „B-Trust Operational CA QES” и е валиден от 07.06.2017 г. до 07.06.2018 г.
5.
Заповед № Р-03000317003580-023-002 /
10.10.2017 г. за спиране на Производството по извършване на ревизия,
възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000317003580-020-001 /
09.06.2017, изменяна със Р-03000317003580-020-002 / 02.10.2017,спирана със
Заповеди Р-03000317003580-023-001 / 16.08.2017, възобновявана със Заповеди
Р-03000317003580-143-001 / 23.08.2017 е подписана от А Ц Бна 10.10.2017 г. в
11:31:25 часа. При зареждане на удостоверението към файла с електронния подпис
се установява, че това е електронният подпис на А Ц Б, както и че електронният
подпис е издаден от „B-Trust Operational CA QES” и е валиден от 07.06.2017 г.
до 07.06.2018 г.
6. Ревизионен акт № Р-03000317003580-091-001 / 22.01.2018 г.
е подписан от А Ц Бна 22.01.2018 г. в 17:23:29 часа. При зареждане на
удостоверението към файла е електронния подпис се установява, че това е
електронният подпис на А Ц Б, както и че електронният подпис е издаден от
„B-Trust Operational CA QES” е валиден от 07.06.2017 г. до 07.06.2018 г.
Ревизионният акт е подписан и от Д М Кна 22.01.2018 г. в 15:14:10 часа. При
зареждане на удостоверението към файла с електронния подпис се установява, че
това е електронният подпис на Д М Ккакто и че електронният подпис е издаден от
„B-Trust Operational CA QES” е валиден от 07.06.2017 г. до 07.06.2018 г.
7. Ревизионен
доклад № Р-03000317003580-092-001 /
22.12.2017 г. е подписан от В Т Зна 22.12.2017 г. в 11:38:37часа. При
зареждане на удостоверението към файла с електронния подпис се установява, че
това е електронният подпис на В Т З, както и че електронният подпис е издаден
от „B-Trust Operational CA QES” и валиден от 04.05.2017 г. до 04.05.2018 г.
Ревизионният доклад е подписан и от Д М Кна 22.12.2017г. в 11:38:50часа. При
зареждане на удостоверението към файла с електронния подпис се установява, че
това е електронният подпис на Д М К, както и че електронният подпис е издаден
от „B-Trust Operational CA QES” и е валиден от 07.06.2017 г. до 07.06.2018 г.
8.
Заповед № Р-03000317003580-143-001 /
23.08.2017 г. за възобновяване на Производството по извършване на
ревизия, спряно със Заповед № Р-03000317003580-023-001 от 16.08.2017г. е
подписана от А Ц Бна 23.08.2017 г. в 08:13:06 часа. При зареждане на
удостоверението към файла с електронния подпис се установява, че това е
електронният подпис на А Ц Б, както и че електронният подпис е издаден от
„B-Trust Operational CA QES” и е валиден от 07.06.2017 г. до 07.06.2018 г.
9.
Заповед № Р-03000317003580-143-002 /
16.10.2017 г. за възобновяване на Производството по извършване на
ревизия, спряно със Заповед № Р-03000317003580-023-002 от 10.10.2017г. е
подписана от А Ц Бна 16.10.2017 г. в 09:01:57 часа. При зареждане на
удостоверението към файла с електронния подпис се установява, че това е
електронният подпис на А Ц Б, както и че електронният подпис е издаден от
„B-Trust Operational CA QES” и е валиден от 07.06.2017 г. до 07.06.2018 г.
Изложената фактическа установеност налага следните
правни изводи:
Атакуваният
ревизионен акт , чиято неразделна част е ревизионния доклад / РД/ , обективира както фактическите основания на
органа по приходите във връзка с определените задължения за данъци на РЛ, така
и правните основания за неговото издаване . Публичните вземания са
конкретизирани в достатъчна степен на яснота по основание, размер и субект
.
Видно от материалите
на рев. преписка актове са подписани от лица ,
притежаващи валиден квалифициран електронен подпис по чл.13, ал.3 от ЗЕДЕП . Електронният
подпис е приравнен на саморъчен съгласно изричното указание на чл.13, ал.4 от
ЗЕДЕП като документите са подписани в срока на действие на удостоверението по
чл.24 от ЗЕДЕП. По определението на чл.13,ал.1 от Закона за електронния подпис
и електронния документ, електронен подпис е всяка информация в електронна
форма, добавена или логически свързана с електронното изявление , за
установяване на неговото авторство. Квалифициран електронен подпис съгласно
чл.13,ал.3 и ал.4 от ЗЕДЕП е усъвършенстван електронен подпис, който отговаря
на изискването на чл.16 от Закона и той има значение на саморъчен подпис. За
установяване на наличието на квалифициран електронен подпис е необходимо
съгласно изискването на чл.16,ал.1 от ЗЕДЕП да е придружен от издадено от
доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен
подпис, отговарящо на изискванията на чл.24 удостоверяващо връзката между
автора и публичния ключ за проверка на подписа, и да е създаден посредством
устройство за сигурно създаване на подписа. Удостоверението за електронен
подпис е средство за електронна идентификация и потвърждаване на самоличността
на лицето, подписващо даден документ /файл/ . Удостоверението за електронен
подпис е законово признато за еквивалент на саморъчен подпис за лицата, които
притежават такова удостоверение. От представените удостоверения , като прикачен
файл е видно, че подписите са положени от съответните лица, в периода на срока
на действие на удостоверението. В тази връзка се установи, че РА е подписан с
електронен подпис от лицата ,посочени като негови издатели , с КЕП и в периода
на действие на удостоверението.
Жалбоподателят заяви
в хода на съдебното производство , че ревизионния акт и ЗВР от 09.06. 2017
г. не са съставени под формата на
електронни документи и по този начин оспори тяхната автентичност . Доводите на
„Плод Комерс Варна“ ООД за подобна теза са , че посочените РА и ЗВР не са му
връчени като електронни документи и понеже съобщаването им на дружеството е
станало срещу подпис, а не по електронен път.
С нарочно
определение съдът откри производство по чл. 193 от ГПК и даде указание на
жалбоподателя за тежестта му по доказване на твърдяната неистинност на
документите / л. 200 от делото/. В представено от оспорващото дружество решение № 14380/22.11.2018 г. на ВАС / л.
168-169/ се посочва, че
проверката за истинност на
документи се извършва чрез други
безспорни доказателства, чрез разпит на свидетели или на вещи лица. „Плод
Комерс Варна „ ООД се задоволи да
представи единствено заверени за вярност копия на връчените му РА и ЗВР от
09.06.2017 г. / л. 174-188/. По аргумент на чл. 184 от ГПК , приложим по
основание §2 от ДР на ДОПК ,
електронният документ може да се
обективира на хартиен носител и на електронен носител . Към адм. преписка е
приложен обжалваният РА на хартиен носител,
а в проведеното открито съдебно заседание на 21.11.2018 г. беше
извършена проверка на представения негов електронен вариант по реда на чл. 184
от ГПК. Тези доказателствени източници сочат за съществуването на РЛ и ЗВР като
документи , съставени във електронна форма .
Доказването на тяхното съществуване е реализирано ефективно посредством допустими доказателства по чл.
184 от ГПК- хартиен носител и електронен
носител.
Жалбоподателят,
който следваше да докаже , че тези документи не са съставени като електронни
такива, не прояви процесуална активност да поиска назначаване на съдебна
компютърно-техническа експертиза, която след проверка на информационни масиви
на НАП да посочи дали има съставени и запазени
като електронни документи оспорените РА и ЗВР. След като се оспорва
съществуването на електронни документи именно експертизата е безспорно
доказателство по смисъла на цитираното по-горе съдебно решение №
14380/22.11.2018 г. на ВАС , което да докаже твърдяната неавтентичност в смисъл
на отсъствие на съставени такива електронни документи . В този контекст съдът
приема за недоказано твърдението на жалбоподателя за неистинност на оспорените
РА и ЗВР.
На следващо
място, обстоятелството, че на РЛ са
връчени неподписани копия на хартиен носител
на РА и ЗВР не означава , че същите не са съставени като електронни
документи след като могат да бъдат възпроизведени и по този начин . Връчване на
тези документи чрез стандартната процедура по чл. 29, ал.1 от ДОПК също не
предполага съждение в насока на
несъставени такива електронни документи , тъй като след като
съдържанието на същите е възпроизведено на
хартиен носител , логично е такъв хартиен носител да се връчи на РЛ на
неговия адрес за кореспонденция .
Доводът на
жалбоподателя в неговата молба от
25.01.2019 г. / л. 209 от делото/ за различни часове на „генериране“ на оспорените документи по писменото становище
на ответника № 21432/11.12.2018 г. и по
представения и проверен от съда електронен носител също не доказва неистинност
на документите , тъй като доказателствено значение има не обяснението на страна
в процеса за благоприятен за нея юридически факт , а относимата информация ,
обективирана в събраните доказателствени източници.
В обобщение
жалбоподателят не доказа твърдяната от него неистинност на РА и ЗВР от 09.06.2017 г. и по-специално
тяхната неавтентичност. В тази връзка и
с оглед изложените по-горе съображения съдът приема, че оспорения РА съответства на законовите изисквания за форма
на адм. акт по чл. 120 от ДОПК.
Атакуваният по
съдебен ред ревизионен акт изхожда от орган по приходите, надлежно овластен по
реда на чл.112 от ДОПК по издаване на ЗВР и от орган по приходите , определен
за ръководител на ревизията.
Според правилото на чл. 119, ал.2 от ДОПК рев. акт се
издава от органа, възложил ревизията и ръководител на същата. Предвид
изложените обстоятелства съдът счита , че това нормативно изискване е спазено .
Фактите сочат, че адм. орган , възложил ревизията , не
попада сред кръга от лица по чл.118, ал.2 от ДОПК, но предвид постановеното
тълкувателно решение 5/13.12.2016 г по тълк. дело № 10/2016 г. на ВАС не е
налице некомпетентност на възложителя на рев. производство.
В обобщение авторите на оспорения рев. акт са разполагали
с материална компетентност и такава по степен . Налице е и териториална
компетентност на авторите на акта ,
които са част от териториалната дирекция на НАП гр. Варна, която е компетентна
териториална дирекция по критериите на чл. 8, ал.1 т.1 от ДОПК.
В подадената до съда жалба се заявява
оплакване за съществено нарушаване на административнопроизводствените правила
поради неспазване на чл. 32 от ДОПК при насрещната проверка на „ АИС-ТВ“ ЕООД.
Това възражение е неоснователно.
Съобразно
предписанието на чл. 32, ал. 1 и 2 от ДОПК са съставени нарочни писмени
протоколи от посещения на 15.08.2017 г. и 24.08.2017 г. на
посочени от „АИС- ТВ“ ЕООД негови адреси за кореспонденция, на които не
е намерен / л. 527-534 от преписка/. При спазване на правилото на чл. 32 , ал.4
от цитирания кодекс е поставено съобщение
за връчване в ТД на НАП Варна с
данни за поставяне и сваляне / л. 536 от преписката/ като липсват данни
единствено за негово публикуване в интернет , но съдът не квалифицира този
процесуален пропуск като съществен до степен да рефлектира върху
законосъобразността на РА, тъй като на основание чл. 32, ал.5 от ДОПК органите
по приходите са изпратили на 25.08.2017
г. електронно съобщение на два конкретни
електронни адреса на дружеството/ л. 535/
, което е по-ефективен способ за негово информиране от публикации на
интернет страницата на Националната агенция за приходите. Дори и да беше
извършено подобно публикуване ,това не би довело до надлежно уведомяване на
„АИС-ТВ“ ЕООД , след като и при две поредни посещения на посочени от
дружеството адреси за кореспонденция не е открито лице, което да приеме
съобщенията и след като не са получени изпратените електронни съобщения на електронните
адреси на дружеството.
С обжалвания РА се установяват
данъчни задължения за периоди , попадащи в
обхвата на ревизията по ЗВР и по заповедите за нейното изменение.
Цитираната по-горе заповед за възлагане на ревизия и последващи заповеди по
удължаване на срока, заповед за спиране и възобновяване на рев. производство са
надлежно връчени на РЛ. РД е изготвен на
22.12.2017 г. при спазване на срока по чл. 117, ал.1 от ДОПК. Посоченият доклад
е надлежно връчен на РЛ, което не е
упражнило процесуалното право по
подаване на писмено възражение по смисъла на чл. 117, ал.5 от ДОПК. РА е
издаден на 22.01.2018 г. при съобразяване с разпоредбата на
чл. 119, ал.2 от ДОПК.
В контекста на гореизложено съдът приема, че няма
допуснати съществени нарушения на разписаната адм. процедура , които да
обусловят незаконосъобразност на
постановения рев.акт.
При изследване на материалната
законосъобразност на обжалвания РА съдът съобрази следното :
1.
Относно отказаното признаване право на приспадане на
данъчен кредит по издадени фактури от „АИС-ТВ“ ООД поради нереалност на
фактурираните доставките на стоки.
Признаването на субективното
право на приспадане на данъчен кредит е обусловено не само от притежаването на
данъчен документ, но и от установяване на реалното осъществяване на
фактурираната облагаема доставка. Това разбиране се извлича от чл. 167 и чл. 63
от Директива 2006/112 , което е транспонирано
с разпоредбите на чл. 25, чл. 68, ал.2 от ЗДДС. Съгласно чл. 70, ал.5 от цитирания нормативен
акт не е налице право на приспадане на
данъчен кредит за данък, който е
начислен неправомерно. Само факта на издадена фактура
не означава реалност на документираната доставка и изисква представяне на
допълнителни доказателства . В този смисъл
е решение на ВАС по адм. дело № 2812/2013 г.и по адм. дело № 12499/18 г.
В своята практика СЕС многократно
е подчертавал, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на
всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да
формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово
разбиране е застъпено и в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11,
съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен
неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на
фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка,
по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка."
В свои решения по дела С-642/11 и
С-536/03 Съдът на ЕС посочва, че в съответствие с членове 167 и 63 от Директива
2006/112 правото на приспадане на начислен ДДС по принцип е свързано с
действителното извършване на облагаема сделка.
Във връзка с доказването на факта
на извършване на доставка на стоки, в т.37 от решението по С-78/12, СЕС е
посочил, че лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря
на предвидените условия за това, като запитващата юрисдикция следва в
съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на
всички доказателства и фактически обстоятелства по спора в главното
производство, за да определи дали претендиращия право на приспадане може да го
упражни. (Решение от 6 септември 2012г. по дело Mecsek-Gabona, C-273/11, точка
53, Решение от 6 декември 2012г. по дело Б., C-285/11, точка 32 и Решение от 31
януари 2013г. по дело ЛВК-56, C-643/11, точка 57).
В решение по дело С-285/11 на СЕС
е застъпено разбирането , че за да се установи налице ли е правото на
приспадане, е необходимо да се провери дали доставките на стоки са били реално
осъществени и дали съответните стоки са били използвани от получателя за
извършването на облагаеми сделки.
В обобщение реалността на доставката
е основополагаща за законосъобразното
възникване и упражняване на претендираното от ж-ля субективно
право на данъчен кредит.
След като подателят на жалбата твърди
благоприятни за себе факти на реално извършени
доставки на стоки, той следва да проведе главно доказване на тези юридически факти . Според правилата на
гражданскоправната теория главното
доказване е винаги пълно доказване т.е. трябва да се създаде сигурно убеждение в съда за истинността
на фактическото твърдение , а не вероятност от настъпването на юридическия факт. / С.Ж., Гражданско процесуално право, Сиела
,2000, с. 259 / .
Съдът на основание чл. 170 от АПК указа на
оспорващото дружество ,че е негова
доказателствената тежест по установяване на предпоставките по упражняване
правото на приспадане на ДДС /л. 37 от
делото/.
Съдът на основание чл. 171, ал.4 от АПК даде конкретни указания
за кои факти жалбоподателят не сочи
доказателства / л. 38 от делото/
, но този участник не се справи със своята доказателствена задача.
В хода на ревизията „Плод Комерс
Варна“ ООД представя сключен на 25.11.2015 г.
договор , по силата на който
АИС-ТВ“ ЕООД доставя на „Плод
Комерс Варна“ ООД плодове и
зеленчуци по количества ,цени и
срокове по конкретни заявки / л. 387-389
от преписката /.
В открито съдебно заседание на
26.09.2018 г. съдът откри производство по оспорване автентичността на цитирания
договор , данъчните фактури и приемо-предавателни протоколи в частта на
положения подпис от Н. П.М., представляващ „ АИС-ТВ“ ЕООД.
Въпреки даденото изрично указание
за доказателствена тежест по чл. 194 от ГПК / л. 38 от делото/ жалбоподателят не прояви никаква процесуална деятелност
по събиране на безспорни доказателства
чрез разпит на свидетели или на вещи лица . Задоволи се единствено с
даване на обяснение от своя управител , но обясненията на страна в случая
относно механизма на доставките не е доказателствено средство . Обясненията
могат да бъдат използвани като доказателствено средство само срещу страната , от която те изхождат ,
но не и в нейна полза / С.Ж. , Българско гражданско процесуално право , стр.
277/.
Жалбоподателят не поиска назначаване
на съдебно-графологична експертиза , която да докаже авторството на управителя
на „ АИС-ТВ“ ЕООД на договора, фактурите
и приемо-предавателните и поради тази
негова процесуална пасивност съдът квалифицира като неистински писмените
документи , оспорени по реда на чл. 193 от ГПК т.е. съдът приема ,че същите не
са подписани от законен представител на „АИС-ТВ“ ЕООД. В тази връзка съдът
приема ,че няма сключен в писмена форма договор между „ АИС-ТВ“ ЕООД и „Плод Комерс Варна “ ООД за
продажба на плодове и зеленчуци. Законът /ЗЗД и ТЗ/
не установява изискване за форма за действителност на покупко-продажбата на
този вид стоки , поради което, и с факта на издаването на фактурите, принципно
е възможно да е постигнато съгласие между продавача и купувача за продажба на
определено количество и вид стока. Предмет на процесните сделки са родово
определена вещи. Собствеността върху такъв вид вещи се прехвърля в момента
на индивидуализацията им, което става в момента, в който стоката бъде
определена по съгласие между страните или бъде предадена – чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. Тоест, само фактът на сключване на сделка с предмет родово определени вещи
не представлява данъчно събитие, доколкото с нея не се прехвърля собствеността
върху стоката. Сделката с родово определени вещи може да се сключи и по нея да
не последва предаване, което съответно изключва прехвърлянето на вещни права на
купувача и за целите на облагането с ДДС ще липсва облагаема доставка, а
фактурите ще бъдат издадени без основание. Именно фактът на получаване на
стоките, фактурирани от „АИС-ТВ“ ЕООД , остана недоказан в настоящето
производство.
Върховният административен
съд в свое решение №2335/18.02.2018 г. по адм дело № 12499/2018
г. посочва, че предаваното на стоките следва
категорично да е установено
по повод упражнено право на данъчен кредит.
За да се приеме, че
обсъжданите сделки са позитивно проявени юридически факти, следваше да се
установи наличието на постигнато съгласие, отделяне и предаване на родово
определената вещ от доставчика на получателя и съответно заплащане на дължимата
цена и на косвен данък от получателя.
Предвид неистинността на
приемо-предавателните протоколи няма валидно удостоверено от „АИС-ТВ“ ЕООД
действие по предаване на жалбоподателя на
стоки по вид и количества , посочени в протоколите и фактурите . Тези протоколи са частни свидетелстващи
документи и имат задача да удостоверят факта по приемане и по предаване на вещи
. Поради тази им правна природа същите по аргумент на чл. 181 от ГПК във вр. с
§2 от ДР на ДОПК нямат достоверна дата. Освен това в нито един от представените
протоколи няма посочено място на предаване на стоките. В този контекст поради
неистинността на тези документни и техните непълноти , при отсъствие на ангажирани от жалбоподателя допълнителни
доказателства – гласни такива, за реално предадени стоки , съдът приема, че не
постигнат процесуалния стандарт на главно доказване на реалност на
фактурираните доставки .
Въпреки даденото изрично указание
по чл. 171 , ал.4 от АПК / чл. 38 от делото/ жалбоподателят не доказа
транспортиране на стоките , което да потвърди неговата теза за реализирани
доставки . Той не представя пътни листи
нито в хода на ревизията, нито в съд. процес. Освен такива писмени документи, при изрично дадено му
указание от съда „ Плод Комерс Варна“ ООД не представи стокови разписки, с
които да удостовери изписване на процесните стоки от счетоводството на
доставчика. Въпреки даденото му изрично указание жалбоподателят не
представи доказателства за извършени
плащания по издадените фактури.
Съдебното производство се основава на
принципа на състезателното начало / чл. 8 от ГПК във вр . с §2 от ДР на ДОПК/.
Поради тази причина страните посочват фактите , на които основават своите
искания, и те , а не съда, представят доказателства за тях . Съдът е арбитър по
правния спор и няма процесуално задължение да събира доказателства. С цел
установяване на истината в процеса той следва само да осигури възможност на
страните и да им съдейства за установяване на фактите , но не и да ги замества
по изпълнение на тази процесуална задача /чл.10 от ГПК/.
Допуснатата ССчЕ установи
единствено , че заприхождаване на стоки
от жалбоподателя е извършвано на
основание данъчни фактури и приемо-предавателни протоколи , които съдът прие за
неистински писмени документи. Изписването на стоки от жалбоподателя при
последваща реализация е ставало въз основание на фактури и стокови разписки ,
но такива разписки като писмени документи няма в счетоводството на „Плод Комерс
Варна „ ООД. Вещото лице е установило , че отписването от жалбоподателя на
стоково-материални записи при тяхното потребление се осъществява по метода
на средно претеглената стойност , който
не позволява проследяване на последващата реализация на стоките по фактури ,
издадени от конкретния доставчик „АИС-ТВ“
ЕООД .
Тези фактически данни
потвърждават правилността на изведения по-горе правен извод за нереалност на
фактурираните доставки.
За пълнота на изложението съдът
следва да посочи, че при елементарно сравнение на подписа на управителя на
„Плод Комерс Варна“ ООД – П.В. , положен на жалбата срещу РА до директора на Дирекция „ ОДОП“ –
Варна / л. 724 от преписката/ , на подписа за получател по процесните фактури
и подписа за „предаваща страна „АИС-ТВ“ ЕООД „ по всеки един от
представените приемо –предавателни протоколи се установява тяхната идентичност
т.е. по доказване на реалност на фактурираните доставки жалбоподателят
представя 14 данъчни фактури и 14 броя приемо-предавателни протоколи като
датата на издаване на фактурите съвпадат с датите на съставяне на протоколите,
но П.В. на една и съща дата правилно е полагал подпис за получател по
фактурите, но грешно е подписал всеки един приемо-предавателен протокол ,
полагайки своя подпис за предаваща страна „АИС-ТВ“ ЕООД, а не за приемащата
страна „Плод Комерс Варна“ ООД. Освен това според посочените дати във фактурите и протоколите тези документи
са съставяни в продължение на три
календарни месеца / от 01.12.2015 г. до 25.02.2016 г. / . Логичното обяснение за допуснатите идентични и системни
грешки само в представените приемо-предавателни протоколи е , че тези частни
документи са съставени и подписани по едно и също време и то за целите на
образуваното ревизионно производство срещу „Плод Комерс Варна“ ООД по доказване
на претендираното право на данъчен кредит.
В обобщение при неуспешно
проведено главно доказване на реалност на доставките на стоки, предмет на
издадените фактури от „ АИС-ТВ“ ЕООД,
законосъобразно е решението на приходната администрация е откаже признаване на
право на приспадане на ДДС по тези данъчни фактури в полза на „Плод Комерс
Варна „ ООД.
2.Относно отказаното признаване право на приспадане на
данъчен кредит по издадени фактури от
„Мобилтел „ ЕАД .
Органите по приходите не са признали
право на данъчен кредит на жалбоподателя по издадени му фактури от „Мобилтел“
ЕАД за данъчен период м.12 /2015 г. на
основание чл. 71 т.1 и чл. 86 от ЗДДС- липса на
представени първични счетоводни
документи – фактури , а за д. п. м. 01/16 г. и 02/16 г. – на основание чл. 70,
ал.1 т.2 от ЗДДС- фактурираните услуги са използвани за дейности, различни от
неговата независима икономическа дейност . В рев. доклад, неразделна част от
РА, е изложено и фактическо твърдение за
нереалност на фактурираните доставки на услуги.
За данъчен период м. 12/15 г. „Плод
Комерс Варна“ ООД е упражнило право на данъчен кредит по издадена фактура
№*********/21.12.2015 г. от „ Мобилтел“
ЕАД с предмет „ телефонни услуги“ в
размер на 1975.51 лв. , както и по още пет фактури , подробно описани в РД, /
л. 686 от преписката/ с предмет „разходи“ и с общ размер на начислен ДДС от
1328.41 лв. В хода на ревизията не са
представени първични вторични счетоводни документи , както и търговска
документация .
В хода на съдебното производство по
реда на чл. 192 от ГПК съдът събра само данъчна фактура №*********/21.12.2015
г. и в тази връзка се установи съществуване на издаден данъчен документ по
смисъла на чл.114 от ЗДДС само на ДДС в размер на 1975.51 лв. от общо
деклариран и приспаднат ДДС за д.п. м.12/15 г.
от 3303.92 лв.
За данъчен период м. 01/16 г. „Плод
Комерс Варна“ ООД е упражнило право на данъчен кредит по издадена фактура от „
Мобилтел“ ЕАД с предмет „ телефонни услуги“
в размер на 1767.54 лв. , а за д.п. м.2/16 г. – 1775.87 лв.
На
30.01.2016 г. „Плод Комерс Варна“ ООД е издало фактура на „Варна Плод Деливъри“ООД с предмет
„телефонни услуги“ с начислен ДДС
от 1835.20 лв. и по фактура със същия предмет и страни е начислен ДДС от
1570.59 лв.
На 23.02.2016 г. „Плод Комерс Варна“ ООД е
издало данъчна фактура с предмет
телефонни услуги на „ Войс Телеком“ ЕООД
с начислен ДДС от 299.80 лв.
Съгласно правилото на чл. 71 ,
т.1 от ЗДДС лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато е
изпълнило едно от следните условия: притежава данъчен документ, съставен в
съответствие с изискванията на чл. 114
и 115, в който данъкът е посочен на отделен
ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател.
Нито в рев. производство , нито в съдебния процес се събраха доказателства за издадени данъчни
документи по смисъла на чл. 114 от ЗДДС- фактури от „Мобилтел „ ЕАД по повод
упражненото от „Плод Комерс Варна „ ООД
право на данъчен кредит в общ размер от 1328.41 лв. за д.п. 12/15 г., което
предполага извод за неправомерно упражняване на субективното право по
приспадане на ДДС в посочения размер .
По повод упражняване на това материално право за
1975.51 лв. за д.п.м. 12/15 г. и за
другите два данъчни периода жалбоподателят представя единствено данъчни фактури
. Упражняването на данъчното предимство не може да се основава само на издадена данъчна фактура според константната практика
на ВАС , обективирана в негови решения по адм. дело
№№ 2812/2013 г.; 12499/18 г.;13084/17 г,; 11338/16 г; 11867/14 г.
Въпреки изрично
дадени указания за док. тежест по чл. 170 от АПК и по чл. 171, ал.4 от АПК / л. 38 от делото/
„Плод Комерс Варна“ ООД не представи писмени договори , сключени с „Мобилтел „
ЕАД , с „Варна Плод Деливъри“ ООД и „Войс Телеком „ ЕООД, които да докажат
възникнали облигационни правоотношения , по повод чието изпълнение се издават
процесните данъчни фактури.
На следващо място,
жалбоподателят представя фактури, по които е получател на телефонни услуги, но
същото дружество декларира липса на придобити мобилни телефони и офис техника
според изготвена справка за целите на ревизията / л. 478 от преписката/. Тези
фактически данни сочат за ефективно насрещно доказване на ответника, което предполага съждение за
непроведоно главно доказване от страна на оспорващото дружество за реалност на
фактурираните доставки на услуги .
Правото на приспадане на данъчен кредит възниква само за получени стоки и услуги
по облагаеми доставки и следователно, за да се признае възникнало право на
приспадане, следва да бъде доказано "получаването" на съответната
доставка, тъй като за да възникне изискуемост на данъка и задължението за
начисляването му в издадена от доставчика фактура, следва услугата е завършена.
В тази връзка СЕС в т. 13 на Решението по G. H. С-342/87 приема, че
упражняването на правото на приспадане, предвидено в Шестата директива, не
включва данъка, който се дължи само защото е вписан във фактура; упражняването
на това право се ограничава само до действително дължимите данъци т. е. тези,
отговарящи на облагаема сделка или платени, доколкото са дължими. В т. 17 на
същото решение е посочено, че "ако всеки фактуриран данък можеше да се
приспада, дори когато не отговаря на действително дължим данък, то данъчната
измама би била по-лесна". В този смисъл е и т. 53 от решение с дата
19.09.2000 г. на СЕО /сега СЕС/ по дело № С-454/98 г., както и решението по
дело С-152/02 г., че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит е
необходимо наличие на фактура за доставка и осъществяване на доставката по тази
фактура.
Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното публично право на приспадане на
данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на
елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с
притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и
установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите
по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДV След като получателят претендира
възникване на права от реалното осъществяване на доставката, негово задължение
е да притежава и представи документи за реалното получен резултат от услугите.
Оспорващият, върху когото е тежестта да установи положителните предпоставки за
ползване на данъчния кредит, не представи относими, необходими и безспорни
доказателства. Въпреки даденото изрично указание по чл. 171, ал.4 от АПК „Плод
Комерс Варна“ ООД не ангажира доказателства
, които да сочат на използване на резултата от фактурираните доставки на телефонни услуги в своята
независима икономическа дейност. Представените в рев. производство фактури за телефонни услуги , издадени от
„Плод Комерс Варна“ на „Варна Плод Деливъри“ ООД и „Войс Телеком „ ЕООД
представляват фиктивно префактуриране , тъй като освен че не се представят сключени между тези търговци писмени договори
за предоставяне на телекомукационни услуги от жалбоподателя , по повод дадено
изрично указание от съда / чл. 38 от
делото/ „Плод Комерс Варна“ ООД не представи и доказателства за издадено му
разрешение за подобна дейност от Комисията за регулиране на съобщенията и
вписването в регистъра по чл. 33 от Закона за електронните съобщения , а
недоказаните факти съдът е длъжен да приеме за неосъществени. В тази връзка при
недоказани реални доставки на услуги законосъобразно е решението на приходната
администрация да откаже право на данъчен
кредит предвид отсъствие на изискуемите
предпоставки, съобразно разпоредбата на чл.68, ал.1 ЗДДС, вр. чл.6 и чл. 9 от ЗДДС . Неправомерно е упражнено
правото на приспадане на ДДС по процесните фактури при липса на данъчно събитие
по смисъла на ЗДДС.
3.Относно отказано право на данъчен кредит по фактури за закупени горива за
д.п. 12/15 г., 01 , 02 и 08/2016 г. на
основание чл. 70, ал.1 т.2 от ЗДДС.
Жалбоподателят е упражнил право на приспадане на ДДС по фактури за
покупка на гориво , подробно описани на стр. 16-21 от РД.
За д.п. 12/15 г. органите по приходи
не са признали претендираното данъчно предимство , тъй като РЛ не е представило фактури за покупка на
гориво. Въпреки дадено изрично указание по реда на чл. 171, ал. 4 от АПК / л.
38 от делото/оспорващото дружество не представи такива първични счетоводни
документи и в съдебното производство . В тази връзка законосъобразно е
произнасянето на рев. екип да откаже приспадане на ДДС на основание
разпоредбата на чл. 71 , ал.1 от ЗДДС , която гласи, че лицето упражнява
правото си на приспадане на данъчен кредит, когато е изпълнило едно от следните
условия: да притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията
на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред -
по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател.
По отношение на непризнатото право на
приспадане на ДДС за д. п. м.01., 02 и 08/2016 г. с оглед събраните
доказателства в рев. производство се установява от оборотните ведомости и
главни книги / л. 339, 334, 332 и 328 /, че
закупеното гориво не се е отчитало по счет. сметка „Материали “ като
стоково материален запас , а като текущ
разход . Въпреки поискани в рев. производство всички счетоводни документи ,
включително за документиране на
изразходване на горивото- пътни книжки ,пътни листи, транспортни документи / л.
502 и 507/ , такива от „Плод Комерс Варна“ ООД не са представени .
С нарочно указание по чл. 171, ал.4 от АПК съдът предостави възможност на дружеството да ангажира доказателства в тази
насока / л. 38 от делото/, но същото не прояви процесуална активност. След като
в тежест на жалбоподателя е доказването на предпоставките по упражняване на право на данъчен кредит- в случая
доказване на разходване на закупеното гориво за целите на независимата
икономическа дейност на РЛ , пасивността по провеждане на главно доказване има за правна последица
законосъобразност на решението на приходната администрация да откаже да признае
съществуването на субективното право , съобразявайки се с предписанието на чл. 70 , ал.1 , т.2 от ЗДДС
.
В жалбата до съда се твърди бездействие на органите по приходи да извършат насрещни проверки на
доставчиците по издадените фактури за закупено гориво , но в случая правният спор не е относно реалност на доставките по покупка на гориво от „Плод
Комерс Варна“ ООД , а използване на
закупените горива от това дружество за дейности, попадащи в обхвата на неговата
основна търговска деятелност . Счетоводното записване на горивото като
текущ разход, отсъствие на неговото
заприхождаване като стоково материален
запас, липса на пътни листи и пътни книжки , доказващи начин на
изразходване на горивото , обосновават
извод за отсъствие на предпоставката по чл. 70, ал.1 т.2 от ЗДДС ,касаеща
правомерното упражняване на данъчен кредит.
4.
Относно начислена лихва за забава на
основание чл. 175, ал.2, т.1 от ДОПК поради неправомерно упражнено право на
данъчен кредит по издадени фактури от „Профикс България „ ЕООД.
Подателят на жалбата не оспорва
установените факти от приходната администрация
за упражнено от него право на приспадане на ДДС по издадени общо четири
фактури през д.п. 08/2015 г. с предмет -
СМР , подробно описани на стр. 16 от РД.
В тази връзка няма спор между страните , че по повод сключен на 01.08.2016
договор за извършване на СМР от „Профикс
България“ ЕООД“ са издадени четири данъчни фактури с общ размер на начислен ДДС
от 20 000 лв.
Не се спори, че няма извършени
плащания между страните по договора , че няма съставени протоколи обр. 19 и че
договорената услуга не е извършена . Безспорен факт е прекратяване на договора
с двустранно споразумение на 31.07.2017
г. и издаването от жалбоподателя на три кредитни известия на 28.07.2017 г.
Съгласно правилото на чл. 25 от ЗДДС данъчно събитие по смисъла на този закон е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16. Данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Доставка на услуга представлява всяко извършване на услуга
/
чл.9, ал.1 от ЗДДС/. Отсъствието на реално извършени СМР в случая сочи за липса
на настъпило данъчно събитие , поради което неправомерно е упражнено право на
приспадане на ДДС от жалбоподателя . В тази връзка на основание чл. 175,
ал.2, т.1 от ДОПК оспорващото дружество
дължи лихва за забава върху 20 000
лв. / общ размер на ДДС по четирите издадени фактури от „Профикс България“
ЕООД/ за периода от 14.09.2016 г. , когато е упражнено данъчното предимство, до
датата на последващо сторниране на
данъчния кредит / 14.08.2017 г. /.
При използване на лихвения калкулатор в
портала за електронни услуги на НАП съдът установи ,че размерът на
закъснителната лихва е 1861.26 лв.,
какъвто размер е определен и от органите по приходи, което предполага извод
за законосъобразно произнасяне на
ответника.
5. Относно допълнително
установени задължения за ДДС по
неотчетена реализация от продажби.
Подателят на
жалбата не оспорва установените факти от органите по приходи
за отчетени продажби по месечни
отчети на ЕКАФП за м. 01/16 г. от 54
066.39 л. и за м. 02/16 г. – 127 308.28 лв. , както и счетоводни
записвания по дебита на с/ка 501 и кредита на с/ка 411 за м. 01/16 г. от 50 730.40 лв. ; за м.
02/16 г. счетоводно отразени по дебита
на с/ка 501 и кредита на с/ка 411 продажби от 113 236.77 лв.
В дадени писмени
обяснения в хода на ревизията жалбоподателят твърди, че няма получени плащания по фактури от
предходни данъчни периоди / л. 665/ , което
твърдение налага извод , че всички
плащания в брой се отнасят за
текущите месеци. В тази връзка не са отчетени извършени продажби в брой
за м. 01/16 г. в размер на 3335.99 лв. и за м. 02/16 г. - 14071.51 лв.
При тези фактически
данни се налага извод за неотчетена реализация от продажби в брой за
д.п.м.01/16 г. в размер на 3335.99 лв. и за м. 02/16 г. - 14071.51 лв. като в посочените стойности на продажби на дребно , базирани на данни от ЕКАФП , е включен и данъка предвид чл. 67,
ал.3 от ЗДДС. В тази връзка
законосъобразно е произнасянето на рев.екип по определяне на допълнителни задължения за ДДС с оглед издадените данъчни документи- касови отчети на ЕКАФП , и предвид правилото
на чл. 82 , ал.1 и 2 от ЗДДС.
Жалбоподателят не оспорва фактическите
установявания на органите по приходи за
издадени през м. 12/2015г. фактури за продажби на стоки в брой с общ размер на
ДДС от 2162.61 лв. / описани на стр. 6-7 от РД/ , които са отразени в дневниците за продажбите по ЗДДС през
следващия данъчен период- м. 01/2016г.
В тази връзка съответстващо на
нормативната уредба / чл. 25, ал. 2 и чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС , чл.
175 от ДОПК / е решението на рев. екип да начисли лихва за забава върху
дължимия по процесните фактури ДДС за периода от 15.01.2016г. /деня, следващ
деня, в който изтича срока по чл. 89 от ЗДДС за внасяне на дължимия за дан.
период м. 12/2015г. ДДС/ до 17.02.2016г. /датата, на която е внесен
декларирания ДДС за дан. период м. 01/2016г. по СД за ДДС/.
В обобщение не се установиха пороци на
оспорения по съдебен ред акт по
критериите на чл. 160, ал.2 от ДОПК и поради тази причина
подадената жалба от „Плод Комерс Варна “
ООД следва да се остави без уважение.
Предвид изхода
на делото своевременно направеното искане на ответната страна по правния спор
за присъждане на юриск. възнаграждение следва да се удовлетвори като на
основание чл. 161 от ДОПК във вр с чл. 8
, ал.1 т.4 от Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения на
ответника следва да се присъди сума в
размер на 1981.53 лв.
Мотивиран от
изложените съображения Административен
съд – Варна
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Плод Комерс Варна“ ООД , ЕИК ********* , със
съдебен адрес *** , срещу ревизионен акт № Р-03000317003580-091-001/22.01.2018 г. ,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна , в неговата потвърдена част
с решение № 49/12.04.2018 г. на директора на дирекция „ ОДОП“ гр. Варна при ЦУ
на НАП с установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 12/2015 г.,
01/2016 г. и 02/2016 г. и изменен с посоченото решение в частта на ДДС за д.п.
08/2016 г.
ОСЪЖДА „Плод Комерс Варна“ ООД , ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр. Варна
, ул. Академик Игор Курчатов“ №1 , да заплати на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ
на НАП юриск. възнаграждение в размер на 1981.53 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: