№ 15398
гр. София, 11.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110169658 по описа за 2024 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от
„Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от П П. и М Ц,против Р. Ж. П.,ЕГН **********,с адрес
гр.Ш,с искане за осъждане на ответника да заплати следните парични суми –
1156,62 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2021 г. до
м.04.2023 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането,сумата от
213,79 лева мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. до 07.11.2024 г.,30,30
лева сума за дялово разпределение за периода м.10.2021 г. до м.04.2023 г.,8,22
лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за периода
16.12.2021 г. до 07.11.2024 г.
В исковата молба се твърди,че между дружеството ищец и Е. Ж. П. е
съществувало договорно правоотношение относно доставка и продажба на
топлинна енергия за топлоснабден имот в *****,при което П. като клиент на
топлинна енергия била задължена да заплаща стойността на доставена
топлинна енергия в срока по общите условия. Сочи се,че за процесния период
незаплатената главница възлиза на 1156,62 лева,а с оглед обстоятелството,че
не е заплатена главницата,то ищецът е начислявал и мораторна лихва и
претендира такава в размер от 213,79 лева. С исковата молба са предявени
искове за сума за дялово разпределение и мораторна лихва върху сума за
дялово разпределение,съответно в размер от 30,30 лева и 8,22 лева. Ищецът
твърди,че ответникът е пасивно легитимиран да отговаря за заплащане
стойността на топлинна енергия като наследник по закон на Е. Ж. П.. Моли
съда да уважи предявените искове.
В срока за подаване на писмен отговор ответникът Р. Ж. П. оспорва
исковете като неоснователни и недоказани – твърди се,че ответникът не е
1
пасивно легитимиран да отговаря за заплащане стойността на топлинна
енергия,защото се е отказал от наследството,оставено от Е. Ж. П.,от една
страна,а от друга страна,Е. Ж. П. е оставила завещание в полза на друго
лице,което впоследствие дори се е разпоредило с имота. Моли съда да
отхвърли исковете.
Третото лице помагач „Д“ЕООД намира,че дяловото разпределение е
реализирано в съответствие с нормативната уредба.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Представена е молба от 1992 г.,с която Е. Ж. П. претендира да бъде
открита партида при „Т С“ЕАД за недвижим имот в *****.
Видно от договор от 04.10.2002 г.,сключен между „Т“ЕООД,като
изпълнител,и етажните собственици в *****,като възложители,страните са
постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което
изпълнителят приема да реализира дялово разпределение на топлинна
енергия,а възложителите се съгласяват да поставят индивидуални
разпределители.
Представен е договор от 02.11.2007 г.,сключен между „Т С“ЕАД,от една
страна,и „Т“ЕООД и „Д“ЕООД,като подизпълнител на „Т“ЕООД,от друга
страна,за извършване на услугата дялово разпределение.
Приети са общи фактури,издадени от „Т С“ЕАД с получател Е. Ж. П. от
31.07.2022 г. и 31.07.2023 г.
По делото са представени общи условия на „Т С“ЕАД за продажба на
топлинна енергия за битови нужди.
Установява се,че Е. Ж. П. е починала на 21.10.2021 г. и е оставила като
наследник по закон своя брат Р. Ж. П..
Видно от удостоверение,издадено от СРС,89 състав Р. Ж. П. се е отказал
от наследството,оставено от Е. Ж. П..
Прието е саморъчно завещание от 28.11.2007 г. на Е. Ж. П..
От справка за отдалечен достъп се установява,че В Р М се легитимира
като собственик на ***** въз основа на констативен нотариален акт от
26.11.2024 г.,а с договор за покупко-продажба,обективиран в нотариален акт от
20.12.2024 г. апартаментът е продаден от В Р М на С Л Л.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск с правно основание чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от
ЗЕ е обусловено от провеждането на доказване,че съществува договорно
правоотношение между страните относно доставка и продажба на топлинна
енергия,от доказване доставеното количество топлинна енергия и доказване
цената на същата. С този иск се цели реализиране на реалното изпълнение на
договорното задължение на страна по договора,която е допуснала
неизпълнение. Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ клиент на топлинна енергия е
собственикът или носителят на вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот,а по отношение на имотите,които са топлоснабдени към
2
влизане в сила на закона,не съществува изискване за наличието на формален
писмен договор,а договорното правоотношение се счита възникнало с оглед
притежаваното право на собственост или вещно право на ползване. По
същество спорът между страните е концентриран относно това дали
ответникът П. е пасивно легитимиран да отговаря за заплащане стойността на
доставена топлинна енергия за процесния период. Съдът намира,че от
представените по делото доказателства може да бъде направен извод,че
ответникът П. не отговаря по предявените искове,а исковете като
неоснователни подлежат на отхвърляне. За да счете,че ответникът не отговаря
по исковете,съдът взе предвид представеното удостоверение за отказ от
наследство. Лицето,което се е отказало от наследство,няма качеството
правоприемник на наследодателя като се счита,че не е имало такова
качество,считано от откриване на наследството. В хипотезата на направен
отказ от наследство отказалият се от наследство не отговаря за заплащане
задължения за топлинна енергия и исковете като недоказани по основание
подлежат на отхвърляне,защото това лице не е клиент на топлинна енергия.
Отделно от това,независимо от отказа от наследство,налице е и още едно
основание за отхвърляне на иска – от представеното към писмения отговор
саморъчно завещание се установява,че наследодатЕ.та Е. П. е оставила
завещание,а при наличието на обявено завещание наследник е лицето,което
завещанието сочи,а не наследникът по закон. Така мотивиран,съдът намира,че
предявените искове подлежат на отхвърляне.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от
ЗЕ и чл.86 от ЗЗД,предявени от „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на
управление гр.С,представлявано от П П. и М Ц,против Р. Ж. П.,ЕГН
**********,с адрес гр.Ш,за осъждане на ответника да заплати следните
парични суми – 1156,62 лева ( хиляда сто петдесет и шест лева шестдесет и
две стотинки ) главница за топлинна енергия за периода м.05.2021 г. до
м.04.2023 г., сумата от 213,79 лева ( двеста и тринадесет лева седемдесет и
девет стотинки ) мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. до 07.11.2024
г.,30,30 лева ( тридесет лева и тридесет стотинки ) сума за дялово
разпределение за периода м.10.2021 г. до м.04.2023 г.,8,22 лева ( осем лева
двадесет и две стотинки ) мораторна лихва върху сума за дялово
разпределение за периода 16.12.2021 г. до 07.11.2024 г.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3