Мотиви на присъда № 334/21.11.2019 г. по НОХД №14/2019г.
по описа на Окръжен съд - Бургас.
Производството по делото е
образувано по обвинителен акт на прокурор при Окръжна прокуратура - Бургас, с
който срещу подсъдимата В.Я.Г., ЕГН ********** е повдигнато обвинение в това,
че:
І. За периода от неустановена
дата в началото на м.май 2013 г. до 01.08.2014 г., в гр. **, в дома си, находящ се в ж.к. **, бл. *, ет. *, ап. *,
при условията на продължавано престъпление, противозаконно лишила от свобода Д.Г.
М. ЕГН **********, от гр.**, като го държала
заключен посредством заключване на секретна брава на врата на една от стаите в
жилището, като деянието е извършено по начин опасен за здравето на пострадалия
и лишаването от свобода продължило повече от две денонощия, както следва:
- за периода от неустановена дата
в началото на м.май 2013 г. до 10.03.2014 г., в гр. **, в дома си, находящ се в ж.к. **, бл. *, ет. *, ап. *,
противозаконно лишила от свобода Д.Г. М. ЕГН **********, от гр.**, като го държала заключен посредством заключване на
секретна брава на врата на една от стаите в жилището, като деянието е извършено
по начин опасен за здравето на пострадалия и лишаването от свобода продължило
повече от две денонощия.
- за периода от 10.03.2014г. до
01.08.2014г., в гр.**, в дома си, находящ се в
ж.к. **, бл. *, ет. *, ап. *, противозаконно лишила
от свобода Д.Г. М. ЕГН ********** от гр.**,
като го държала заключен посредством заключване на секретна брава на врата на
една от стаите в жилището, като деянието е извършено по начин опасен за
здравето на пострадалия и лишаването от свобода продължило повече от две
денонощия - престъпление по чл. 142а,
ал. 4, предл. 2 и 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
ІІ. За периода от неустановена
дата в началото на м. май 2013 г. до 01.08.2014 г., в гр. **, ж.к. **, бл. *, ет. *, ап. **, в условията на съвкупност с престъплението по т. I, с користна цел, по
особено мъчителен начин, предумишлено умъртвила лице, намиращо се в безпомощно
състояние - Д.Г. М. ЕГН ********** от гр. **, като системно не му е давала достатъчно количество
храна, вода и необходимите за заболяването му лекарства, лишила го е от
необходимата квалифицирана медицинска помощ и грижи в болнични условия,
вследствие на което на 01.08.2014г. е настъпила смъртта му - престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 5, т. 6,
предл. 3, т. 7 и т. 9, вр. чл. 115, от НК.
ІІІ. За периода от 01.09.2014 г.
до 31.08.2016 г. в град **, в условията на
съвкупност с престъпленията по т. І и т. ІІ и при условията на продължавано
престъпление – с 28 (двадесет и осем) отделни деяния, подробно описани в диспозитива на обвинителния акт, с цел да набави за себе си
имотна облага, като пълномощник на Д.Г. М., ЕГН **********, упълномощена с
пълномощно с Peг. № 2225/09.05.2013 г., в кръга на пълномощието, възбудила и
поддържала заблуждение у служители на „Обединена Българска банка” АД - клон „**”
и клон „Симеон Велики” гр. **, че Д.Г. М. ЕГН ********** от гр. ** /починал на 01.08.2014 г./ е жив и има право да продължи
да извършва тегления от личната си банкова сметка с номер: ** в „ОББ” АД, в резултат на което служителите на „ОББ” АД
са изплащали парични суми на В.Я.Г., ЕГН **********, представляващи преводи от
Национален осигурителен институт, ЕИК ** за пенсии за старост на Д.Г.
М. за периода от 01.09.2014 г. до 31.08.2016 г. по сметка в ОББ АД, като с това
е причинила имотна вреда на Национален осигурителен институт, ЕИК **, седалище и адрес на управление: гр. **, бул. „**” № **, в общ размер на 21 140
/двадесет и една хиляди, сто и четиридесет/ лева - престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3, предл. 2, вр. чл. 209, ал. 1, вр.
чл. 26, ал. 1 от НК.
В хода на съдебните прения,
прокурорът поддържа изцяло обвиненията срещу подсъдимата Г., така както са повдигнати
в обвинителния акт, като излага съображения какви фактически обстоятелства
счита за установени и прави анализ на събраните по делото доказателствени
материали. Предвид изложените в пледоарията фактически
обстоятелства и доказателствен анализ, прокурорът счита, че трите обвинения,
повдигнати с обвинителния акт, са доказани по несъмнен начин. На първо място
прокурорът счита, че наличните доказателства по делото сочат, че за периода от неустановена дата
в началото на м. май 2013г. до 01.08.2014г., подсъдимата Г. е лишила от свобода
пострадалия Д. М., като го е държала заключен в една от стаите на жилището си, без
пострадалият да може свободно да се придвижва и да се храни, като лишаването от
свобода е било по начин опасен за здравето му – с минимално количество храна - само
парче хляб и малко вода, с което поведение подсъдимата е осъществила състава на
престъпление по чл. 142а, ал. 4, предл. 2 и 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. На следващо място прокурорът посочва, че по делото е безспорно установено,
че пострадалият М., в резултат на неговите заболявания и системното му
недохранване е бил неподвижен, измършавял, недохранен и болен, което определяло
състоянието му като безпомощно. В тази връзка излага доводи, че съзнавайки
неговата безпомощност и невъзможност да се самоопазва,
подсъдимата Г. не е проявила необходимата активност да уведоми за състоянието
му лекуващия лекар или друго медицинско лице, или да го отведе до болнично
заведение, да му осигурява необходимите лекарства и храна, и да отделя средства
за нормалното му човешко съществуване, още повече, че същата е получавала в
пълен размер и пенсията му, укривайки впоследствие от всички общински и държавни
органи настъпилата смърт на М. в рамките на две години, единствено и само с
користната цел да получава неговата пенсия. Изтъква, че липсата на полагани от
подсъдимата Г. каквито и да е животоподдържащи грижи спрямо пострадалия М. е
довело като краен резултат до настъпването на смъртта на последния, а при една
своевременно оказана медицинска помощ и осигуряване на прилични условия на
живот, и нормална храна, фаталният изход е бил преодолим. По тези съображения
прокурорът счита, че доказателствата по делото обосновават извод за осъществен
от подсъдимата състав на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 5, т. 6, предл. 3,
т. 7 и т. 9, вр. чл. 115 от НК. На трето място прокурорът поддържа, че през
периода от 01.09.2014 г. до 31.08.2016 г., двадесет и осем пъти подсъдимата Г.
се е представяла за пълномощник на починалия вече Д. М., като с цел да набави
за себе си имотна облага, възбуждала и поддържала заблуждение у служителите -
касиери на „Обединена Българска Банка” АД, че пострадалият Д.Г. М. е жив и има
право да продължи да извършва тегления от личната си банкова сметка в банковата
институция, и в резултат на това заблуждение, служителите на „ОББ” АД са
изплащали парични суми, представляващи превод от НОИ, като ежемесечна пенсия и
постъпващи по сметката на пострадалия М., в общ размер за инкриминирания период
на 21 140 лева, с които действия подсъдимата е осъществила състав на
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3, предл. 2, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1 от НК. На тези основания прокурорът прави искане подсъдимата да бъде призната за виновна по всички обвинения, които са й
повдигнати, като счита, че наказанията за отделните
престъпления следва да бъдат определени при превес на отегчаващите вината обстоятелства.
В тази връзка представителят на Окръжна прокуратура – Бургас предлага на подсъдимата да се
наложат следните наказания: - за престъплението по чл. 142а, ал. 4, предл. 2 и
3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК - лишаване от свобода за срок от десет
години; - за престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 5, т. 6, предл. 3, т. 7 и т.
9, вр. чл. 115 от НК - лишаване от
свобода за срок от осемнадесет години; - за престъплението
по чл. 210, ал. 1, т. 3, предл. 2, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1
от НК - лишаване от свобода за
срок от седем години, като на основание чл. 23, ал. 1 от НК, измежду така
определените наказания, на подсъдимата да бъде наложено най-тежкото от тях, а
именно лишаване от свобода за срок от осемнадесет години, което да се изтърпи при
първоначален строг режим, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2, б. “а“ от ЗИНЗС.
Защитникът на подсъдимата В.Г. – адвокат
Веселина Василева от АК - Бургас, по време на съдебните прения, пледира за
постановяване на оправдателна присъда, с която подсъдимата да бъде призната за
невинна по повдигнатите й обвинения по чл. 142а, ал. 4, предл. 2 и 3, вр. ал.
1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 116, ал. 1, т. 5, т. 6, предл. 3, т. 7 и т.
9, вр. чл. 115 от НК, като счита, че подзащитната й следва да бъде призната за
виновна единствено по третото обвинение за извършено престъпление по чл. 210,
ал. 1, т. 3, предл. 2, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Във връзка с обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 5, т. 6, предл. 3, т. 7 и т. 9, вр.
чл. 115 от НК на първо място развива теза, че след като обвинението е за извършено убийство чрез бездействие, то би следвало да
съществува правна норма, по силата на която подс. Г. е била длъжна да доставя
достатъчно количество храна, вода и необходимите за заболяването на М.
лекарства, както и да му осигури квалифицирана медицинска помощ и грижи в
болнични условия, и тъй като в случая такова правнорегламентирано задължение за
подсъдимата не е съществувало, само на това основание счита, че подзащитната й
следва да бъде оправдана по това обвинение. На следващо място излага доводи, че
в случая следва да бъдат преценени много внимателно показанията на свидетелите В.М.
и В.Р., които са заявили, че подсъдимата Г. е осъществявала грижи както по
доставяне на храна, така и на болнични грижи по отношение на пострадалия, че
същият е имал проблеми с паметта и не си спомнял кога е бил хранен от
подсъдимата. Защитникът оспорва достоверността на показанията на свидетеля Л., с
оглед отрицателните му отношения с подсъдимата Г., породени от предходни битови
скандали между тях, и в този смисъл счита, че неговите показания не следва да
бъдат кредитирани. Оспорва също и заключението на извършената повторна тройна
съдебномедицинска експертиза, като счита същото за необосновано и излага
съображения в тази насока. Защитникът излага
доводи и във връзка с обясненията на подс. Г., дадени на досъдебното
производство и приобщени чрез прочитането им, като счита, че същите кореспондират с
показанията на свидетелите М., Р. и Я.. По отношение на обвинението по чл.
142а, ал. 4, предл. 2 и 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК защитникът посочва,
че същото не е доказано по несъмнен начин, поради което и подсъдимата следва да
бъде оправдана по същото. Що се отнася до обвинението по чл. 210, ал. 1, т. 3,
предл. 2, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, защитникът посочва, че
още в хода на досъдебното производство подзащитната й е признала вината си по
отношение на това обвинение, а и действително по делото се събрали
доказателства за извършено престъпление по чл. 210 от НК. Според адв. Василева адекватно
наказание за осъщественото деяние по чл. 210 от НК, имайки предвид възстановяването
на щетите в хода на досъдебното производство и чистото съдебно минало на
подсъдимата, се явява лишаването от свобода за срок от една година с възможно
приложение на разпоредбата на чл. 66 от НК.
Подсъдимата В.Г., в хода на проведеното съдебно следствие, се възползва от правото си да
не дава обяснения. След приобщаване на обясненията й, дадени на досъдебното
производство, чрез прочитането им на основание чл. 279, ал. 2, вр. с ал. 1, т.
4 от НПК, същата заяви, че ги поддържа. В личната си защита заявява, че нито
съзнателно, нито подсъзнателно, нито по какъвто и да е начин, е мислила да убие
съпруга си. В последната си дума подсъдимата Г. моли да бъде оправдана по
най-тежките обвинения.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Съдът, като прецени поотделно и в
тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, приобщени към
доказателствения материал по делото, съобразно разпоредбите на чл. 14 и чл. 18 НПК, прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата В.Я.Г. е родена на ***
*** и живее в същия град. Тя е ***, и е с ЕГН **********.
През 1979 г. подсъдимата В.Г. и
пострадалият Д. М. сключили граждански брак, по време на който им се родило едно
дете - св. В.М. (л. 12, том 3 от ДП). Пострадалият М. работил дълги години в „**”
** гр. ** в производствената дейност като **, а съпругата му – подс. Г.
работила като **. Семейният им живот бил съпътстван от скандали, пострадалият М.
употребявал системно алкохол, а когато двамата се карали, се стигало и до
физическо насилие от страна на пострадалия М. върху подс. Г.. Когато навършила
18 години св. В.М. напуснала семейното жилище в гр. **, ж.к. „**”, бл. *, ет. *,
ап. ** и отишла да работи и живее в гр. **, като не поддържала чести контакти с
родителите си. Отношенията между двамата съпрузи охладнели и се стигнало до
фактическа раздяла по между им, а впоследствие и до съдебен процес за развод,
който приключил през 2005 г. След развода, пострадалият М. поддържал интимна
връзка за известно време с друга жена - свидетелката Ц. Б., като заживял при
нея в жилището й в ж.к. „**” на гр. **, а подс. Г. останала да живее в
семейното жилище. По-късно постр. М. и св. Б. прекратили връзката си и М. се
настанил да живее в наследен от него апартамент в гр. **, ж.к. „**”, бл. *.
Междувременно образуваното дело
за делба на семейното жилище на подс. Г. и постр. М. продължило дълго след
приключване на бракоразводния процес. През 2009 г. подс. Г. извършила кражба на
материалите по воденото гражданско дело за делба от сградата на Районен съд -
Бургас и ги унищожила. По случая било образувано досъдебно производство по
описа на Първо РУ на МВР – Бургас, като по време на извършваните действия в
апартамента, ползван от подсъдимата, същата се съблякла чисто гола, поради
които й действия тя била настанена в ЦПЗ - Бургас в Отделение за лечение на
спешни психиатрични състояние от 26.05.2009 г. до 28.05.2009 г., с диагноза
„остро полиморфно психотично разстройство с шизофренни симтоми” (л. 54, том 1
от ДП и л. 43, том 6 от ДП).
През 2004 г. пострадалият Д. М.
се пенсионирал, като на 01.05.2004 г. му била отпусната пенсия за осигурителен
стаж и възраст, която се изплащала ежемесечно в максимален размер. М. получавал
пенсията си по банков път чрез банка „ОББ“ АД по сметка **. Проблемите му с
прекомерната употреба на алкохол се задълбочавали, като на постр. М. се
провеждало лечение за артериална хипертония и алкохолна полиневропатия, за
които болести му били изписвани лекарства от неговата лична лекарка -
свидетелката д-р К.. Последните посещения на постр. М. за изписване на
лекарства били през 2012 г., когато бил воден от придружител, като изведнъж
спрял да я посещава, като към последния момент бил активен, движел се, пълен – около
100 кг., с променена походка.
През годините след раздялата им, подсъдимата
Г. изпитвала финансови затруднения, трудно се издържала с учителската си
заплата, като работела в различни училища за малки периоди от време от по-няколко
месеца, и не успявала да се задържи за дълго на едно място. През 2011 г.
свидетелката Т. Я. – Д. (стара приятелка и колежка на подсъдимата) подновила
контактите и приятелските си отношения с подс. Г.. Подсъдимата споделила на св.
Я. – Д., че доста често звъняла на бившия си съпруг, за да го чуе дали е добре,
като се интересувала за здравословното му състояние. Подсъдимата споделила на
св. Я. – Д., че гледала репортаж по телевизията за Гърция, в който се говорело,
че живи лица криели смъртта на свои близки, за да им взимат пенсията, като подс.
Г. била обсебена да реализира тази идея, поради което и често проверявала какво
е състоянието на постр. М., следяла го къде ходи и какво прави, като знаела, че
пие алкохол в заведение в близост до дома му. Именно поради нуждата й от
парични средства, за да се издържа, тя виждала в лицето на бившия си съпруг М.
и получаваната от него пенсия, начин и възможност да повиши стандарта си на
живот, като успее да се възползва от неговата пенсия, за която знаела, че е
висока.
В началото на 2013 г. пострадалият
М. получил нараняване на гърба, като имал дълбока рана. Негов приятел -
свидетелят К.Б. научил за това и отишъл до дома му, като го заварил в лошо
състояние. В продължение на около месец се грижил за него, купувал му храна,
перял му дрехите, взел му от аптека крем за раната, като през това време М.
главно лежал на легло. Към този момент пострадалият тежал над 100 кг. Тъй като М.
не можел да тегли пенсията си, с която да се издържа, на 22.04.2013 г. упълномощил
св. Б. за това, с оглед да му купува храна и лекарства. През това време подс. Г.
продължавала да търси контакт с бившия си съпруг. При едно от нейните телефонни
обаждания, тя разговаряла със св. Б., като се учудила защо той е в апартамента
на М.. Като видяла, че не тя, а друг човек – св. Б., вероятно, взима пенсията
на бившия й съпруг, решила да предприеме мерки. Същата се обадила на дъщеря си -
св. В.М. и й казала, че някакъв мъж вдига телефона на баща й в апартамента му в
ж.к. „**”, като я помолила да отиде и да види какво се случва. Свидетелката М.
я послушала и се прибрала в гр. ** да види баща си. Заварила го в тежко
състояние с дълбока декубитална рана на гърба. В апартамента св. М. се
срещнала и със св. Б., който й заявил, че той се е грижил за баща й.
Предвид състоянието на баща й,
св. М. решила да извика лекар, който да го прегледа. Обадила се в Медицински
център „Света София” гр. Бургас, от където изпратили лекар за преглед на място
в апартамента. На 03.05.2013 г. бил извършен преглед на пострадалия М. в
апартамента му в ж.к. „**” от свидетеля д-р К.С., като при прегледа бил констатиран
„декубитус”. Свидетелката М. разговаряла с майка си за случващото се, като
подс. Г. предложила тя да поеме грижите за бившия си съпруг, в резултат на
което св. М. решила да преместят баща й в апартамента в ж.к. „**”, бл. *, ет. *,
където майка й да полага грижи за него. След това преместили постр. М. с
помощта на брата на подсъдимата – св. Д.Г. и частна линейка. На 09.05.2013 г. св. М. отново извикала лекар за преглед на баща й,
като в апартамента в ж.к. „**“ дошъл св. д-р Г., който също поставил диагноза
„декубитус“. В същия ден - на 09.05.2013 г., пострадалият М.
упълномощил дъщеря си и бившата си съпруга за получаването на пенсията му, като
пълномощното, издадено на подс. Г. било с Peг. № 2225/09.05.2013 г. по описа на
нотариус К..
След това св. М. се прибрала в
гр. **, а от този момент нататък грижите за пострадалия М. били в ръцете на
бившата му съпруга – подс. Г.. Подсъдимата Г. държала заключен пострадалия М. в
стая в апартамента, като не му давала достатъчно храна и вода. От своя страна,
постр. М. чувствайки непрекъснато глад и жажда, започнал да вика за помощ през
прозореца на стаята си, които викове били чувани от обитателите на съседните
апартаменти - св. О.Д. и св. Н.Л., чиито апартаменти се намирали съответно на
ет. * и на ет. * в същия блок (непосредствено над и под апартамента на М. и Г.).
Свидетелите Д. и Л. започнали да чуват викове „Помощ”, „Гладен съм”, които
викове разпознали да са изречени от М.. Виковете на пострадалия се чували почти
всеки ден и продължили няколко месеца.
Принуден от действията на подс. Г.,
единствен изход от ситуацията за постр. М. е била да търси помощ отвън. Един от
съседите на М. - св. Н.Л., живущ на ет. * в същия блок, чувал виковете на М.,
който постоянно викал от прозореца, че е гладен, че е жаден, и че умира, като
също така го чувал през стените на сградата. Веднъж св. Л. видял постр. М. да
виси от прозореца на апартамента, като същият искал да се хвърли през прозореца.
В този момент св. Л. взел дълга пръчка и започнал да бута М. навътре, за да не
падне от прозореца. Свидетелят Л. и други съседи викали полиция, но без
резултат, тъй като полицейските служители не можели да влязат в апартамента,
поради факта, че подс. Г. не им отваряла.
С времето виковете на пострадалия
М. се чували все по-слабо. След известно време съседи от блока започнали да
намират спуснати писма от М. с молби за помощ, в които той указвал на съседите
си, които евентуално биха намерили писмата, начина как да го спасят от това
положение, а именно да извикат полиция, пожарна и ключар. За наличието на
такива писма била уведомена полицията, като по случая била образувана полицейска
преписка № 187/2014 г. по описа на Пето РУ на МВР – Бургас (л. 85 – 107, том 3
от ДП). Същевременно и свидетелят Л. открил спуснато писмо с конец от
апартамента на М. от външната страна на прозореца си, в което М. отново молил
за помощ, тъй като бил държан заключен без храна и вода, за което писмо също били
уведомени полицейските органи от Пето РУ на МВР- Бургас.
В резултат на сезирането на
органите на полицията се стигнало до принудително влизане в апартамента,
обитаван от подс. Г., от служители на полицията и пожарната безопасност. През
деня на 10.03.2014г. св. И.П. извършил няколко посещения на адреса в ж.к. **,
бл. *, ет. *, ап. *, в който бил заключен постр. М., но никой не отварял
вратата. Около 17,30 часа, при поредното посещение, полицейските служители -
свидетелите И.П., И.В. и И.Г. чули шум от вътре, но отново никой не им отварял
входната врата, въпреки многократните разпореждания. С оглед отваряне на
вратата, полицейските служители изискали съдействие от РСПБЗН - свидетелите Н.Д.,
И.Н. и С.К., които взломили вратата. При
принудителното отваряне на входната врата на апартамента присъствали и
свидетелите П.П. и Н.Л.. След влизането на
служителите на реда в апартамента установили в него св. Р.Г. - майка на подсъдимата,
а подс. Г. и постр. М. междувременно се затворили в банята, като подсъдимата заключила
вратата и не искала да излезе. След около 40 минутни увещания да излязат от
банята, подс. Г. отворила вратата. При влизането си в апартамента, на
полицейските служители направило впечатление, че същият е много мръсен и
разхвърлян. След отварянето на вратата на банята от подс. Г., св. П. видял
наранявания в областта на главата и по краката на пострадалия М.. Установил, че
М. е изнемощял, трудно подвижен, изключително слаб като телосложение, което за
него било фрапиращо. М. говорил адекватно, макар и бавно. На въпросите на св. П.,
постр. М. отговорил, че бившата му съпруга Г. не полагала грижи за него, не го
хранила и го държала гладен, а нараняванията по тялото му били от нея. Свидетелят
П. преценил, че му е необходима медицинска помощ и извикал екип на ЦСМП, който
отвел пострадалия М. в „МБАЛ - Бургас“ АД, като св. П. го придружил, за
получаване на повече информация. На място св. П. отново разговарял с постр. М.,
който потвърдил, че подсъдимата го бие и го държи гладен. Тъй като състоянието
му не налагало хоспитализация, постр. М. отказал да се върне в апартамента в
ж.к. „**” при подс. Г., и поискал да отиде в неговия
апартамент в ж.к. „**”, в който живял преди това, като за целта св. П. му извикал
такси, което да го закара.
Приложените към досъдебно
производство медицински документи от временният престой на пострадалия М. в Отделението
по спешна медицина на „МБАЛ-Бургас“ АД (л. 177 – 182, том 2 от ДП), сочат
анамнеза „при побой има удари в главата, охлузвания
по двете подбедрици и дълбока рана в ляво на гърба.” Прегледът на М. бил извършен от
д-р П..
Откъсването на постр. М. от подс.
Г. и от апартамента в ж.к. „**” било само за няколко часа, тъй като по-късно
същия ден - на 10.03.2014 г. подс. Г. отишла с такси до апартамента на М. в
ж.к. „**”, взела го от там и го закарала отново в апартамента в ж.к. „**“, бл. *,
ет. *. Подсъдимата отново държала заключен постр. М. в стая в апартамента и му
давала по-малко хляб и вода. Същевременно подс. Г. предприела мерки да
възпрепятства пускането на писма и викането за помощ от прозорците от М.. Под
предлог, че прозорците се отваряли сами от вятъра, тя помолила брат си – св. Д.Г.
да закове прозорците.
Здравословното състояние на М. се
влошавало все повече. За целия период на гледане на бившия й съпруг, подс. Г.
не извикала нито един път лекари, за да го прегледат, не го закарала в болница,
нито търсила личния лекар на М. - д-р К.. Сутринта на 01.08.2014 г. подсъдимата
заварила пострадалия М. да диша трудно, като хъркал, видимо бил зле, но тя отново
не потърсила медицинска помощ. Около обяд пострадалият М. починал в леглото си.
След като констатирала смъртта му, подс. Г. изчакала да падне нощта и изнесла тялото
на пострадалия от апартамента. Взела пластмасов контейнер за смет с колелца,
качила го до апартамента, вкарала трупа вътре, качила го на асансьора, след
което бутайки контейнера закарала тялото до моста в морската градина на града.
Опитала се да изхвърли трупа в морето през парапета, но не успяла, върнала се и
оставила контейнера с трупа до х-л „Парк” до ж.п. прелеза, след което се
прибрала в дома си.
В следващите месеци, подсъдимата Г.
ходила да проверява дали трупа е там, при което установила, че контейнера го няма,
но трупа бил там. Същевременно подс. Г. започнала да заблуждава роднини (св. В.М.
и св. Р. Г.) и съседи, че е дала пострадалия М. в дом за стари хора. Дъщеря й -
св. В.М. многократно питала майка си къде е баща й, в кой точно социален дом,
като подс. Г. поддържала версията, че баща й се намирал в дом за болни хора в
гр. Карнобат. Свидетелката М. започнала да се обажда в различни домове в
областта и да пита за баща си, но не го открила.
На 26.02.2015 г. останките от
трупа на пострадалия М. били открити от служители на почистваща фирма, край
ж.п. прелеза до х-л „Парк” в гр. **. Същия ден, за времето от 14.55 ч. до 15.30
ч., бил извършен оглед на местопроизшествие (протокол за оглед от 26.02.2015 г.
на л. 1 – 5, том 2 от ДП и албум към него на л. 6 – 10, том 2 от ДП), с което
действие по разследване било образувано и настоящото наказателно производство.
Предвид изминалия голям период от време - около 6 месеца - от изхвърлянето на
трупа до намирането му, при огледа били намерени само кости и череп.
На следващия ден - 27.02.2015 г.
бил извършен оглед на намерения труп (протокол на л. 12 - 13, том 2 от ДП и
албум към него на л. 15 – 18, том 2 от ДП). От заключението на извършената
съдебномедицинска експертиза на труп № 48/2015 г. (л. 52 - 53, том 2 от ДП) е
видно, че при огледа на намерените кости е било установено, че костите са
човешки и са от едно и също лице, като след обработка на костите не са били
констатирани видими травматични увреждания по същите. Вещото лице д-р Милева,
извършила експертизата, е дала заключение, че най-вероятно се касае за труп на
мъж с давност на смъртта не по-малко от 2 – 3 месеца. Експертът е уточнил, че
за категорично установяване на пол, ръст и възраст на лицето е необходимо
изпращане на костите в съответната антропологична лаборатория и изготвянето на
такава експертиза, както и, че е необходимо и извършването на специфични
изследвания за идентификация на трупа.
Според заключението на извършена ДНК експертиза – протокол № 15/ДНК – 24 (л. 58
– 60, том 2 от ДП), при изследването на човешка
бедрена кост, част от човешкия скелет, открит на 26.02.2015 г., е бил определен
ДНК профил на лице от мъжки пол, който ДНК профил е бил регистриран в Националната
ДНК база данни.
Първоначалните действия по
разследването не довели до установяване самоличността на трупа.
На 27.04.2016 г. в Пето РУ на МВР
- Бургас била образувана преписка с вх. № 338800-1154/2016 г., по повод получено
анонимно писмо (л. 138, том 3 от ДП). В писмото (с неустановен подател) се
посочвало, че лице присъствало на разговор в заведение през септември 2015 г.
между две непознати за него жени, като едната – В. разказвала на другата, как
успяла да умори от глад бившия си болен съпруг, а след това се отървала от
трупа, като го изхвърлила с контейнер за смет. На 08.06.2016 г. св. Б.П.
предала в Пето РУ на МВР - Бургас с протокол за доброволно предаване анонимно
писмо със сходно на първото съдържание (л. 149, том 3 от ДП), като настоявала
да се извърши проверка дали Д. М. е жив и къде се намира.
От заключението на извършена ДНК експертиза – протокол № 16/ДНК – 90 (л. 63 – 64, том 2 от
ДП) е видно, че след вземане на клетъчен материал от
устната кухина на св. В.М. и провеждане на необходимите изследвания е
установено, че определеният ДНК профил на В.Д.М. осигурява убедително
доказателство, че мъжът с неустановена самоличност, чийто ДНК профил е
определен в протокол № 15/ДНК – 24 на БНТЛ – Бургас, е неин биологичен баща, а именно
постр. Д. М..
Междувременно, след смъртта на Д. М., настъпила на 01.08.2014 г., подсъдимата Г. продължила
да тегли постъпващата по сметката му в „ОББ“ АД, клон **, ежемесечна пенсия за
старост. За целта същата използвала издаденото от М. на нейно име пълномощно с
Peг. № 2225/09.05.2013 г. от нотариус К., представяйки го в банковия клон,
където по сметката на М. постъпвала преведената от НОИ пенсия. За периода от
01.09.2014 г. до 08.08.2016 г., 28 (двадесет и осем) пъти подс. Г. изтеглила
постъпващата ежемесечно пенсия за старост на Д. М. в общ размер на 21 140,00
лева. Инкриминираните дати, на които подс. Г. е осъществявала теглене на
пенсията на М., и сумите, които са й били изплатени от служителите - касиери на
„Обединена Българска банка” АД - клон „**” и клон „Симеон Велики” гр. ** -
свидетелите М.П., Т.Г., Т.С., З.Г., Р.Б. и Д.С., са следните: 05.09.2014 г. -
сума в размер на 820,00 лева; 07.10.2014 г. - сума в размер на 830,00 лева;
07.11.2014 г. - сума в размер на 830,00 лева; 08.12.2014 г. - сума в размер на
830,00 лева; 07.01.2015 г. - сума в размер на 830,00 лева; 29.01.2015 г. - сума
в размер на 70,00 лева; 09.02.2015 г. - сума в размер на 830,00 лева;
06.03.2015 г. - сума в размер на 830,00 лева; 07.04.2015 г. - сума в размер на
830,00 лева; 07.05.2015 г. - сума в размер на 830,00 лева; 08.06.2015 г. - сума
в размер на 830,00 лева; 07.07.2015 г. - сума в размер на 840,00 лева;
07.08.2015 г. - сума в размер на 900,00 лева; 01.09.2015 г. - сума в размер на
50,00 лева; 07.09.2015 г. - сума в размер на 900,00 лева; 07.10.2015 г. - сума
в размер на 900,00 лева; 28.10.2015 г. - сума в размер на 50,00 лева;
09.11.2015 г. - сума в размер на 900,00 лева; 07.12.2015 г. - сума в размер на
900,00 лева; 07.01.2016 г. - сума в размер на 900,00 лева; 29.01.2016 г. - сума
в размер на 40,00 лева; 08.02.2016 г. - сума в размер на 900,00 лева;
07.03.2016 г. - сума в размер на 900,00 лева; 08.04.2016 г. - сума в размер на
900,00 лева; 09.05.2016 г. - сума в размер на 900,00 лева; 10.06.2016 г. - сума
в размер на 910,00 лева; 07.07.2016 г. - сума в размер на 900,00 лева;
08.08.2016 г. - сума в размер на 900,00 лева.
Според заключението на съдебно-икономическата
експертиза (л. 31 – 34, том 5 от ДП), периодът, в който НОИ е изплащал пенсия
по банкова сметка в „ОББ“ АД на Д. М., без правно основание, е от 01.09.2014 г.
до 31.08.2016 г. включително в общ размер на 21 140.00 лева. В хода на
разследването посочената сума е била възстановена от св. В.М..
При извършено претърсване и изземване в жилището, обитавано от подс. Г., находящо
се в гр. **, ж.к. „**“, бл. *, ет. *, ап. *, са били намерени и иззети 3 бр. пълномощни с № 2225/09.05.2013 г. с упълномощител Д. М. и пълномощник В.Г. /оригинали/; 22 бр.
нареждания - разписки от банка „ОББ“ и 1 бр. нареждане в оригинал - разписка на
банка „ОББ“; 1 бр. рецептурна книжка на Д.Г. М.; 2
бр. изследвания на Д.Г. М.; 2 бр. медицински направления на Д.Г. М.; 2 бр.
рецепти на името на Д.Г. М., както и други предмети и документи, подробно
описани в протокола (протокол от 22.08.2016 г. на л. 41 - 42, том 2 от ДП и
фотоалбум към него на л. 44 – 46, том 2 от ДП).
При последващ извършен оглед на същото
жилище, обитавано от подс. Г., находящо се в гр. **,
ж.к. „**“, бл. *, ет. *, ап. *, било установено, че в стаята в дъното на
коридора дървената дограма на прозореца е закована с видии и пирони, непозволяващи
отварянето й (протокол от 26.08.2016 г. на л. 20 - 21, том 2 от ДП и албум към
него на л. 22 – 24, том 2 от ДП).
След задържането под стража на
подс. Г., тя е влязла в контакт с нейната приятелка св. Я. – Д., като на
свиждане в Затвора - Сливен по време на досъдебната фаза, подс. Г. е искала от
св. Я. да промени нейните показания, като първоначално е искала да не се явява
като свидетел, а при отказа на св. Я. – Д. да стори това, подс. Г. поискала от
нея да каже пред съда, когато я разпитват, че се е грижила добре за Д. М.. След
тази среща с подс. Г. в Затвора – Сливен, св. Я. – Д. започнала да получава
писма от подс. Г., една част от които изхвърлила, а други две писма предала на
разследващите органи (л. 134 – 142, том 5 от ДП).
От заключението на извършената по делото графическа експертиза – протокол
№ 246/26.07.2017 г. (л. 170 - 172, том 5 от ДП), се установява, че ръкописният текст (два броя писма,
намиращи се на л. 95
и л. 96 в том 3 от ДП) и ръкописният текст изпълнен
в заявление
№ 25784 от 2012 г. и разписка към него, както и декларация
№ 7382 от 22.05.2006 г., подадени от Д. М., предоставени от
БДС, са изпълнени от едно и също лице, като подписът, положен на първото писмо (л. 95, том 3
от ДП) и подписът изпълнен в заявление № 25784 от 2012 г. от името на Д. М., са
изпълнени от едно и също лице. От същото експертно заключение се установява и
това, че ръкописният текст върху двата броя писма, предадени от св. Т. Я. – Д.
на дата 21.07.2017 г. (л. 134 – 142, том 5 от ДП) и приложените писмени
собственоръчно написани обяснения от В.Г. (л. 115 – 136, том 2 от ДП) са
изпълнени от едно и също лице.
От заключението на комплексната
психиатрично-психологична експертиза (л. 73 – 95, том 2 от ДП) се установява,
че подс. Г. е била в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното от нея, както и да ръководи постъпките си, както към момента на деянието,
така и към момента на освидетелстването. Според вещите лица, изготвили
експертизата, личностновият профил на В.Г. обуславя
изразена личностова акцентуация с някои черти на
Хистрионно личностово разстройство, а именно: драматизиране на собствените
преживявания, театралност, преувеличено изразяване на чувства, повърхностна и
лабилна емоционалност, егоцентризъм, постоянен стремеж към признание, лесна
обидчивост и постоянно манипулативно поведение с оглед удовлетворяване на
собствените й нужди. Експертите са дали заключение, че поведението на подс. Г.
при извършване на инкриминираното деяние е било мотивирано от желанието й за
задоволяване на нейните житейски потребности.
Изготвената на досъдебното
производство комплексна съдебномедицинска експертиза (л. 139 – 169, том 2 от
ДП), извършена от вещите лица д-р Лалка Рангелова – дм
отдел „Храни и Хранене“ към Национален център по обществено здраве и анализи
гр. София и д-р Василка Нанкова - съдебен лекар, е дала заключение, че последвалата
смърт на Д. М. е в пряка причинно-следствена връзка със системното му
недохранване, прераснала накрая в гладуване; със системният недостиг на
необходимото за възрастта му ежедневно количество вода; с неполагането на
необходимите грижи от страна на подс. Г. - недаване на достатъчно количество
храна и вода и на необходимите за заболяванията му лекарства; с лишаването му
от нейна страна от необходимата квалифицирана медицинска помощ и грижи в
болнични условия.
В съдебното производство по
делото, съдът назначи извършването на повторна комплексна тройна
съдебномедицинска експертиза (л. 284 от НОХД № 14/2019 г. на БОС). От
заключението на вещите лица по тази експертиза: проф. д-р Добринка Радойнова, дм - началник на Клиника по съдебна медицина при УМБАЛ
„Св. Марина“-Варна, д-р Яна Гинкова – специалист по
кардиология и доц. д-р Миглена Стамболийска, дм -
специалист по гастроентерология и хепатология от МУ-Варна (л. 330 – 348
от НОХД № 14/2019 г. на БОС) е видно, че Д. М. е боледувал от хипертонична
болест на сърцето, подагра и полиневропатия, като към м. май 2013 г. същият е
бил в лошо състояние по отношение на едно от основните си хронични заболявания
– алкохолна полиневропатия, но цялостното му здравословно състояние е било
задоволително. Според вещите лица от тази експертиза, ако М. е бил преустановил
приема на алкохол и е бил продължил медикаментозното си лечение, паралелно с
подходящ за заболяванията му хранителен режим, и е бил провел рехабилитационни
процедури, състоянието му е щяло да се подобри значително и прогнозата за
бъдещето на неговото здраве би била добра. Същевременно експертите са посочили,
че нередовният прием на предписаните му медикаменти или цялостното спиране на
медикаментозното лечение, нередовното и непълноценно хранене и оводняване, биха
довели до обостряне на наличните му заболявания, което би утежнило
здравословното му състояние и качеството на живота му. Това би довело до
повишаване на риска от усложнения, някои от които биха могли да застрашат
живота му, т.е. прогнозата за бъдещето му здравословно състояние би била лоша.
На следващо място, констатирайки липса на достатъчно информативни медицински
данни и базирайки се на свидетелските показания, експертите са заключили, че
към 10.03.2014 г. М. е бил в лошо общо здравословно състояние, което се
определя не само от проявите на полиневропатия и възпалителния процес в
областта на декубиталната му рана, а преди всичко от значителното редуциране на
телесното му тегло, довело до измършавяване и пълно физическо изтощение.
Посочили са, че към 10.03.2014 г. М. е бил с тежка степен на измършавяване,
което е налагало в началото спешно лечение в болнично заведение, а в
последствие и домашно лечение под стриктен лекарски контрол и с активните грижи
на неговите близки, а след 10.03.2014 г. М. е бил в много лошо, прогресивно
влошаващо се до деня на смъртта му състояние. Според вещите лица причините за
това отслабване, до степен на измършавяване, са нерационално хранене и
оводняване – недостатъчен прием на пълноценни белтъци, въглехидрати, витамини,
минерали, електролити и вода, поради хронично недохранване и обезводняване в
продължение на месеци. На следващо място експертите са дали заключение, че
причината за смъртта на Д.Г. М. е възникнала на базата на хронично недохранване
в продължение на много месеци, довело до драстично редуциране на телесното му
тегло с поне 50%. В тази връзка са уточнили, че на базата на предоставените им
материали за тях няма съмнение, че Д. М. е бил с кахексия, настъпила в резултат
на системно недохранване и обезводняване. Посочили са, че при М. кахексията не
е диагностицирана, не е документирана и не е лекувана, но тя логично
предопределя фаталния му край. На последно място вещите лица от тази експертиза
са изключили възможността смъртта на Д. М. да е в резултат на хроничните му
заболявания - полиневропатия и хипертонична болест на сърцето в съчетание с
декубитална рана на гърба. Пояснили са, че тези заболявания протичат паралелно,
но фактът, че се съчетават, не повишава риска от летален изход.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка
съдът приема
за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност:
- Гласни доказателствени средства: показанията на св. Т. Я. – Д. в
съдебно заседание и тези, дадени пред съдия в досъдебното производство,
обективирани в протокол за разпит на свидетел от 13.07.2016 г. (л. 102 - 104,
том І от ДП, в частта им от абзац 3 на стр. 2 - считано от „През 2013 г. около
Великден, …“ до „Тя ми каза, че може би е получил инсулт. В крайна сметка, през
2014 г. на първи август ми съобщи, че е починал.“ - на стр. 3 от протокола, и в
частта им на абзац първи на стр. 4 от протокола - считано от „По-горе казах, …“
до „Зная до последно, че В. е поддържала версията, че баща й се е намирал в
дома за болни хора в Карнобат.“), приобщени чрез прочитането им на основание
чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. второ от НПК, и тези, дадени пред орган на
досъдебното производство, обективирани в протокол за разпит на свидетел от
14.07.2016 г., в частта им на абзац последен на стр. 2 от протокола (л. 106,
том І от ДП), в частта им на предпоследния абзац на стр. 3 от протокола (л.
107, том 1 от ДП) - считано от „След този период В. ми сподели, …“ до „тъй като
щели да уморят Д. по бързо.“, и в частта им на абзац втори на стр. 4 от
протокола (л. 108, том 1 от ДП) – считано от „На другия ден /02.08.2014 г./, …“
до „Не знаех дали да вярвам или не.“, приобщени чрез прочитането им на
основание чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. второ от НПК;
показанията на св. Ц.Б. в съдебно заседание и тези, дадени на досъдебното
производство, съдържащи се в протокол за разпит на свидетел от 24.11.2016 г.
(л. 200, том 1 от ДП), в частта им, считано от „Спомням си, че Д. ми беше
споделил…“ до края на показанията, приобщени чрез прочитането им на основание
чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 предл. второ от НПК; показанията на св.
Н.Л. в съдебно заседание и тези, дадени на досъдебното производство, отразени в
протокол за разпит на свидетел от 14.07.2016 г. (л. 110 – 111, том 1 от ДП), в
следните части: на стр. 2 от протокола, абзац трети – считано от “Като се
прибрах разбрах, …“ до „Беше и сводница и някакви проститутки.“.; на стр. 2 от
протокола, абзац пети и шести – считано от „Д. стоеше постоянно заключен и
винаги беше гладен. …“ до „което продължи около половин час, може и повече.“,
приобщени чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 и
т. 2, предл. второ от НПК; показанията на св. О.Д. в съдебно заседание и тези,
дадени на досъдебното производство, отразени в протокол за разпит на свидетел
от 02.11.2016 г. (л. 173 – 176, том 1 от ДП), в частта им, считано от началото
на първи абзац на стр. 3 от протокола (л. 175, том 1 от ДП) – от изречението
„Мисля, че беше през 2014 г., …“ до изречението „Не мога да определя, колко
време след този случай мина, дали седмици, дали месеци, но изведнъж спряха да
се чуват виковете му, настъпи тишина.“, приобщени чрез прочитането им на
основание чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. второ от НПК; показанията
на св. П.П. в съдебно заседание и тези, дадени на
досъдебното производство, обективирани в протокол за разпит на свидетел от
14.07.2016 г. (л. 113 – 114, том 1 от ДП), в частта им, в която същият е заявил
следното: “През 2014 г. разбрах, че е взела в дома си бившият си съпруг, който
бил болен.“, приобщени чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 4, вр. с
ал. 1, т. 2, предл. второ от НПК; показанията на св. К.Б. в съдебно заседание и
тези, дадени на досъдебното производство, съдържащи се в протокол за разпит на
свидетел от 21.07.2016 г. (л. 121-122, том 1 от ДП), в следните части: - на
стр. 1 от протокола - „Тогава Д. пиеше алкохол, не можеше без алкохол, напиваше
се. Д. пиеше твърд алкохол – ракия основно“, - на стр. 2 от протокола - „Не
зная колко време беше минало, но един ден едно познато за мен лице с първо име И.
дойде до дома ми. Каза ми, че дошъл да търси къде живея, тъй като искал да ми
каже нещо за Д.. Каза ми, че станала беля с Д., бил паднал някъде отвън, ударил
се на някакво колче и имал голяма рана на гърба. Каза да отида с него до Д., за
да видим какво може да направим за него. Аз се съгласих и двамата заедно
отидохме до дома на Д.. Там бях ходил няколко пъти преди това и знаех къде е
апартаментът му“, - на стр. 3 от протокола, 5-ти абзац - „Тъй като нямах
никакви новини за Д., един ден реших да отида до този блок. Аз пиех кафе в
заведението до „Краставицата“ и бях близо до този блок. Отидох, тъй като не
знаех какво се случва с него. Бяха минали години от последното ми виждане.
Видях някакъв човек там от входа и го питах, Д. тук ли е. Тогава този човек ми
каза, че жена му на Д. била ужас, не плащала сметки, избягвала хората, само
лоши неща ми каза за нея. Този човек не можа да ми отговори дали Д. е там, но
ми потвърди, че го бил виждал преди време от прозореца на апартамента му. Каза
ми, че го чувал да вика, че искал храна, че бил гладен. Нищо не успях да
разбера за него, тоест дали е още там. Мина ми през акъла, че може да е мръднал
с акъла. Огледах се за некролог на Д. на входа, не видях такъв. Нищо не разбрах
за него и си тръгнах“, приобщени чрез прочитането им на основание чл. 281, ал.
4, вр. с ал. 1, т. 1 от НПК; показанията на св. К.К.
в съдебно заседание и тези, дадени на досъдебното производство, съдържащи се в
протокол за разпит на свидетел от 15.07.2016 г.(л. 116 – 117, том 1 от ДП),
приобщени чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т.
2, предл. второ от НПК; показанията на св. И.К. в съдебно заседание и тези,
дадени на досъдебното производство, обективирани в протокол за разпит на
свидетел от 19.07.2016 г. (л. 132 - 135, том 1 от ДП), приобщени чрез прочитането
им на основание чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 2, предл. второ от НПК;
показанията на св. К.С. в съдебно заседание и тези, дадени на досъдебното
производство, отразени в протокол за разпит на свидетел от 28.11.2016 г. (л.
187 – 188, том 1 от ДП), приобщени чрез прочитането им на основание чл. 281,
ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, предл. второ от НПК; показанията на св. Е.Г. в съдебно
заседание и тези, дадени на досъдебното производство, обективирани в протокол
за разпит на свидетел от 9.01.2017 г. (л. 198 – 199, том 1 от ДП), приобщени
чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 предл. второ
от НПК; показанията на свидетелите Х.И., Г.Х., И.П. и К.А., дадени в съдебно
заседание; показанията на св. Р.В. в съдебно заседание и тези, дадени на
досъдебното производство, съдържащи се в протокол за разпит на свидетел от
22.08.2016 г. (л. 145, том 1 от ДП), в частта им на абзац първи и на абзац
трети на стр. 2 от протокола, приобщени чрез прочитането им на основание чл.
281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 предл. второ от НПК; показанията на св. Т.А.
в съдебно заседание и тези, дадени на досъдебното производство, обективирани в
протокол за разпит на свидетел от 18.08.2016 г.(л. 142 – 143, том 1 от ДП),
приобщени чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2,
предл. второ от НПК; показанията на св. И.Г. в съдебно заседание и тези, дадени
на досъдебното производство, отразени в протокол за разпит на свидетел от
11.10.2016 г. (л. 166 - 167, том 1 от ДП), приобщени чрез прочитането им на
основание чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 предл. второ от НПК;
показанията на св. Н.Д. в съдебно заседание и тези, дадени на досъдебното производство,
съдържащи се в протокол за разпит на свидетел от 12.10.2016 г.(л. 168-169, том
1 от ДП), в следните части: „От полицая разбрах, че мъж, живеещ в апартамента,
хвърлял бележки за помощ на съседа си през терасата. В бележките ставало
въпрос, че го тормозили, не го хранили.“, „Другата жена, с която говореше
полицая преди това избяга и се скри в банята на апартамента, като се заключи.“,
приобщени чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 от НПК; показанията на св. С.К. в съдебно заседание и тези, дадени на досъдебното
производство, обективирани в протокол за разпит на свидетел от 12.10.2016 г.
(л. 170 - 171, том 1 от ДП), в частта им, считано от изречението „Някой комшия
обясни, че жена и баба в този въпросния апартамент, държат на сила мъж, не го
пускали да излиза.“ до края на показанията на свидетеля, приобщени чрез
прочитането им на основание чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2, предл.
второ от НПК; показанията на св. Г.И. в съдебно заседание и тези, дадени на
досъдебното производство, отразени в протокол за разпит на свидетел от
15.07.2016 г. (л. 118 - 120, том 1 от ДП), в следните части: - абзац трети на
л. 119, считано от „През 2009 г. или през 2010 година, …“ до „ходех често до гр. София.“, - абзац пети
на л. 119, считано от „На 7.03.2012 …“ до „в ЦПЗ - Бургас“, - на гърба на л.
119, считано от „Въпреки, че не съм правил опити да се видя с Д., …“ до „Всичко
това много ме притесни, затова през пролетта на 2014 година, през м.май или
през м.юни потърсих помощ от Център за превенция от домашно насилие на деца и
възрастни, който се намира в гр. Бургас, в жилищен блок под пазара.“, приобщени
чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2
предл. второ НПК; показанията на св. Р.К. в съдебно заседание; показанията на
свидетелите С.С. и С.К., дадени в съдебно заседание;
показанията на св. И.В. в съдебно заседание и тези, дадени на досъдебното
производство, съдържащи се в протокол за разпит на свидетел от 21.10.2016 г.
(л. 182 – 184, том 1 от ДП), приобщени чрез прочитането им на основание чл.
281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 предл. второ от НПК; показанията на св. И.Н.
в съдебно заседание и тези, дадени на досъдебното производство, обективирани в
протокол за разпит на свидетел от 25.10.2016 г. (л. 185 – 186, том 1 от ДП), в
частта им, считано от изречението „На етажа присъстваше домоуправителя на блока
и някакъв друг съсед от долния етаж.“ до края на показанията, приобщени чрез
прочитането им на основание чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2, предл. второ от
НПК; показанията на св. К.И. в съдебно заседание и тези, дадени на досъдебното
производство, отразени в протокол за разпит на свидетел от 07.11.2016 г. (л. 195
- 196, том 1 от ДП), в следните части: „През 2013 – 2014 г. почти не е
пазарувала. Виждала съм я в магазина, откакто работя, общо 4 - 5 пъти. Не зная
от къде другаде е пазарувала. Тя най-често купуваше кисело мляко, някой път
козунак или някакви сладки“, „Бях разбрала, преди може би около 2 години, че тя
гледа болния си бивш мъж в апартамента, но не си спомням, дали тя го е
споменала или съм го чула от някой друг клиент. Също така чух преди време, може
би 2014 г. беше, че имало пуснати бележки около блока, в които пишело, че човек
умирал от глад“, приобщени чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 4, вр.
с ал. 1, т. 2 предл. второ от НПК; показанията на свидетелите С. Ч. – П., Р.Д.,
Б.П., М.П., З.Г., Т.С., Р.Б., Т.Г. и Д.С., дадени в съдебно заседание;
показанията на св. Г.Т. в съдебно заседание и тези, дадени на досъдебното
производство, обективирани в протокол за разпит на свидетел от 14.06.2015 г.
(л. 94 – 95, том 1 от ДП), в частта им, считано от началото на пети абзац на
стр. 2 от протокола – от изречението „След около месец от първото виждане на
казана реших да го взема.“ до „И тогава не ми миришеше на лошо“, приобщени чрез
прочитането им на основание чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 от НПК;
показанията на св. С.А. в съдебно заседание и тези, дадени на досъдебното
производство, обективирани в протокол за разпит на свидетел от 27.02.2015 г.
(л. 82 – 83, том І от ДП), приобщени чрез прочитането им на основание чл. 281,
ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК); показанията на св. Й.Ф. в съдебно
заседание и тези, дадени на досъдебното производство, отразени в протокол за
разпит на свидетел от 27.02.2015 г. (л. 86 – 87, том І от ДП), приобщени чрез
прочитането им на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. 2 от
НПК; показанията на св. М.А. в съдебно заседание и тези, дадени на досъдебното
производство, отразени в протокол за разпит на свидетел от 27.02.2015 г. (л. 84
– 85, том 1 от ДП), приобщени чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 4
вр. с ал. 1, т. 2, предл. второ от НПК; отчасти от показанията на св. В.М. в
съдебно заседание и тези, дадени на досъдебното производство, обективирани в
протокол за разпит на свидетел от 12.07.2016 г., в частта им на абзац 2 и 3 на
стр. 2 от протокола (л. 97, том 1 от ДП) – считано от „Баща ми и майка ми имаха
лош семеен живот …“ до „Рядко се случваше да съм оставала да преспивам в апартамента
при нея, тъй като при нея битовите условия не са добри.“, в частта им на абзац
3 на стр. 3 от протокола (л. 98, том 1 от ДП) – считано от „В гр. * се прибрах
доста време след това …“ до „С него не можеше да се проведе нормален разговор,
явно не искаше да ходи в дом.“, в частта им от абзац последен на стр. 3 от
протокола - считано от „След няколко месеца, не повече от половин година,
мисля, че беше пролетта на 2015 г., …“ до края на показанията на стр. 4 от
протокола (л. 98 и 99, том 1 от ДП), приобщени чрез прочитането им на основание
чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. второ от НПК, и тези, дадени
на досъдебното производство, отразени в протокол за разпит на свидетел от
27.02.2017 г., в частта им на последните два абзаца на стр. 3 от протокола (л.
13, том 5 от ДП), приобщени чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 4,
вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. второ от НПК;
отчасти от обясненията на
подсъдимата В.Г., дадени пред орган на досъдебното производство, обективирани в
протокол за разпит на обвиняем от 23.08.2016 г. (л. 36 - 38, том 1 от ДП) и в
протокол за разпит на обвиняем от 23.05.2017 г. (л. 73 - 75, том 5 от ДП), приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им на основание чл. 279, ал.
2, вр. с ал. 1, т. 4 от НПК, в частта, в която посочва, че се обадила на дъщеря
си и я помолила да пристигне от гр. *, тъй като нещо лошо ставало с баща й, и някакъв
непознат човек се обаждал на домашния му телефон; че споделила с дъщеря си, че
най - добрите, които могат да полагат истинска грижа, не псевдо грижа за
подобряване на здравословното състояние на баща й, са те двете и по-скоро тя
като по-възрастна; в частта относно заявеното, че искала да заключва вратата на стаята, където бил Д., за да не
може да ходи навсякъде, като за целта извикала ключар, който да види защо не се
заключвала бравата, като ключарят
разглобил бравата, казал й, че в патрона имало подострена кибритена клечка и
затова не се заключвала бравата, извадил клечката и тя вече можела да заключва
бравата;
- Писмени
доказателствени средства, събрани на досъдебното производство и прочетени по реда
на чл. 283 от НПК: протокол за оглед на местопроизшествие от 26.02.2015 г. (л.
1 – 5, том 2 от ДП) и албум към него (л. 6 – 10, том 2 от ДП), протокол за
оглед на труп от 27.02.2015 г. (л. 12 – 13, том 2 от ДП) и албум към него (л.
15 – 18, том 2 от ДП), протокол за оглед на местопроизшествие от 26.08.2016 г.
(л. 20 – 21, том 2 от ДП) и албум към него (л. 22 – 24, том 2 от ДП), протокол
за претърсване и изземване от 22.08.2016 г. (л. 34 – 35, том 2 от ДП) и албум
към него (л. 36 – 37, том 2 от ДП), протокол за претърсване и изземване от
22.08.2016 г. (л. 41 – 42, том 2 от ДП) и албум към него (л. 44 – 46, том 2 от
ДП), и протокол за оглед на веществени доказателства от 24.07.2017 г. (л. 143 –
148, том 5 от ДП);
- Писмени
доказателства, прочетени и приети по реда на чл. 283 от НПК: справка за съдимост на
подс. Г. (л. 48, том 1 от ДП), писмо от 18.08.2016 г. от инспектор в Пето РУ –
Бургас относно полицейски регистрации на В.Г. (л. 54, том 1 от ДП), копие на пълномощно
от Д. М. от 09.05.2013 г. и копия от общия регистър на нотариус И.К. (л. 136 –
141, том 1 от ДП), писмо изх. № 8657/22.07.2016 г. на МБАЛ Бургас АД, с което е
изпратена медицинска документация на Д.Г. М. (л. 177 – 182, том 2 от ДП), писмо
изх. № 24-00-18/25.08.2016 г. на РЗОК – Бургас с приложени към него медицински
документи относно регистрирани диагнози на Д. М. (л. 184 – 206, том 2 от ДП),
писмо изх. № 183/29.12.2016 г. на Управителя на МЦ „Света София“ ООД Бургас с
приложени към него заверени копия от амбулаторен журнал (л. 213 – 218, том 2 от
ДП), писмо изх. № 17/26.01.2017 г. на Административен директор на МЦ „Св.
София“ ООД Бургас (л. 219, том 2 от ДП), писмо рег. № 835/24.08.2016 г. на „ЦПЗ
Проф. Д-р Ив. Темков – Бургас“ ЕООД (л. 224, том 2 от ДП), препис-извлечение от
акт за смърт на Д. М. (л. 4, том 3 от ДП), удостоверение за съпруг/а и
родствени връзки изх. № 66-00-309/1 от 27.07.2016 г. (л. 7, том 3 от ДП),
препис – извлечение от акт за раждане на В.М. (л. 12, том 3 от ДП), писмо изх.
№ 417/14.09.2016 г. на ОУ „Св.Св. К. и Методий“ с.*** с приложена към него
длъжностна характеристика на В.Г. (л. 18 – 25, том 3 от ДП), писмо изх. №
92-04-566#1 от 20.10.2016 г. на ТД на НАП – Бургас с приложена справка актуално
състояние на действащи трудови договори за периода от 01.01.2010 г. до
18.10.2016 г. от регистъра на НАП за В.Г. (л. 26 – 27, том 3 от ДП), писмо изх.
№ А50/19.08.2016 г. на Дом за стари хора „Цвета и Анка Върбанови“ гр. Бургас
(л. 56, том 3 от ДП), писмо от 23.08.2016 г. на Лечебно заведение за медицински
и социални услуги „Хоспис Миладиноски“ и Дом за стари хора с физически
увреждания – гр. Черноморец (л. 59, том 3 от ДП), справка изх. № 37/18.08.2016
г. на Дом за стари хора с. Лозарево, общ. Сунгурларе, (л. 72, том 3 от ДП), два
броя ръкописни писма (л. 95 и л. 96, том 3 от ДП), протокол от 10.03.2014 г.
(л. 100, том 3 от ДП), протокол за полицейско предупреждение от 10.03.2014 г.
(л. 103, том 3 от ДП), писмо вх. № 338800-1154/27.04.2016 г. по регистъра на
Пето РУ на МВР – Бургас (л. 138, том 3 от ДП), протокол за доброволно предаване
от 08.06.2016 г. с писмо към него (л. 148 - 149, том 3 от ДП), писмо изх. №
304-3165/17.08.2016 г. на ОББ АД с приложени извадки от електронната система на
банката и копие на пълномощно (л. 1 – 4, том 4 от ДП), писмо изх. №
304-3189/18.08.2016 г. на ОББ АД с приложени извадки от електронната система на
банката, извлечение с движение по посочена банкова сметка с титуляр Д. М.,
копие на пълномощно и на лична карта на В.Г. (л. 46 – 59, том 4 от ДП), писмо
изх. № 1029-02-28259/01.09.2016 г. на ТП на НОИ – Бургас с приложена детайлна
справка за преведени пенсии за периода от м. май 2013 г. до м. август 2016 г.
за лицето Д. М. (л. 60 – 62, том 4 от ДП), писмо изх. №
1029-02-18504/07.06.2016 г. на ТП на НОИ – Бургас (л. 78, том 4 от ДП), разпореждане
№ РС-4-02-*********/25.11.2016 г. на ръководител на контрола по разходите на
ДОО при ТП на НОИ – Бургас (л. 27, том 5 от ДП), писмо изх. № 1029-40-2064#1 от
13.03.2017 г. на управителя на НОИ (л. 38 – 39, том 5 от ДП), писмо изх. №
1029-40-2064#4 от 24.03.2017 г. на директор на дирекция „Пенсии“ при НОИ с
приложена справка (л. 43 – 45, том 5 от ДП), писмо изх. № 140/16 г. от
25.07.2017 г. на Затвора – Сливен (л. 151, том 5 от ДП), писмо УРИ 251р-22137
от 18.07.2017 г. на началник сектор БДС при ОД МВР – Бургас с приложени към
него документи (л. 153 – 166, том 5 от ДП), медицинско свидетелство изх. №
51/22.08.2017 г., издадено от Медицински център – Затвор гр. Сливен с приложени
към него 2 бр. амбулаторни листи и 1 бр. лаб. Изследване, отнасящи се до подс. Г.
(л. 21 – 25, том 6 от ДП), медицинска справка от 05.09.2017 г. (л. 41, том 6 от
ДП), медицинско направление от МЦ – Затвора гр. Сливен и от СБАЛЛС при Затвора
– Ловеч (л. 42, том 6 от ДП), писмо рег. № 1045/01.11.2016 г. на „ЦПЗ Проф. Д-р
Ив. Темков – Бургас“ ЕООД (л. 43, том 6 от ДП), писмо рег. № ИД-5089/06.06.2018
г. на ОББ АД с приложение към него (л. 117 - 118, том 6 от ДП), писмо рег. №
ИД-7940/17.07.2018 г. на ОББ АД с приложени извадки от електронната счетоводна
система на банката от сметка с титуляр Д. М. (л. 152 – 208, том 6 от ДП), и
придружително писмо изх. № 3203-2019 от ЦК клон Бургас на ОББ АД с приложени
към него 28 бр. заверени копия на нареждания - разписки от сметката на Д.Г. М.
(л. 88 – 117 от НОХД № 14/2019 г. на БОС);
- Изготвени по делото и приети в съдебно заседание експертни заключения на:
Съдебномедицинска
експертиза на труп № 48/2015 г. (л. 52 - 53, том 2 от ДП), ДНК експертиза –
протокол № 15/ДНК – 24 (л. 58 – 60, том 2 от ДП), ДНК
експертиза – протокол № 16/ДНК – 90 (л. 63 – 64, том 2 от ДП),
Съдебноикономическа експертиза (л. 31 – 34, том 5 от ДП), графическа експертиза
– протокол № 246/26.07.2017 г. (л. 170 -172, том 5 от ДП), Комплексна
психиатрично-психологична експертиза (л. 73 – 95, том 2 от ДП), Комплексна
съдебномедицинска експертиза (л. 139 – 169, том 2 от ДП), Повторна комплексна
тройна съдебномедицинска експертиза (л. 330 – 348 от НОХД № 14/2019 г. на БОС);
- Предявените на страните веществени доказателства.
Данните за влошените отношения
между подс. Г. и постр. М. по време на семейния им живот и за последвалия
развод помежду им, съдът изведе от показанията на св. В.М., дадени в съдебно
заседание, в частта им описваща отношенията между родителите й по време на брака
им, както и от приобщените чрез прочитането й показания, дадени на досъдебното
производство, обективирани в протокол за разпит на свидетел от 12.07.2016 г., в
частта им на абзац 2 и 3 на стр. 2 от протокола (л. 97, том 1 от ДП). В тази
част показанията на св. М. намират подкрепа и в
други доказателствени източници по делото, и съдът им дава вяра.
Свидетелката Ц.Б. в показанията си, дадени в съдебно заседание и на досъдебното
производство (л. 200, том 1 от ДП), в частта им, считано от „Спомням си, че Д.
ми беше споделил…“ до края на показанията, приобщени чрез прочитането им на
основание чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 предл. второ от НПК, дава информация за това, че след развода на подс. Г. и Д. М. е имала връзка с
последния, по време на която е била притеснявана от подсъдимата в дома й, по
телефона и на работното й място - хвърляла боклуци на вратата й, чупила саксии,
блъскала. Тези обстоятелства се потвърждават и от показанията на св. Б.П.. Свидетелката
Б. съобщава, че Д. М. й е споделял, че след развода с подс. Г. са имали дело за
делба, което е продължило дълго време, както и че Г. е откраднала документите
по делото. Данни в подкрепа на тези изложени от св. Б. фактически обстоятелства
се съдържат в писмо от 18.08.2016 г. от инспектор в Пето РУ – Бургас относно
полицейски регистрации на В.Г. (л. 54, том 1 от ДП), както и в показанията на
св. О.Д.. По - нататък в показанията си св. Б. заявява, че по време на връзката
си с постр. М. той е бил в добро състояние, като й е известно, че той е пиел
само лекарства за кръвно. Описва го като едър, висок и пълничък човек. Съобщава
и това, че през този период М. е имал сериозни проблеми с пиенето на алкохол. В приобщените чрез прочитането им показания на св. Б., отразени в протокол за разпит пред орган на досъдебното производство от 24.11.2016 г. (л. 200, том 1
от ДП), се съдържа информация, че след раздялата й с постр.
М. той е заживял в негово жилище в гр. **, ж.к. „**“, бл. *. Няколко години след
това св. Б. е разбрала от своя познат – св. К.Б. (неин съсед, с когото М. се
познавал), че М. е болен и е на легло, и Б. полагал грижи за него, а след това
дъщерята на М. поела грижите за него и го преместила в апартамента му в ж.к. „**“
на гр. **. Горепосочените показания на св. Б. кореспондират с показанията на
св. Б.П. и на св. К.Б., и липсват основания за тяхното игнориране, поради което
и съдът им дава вяра.
В показанията си в хода на съдебното следствие св. Р.К. - личен лекар на Д. М. от
2004 г., подробно и последователно описва възприятията си,
свързани със здравословното състояние на постр. М., като съдът възприема за
установени фактическите обстоятелства, сочени от този свидетел, за които се
съдържат фактически данни и в други доказателства по делото. Свидетелката К.
посочва, че през годините М. я е посещавал не много често, с изключение на 2012 г., през
която е регистрирала няколко посещения - 4 – 5. Съобщава, че М. е пиел доста
алкохол (той споделял за около 200 грама концентрат, но според св. К. е пиел и повече),
имал увреждания на нервната система, споделял за паметови нарушения, имало данни
за полиневропатия - възпаление на периферните нерви на долните крайници,
оплаквал се от затруднена походка, болки в стъпалата, парене и изтръпване.
Предвид на това, че М. злоупотребявал с алкохол, св. К. предположила, че става
въпрос за алкохолна полиневропатия и го изпратила на консултация с невролог и с
психиатър. Свидетелката К. описва Д. М. като едър човек, около 1,80 м. висок,
добре охранен, с атактична походка – нестабилна, с широки крачки, предвид нарушеното
усещане в стъпалата, заради полиневропатията, като последната година – 2012 г. идвал
с придружител при нея. Заявява, че еднократно през годините е регистрирала
високи стойности на кръвното налягане на М., за което му е предписвала
таблетки, които да приема редовно, като през 2012 г. той не е имал високи
стойности на кръвното налягане. Посочва, че със сигурност Д. М. е имал стеатоза
- натрупване на мазнини в черния дроб, но чернодробните кръвни тестове били в норма,
което означавало, че не е имал хепатит. Свидетелката К. дава информация, че за
последно е видяла Д. М. през месец септември 2012 г., към който момент той е
бил с едро телосложение – около 100 килограма, с добре изразена подкожна мастна
тъкан.
В показанията си в хода на съдебното следствие св. П.М. – неврологът при когото св. К.
е изпратила с направление пострадалия М. за консултация, след като на същия
бяха предявени амбулаторен лист № 362/8.02.2012 г. и амбулаторен лист №
229/17.01.2012 г. (л. 189 и л. 190, том 2 от ДП), както и рецепта от 17.01.2012
г. (л. 208, том 2 от ДП), заяви, че полиневропатията, която е описана в
амбулаторните листи, не е тежка, предвид медикаментите, които е изписал, както
и че поставената диагноза полиневропатия няма връзка с деменцията.
Свидетелят К.Б. съобщава, че
познава Д. М., от когато той е живеел със св. Б. в ж.к. „**“ на гр. ** и са
били съседи. Посочва, че М. пиел алкохол и не можел да живее без алкохол, като
след един случай, в който лежал почерпен в дома на св. Б., двамата с нея се
разделили и М. отишъл да живее в апартамент в ж.к. „**“ на гр. *, което жилище
наследил от брат си. Тъй като след запознанството им М. и св. Б. поддържали
приятелски отношения, последният посещавал М. в апартамента му в ж.к. „**“, като
двамата се виждали поне веднъж седмично. В показанията на св. Б. се съдържа
информация, че в началото на 2013 г. пострадалият М. получил нараняване на
гърба от падане, като имал дълбока рана. Свидетелят Б. научил за това и отишъл
до дома му, като го заварил в лошо състояние – лежал и не можел да стане от
болка. В продължение на около месец св. Б. се грижил за него, купувал му храна,
перял му дрехите, взел му от аптека крем за зарастване на раната и я мажел с
този крем, като през това време М. лежал на легло. Свидетелят Б. посочва, че
към този момент М. тежал около 100 кг. или над 100 кг. По - нататък в
показанията си св. Б. дава информация, че постр. М. го упълномощил да получава пенсията
му, за да му купува храна и лекарства. За целта на 22.04.2013 г. св. Б. завел нотариус
И.К. в апартамента на М. в ж.к. „**“ и там в присъствието на св. К., М.
подписал пълномощно на св. Б. да получава пенсията му. Това обстоятелство се
потвърждава от приложеното по делото копие от общия регистър на нотариус И.К. (л.
137 - 141, том 1 от ДП) и от показанията на св. К., дадени на досъдебното
производство (л. 132 - 135, том 1 от ДП) и приобщени чрез прочитането им на
основание чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 2, предл. второ от НПК. Свидетелят Б.
заявява, че при едно от следващите си посещения в апартамента на пострадалия в
ж.к. „**“, там била и дъщерята на М. – св. В.М.. Св. Б. посочва, че известно
време след това е получил телефонно обаждане от св. В.М., в което тя му заявила,
че взема да гледа баща си и му казала да не го търси. Св. Б. съобщава и за получена
нотариална покана от св. М., с която го уведомява, че от 09.05.2013 г. е
оттеглено даденото му от баща й пълномощно, и иска той да върне това пълномощно,
което св. Б. сторил, като го предал на служител от кантората на нотариус К.. В приобщените чрез прочитането им показания на св. Б., обективирани в протокол за разпит пред орган на досъдебното производство от 21.07.2016 г. (л. 121-122,
том 1 от ДП), се съдържа информация, че тъй като нямал никакви
новини за Д. М., един ден св. Б. отишъл до блока в ж.к. „**“, в който живеела
бившата съпруга на М.. Там св. Б. видял човек от входа и го попитал дали Д. е в
този блок. Човекът, с когото св. Б. разговарял, не можал да му отговори дали Д.
е там, но му съобщил, че го бил виждал преди време от прозореца на апартамента
му, както и, че го чувал да вика, че искал храна, че бил гладен. Преценявайки
показанията на св. Б. в контекста на собствената им логичност и
последователност, както и в корелацията им с показанията на св. Б., съдът им
дава вяра.
Свидетелката Т. Я. – Д. (** в * „**“
гр. *) пресъздава с подробности възприятията си от значение за изясняване на
истината по разглежданото дело. В показанията си в
съдебно заседание посочва, че с подс. Г. се познават от 1994 - 1995 г., когато за първи път Г.
дошла като колежка в училището, в което и тя работи, после Г. имала връзка с
неин братовчед и продължили да се виждат, като след известен период от време
преустановили изцяло контактите помежду си. При случайна среща след години
двете отново започнали да се виждат и подновили приятелските си отношения.
Подсъдимата Г. била без работа, като при срещите им св. Я. – Д. й помагала с
набиране на заявления за кандидатстване за работа. Г. започвала работа в
различни училища за малки периоди от време от по няколко месеца, но не успявала
да се задържи за дълго на едно място. Св. Я. – Д. дава информация, че при една
от срещите им, подсъдимата й споделила за тема по новините как гърците криели смъртта
на свои близки и се обогатявали като вземали пенсията им, и това било фикс идея
на подс. Г.. Наред с това св. Я. – Д. съобщава, че подс. Г. й казвала, че е
ходила да следи Д., знаела къде живее и кое заведение посещава – някаква
квартална кръчма, като целта, поради която го е следила, била ако изпадне в
беда да го вземе при себе си да го гледа, като винаги й посочвала, че ако нещо
стане с него и тя успее да го вземе при себе си да го гледа, ще скрие, няма да
уведоми властите за неговата смърт, за да получава пенсията. В корелация с тези
показания на св. Я. – Д. са и показанията на св. К.К.,
дадени на досъдебното производство (л. 116 – 117, том 1 от ДП) и приобщени чрез
прочитането им на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, предл.
второ от НПК, в които св. К. – * на постр. М., работеща
като ** в **
в гр. **, дава информация, че при посещение на подс. Г. на
работното й място, същата й разказала, че след като се е развела с Д. М. го е следила
и знаела всичко за него, и така разбрала, че някакъв човек започнал да се грижи
за него, като й заявила: „Този човек май иска да прилапа голямата пенсия, но аз
няма да му го позволя.“. Съдът счита, че липсват основания за игнориране на горепосочените
показания на св. Я. – Д. и на св. К., доколкото се
налага преценка за последователност и кореспонденция в показанията им и не се
констатира вътрешна противоречивост, поради което им дава вяра.
Съдът формира фактическите си
изводи относно събитията, свързани с преместването на постр. М. от апартамента му
в ж.к. „**“ в апартамента, обитаван от подс. Г., от показанията на св. В.М., в
частта им, в която същата дава информация, че около Великденските празници на
2013 г. й се обадила майка й, съобщила й, че непознат мъж вдига домашния телефон
на баща й в апартамента в ж.к. „**“, казала й, че е притеснена, че може да е
болен, и я помолила да дойде да го види. В тази връзка св. М. посочва, че пристигайки
на адреса в гр. ** и влизайки в апартамента намерила баща си в много лошо
състояние – на легло, неподвижен, като същевременно хигиенните условия в
апартамента били много занемарени. Св. М. дава показания, че предвид
състоянието на баща й, решила да извика лекар, който да го прегледа, като за
целта се обадила в Медицински център „Света София” гр. Бургас, от където
изпратили лекар за преглед на място в апартамента. Св. М. посочва, че в
жилището на баща й в ж.к. „**” пристигнал лекар хирург (св. д-р К.С.), който почистил
раната, която била много дълбока. По-нататък в
показанията си св. М. посочва, че лекарят казал, че хигиенните условия в апартамента са
много лоши и трябвало да намери решение, някой да се грижи за него. В тази
връзка св. М. разговаряла с майка си за случващото се, като подс. Г. предложила
тя да поеме грижите за бившия си съпруг, в резултат на което св. М. решила да
преместят баща й в апартамента в ж.к. „**”, бл. *, ет. *, където майка й да
полага грижи за него. Св. М. заявява, че преместили баща й от апартамента в
ж.к. „**” бл. * в апартамента в ж.к. „**“, бл. * с помощта на брата на майка й
– св. Д.Г. и частна линейка от МЦ „Света София“, след което тя се прибрала в
гр. *. По - нататък св. М. дава показания, че разбрала от майка си, че баща й е
подписал пълномощно на св. К.Б. за получаване на пенсията му, поради което при
следващото й идване в гр. Бургас тя посетила кантората на нотариус К., след
което го завела в апартамента в ж.к. „**”, бл. *, ет. *, където в присъствието
на св. К., М. подписал пълномощно на дъщеря си и на бившата си съпруга – подс. Г.
за получаването на пенсията му, като същевременно подписал оттегляне на
пълномощното, издадено на св. К.Б.. Обстоятелствата, свързани с
упълномощаването на св. М. и подс. Г. да получават пенсията на постр. М., както
и с оттеглянето на пълномощното на св. Б., се потвърждават от приложеното по
делото копие от общия регистър на нотариус И.К. (л. 137 - 141, том 1 от ДП) и
от показанията на св. К., дадени на досъдебното производство (л. 132 - 135, том
1 от ДП) и приобщени чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 5, вр. с ал.
1, т. 2, предл. второ от НПК, от които се установява, че посоченото
упълномощаване е извършено на 09.05.2013 г., като пълномощното, издадено на
подс. Г. е с Peг. № 2225/09.05.2013 г. по описа на нотариус К.. Св. М. дава
информация, че след подписването на пълномощните, извикала лекар (св. Г.) отново
от МЦ „Света София“, който дошъл в апартамента в ж.к. „**“ и прегледал баща й. Показанията на св. М. в частта им, в която се съдържат фактически данни за
извършени два прегледа на баща й от лекари – хирурзи от МЦ „Света София“ кореспондират
с данните, отразени в писмо изх. № 183/29.12.2016 г. на Управителя на МЦ „Света София“ ООД Бургас
с приложени към него заверени копия от амбулаторен журнал (л. 213 – 218, том 2
от ДП) и писмо изх. № 17/26.01.2017 г. на Административен директор на МЦ „Св.
София“ ООД Бургас (л. 219, том 2 от ДП), от които се установява, че на
03.05.2013 г. в гр. **, ж.к. „**“, бл. ** е бил
извършен преглед на Д. М. от д-р К.С., при който бил констатиран „декубитус”, а
на 09.05.2013 г. в гр. **, ж.к. „**“, бл. * е бил извършен
преглед на Д. М. от д-р Е.Г., отново с диагноза „декубитус“. След това св. М. се
прибрала в гр. **, от който момент нататък грижите за пострадалия М. били в
ръцете на бившата му съпруга – подс. Г.. В описаните по-горе части показанията
на св. В.М. намират подкрепа в други
обективни доказателства – данните, съдържащи се в писмо изх. № 183/29.12.2016 г. на
Управителя на МЦ „Света София“ ООД Бургас с приложени към него заверени копия
от амбулаторен журнал (л. 213 – 218, том 2 от ДП) и писмо изх. № 17/26.01.2017
г. на Административен директор на МЦ „Св. София“ ООД Бургас (л. 219, том 2 от
ДП), както и в приложеното по делото копие от общия регистър на нотариус И.К.
(л. 137 - 141, том 1 от ДП), поради което и съдът
им дава вяра.
В конкретния случай
доказателствената съвкупност по делото не изобилства от първични доказателства
относно случилото се в апартамента в бл. *, ет. * в ж.к. * на гр. *, след като
постр. М. е бил оставен в това жилище на грижите на подс. Г., тъй като
последната не допускала външни хора в апартамента, а майката и брата на
подсъдимата – свидетелите Р.Г. и Д.Г., които са от малкото хора, допускани от
подсъдимата в жилището, се възползваха от правото си по чл. 119 от НПК да
откажат да свидетелстват по делото. Съдът поставя в основата на фактическите си
изводи относно посочените релевантни обстоятелства доказателствените факти,
изводими от съвкупния анализ на показанията на свидетелите О.Д., Н.Л., П.П., И.П., И.В., И.Г., Н.Д., И.Н., С.К. и Т. Я. – Д., както
и от съдържанието на приобщените по делото два броя ръкописни писма (л. 95 и л.
96, том 3 от ДП), протокол от 10.03.2014 г. (л. 100, том 3 от ДП) и протокол за
полицейско предупреждение от 10.03.2014 г. (л. 103, том 3 от ДП).
При изясняване на значимите за
правилното решаване на делото обстоятелства съдът дава вяра на показанията на свидетеля О.Д., дадени на досъдебното производство,
отразени в протокол за разпит на свидетел от 02.11.2016 г., в частта им,
считано от началото на първи абзац на стр. 3 от протокола – (л. 175, том 1 от
ДП) – от изречението „Мисля, че беше през 2014 г., …“ до изречението „Не мога
да определя, колко време след този случай мина, дали седмици, дали месеци, но
изведнъж спряха да се чуват виковете му, настъпи тишина.“, приобщени чрез
прочитането им на основание чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2, предл.
второ от НПК, тъй като счита, че същите по съдържание са максимално
информативни и в тях св. Д. пресъздава подробно и
последователно възприятията си относно постр. М. в периода, в който той се е
намирал в апартамента, в който живее подс. Г.. Свидетелят Д. – живущ в ап. **, ет. * на бл.
* в ж.к. * (над апартамента, обитаван от подс. Г. и постр. М.), в приобщените
чрез прочитането им показания от досъдебното производство дава информация, че
след като е разбрал, че Д. М. е заживял в апартамента на В.Г., започнал да го
чува и вижда, като винаги го възприемал само от една стая – тяхната детска
стая, която се падала под детската стая на неговия апартамент. Посочва, че от
кухнята си, която била разположена диагонално, виждал М. да излиза на прозореца
на стаята, в която бил, като бил с патерици, на които се придържал, като тази
стая нямала тераса, а само един прозорец. Св. Д. заявява, че чувал М. да вика „помощ“
и „гладен съм“, които викове се чували пак от същата стая, като тези викове
продължавали няколко месеца почти всеки ден. По нататък в показанията си на
досъдебното производство св. Д. съобщава, че съседа Л., който живее на *-ия етаж, под Д. и В., му казал, че получавал бележки от Д. М.,
които гласяли, че е гладен и ще го уморят, като Л. обърнал внимание на това и
дал гласност до полицията. Св. Д. посочва също така, че по едно време видял, че
прозореца на стаята на Д. бил счупен и той от там пускал бележките, както и, че
стъклото било счупено след като Д. заживял там. В хода на съдебното следствие,
св. О.Д. дава сходни по съдържание показания, като потвърждава, че непрекъснато
се чувало „аз съм гладен“, и това го казвал Д. М., както и, че М. е живеел в
детската стая и той инцидентно го е виждал да излиза на прозореца с една
патерица. В съдебно заседание, след прочитане на показанията
му, дадени на досъдебното производство, св. Д. заявява, че записаното, че няколко
месеца е чувал виковете на М., е невярно, както и, че целият разпит бил
проведен под натиск и тенденциозно. Същевременно посочи, че това, което му е
било прочетено като показания, които е дал на досъдебното производство,
съответства с едно изключение за това, че месеци наред е чувал викове на М.,
като потвърди, че в действителност е чувал М. да вика „помощ“. Настоящият съдебният състав счете, че следва да даде вяра на показанията на св. Д.,
дадени на досъдебното производство, в частта, в която дава информация, че чувал М. да вика
„помощ“ и „гладен съм“, които викове продължавали няколко месеца почти всеки
ден, на първо място, защото тези факти, сочени от св. Д.
в показанията му от ДП, намират подкрепа в други доказателствени източници –
показанията на св. Л. и в съдържанието на приобщените по делото два броя
ръкописни писма (л. 95 и л. 96, том 3 от ДП). На второ място – твърденията за оказан върху св. Д. натиск при провеждане
на разпита му на досъдебното производство не намират опора в доказателствата по
делото, като
по същото не са налични данни за оказано на този свидетел каквото и да било неправомерно въздействие от страна
на разследващия орган или от други лица да даде
показания с определена насоченост. Следва да се
има предвид и това, че св. Д. е подписал протокола за разпит от 02.11.2016 г.,
съдържащ свидетелските му показания, без да обективира бележки и възражения относно провеждането на разпита му.
В показанията си в хода на съдебното следствие, св. Н.Л. – съсед на подс. Г., живущ в
апартамент на ет. * в бл. * на ж.к. „*“, под апартамента, обитаван от подс. Г.,
дава информация, че Д. М. е живеел над него, стаите им били една под друга и абсолютно
всичко се чувало. Посочва, че докато е имал сили М. е излизал на прозореца,
показвал се до кръста и викал „гладен съм, жаден съм, умирам“, като това му
били приказките всеки ден, докато имал сили да отива до прозореца. Св. Л.
съобщава и за случай, в който постр. М. искал да се хвърли през прозореца, при
което Л. взел дълга пръчка и започнал да го бута навътре, за да не падне от
прозореца. В приобщените чрез прочитането им показания на св. Л.,
отразени в
протокол за разпит от 14.07.2016 г. (л. 110 – 111, том 1 от ДП), в следните
части: на стр. 2 от протокола, абзац трети – считано от “Като се прибрах
разбрах, …“ до „Беше и сводница и някакви проститутки.“.; на стр. 2 от
протокола, абзац пети и шести – считано от „Д. стоеше постоянно заключен и
винаги беше гладен. …“ до „което продължи около половин час, може и повече.“, се съдържа информация, че Д. М. стоял постоянно заключен, като
постоянно викал през прозореца, че е гладен, като с времето все по-рядко св. Л.
чувал постр. М. да вика за помощ, не го виждал да стои и до прозореца, но се
чувало, че е в апартамента. Св. Л. посочва, че съседи намирали на няколко пъти
хвърлени пред блока, точно под прозореца на стаята на М., бележки за помощ от
негово име, които бележки св. Л. е виждал и в тях пишело „Спасете ме, умирам”.
Съдът оценява посочените показания на св. Л. като достоверни, тъй като са в
кореспонденция с показанията на св. Д. и св. П., със съдържанието на приобщените по делото два броя ръкописни писма (л. 95 и л. 96, том 3 от
ДП), както и с писмените доказателства, съдържащи се в преписка № 187/2014 г.
по описа на Пето РУ на МВР – Бургас (л. 85 – 107, том 3 от ДП), поради което и
им гласува доверие.
От защитата се навежда довод за недостоверност на показанията на св. Л.
поради отрицателните
му отношения с подсъдимата Г., породени от предходни битови скандали между тях.
Съдът не споделя този довод. Действително, по
делото се установява, че отношенията между св. Л. и подс. Г. са влошени на
плоскостта на съществуващи през годините битови проблеми, свързани с
наводнявания на апартамента на св. Л., за които той счита, че са причинени от
действия на подс. Г.. Съдът счита, че тези отрицателни отношения не изключват априори
достоверността на показанията на св. Л., а изискват повишено внимание при оценката
по същество на свидетелските показания на св. Л.. В случая съдът намира, че показанията
на св. Л., обсъдени по-горе, след съпоставителна проверка с останалите
доказателствени източници, намират нужното потвърждение относно установените с тези
свидетелски показания релевантни обстоятелства, поради което и съдът им дава
вяра. Във връзка с достоверността на показанията на св. Л.
следва да бъде съобразено и заключението на извършената по делото графическа експертиза –
протокол № 246/26.07.2017 г. (л. 170 -172, том 5 от ДП), което съдът кредитира с доверие с оглед неговата обоснованост, от което се
установява, че автор на приложените по делото два броя ръкописни писма (л. 95
и л. 96, том 3 от ДП) е постр. Д. М..
На следващо място съдът изцяло
гласува доверие на свидетелските показания на полицейските служители И.П., И.В.
и И.Г., както и на служителите на Пожарна безопасност и защита на населението -
Н.Д., И.Н. и С.К., които хронологически последователно и в детайли описват
възприятията си от посещението им на 10.03.2014 г. в апартамента в ж.к. „**”,
бл. *, ет. *, ап. *, като показанията им кореспондират помежду си и взаимно се
допълват.
Свидетелят И.П. в показанията си
в съдебно заседание съобщава, че през 2014 г. работил в ** на длъжност **, обслужващ
ж.к. „**“, като в началото на м. март му бил разпределен материал, касаещ
намерена бележка в района на ** блок в ж.к. „**“, със съдържание – човек моли
за помощ. Св. П. посочва, че на следващата сутрин в Пето РУ дошли
домоуправителят на входа (св. П.) и господин, който живеел под жилището на Д. М.
(св. Л.), носейки още една бележка. Двамата заявили, че бележката висяла на
конец на прозореца на жилището на съседа от ** етаж, като над него живеел Д. М.
заедно с бившата си съпруга. Св. П. дава информация, че незабавно отишъл на
място, за да провери сигнала, като първоначално, преди обяд на адреса никой не
отворил. След това още няколко пъти ходил на адреса, но отново никой не отворил.
Св. П. заявява, че около 17,00 – 17,30 часа, отново отишъл с колеги от
автопатрула и тогава се чул шум от жилището, обозначили се, че са полиция, за
да се отвори вратата, но отваряне не последвало. В тази връзка св. П. посочва,
че тъй като съдържанието на бележката било притеснително - че човек има нужда
от помощ, поискал съдействие, чрез дежурния от ОД на МВР - Бургас, от колеги от
Пожарна безопасност и защита на населението, за да могат да влязат в жилището
принудително по реда на ЗМВР. След като пристигнали служителите на ПБЗН, отново
многократно на висок тон имало разпореждане „Полиция. Отворете вратата“, но зад
вратата имало хора, които оказвали съпротива, като св. П. заявява, че е чувал
гласа на подсъдимата непосредствено зад входната врата. В крайна сметка вратата
била отворена принудително, при което влизайки в жилището полицейските
служители установили вътре една по-възрастна жена – майката на подсъдимата – св.
Р.Г., а подс. Г., заедно с Д. М., се затворили в
банята. Св. П. дава информация, че въпреки многократните разпореждания да
излезе, за да може той да разговаря с Д. М., подс. Г. отказвала, заявявайки, че
го къпе, че са голи и не е удобно в момента да разговарят, като тези увещания
да излезе продължили около 30 - 40 минути. По-нататък в показанията на св. П.
се съдържа информация, че след този интервал от около 30 - 40 минути, вратата
на банята се отворила, подсъдимата излязла, наметнала си нещо, понеже и двамата
били голи, М. бил седнал на нещо, св. П. му погнал да се изправи, след което
двамата с него влезли в съседната стая. Св. П. посочва, че М. бил много слаб
физически, ходел прегърбен много трудно и бавно, бил видимо отпаднал, имал
следи от наранявания в областта на главата и по краката, говорил доста бавно и
слабо, като според св. П. бил около 50 кг. Св. П. заявява, че попитал М. от
къде са му тези наранявания и тогава той му отговорил, че го бие и го държи
гладен, визирайки подсъдимата. Св. П. попитал и подс. Г. от къде са тези
наранявания на М. и тя казала, че е бил паднал. На следващо място св. П.
съобщава, че поискал съдействие от екип на ЦСМП и такъв дошъл на адреса, и
транспортирал с линейка постр. М. до отделението по спешна медицина на „МБАЛ -
Бургас“ АД, като св. П. го придружил, за получаване на повече информация. След
като приключил прегледа на постр. М. някой от медицинския екип съобщил на св. П.,
че са му обработили раните, че общото му състояние и отпадналостта се дължи на
недохранване, и че състоянието му не налага хоспитализация. Св. П. посочва, че
след прегледа разговарял отново с постр. М., разяснил му реда за прилагане на Закона
за защита от домашно насилие, като пострадалият повторно заявил, че подсъдимата
го бие и го държи гладен, като казал, че не иска да се прибира на адреса в ж.к.
„**“, споделил, че има квартира в ж.к. „**“ и желае да отиде там, помолил за
съдействие да му извика такси, което св. П. направил. Св. П. съобщава, че
междувременно пред лечебното заведение пристигнала и подс. Г., като той й съставил
протокол за полицейско предупреждение, провел отново разговор с нея, при който
тя му обяснила, че давала храна на М., но той не искал да се храни. В
заключение св. П. заявява, че за случая изготвил подробна докладна записка, към
която приложил протокола за полицейско предупреждение, протокола за влизане в
жилище, без съгласието на собственика, намерените бележки и ги изпратил в
Районна прокуратура - Бургас. Очертаните от св. И.П. фактически положения изцяло
кореспондират с показанията на свидетелите И.В., И.Г., Н.Д., И.Н. и С.К., а
също и с фактическите данни, съдържащи се в протокол от 10.03.2014 г. (л. 100,
том 3 от ДП), в протокол за полицейско предупреждение от 10.03.2014 г. (л. 103,
том 3 от ДП), в два броя ръкописни писма (л. 95 и л. 96, том 3 от ДП), както и
в медицинската документация на Д.Г. М. от престоя му в Отделението по спешна
медицина на „МБАЛ-Бургас“ АД (л. 177 – 182, том 2 от ДП), поради което съдът
оценява показанията на св. П. като достоверни. В показанията си в съдебно
заседание св. И.В. също дава информация, че според него постр. М. е тежал около
50 килограма и че при разговор с него той му е казал, че го заключват, освен
външната врата и вътрешната, за да не може да излиза. Същевременно в приобщените чрез прочитането им показания на св. В., обективирани в протокол за разпит от
21.10.2016 г. (л. 182 – 184, том 1 от ДП), се посочва, че след като излезли от банята М. обяснил, че Г. не му давала храна, за да не може да става от леглото и да не може да се движи или вика от
безсилие, както и, че споменал, че тя го заключвала в стаята, за да не излиза. Преценявайки
показанията на св. П. и на св. В. в контекста на собствената им логичност и
последователност, както и в корелацията им с горепосочените други
доказателствени източници, съдът дава вяра на показанията на свидетелите П. и В.,
както в частта им, в която възпроизвеждат личните си възприятия при посещението
им на 10.03.2014 г. в апартамента в ж.к. „**”, бл. *, ет. *, ап. *, така и в
частта, в която посочените двама полицейски служители възпроизвеждат и
заявеното от пострадалия М.. Действително, в тази им част показанията на
свидетелите П. и В. са производни доказателства, но както правната доктрина,
така и съдебната практика допуска използването на производни
доказателства в случаите когато съдържанието им се използва за проверка
на първичните доказателства или за установяване на доказателствени факти,
когато първоизточникът за тези факти е недостъпен. В конкретния случай предвид
настъпилата смърт на Д. М., позоваването от страна на настоящия съд на
показанията на свидетелите П. и В. в частта им, възпроизвеждаща заявеното от
пострадалия М. при срещата им на 10.03.2014 г. е процесуално допустимо, и съдържащите се в тях факти и обстоятелства могат и следва да бъдат ценени
при разкриването на фактологията на инкриминираните деяния, наред с останалите
доказателства, включени в доказателствената съвкупност.
При установяване на фактическите положения по делото, съдът цени приобщените
чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. второ от НПК показания на св. Я. – Д., дадени пред съдия в досъдебното производство, отразени в
протокол за разпит на свидетел от 13.07.2016 г. (л. 102 - 104, том 1 от ДП), в
частта им от абзац 3 на стр. 2 - считано от „През 2013 г. около Великден, …“ до
„Тя ми каза, че може би е получил инсулт. В крайна сметка, през 2014 г. на
първи август ми съобщи, че е починал.“ - на стр. 3 от протокола, в които се съдържа информация, че подс. Г. е споделила на св. Я. – Д., че е идвала
полиция, че М. е бил в болница и се е прибрал в апартамента си в ж.к. „**“,
след което тя отишла с такси до апартамента му в ж.к. „**”, взела го от там и го закарала
отново в апартамента си в ж.к. „**“, като от този момент го заключила и му
давала хляб и вода, а в последствие й казала, че М. е неподвижен, трудно се
храни, ако тя му даде нещо ще се храни, изразила предположение, че може би е
получил инсулт, като в крайна сметка на първи август 2014 г. й съобщила, че е
починал. Съдът цени и показанията на св. Я. – Д., дадени в съдебно заседание, в
частта, в която съобщава, че подс. Г. извикала брат си да закове прозореца на
стаята, в която бил М., което фактическо обстоятелство се потвърждава и от данните
от извършения оглед на жилището в гр. **, ж.к. „**“, бл. *, ет. *, ап. **
(протокол от 26.08.2016 г. на л. 20 - 21, том 2 от ДП и албум към него на л. 22
– 24, том 2 от ДП), при което било установено, че в стаята в дъното на коридора
дървената дограма на прозореца е закована с видии и пирони, непозволяващи
отварянето й; в частта, в която дава информация, че на първи август 2014 г.
подс. Г. й се обадила по телефона и й казала, че М. е починал; в частта, в
която посочва, че след седмица или две подс. Г. й разказала как се е отървала
от трупа на М.; както и в частта, в която съобщава, че след задържането на
подс. Г., при провеждане на свиждане в Затвора - Сливен, същата е искала от нея
да не се явява като свидетел, а при отказа на св. Я. да стори това, подс. Г.
поискала от нея да каже пред съда, когато я разпитват, че се е грижила добре за
Д. М., както и, че след тази среща започнала да получава писма от подс. Г.,
една част от които изхвърлила, а други две писма предала на разследващите
органи.
Данните за случилото се на
01.08.2014 г. в апартамента на подс. Г. в ж.к. „**“, бл. * и за последващите й действия, свързани с изхвърлянето на трупа
на пострадалия М., съдът изведе от съвкупния анализ на показанията на
свидетелите Я. – Д., Х.И., Г.Х. и К.А.. От същите се установява, че сутринта на
01.08.2014 г. подсъдимата заварила пострадалия М. да диша трудно, като хъркал,
видимо бил зле, но тя не потърсила медицинска помощ, като около обяд М. починал
в леглото си. След като констатирала смъртта му, подс. Г. изчакала да падне
нощта и изнесла тялото на пострадалия от апартамента. Взела пластмасов
контейнер за смет, качила го до апартамента, вкарала трупа вътре, качила го на
асансьора и бутайки контейнера закарала тялото до моста в морската градина на
града. Опитала се да изхвърли трупа в морето през парапета, но не успяла, после
се върнала и оставила контейнера с трупа до х-л „Парк” до ж.п. прелеза, след
което се прибрала в дома си. В следващите месеци подс. Г. ходила да проверява
дали трупа е там, при което установила, че контейнера го няма, но трупа бил там.
Същевременно подс. Г. започнала да заблуждава роднини (св. В.М. и св. Р. Г.) и
съседи, че е дала пострадалия М. в дом за стари хора. Дъщеря й - св. В.М.
многократно питала майка си къде е баща й, в кой точно социален дом, като подс.
Г. поддържала версията, че баща й се намирал в дом за болни хора в гр. Карнобат.
Свидетелката М. започнала да се обажда в различни домове в областта и да пита
за баща си, но не го открила. Няма спор, че по
отношение на горепосочените обстоятелства показанията на свидетелите Я. – Д., Х.И., Г.Х. и К.А.
са източник на производни доказателства, доколкото
съдържат информация, предадена от друго лице – подс. Г.. В принципен план не съществува процесуална
забрана доказателства с производен характер да се ползват за установяване на
фактите по делото, като съдебната практика и теорията приемат, че ползването им
е ограничително. Същите могат да бъдат използвани само в три хипотези - с цел
разкриване на първични доказателства, за проверка на първичните доказателства и
могат да заместят първичните доказателства само при погиване на първоизточника,
или когато той е недостъпен. В обясненията си,
дадени на досъдебното производство и приобщени чрез прочитането им,
съставляващи първичен доказателствен източник, подс. Г. не е дала конкретни
обяснения, съдържащи факти относно горепосочените обстоятелства, а в хода на
съдебното следствие отказва да дава обяснения. Същевременно посочените производни доказателства,
възпроизвеждащи лични изявления на подс. Г., намират подкрепа и в други доказателствени
източници по делото. Показанията на свидетелите Х.И., Г.Х. и К.А., в които се
възпроизвеждат факти за мястото на което подс. Г. е оставила трупа на постр. М.
кореспондират с данните от огледния протокол от 26.02.2015 г. (л. 1 – 5, том 2
от ДП) и албум към него (л. 6 – 10, том 2 от ДП) за мястото, на което е намерен
трупа, както и с показанията на свидетелите С.А., Й.Ф. и М.А. относно мястото,
където са намерили останките от трупа. Данните от показанията на свидетелите И.,
Х. и А., че известно време след като оставила контейнера с трупа, подс. Г. е
отишла да провери дали трупа е там, при което установила, че контейнера го
няма, но трупа бил там, кореспондират с показанията на св. Г.Т.. Данните от
показанията на св. Я. – Д., че дъщерята на подсъдимата - св. В.М. многократно
питала майка си къде е баща й, при което подс. Г. я заблуждавала, че баща й се
намира в дом за болни хора в гр. Карнобат, намират подкрепа в показанията на
св. В.М., в частта, в която същата потвърждава, че майка й, й е казвала, че е
настанила баща й в Дом за възрастни хора с деменция в гр. Карнобат, както и, че
направила това, защото започнала работа и й било трудно да се грижи за него.
От показанията на свидетелите С.А.,
Й.Ф. и М.А., дадени в съдебно заседание, и от приобщените чрез прочитането им
показания от досъдебното производство, съдът приема за установено, че на
26.02.2015 г. посочените трима свидетели - служители на почистваща фирма в гр. **,
открили останките от трупа на пострадалия М. край ж.п. прелеза до х-л „Парк” в
гр. **. Същият ден бил извършен оглед на местопроизшествие (протокол за оглед
от 26.02.2015 г. на л. 1 – 5, том 2 от ДП и албум към него на л. 6 – 10, том 2
от ДП), като предвид изминалият голям период от време - около 6 месеца - от
изхвърлянето на трупа до намирането му, при огледа били намерени само кости и
череп. На следващият ден - 27.02.2015 г. бил извършен и оглед на намерения труп
(протокол на л. 12 - 13, том 2 от ДП и албум към него на л. 15 – 18, том 2 от
ДП), като първоначалните действия по разследването не довели до установяване
самоличността на трупа.
Данните за регистрираното във
входящия дневник на Пето РУ на МВР – Бургас анонимно писмо (л. 138, том 3 от
ДП), по повод на което е била образувана преписка с вх. № 338800-1154/2016 г.
по описа на Пето РУ на МВР – Бургас, съдът изведе от писмените материали по
цитираната преписка, приложена по настоящото дело (л. 134 – 142, том 3 от ДП).
Видно от съдържанието на анонимното писмо, в същото се твърди, че лице
присъствало на разговор в заведение през септември 2015 г. между две непознати
за него жени, като едната – В. разказвала на другата, как успяла да умори от
глад бившия си болен съпруг, а след това се отървала от трупа, като го
изхвърлила с контейнер за смет.
Съдът дава вяра и на показанията
на св. Б.П. – дългогодишна приятелка на постр. М., която дава информация, че
през 2016 г. нейни роднини, живущи в бл. * в ж.к. „**“ на гр. **, в който е
живял и постр. М., са й дали анонимно писмо, което е било пуснато във всички
пощенски кутии на хората в блока. След като се запознала със съдържанието на
това писмо, на 08.06.2016 г. св. П. го предала в Пето РУ на МВР - Бургас с
протокол за доброволно предаване (л. 148 - 149, том 3 от ДП), като настоявала
да се извърши проверка дали Д. М. е жив и къде се намира.
От показанията на свидетелите М.П.,
З.Г., Т.С., Р.Б., Т.Г. и Д.С., дадени в съдебно заседание, кореспондиращи изцяло
с представените по делото 28 бр. заверени копия на нареждания - разписки от
сметката на Д.Г. М. (л. 88 – 117 от НОХД № 14/2019 г. на БОС), съдът приема за
установено, че използвайки издаденото от постр. М. пълномощно с Peг. №
2225/09.05.2013 г., представяйки го пред съответната банкова служителка в „ОББ“
АД, където по сметката на М. постъпвала преведената от НОИ пенсия, за периода
от 01.09.2014 г. до 08.08.2016 г., на 28 (двадесет и осем) пъти, подсъдимата
изтеглила постъпващата ежемесечно пенсия за старост на Д. М. в общ размер на 21
140,00 лева.
По отношение на писмените доказателствени средства и тяхната процесуална
годност, съдът намира, че приложените по делото протокол за оглед на
местопроизшествие от 26.02.2015 г. (л. 1 – 5, том 2 от ДП), протокол за оглед
на труп от 27.02.2015 г. (л. 12 – 13, том 2 от ДП), протокол за оглед на
местопроизшествие от 26.08.2016 г. (л. 20 – 21, том 2 от ДП), протокол за
претърсване и изземване от 22.08.2016 г. (л. 34 – 35, том 2 от ДП), протокол за
претърсване и изземване от 22.08.2016 г. (л. 41 – 42, том 2 от ДП) и протокол
за оглед на веществени доказателства от 24.07.2017 г. (л. 143 – 148, том 5 от
ДП) са годни доказателствени средства, удостоверяващи
процесуално-следствени действия, извършени от компетентен орган, като
съставените протоколи отговорят на изискванията за съдържание по чл. 129 от НПК.
В тази връзка следва да се отбележи и това, че защитата на подсъдимата не прави
възражения по доказателствената годност на протоколите за оглед, за претърсване
и изземване, и за оглед на веществени доказателства.
Приобщените по делото
писмени доказателства, доколкото съдържат релевантни за делото факти, са
посочени и обсъдени по-горе в изложението относно анализа на гласните
доказателствени средства, поради което не се налага допълнителното им
обсъждане.
Съдът цени като обективни и обосновани заключенията по извършените по делото съдебномедицинска
експертиза на труп №48/2015г. (л. 52 - 53, том 2 от ДП), ДНК
експертиза – протокол № 15/ДНК – 24 (л. 58 – 60, том 2 от ДП), ДНК
експертиза – протокол № 16/ДНК – 90 (л. 63 – 64, том 2 от ДП),
Съдебноикономическа експертиза (л. 31 – 34, том 5 от ДП), графическа експертиза
– протокол № 246/26.07.2017 г. (л. 170 -172, том 5 от ДП) и Комплексна
психиатрично-психологична експертиза (л. 73 – 95, том 2 от ДП).
Заключението на извършената по делото балистична експертиза – протокол №
76/30.08.2016 г. (л. 68, том 2 от ДП) не допринася за изясняване на
обстоятелства, относими към предмета на доказване.
Важно място при обсъждане на доказателствената основа, на база на която
настоящият съд основава фактическите си изводи, заемат изготвените по делото
две съдебно - медицински експертизи относно
причината и генезата на смъртта на Д. М.. По принцип тези
въпроси не могат да бъдат правилно разрешени без специалните знания на
експерти-медици, притежаващи специални познания в отделните области на
медицинската наука. По делото са назначени и извършени Комплексна
съдебномедицинска експертиза, изготвена на досъдебното производство (л. 139 –
169, том 2 от ДП) и Повторна комплексна тройна съдебномедицинска експертиза,
изготвена в хода на съдебното следствие (л. 330 – 348 от НОХД № 14/2019 г. на
БОС). Настоящият съдебен състав възприема изцяло като обосновани и
професионално аргументирани заключенията и на двете съдебно – медицински
експертизи, като по същество същите не противоречат помежду си, а си
кореспондират и взаимно се допълват. Вещите лица по двете СМЕ дават еднозначни, категорични и медицински обосновани отговори на
поставените въпроси, като чрез писмените експертни заключения и от направените
устни разяснения на експертите при разпита им в съдебно заседание, въпросите за
причината за смъртта на пострадалия М. са изяснени по несъмнен начин.
Съдът намира за неоснователно
възражението на защитника на подсъдимата за необоснованост на заключението на
извършената повторна тройна съдебномедицинска експертиза. В заключението на повторната
съдебно-медицинска експертиза се съдържа комплексно изследване на здравословното
състояние на пострадалия М., при отчитане на наличните заболявания преди инкриминираните
по делото деяния, данните от наличната медицинска документация, както и данните
от приобщените по делото свидетелски показания. Съобразявайки всички събрани по
делото доказателства и основавайки се на професионалните си знания и
дългогодишния си опит, експертите, извършили повторната съдебно-медицинска
експертиза, са дали подробни, ясни и научно обосновани отговори на всички
зададени въпроси, включително и на поставените от защитата. Същевременно в
съдебно заседание пред настоящия съд вещите лица подробно разясниха какви са
основанията им да изключат възможността смъртта на Д. М. да е в резултат на
хроничните му заболявания - полиневропатия и хипертонична болест на сърцето в
съчетание с декубитална рана на гърба.
Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимата Г., дадени пред орган на
досъдебното производство, обективирани в протокол за разпит на обвиняем от
23.08.2016 г. (л. 36 - 38, том 1 от ДП) и в протокол за разпит на обвиняем от
23.05.2017 г. (л. 73 - 75, том 5 от ДП), приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им на основание чл. 279, ал. 2, вр. с
ал. 1, т. 4 от НПК, в частта, в която посочва, че се
е грижила добре за бившия си съпруг, давала му разнообразна храна, като описва видовете храни,
които му давала, както и, че в най - малки подробности се стараела да се грижи
за него. Обясненията на подсъдимата в тези им части съдът приема
за недостоверни и ги оценява единствено като защитна позиция, тъй като същите се
опровергават по категоричен начин от кореспондиращите помежду си заключения на
двете съдебно-медицински експертизи, показанията на свидетелите П. и В.,
възпроизвеждащи заявеното от пострадалия М. при срещата им на 10.03.2014 г., показанията
на св. Л. и св. Д., в кредитираните от съда части, както и данните, съдържащи
се в приложените по делото два броя ръкописни писма (л. 95
и л. 96, том 3 от ДП) с автор постр. Д. М..
Поради същите съображения съдът не гласува доверие и на показанията на
свидетелите В.М. и В.Р., в частта им, в която дават информация, че подс. Г. се е грижела
добре за постр. М.. Същевременно, предвид на това, че св. В.М. е дъщеря на
подсъдимата е житейски логично и разбираемо
желанието й да я оневини. В подкрепа на този извод са и показанията на
св. Х.И., в частта им, в която същият посочва, че при разговор с дъщерята на М.,
при който са й били съобщени факти относно смъртта на баща й, тя е заявила: „Тя
ми е майка. Не мога да го приема“. Наред с горното, за инкриминирания по делото
период, през който грижите за пострадалия М. са били в ръцете на бившата му
съпруга – подс. Г., контактите на св. М. и на св. Р.с постр.
М. са били много редки, поради което и обективно същите нямат достатъчно лични
възприятия относно състоянието на постр. М. и поведението на подс. Г. спрямо
него.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предвид изложеното от фактическа страна, обосновано въз основа на анализа
на събраните по делото доказателства, от правна страна съдът намира следното:
По пункт 1 на обвинителния акт:
Съдебният състав счита, че се установява по несъмнен начин, въз основа на
доказателствата по делото, че подсъдимата В.Г. е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 142а, ал. 4 (ред. ДВ, бр. 26 от 2010 г.), предл. 3, вр. ал. 1,
вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като за периода от неустановена дата в началото на м.
май 2013 г. до 01.08.2014 г., в гр. **, в дома си, находящ се в ж.к. „**“, бл. *,
ет. *, ап. *, при условията на продължавано престъпление, противозаконно лишила
от свобода Д.Г. М., ЕГН ********** от гр. **, като го държала заключен
посредством заключване на секретна брава на врата на една от стаите в жилището,
като лишаването от свобода е продължило повече от две денонощия, както следва:
- За периода от неустановена дата
в началото на м. май 2013 г. до 10.03.2014 г., в гр. **, в дома си, находящ се
в ж.к. „**“, бл. *, ет. *, ап. *, противозаконно лишила от свобода Д.Г. М., ЕГН
********** от гр. **, като го държала заключен посредством заключване на
секретна брава на врата на една от стаите в жилището, като лишаването от
свобода е продължило повече от две денонощия.;
- За периода от 10.03.2014 г. до
01.08.2014 г., в гр. **, в дома си, находящ се в ж.к. „**“, бл. *, ет. *, ап. *,
противозаконно лишила от свобода Д.Г. М., ЕГН ********** от гр. **, като го
държала заключен посредством заключване на секретна брава на врата на една от
стаите в жилището, като лишаването от свобода е продължило повече от две
денонощия.
За обективната съставомерност на
деянието по чл. 142а, ал. 1 от НК е достатъчно лишаването от свобода да е
реализирано „противоправно“, т.е. чрез извършване на действия, с които деецът
отнема възможността и правото на свободно придвижване на пострадалото лице и
препятства упражняването от него на свободната воля за избор на местоположение
в пространството. В случая, след като успяла да убеди дъщеря си – св. М., че е
най-добре тя да поеме грижите за бившия си съпруг, в резултат на което постр. М.
бил преместен в жилището в ж.к. „**“, бл. *, ет. *, ап. *, обитавано от нея,
подсъдимата Г. заключила постр. М. в стая в апартамента, посредством заключване
на секретната брава на вратата, като по този начин за един продължителен период
от време - от неустановена дата в началото на м. май 2013 г. до 01.08.2014 г. е
отнела възможността на пострадалия М. за свободно придвижване в пространството,
държейки го заключен в една от стаите в апартамента, и без възможност по негова
воля да промени местоположението си.
С оглед установеното по делото,
че на 10.03.2014 г., в резултат на намесата на органите на полицията се
стигнало до принудително влизане в апартамента, обитаван от подс. Г., и
отвеждане на пострадалия в Отделението по спешна медицина на „МБАЛ-Бургас“ АД
за оказване на медицинска помощ, се налага извода, че по този начин
продължаващото до този момент противозаконно лишаване от свобода на постр. М. е
било прекъснато. Предвид установеното, че по-късно същия ден подс. Г. отишла с
такси до апартамента на постр. М. в ж.к. „**”, взела го от там и го закарала
отново в апартамента в ж.к. „**“, бл. *, ет. *, където отново го държала
заключен в една от стаите в жилището, без възможност по негова воля да промени
местоположението си, до 01.08.2014 г., когато настъпила смъртта му, така
реализираното от подсъдимата поведение осъществява отново състав на
престъпление по чл. 142а, ал. 1 от НК. В тази връзка съдът прие, че така
описаната престъпна деятелност на подс. Г. се квалифицира като едно
продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като са налице
две деяния, извършени от подсъдимата, конкретизирани по време, място, начин и
обстоятелства, при които са извършени, осъществяват поотделно състава на едно и
също престъпление – противозаконно лишаване от свобода, извършени са през
непродължителен период от време и при една и съща обстановка.
Предвид обстоятелството, че и в
двата описани периода, включени в продължаваното престъпление, противозаконното
лишаване от свобода е продължило повече от две денонощия, в случая е налице
квалифициращия признак по чл. 142а, ал. 4 (ред. ДВ,
бр. 26 от 2010 г.), предл. 3 от НК.
Що се отнася до обвинението за
наличие и на квалифициращия признак по чл. 142а, ал. 4, предл. 2 от НК -
деянието да е извършено по начин, опасен за здравето на пострадалия, съдът
намира следното: Фактическото обвинение за това квалифициращо обстоятелство се
обосновава с поведение на подсъдимата, изразяващо се в даването на минимално
количество храна и малко вода, довело и до смъртта на пострадалия М.. Съдът
счита, че квалифициращия признак по чл. 142а, ал. 4, предл. 2 от НК ще е налице
само когато противозаконното лишаване от свобода е осъществено по начин, който е
създал опасност за живота и здравето на пострадалия, но не и когато е настъпила
смъртта на пострадалия, както е в настоящия случай. Предвид на това съдът
призна подсъдимата за невиновна и я оправдава по обвинението по чл. 142а, ал.
4, предл. 2 от НК - деянието да е извършено по начин, опасен за здравето на
пострадалия.
От субективна страна престъплението по чл. 142а, ал. 4 (ред. ДВ, бр. 26 от 2010 г.),
предл. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК е извършено при форма на вината -
пряк умисъл, като подсъдимата е съзнавала общественоопасния му характер и
неговите последици и е целяла настъпването им. Действията на подсъдимата
несъмнено обективират препятстване на възможността на пострадалия М. да
предприеме действия по напускане на апартамента. По този начин, съзнавайки
както действията си, така и техните последици, които пряко е искала, подсъдимата
е реализирала състава на престъпление по чл. 142а, ал. 4 (ред. ДВ, бр. 26 от 2010 г.), предл. 3, вр. ал. 1,
вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
По пункт 2 на обвинителния акт:
Съдът намери също така за установено по несъмнен начин, че подсъдимата В.Г.
е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 5, т.
6, предл. 3, т. 7 и т. 9, вр. чл. 115 от НК, тъй като за периода от
неустановена дата в началото на м. май 2013 г. до 01.08.2014 г., в гр. **, ж.к.
„*“, бл. *, ет. *, ап. *, с користна цел, по особено мъчителен начин,
предумишлено умъртвила лице, намиращо се в безпомощно състояние - Д.Г. М., ЕГН **********
от гр. *, като системно не му е давала достатъчно количество храна, вода и
необходимите за заболяването му лекарства, лишила го е от необходимата
квалифицирана медицинска помощ и грижи в болнични условия, вследствие на което
на 01.08.2014 г. е настъпила смъртта му.
В случая, както вече се посочи
по-горе в мотивите, след като успяла да убеди дъщеря си – св. М., че е
най-добре тя да поеме грижите за бившия си съпруг, в резултат на което постр. М.
бил преместен в жилището в ж.к. „**“, бл. *, ет. *, ап. *, обитавано от нея,
подсъдимата Г. съзнателно предприела мерки да
ограничи достъпа на външни хора до постр. М., като го държала заключен в стая в
апартамента. Осигурявайки си по този начин възможността грижите за бившия й
съпруг да са в нейните ръце, подс. Г. през един продължителен период от време системно
не е давала достатъчно количество храна и вода на пострадалия М., и
необходимите за заболяването му лекарства, в резултат на което здравословното
му състояние се е влошавало все повече. От заключението на извършените по
делото две съдебно-медицински експертизи се установява по несъмнен начин, че към
10.03.2014 г. телесното тегло на постр. М. е било значително редуцирано и това
е довело до измършавяване и пълно физическо изтощение, което му състояние е
налагало в началото спешно лечение в болнично заведение, а в последствие и
домашно лечение под стриктен лекарски контрол и с активните грижи на неговите
близки. Въпреки, че ежедневно е възприемала влошаването на здравословното
състояние на неспособния да се грижи сам за здравето си бивш неин съпруг, за когото е поела задължението да се грижи, и е съзнавала
създалата се от това опасност за живота му, за целия период, през който
постр. М. се намирал в обитавания от нея апартамент, подс. Г. не извикала нито
един път лекари, за да го прегледат, не го закарала в болница, нито търсила
личния лекар на М. - д-р К.. Липсата на полагани от
подсъдимата елементарни животоподдържащи грижи като краен резултат е довело до
настъпването на смъртта на Д. М. на 01.08.2014 г. Според кореспондиращите си
заключения на двете изготвени по делото съдебно-медицински експертизи,
причината за смъртта на Д. М. е възникнала на базата на системно недохранване и
обезводняване в продължение на много месеци, довело до кахексия (крайна степен
на изтощение на организма, дължаща се на драстично редуциране на телесното му
тегло с поне 50 %.). С това си поведение подсъдимата е изпълнила от обективна
страна всички признаци от основния състав на престъплението по чл. 115 НК, тъй
като е осъществила изпълнителното деяние, като е налице пряка причинна връзка
между поведението й и настъпилия вредоносен резултат.
Съдът намира за неоснователни доводите на защитника, че поради липсата на правнорегламентирано задължение за подсъдимата да се
грижи за пострадалия М., като му доставя достатъчно количество храна, вода и
необходимите за заболяването му лекарства, поведението й е несъставомерно по
чл. 115 НК. В случая подсъдимата сама е предложила на дъщеря си и е поела ангажимента
да се грижи за бившия си съпруг, поради което е
била длъжна да извърши определени действия, които са били необходими за
запазването и поддържането на живота на пострадалия, като без съмнение с оглед
фактите по делото е имала възможност и е могла да действа, но вместо това тя е
бездействала.
На
основата на приетите по делото фактически положения, настоящият състав счита,
че подсъдимата е осъществила деянието по чл. 115 НК и при наличието на четири по-тежко
квалифициращи го, от обективна и от субективна страна, признаци – по чл. 116,
ал. 1, т. 5, т. 6, предл. 3, т. 7 и т. 9 от НК, доколкото то е извършено спрямо
лице, намиращо се в безпомощно състояние, по особено мъчителен за убития начин,
при наличието на користна цел и е предумишлено.
На първо
място в случая е налице квалифициращия признак по чл. 116, ал. 1, т. 5 от НК –
„убийство на лице, което се намира в безпомощно състояние“. Съгласно Постановление № 2/1957г. на
Пленума на ВС на РБ под „безпомощно състояние“ следва да се разбира такова
състояние, при което жертвата не може да окаже съпротива на дееца, като то може
да се дължи на различни причини - възраст (дете или възрастен човек), болест
(напр. тежко болен), по време на сън, алкохолно опиване и др. В случая, в резултат
на заболяванията си и системното му недохранване, пострадалият М. е бил
неподвижен и измършавял, което определя състоянието му като безпомощно и
обосновава наличието на квалифициращия признак по чл. 116,
ал. 1, т. 5
от НК.
На следващо място съдът прие наличие
и на квалифициращия признак по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 3 от НК - „по
особено мъчителен начин“. Установените по делото факти, че в един продължителен
период от време, постр. М. е изпитвал непрекъснато глад, жажда и болка, и е виждал
и усещал с ужас как неминуемо се приближава до смъртта, и това е било свързано
с преживяване на извънредни мъки, болки и страдания от пострадалия в един
продължителен период от време, сочат за особено мъчителния начин на причиняване
на смъртта му. В тази насока са и разясненията на
експертите от повторната комплексна съдебно-медицинска експертиза при разпита им в съдебно заседание, затова, че усещането на постр. М., че е
оставен без храна и без вода е било много страшно и много продължително.
На трето място съдът прие, че
подсъдимата е извършила деянието предумишлено по смисъла на чл. 116, ал. 1, т.
9 НК. Предумисълът се характеризира с предварително вземане на решението за
убийството, на един по-ранен етап, в сравнително спокойно състояние и след
обсъждане на мотивите за и против осъществяването му. Случаят е точно такъв. От
показанията на св. Я. – Д. се установява, че подс. Г. е следила постр. М.,
знаела къде живее и кое заведение посещава, като целта, поради която го е следила,
била ако изпадне в беда да го вземе при себе си да го гледа, като винаги й
посочвала, че ако нещо стане с него и тя успее да го вземе при себе си да го
гледа, ще скрие, няма да уведоми властите за неговата смърт, за да получава
пенсията му. Всичко това разкрива обмисленост и планираност на деянието на
подсъдимата, и обосновава квалификация по т. 9 на ал. 1, чл. 116 НК. В подкрепа
на извода за предумисъл е и поведението на подсъдимата след деянието. След
настъпване на смъртта на постр. М., подсъдимата вкарала тялото му в пластмасов
контейнер, изнесла го от апартамента, и го закарала до моста в морската градина
на града, където се опитала да изхвърли трупа в морето през парапета, но не
успяла, след което се върнала и оставила контейнера с трупа до х-л „Парк” на
гр. * до ж.п. прелеза. Същевременно подсъдимата укрила от властите и от близки
и роднини, че бившият й съпруг е мъртъв, като заблуждавала роднини и съседи, че
е дала М. в дом за стари хора.
На четвърто място съдът достигна
до извод, че е налице и квалифициращия признак по чл. 116, ал. 1, т. 7 от НК –
убийството е извършено с користна цел. За да се приеме, че деянието е извършено
с користна цел, е необходимо да е установено, че деецът е очаквал настъпването
на определени материални облаги след настъпването на нечия смърт. Користната
цел се отнася до субективната страна на престъпния състав и за наличието й е
без значение дали е била постигната и дали е била обективно постижима. Тя се
приема за налична, когато се установи, че извършителят е преследвал постигането
и на подобен резултат, което е генерирало мотивацията му да извърши
престъплението. В случая, поведението на подсъдимата без съмнение е било
мотивирано от замисъла й да лиши от живот постр. М., след което да скрие факта
на настъпилата му смърт, за да може да получава пенсията му, което на практика
и осъществила.
Стореното от подсъдимата изпълва
признаците и от субективната страна на престъпния състав. С оглед житейския опит на подсъдимата и психическа годност
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,
същата е разбирала тежкото здравословно състояние, в което бившият й съпруг се
е намирал, и което се е влошавало все повече пред очите й. Въпреки съзнаваната
от нея опасност за живота му при условията, при които тя го е държала -
заключен в стая в апартамента, като системно не му е давала достатъчно
количество храна, вода и необходимите за заболяването му лекарства, подсъдимата е бездействала, тъй като е желаела настъпването
на смъртта му, с което е обективирала пряк умисъл за убийство. Следователно,
всички елементи, характеризиращи деянието като осъществено с пряк умисъл, са
налице – подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието си,
предвиждала е неговите общественоопасни последици и пряко е целяла настъпването
им.
По пункт 3 на обвинителния акт:
По третото обвинение съдът намери за установено по несъмнен начин, че
подсъдимата В.Г. е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3, предл. 2, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като за периода от 01.09.2014 г. до 31.08.2016 г. в гр. **, при условията
на продължавано престъпление - с 28 (двадесет и осем) отделни деяния, подробно
описани в присъдата, с цел да набави за себе си имотна облага, като пълномощник
на Д.Г. М., ЕГН **********, упълномощена с пълномощно с рeг. № 2225/09.05.2013
г., в кръга на пълномощието, възбудила и поддържала заблуждение у служители на
„Обединена Българска банка” АД - клон „**” и клон „Симеон Велики” гр. **, че Д.Г.
М., ЕГН ********** от гр. ** /починал на 01.08.2014 г./ е жив и има право да
продължи да извършва тегления от личната си банкова сметка с номер: ** в „ОББ”
АД, в резултат на което служителите на „ОББ” АД са изплащали парични суми на В.Я.Г.,
ЕГН **********, представляващи преводи от Национален осигурителен институт, ЕИК
** за пенсии за старост на Д.Г. М. за периода от 01.09.2014 г. до 31.08.2016 г.
по сметка в „ОББ“ АД, като с това е причинила имотна вреда на Национален
осигурителен институт, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. **, бул.
„**” № **, в общ размер на 21 140 (двадесет и една хиляди, сто и четиридесет
лева).
От обективна страна, с
поведението си, изразило се в това, че за периода от 01.09.2014 г. до
31.08.2016 г. в гр. **, представяйки на 28 пъти пред служители на „Обединена
Българска банка” АД - клон „**” и клон „Симеон Велики” гр. ** – свидетелите М.П.,
З.Г., Т.С., Р.Б., Т.Г. и Д.С., пълномощно с рeг. № 2225/09.05.2013
г. от Д.Г. М., ЕГН **********, с което била упълномощена да получава пенсията
му, и укривайки факта, че Д.Г. М. е починал на 01.08.2014 г., подсъдимата Г.
възбудила и поддържала заблуждение у посочените банкови служители, че Д.Г. М.,
ЕГН ********** е жив и има право да продължи да извършва тегления от личната си
банкова сметка с номер: ** в „ОББ” АД. По този начин у въпросните банкови служители
са били формирани неправилни представи относно това, че подсъдимата като
пълномощник на Д. М. има право да получава пенсията му, в резултат на които
същите са изплащали парични суми на подсъдимата Г., представляващи преводи от
Национален осигурителен институт за пенсии за старост на Д.Г. М. за периода от
01.09.2014 г. до 31.08.2016 г. по сметка в „ОББ“ АД. Като пряко следствие от
тези актове на имуществено разпореждане от измамените лица е настъпил
съставомерния резултат, а именно причиняване на имотна вреда на Национален
осигурителен институт в общ размер на 21 140 лева.
От субективна страна измамата е
осъществена от подсъдимата при пряк умисъл и користна цел. Подсъдимата е
предвиждала, че вследствие на нейното въздействие върху измамените лица, у
последните ще възникнат неправилни представи и, че те ще извършат акт на
имуществено разпореждане, в резултат на което ще бъде увредено едно чуждо
имущество – в случая на НОИ, като целта на подсъдимата е била да набави за себе
си имотна облага.
ПО НАКАЗАНИЯТА:
При решаване на въпроса за реализиране на наказателната отговорност на
подс. Г. за извършеното престъпление по чл. 142а, ал. 4 (ред.
ДВ, бр. 26 от 2010 г.), предл. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, съдът определи размера на наказанието при условията на чл. 54 от НК.
Съдът отчете като смекчаващо вината обстоятелство чистото съдебно
минало на подсъдимата. Като отегчаващи вината на подсъдимата обстоятелства съдът
прецени голямата продължителност на противозаконното лишаване от свобода,
престъпната упоритост на подсъдимата при осъществяването му, както и това, че същото е извършено във връзка с осъщественото от подсъдимата
умъртвяване на бившия си съпруг. В случая не са налице
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
налагат индивидуализация на наказанието при предпоставките на чл. 55 от НК. При преценка на посочените обстоятелства, влияещи върху отговорността и на
тяхната относителна тежест, съдът намери, че адекватното наказание за
извършеното престъпление по чл. 142а, ал. 4 (ред. ДВ, бр.
26 от 2010 г.), предл. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК е шест години лишаване от свобода, което в най-пълна степен съответства на целите
за поправяне и превъзпитание на дееца и тези на генералната превенция.
При решаване на въпроса за реализиране на наказателната отговорност на
подс. Г. за извършеното престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 5, т. 6, предл. 3, т. 7 и т. 9,
вр. чл. 115 от НК, съдът съобрази следното:
За престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 5, т.
6, предл. 3, т. 7 и т. 9, вр. чл. 115 от НК, законодателят
е предвидил три алтернативни наказания - лишаване от свобода от петнадесет до
двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Настоящият
съдебен състав, съобразявайки се с критериите на чл. 54 НК и ръководейки се от
степента на обществена опасност на деянието и дееца, с подбудите за извършване
на деянието и смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, както и
съобразявайки възрастта на подсъдимата, приема, че в разглеждания случай най-подходящото по вид
наказание измежду алтернативно предвидените в нормата на чл. 116, ал. 1 НК е най-лекото по вид
наказание, а именно лишаване от свобода от петнадесет до
двадесет години. При индивидуализацията на наказанието лишаване
от свобода, което следва да се наложи на подсъдимата, съдът отчете като
отегчаващи вината обстоятелства наслагването на броя на
квалифициращите признаци от състава (налице са четири квалифициращи
обстоятелства на извършеното
престъпление по чл. 116 НК), които завишават степента на
обществената опасност на деянието, и престъпната упоритост при неговото осъществяване. Като
смекчаващо вината обстоятелство, съдът отчете чистото съдебно минало на
подсъдимата.
В случая не са налице предпоставките за индивидуализиране на наказанието спрямо
подс. Г. при условията на чл. 55 от НК, тъй като не са налице нито многобройни,
нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, а и не е налице и
втората кумулативно изискуема предпоставка за приложението на чл. 55 НК – и
най-лекото, предвидено в закона наказание да е
несъразмерно тежко. При така отчетените смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, съдът прие, че наказание лишаване от свобода за срок от 17 години е достатъчно,
за да се приеме, че ще постигне целите и на специалната, и на генералната
превенция. Този период на изолация на подсъдимата от обществото се определя
като напълно адекватен да окаже поправително и превъзпитателно въздействие
върху личността й.
При решаване на въпроса за реализиране на наказателната отговорност на
подс. Г. за извършеното престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3, предл. 2, вр. чл. 209, ал.
1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, съдът определи
размера на наказанието при условията на чл. 54 от НК.
Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно
минало на подсъдимата, възстановяването на причинените имуществени вреди и
признанието на вината за това престъпление, направено в хода на досъдебното
производство. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът прецени престъпната упоритост на
подсъдимата при осъществяването му през сравнително голям период от време. В случая не са налице многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да налагат индивидуализация на
наказанието при предпоставките на чл. 55 от НК. При преценка на посочените обстоятелства, влияещи върху отговорността и на
тяхната относителна тежест, съдът намери, че адекватното наказание за
извършеното престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3, предл. 2, вр. чл. 209, ал. 1, вр.
чл. 26, ал. 1 от НК е лишаване от свобода за срок от
три години и шест месеца, което в най-пълна степен съответства на целите за
поправяне и превъзпитание на дееца и тези на генералната превенция.
Предвид на това, че на подс. Г. са наложени наказания за престъпления,
извършени в съвкупност, на основание чл. 23, ал. 1 от НК, съдът наложи на подсъдимата Г. най – тежкото от определените й отделни наказания за всяко едно
престъпление по настоящото дело, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ
СЕДЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС, определи първоначален строг режим за изтърпяване на наложеното най -
тежко наказание.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1,
предл. 1 от НК, съдът приспадна от наложеното на подсъдимата Г. най-тежко
наказание лишаване от свобода за срок от седемнадесет години, времето, през
което е била задържана по смисъла на чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, считано от
23.08.2016 г. до 28.05.2018 г.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА И РАЗНОСКИТЕ:
Съдът постанови веществените доказателства по делото:
- 22 бр. нареждания - разписки от
банка „ОББ“ и 1 бр. нареждане в оригинал - разписка на банка „ОББ“ - да останат
към делото;
- 1 бр. пластмасов печат „Стефан
Чолаков“ с изписан телефон ** - да се унищожи като вещ без стойност;
- 1 бр. лична карта на Д. М. - да
се изпрати на ОД МВР - Бургас;
- 2 бр. свидетелства за
управление на МПС на името на Д. М. - да се изпратят на ОД МВР - Бургас, сектор
„Пътна полиция“;
- 1 бр. клиентска карта към
„Лукойл“ на името на Д. М. - да се върне на наследника В.М.;
- 4 бр. банкови карти на името на
В. Г. и В. М. към различни банки - да се изпратят на БНБ;
- 2 бр. лични карти на името на В.Я.Г.
и В.Я.М. - да се изпратят на ОД МВР - Бургас;
- 1 бр. свидетелство за
управление на МПС на името на В.Я.М. - да се изпрати на ОД МВР - Бургас, сектор
„Пътна полиция“;
- 2 бр. удостоверения за сключен
граждански брак - копие и оригинал - да се върнат на подсъдимата Г.;
- 3 бр. пълномощни с №
2225/09.05.2013 г. с упълномощител Д. М. и
пълномощник В.Г. /оригинали/ - да останат към делото;
- 1 бр. пълномощно в оригинал с №
2224/09.05.2013 г. с упълномощител Д. М. и
пълномощник В.М. - да се върне на наследника В.М.;
- 1 бр. копие от свидетелство за
съдимост на В.М. от 13.08.2013 г. - да се унищожи като вещ без стойност;
- 3 бр. подлепени свидетелства за
съдимост на В.Я.Г. - да се унищожат като вещи без стойност;
- 1 бр. удостоверение за
професионална квалификация от ** на името на Т.С. Я. с peг.
№ 2008/05.12.2001 г. - да се върне на свидетелката Я.;
- 2 бр. удостоверения за
професионална квалификация от ** на името на М.И. К. с peг.
№ БДП-К-149/54/01.08.06 г. - да се върне на титуляра М.
К.;
- копие от удостоверение за
професионална квалификация от ** на името на В.Г.с рег. № БДП-К-
149/54/01.08.06 г. - да се върне на подсъдимата Г.;
- 1 бр. сметка на клиент В.Я.Г.
от „Алианц България“ АД - да се върне на подсъдимата В.Г.;
- 1 бр. оригинал на пълномощно с
рег. № 12/06.01.2001 г. с упълномощител И. Т. М. и
упълномощено лице Д.Г. М. - да остане по делото;
- част от договор - последна
страница от т. 4 до т. 10 с допълнително подлепена част за т. 8 и копие от
договора след подлепването - да се унищожат като вещи без стойност;
- 3 бр. копия от нотариален акт
за дарение на недвижим имот с вх. рег. № 534 с № 16, том 3, дело 616 от 1993 г.
- да останат по делото;
- 2 бр. договори за замяна на
недвижим имот от Наредбата за държавни имоти - да останат по делото;
- 1 бр. нареждане - разписка от
„Пощенска банка” от 01.10.2012г. - да остане по делото;
- групова полица № 2339 със
застраховано лице Д.Г. М. и застраховател „ОББ-ЕЙ-АЙ ДЖИ ЗИД“ АД - да остане по
делото;
- 3 бр. тампони от взети образци
- да се унищожат като вещи без стойност;
- 1 бр. рецептурна
книжка на Д.Г. М. - да остане по делото;
- 2 бр. изследвания на Д.Г. М. -
да останат по делото;
- 2 бр. медицински направления на
Д.Г. М. - да останат по делото;
- 2 бр. рецепти на името на Д.Г. М.
- да останат по делото;
- 1 бр. газ-сигнален пистолет,
марка „Рьом“, модел „RG9”, с фабр. № ГТ0129, с пълнител и три броя патрони
марка „Wadie” /CS-газ/ - предаден за
съхранение на служба „КОС” при 05 РУ - Бургас с протокол от 25.09.2017 г. - да
се отнеме в полза на държавата;
- 2 /два/ броя писма, предадени от Т. Я. – Д. на 21.07.2017 г. - да останат по делото.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимата В.Г. да
заплати в полза на държавата, по сметка на ОД на МВР – Бургас, сума в размер на
4016,90 лева, представляваща направени по делото разноски в досъдебната фаза,
както и по сметка на Окръжен съд – Бургас сума в размер на 3 176,29 лева,
представляваща направени по делото разноски в съдебното производство
Мотивиран от горното, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН: