ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№1098
17.05.2016 г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, X състав, в закрито заседание на седемнадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Арнаучкова
ЧЛЕНОВЕ: Пламен Чакалов
Кирил Петров
като разгледа докладваното от мл. съдия Петров в. ч. гр. д. № 1167/2016 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 538 във вр. чл. 274 - 278 ГПК.
С oпределение № 3473 от 19.04.2016 г., постановено по ч. гр. д. № 4073/2016 г. по описа на Пловдивски районен съд, XIV гр. с., е оставено без уважение направеното от „Професионален футболен клуб- Локомотив Пловдив – 1926“ АД искане за даването на разрешение за сключването на договор с избрана от дружеството банка за откриването на специална банкова сметка, ***0.43 лева, съставляваща задължения към г-н Ж.Т., както и направеното при условията на евентуалност искане за овластяването и разрешаването на дружеството да сключи с нотариус с район на действия ПРС, споразумение по чл. 25а ЗННД за откриването на специална банкова сметка, ***0.43 лева, съставляваща задължения към г-н Ж.Т..
Постъпила е частна жалба от „Професионален футболен клуб- Локомотив Пловдив – 1926“ АД, чрез процесуалния му представител адв. Н.Ш.. Излагат се доводи, че постановеното от районния съд определение е неправилно и необосновано. Посочва се, че банките като търговски субекти не само не са длъжни, но могат и откажат откриването на банкова сметка ***ичините за това /арг. чл. 2, ал. 6 Наредба № 3 от 16.07.2009 г./. Твърди се, че молителят и към настоящия момент разполага с необходимата сума, съставляваща непогасени задължения към Ж.Т., и е готов да заплати същата веднага лично или на упълномощен негов представител или по посочена банкова сметка, ***е от страна на кредитора. Намира за необоснован и изводът на първоинстанционния съд, че може да се разкрие акредитивна сметка. Моли се за отмяна на обжалвания съдебен акт и уважаване на направеното главно, респ. евентуално искане от страна на молителя.
Пловдивски окръжен съд при извършена служебна проверка за допустимостта на производството намира, че частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Първоинстанционният съд е намерил така подадената молба за неоснователна, тъй като в разпоредбата на чл. 2, ал. 5 във вр. с ал. 4 от Наредба № 3 от 16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и използване на платежни инструменти, изрично била предвидена възможността за откриването на сметка в полза на трето лице, като договорът се подписвал от лицето, което открива сметката. Намерил е, че вътрешния ред за откриването на такава сметка в полза на трето лице бил организационен въпрос, но не нормативна пречка. Поради това заключил, че страната била свободна да сключи договор с търговска банка без за това да й бъде давано разрешение от съда. Изрично районният съд е посочил и разпоредбата на чл. 6, ал. 3, т. 6 от Наредба № 3 от 16.07.2009 г., касаеща акредитивната сметка. Относно евентуалното искане същият е посочил, че разпоредбата на чл. 25а ЗННД е неприложима към настоящата хипотеза.
Основният спорен въпрос по настоящото производство се свежда до обстоятелството дали хипотезата на чл. 97, ал. 1, изр. 2 ЗЗД изключва приложимостта на чл. 97, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, т. е. дерогира ли улесненият ред за предаване на пари, ценни книжа и ценности общата възможност за предаване на вещи в подходящо място определено от районния съд или двете предвидени хипотези в разпоредбата на чл. 97, ал. 1 ЗЗД са при условията на алтернативност.
Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че молителят разполага с достатъчно възможности да изпълни задължението се, както самият той намира за правилно и без разрешение от съда /арг. от разпоредбите на чл. 2, ал. 5 във вр. с ал. 4 Наредба № 3 от 16.07.2009 г., както и чл. 425, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 97, ал. 1, изр. 2 ЗЗД/. Това обаче само по себе си не изключва приложимостта на общия ред за предаване на дължимото по смисъла на чл. 97, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Аргументите за това не се свеждат само до възможността доставчикът на платежни услуги да откаже сключването на договор за откриване на сметка в полза на трето лице без да обосновава причини /виж чл. 2, ал. 6 Наредба № 3 от 16.07.2009 г./.
На първо място буквалното тълкуване на чл. 97, ал. 1, изр. 2 ЗЗД не изключва приложимостта на общия ред. Употребеният от законодателя съюз „и”, оставя впечатлението за една допълнителна, алтернативна възможност при пари, ценни книги и ценности. Разпоредбата на чл. 97, ал. 1, изр. 2 ЗЗД е изцяло в интерес на длъжника, като цели да му предостави повече оперативност и бързина, за да се освободи от отговорност и да минимизира, доколкото е възможно, произтеклите до момента от неизпълнението неблагоприятни последици. Следователно от преценката на длъжника зависи дали той ще се ползва от този по улеснен ред или ще предпочете общия ред за освобождаване от собствената си забава.
На следващо място според чл. 2 ГПК съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. Основният принцип на дължимост на защита и съдействие е важим дори с още по-голяма сила при охранителните производства.
Не на последно място, стеснителното тълкуване на разпоредбата на чл. 97, ал. 1, изр. 2 ЗЗД би могло до доведе до невъзможност длъжникът да се освободи от собствената си забава purgation morae при задължение за предаване на пари, ценни книги и ценности и наличен отказ от страна на банката за сключване на договор за откриване на сметка в полза на трето лице. Тълкуване недаващо възможност на длъжника да се освободи от задължението си, поставяйки кредитора в забава, не намира упора в закона и поставя длъжниците, които дължат предаване на вещи извън посочените в изр. 2 в привилегировано положение.
Поради всичко изложено, настоящият съдебен състав намира, че длъжникът сам може да избере дали да се възползва от улеснената възможно предвидена в чл. 97, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, или да поиска издаването на охранителен акт от съда по общия ред на чл. 97, ал. 1, изр. 1 ЗЗД при дължимост на пари, ценни книги и ценности. Двете възможности са предоставени в условията на алтернативност, и само от волята на длъжника зависи коя от двете възможности ще предпочете.
За да се даде разрешение за предаване на дължимото длъжникът следва да докаже и една материалноправна предпоставка, а именно забавата на кредитора. В подадената молба се твърди, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по което има неплатени задължения за трудови възнаграждения към Ж.Т. в размер на 21 570.43 лева. Трудовото правоотношение било прекратено на основания чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Налице са и твърдения в подадената молба, че лицето Ж.Т. е бил поканено да получи дължимата му се сума от касата на молителя, но същият е отказал. Посочено е и, че от същият е поискано да предостави банкова сметка, ***.53 лева, но такава не е била дадена.
С оглед на тези твърдения и характера на охранителното производство следва да бъде дадено поисканото разрешение за сключването на договор с избрана от дружеството банка за откриването на банкова сметка, ***0.43 лева, съставляваща задължения към г-н Ж.Т.. Естествено при евентуалните бъдещи спорове между кредитор и длъжник исковият съд на собствено основание ще преценява налице ли е забава на кредитора и точно изпълнение по смисъла на чл. 63, ал. 1 ЗЗД, от което ще зависи и дали длъжникът се е освободил от собствената си забава.
Поради уважаването на главното искане, то евентуалното такова не следва да бъде разглеждано, тъй като не е настъпило условието за това. При това положение първоинстанционният съдебен акт следва да бъде отменен, а на молителя да бъде разрешено да открие банкова сметка *** на Ж.Т., по която да бъде депозирана сумата от 21 570.43 лева. Тъй като съобразно чл. 97, ал. 1, изр. 1 ЗЗД съдът определя мястото за пазене, то настоящият състав намира, че посочената сума следва да бъде депозирана по влогова сметка в полза на трето лице с избрана от молителя банка. В този смисъл искането за специална ескроу сметка не обвързва съда по никакъв начин.
На основание чл. 537, ал. 1 ГПК, настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Така мотивиран Пловдивски окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ oпределение № 3473 от 19.04.2016 г., постановено по ч. гр. д. № 4073/2016 г. по описа на Пловдивски районен съд, XIV гр. с., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
РАЗРЕШАВА на „Професионален футболен клуб-Локомотив Пловдив – 1926“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, кв. Лаута, ст.
Локомотив, представлявано от изпълнителния директор В.Л.Р. да сключи договор с
избрана от дружеството банка за откриването на банков влог в полза на Ж.Т.,
роден на *** г., гражданин на Република Македония, по който да бъде депозирана
сумата от 21 570.43 лева, съставляваща задължения към Ж.Т., съобразно
изготвена Справка – Извлечение от ведомостите за заплати за излатените или
неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения, изготвена по реда на чл.
128, т. 3 КТ.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: