№ 9055
гр. София, 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:М.Ш
при участието на секретаря Г.Х
като разгледа докладваното от М.Ш Гражданско дело № 20221110125102 по
описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от ЗК „.....................“ АД
против Е. Н. И. иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 500, ал. 2 КЗ за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от сумата 1 120,00
лева - заплатено от заявителя застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски
във връзка с ПТП от 30.10.2017 г. в 23,55 часа в гр. Ловеч на кръстовище между
**************************, ведно със законна лихва за период от 17.11.2021 г. до
изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение от 09.12.2021 г. по
гр.д. № 65 748/2021 г. по описа на СРС, 66 състав.
Претендира разноски.
Ищецът твърди, че относно ГО на водача – ответника на МПС .........................о
рег. № СА ...................... КВ е сключена застраховка по полица № BG 22
............................./19.07.2017 г., като в срока на покритието на 30.10.2017 г. в 23,55 часа
в гр. Ловеч на кръстовище между ************************** ответникът като водач
на МПС .........................о рег. № СА ...................... КВ е реализирал ПТП с друго МПС
...................... рег. № ......................... . Виновен за ПТП е ответникът, който не пропуска
движещия се предимство. По предявена от собственика на МПС ...................... рег. №
......................... претенция от ищеца е заплатена сумата от 1100 лв. – застрахователно
обезщетение, сторени са и 20 лв. ликв. разноски. Ответникът към датата на ПТП се
твърди да е управлявал МПС без валидно СУМПС/ СУМПС е отнето.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не е подал отговор на исковата молба.
Възражението е немотивирано.
Със становище по искова молба с вх. № 74353 от 17.03.2023 г. ответникът
твърди, че е придобил правоспособност за управление на МПС, има издадено СУМПС
от 2017 г., което към процесната дата е било не е било иззето. Твърди, че притежава
1
валидно СУМПС. Оспорва да са връчвани каквито и да било актове за отнемане на
контролни точки или други санкции. Оспорва да има влязло в сила наказателно
постановление, както и принудителна административна мярка.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
закона, намира следното.
С приетия по делото доклад, приет при липса на възражения, е отделено като
безспорно, към датата на ПТП гражданската отговорност на водача на МПС
.........................о рег. № СА ...................... КВ е била застрахована при ищеца по полица;
наличието на виновно противоправно поведение на ответника - водач на МПС
.........................о рег. № СА ...................... КВ, по отношение на увредения при
причиняване на ПТП от 30.10.2017 г. в 23,55 часа в гр. Ловеч на кръстовище между
**************************; вида и размера на причинените вреди на МПС
...................... рег. № ........................., както и че те се намират в причинно – следствена
връзка с ПТП; както и че ищецът заплатил сумата от 1 100 лв. на собственика на
увреденото МПС.
Тези обстоятелства се установяват и от писмените доказателства. Видно от
полица № BG/22/............................. от 19.07.2017 г. гражданската отговорност на водача
на МПС .........................о рег. № СА ...................... КВ е била застрахована към датата на
ПТП при ищеца. Установява се от протокол за ПТП, който не е оспорен, че ПТП е
настъпило вследствие на нарушаване на правилата за движение по пътищата от страна
на ответника. На дата 30.10.2017 г. в 23,55 часа в гр. Ловеч на кръстовище между
************************** управляваното от ответника МПС .........................о рег.
№ СА ...................... КВ не е пропуснало движещото се по път с предимство МПС
...................... рег. № ........................., вследствие на което двете МПС се сблъскват. По
този начин с поведението си ответникът е нарушил разпоредбите на чл. 50, ал. 1 вр.
чл. 47 ЗДвП, според които на кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите
пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с
предимство, като се движат с такава скорост, че при необходимост да могат да спрат и
да пропуснат участниците в движението, които имат предимство. Видно от протокола
за ПТП от 30.10.2017 г. е съставен акт за установяване на административно нарушение
№ 870905, който не е представен по делото.
Видно от ликвидационната преписка собственикът на увреденото МПС
...................... рег. № ......................... е предявил претенция пред ищеца и по щета №
1001-5000-17-306466/1 му е изплатено обезщетение за претърпените имуществени
вреди в размер на 1100 лв. с преводно нареждане от 17.04.2018 г. Сторени са и
ликвидационни разноски от 20 лева.
В тежест на ищеца е възложено да докаже предпоставките по чл. 500, ал. 2 КЗ,
според който застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с
платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното превозно средство,
когато не притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно
превозно средство, или на което временно е отнето свидетелството за управление на
моторното превозно средство.
2
Видно от Служебна бележка от СДВР отдел „ПП“ с рег. №
000000000000000000000000 от 18.12.2017 г. ответникът е придобил правоспособност
да управлява МПС кат. В с протокол № 322/26.10.1999 г., като е издадено СУМПС №
..................../08.12.2017 г., валидно до 05.05.2021 г. за кат. АМ и В. Видно от същата
служебна бележка към датата на ПТП – 30.10.2017 г., горепосоченото СУМПС на
ответника е било със статус „отнет/иззет“, причина – „обявен за изземване документ“.
Следователно към датата на ПТП ответникът е бил правоспособен водач – с
издържан изпит и издадено СУМПС; няма данни да му е наложена ПАМ и СУМПС
реално да е отнето временно. Правоспособността не е загубена вследствие на това, че
към момента на ПТП свидетелството за управление на МПС е със статус „отнет/иззет“.
Ищецът не ангажира доказателства, с които да докаже, че ответникът действително е
бил с временно отнето СУМПС. Искът е неоснователен.
При този изход на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат сторените
разноски изцяло. Представен е документ за изплащане на адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лв. Направено е възражение за прекомерност, което съдът счита за
основателно. Минималното адвокатско възнаграждение при материален интерес от
1 120 лв. възлиза на 412 лв., поради което съдът, отчитайки липсата на правна и
фактическа сложност на делото, определя адвокатско възнаграждение в размер на 420
лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от ЗК „.....................“ АД с ЕИК
*****************, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „-------------”
№ 51Д, против Е. Н. И. ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.
„******************“, бл./№ 8А, сутерен, иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 500, ал. 2 КЗ за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от от 1 120 лв. -
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, дължими по застраховка ГО
№ BG/22/............................. от 19.07.2017 г. за нанесени имуществени вреди на МПС
...................... рег. № ........................., настъпили в резултат на ПТП, реализирано на
30.10.2017 г. в 23,55 часа в гр. Ловеч на кръстовище между
************************** по вина на водача на МПС .........................о рег. № СА
...................... КВ - ответника, който се твърди да е управлявал моторното превозно
средство при временно отнето СУМПС и без да притежава правоспособност за
управление на съответната категория моторно превозно средство, ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 17.11.2021 г., до окончателното й погасяване.
ОСЪЖДА ЗК „.....................“ АД с ЕИК *****************, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „-------------” № 51Д, да заплати на Е. Н. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. „******************“, бл./№ 8А, сутерен, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 420 лв., представляваща разноски пред
настоящата инстанция.
3
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4