Решение по дело №1289/2021 на Районен съд - Русе

Обвиняемият Е.. Н. АЛ., ЕГН-********** от гр.Русе, е обвинен от РРП
в извършването на престъпление по чл.144а, ал.2, вр. ал.1 от НК, за това, че в
периода от 04 август 2020г. до 09 ноември 2020г, включително, в гр.Русе,
системно следял О.М.В. от гр.Русе, като я преследвал, показвал, че я
наблюдава около и в близост до дома й в гр.Русе на ул.„*****"№6, блок 11,
работното й място в МОЛ Русе на бул. „Липник" №121 и хотел „Милениа" на
ул.„Тулча" № 15 и навлизал в нежелана комуникация с нея чрез звънене на
мобилния й телефон и изпращане на съобщения по мобилното приложение
„Viber", като това би могло да възбуди основателен страх за живота и
здравето й, както и това на нейните ближни, като извършеното не съставлява
по-тежко престъпление.
Делото е внесено в РРС с постановление на РРП, с което се предлага
обвиняемият Е.А. да бъде признат за виновен в извършване на
престъплението, за което бил предаден на съда и бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на
чл.78а от НК.
Обвиняемият Е.А., редовно призована, се явява лично. Признава
изложеното в постановлението на прокурора и дава обяснения. Моли Съда да
му определи наказание, ориентирано към минимума на предвиденото в
закона.
РРП поддържа обвинението и предлага на съда да признае Е.А. за
виновен, да го освободи от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание.

Съдът, след преценка на събраните доказателст‐
ва, приема за установено от фактическа страна сле‐
дното:

Обв. Е.. Н. АЛ. е роден на 27.04.1969г. в гр.Русе, български гражданин,
разведен, с основно образование, не работи, неосъждан, с ЕГН-**********.

Обвиняемият Е.А. и свид.О.В. имали дългогодишна интимна връзка,
която свидетелката пазела в тайна от съпруга и децата си. Със задълбочаване
на връзката им, обвиняемият започнал да настоява свид.В. да прекрати брака
си с развод и двамата да заживеят заедно. Тъй като В. не желае да се
развежда, през месец април 2019г. решила да прекрати отношенията си с обв.
Е.А.. При поредната си среща с последния, на работното място в МОЛ-Русе,
В. му казала, че е взела решение окончателно да преустанови отношенията си
с него и, че не желае повече да се срещат и да разговарят по какъвто и да е
повод. Обвиняемият казал, че не приема това нейно решение и се заканил,
че трябва да се готви за развод. Още същата вечер, обв.А. се обадил по
телефона на съпруга на В. – свид.В.В. и му разказал за дългогодишната им
любовна връзка. Въпреки това, до развод между В.В. и О.В. не се стигнало,
което провокирало обв.А. да започне демонстративно да следи пострадалата и
1

настойчиво да се опитва да осъществи контакт с нея. В. подала жалба до
Второ РУ-Русе, в резултат от която, полицейски служител предупредил
писмено обв.А. да не преследва и тормози свид.О.В. и семейството . След
намесата на полицейските органи, за известен период от време, А. престанал
да притеснява свидетелката.
В средата на 2020г. обв.Е.А. отново подновил опитите си да раздели
свид.В. и съпруга , както и да възстанови близките си отношения с нея.
Започнал редовно да обикаля около работното място в МОЛ — Русе, където
при всяка среща със свид.В.В., който водел и прибирал съпругата си от
работа, обвиняемият го дразнел, провокирал и му се заканвал с физическа
саморазправа. Това поведение на обв.А. довело до конфликт в семейството на
свид.О.В., в резултат на който, на 02.08.2020г. същата била принудена да
напусне дома си и да се настани в хотел „Милениа" в гр.Русе. По същото
време В. възобновила отношенията си с обв. Е.А., който няколко поредни дни
живял при нея в хотела. Обвиняемият отново започнал да настоява В. да
прекрати брака си с развод и да заживее с него. Това поведение на
обвиняемия и стресът около семейните й проблеми, предизвикани от А.,
мотивирало свид.В. да вземе решение окончателно да прекрати всякакви
взаимоотношения с обв.Е.А.. Поради това, на 04.08.2020г. тя напуснала
хотелската си стая, блокирала телефонния номер на обвиняемия и отседнала
за десет дни в дома на свид.С.С., като по този начин се надявала да пресече
всички възможности на обвиняемия да се среща и да разговаря с нея. Тъй като
обв.А. упорито отказвал да приеме, че трябва да прекрати връзката си с В.,
решил по всякакъв възможен начин да осъществява контакт с нея, за да я
убеди да се върне при него. Така в периода от 04.08.2020г. до 09.11.2020г., в
гр.Русе обвиняемият ежедневно и системно следял свид.О.В., като
същевременно открито демонстрирал, че я наблюдава и следи всяко нейно
движение и действие. Обикалял в близост до жилището на В. в гр. Русе, на ул.
„*****" №6, надничал в стаите на жилището, за да види, кой е в тях и дали
свид.В. не се е прибрала при семейството си. Това поведение на обвиняемия
било забелязано от сина на свидетелката — свид.И.И.. По същият начин
обв.А. непрекъснато обикалял и около хотел „Миления", където свид.В.
живеела след като напуснала дома си, като ежедневно стоял на паркинга на
хотела, открито и продължително гледал към прозореца на стаята й, с което
ясно демонстрирал на свидетелката, че я наблюдава. Освен това, обв.А. почти
ежедневно се появявал и в района на МОЛ — Русе, където било работното
място на свид. В., като с часове стоял, в различни автомобили, на паркинга
пред търговския обект и многократно минавал покрай магазина, в който тя
работела, за да наблюдава кога, с кого и как същата ще дойде на работа, какво
прави, с кого разговаря докато е на работа, а също така кога и с кого ще си
тръгне от работа, като това негово поведение било забелязано, както от
пострадалата, така и от свидетелките П.Й., Р.С., С.К. и Н.П., които също
работели в МОЛ - Русе и познавали свид.В. и обв.А.. Освен това, всеки път,
когато свид. В. отивала на работа и била сама, обвиняемият се появявал
2

неочаквано и изненадващо, като се опитвал да я задържи противно на волята
и да не позволява да продължи пътя си, за да разговаря с нея, въпреки, че
тя категорично и недвусмислено изразявала своето нежелание за това. Когато
свид.В. приключвала работа и тръгвала да се прибира с колежка, която да я
закара до хотела с автомобила си, обв. А. тръгвал със своя автомобил след
автомобила, в който се била качила свид. В. и проследявал движението му по
улиците на гр.Русе, като това обстоятелство ясно било забелязвано както от
свид. В., така и от колежката - водача на автомобила. На 15.08.20г.,
отивайки на работа, свид.В. отново, изненадващо била пресрещната от обв.А.,
който започнал да я дърпа и да се опитва да я вкара в автомобила си.
Уплашена, свид.В. започнала да вика за помощ, което стреснало обвиняемия,
той пуснал В., при което тя успяла да избяга и да влезе в сградата на МОЛ-
Русе. С предварително включен рекордер на телефона си, В. записала
проведеният по това време разговор между тях. През този период от време,
освен опитите да осъществи физически контакт със свид.В., подсъдимият
постоянно звънял на мобилният телефон, изпращал текстови съобщения
чрез интернет-комуникатори, въпреки, че свид.В. многократно му отговаряла
със съобщения, в които открито и ясно заявявала, че тази комуникация за нея
е нежелана и изразявала желанието си същата да бъде незабавно прекратена.
При срещите си с В. и в изпратените до нея съобщения, неведнъж обв.А.
отправял явни и прикрити закани за физическа разправа с нея и с членове на
семейството й.
Поради това на 02.09.2020г., свид.О.В. подала пореден сигнал, този път
до Районна прокуратура Русе, който станал повод за възлагане на органите на
МВР на предварителна проверка. Въз основа на материалите събрани в хода
на проверката, било образувано досъдебното производство по настоящото
наказателно производство.
В хода на разследването била назначена техническа експертиза, която
изследвала видеозапис от 05.09.2020г., предоставен от охранителната фирма,
обслужваща МОЛ-Русе. По експертизата били изведени фотокадри имащи
отношение към предмета на делото.
Била назначена и техническа експертиза, която в заключението си
възпроизвела в текстови вид, изготвени от свид.О.В. аудиозаписи от
проведени разговор между нея и обв.Е.А. на 15.08.2020г.
В хода на съдебното производство била назначена лицево-
идентификационна техническа експертиза, от заключението на която се
установява, че лицето от видеозаписа от 05.09.2020г. и на изведените
фотокадри е именно обв.Е.А..
Изложената фактическа обстановка Съдът намира за доказана по
несъмнен начин от събраните и проверени в хода на съдебното производство
доказателства - обясненията на обв.Е.А. дадени в хода на съдебното
следствие, показанията на свидетелите О.В., В.В., И.И., П.Й., Р.С., С.С., С.К. и
Н.П., дадени в хода на досъдебното производство. Те се подкрепят и от
приложените и приобщени по делото писмени доказателства и
3

доказателствени средства – заключението на видеотехническата и лицево-
идентификационната експертизи, лист за преглед в Спешно отделение,
амбулаторен лист, разпечатки на кореспонденция от интернет-комуникатори,
протокол за полицейско предупреждение, протокол за доброволно
предаване, справка за съдимост, декларация за семейно и имотно състояние,
биографична справка.
Съдът изключва от доказателствената съвкупност и няма да подлага на
обсъждане заключението на вещото лице изготвило техническата експертиза,
с обект на изследване съдържащите се на СиДи, предадено от свид.В.,
аудиозаписи от разговора с обв.Е.А. на 15.08.20г., изготвени на телефона В..
Основанията за това за следните: Съгласно чл.105, ал.2 от НПК в
наказателното производство не се допускат доказателствени средства, които
не са събрани и изготвени при условията и по реда на НПК. Записът,
извършен нарочно от частно лице не представлява такова доказателствено
средство, защото не е събрано или изготвено по реда и при условията на
НПК, което и очертава неговата недопустимост, съобразно цитираната по-
горе норма. Несъмнено, такъв запис е изготвен и в нарушение на
разпоредбата на чл.32, ал.2 от Конституцията на Република България, според
която никой не може да бъде...записван...без негово знание или въпреки
неговото изрично несъгласие, освен в предвидените в закона случаи, а
случаите на изключения от този принцип са уредени в глава 14, раздел 8 СРС
от НПК и Закона за СРС. Приложението на посочените правила е допустима
интервенция върху личното пространство на лицето, но при строг законов
регламент и само тогава резултатите от тях, съответно инкорпорирани във
веществени доказателствени средства, могат да бъдат използвани за
установяването на доказателства от значение за правилното решаване на
делото. Друга категория записи, представляващи годно веществено
доказателство са т.нар. „случайни” записи /напр. от охранителни камери,
видеорегстратори и др./, който обаче не са създадени с цел да обслужват
конкретно наказателно производство или да заместят извършени, при
нарушения на съответната разпоредба на процесуалния закон, действия по
разследването. В този смисъл е константната практика на ВКС / Р № 390 по
НД № 3932/2009г.; Р № 83 по НД № 3135/2011г.; Р № 269 по НОХД №
724/2013г. и Р № 456 по НД № 1388/2012г./
Всички останали доказателства разгледани поотделно и в тяхната
съвкупност налагат следните правни изводи:
От обективна страна обвиняемият Е.. Н. АЛ. е осъществил състава на
престъплението по чл.144а, ал.2, вр. ал.1 от НК, тъй като в периода от 04
август 2020г. до 09 ноември 2020г, включително, в гр.Русе, системно следял
О.М.В. от гр. Русе, като я преследвал, показвал, че я наблюдава около и в
близост до дома й в гр.Русе на ул.„*****"№6, блок 11, работното й място в
МОЛ Русе на бул. „Липник" №121 и хотел „Милениа" на ул. „Тулча" № 15 и
навлизал в нежелана комуникация с нея чрез звънене на мобилния й телефон
и изпращане на съобщения по мобилното приложение „Viber", като това би
4

могло да възбуди основателен страх за живота и здравето й, както и това на
нейните ближни, като извършеното не съставлява по-тежко престъпление.
Съобразно нормата на чл.144а, ал.2 от НК, "следене" е всяко поведение
със заплашителен характер, което може да се изразява в преследване,
показване на пострадалия, че е наблюдаван, навлизане в нежелана
комуникация с него чрез всички възможни средства за комуникация. В
процесния случай осъществените от обвиняемия Е.А. действия, осъществяват
състава на следене, като част от изпълнителното деяние на престъплението.
Същите се изразяват в причакване и наблюдение на пострадалата В. до
жилището , до работното място, както и до временното местоживеене в
хотел „Миления“, които действия в определени случи са били придружени
със заплахи към нея или агресивно поведение към личността й, както и в
навлизане в нежелана комуникация с нея – словесна, по телефон и чрез
електронни средства – интернет-комуникатори.
Осъществените от обвиняемия А. действия са от естество да
предизвикат основателен страх у пострадалата за живота и здравето й, като от
събраните по делото доказателства се установява, че са предизвикали такъв.
От показанията на свидетелите се установява, че в резултат на поведението на
обв.А., пострадалата била уплашена, напрегната, притеснена, предвид
внезапните му появи и това, че не знаела какво да очаква от него. През
инкриминирания период свид.О.В. имала психични преживявания, свързани с
стрес и тревожност, които повлияли на общото й социално функциониране и
обичаен жизнен стереотип, почувствала се е реално застрашена по отношение
сигурността, здравето и живота си. В. започнала все по-рядко да излиза от
хотелската си стая и да се среща с приятели, а когато отивала или се
прибирала от работа търсела съдействие от семейството си или от колеги, за
да я съпровождат, тъй като се страхувала да се придвижва сама по улиците на
гр.Русе. Страхът, описван от пострадалата, е нормално психологично
разбираем и е пряко свързан с конкретна ситуация и с представа за
определена опасност.
Налице е системност в отделните действия, осъществени от обв.Е.А.
представляващи следене, от естество да предизвика основателен страх у
пострадалата В. – налице са множество отделни еднородни деяния, които са
извършени въз основа на отделни решения. Всяко от тях, взето само за себе
си, не осъществява престъпен състав, но многократното извършване на
деянията ги обединява в едно престъпление.
Предвид на изложеното, Съдът намира, че са налице всички елементи
от обективния състав на престъплението по чл.144а, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Деянието не осъществява състава на по-тежко престъпление по смисъла на
НК.
От субективна страна обвиняемият е извършил деянието при форма на
вината - пряк умисъл. Същият съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал неговите общественоопасни последици и искал
настъпването на тези последици. Той е съзнавал, че осъществените от него
5

действия, изразяващи се в преследване на пострадалата и нежелана
комуникация с нея, са обективно годни да предизвикат основателен страх у
пострадалата, но въпреки това, пряко целял извършването им.
Обвиняемият е наказателноотговорен, поради което и при наличието на
всички елементи от обективната и субективната страна на състава на
престъплението по чл.144а, ал.2, вр. ал.1 от НК, А. следва да бъде признат за
виновен и му бъде наложено съответното наказание.
Налице са предпоставките на чл.78а от НК по отношение на обвиняемия
Е.А.. За деянието се предвижда наказание лишаване от свобода до една
година или пробация, като същото е умишлено. Обвиняемият не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по този раздел. Причинени имуществени вреди от
престъплението няма. Поради това, и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК
обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му
се наложи административно наказание.

При индивидуализацията на наказанието на обвиняемият Е.А., Съдът
отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства липсата на осъждания,
извън тези които биха оказали влияние върху приложението на чл.78а от НК,
както и обстоятелството, че водещият мотив у обвиняемият да извърши
деянието, който макар и житейски разбираем е противоправен, е наличието на
очевидно силни емоции и привързаност към свид.В., както и несбъдналите се
очаквания, породени от дългогодишната им връзка, да заживеят заедно.
Отегчаващи отговорността обстоятелства Съдът не установява.
Поради изложеното, на обвиняемият следва да се наложи наказание при
наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства, в размер на
минимума на предвиденото в нормата на чл.78а, ал.1 от НК, а именно “Глоба”
в размер на 1000.00лв.
На обвиняемият следва да се възложат и разноските направи в хода на
досъдебното производство по делото в размер на 180.01лв., както и
разноските направени в хода на съдебното производство, в размер на 96.00лв.
Мотивиран така Съдът постанови решението си.
6

Номер на акта:	463
Дата:	6 октомври 2021 г. (в сила от 21 октомври 2021 г.)
Съдия:	Явор Димов Влахов

Дело:	20214520201289
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	30 юни 2021 г.

Решение по дело №1289/2021 на Районен съд - Русе

Съдържание на акта Свали акта

Съдържание на мотивите Свали мотивите