Решение по дело №2219/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 849
Дата: 10 юни 2021 г. (в сила от 1 април 2022 г.)
Съдия: Веселин Валентинов Енчев
Дело: 20207040702219
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е   

 

849/10.06.2021 година, град  Б.

 

Административен съд - Б., на единадесети май две хиляди двадесет и първа година в открито заседание в състав:

                                                                                   

Съдия: Веселин Енчев

 

секретар Г. С.

разгледа административно дело № 2219/2020 година.  

 

Производството е по реда на чл. ** ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) във връзка с глава десета раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от „ЛБС“ ЕООД с ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление в град София, район „Красно село“, улица „Лайош Кошут“ № 9а, етаж 5, апартамент 10, представлявано от адвокат П.А. ***, против отказ с изх. № 17 - 213/03.09.2020 година (лист 21 - 22) на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – Б. (СГКК) при Агенция по геодезия, картография и кадастър (АГКК).

С обжалваният акт е отказано изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на град Б., одобрени със заповед № РД-19-9/30.01.2009 година на изпълнителния директор на АК – София, по отношение на СОС с идентификатор 07**.**, предмет на заявление вх. № 01- 452502/08.10.2019 година на СГКК – град Б., подадено от К.Х.С. в качеството на пълномощник на „ЛБС“ ЕООД.

Жалбоподателят оспорва отказа с мотиви за неговата незаконосъобразност. Твърди, че административният орган е следвало да съобрази всички представени документи и да установи, че са налице доказателства, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост за един и същи имот в кадастралния регистър. Заявява, че доводът за наличие на спор за материално право е несъстоятелен, тъй като инициираното производство не е такова за отстраняване на непълноти и грешки в кадастралната карта и регистри, а съвсем различно – за изменение на кадастралния регистър с допълването му на данни за собствеността на жалбоподателя въз основа на документите му за собственост при наличието на дублиращи се такива.

Иска отмяна на отказа. Претендира разноски.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител. Представя административната преписка и изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Заинтересованите страни чрез процесуалните си представители изразяват становище за неоснователност на жалбата. Претендират разноски.

Жалбата е постъпила на 25.09.2020 година в СГКК – Б.. Тя е насочена срещу административен акт, за който е предвидена възможност за съдебен контрол и с който се засяга неблагоприятно правната сфера на търговеца. От ответника са не представени категорични доказателства за датата на уведомяването на жалбоподателя за постановения отказ – налице е изпратено известие за доставяне на пратка до дружеството с дата на получаване - 10.09.2020 година (лист 15), но от съдържанието на известието и вписания в него номер на документ, без дата и без издател, е невъзможно да се направи категоричен извод за съдържанието на пратката, изпратена от СГКК – Б. до „ЛБС“ ЕООД.  Затова съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

 

От фактическа страна, съдът приема следното.

Със заявление с вх. № 01 – 452502/08.10.2019 година до началника на СГКК – Б. К.Х.С., като пълномощник на „ЛБС“ ЕООД, е поискал нанасянето на промени в КР на град Б. по отношение на самостоятелен обект в сграда (СОС) с идентификатор 07**.**(лист 73).

Към заявлението С. е приложил документ за собственост – нотариален акт № 130/25.06.2019 година на С.И. - нотариус № 699 в регистъра на Нотариалната камара (лист 83 - 84), съгласно който „ЛБС“ ЕООД е признато за собственик на следните недвижими имоти:

- поземлен имот с идентификатор 07**.** по КККР на град Б., с адрес в град Б., улица „А.“ № **, с площ от 1 455 м², ведно с изградената в имота сграда с идентификатор ** по КККР на град Б., със застроена площ от 1427 м², „ведно с прилежащите 50 /петдесет/ % ид.ч. от общите части на сградата /проход/ и преддверие към основната сграда, стар идентификатор: 07**.124.2, 07**.124.1 и 07**.126.7“;

- 47/241 м² идеални части от поземлен имот с идентификатор 07**.124 по КККР на град Б., с адрес в град Б., улица „А.“ № 51 – по кадастралната скица и улица „Т“ № 4 – съгласно документ за собственост, с площ от 227 м², ведно с изградената в имота сграда с идентификатор 07**.124.2 по КККР на град Б. със застроена площ от 43 м², брой етажи – 5, предназначение – административна, делова сграда;

-  234,50/441 м² идеални части от поземлен имот с идентификатор 07**.130 по КККР на град Б. с адрес - град Б., улица „Възраждане“ № 12-14, с площ от 441 м², ведно с изградената в имота сграда с идентификатор 07**.130.5 по КККР на град Б., със застроена площ от 8 м², брой етажи – 1, предназначение - друг вид сграда за обитаване и сграда с идентификатор 07**.130.6 по КККР на град Б. със застроена площ от 26 м², брой етажи – 1, предназначение – друг вид сграда за обитаване.

С акт, обективиран в писмо с № 20-80718/22.11.2019 година, началникът СГКК – Б., на основание чл. 56 ал. 2 във връзка с чл. 30 ал. 2 от АПК, е прекратил административното производство, образувано по заявление с вх. № 01-452502/08.10.2019 година от „ЛБС“ ЕООД. Първоначално административният орган е установил, че от дружеството не са представени доказателства, удостоверяващи правото на собственост върху имот с идентификатор 07**.**по КК на град Б., а след неизпълнение на указанията за представяне на документ, легитимиращ дружеството като собственик на обекта, за който е поискано вписването му в КР като собственик, е отказал да разгледа заявлението по същество.

Отказът е обжалван от „ЛБС“ ЕООД и с определение № 1007/16.06.2020 година по адм.д. № 647/2020 година на Административен съд – Б. той е отменен, а административната преписка е върната на началника на СГКК – Б. за произнасяне по същество по заявление с вх. № 01-452502/08.10.2019 година. Определението е влязло в сила на 01.07.2020 година (лист 72, 74 – 75).

В изпълнение на указанията на съда, с уведомление от 08.07.2020 година, на основание чл. 26 от АПК за започване на административното производство пред СГКК – Б., са били уведомени заинтересованите страни Д.И.Ш., С.С.Г., ТПК „Колективен труд“, М. К.С., А.П.С., И.Д.Ш., В.Д.Х. и П.Д.Д. (лист 69).

Във връзка със започналото административно производство, до СГКК – Б. са депозирани становища от ТПК „Колективен труд“ – Б. (на 23.07.2020 година) и от И.Д.Ш., Д.И.Ш., А.П.С., В.Д.Х., П.Д.Д. и С.С.Г. (на 29.07.2020 година).

В становището от 23.07.2020 година на ТПК „Колективен труд“ се твърди липса на правен интерес на „ЛБС“ ЕООД - да иска изменение на КР, доколкото представения към заявлението нотариален акт не го легитимира като собственик на идеални части от самостоятелен обект с идентификатор 07**.**по КККР на град Б.. Отделно от изложеното от тази заинтересована страна е поддържано, че искането е недопустимо и поради наличието на влязло в сила решение № 765/25.04.2005 година на Районен съд -  Б. по гр. д. № 594/2013 година, с което е прието за установено по отношение на ТПК „Колективен труд“ – Б., че „ПС Груп“ АД (праводател на „ЛБС“ ЕООД) не е собственик на прохода в пететажната административна сграда, намираща се на улица „А.“ № **, построена в УПИ VІІ – 1478 в кв.77 по плана на град Б. (лист 58 – 63).  

В становището от 29.07.2020 година, подадено от името на останалите заинтересовани страни, е изложено твърдение, че заявителят не е представил документ, с който да се легитимира като собственик на СОС с идентификатор 07**.**(лист 23 – 24).

За допълнително установяване на фактите по случая, към второто становище са приложени заповед № РД-11-619 от 02.08.1999 година на областен управител на град Б. (лист 25); становище с рег. № 02-354 от 20.06.2017 година от Д.И.Ш. и И.Д.Ш. (лист 26 – 27); решение № 1568 от 06.08.2018 година по адм. д. № 393/2018 година по описа на АдмС - Б. (лист 28 – 30); решение № 11108 от 17.07.2019 година по адм. д. № 13094/2018 година по описа на ВАС (лист 31 – 33); решение № 765 от 25.04.2005 година по гр. д. № 594/2003 година по описа на РС - Б. (лист 34 – 36); решение № 716 от 22.06.2020 година, постановено по адм. д. № 1496/2018 година по описа на АдмС - Б. (лист 39 – 42); нотариален акт № 167 от 19.12.2001 година (лист 44 – 45); нотариален акт № 38 от 23.01.2008 година (лист 46) и нотариален акт № 97 от 15.02.2018 година (лист 47).

Въз основа на представените доказателства от заявителя и заинтересованите страни, с писмо с изх. № 17-213/03.09.2020 година началникът на СГКК – град Б. е отказал да извърши поисканото изменение на КР към КК на град Б. по отношение на СОС с идентификатор 07**.**, предмет на заявлението на „ЛБС“ ЕООД (лист 21 – 22).

От административния орган е прието, че документите, приложени от заявителя, не доказват собственост върху СОС с идентификатор 07**.**, както и че не е налице нито една от хипотезите на чл. ** ал. 1 т. 1 - 3 от ЗКИР, тъй като няма нови или промяна на вписани данни, отпадане на основанието за извършено записване или констатиране на несъответствие между данните в кадастралния регистър и източника, удостоверяващ тези данни. От ответника е прието, че не е налице и хипотезата на чл. ** ал. 2 от ЗКИР, тъй като пред административния орган не се представят документи, удостоверяващи дублирани права върху СОС с идентификатор 07**.**. 

В съдебното производство е допусната и извършена съдебно-техническа експертиза (лист 179 - 187).

Вещото лице е заявило, че описаният в нотариален акт № 130 от 25.06.2019 година „проход“ в сграда с идентификатор ** не съществува, а според него такъв проход е проход, намиращ се в сграда с идентификатор 07**.** (идентификатора е уточнен при разпита на вещото лице в съдебно заседание проведено на 16.03.2021 година), построен в ПИ с идентификатор 07**.**, който поземлен имот е идентичен  с УПИ *** в кв. 77 по ПУП – ПРЗ на град Б..

Експертът е посочил, че цитираните в нотариален акт № 130 от 25.06.2019 година общи части - „/проход/ и предверие към основната сграда, стар идентификатор 07**.124.2; 07**.124.1 и 07**.126.7“, касаят:

- сграда с идентификатор 07**.124.2 която и към момента е действаща сграда в КККР и е записана „Административна, деловодна сграда“, брой етажи – пет, застроена площ 43 м², поради което вещото лице заявява, че това не е стар идентификатор;

- сграда с идентификатор 07**.124.1 която все още е действаща сграда в КККР и е записана „Друг вид обществена сграда“, брой етажи – пет, брой самостоятелни обекти – четири, площ 185 м², поради което вещото лице заявява, че това не е стар идентификатор;

Експертът сочи, че сграда с  идентификатор 07**.124.2 и с идентификатор 07**.124.1 се намират в ПИ с идентификатор 07**.124, съседен на ПИ с идентификатор 07**.** и на ПИ с идентификатор 07**.**, като от другите три страни на този имот съседи са улица „А.“ (с идентификатор 07**.413) и улица „Т“ (с идентификатор 07**.388).

- сграда с идентификатор 07**.126.7 – със стар идентификатор 07**.126 и съответно тази сграда със стар идентификатор 07**.126.7 са заличени при изменението на КККР със заповед № 18015193/18.12.2014 година на началника на Служба ГКК – град Б. и сега имотът последно е актуален като ПИ с идентификатор 07**.**, а сградата е с актуален идентификатор **.

В заключение е обобщено, че никоя от действащите (с  идентификатор 07**.124.2 и с идентификатор 07**.124.1), нито заличената (с идентификатор 07**.126.7) трета сграда, не е идентична със сграда с идентификатор 07**.**, в която се намира прохода.  

Установено е още, че описаният в нотариален акт № 97 от 15.02.2018 година (лист 47) самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07**.**, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор 07**.**, с предназначение на самостоятелния обект „друг вид самостоятелен обект в сграда“, с брой нива – едно, с посочена в документа площ от 23,63 м², се намира в част от прохода в сграда с идентификатор 07**.**, построена в ПИ с идентификатор 07**.**, който поземлен имот е идентичен с УПИ *** в кв. 77 по ПУП – ПРЗ на град Б..

Вещото лице е констатирало, че ПУП – ПРЗ, одобрен със заповед № 1438/03.06.2013 година на кмета на Община Б. (лист 186) не включва в обхвата си УПИ VІІ – 1478 в кв. 77 по плана на град Б., идентичен с ПИ с идентификатор 07**.**, в който попада процесната сграда с идентификатор 07**.** по КК на град Б..

Като доказателство за компетентността на издателя на административния акт, по делото е представена заповед № 18-7608/14.08.2020 година на началника на СГКК – Б., с която на основание чл. 11 ал. 1 от ЗКИР и чл. 18 във връзка с чл. 25 от Устройствения правилник на АГКК – в случай на отсъствие – правомощията на началника на СГКК се възлагат на инж. Г. Н. (фактическия издател на обжалвания отказ), а при отсъствие на инж. Н. – на инж. В. Ч..

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

Съгласно разпоредбата на чл. ** ал. 1 от ЗКИР, измененията в кадастралния регистър на недвижимите имоти се извършват при: 1) възникване на нови или при промяна на данните, подлежащи на записване; 2) отпадане на основанието за извършено записване, в случаите на ал. 2 и чл. 41, ал. 6; 3) констатиране на несъответствие между данните в кадастралния регистър на недвижимите имоти и източника, удостоверяващ данните. Изрично в ал. 2 на същата правна норма е предвидено при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти да се записват данните за всички лица и документи.

Според чл. 51 ал. 3 във връзка ал. 2 от ЗКИР, измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват от службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота, по заявление от собственик, друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила информация от ведомство или община.

По аргумент от чл. 54 и чл. **а от ЗКИР, измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват или с издаване на нарочна заповед, или с извършване на фактически действия, като и в двата случая се формира индивидуален административен акт, попадащ в приложното поле на чл. 21 от АПК. Респективно, отказите за издаване на тази категория актове също представляват административен акт. Посочената процесуална възможност за отказ по съществото на искането, за издаване на административен акт, макар да не е залегнала в специалните правила на ЗКИР, се извежда от общата норма на чл. 59 ал. 1 от АПК.

Предвид цитираните разпоредби процесният отказ е от компетентността на началника на СГКК – Б. и е издаден от компетентен административен орган – служителят на АГКК инж. Никова, надлежно изпълняваща правомощията на началник на СГКК – Б..

Отказът е издаден в изискуемата форма. Той съдържа всички реквизити по чл. 59 ал. 2 от АПК.

 

При издаването на отказа не са допуснати процесуални нарушения. В административното производство са конституирани всички заинтересовани страни. На основание чл. 26 ал. 1 от АПК, те са надлежно уведомени за подаденото заявление и им е предоставена възможност (от която са се възползвали пълноценно) да организират защитата на правата и интересите си, като представят възражение/становище по поисканото изменение на КК.

 

Заповедта е съобразена и с приложимото материално право.

Процедурата по чл. ** ал. 1 от ЗКИР е дейност на администрацията по поддържане на кадастралния регистър на недвижимите имоти в актуално състояние и намира приложение при възникване на нови или промяна на подлежащи за вписване данни, отпадане на основанието за извършеното вписване или констатиране на несъответствие между данните в регистъра и източника, удостоверяващ данните. При наличието на документ, удостоверяващ правото на собственост, административният орган следва да се произнесе по искането за изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти към кадастрална карта. Същият не разполага с компетентност да разреши спора за принадлежността на материалното право, нито да прецени действителността на представените документи за собственост или да изисква допълнителни доказателства за собственост по реда на чл. 30 ал. 2 от АПК.

В настоящия случай, жалбоподателят е поискал от административния орган нанасяне на настъпили промени в кадастралния регистър на недвижимите имоти по отношение на СОС с идентификатор 07**.**. За да се легитимира като собственик на посочения СОС, той е представил нотариален акт № 130 от  25.06.2019 година, съгласно който „ЛБС“ ЕООД е признато за собственик на следните недвижими имоти:

- поземлен имот с идентификатор 07**.** по КККР на град Б., с адрес в град Б., улица „А.“ № **, с площ от 1 455 м², ведно с изградената в имота сграда с идентификатор ** по КККР на град Б., ведно с „прилежащите 50 % ид. ч. от общите части на сградата /проход/ и преддверие към основната сграда, стар идентификатор 07**.124.2, 07**.124.1 и 07**.126.7“;

- 47/241 м² ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 07**.124 по КККР на град Б., ведно с изградената в имота сграда с идентификатор 07**.124.2 по КККР на град Б.;

-  234,50/441 м² ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 07**.130 по КККР на град Б., ведно с изградената в имота сграда с идентификатор 07**.130.5 по КККР на град Б. и сграда с идентификатор 07**.130.6 по КККР на град Б..

Така заявеното искане е неоснователно, тъй като представеният нотариален акт, въз основа на който е поискано изменението на кадастралните регистри, не легитимира дружеството-жалбоподател като собственик на СОС с идентификатор 07**.**по КК на град Б.. Видно от т. 1 и т. 2 на нотариалния акт, същият се отнася за ПИ с идентификатор 07**.** и изградената в него сграда с идентификатор **, както и за ПИ с идентификатор 07**.124 и изградената в него сграда с идентификатор 07**.124.2.

В т.1 от нотариалния акт се съдържа и фразата „ведно с прилежащите 50 % ид. ч. от общите части на сградата /проход/ и преддверие към основната сграда, стар идентификатор: 07**.124.2, 07**.124.1 и 07**.126.7“, но от заключението на вещото лице по извършената съдебно-техническа експертиза се установява, че проход в сграда с идентификатор ** (на която дружеството-жалбоподател се легитимира като собственик) няма. От вещото лице е установено, че проход има, но той е в друга/различна сграда - сграда с идентификатор 07**.**, построена в ПИ с идентификатор 07**.** в кв. 77 по ПУП - ПРЗ на град Б..

Записването в представения пред административния орган нотариален акт не може да доведе до извод, че тези „50 % ид. ч. от общите части на сградата /проход/“ се отнасят именно до сграда с идентификатор 07**.**, тъй като по-горе в т. 1 от нотариалния акт изрично е посочено коя сграда с кой идентификатор е собствена на дружеството - жалбоподател. ПИ с идентификатор ** е със стар (заличен) идентификатор 07**.126.7 и очевидно няма как да е идентичен с имота (07**.**) и сградата (07**.**), построена в него. 

При това положение за жалбоподателя не съществува валиден титул за собственост, с който да обоснове искането си да бъде вписан като собственик на друг СОС – този с идентификатор 07**.**.

Постановеният от административния орган отказ да извърши поисканото изменение на кадастралния регистър към кадастралната карта на град Б. е законосъобразен.  

Изходът от оспорването обуславя възлагане на разноските в производството, съобразно своевременно направеното искане от процесуалните представители на заинтересованите страни в последното съдебно заседание и надлежно представените доказателства за заплащането на такива разноски, ведно със списък на разноските. Жалбоподателят следва да заплати на заинтересованата страна „ТПК колективен труд“ Б. сумата от 900 (деветстотин) лева за адвокатско възнаграждение (лист 108), на заинтересованата страна С.С.Г. сумата от 131,22 (сто тридесет и един лева и двадесет и две стотинки) лева за адвокатско възнаграждение (лист 110, 242, 2** и 259), на заинтересованата страна П.Д.Д. сумата от 215,64 (двеста и петнадесет лева и шестдесет и четири стотинки) лева за адвокатско възнаграждение (лист 110, 244, 250 и 256), на заинтересованата страна А.П.С. сумата от 806,22 (осемстотин и шест лева и двадесет и две стотинки) лева за адвокатско възнаграждение (лист 111, 246, 249 и 255), на заинтересованата страна И.Д.Ш. сумата от 465,64 (четиристотин шестдесет и пет лева и шестдесет и четири стотинки) лева разноски по делото, от които 215,64 лева за адвокатско възнаграждение (лист 112, 247, 248 и 254) и 250 лева депозит за вещо лице (лист 247 и 178), на заинтересованата страна Д.И.Ш. сумата от 215,64 (двеста и петнадесет лева и шестдесет и четири стотинки) лева за адвокатско възнаграждение (лист 110, 245, 250 и 256) и на заинтересованата страна В.Д.Х. сумата от 215,64 (двеста и петнадесет лева и шестдесет и четири стотинки) лева за адвокатско възнаграждение (лист 110, 243, 252 и 258).

Предвид изложеното, на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на „ЛБС“ ЕООД с ЕИК ********* против отказ с изх. № 17 - 213/03.09.2020 година на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – Б. при Агенция по геодезия, картография и кадастър.

 

ОСЪЖДА „ЛБС“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на „ТПК колективен труд“ - Б. с ЕИК ********* сумата от 900 (деветстотин) лева - разноски по делото.

 

ОСЪЖДА „ЛБС“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на С.С.Г. с ЕГН ********** сумата от 131,22 (сто тридесет и един лева и двадесет и две стотинки) лева – разноски по делото.

 

ОСЪЖДА „ЛБС“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на П.Д.Д. с ЕГН ********** сумата от 215,64 (двеста и петнадесет лева и шестдесет и четири стотинки) лева – разноски по делото.

 

ОСЪЖДА „ЛБС“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на А.П.С. с ЕГН ********** сумата от 806,22 (осемстотин и шест лева и двадесет и две стотинки) лева – разноски по делото.

 

ОСЪЖДА „ЛБС“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на И.Д.Ш. с ЕГН ********** сумата от 465,64 (четиристотин шестдесет и пет лева и шестдесет и четири стотинки) лева - разноски по делото.

 

ОСЪЖДА „ЛБС“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на Д.И.Ш. с ЕГН ********** сумата от 215,64 (двеста и петнадесет лева и шестдесет и четири стотинки) лева – разноски по делото и

 

ОСЪЖДА „ЛБС“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на В.Д.Х. с ЕГН ********** сумата от 215,64 (двеста и петнадесет лева и шестдесет и четири стотинки) лева - разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

                                                            

СЪДИЯ: