РЕШЕНИЕ
№ 1462
гр. Пловдив, 02.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20225330114822 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Н. Д. Б., ЕГН ********** против „Сити кеш“
ООД, ЕИК *********, с която е предявен установителен иск с правна квалификация по
чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, чл. 19 ЗПК.
Ищецът твърди сключване на договор за потребителски кредит № ... от
13.05.2022 г., по който клаузата за дължимост на неустойка по чл. 6.6 - за
непредоставено обезпечение била нищожна. Моли се за прогласяването й за такава и
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който признава
иска. Моли да не му бъдат възлагани разноски, на осн. чл. 78, ал. 2 ГПК. Не
претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните е
подписан договор за потребителски кредит № ... от 13.05.2022 г. /вж. Определение по
чл. 140 ГПК № 13501/08.12.2022 г. – л. 18-19/.
Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите
1
писмени доказателства.
В оспорената клауза на чл. 6.6 от договора, е предвидено задължение на
потребителя за плащане на неустойка от 1875,96 лева, при неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечения в тридневен срок от подписване на
договора – поръчител или банкова гаранция, отговарящи на условията по ОУ.
Съдът намира, че въведеното задължение за поръчителство, както и дължимост
на неустойка при неизпълнение, се основават на нищожна клауза, както признава и
самият ответник.
Изначалното предвиждане на неустойка в размер по – висок от предоставения
заем – 1400 лева, която да се кумулира към погасителните вноски, води до извод, че тя
представлява единствено скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън
присъщите й функции. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на
вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника,
съответно - риска при предоставяне на заема към сключване на договора, като
съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение. Включена към
погасителните вноски, тя всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва и
представлява сигурна печалба за заемодателя.
Клаузата за дължимостта й е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.
Критериите дали е налице нищожност на неустойка, поради противоречие с
добрите нрави, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС, а именно – когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции. Съгласно дадените разяснения в мотивите на ТР, за спазването
на добрите нрави по иск за дължимост на неустойка, съдът следи служебно.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки
конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени
критерии, като - естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение;
обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи;
вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена;
съотношението между нейния размер и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението /виж Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т.
о./.
Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може
да изпълнява и наказателна функция.
Така, както е уговорена, неустойката в случая е предназначена единствено да
санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение
има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на заетата сума.
2
Размерът на неустойката надвишава предоставения заем.
Видно е, че такава уговорка изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на
чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост и
излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят
определя. Действително няма пречка размерът й да надхвърля вредите от
неизпълнението. В случая обаче, няма адекватен критерий за преценка на това
надвишаване, доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава изпълнението на
вторично задължение. Един вид обезпечава изпълнението на задължението за
обезпечаване на главното задължение. Т.е. и санкционната функция е вън от предмета
на задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не води
до претърпяването на вреди. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да
дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя и
до увеличаване на подлежаща на връщане сума със значителен размер, което е в
контраст с всякакви разумни граници на добрите нрави и не се толерира от закона. Тя
драстично нарушава принципа на справедливост и не държи сметка за реалните вреди
от неизпълнението /в т. см. Решение № 74 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 541/2010
г., IV г. о., ГК/.
При изготвянето на доклада по делото, съдът е указал на ответника, че е негова
доказателствената тежест да установи валидността на клаузата за неустойка. У него
лежат и неблагоприятните последици от непровеждането на доказване относно този
факт.
Тъй като противоречието между клаузата и добрите нрави е налице още при
сключване на договора, не е налице валидно неустоечно съглашение и според чл. 26,
ал. 1, вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази част договорът не е пораждал правно действие.
Нищожността на клаузата е пречка за възникване на задължение по нея.
Предвид изложеното, предявеният иск е основателен и доказан, при което следва
да бъде уважен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл.
80 ГПК и доказателства за плащане на 75,04 лева - дължима ДТ.
Претендира се и адв. възнаграждение. Представен е ДПЗС, в който е уговорено
защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 3, пр.2 ЗАдв.
Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна
е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този
размер, съобразно чл. 7, ал.2, т.2 НМРАВ /отм./, възлиза на 361,32 лева, която следва
да се присъди лично на пълномощника.
3
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Н. Д. Б., ЕГН
********** и „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, че клаузата на чл. 6.6 от сключения
помежду им договор за паричен заем № .... от 13.05.2022 г., уреждаща задължение за
плащане на неустойка, е недействителна.
ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7 да плати на Н. Д. Б., ЕГН
**********, с адрес: ...., сумата от 75,04 лева /седемдесет и пет лева и четири
стотинки/ - разноски по делото.
ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1,
т. 3, пр.2 ЗАдв, да плати на а. М. В. М., с адрес: ...., сумата от 361,32 лева /триста
шестдесет и един лева и тридесет и две стотинки/ - адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ищеца Н. Д. Б. в производството по настоящото
дело.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4