Р
Е Ш Е
Н И Е
№……..
Гр.Ловеч, 26.06.2020 г.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в открито
заседание на двадесет и шести май хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МИТЕВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при секретаря Галина Аврамова като разгледа
докладваното от съдия М.Вълчева в.гр.д. № 214 по описа за 2020 година и за да
се произнесе, съобрази:
Производството
е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 605/18.12.2019 г., постановено по гр.д. № 2047/2018 г., РС Ловеч
е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от
ищеца “Банка ДСК”ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. ”Московска”№ 19,
представлявано от Главния изпълнителен директор В.М.С.и Изпълнителния директор Д.Н.Н.,
чрез пълномощника юрисконсулт И.С.К. срещу ответника Р.Б.Д., ЕГН ********** ***, иск
с правно
основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че Р.Б.Д., с горните данни
дължи на “Банка ДСК”ЕАД, с горните данни суми, произтичащи от предсрочната изискуемост на
сключения Договор за кредит за текущо потребление от 27.12.2013 год. в размер
на 6 893,06 лв., от които: 6 437, 07 лева главница по Договор за кредит за
текущо потребление от 27.12.2013 год., ведно със законната лихва от 24.02.2017
год. до окончателното изплащане на вземането; 315, 68 лева договорна лихва за
периода от 12.10.2016 год. до 23.02.2017 год.; 20,31 лева санкционираща лихва
за периода от 12.02.2017 год. до 23.02.2017 год.; 120 лева заемни такси - предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК № 226/28.02.2017 год. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 365/2017 год. на
РС-гр.Ловеч, както и претенцията на “Банка ДСК”ЕАД
срещу ответника Р.Б.Д., за заплащане
на съдебно-деловодните разноски, направени в настоящото исково и в заповедното
производство. Със същото решение на основание чл.78, ал.3 от ГПК “Банка
ДСК”ЕАД с горните данни е осъдена да заплати на Р.Б.Д. с горните данни сумата 1 100.00 лв. съгласно представен
списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Срещу решението на РС
– Ловеч е подадена въззивна жалба от “Банка
ДСК”ЕАД чрез юрисконсулт И.С.К., в която излага становище, че същото е
неправилно поради несъответствие с материалния закон и нарушение на
съдопроизводствените правила. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е
тълкувал материалния и процесуалния закон досежно предпоставките за обявяване
на предсрочната изискуемост. Твърди, че уведомяването на неизправния
кредитополучател за решението на банката да обяви кредита за предсрочно
изискуем чрез нотариална покана, връчена чрез залепване, има същата правна
последица, както и ако длъжникът я беше
получил лично. В първата цитирана хипотеза на чл.47, ал.5 от ГПК е налице
фингирано връчване на съобщението и същото се счита за достигнало до своя
адресат. Затова счита, че изводите на първоинстанционния съд, че за да бъде
надлежно упражнено правото на банката да обяви предсрочната изискуемост на
кредита, то длъжникът следва да е получил съобщението лично, противоречат на
процесуалния и материалния закон. На следващо място изтъква, че ответникът не е
уведомил банката за евентуалната промяна на своето местожителство съгласно
чл.13, т.6 от Общите условия и е възпрепятствал получаването на изпратеното от
страна на банката съобщение във връзка с изпълнението на договора за кредит. Не
споделя и доводите на районния съд, че банката е следвало да изпрати кратко съобщение
до длъжника на посочения в договора номер, тъй като се касае за упражняването
на едно субективно право, което зависи единствено от волята на неговия титуляр.
Изтъква, че съгласно чл.155 от ГПК не подлежат на доказване общоизвестните или
служебно известни на съда факти, какъвто в случая е факта, че ответникът не
пребивава на територията РБългария. В тази насока излага доводи, че последният
е футболист, който е известен на обществото и е родом от гр.Ловеч. Моли съда да
отмени изцяло постановеното решение като неправилно и уважи предявените искове,
като му присъди направените по делото разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника Р.Б.Д. чрез пълномощника
адв.В.В.. В него излага становище, че въззивната жалба на “Банка ДСК”ЕАД е
неоснователна. Твърди, че районният съд е обсъдил всички въпроси за липсата на
данни за обявена на ответника по делото предсрочна изискуемост на кредита, като
са съобразени задължителните указания в т.18 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
На следващо място счита, че ЛРС правилно е тълкувал разпоредбата на чл.13 от
процесния договор за кредит, която създава неравноправно положение между
страните и в този смисъл би следвало да бъде приета за нищожна. Позовава се и
на заключението на вещото лице и направените от него констатации. Моли съда да
отхвърли въззивната жалба с произтичащите от това законни последици.
В съдебно заседание въззивникът чрез процесуалния си
представител юрисконсулт К. изразява становище, че поддържа подадената жалба на
изложените в нея основания и моли съда да я уважи, като се присъдят направените
разноски за двете инстанции.
Въззиваемият редовно призована не се явява
лично в съдебно заседание. Чрез упълномощения адв.П.оспорва въззивната жалба и
моли съда да я отхвърли, като остави в сила решението на ЛРС. Подробно съображенията
си излага в представените писмени бележки.
Ловешкият окръжен съд, след като провери
обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията и
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Обжалваното решение на ЛРС е валидно и
допустимо.
Жалбата е подадена процесуално легитимирана страна
срещу подлежащ на съдебен контрол акт в срока по чл. 259 от ГПК, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Производството по гр.д. № 712/2018 г. по описа
на РС - Ловеч е образувано по постъпила искова молба от “Банка ДСК”ЕАД срещу Р.Б.Д. с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК и
цена на иска 6 893.06 лв. от гр.Ловеч. Ищецът излага, че на 27.12.2013 год. между
„Банка ДСК" ЕАД и Р.Б.Д. е сключен Договор за кредит за текущо потребление
в размер на 10 000 лева със срок на издължаване 120 месеца, считано от датата
на усвояване. Падежната дата за издължаване на месечните вноски е 15-то число
на месеца, като кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата
на сключване на договора е в размер на 11,45% годишно. Ищецът твърди, че кредитът
е усвоен на 27.12.2014 год., като месечните погасителни вноски включват
главница и лихва.
Изтъква, че след 15.10.2016 год.
кредитополучателят окончателно е преустановил заплащането на месечните
вноски. Твърди, че към 24.02.2017 г. непогасените дължими месечни вноски по
кредита са 6 и поради наличие на забава
в плащанията над 90 дни, на основание чл.19, ал.2 във връзка с чл.21 от Общите
условия за предоставяне на кредити за текушо потребление за „Банка ДСК"ЕАД
е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем в размер на пълния
му остатък.
Ищецът излага, че на 16.06.2016 год. „Банка
ДСК"ЕАД, чрез Нотариус с peг.№565 е изпратила до длъжника
нотариална покана, с която го известява, че упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем и същата се счита връчена на 21.07.2016 год. На
17.02.2017 год. въз основа на допуснатата забава в плащанията и изпратеното
уведомление, банката е трансформира кредита в предсрочно изискуем в размер на
пълния му остатък.
На
следващо място излага, че на основание т.6011 от Тарифата на „Банка
ДСК"ЕАД, която съгласно чл.14 от процесния договор за кредит е
задължителна за страните по него, при трансформирането на даден кредит за
текущо потребление в предсрочно изискуем, кредитополучателят дължи такса
„Разходи по изискуем кредит" в размер на сумата 120 лева.
Ищецът
посочва, че на 24.02.2017 год. е депозирал в Районен съд-гр.Ловеч Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу кредитополучателя, по
което е образувано ч.гр.д. № 365/2017 год. по описа на съда. През месец март
Въз основа
на изложените обстоятелства моли съда да признае за установено, че Р.Б.Д. дължи
на „Банка ДСК"ЕАД суми, произтичащи от предсрочната изискуемост на
сключения Договор за кредит за текущо потребление от 27.12.2013 год. в размер
на 6 893,06 лева, от които: 6 437, 07 лв. главница по Договор за кредит за
текущо потребление от 27.12.2013 год., ведно със законната лихва от 24.02.2017
год. до окончателното изплащане на вземането; 315, 68 лева договорна лихва за
периода от 12.10.2016 г. до 23.02.2017 г.; 20,31 лв. санкционираща лихва за
периода от 12.02.2017 г. до 23.02.2017 г. и 120 лв. заемни такси, като му се
присъди и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв.
В срока по
чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника Р.Б.Д., чрез
пълномощникът му адв.В., в който оспорва предявените искове. На първо място
твърди, че исковата молба е недопустима. Счита, че тя е преждевременно
заведена, тъй като при иск, произтичащ от договор за кредит и съдържащ
уговорка, че договора е станал изискуем при неплащане на определен брой вноски,
това обстоятелство може да се приеме за
настъпило едва след като кредиторът е упражнил правото си да обяви договора за
прекратен, респективно предсрочно изискуемост на задълженията по него и да обяви
това на длъжниците. На следващо място посочва, че исковата молба е неясна, тъй като
в нея се съдържат взаимно изключващи се твърдения, противоречащи дори на
представените с исковата молба писмени
доказателства. Навежда доводи, че исковата молба е неоснователна и недоказана,
тъй като няма приложени доказателства, от които може да се изведе извода, че са
налице предпоставки, които законът изисква, за да бъде уважен подобен иск.
Освен това твърди, че задължението, което се претендира от Банката е погасено
частично по давност и в този смисъл прави възражение на основание чл.120 от ЗЗД.
На следващо място счита, че приложения с ИМ договор за кредит за текущо
потребление от 27.12.2013 г. съдържа клаузи, които са нищожни по своята правна
същност, поради грубо несъответствие с поверителни текстове на ЗКИ и ЗЗП. Това
важи и за приложените по делото Общи условия, които намира, че не отговарят на
императивни изисквания на ЗПК. В този смисъл счита, че същите не са годни да
породят права и задължения за страните по основния договор. Счита претенцията
за юрисконсултско възнаграждение в настоящето исково и предходното заповедно
производство за прекомерна. Моли съда да
отхвърли предявените искове, като му присъди
сторените по делото разноски.
От събраните доказателства по гр.д. № 2047/2018 г. по
описа на РС – Ловеч и доводите на страните, преценени поотделно и в съвкупност,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На
27.12.2013 г. между “Банка ДСК”ЕАД” ЕАД като кредитор и ответникът Р.Б.Д. като
кредитополучател, е сключен договор за кредит за текущо потребление за сумата в размер
на 10
000.00 лева и срок на издължаване 72 месеца, считано от датата на неговото
усвояване. Между страните е постигната договореност, че кредитът се усвоява
еднократно в срок до 27.01.2014 г. чрез посочена банкова сметка ***, а падежът
на издължаване на месечните вноски е 15 число на месеца съгласно погасителен
план Приложение № 1. Съгласно
чл.8 от договора, кредитът се олихвява с преференциален променлив лихвен
процент в размер на 13.45% годишно или 0.04% на ден, като КТП е обезпечен със
залог на вземане по трудово правоотношение и ГПР по кредита е 15.80. В чл.13 е
уговорено, че с подписването на договора кредитополучателят дава съгласие за
получаване на информация по управлението на кредита, вкл. и при забава/ просрочие на задълженията му
чрез SMS съобщения на мобилен телефон 0359 *********. Неразделна част от
договора са Общите условия за предоставяне на кредит за текущо потребление на
физически лица, които кредитополучателят е получил и приема с подписването на
договора. В чл.15 страните са уговорили и таксите, които
кредитополучателят/ответник следва да заплаща.
С исковата молба ищецът е
представил сключения между страните Договор за кредит за текущо потребления,
Общите условия за предоставяне на кредита за текущо потребление, както и
погасителния план към него, както и извлечение от счетоводната книга по сметка
№ 21449616 към 24.02.2017 г. с длъжни Р.Б.Д. по Договор за кредит за текущо
потребление от 27.12.2013 г.
С
нотариална покана изх.№10-20-01555/22.04.2016 год. от „Банка ДСК”ЕАД ,
изпратена до Р.Б.Д. чрез Нотариус Анна Ценкова, ищецът уведомява последния, че
поради забава в погасяване на задълженията му по сключен между страните Договор
за банков кредит от 27.12.2013 год. в размер на сумата 10 000 лева,
отчитан по сметка №0000000021449616 и на основание предвидените в него условия,
Банката обявява кредита за предсрочно изискуем. Считано от датата на получаване
на това писмо цялата непогасена главница по договора за кредит става дължима и
върху нея се начислява лихва в размер на договорения лихвен процент, увеличен с
предвидената в договора надбавка за забава. Длъжникът е уведомен още, че
Банката ще пристъпи към събиране на вземането по съдебен ред, съгласно действащото
законодателство.
По
делото е представено уведомление на Нотариус Анна Ценкова във връзка с
цитираната нотариална покана, в което е отразено, че на 20.06.2016 год., на
24.06.2016 год., на 30.06.2016 год. и на 06.07.2016 год. помощник нотариус по
заместване е посетил адреса на Р.Б. ***, но той не е бил открит. Не е открито и
лице, съгласило се да получи нотариалната покана, поради което и на основание
чл.47, ал.1 от ГПК, е залепено уведомление на входната врата на апартамента и
на пощенската кутия. В указания 14 дневен срок, в работно време на нотариалната
кантора, Р.Б.Д. не се е явил, както не се е явило и упълномощено то него лице,
за да получи нотариалната покана. След извършване на действия по чл.592 във
връзка с чл.47, ал.5 от ГПК, Нотариуса е счел, че е спазена процедурата по
връчването на нотариалната покана, като настоящата е връчена на 21.07.2016 год.
На 24.02.2017 г. ищецът “Банка ДСК”ЕАД е подал Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК, по повод на което е
било образувано ч.гр.дело № 365/2017 г. по описа на РС Ловеч. Последният е
издал Заповед № 226/28.02.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК против длъжника Р.Б.Д. за следните суми: 6 437.07 лв. главница, 315.68 лв.
договорна лихва за периода от 01.11.2016 год. до 10.11.2017 год., 52,62 лв.
мораторна лихва от 12.10.2016 год. до 23.02.2017 год., 20.31 лв. –
санкционираща лихва за периода от 12.02.2017 г. до 23.02.2017 г. вкл., 120.00
лв. – заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението - 24.02.2017 год. до изплащане на вземането,
както и за сумата 137.86 лв. разноски по делото за държавна такса и 150.00 лв.
- юрисконсултско възнаграждение.
С определение
№1245/28.08.2018 год. по ч.гр.дело № 365/2017 год., заповедният съд е приел, че издадената по делото
заповед за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника при условията
на чл. 47, ал. 5 от ГПК и указал на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си против длъжника по издадената заповед в
едномесечен срок и предупредил за последиците по чл.415, ал.5 от ГПК.
От приложеното по ч.гр.д. № 365/2017 г. по
описа на РС Ловеч съобщение е видно, че определение № 1245/28.08.2018 год. е получено от заявителя на 13.09.2018
г. Същият е предявил иск за установяване
на вземането си на 15.10.2018 г., т.е. в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК, тъй като последният ден от срока за подаване на
исковата молба - 13 октомври 2018 год. е неприсъствен, поради
което настоящото производство е допустимо.
От основното и допълнителни заключения на допусната
съдебно-икономическата експертиза се установява, че кредитът за текущо потребление в
размер на сумата 10 000 лв. е усвоен от кредитополучателя Р.Д.Б. на
27.12.2013 год. чрез разплащателна сметка IBAN: №*****. При извършената
проверка вещото лице е констатирало, че при погасяване на задълженията по
процесния договор от страна на ответника са допускани множество просрочия на
дължимите вноски поради неспазване на
падежните дати, вследствие на което банката е начислявана санкционираща лихва
върху просрочената главница в размер на 10% съгласно т.19.1 от Общите условия
за предоставяне на текущи кредити за „Банка ДСК”ЕАД. До 17.02.2017 год. е
начислена санкционираща лихва в размер на сумата 97,56 лева. В заключението е
посочено, че на 15.10.2016 год. кредитополучателят не е внесъл дължимата
месечна погасителна вноска, като след тази дата е преустановил заплащането на
задълженията си по този договор. Към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК - 24.02.2017 год. не са
налице просрочени погасителни вноски, поради направеното плащане след
17.02.2017 год. в размер на 943,89 лв. С тази сума Банката е покрила просрочени
задължения към тази дата както следва : 633.12 лв. - главница; 294.04 лв. -
лихва, 7.78 лв. санкционираща лихва и 8.95 лв. наказателна лихва. Експертът
уточнява, че размерът на непогасените задължения към датата на образуване на ч.гр.дело
№ 365/2017 год. по описа на РС - гр.Ловеч - 24.02.2017 год., като се отчита
предсрочната изискуемост на кредита е : 5 803.95 лв. главница; 22,39 лв. -
редовна лихва за периода от 17.02.2017 год. до 24.02.2017 год., 3.22 лв.
наказателна лихва за периода от 22.02.2017 год. до 24.02.2017 год., 120.00 лв.
такса изискуемост, начислена на 17.02.2017 год. или общият размер на задължението
възлиза на 5 949.56 лв.
По поставените допълнителни задачи вещо лице
Н.Р.дава заключение, че размерът на вземането на „Банка ДСК”ЕАД при предсрочна
изискуемост по договора за кредит към 24.02.2017 год., при посочване само
размера на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума
/главница/ и законна лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост
до датата на плащането е както следва: 5 803.95 лева главница, 6.53 лева
законна лихва за периода от 22.02.2017 год. до 24.02.2017 год., 120 лева такса
изискуемост - начислена на 17.02.2017 год. или общият размер на задължението е
5 930.48 лева,
В
представените и приети като доказателство две допълнителни заключения по
поставени от ответника въпроси, вещото лице дава заключение, че през периода от
15.01.2014 год. до 15.02.2017 год. общата стойност на начислените погасителни
вноски по процесния кредит не е коригирана съгласно заложената в приложения към
договора погасителен план, с изключение на сумата за такси, т.е. общата
стойност на начислените месечни погасителни вноски е в размер на сумата 203.12
лева. Отразено е още, че от първото допуснато просрочие дължимите анюитетни
вноски на кредита са преизчислявани в зависимост от това какъв е размера на
непогасената главница към съответната падежна дата и в съответствие с нейния
размер е изчислявана и съответната дължима лихва. Тези промени са заложени
програмно и се изчисляват автоматично. През целият период договорената лихва е
в размер на 13,45% и не е променяна. Прекструктуриране на кредита
/капитализация на лихва към главница/ по процесния договор за кредит не е
извършвано.
Във второто допълнително заключение експертът
е изчислил, че общата стойност на начислените месечни погасителни вноски е в
размер на 203.12 лева, като от първото допуснато просрочие /първата погасителна
вноска с падеж на 15.01.2014 год./ компонентите в дължимите анюитетни вноски на
кредита са преизчислявани в зависимост от това какъв е размера на непогасената
главница към съответната падежна дата и в съответствие с нейния размер и датата
на забавата е изчислявана и съответната дължима лихва. При проследяване на
движението на средствата по кредитната сметка, вещото лице Н.Р.е установило, че новият размер
на дължимата главница и лихва по всяка анюитетна вноска са изчислени от „Банка
ДСК”ЕАД правилно, т.е. размерите им са определени при съобразяване направените
предходни вноски за погасяване на кредита от длъжника.
При така установената по делото
фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че районният съд е бил
сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК. По своята същност производството по чл. 422 от ГПК
представлява иск за установяване съществуване на вземането, който се предявява
от кредитора и в случая, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Въззивната инстанция счита, че районният
съд правилно е квалифицирал предявения иск и при така установените по делото
факти изцяло споделя направените от него правни изводи, които са съобразени с
представените по делото доказателства и установената константна практика на
ВКС, поради което счита изложените във въззивната жалба оплаквания за
неоснователни.
В това производство съдът установява дали вземането съществува, неговия
размер и дали е изискуемо, като в тежест на ищеца е да докаже тези елементи от
фактическия състав.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи наличие на валидно сключен договор за
кредит, изпълнение на задълженията си по него, настъпване на условията за
обявяване на договора за предсрочно изискуем, размера
на претендираната главница, валидно сключени уговорки за редовна и
наказателна лихва, настъпване на обстоятелствата, водещи до начисляването им,
както и размера на претенциите за лихви. В тежест на ответника е
да установи погасяване на задълженията (плащане, давност и др.).
Между страните по делото не е спорно
наличието на договорни отношения, произтичащи от договор за кредит за текущо
потребление от 27.12.2013 г. От ангажираните доказателства е безспорно
установено, че банката е изпълнила задълженията си по договора, като е
предоставила кредита на ответника съгласно уговореното между тях.
В исковата молба и във въззивната жалба
като основание за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените
искове, ищецът се позовава на предвидената в чл.19.2 от Общите условия
предсрочна изискуемост на кредита. Според цитираната разпоредба от Общи условия
за предоставяне на кредити за текущо потребление, приложими относно всички
видове кредити за текущо потребление, които Банка предоставя на физически лица
и е неразделна част от сключения между страните договор, при допусната забава в
плащанията на главница и /или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става
предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. Предсрочната изискуемост обусловена
от два елемента: обективен - изразяващ се в неплащане на дължими вноски по
кредита над 90 дни и субективен - предполагащ възможност и избор за банката да
направи кредита предсрочно изискуем. Спорен по делото е факта относно
надлежното упражняване правото на банката да обяви предсрочната изискуемост на
кредита. Съгласно приетото в т. 18 от TP № 4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1
от ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че
целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой
вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си
без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или
настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да
направи кредита предсрочно изискуем и е обявил на длъжника предсрочната
изискуемост. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при
настъпването на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2
от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следа да е упражнено
преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. Следва да
се има предвид, че вземането, предмет на заявлението по чл. 417 ГПК, следва да
бъде изискуемо към момента на депозиране на заявлението в съда, а това подлежи
на доказване в хода на исковото производство, образувано по реда на чл. 422 ГПК
Ищецът твърди, че с нотариална покана,
връчена на 21.07.2016 г. чрез Нотариус Анна Ценкова, е уведомил ответника, че
счита кредита за предсрочно изискуем. Същата е адресирана до посочения в
договора адрес на ответника – гр.*****. От представените от ищеца доказателства
по делото не може да се направи извод, че кредиторът е
уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Съгласно
разпоредбата на чл.50 от ЗННД, нотариусът може да възложи на определен служител
в нотариалната кантора да връчва съобщения и книжа при условията и по реда на чл.37-58 от ГПК. В
разпоредбата на чл.43 от ГПК са посочени начините, чрез които се връчват
съобщенията и призовките в гражданския процес, като един от тях е чрез
залепване на уведомление. Връчването на книжата по реда на чл. 47 от ГПК се
прилага при кумулативното наличието на две предпоставки: връчителят да не може
да намери ответника на посочения по делото адрес и на този адрес да не е
намерено лице, което да е било съгласно да получи съобщението. В чл.47, ал.1 и
ал.2 ГПК са изброени местата, на които се залепва уведомлението, съдържанието
му и срока за получаването му. В случая
при преценка на представените доказателства въззивният състав намира, че не са
спазени изискванията на чл.47 ГПК за връчване на длъжника на нотариалната
покана, с която кредитът е обявен за предсрочно изискуем. В приложеното уведомление относно връчването
на нотариална покана са посочени датите,
на които лицето е било търсено и отбелязано, че същото не е открито на адреса,
нито е намерено лице, съгласно да получи
същата, поради което на осн. чл.47, ал.1 ГПК е залепено уведомление на входната
врата на апартамента и пощенската кутия. Направените от нотариуса отбелязвания
не удостоверяват спазването на предвидената от процесуалния закон процедура. Представената
разписка към нотариална покана № 167, т.І, рег. № 4286 от 21.07.2016 г.,
подписана от служител при нотариуса и удостоверяваща извършените действия, не
може да доведе до друг извод. За да намери приложение разпоредбата на чл.47,
ал.5 от ГПК, е необходимо установяването чрез справка каква е адресната
регистрация на длъжника, каквото е изричното изискване на чл.47, ал.3 и ал.4 ГПК, което изискване не е изпълнено от нотариуса. В чл.2, ал.2 Наредбата за
достъпа на нотариусите до национална база данни “Население” изрично е
предвидена възможността лицата по ал.1 /нотариусите и помощник-нотариусите/ да ползват
информация от НБД “Население” чрез предоставеният им достъп за служебни цели
съобразно законоустановените си правомощия и при спазване изискванията на ЗЗЛД
и на наредбата. Следователно законодателят е предоставил достъпа на нотариусите
и помощник -нотариусите за извършване на справки, свързани със служебни цели,
каквито безспорно са и връчването на нотариални покани по предвидения от
процесуалния закон ред. При
констатираните нарушения на закона за връчване на нотариалната покана следва
извода, че волеизявлението на ищеца за обвяване на кредита за предсрочно
изискуем не е достигнало до длъжника и вземането не е изискуемо.
На следващо място въззивната инстанция
споделя и мотивите на районния съд, че от ищеца не са ангажирани доказателства
за изпълнение на задължението му, визирано в разпоредбата чл.13 на сключения
между страните договор. В него е уговорено, че с подписването на договора,
кредитополучателят предоставя съгласие за получаване на информация по
управлението на кредита, включително и при забава/просрочие по задължението му,
чрез SMS съобщение на мобилен телефон 359 *********. По делото няма доказателства Банката да е
уведомила по посочения в този текст на договора начин кредитополучателя, че
обвява кредита за предсрочно изискуем.
В този смисъл
въззивният състав счита, че банката не е изпълнила задължението си за
уведомяване на кредитополучателя, поради и което не е настъпила предсрочната
изискуемост на кредита преди подаването на заявлението по чл. 417 ГПК.
От друга страна съгласно дадените в т.1
от ТР № 8 от 02.04.
Съгласно дадените
в т.1 от ТР № 8 от 02.04.
По изложените мотиви и съвпадане на
направените крайни правни изводи, обжалваното решение на Ловешкия районен съд
следва да бъде потвърдено като правилно.
При този изход на процеса и на основание
чл.78, ал.3 във вр. с чл.81 от ГПК, въззивникът „Банка ДСК”ЕАД следва да бъде
осъден да заплати на Р.Б.Д. направените по
делото разноски пред въззивната инстанция в размер на сумата 800.00 лв.,
представляваща платено адвокатско възнаграждение съгласно приложения списък по
чл.80 от ГПК.
Съдебният състав намира за неоснователно
направеното от въззивника искане с правно основание чл.78, ал.5 от ГПК.
Съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, минималният размер на дължимото адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие предвид
цената на иска е 675.00 лв. Като взе предвид фактическата и правна сложност на
делото, факта, че от страна на процесуалния представител на въззиваемия е
изготвен отговор на въззивната жалба, явил се е в съдебно заседание и
представил писмена защита, настоящата инстанция счита, че заплатеното адвокатско
възнаграждение не е прекомерно.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
271, ал. 1 от ГПК, Ловешкият окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 605/18.12.2019 г., постановено по гр.д. №
2047/2018 г., РС Ловеч.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 във вр. с чл.281 от ГПК “Банка ДСК”ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул. ”Московска”№ 19, представлявано
от Главния изпълнителен директор В.М.С.и Изпълнителния директор Д.Н.Н. да заплати на Р.Б.Д., ЕГН ********** *** направените по делото разноски пред въззивната инстанция
в размер на сумата 800.00 лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение
съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.