О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./........
06.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на десети юни през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ТЕРЗИЙСКА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Карагьозова
въззивно частно търговско
дело № 597 по описа за 2020 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.274 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба
№17594/28.02.2020г., от С.С. Г.
ЕГН ********** и частна жалба №17642/28.02.2020г. от Н.Н.П. ЕГН **********, против Разпореждане №
55984/17.12.2019 г., постановено по гр.д. № 20603/2019 г. по описа на ВРС, с
което допуснато незабавно изпълнение на издадената по делото в полза на
заявителя ”Първа инвестиционна банка” АД , ЕИК831094393, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Изгрев, бул.”Драган Цанков” №37, заповед № 9517/17.12.2019
г., за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и е разпоредено издаването
на изпълнителен лист.
Частният жалбоподател С.С. Г. поддържа доводи за
незаконосъобразност на разпореждането поради неизвършена преценка на заповедния
съд за неравноправни клаузи в договора за кредит, въз основа на който е издаден
документът по чл.417 от ГПК. Поддържа, че в договора не е посочен ГПР, не е
подписван погасителен план и общи условия, а клаузите за начина на формиране на
лихвения процент са неясни, поради което неравноправни и нищожни. Частичната
недействителност в случая влече нищожност на целия договор, поради
неприложимост на правилото на чл.26, ал.4 от ГПК - нищожните клаузи не могат да
бъдат заместени по право от повелителни правни норми, а договорът не би бил
сключен без недействителните му части, тъй като е по дефиниция възмезден.
Недействителността на целия договор произтича и от разпоредбата на чл.22 от ЗПК
поради противоречието му с разпоредбите на чл.11, ал.1, т. 9 и 10 от ЗПК.
Жалобоподателят Н.Н.П. поддържа идентични с
гореизложените доводи за нищожност на договора за кредит в неговата цялост
поради неравноправност на клаузите относно възнаградителната лихва, на
основание чл. 22 ЗПК и чл.26, ал.4 от ГПК. Допълнително поддържа, че няма
качеството на поръчител по процесния договор, а по друг договор за кредит на
кредитополучателя. Позовава се и на изтекъл срок по чл.147 от ЗЗД, считано от
падежа на всяка анюитетна вноска, евентуално от датата на предсрочна
изискуемост – 29.05.2019г., когато уведомлението е връчено на поръчителя.
В депозирания отговор на
частните жалби ответникът „Първа Инвестиционна Банка”АД изразява общо становище
за тяхната неоснователност с твърдения, че произнасянето на съда предхожда
измененията на чл.419, ал.3 от ГПК от 20.12.2019г., поради което съдът не е бил
длъжен да следи за неравноправни клаузи. По аргумент от чл.293, ал. 3 от ТЗ
длъжникът не може да се позовава на нищожност на договора, тъй като не е
оспорвал действителността на изявлението си, а напротив е демонстрирал
приемането на договора за действителен. Позоваването на противоречие със ЗПК е
неоснователно, доколкото процесният ипотечен кредит е извън приложното поле на
този закон на основание чл.4, ал.1, т. 2 на ЗКП, а се подчинява на
регламентацията на чл.430 и сл. от ТЗ и ЗКИ, а защитата на правата на
потребителя по договора е съгласно ЗЗП. Поддържа, че възнаградителната лихва се
определя по ясен и изрично предвиден в договора алгоритъм – шестмесечния EURIBOR
плюс
фиксирана надбавка и е индивидуално уговорен, включително с последващи анекси,
предвиждащи облекчени условия на погасяване, което изключва неравноправния й
характер. Процесният договор представлява сделка с предмет финансови
инструменти, чиято цена е свързана с измененията на лихвения процент на
финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца. Тази методология
съдържа компоненти, които са пряко производни от чисто пазарни фактори, които
се актуализират два пъти годишно и е възприета от длъжниците при сключване на
договора. Нивата на индекса са обявявани своевременно в банковите салони на
банката, поради което страните са имали не само възможността, но и задължението
да се уведомят за тази промяна с оглед дължимото от тях плащане.
Частните жалби са подадени в законоустановения срок,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на
правен интерес от обжалване, поради което се явяват процесуално допустими.
Разгледани по същество частните жалби са неоснователни,
като съображенията за това са следните:
Производството по гр.д. № 20603/2019 г. по
описа на ВРС, е образувано по заявление на „Първа Инвестиционна
Банка”АД с ЕИК
*********, за издаване в полза на
дружеството – кредитор на заповед за незабавно изпълнение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК срещу С.С.Х. ЕГН********** *** – кредитополучател и Н.Н.П. ЕГН**********
*** – поръчител, за солидарно заплащане на сумите, както следва: 73 076.91
евро главница по договор за кредит от 21.09.2007г., ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на сезиране на съда - 13.12.2019г. до окончателното
изплащане на сумата, 42 865.20 евро просрочена договорна лихва за времето
от 2.11.2011г. до 2.12.2019г. съгласно т.3 от анекс №2 към договора,
9 019.26 евро просрочени наказателни лихви за времето от 2.07.2012г. до
2.12.2019г., 202.99 евро непогасена законна лихва за времето от 3.12.2019г. до
12.12.2019г., 1 258.77 евро непогасена комисионна за управление за
годините от 2012 до 2019г., 3 527.61 евро разсрочени такси по т.1.3 и
т.1.3.2 от анекс №1, 298.83 евро непогасени разноски за подновяване на ипотека,
61.36 евро непогасени разноски за връчване на уведомления и 5 097.32 лв.
разноски за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
В т.14 от
заявлението искането е основано на твърдения на настъпила на 03.12.2019г.
предсрочна изискуемост поради неплащане на 90 вноски по главница, за което
длъжниците са уведомени с връчени от ЧСИ Захари Димитров покани съгласно
констативен протокол №603/13.08.2019г. и №602/13.08.2019г.
Подаденото заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК е уважено изцяло.
Съгласно
ТР № 6/15.01.2019г. по т. д. №6/2017 г. на ОСГТК на ВКС
въззивният съд проверява служебно за правилността на определенията на първата
инстанция и не е ограничен от оплакванията в частната жалба. Ограниченията
относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба. По изложените съображения
въззивната инстанция дължи самостоятелна преценка по всички предпоставки за
уважаване на заявлението.
В
производството по издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда
на чл. 417 от ГПК съдът следва да извърши формална проверка на представеното
изпълнително основание, или проверката, която съгласно чл. 418, ал. 2 ГПК се
дължи е досежно това дали представеният документ по чл. 417, т.2 ГПК
(извлечение от счетоводните книги) е редовен от външна страна и удостоверява ли
той подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, което се сочи като длъжник.
От страна на
заявителя е представено в оригинал извлечение от счетоводните книги, носещо
подписа на длъжностно лице на банката, което съдържа минимално необходимото
съдържание, а именно: данни за договора за кредит (номер, дата на разрешаване,
договорен размер, падежна дата и срок на договора), размера на просрочените
задължения за главница, в т.ч. падежирали вноски, договорни лихви и
такси. Посочена е и дата на настъпила предсрочна изискуемост на кредита –
03.12.2019 г., предхождаща датата на подаване на заявлението. Към извлечението
от счетоводните книги е представен и документът, от който произтича вземането
на банката, заедно с всички негови приложения - копие на договор за кредит от 21.09.2007г., сключен
между С.С. Г. и
„МКБ Юнионбанк”АД“ЕАД за сумата от 75000 евро с падеж 02.10.2032г., Анекс №1 от
05.03.2010г. и Анекс №2 от 29.06.2011г. В представения
по делото тристранно подписан Анекс №2 от 29.06.2011г. е
обективиран договор за поръчителство между „МКБ Юнионбанк”АД“ЕАД и Н.Н.П.. Следователно налице е редовен от външна страна документ по
чл. 417, т.2 ГПК.
Съгласно чл.
418, ал. 3 от ГПК, когато според представения документ изискуемостта на
вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от
настъпването на друго обстоятелство, изпълнението на задължението или
настъпването на обстоятелството трябва да бъдат удостоверени с официален или с
изходящ от длъжника документ.
За да е
настъпила предсрочна изискуемост на целия размер на дълга, следва да е налице
упражнено от страна на банката потестативно право да обяви кредита за
предсрочно изискуем, за което длъжникът трябва да е уведомен (в този смисъл са
и разясненията, дадени в т.18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013г.).
В случая избраният от
кредитора способ за уведомяване на длъжника е
чрез частен съдебен изпълнител. Видно
от представените към заявлението доказателства, уведомлението до длъжника С.С. Г. е връчено
чрез ЧСИ Захари Димитров с рег. №808 на КЧСИ с район на действие ОС-Варна по реда на
чл.47 от ГПК чрез залепване на уведомление на 02.07.2019г. на адрес гр.Варна,
ул.”Оборище”42, ет.2, ап.107, който е и седалище и адрес на управление на
„Старс Пропъртис къмпани”ЕООД с ЕИК 20228996 – дружество актуален осигурител на
С.Х.. Съставен
е констативен протокол №603/13.08.2019г., в който са описани извършените
действия по залепване на уведомлението - три посещения на адреса, извършени на
20.05.2019г., 16.06.2019г. (събота) и 02.07.2019г., при които търсеното лице не
е открито, нито лице съгласно да получи книжата, като е извършена констатация
за редовност на връчването на основание чл.47, ал. 5 от ГПК считано от
16.07.2019г.
Правният
извод на частния съдебен изпълнител за редовност на връчването не обвързва
съда, който извършва самостоятелна преценка по приложението чл.47, ал.5 от ГПК.
За да се
приеме, че е налице редовно връчване на основание чл. 47, ал.5 ГПК, следва да
бъдат предприети последователно всички процесуални действия, предвидени в чл.
47, ал.1 до ал.3 ГПК /изм. с ДВ бр. 86 от 2017 г./. Предвидената в чл.47 от ГПК
поредност на процесуалните действия във връзка с фингираното връчване на книжа
изисква съобщенията да бъдат изпращани първо по посочения от страните адрес,
след това по настоящ адрес, на следващо място по постоянен адрес и накрая по
месторабота/място на осъществяване на стопанска дейност. Изчерпването на всички
посочени в закона адреси е условие за редовност на връчването.
От
изготвените от първоинстанционния съд служебни справки от НБД“Население“ се
установява, че кредитополучателят С.С. Г. е с постоянен адрес ***, регистриран
считано от 24.08.2001г. и настоящ адрес ***. Във въззивната инстанция е
изискана служебна справка от Община Варна, видно от която посоченият настоящ
адрес е регистриран на 01.01.2000г., т.е. към момента на връчването е бил
вписан в НБД „Население“ и служебно известен на ЧСИ. От служебно изготвената от
въззивния съд справка от НБД“Население“ се установява, че считано от
06.06.2013г. е налице промяна на фамилията на длъжника от Х. на Г..
В Констативен
протокол №603/13.08.2019г. липсва удостоверено връчване на уведомлението по настоящ
адрес на кредитополучателя С.С. Г., нито са представени други доказателства за
залепвани уведомления на този адрес. От друга страна предприетите действия за
връчване по постоянен адрес са ненадлежни, тъй като уведомлението е поставено
на жилищен имот с различна индивидуализация от посочения в НБД „Население“
(ап.107, вместо ап.117), без констатации за вписан в регистъра неточен адрес, погрешно
е изписана фамилията на длъжника (Х., вместо Г.), липсва попълнен реквизит –
данни за поставяне на уведомлението в пощенска кутия, респективно липса на
достъп до такава. Липсва и удостоверена констатация, че в изискуемия 14-дневен
срок от залепването адресатът не се е явил да получи книжата. Връчването чрез
работодател също е осъществено по реда на чл.47 от ГПК без данни за достигането
му до адресата, поради което не може да санира опорочената процедура на
връчване по постоянен и настоящ адрес.
С оглед липсата
на надлежно осъществена процедура по реда на чл.47, ал.1 от ГПК не може да се
направи извод за редовно връчване и съответно настъпване на предсрочна
изискуемост на вземанията по процесния договор за кредит.
За да породи
присъщото си преобразуващо действие, волеизявлението на кредитора по чл.60,
ал.2 ЗКИ следва да е редовно връчено на главния длъжник. Уведомяването на
поръчителя е без правно значение за настъпване на предпоставките за предсрочна
изискуемост на вземането, независимо че в случая е предвидено като задължение
на банката в договора за поръчителство. Отговорността на поръчителя е
акцесорна, поради което не може да бъде ангажирана при ненастъпила изискуемост
на задължението по отношение на главния длъжник. В този смисъл ирелевантно за
настъпване на последиците на изявлението е редовното му връчване на поръчителя
чрез лице от домашните на 29.05.2019г., удостоверено в Констативен протокол №602/13.08.2019г.
на ЧСИ Захари Димитров.
С оглед формирания
извод, че представените по делото доказателства не удостоверяват от формална
страна подлежащо на изпълнение изискуемо вземане на заявителя, безпредметно се
явява произнасянето по същество по въведените в частните жалби твърдения за
нищожност на договора за кредит и преклудиране на вземанията по отношение на
поръчителя.
По изложените съображения обжалваното
разпореждане, с което е допуснато незабавно изпълнение на издадената в полза на
кредитора заповед за изпълнение, следва да се отмени. С оглед на това следва да
се обезсили и издаденият изпълнителен лист, доколкото в хипотезата на чл.418,
ал.1 ГПК такъв може да бъде издаде само, ако е допуснато незабавно изпълнение.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК в полза на жалбоподателите следва да бъдат присъдени сторените в
производството разноски съобразно представените доказателства и направеното
искане, както следва: 515 лева в полза на С.С. Г., изразяващи се в заплатена
държавна такса (15 лева) и адвокатско възнаграждение (500 лева) и 15 лева в
полза на Н.Н.П., представляваща заплатена държавна такса.
По изложените съображения
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане № 55984/17.12.2019 г., постановено по
гр.д. № 20603/2019 г. по описа на ВРС, с което допуснато е незабавно изпълнение
на издадената по делото Заповед № 9517/17.12.2019 г., за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и е разпоредено издаването
на изпълнителен лист в полза на заявителя ”Първа
инвестиционна банка” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Изгрев, бул.”Драган Цанков” №37 срещу длъжниците С.С. Г., с предишна фамилия Х., ЕГН **********
*** и Н.Н.П. ЕГН ********** ***, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искането на ”Първа
инвестиционна банка” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Изгрев, бул.”Драган Цанков” №37, обективирано в заявление вх. №
93581/13.12.2019 г., за допускане на незабавно изпълнение на Заповед № 9517/17.12.2019 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и ОБЕЗСИЛВА издадения изпълнителен лист
по заповедта за изпълнение срещу длъжниците С.С. Г., с предишна фамилия Х., ЕГН ********** *** и Н.Н.П. ЕГН ********** ***.
ОСЪЖДА ”Първа
инвестиционна банка” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Изгрев, бул.”Драган Цанков” №37, ДА ЗАПЛАТИ на С.С. Г. ЕГН ********** ***, сумата от 515 лева, представляваща сторени в
производството по ч.т.д. №597/2020г. на ВОС съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ”Първа
инвестиционна банка” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Изгрев, бул.”Драган Цанков” №37, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Н.П. ЕГН ********** ***, сумата от 15 лева, представляваща сторени в
производството по ч.т.д. №597/2020г. на ВОС съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в заплатена държавна такса, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.