Решение по дело №3034/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2076
Дата: 9 юни 2022 г.
Съдия: Кирил Георгиев Димитров
Дело: 20221110203034
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2076
гр. София, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20221110203034 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С електронен фиш Серия К № 4574995/2020 г., издаден от СДВР, на АЛ. В.
БЛ. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева за
извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП,
изразяващо се в това, че на 18.11.2020 г., в 15.34 часа, в гр. София, по бул.
„Цар Борис III“ до бензиностанция „Газпром“ с посока на движение от
Владая към кв. Княжево при ограничение на скоростта от 40 км/ч за населено
място, въведена с пътен знак „В26“, е управлявал л.а. марка „Фолксваген“,
модел „Пасат“ с рег. № ... със скорост на движение от 59 км/ч, като
нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство „TFR1-M” №
506.
Срещу така издадения електронен фиш е подадена жалба от
санкционираното лице АЛ. В. БЛ., с която се иска неговата отмяна поради
незаконосъобразността му. Твърди се, че никога не е управлявал процесния
автомобил, вкл. и на 18.11.2020 г.
Жалбоподателят не се явява в хода на съдебното производство, като
представя писмена молба, с която поддържа жалбата по изложените в нея
съображения.
1
Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител, като в
представени писмени бележки са изложени съображения относно
законосъобразността на обжалвания електронен фиш. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
При разглеждане на подадената жалба, съдът намира същата за
процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 14-
дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол. Софийски районен съд, след като обсъди доводите в
жалбата‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в
съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на
обжалвания електронен фиш, констатира, че са налице основания за неговата
отмяна. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
Към 18.11.2020 г. „Аурубис България“ АД било вписано в ОПП-СДВР
като ползвател на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № ....
На 18.11.2020 г., в 15.34 часа, служителят на „Аурубис България“ АД
А.В.Б.. с ЕГН ********** управлявал горепосочения лек автомобил в гр.
София, по бул. „Цар Борис III“ с посока на движение от Владая към кв.
Княжево, като до бензиностанция „Газпром“ се движил със скорост от 59
км/ч. В посочения пътен участък бил поставен пътен знак „В26“ за въвеждане
на различна от посочената в чл. 21, ал. 1 ЗДвП максимална скорост на
движение, а именно ограничението на скоростта в населено място било 40
км/ч.
Това обстоятелство било установено и заснето с мобилна автоматизирана
система за видеоконтрол „TFR1-M” № 506. Системата за видеоконтрол е
вписана под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства
за измерване, като е одобрена и вписана в списъка на 24.10.2010 г. със срок на
валидност на одобрението до 24.02.2020 г. Въз основа на констатираното
нарушение за скорост, заснето с мобилната система за видеоконтрол, бил
издаден електронен фиш Серия К № 4272549/2020 г. по описа на СДВР, с
който на И.Г.В., в качеството му на законен представител на „Аурубус
България“ АД, било наложено административно наказание „глоба” в размер
на 50 лева за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1
2
ЗДвП – превишаване на максимално разрешената скорост в населено място с
19 км/ч.
На 17.02.2021 г. св. С.С. подал декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП в
качеството му на упълномощен представител на „Аурубис България“ АД, в
която посочил, че на 18.11.2020 г. в 15.34 часа л.а. „Фолксваген“ с рег. № ... се
е управлявал от АЛ. В. БЛ., като към декларацията било приложено СУМПС
№ *********, издадено на А.В.Б...
С оглед подадената декларация, на 11.03.2021 г. служител на СДВР
анулирал издадения електронен фиш Серия К № 4171549/2020 г., като вместо
него бил издаден електронен фиш Серия К № 4574995/2020 г. от СДВР срещу
жалбоподателя АЛ. В. БЛ..
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на св. С.С., приложен снимков материал към електронен фиш
Серия К № 4574995/2020 г.; справка от АИС – КАТ относно собствеността на
лек автомобил „Фолксваген” с рег. № ...; Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на
министъра на вътрешните работи; справка от Български институт по
метрология; Протокол за проверка № 1-39-20/28.01.2020 г.; заверено копие от
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, касаещо
мобилна система за видеоконтрол тип „TFR1-M” и писмо-справка от ОПП-
СДВР, ведно със снимков материал.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. От
приложената справка от Български институт по метрология, ведно с
писмените доказателства към нея, се установява, че процесната мобилна
система „TFR1-M“ № 506, с която е констатирано и заснето процесното
нарушение, е одобрена съобразно нормативните изисквания, като към датата
на констатиране на нарушението е преминала периодична техническа
проверка. Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП „Изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес”. С
3
оглед на изложеното, съдът кредитира изцяло приложения към процесния
електронен фиш снимков материал като годно веществено доказателствено
средство. От снимките се установява видът, марката и регистрационният
номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост – 59 км/ч (след
приспадане на 3 км/ч в полза на нарушителя като възможна техническа
грешка).
Нарушението се установява по несъмнен начин и от приложения по
преписката протокол за използване на автоматизирано техническо средство и
система (АТСС), който е изготвен съобразно изискването на чл. 10 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Съдът счита, че приложеният по
преписката протокол за използване на АТСС отговаря на всички изисквания
на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., като са посочени датата, мястото,
контролираният пътен участък и видът на използваното мобилно АТСС.
Съдът намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви,
обективни и необорени от други доказателства, поради което съдът ги
кредитира изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се установява
възприетата от съда фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
Съдът счита, че жалбоподателят АЛ. В. БЛ. не е извършил от обективна и
субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по
чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП.
Съдът счита, че при правилно установена фактическа обстановка,
наказващият орган неправилно е санкционирал жалбоподателя Б.. В случая се
касае до допусната фактическа грешка относно личността на нарушителя.
Следва да се посочи, че св. С. е посочил в декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП
като водач на автомобила към процесната дата и час лице със същите имена
като жалбоподателя, но с различен ЕГН (ЕГН на действителния водач е
**********, докато на жалбоподателя е **********). Следва да се посочи, че
е налице и различие в една от буквите в презимето на действителния водач на
автомобила и на жалбоподателя (водачът е с презиме В., а жалбоподателят –
В.). Св. С. потвърди в разпита си в съдебно заседание, че лицето, посочено в
представеното към декларацията по чл. 189, ал. 5 ЗДвП СУМПС, е техният
служител, който е управлявал автомобила на процесната дата, като това не е
4
жалбоподателят. С оглед на това, наказващият орган неправилно поради
заблуждение, предвид фонетичното сходство в трите имена на водача на
автомобила и на жалбоподателя, е издал електронен фиш срещу
жалбоподателя АЛ. В. БЛ., а не срещу действителния нарушител А.В.Б..,
служител на „Аурубис България“ АД.
По изложените съображения съдът счита, че подадената жалба се явява
основателна, поради което атакуваният електронен фиш следва да се отмени
като незаконосъобразен.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен
съд, НО, 96-ти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш Серия К № 4574995/2020 г., издаден от СДВР,
с който на АЛ. В. БЛ. е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 50 лева за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2,
вр. ал. 1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5