РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Пловдив, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Н. Божилов
като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Наказателно дело за
възобновяване № 20235000600085 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.
С Протоколно определение № 2/05.01.2023г. по ЧНД № 611/2022г. на
РС – Карлово спрямо осъдения И. Г. Н., на основание чл. 306, ал.1, т.1 от
НПК, вр. чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК е извършено групиране на
наложените му наказания, първо по НОХД № 983/2020г. на РС – Пловдив, по
НОХД № 3018/2021г. на РС – Пловдив, по НОХД №1090/2021г. на РС –
Пазарджик и по НОХД № 131/2020 г. на РС – Карлово, като му е наложено
едно, общо, най-тежко наказание от 2 години и 8 месеца „Лишаване от
свобода“, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим и второ по
НОХД № 127/2014г. и НОХД № 969/2014г., двете на РС – Пазарджик, като му
е наложено едно, общо и най-тежко наказание от 1 година и 6 месеца
„Лишаване от свобода“, което да се изтърпи при първоначален „строг“
режим, към което е на основание чл.23, ал.3 от НК е присъединено и
наказанието „глоба“ по второто от тях в размер на 1500 лева. Определението
не е обжалвано и е влязло в законна сила към 20.01.2023г.
1
В шестмесечен срок от влизането на последното в сила, на 15.02.2023г.
е постъпило искане до ВКС от осъдения И. Н. за възобновяване на
наказателното производство като се твърди, че са били допуснати съществени
процесуални нарушения по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, свързани с
постановения съдебен акт в нарушение на материалния и процесуален закон.
С Разпореждане от 20.02.2023г. на Л.П. – зам. председател на ВКС и
ръководител на Наказателната колегия е преценено, че молбата за
възобновяване на осъдения И. Г. Н. е с правно основание по чл. 422, ал.1, т.5
от НПК и се разглежда от съответния апелативен съд, когато актът по чл.419
от НПК е постановен от районен съд или от окръжен съд като въззивна
инстанция, с изключение на новите присъди, като е отказано образуването на
производство по възобновяване и делото е изпратено по компетентност на
настоящия съд.
В молбата на осъденото лице се акцентира, че с постановеното
определение незаконосъобразно е извършено групиране на всички наложени
му наказания, като е приведено в изпълнение и условното му осъждане по
НОХД № 127/2014г. и НОХД № 969/2014г. на РС – Пазарджик, въпреки
настъпилата реабилитация на основание чл.86, ал.1, т.1 и т.3 от НК, според
бюлетина му за съдимост. В този смисъл са визирани допуснати нарушения
на материалния закон, съществени процесуални нарушения, довели до
наложено му несправедливо наказание като касационни основания по чл.348,
ал.1, т.1-3 от НПК. Затова се иска отмяната на определението, като да не
изтърпява и наказанието лишаване от свобода, по което е бил реабилитиран.
Настоящият състав, с оглед указанията на ВКС, изиска липсващото в
кориците на настоящото дело ЧНД № 1478/2022г. на Районен съд –
Пазарджик, по което е постановено Определение от 02.12.2022г. по реда на
чл. 306, ал.1, т.1 от НПК.
Осъденият И. Н. се явява лично и със служебен защитник – адв. Г. от АК
- Пловдив, като моли да се уважи искането им за възобновяване на
наказателното производство с отмяна на сключеното споразумение и
оправдаването му по повдигнатото обвинение.
Прокурорът от АП - Пловдив намира искането за основателно, тъй като
от районния съд е било допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, довело до неправилно приложение и на материалния закон.
2
Първоначално с присъда на Пазарджишкия районен съд по нохд №
131/2020г. е приложена разпоредбата на чл.68 от НК по отношение на
наложеното наказание от 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода по нохд №
969/2014г. При направеното групиране от карловския районен съд са били
определени две самостоятелни вериги, като в първата са включени нохд №
963/20г. на РС - Пловдив, нохд № 318/21г. на РС – Пловдив, нохд № 1090/ на
РС – Пазарджик и нохд № 131/20г. на РС – Карлово. На второ място, по нохд
№ 124/14г. и нохд № 969/14г. двете по описа на РС-Пазарджик, вече е било
налично групиране от предходен съд в П., като е било излишно да се прави
допълнително и да се включва в диспозитива на карловския съд. В този
случай, макар и в обстоятелствената част да е разсъждавано за приложението
на чл.68 от НК, в диспозитива няма произнасяне в тази насока, с което е
налице противоречие между мотиви и диспозитив на определението. В
резултат на така допуснатите от съда две нарушения предлага производството
да се възобнови.
Пловдивският апелативен съд, след като взе предвид изложените в
искането доводи, съобрази становищата на страните и извърши проверка
за правилността на постановеното и влязло в законна сила определение,
намира за установено следното:
Искането на осъдения Н. е основателно.
Основните оплаквания са насочени в две насоки – за допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила в произнесеното
определение на районния съд, довело до неправилно приложение и на
материалния закон.
Определението е постановено по постъпило искане от РП – Карлово по
реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК да се извърши групиране на наложените на
осъдения И. Г. Н. наказания - с присъда № 499/23.06.2020г. по НОХД №
9083/2020г. по описа на РС – Пловдив, с присъда №104/19.10.2021г. по НОХД
№ 3018/2022г. на РС – Пловдив, с определение за одобряване на
споразумение № 239/14.10.2022г. по НОХД № 1090/2021 г. на РС-Пазарджик
и с присъда № 260027/04.11.2021г. по НОХД № 131/2020г. на РС – Карлово,
която последна е влязла в сила. Затова и извършеното групиране на
наложените наказания на Н. с Определение № 815/02.12.2022г. по ЧНД №
1478/2022г. от РС – Пазарджик по предходните по ред дела, не е приведено в
3
изпълнение, в очакване произнасянето на РС – Карлово.
След провеждането на открито съдебно заседание с участието на
страните, с протоколно определение №2/05.01.2022г. по ЧНД № 611/2022г.
Районен съд – Карлово е обсъдил отново наличните осъждания на И. Н., като
неправилно е решил освен по поисканите от прокурора наказания, да прецени
отново, дали са налице условията за групиране и на наложените наказания по
НОХД № 124/14г. и НОХД № 969/14г. двете по описа на РС – Пазарджик. За
тях, обаче има налице влязъл в сила съдебен акт - присъда по НОХД №
969/2014г. на РС – Пазарджик по отношение на предпоставките по чл.25, ал.1,
вр. чл.23, ал.1 от НК, като наложеното общо и най-тежко наказание от 1 г. и 6
месеца лишаване от свобода, на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено
за изпитателен срок от 4 години. Без да се съобрази с това обстоятелство, в
обстоятелствената част на определението на Карловския районен съд е
отбелязано, че на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК се определя
отново едно общо и най-тежко наказание по НОХД № 124/14г. и НОХД №
969/14г. двете по описа на РС – Пазарджик от 1 г. и 6 месеца лишаване от
свобода, което ще следва да се изтърпи от осъдения Н. отделно, защото в
рамките на изпитателния му срок са извършени деянията част от другата
кумулативна верига – по НОХД №3018/2021г. на РС – Пловдив и по НОХД №
131/2020г. на РС – Карлово, т.е. се визират условията на чл.68, ал.1 от НК. Но
последното не е посочено в диспозитива на определението, където е отразено
само налагането на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК на едно общо и
най-тежко наказание от 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода, т.е. очевидно е
налице противоречие между обстоятелствена и диспозитивна част от
съдебния акт по отношение на приложимата разпоредба на материалния
закон, което съставлява съществено процесуално нарушение.
По другата кумулативна верига за наложените на осъдения Н. наказания
по нохд № 9083/2020г. по описа на РС – Пловдив, по нохд № 3018/2022г. на
РС – Пловдив, по нохд № 1090/2021 г. на РС-Пазарджик и по нохд №
131/2020г. на РС – Карлово, макар и правилно да е определено едно общо и
най-тежко наказание лишаване от свобода, с оглед на така допуснатото
съществено процесуално нарушение, ще следва друг състав на карловския
районен съд да се произнесе отново по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК, след
което да прецени, дали да приложи разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК за
активиране на наложеното общо и най-тежко наказание по НОХД № 124/14г.
4
и НОХД № 969/14г. двете по описа на РС – Пазарджик от 1 г. и 6 месеца
лишаване от свобода.
В случая с тази отмяна не се влошава правното положение на осъденото
лице, за което е постановено да изтърпи отделно и така наложеното общо
най-тежко наказание, защото при евентуалното приложение на чл.68, ал.1 от
НК би се стигнало до същия резултат.
В този ред на мисли произнасянето на настоящия състав по отношение
на изложените други доводи в искането за възобновяване за нарушението на
материалния закон се явява безпредметно.
В заключение, искането на осъдения Н. е основателно по отношение на
съображението за допуснато съществено процесуално нарушение при
постановяването на атакуваното определение, същевременно с което е налице
и нарушение на материалния закон, като следва да бъдат упражнени
правомощията по чл.425, ал.1, т.1 от НПК за възобновяване на
първоинстанционното съдебно производство, а определението, с което е
извършено групиране на наказанията да бъде отменено.
Водим от изложените съображения, Пловдивския апелативен съд,
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА ЧНД № 611/2022г. по описа на Районен съд – Карлово.
ОТМЕНЯ Определение №2/05.01.2022г. по горепосоченото дело, като
го ВРЪЩА на първоинстанционния районен съд за ново разглеждане от друг
съдебен състав.
Да се върне ЧНД № 1478/2022г. на Районен съд – Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5