№ 161
гр. гр.Монтана, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20211630101547 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 и т.3 от КТ и чл.128 КТ.
Ищцата В.П. твърди, че на 04.01.2021 година започнала работа по
програма за трудова заетост със съдействието на бтм” при ответника.
Била назначена на длъжност „продавач – консултант” на 4 часов работен
ден по график. Мястото на работа било определено в магазин от типа
ххххххххххх”, находящ се в ххххххххххх Твърди, че работела и в съботните
дни. На 01.02.2021 година работното място било променено, без за това да
е изисквано предварителното й съгласие, на Кооперативния пазар. Към нея
било поставено изискване да реализира определен оборот на ден. На
09.03.2021 година при нея дошъл работодателят В М и поискал да му
предаде ключовете от обекта. Заявил, че поради ниския оборот, средствата
едва достигат за нейното възнаграждение. Поискал от нея да подаде молба
за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, което тя не
сторила. Тъй като не разполагала с ключове от обекта, практически била в
невъзможност да изпълнява трудовите си задължения. Затова написала
обяснения, които депозирала в БТ – Монтана и в счетоводството на
работодателя. На 29.03.2021 година, преминавайки покрай търговския
обект на ответника, последният отново поискал от нея да подаде молба за
напускане по взаимно съгласие. Възникналият конфликт между двамата бил
преустановен от органите на реда. На 06.04.2021 година постъпила за
лечение, поради влошено здравословно състояние. На 06.04.2021 година
ответникът издал заповед 4, с която наложил наказание дисциплинарно
1
уволнение за нарушение на чл.190, ал.1, т.2 КТ – неявяване на работа без
основателна причина за периода 09.03 – 19.03.2021 година. Въз основа на
тази заповед на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ била издадена заповед
8/31.05.2021 година за прекратяване на трудовото правоотношение поради
наложеното наказание дисциплинарно уволнение. Ищцата твърди, че двете
заповеди са незаконосъобразни, тъй като причината за неявяване на работа
е в работодателя.
Моли съда, да постанови решение, с което за незаконно наложеното
й дисциплинарно наказание и уволнение и да осъди ответника да заплати
сумата от 2000.00 лева на основание чл.225, ал.1 КТ за времето, през което
е останала без работа поради незаконното уволнение, както и сумата от
1300.00 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за
месеците март, април и май 2021 година. Претендира и направените в
производството разноски.
В срока за отговор ответникът В В М М взема становище за
неоснователност на предявения иск. Оспорва твърденията на ищцата
досежно промяната на мястото на работа и трудовата заетост в почивни
дни. Въвежда твърдения за недобросъвестно изпълнение на трудовите
задължения от страна на ищцата, изразяващи се в неспазване на
работното време. Поддържа като законосъобразни цитираните по – горе
заповеди, чиято отмяна се претендира – за налагане на дисциплинарно
наказание и съответно уволнение. Твърди, че ищцата не се е явила на работа
в нито един от дните след 09.03.2021 година. По отношение на
осъдителните искове – възразява за нередовност при предявяването им
поради неуточнен период за иска по чл.225 КТ и неуточнени по месечно
размери по иска по чл.128 КТ. Възразява и по основателността им :
обезщетение по чл.225 КТ не се дължи, ако уволнението е законосъобразно, а
възнаграждение по чл.128 КТ няма как да е дължимо при липса на престиран
труд. В случй, че съдът постанови присъждане на суми в полза на ищцата
по някой от исковете, прави възражение за прихващане със сумата от
325.00 лева, дължима като обезщетение по чл.221 КТ. Моли съда с
решението си да отхвърли предявените искове, като претендира и
присъждане на сторените в производството разноски.
В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители
поддържат доводите си. В хода на съдебното дирене са събрани писмени
доказателства, изслушани са показанията на свидетели. От тях се
установиха следните факти :
Трудовото правоотношение между ищцата и ответника е възникнало
на 04.01.2021 година. Ищцата заемала длъжността „продавач –
консултант” в обект на ответника. Работела на ч4 часов работен ден – до
обяд, след обяд работел собственикът на ЕТ. На 09.03.2021 година между
двамата възникнал спор. След тази дата няма спор между страните, че
ищцата не е изпълнявала трудови функции. Няма спор и в твърденията им,
че работодателят е заявил на ищцата, че ако не иска да работи по – добре
2
да ну върне ключовете за обеката и да подаде молба за напускане, както и че
именно тогава ищцата е предала ключовете си. На 29.03.2021 година минала
„инцидентно” (твърдение от исковата молба) покрай търговския обект и
отново възникнал скандал между двамата, при който се намесили и
органите на реда. Работодателят е поискал обяснения от ищцата за
неявяването й на работа за периода 09.03.-12.03.2021 година, както и по –
късно за периода 09.03.2021 – 19.03.2021 година. Ищцата е депозирала
обяснения, в които по същество е изразила несъгласие с организацията на
работа. На 06.04.2021 година работодателят издал Заповед 4/06.04.2021
година за налагане на наказание „дисциплинарно уволнение” на ищцата. В
заповедта изрично било вписано, че след получаване на копие от заповедта,
ще бъде издадена последваща заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ. Узнавайки, че на същата
дата – 06.04.2021 година ищцата е приета в болнично заведение,
работодателят изискал от ИТ разрешение за прекратяване на трудовото
правоотношение на посоченото основание. След получаване на разрешение е
издадена Заповед 8/31.05.2021 година за дисциплинарно уволнение. (В
исковата молба ищцата твърди, че заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание 4/06.04.2021 година е отменена от работодателя с последваща
заповед 7, тъй като узнал факта за нейното болнично лечение. В тази
насока са и показанията на св.Д.Младенова, ръководеща счетоводството на
работодателя. По делото обаче такава заповед не е представена.)
При така установените по делото факти, основният спор между
страните се свежда до това, извършено ли е твърдяното от работодателя
тежко нарушение на трудовата дисциплина. Поради липса на спор между
страните, че уволнителната заповед е издадена от компетентно лице в
кръга на правомощията му и в предписаната от закона форма, то съдът не
излага мотиви в тази насока.
От събраните по делото доказателства, съдът намира, че е налице
извършено от ищцата нарушение на чл.190, ал.1, т.2 КТ – не се е явила на
работа повече от два последователни дни, за което не е посочила
уважителни причини. Заявеното от нея, че е върнала ключовете, поради
което не е била в състояние да влезе в обекта, съдът намира за
несъстоятелно. Възникналият конфликт между ищцата и работодателя на
09.03.2021 година, при който е предала ключовете си, не я освобождава от
задължението да се яви на работното място, за да упражнява трудовите
си функции. Ищцата не твърди и не доказва, да е била възпрепятствана да
полага труд; не установява и да е правила опити за изпълнение на
трудовите си задължения. Напротив. Самата тя заявява, че едва на
29.03.2021 година преминала „инцидентно” край търговския обект. От
друга страна работодателят е предприел действия да изясни отсъствието
й още на третия ден – поискал е първото обяснение на 12.03.2021 година.
Ако ищцата е имала желание да полага труд, то най – естествената и
логична реакция от нейна страна е била да предприеме действия по
3
изясняване на противоречията поне към момента на получаване на искането
за даване на обяснения и най – малкото да се яви на работа. След като
работодателят не е получил доказателства, установяващи уважително
отсъствие от работа, последният е издал заповед за налагане на
дисциплинарно наказание по чл.190, ал.1, т.2 КТ. След издаване на тази
заповед е узнал за факта на заболяване на ищцата и е предприел действия за
изпълнение на процедурата по чл.333 от КТ.
Процедурата по реализиране на закрилата по чл.333 от КТ е
задължителна за работодателя. Съгласно разпоредбата на чл.344, ал.3 от
Кодекса, при нарушение на тази процедура, съдът отменява атакуваната
заповед без да разглежда спора по същество. Правото на работодателя да
прекрати трудовото правоотношение с работника е потестативно по своя
характер и поражда действие с достигане на изявлението до адресата. Към
този момент следва да се преценява и дали това потестативно право е
правилно упражнено, т.е. била ли е налице закрила по чл.333 от КТ и
изпълнена ли е процедурата по нейното реализиране. По делото не се
събраха доказателства и не се разви спор по въпроса дали ищцата се ползва
от специалната закрила на закона или не, но пък е налице разрешение от ИТ,
дадено преди датата на уволнението. Ето защо съдът приема и че не е
нарушена процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение.
При констатирано нарушение на трудовата дисциплина по чл.190,
ал.1, т.2 КТ, за което Кодексът предвижда наказание дисциплинарно
уволнение и спазена процедура по налагане на наказанието, съдът намира
предявения иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ за неоснователен.
Неоснователен с оглед горното се явява и иска с правно основание
чл.344, ал.1, т.3 КТ, тъй като една от предпоставките за успешното му
провеждане е да бъде установено именно незаконност на уволнението.
Ищцата е предявила и иска за заплащане на трудово възнаграждение
за периода март - май.2021 година. Мотивът да претендира трудово
възнаграждение е, че в този период трудовото правоотношение не е било
все още прекратено. Този иск съдът намира също за неоснователен.
Наличието на трудово правоотношение не е абсолютна предпоставка за
заплащане на трудово възнаграждение. Следва да е полаган труд и то при
добросъвестно изпълнение на трудовите задължения. Както се установи по
делото за периода след 09.03.2021 година ищцата не се е явявала на работа
и не е престирала труд. За времето 01.-09.03.2021 година дължимото
трудово възнаграждение е изплатено, видно от представените от
ответника и не оспорени от ищцата счетоводни документи.
С оглед този изход на делото, ищцата е освободена от заплащане на
ДТ и разноски в производството, но дължи разноски на ответната страна –
в случая за заплащане на възнаграждение за процесуално представителство.
Направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар е
неоснователно. Възнаграждението е съобразено с минималните размери по
4
Наредба 1 и предявените за разглеждане три иска.
По горните съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Й. П. с ЕГН ********** от град
ХХХХХХХХХХХХХХХ искове за признаване на уволнението и отмяна на
дисциплинарното наказание по чл.344, ал.1, т. КТ; за заплащане на
обезщетение за времето, през което е останала без работа поради
незаконното уволнение по чл.344, ал.1, т.3 КТ и за заплащане на трудово
възнаграждение за периода м.март – май 2021 година срещу В ВМ
ХХХХХХХХХХХХХХХ представляван от В Й М със седалище и адрес на
управление ХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА В. Й. П. с ЕГН ********** от град ХХХХХХХХХХХХХХХ ДА
ЗАПЛАТИ на В ВМ ХХХХХХХХХХХХХХХ представляван от В Й М със
седалище и адрес на управление ХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ сумата от 650.00
лева направени в производството разноски.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок,
считано от 28.10.2021 г.
Решението е обявено на 28.10.2021 година.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5