Р Е Ш Е Н И Е
№ 260106 31.03.2021 г. гр.С.З.
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, I-ви въззивен състав,
в
открито съдебно заседание, проведено на десети март две хиляди двадесет и първа
година,
в
следния съдебен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар: Таня Кемерова
като
разгледа докладваното от съдия Атанас Атанасов в.гр.д.№ 1049 по описа на
съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от Граждански
процесуален кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано
е по въззивна жалба на „Р.П.К.“ - гр. Ч. против решение № 25 от 24.02.2020 г., постановено по
гр.д. № 435/2018 г. по описа на
Ч.ски районен съд /ЧРС/, поправено с решение за поправка на очевидна фактическа
грешка от 05.11.2020 г.
Решението се обжалва като
недопустимо, евентуално като неправилно поради нарушение на материалния закон, на
съдопроизводствените правила и необоснованост.
Излагат се оплаквания, че
първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, т.к. се е произнесъл
по непредявен иск, предвид че в исковата си молба и в съдебното заседание ищецът е поддържал, че през 1987
г. са били извършени строително-монтажни работи – надстрояване на съществуваща
преди това Почивна база „М.“, която е била достроена със средства от страна на
Общински народен съвет – гр. Ч. /ОбНС-Ч./, т.е. процесният трети етаж от
сградата е построен от Държавата, съответно от Общината, а в решението си съдът
е приел, че Община Ч. е придобила правото на собственост чрез приращение.
Въззивникът счита, че ищецът не е въвеждал твърдения и не е заявявал като
придобивен способ за правото си на собственост приращението, нито пък е твърдял
кой е собственик на земята под сградата, съответно този въпрос не е бил
изследван.
Излагат се оплаквания, че
първоинстанционното решение е недопустимо и поради това, че ищецът не е имал
активна процесуална легитимация при депозиране на исковата си претенция. В тази
връзка се сочи, че към 1987 г. Община Ч. не е имала качеството юридическо лице
и не е било възможно да придобива собственост по някой от способите, посочени в
чл. 77 от ЗС, вкл. чл. 92 от ЗС, а в атакуваното решение съдът е признал, че
след построяването през 1987 г. на процесния етаж общината е негов собственик.
Досежно неправилността на
обжалваното решението се излагат оплаквания, че то е постановено в нарушение на
материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и необоснованост.
Сочи се, че извода на съда, че
Почивна база „М.“ е била изградена върху поземлен имот, държавна собственост, е
неправилен и необоснован, т.к. такива твърдения не са били въвеждани с исковата
молба, доказателства не са били събирани, указания на страните не са били
давани и въпреки това съдът превратно е достигнал до посочения извод.
На следващо място счита, че
първоинстанционният съд неправилно и необосновано е приел, че съгласно §7, ал.
1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА процесният етаж е станал общински, т.к. ищецът не е
твърдял да е станал собственик на процесния имот на посоченото в акта за частна
общинска собственост основание – чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗОС, идентичен на §7, ал.
1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА, както и не е доказал на коя от изброените в
разпоредбата хипотеза основава своята претенция за собственост по силата на
закона. Счита, че превратно районният съд е извел от свидетелските показания,
че процесният етаж е имал за предназначение битово обслужване на населението на
общината.
Досежно постановяването на
обжалваното решение при допуснато съществено процесуално нарушение се излага
оплакване, че в нарушение на императивната разпоредба на чл. 236, ал. 2 от ГПК
съдът не е обсъдил заявените по делото възражения на ответника: 1) че
процесният етаж не е годен обект на правото на собственост, тъй като не е
самостоятелно обособен, няма самостоятелно функционално предназначение, част от
помещенията не са били актувани за държавна собственост, поради което и не
могат да бъдат отписани от актовите книги, липсва покрив, сградата е
полуразрушена; 2) че не е установена идентичност между претендирания с исковата
молба имот, описания в актовете за държавна и общинска собственост имот и реално
съществуващия имот; 3) че процесният етаж не е построен със средства на ищеца
чрез надстрояване на построена преди това сграда; 4) че процесният етаж не е
бил заведен като дълготраен материален актив в Община Ч. още при въвеждането му
в експлоатация през 1987 г. и оспорването на удостоверение, представено към
исковата молба в тази насока; 5) за нищожност на договора за наем от 1988 г. и
анекса към него.
Досежно
необосноваността на обжалваното решение се излагат оплаквания, че първоинстанционният съд е игнорирал твърденията на въззивника
относно изпълнение на фактическия и правен състав на придобиване на
собствеността по силата на закона, а именно: чл.2, ал.3 от ЗОС, редакция ДВ, бр.44 от 21.05.1996 г. и че кооперацията
е станала собственик на сградата, включваща и процесния етаж трети, тъй като
същата е била построена със средства и сили на „Р.П.К.“ - гр.Ч., както и на представените от него
писмени доказателства и събраните свидетелски показания.
Претендира се въззивният съд да
прекрати производството по делото, респ. да отмени обжалваното решение и да
постанови друго, с което да отхвърли изцяло исковата претенция на Община Ч.,
както и присъждането на сторените разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК
е постъпил отговор на въззивната жалба от Община Ч., в който се излага
становище за неоснователността й като се оспорват всички твърдения в нея.
Въззиваемата страна счита, че по
делото няма спор относно индивидуализацията на спорната сграда, като според нея
въззивникът нито с отговора на исковата молба, нито в открито съдебно заседание
не е направил възражения за липса на идентичност между сградата, описана в
нотариалния му акт, и тази, описана в исковата молба. Изразява несъгласие с
аргументите против решението на районния съд относно собствеността върху
терена, върху който е построена сградата. Излага подробни съображения по всяко
от оплакванията за неправилност във въззивната жалба.
Поддържа, че процесният трети
етаж от почивната база е годен обект на правото на собственост, изграден е от
Общински народен съвет – гр. Ч. със средства на държавата, бил е собственост на
държавата и впоследствие по силата на закона правото на собственост е преминало
върху общината.
Моли съда да остави без уважение
въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение, като претендира
присъждането на сторените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК
не е постъпил такъв от въззиваемата страна „Б.Н.Л.“ ЕООД- гр.С..
В откритото съдебно
заседание въззивникът се представлява от пълномощник-адвокат чрез когото
поддържа въззивната жалба и пледира за обезсилване на обжалваното решение и
прекратяване на производството по делото, евентуално за отмяната му и
постановяването на ново, с което предявените пасивно субективно и кумулативно
обективно съединени искове бъдат отхвърлени. Претендира присъждането на
разноските пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемата Община
Ч. се представлява от пълномощник-адвокат, чрез когото оспорва въззивната жалба
и пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждането на
разноските пред настоящата съдебна инстанция.
Въззиваемото „Б.Н.Л.“ ЕООД- гр.С. – призовано по реда на чл.50, ал.2 от ГПК, не се
представлява от законен или процесуален представител.
След обсъждане твърденията и възраженията на страните, въз основа на
събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с искова молба от Община Ч. срещу
„РПК“-Ч. и „Б.Н.Л.“ ЕООД, с която са били
предявени пасивно субективно и кумулативно обективно съединени искове по чл.124,
ал.1 от ГПК и чл.108 от ЗС за признаване за установено по отношение на
ответниците, че ищцовата община е собственик на Почивна база „М.“-
целия трети етаж, със застроена площ от 505 кв.м (петстотин и пет квадратни
метра), намиращ се в сграда с идентификатор № 30819.98.650.2 (тридесет хиляди
осемстотин и деветнадесет, точка, деветдесет и осем, точка, шестстотин и
петдесет, точка, две), със застроена площ от 461 кв.м (четиристотин шестдесет и
един квадратни метра); брой етажи 3 (три); с предназначение: хотел, състоящ се
от: апартамент № 5 (пет) с югозападно изложение, състоящ се от стая (западна) с
размери 4,50/3,30 м., височина 2,70 м., под – мокет, таван – мазан, врата,
прозорец, балкон, входна блиндирана врата, стая (южна) с размери 4,0/3,40 м.,
височина 2,70 м., под – мокет, таван – мазан, врата, прозорец, антре с размери
2,60/1,20 м. и 2,10/1,20 м., под – мокет, таван – мазан, четирикрилен гардероб
и баня-тоалетна с фаянс седало и казанче, фаянсова мивка, фаянс по стените и
три броя радиатори /с парно отопление/ - по един във всяка една от стаите и в
банята; апартамент № 6 (шест) със
западно изложение, състоящ се от стая (западна) с размери 5,00/3,30 м.,
височина 2,70 м., под – мокет, таван – мазан, врата, прозорец, балкон, входна
блиндирана врата, стая (запад) с размери 4,50/3,30 м., височина 2,70 м., под –
мокет, таван – мазан, врата, прозорец за балкона, антре с размери 2,20/1,70 м.,
гардероб двукрил с надстройка и баня-тоалетна с фаянс под, седало, мивка и
казанче, фаянс по стените и три броя радиатори /с парно отопление/ - по един
във всяка една от стаите и в банята; апартамент № 7 (седем) с по-високо ниво,
състоящ се от стая (западна) с размери 5,10/3,50 м., височина 2,70 м., под –
мокет, таван – мазан, врата, прозорец за балкон, балкон, входна блиндирана
врата, антре с размери 2,30/1,80 м., височина 2,70 м., под – мокет, таван –
мазан, гардероб и баня-тоалетна, оборудвана с фаянс седало, мивка и фаянс
казанче; стая № 2 (две) с южно изложение, с размери 4,0/3,4 м., балкон, антре с размери 1,70/2,10 м. и баня-тоалетна;
стая № 3 (три) с южно изложение, с размери 4,0/3,4 м., балкон, антре с размери 1,70/2,10 м. и баня-тоалетна;
стая № 4 (четири) с южно изложение, с размери 4,0/3,4 м., балкон, антре с
размери 1,70/2,10 м. и баня-тоалетна; зала (за гости) – изток, с размери 6,80/4,40
м., височина 2,70 м., стените с дървена облицовка, под – мокет, таван – мазан,
прозорец трикрил, 2 броя врати – едната за входа, другата за балкона на
северозапад и балкон; коридор с размери 18,90/2,50 м., височина 2,70 м., под –
мокет, таван – мазан, прозорци три броя двукрили, и открито стълбище от втори
етаж за трети етаж с железен парапет, представляваща реална част от Мотел –
Ресторант – Ханче „М.“, представляващ масивна сграда на 3 (три) етажа, състояща
се от: 1/ Стара част с разгъната застроена площ от 580,40 кв.м (петстотин и
осемдесет цяло и четиридесет стотни квадратни метра), заедно с избено помещение
в тази част с разгъната застроена площ от 44 кв.м (четиридесет и четири
квадратни метра), 2/ Нова част с разгъната застроена площ от 1206,95 кв.м
(хиляда двеста и шест цяло и деветдесет и пет стотни квадратни метра) с прилежащата
й тераса с площ от 142,96 кв.м (сто четиридесет и две цяло и деветдесет и пет
стотни квадратни метра), заедно с избено помещение за тази част с разгъната
застроена площ от 176 кв.м (сто седемдесет и шест квадратни метра), заедно с
принадлежащите му се комуникации и обслужващи съоръжения, построен в поземлен
имот с идентификатор № 30819.98.650 (тридесет хиляди осемстотин и деветнадесет,
точка, деветдесет и осем, точка, шестстотин и петдесет) по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-561/27.02.2018 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: село З., община Ч.,
област С.З., п.к.6220, местност „Ашикларе”, с площ: 3201 кв.м. (три хиляди двеста
и един квадратни метра); с трайно предназначение на територията: урбанизирана; с начин на трайно ползване: за къмпинг,
мотел; стар идентификатор: няма; номер по предходен план: 000650 (шестстотин и
петдесет); съседи: 30819.98.412, 30819.94.52, 30819.98.646, 30819.98.649, както
и осъждането на „Б.Н.Л.“ ЕООД да предаде на Община Ч. владението върху имота.
Ищецът е изложил
твърдения, че през 1987 г. е било извършено надстрояване на съществуващата
преди това Почивна база „М.“, като със средства и от страна на
ОбНС-Ч. е бил изграден трети етаж, състоящ се от 3 апартамента, 3 стаи, зала за
гости, балкон, коридор и стълбището от втория към третия етаж. Новоизграденият трети етаж бил актуван с АДС №
2256/02.11.1988 г. като държавна собственост, стопанисван от ОбНС-Ч.. На 26.12.1988 г. между ОбНС-Ч., в качеството му на наемодател, и
РПК “Н.“- гр.Ч., в качеството му на наемател, бил сключен договор за наем, по
силата на който на наемателя било предоставено ползването и стопанисването на
стаи № 2, № 3 и № 4, апартамент № 6 и апартамент № 7 от третия етаж на Почивна
база „М.“ срещу насрещното задължение за заплащане на разходите за ползване на
вода, електричество и ежедневно отопление през есенно-зимния сезон не само на наетите помещения, но и на
останалите, ползвани от ОбНС -Ч., а с анекс от 26.12.1989 г. срокът на договора
за наем бил продължен до 31.12.1990 г. След изтичането на срока на договора РПК
“Н.“- гр.Ч. продължило да ползва целия имот, в това число и наетите помещения
на третия етаж. На 23.12.1994 г. „РПК“-Ч. се снабдила с констативен нотариален
акт, с който била призната за собственик на следния недвижим имот: Мотел –
Ресторант – Ханче „М.“, представляващ масивна сграда на 3 (три) етажа, състояща
се от: 1/ Стара част с разгъната застроена площ от 580,40 кв.м (петстотин и
осемдесет цяло и четиридесет стотни квадратни метра), заедно с избено помещение
в тази част с разгъната застроена площ от 44 кв.м (четиридесет и четири
квадратни метра), 2/ Нова част с разгъната застроена площ от 1206,95 кв.м
(хиляда двеста и шест цяло и деветдесет и пет стотни квадратни метра), заедно с
избено помещение за тази част с разгъната застроена площ от 176 кв.м (сто
седемдесет и шест квадратни метра), заедно с принадлежащите му се комуникации и
обслужващи съоръжения съгласно утвърдения архитектурен план за целия търговски
обект, построен върху държавна земя, представляваща дворно място с площ от 3656
кв.м., находящо се в землището на с.З., общ.Ч.. Ищецът оспорва, че ответната
кооперация е станала собственик на процесния трети етаж, като в тази насока е
възразил, че към момента на издаване на констативния нотариален акт, а и в
последствие, е имало законова забрана за придобиване на собствеността по силата
на давностно владение.
Впоследствие
със заповед № 991/22.05.1998 г. на Областен управител на Х. област процесният
трети етаж на Почивна база „М.“ е бил деактуван като държавна собственост, а с
акт № 114/26.05.1998 г. на кмета на Община Ч. е бил актуван като частна
общинска собственост на основание чл.2, ал.1 т.6 от ЗОбС, а акта е бил вписан в Службата по вписванията на
20.02.2006 г.
На 06.06.2008 г. по силата на
договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№ 20, т.№ V, рег.№ 4519, н.д.№
809/06.06.2008 г. на нотариус Л.И., с рег.№ ** на НК и район на действие при Районен съд –Ч., „РПК“-Ч.
е продала на „Б.Н.Л.“ ЕООД имот № 000650
в землището на с.З., общ.Ч., обл.С.З., с площ от 3,201 дка, а по акт за
собственост от 3,656 дка, с начин на трайно ползване : мотел, четвърта
категория, в местността „Ашикларе“, заедно с построения в него Мотел –
Ресторант – Ханче „М.“, представляващ масивна сграда на 3 (три) етажа, състояща
се от: 1/ Стара част с разгъната застроена площ от 580,40 кв.м (петстотин и
осемдесет цяло и четиридесет стотни квадратни метра), заедно с избено помещение
в тази част с разгъната застроена площ от 44 кв.м (четиридесет и четири
квадратни метра), 2/ Нова част с разгъната застроена площ от 1206,95 кв.м
(хиляда двеста и шест цяло и деветдесет и пет стотни квадратни метра) с прилежащата
й тераса с площ от 142,96 кв.м (сто четиридесет и две цяло и деветдесет и пет
стотни квадратни метра), заедно с избено помещение за тази част с разгъната
застроена площ от 176 кв.м (сто седемдесет и шест квадратни метра), заедно с
принадлежащите му се комуникации и обслужващи съоръжения.
С подадения
отговор на исковата молба ответникът „РПК“-Ч. е оспорил исковете като неоснователни.
Заявил е възражение,
че третия етаж на почивната база „М.“ не може да бъде самостоятелен обект на
правото на собственост, т.к. не е самостоятелно обособен и няма самостоятелно
функционално предназначение, а е част от сграда.
Оспорил е
придобиването на собствеността върху етажа от Община Ч. на основание чл.6 от ЗС
/отм./, т.к. „Ресторант-мотел „М.“ бил
построен и ползван до продажбата му 2008 г. от „РПК“-Ч. и никога не е бил
безстопанствен.
Оспорил е, че
Община Ч. се легитимира като собственик на третия етаж на Почивна база „М.“ въз
основа на АДС № 2256/02.11.1988 г. и АЧОС № 114/26.05.1998 г., както и
доказателствената сила на двата акта. Възразил е за липса на идентичност между
описаните в двата акта помещения и и описаните в исковата молба.
Оспорил е, че
третият етаж не е бил заведен като ДМА при въвеждането му в експлоатация от
ОбНС - Ч., като в тази насока е изложил твърдения, че целия имот е бил заведен
като ДМА от „РПК“-Ч. от построяването му до продажбата му през 2008 г.
Оспорил е
съществуването на валидно наемно правоотношение между ОбНС – Ч. и РПК „Н.“-Ч.
за периода 1988 г. – 1990 г., като в тази връзка е оспорил наемния договор като
нищожен поради противоречието му със закона и липса на основание.
Оспорил е
твърденията на ищцовата община, че е собственик на третия етаж на почивната
база, като е заявил на свой ред твърдения, че РПК „Н.“- Ч., а сега „РПК“-Ч. е
била собственик на целия имот-сградата и прилежащия й терен, на основание чл.2,
ал.3 от ЗОС /отм./, т.к. е била
изградена със средства и с труд на кооперацията. В тази връзка твърди, че
сключеният между „РПК“-Ч. и „Б.Н.Л.“
ЕООД договор за покупко-продажба е произвел своето вещно-прехвърлително
действие.
Възразява за
недопустимост на предявения иск, т.к. понастоящем сградата на Почивна база „М.“
била почти разрушена, нямала покрив, поради което не представлявала
самостоятелен обект на правото на собственост.
Ответникът „Б.Н.Л.“
ЕООД, призован по реда на чл.50, ал.2 от ГПК, не е подал отговор на исковата
молба и не е заявил становище по предявените искове.
В откритото съдебно
заседание ищецът е пояснил исковата си молба, като е заявил, че не претендира
придобиване на собствеността върху процесния имот по силата на чл.6 от ЗС
/отм./, а твърди, че третият етаж на почивната база е бил построен от ОбНС-Ч. и
е станал държавна собственост, съответно общинска.
С обжалваното
решение, поправено с решение за поправка на очевидна фактическа грешка, първоинстанционният
съд е уважил исковете, т.к. е приел, че Община Ч. е станала собственик на
процесния трети етаж от Почивна база „М.“ по силата на закона-§7, ал1 т.6 от
ЗМСМА. В мотивите си съдът е приел, че сградата на почивната база е била
изградена върху държавна земя, като досежно собствеността на първите два етажа
няма спор между страните, а именно, че същите са били собственост на „РПК“-Ч..
По отношение на третия етаж е приел, че с надстрояването на сградата, извършено
със средства и от ОбНС – Ч., по силата на приращението държавата е станала
собственик на този етаж, а в последствие с влизането на ЗМСМА в сила, собствеността
е преминала в патримониума на Община Ч., т.к. имотът е бил с предназначение да
обслужва битово населението на общината.
От събраните от Ч.ския районен съд писмени доказателства и от
приетото заключение на комплексна съдебно-техническата-счетоводна експертиза,
което въззивният съд също кредитира изцяло, се установява, че на 25.12.1971
г. е вписано сливане на потребителските
кооперации на селата З., С., Г., С. и В. в РПК „Н.“- гр.Ч.. На 28.02.1992 г. е
било взето решение за промяна на наименованието на РПК „Н.“- гр.Ч. на „РПК“-Ч.,
а с решение № 4047/20.12.1994 г. по ф.д.№ 3065/1994 г. на СтОС „РПК“-Ч. е била
вписана в регистъра на кооперациите.
По отношение на
почивна база „М.“ и надстрояването на третия
етаж липсват документи, касаещи проектирането и изграждането на почивна
база „М., както и надстрояването й с трети етаж, в т.ч. разрешения за строеж,
протоколи за въвеждане в експлоатация и разрешения за ползване. Налице са 2 бр.
протоколи /акт обр.16/ от 12.12.1986 г. и от 16.01.1987 г., в които е посочено,
че инвеститор и изпълнител по стопански начин е РПК „Н.“ - гр.Ч., касаещи
търговска зала-ресторант М. и обект: Строителство, реконструкция и модернизация
на мотел „М.“, които според вещото лице не отговарят на техническите изисквания
за изготвяне и подписване на приемателен протокол за въвеждане в експлоатация
на обекти съгласно изискванията на ЗТСУ, ППЗТСУ и наредбите към него.
В периода м.ІХ.1984
г. м.ХІІ.1984 г. РПК „Н.“ – Ч. е предприела извършването на основен ремонт на
Бирария - ресторант М., като за целта е получила временна финансова помощ от
ОКС-С.З.. Строителните материали са били закупени със средствата на
кооперацията, с които е била заплатена и себестойността на труда на извършилите
ремонта работници. През 1985 г. РПК „Н.“ – Ч. е предприела и изграждане на
мотел в район З., като на 01.03.1985 г. е бил сключен договор за строителство
със СМК-СП № 3-С.З., а през м.Х. са заплатени разходи за облицовка. През м.VІ и
м.VІІ.1986 г. РПК „Н.“ – Ч. е предприела основен ремонт, съчетан с
реконструкция и модернизация на ресторант М., като е закупила материали във
връзка с ремонт на търговска зала на ресторанта; поръчала е изработката на
мебели за ресторанта и мотела, заплатила е за изработка и монтаж на железни
парапети. През периода м.ІХ-м.Х..1986 г. са закупени материали за отопление,
вентилация и облицовка. През м.ХІІ.1986 г. със счетоводна справка № 16 е наредено да се запише в счетоводството на РПК „Н.“ – Ч.
основния ремонт, съчетан с реконструкцията и модернизацията на ресторант М.,
като се отрази увеличената стойност на съществуващата сграда на 219 600
лв.
С АДС №
2256/02.11.1988 г. на ОбНС - Ч. е бил
актуван като държавна собственост целия трети етаж на почивна база М. и
откритото стълбище от ІІ – ри към ІІІ – ти етаж, с площ от 505 кв.м., състоящ
се от : три апартамента /2 стаи, антре, баня –тоалетна и балкон/, 3 стаи /стая,
антре, сервиз/, зала за гости, коридор и стълбище, предоставен за оперативно
управление на ОбНС-Ч.. В частта от АДС, касаеща отписване на имота или част от
него от актовете книги за държавни имоти е налице ръкописен текст: „… стая № 4
3,50/5,30; -ІІ- 3 и –ІІ- 2, коридор 1,70/2,10…“. Липсва вписване на
идентификационни данни на заповед за отписване на имота или част от него от
актовете книги за държавни имоти и подпис или други данни на лицето, извършило
това вписване.
С договор за наем
от 26.12.1988 г., сключен между ОбНС - Ч. като наемодател и РПК „Н.“ – Ч. като
наемател на кооперацията е било предоставено до края на 1989 г. ползването на
три стаи - стаи № 2, № 3 и № 4, от
ІІІ-ти етаж на Почивна база на р.М., апартамент № 6 и стая № 7, срещу
задължението за заплащане на наемна цена, която се изразява в осигуряването и
заплащането на разходите по ползване на вода, електричество и ежедневно
отопление през есенно-зимния сезон не само на наеманите помещения, но и на
останалите такива, които се ползват от ОбНС-Ч., а именно зала за гости и
апартамент № 5. С анекс срокът на
договора е бил продължен до края на 1990 г.
С н.а. № 158,
т.ІІІ, дело № 1280/1994 г. на районен съдия при Районен съд-Ч., „РПК“-Ч. е била
призната за собственик, без посочване в акта на правното основание, на следния
недвижим имот: Мотел – Ресторант – Ханче „М.“, представляващ масивна сграда на 3 (три)
етажа, състояща се от: 1/ Стара част с разгъната застроена площ от 580,40 кв.м
(петстотин и осемдесет цяло и четиридесет стотни квадратни метра), заедно с
избено помещение в тази част с разгъната застроена площ от 44 кв.м (четиридесет
и четири квадратни метра), 2/ Нова част с разгъната застроена площ от 1206,95
кв.м (хиляда двеста и шест цяло и деветдесет и пет стотни квадратни метра),
заедно с избено помещение за тази част с разгъната застроена площ от 176 кв.м
(сто седемдесет и шест квадратни метра), заедно с принадлежащите му се
комуникации и обслужващи съоръжения съгласно утвърдения архитектурен план за
целия търговски обект, построен върху държавна земя, представляваща дворно
място с площ от 3656 кв.м., находящо се в землището на с.З., общ.Ч..
С писмо от м.ІV.1998 г. Община Ч.
е поискала от областния управител на Х. област деактуването на АДС № 2256/02.11.1988 г. на ОбНС - Ч., с който са актувани следните имоти:
целия трети етаж на почивна база М. и откритото стълбище от ІІ – ри към ІІІ –
ти етаж, с площ от 505 кв.м., състоящ се от : три апартамента /2 стаи, антре,
баня –тоалетна и балкон/, 3 стаи /стая, антре, сервиз/, зала за гости, коридор
и стълбище. Посочено е, че имотът е общински на основание чл.2, ал.1 т.6 от
ЗОбС, а първите два етажа от триетажната масивна сграда са собственост на Н.-Ч..
Към писмото е приложено удостоверение, че имотът е записан и се води в баланса
на Община Ч.. Със заповед № 991/22.05.1998 г. на областния управител на Х.
област е наредено отписването на почивна база М. - целия трети етаж и откритото
стълбище от ІІ – ри към ІІІ – ти етаж, с площ от 505 кв.м., състоящ се от : три
апартамента, зала за гости, коридор и стълбище, намиращ се на брега на р.М., на
моста, свързващ пътя Ч.-Скобелево, след с.З., т.к. е налице хипотезата на §7,
ал.1 т.6 от ЗМСМА и имотът е общинска собственост. В текста на заповедта за
деактуване на областния управител на Х. област вписаните в АДС №
2256/02.11.1988 г. на ОбНС - Ч. като
деактувани три стаи не са включени в описанието на имота. С АЧОС №
114/26.05.1998 г. на кмета на имотът - целия трети етаж и откритото стълбище от
ІІ – ри към ІІІ – ти етаж, с площ от 505 кв.м., състоящ се от : три
апартамента, три стаи, зала за гости, коридор и стълбище, е бил актуван като
частна общинска собственост. Този акт е бил вписан в Службата по вписванията на
20.02.2006 г.
С договор за
покупко-продажба, обективиран в н.а. № 20, т.V, рег.№ 4519, дело № 809 от
06.06.2008 г. на нотариус Л.И., с рег.№ 90 на НК и район на действие при
Районен съд – Ч., „РПК“-Ч. е продала на „Б.Н.Л.“ ЕООД – гр.С. следния недвижим
имот: имот № 000650 в землището на с.З., общ.Ч., обл.С.З., с площ от 3,201 дка, а
по акт за собственост от 3,656 дка, с начин на трайно ползване : мотел,
четвърта категория, в местността „Ашикларе“, заедно с построения в него Мотел –
Ресторант – Ханче „М.“, представляващ масивна сграда на 3 (три) етажа, състояща
се от: 1/ Стара част с разгъната застроена площ от 580,40 кв.м (петстотин и
осемдесет цяло и четиридесет стотни квадратни метра), заедно с избено помещение
в тази част с разгъната застроена площ от 44 кв.м (четиридесет и четири
квадратни метра), 2/ Нова част с разгъната застроена площ от 1206,95 кв.м
(хиляда двеста и шест цяло и деветдесет и пет стотни квадратни метра) с прилежащата
й тераса с площ от 142,96 кв.м (сто четиридесет и две цяло и деветдесет и пет
стотни квадратни метра), заедно с избено помещение за тази част с разгъната
застроена площ от 176 кв.м (сто седемдесет и шест квадратни метра), заедно с
принадлежащите му се комуникации и обслужващи съоръжения.
Видно от
заключението на експертизата третият етаж на почивна база „М. се състои от: зала за гости с
изложение изток, с размери 6,90/4,60 м., височина 2,65 м.; стая № 2 с южно
изложение /състояща се от стая, антре, баня-тоалетна и балкон/- с размери
5,15/3,50 м., височина 2,65 м.; стая № 3 с южно изложение, /състояща се от
стая, антре, баня-тоалетна и балкон/- с размери 5,15/3,45 м., височина 2,65 м.;
стая № 4 с южно изложение, /състояща се от стая, антре, баня-тоалетна и
балкон/- с размери 5,15/3,35 м., височина 2,65 м.; апартамент № 5 с югозападно
изложение /състоящ се от две стаи с изложение юг и запад, антре, баня-тоалетна,
второ антре, склад и балкон/- с размери на стая с изложение запад 4,50/3,50 м.
и височина 2,65 м., стая с изложение юг 3,95/3,40 м. и височина 2,65 м., антре
с размери 1,95/1,80 м. и санитарен възел с размери 2,05/1,50 м., второ антре с
размери 3,45/1,17 м. и склад с размери 1,50/0,85 м.; апартамент № 6 със западно
изложение /състоящ се от две стаи с изложение запад, антре, баня-тоалетна и
балкон/ - с размери на стая с изложение запад 5,00/3,30 м. и височина 2,70 м.,
втора стая с изложение запад 4,55/3,35 м., антре с размери 2,25/1,65 м. и санитарен
възел с размери 2,25/1,50 м.; апартамент № 7 със западно изложение /състоящ се
от стая, антре, баня-тоалетна и балкон/ - с размери на стая 5,10/3,60 м. и
височина 2,60 м., антре с размери 2,35/1,70 м. и санитарен възел с размери
2,30/1,50 м.; коридор с размери 17,00/2,50 м. и височина 2,70 м. Голяма част от
помещенията на третия етаж, констатирани на място, не съответстват по размери с
помещенията, описани в АДС № 2256/02.11.1988 г. Според вещото лице това означава, че е правен основен
ремонт и промяна на част от разпределението им. На обекта няма довършителни
работи по стени, тавани и подове, липсват дограми /всички врати и прозорци/, балконски парапети, парапети в
стълбищната клетка, липсват електрическа и В и К инсталации и санитарно
оборудване в тоалетните, както и отоплителна инсталация в сградата. Към момента
на извършване на огледа сградата няма покрив – същият е премахнат и демонтиран.
Няма самостоятелен вход или подход към целия трети етаж на сградата. Достъпът
до третия етаж е от общо стълбище за трите етажа с вход от север. Третият етаж
може да се обособи като самостоятелен етаж с отделен идентификатор съгласно
ЗКИР само след одобрен проект за делба от Община Ч. съгласно ЗУТ. На етажа
могат да се обособят и няколко самостоятелни обекти с отделен идентификатор
съгласно ЗКИР само след одобрен проект за делба от Община Ч. съгласно ЗУТ. В
целият обект има две зали. Едната е на първия етаж и представлява бивша зала за
посетители на ресторанта /търговска зала/, а другата е на третия етаж, която е
била зала за гости. Двете зали са несравними по размери-търговската зала на
първия етаж е с много по-големи размери от тази на третия етаж-бивша зала за
гости. Общото моментно състояние на
процесния имот е лошо, т.к. цялата база е ограбена, няма довършителни работи по
стени, тавани и подове, липсват дограми /всички врати и прозорци/, балконски парапети, парапети в
стълбищната клетка, липсват електрическа и В и К инсталации и санитарно
оборудване в тоалетните, както и отоплителна инсталация в сградата; на много
места има паднала и обрушена мазилка по стени и тавани, както и много течове в
различни помещения, а сградата няма покрив. Помещенията в сградата не се
ползват по предназначение; сградата не е
обезопасена и има нужда от обезопасяване и от основен ремонт на всички
помещения. Третият етаж от сградата не представлява самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 30819.98.650.2 в землището на с.З., общ.Ч. и не е
заснет в КККР. При заснемането и изготвянето на КККР за този имот АДС № 2256/02.11.1988
г. на ОбНС - Ч. и АЧОС № 114/26.05.1998 г. са били предоставени.
Третият
етаж от почивна база „М.“ е бил записан
като ДМА в баланса на Община Ч. и се отчита по синтетична счетодовна сметка 203
Сгради, под сметка 2039 Други сгради с инвентарен номер 265, с първоначална
стойност от 14 712,33 лв. В архивите на общината няма налични първични
счетоводни документи, касаещи процесния имот, използвани при набиране на сумата
на разходите, направени по придобиването му и формирането на първоначалната му
стойност, както и съставените счетоводни справки. С оглед на това не може да се
отговори с какви операции и кога е бил записан като ДМА процесния имот. В
инвентарната книга на „РПК“-Ч. имотът е бил заведен като ДМА „Ресторант М.“, с
първоначална стойност 83810 лв. към 31.12.1967 г. Със счетоводна справка от
м.12.1986 г. е било осчетоводено увеличение
на ДМА „Ресторант М.“ със сумата от 219 604,71 лв., представляваща сбора
от сумите на направените разходи по основните ремонти, съчетани с реконструкция
и модернизация на сградата, детайлизирани по подобекти, както следва: лятна
градина-57705,70 лв., търговска зала- 56732,23 лв., ІІ и ІІІ ет.-82568,46 лв. и
М.-22597,80 лв. В инвентарната книга за 1987 г. ДМА „Ресторант М.“ е вписан с инв.№ 229 и завишена стойност.
През 1999 г. е вписан като ДМА „Ресторант мотел М.“. ДМА „Ресторант мотел М.“ е
отписан от счетоводна сметка сгради през м.VІ.2008 г. Третият етаж на сградата
не е вписан и не се отчита като ДМА със самостоятелен номер. Представените от „РПК“-Ч.
платежни нареждания и фактури за извършени разходи биха могли да се отнасят
както за залата за гости, находяща се на третия етаж, така и за търговската зала,
намираща се на първия етаж. Повечето видове работи се отнасят за основен ремонт
на обект „Ресторант М.“, находящ се на 1-я етаж. Заради моментното състояние на
сградата при огледа от вещите лица не е възможно да се установи къде точно в
целия обект са били направени описаните в платежните нареждания и фактурите
разходи за ремонт и реконструкция. В счетоводния архив на Община Ч. не са
налице първични счетоводни документи, свързани със строежа, извършваните
ремонтни дейности и поддръжката на
третия етаж на почивната база.
От
показанията на свидетелката М.Д.се установява, че в периода от 1963 г. до 1999
г. е работила в „РПК“-Ч.. През 1971 г. станало вливане на дейността на
кооперациите от селата към Н.-Ч.. Тогава базата на р.М. представлявала
павилион, който се нуждаел от разширение, поради развиващата му се дейност.
След година - две било извършено разширение на кухненската част и били
изградени отгоре стаи за персонала на бирарията. През периода 1984 г. – 1987 г.
било направено ново голямо разширение на ресторанта, на залата и на кухненския
блок, и започнало изграждането на хотелската част. Цялостното разширение на ресторанта било
извършено от Н. - Ч. със собствени средства и заеми от ОКС-С.З. и по стопански
начин – с участие на членове на кооперацията и наемане на строителни бригади.
Цялостният ремонт на ресторанта, включващо разширение на самия ресторант и
изграждане на лятна градина, и изграждането на хотелската част, било завършено
по едно и също време, а изграждането било извършено със средства на Н.-Ч. по
стопански начин. Практика при приемането на всички търговски обекти на
кооперацията било приемането от избрана от УС комисия, включваща
заместник-председател на кооперацията, техник и още един служител в
кооперацията. Според свидетелката ОбНС –Ч. не е давал средства за този обект. И
преди извършването на ремонта, и след него, имотът бил използван от Н.-Ч. за провеждане на мероприятия и
съвещания и посрещане на гости от профсъюзи, ЦКС и при обмяна на опит.
От
показанията на свидетеля М.М.се установява, че от 18.02.1986 г. до 23.10.1991
г. е бил председател на ИК на ОбНС – Ч. и кмет на Община Ч.. При встъпването си
в длъжност през 1986 г. се запознал със състоянието на обекта на р.М. на
Скобелевския мост, който бил в процес на завършване, т.к. бил изграден на груб
строеж. От председателя на РПК „Н.“-Ч. разбрал, че е наследил строителството на
съвместен обект, чийто трети етаж бил строен по стопански начин, а Община Ч.
участвала в строежа по стопански начин чрез бригада от техници. Договор за
съвместно строителство между ОбНС – Ч. и РПК „Н.“ - Ч. не бил сключван. Третият
етаж бил завършен през 1988 г. и общината и
РПК „Н.“ - Ч. финансирали обзавеждането му, като обособили зала за
гости, в която били приемани гости на областта и на общината. Цялото
обзавеждане за третия етаж било закупено само от общината. През 1988 г. третия
етаж бил актуван и записан в книжата на общината, като записването станало въз
основа на представени от главната счетоводителка документи. Уговорката с
ръководството на РПК „Н.“ Ч. била за съвместно ползване на третия етаж, като в
тази връзка бил сключен договора за наем от 26.12.1988 г. Служители на общината
активно ползвали имота за отдих и почивка до края на 1990 г.
От
показанията на свидетелката Й.Е.се установява, че в периода 1975 г. – 1991 г. е
работила в Община Ч. като началник финансов отдел, а в отделни по-малки периоди в рамките на този период - и като
главен счетоводител. Към момента на сключването на договора за наем от
26.12.1988 г. е била главен счетоводител и е подписала договора в това си
качество. Договорът бил сключен за отдаване под наем на РПК „Н.“ на третия етаж
на тяхна сграда, който бил актуван за държавна собственост. Имотът бил
деактуван, когато Община Ч. била към Х. област със заповед на областния
управител. След деактуването му като държавна собственост имотът бил актуван
като общинска собственост. Изграждането на третия етаж станало по стопански
начин, с участието на техническа бригада, назначена към ОбНС. Впоследствие
цялото обзавеждане за този етаж било закупено със средства на общинския съвет.
От
показанията на свидетеля Х.Т.се установява, че между 2003 г. -2006 г. е работил
като барман в ресторант-мотел М., чийто собственик бил „РПК“-Ч.. След 2010 г.
състоянието на сградата западнало, като първо бил разрушен покривът й, а
впоследствие изчезнали вратите, дограмите, а стените започнали да се рушат.
Въз основа на така установените факти съдът
направи следните правни изводи:
Въззивната жалба е редовна и е допустима, т.к е подадена
от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол
съдебен акт, в предвидения в закона срок за обжалване.
В рамките на правомощията си въззивният съд
намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като в
тази връзка намира оплакванията във въззивната жалба за недопустимост на
първоинстанционното решение за неоснователни.
Не е налице
твърдяното произнасяне по непредявен иск, т.к. с
решението си Ч.ския районен съд не се
е произнесъл извън заявения предмет на делото и обема на търсената защита.
Предмет на
делото е спорното материално субективно право, претендирано или отричано от
ищеца, индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба. Когато
съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, или когато е
определил предмета на делото въз основа на факти и обстоятелства, на които
страната не се позовава, решението е недопустимо, тъй като е разгледан
непредявен иск.
В случая
първоинстанционният съд е определил предмета на делото въз основа на заявените
в исковата молба факти, уточнени в откритото съдебно заседание, и се е
произнесъл в съответствие със заявения петитум, а извеждането на правни изводи,
основани на приложението на нормата на чл.92 от ЗС, представлява
материално-правен въпрос, който може да бъде основание за евентуална
неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон.
Неоснователно е и
другото възражение за недопустимост на първоинстанционното решение поради липсата на активна
процесуална легитимация за ищеца, т.к. в случая процесуалната легитимация се
определя от твърденията на страната за притежаването на правото на собственост
върху процесния имот. В действителност е налице известна непрецизност при
формулиране от страна на ищеца на заявеното основание, от което претендира да
произтича правото му на собственост, но същото може да се изведе еднозначно от
заявените от страната относими факти, и не обуславя липсата на процесуална
легитимация.
По същество въззивният съд намира обжалваното първоинстанционно решение за неправилно,
по следните съображения:
Според настоящият въззивен съдебен
състав Ч.ският районен съд е допуснал твърдените във въззивната жалба
съществени процесуални нарушения, т.к. не е обсъдил всички релевирани от „РПК“-Ч.
възражения, като по този начин погрешно е възприел за установени определени
факти, въз основа на които неправилно е приложил материалния закон.
От събраните по делото
доказателства се обосновава извода, че процесният трети етаж на почивна база „М.“
не представлява самостоятелно технически и функционално обособена част от триетажната
сграда, поради което сам по себе си той не може да бъде обект на самостоятелно
право на собственост, различно от правото на собственост върху останалата част
от сградата.
Установено е по делото, че
сградата първоначално е съществувала като павилион, като в инвентарната книга на „РПК“-Ч. имотът е бил
заведен като ДМА „Ресторант М.“ през 1967 г. В началото на 70-те години на
миналия век е било извършено разширение чрез изграждане на кухненски блок и
втори етаж, включващ стаи за персонала на ресторанта. В периода 1984 – 1987 г.
е било извършено ново разширение на сградата,
съчетано с реконструкция и обновяване, при което към ресторанта е била
изградена търговска зала, вторият етаж е бил пригоден за хотелска част, и е бил
изграден процесният трети етаж, предназначен също за хотелска част. През
м.ХІІ.1986 г. и м.І.1987 г. са съставени протоколи-обр.16 за приемане от страна
на комисия, съставена от представители на РПК „Н.“ – Ч. на извършени СМР, с
инвеститор и изпълнител РПК „Н.“ – Ч., касаещи въвеждане в експлоатация на
търговска зала на ресторант „М.“ и „строителство, реконструкция и модернизация
на мотел „М.“. През съответните години е налице и отразяване на завишените
стойности на ДМА в счетоводните ведомости на кооперативния съюз. Предвид тези
обстоятелства въззивният съд приема, че изграждането на триетажната сграда,
включващо първоначалното построяване и последващите разширения и реконструкции,
в т.ч. и надстрояването й с изграждане на третия етаж е било извършено от РПК „Н.“
– Ч., сега „РПК“-Ч., със средства на кооперативния съюз и с труд на неговите
членове. За обосноваване на този си извод съдът кредитира представените от „РПК“-Ч. писмени доказателства – фактури,
счетоводни справки, договор за строителство, протоколи обр.16., и свидетелските
показания на М.Д., както и
частта от заключението на комплексната експертиза, касаеща вписванията в
счетоводните книги на РПК „Н.“ – Ч. относно ДМА
ресторант-мотел „М.. Тези
доказателства не се опровергават от ангажираните по почин на Община Ч. гласни
доказателства, т.к. свидетелят М. сочи, че ОбНС-Ч. се е включил в
строителството при завършването на третия етаж, след като вече е бил изграден
на груб строеж, а основното му участие е било в закупуването на оборудването за
стаите, разположени на този трети етаж. Показанията на свидетеля М. и
свидетелката Е. не установяват по никакъв начин, че самото построяване на този
трети етаж е станало със средства и с труд, предоставен от ОбНС, а по делото не
са налице други доказателства, които да установяват това твърдение на Община Ч.. Установеното от тези двама
свидетели обстоятелството, че техническа бригада на ОбНС –Ч., е участвала в довършителните
строителни работи при изграждането на третия етаж на сградата не променя
извода, че като цяло сградата на почивна база „М.“ е била построена със
средства и с труд на РПК „Н.“ – Ч., сега „РПК“-Ч..
От заключението на комплексната
експертиза е установено, че строителството и последващите разширения и
реконструкции на почивна база „М.“ са били извършени без строителни книжа,
съответно без отстъпено право на строеж от страна на държавата в полза на
кооперативния съюз, а самата сграда е била разположена върху държавен имот,
поради което при липса на доказателства, обосноваващи противното, следва да се
приеме, че към 1988 г. по силата на чл.92 от ЗС цялата сграда на почивната база
е представлявала държавна собственост.
С промяната на
обществено-икономическия строй в Република България, настъпила след 10.11.1989
г., с изменения в Конституцията от 1971 г., приети през 1990 г., и приемането
на Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, в сила
от 17.09.1991 г., на общините, като основни административно-териториални
единици на Република България е бил признат статут на самостоятелни правни
субекти под правно-организационната
форма на юридически лица, които имат право на собственост. С § 6 от
ПЗР на ЗМСМА е била изменена нормата на чл.6 от Закона за собствеността, като е
било предвидено, че общинска собственост е имуществото: 1. предоставено със закон в собственост на общините или
включено в уставния фонд на общинските фирми; 2. придобито със средства от
общинския бюджет или със средства по извънбюджетна сметка на общината; 3.
изградено с доброволен труд и парични средства на населението; 4. придобито със
заеми, получени и изплащани от общината; 5. подарено или завещано на общинския
съвет или отделните селища; 6. възстановено чрез реституция; 7. преотстъпено
безвъзмездно от държавата; 8. прехвърлено в собственост на общините съгласно
преходните разпоредби на този закон. С §7, ал.1 т.6 от ЗМСМА е било предвидено
прехвърлянето в собственост на общините на обектите на общинската
инфраструктура с местно значение, предназначени за административните
потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно,
търговско, битово, спортно или комунално обслужване. Въз основа на показанията
на свидетелите М., Е., Драголова и Теленчев въззивният
съд приема, че почивна база „М.“ е представлявала именно
такъв обект с местно значение, предназначен за търговско обслужване
най-вече на жителите на община Ч., поради което по силата на закона е бил
придобит в собственост от Община Ч..
С приемането на Закона за общинската собственост /ЗОбС/, в сила от 01.06.1996 г., в чл.2, ал.3 е било предвидено, че не са общинска собственост сградите и постройките на кооперативните организации и на сдруженията с идеална цел, чието строителство е извършено от тях до 13 юли 1991 г., включително и прилежащият терен. Съгласно утвърдената съдебна практика разпоредбата на чл.2, ал.3 от ЗОбС и предвидена да уреди собствеността на кооперациите върху сгради, които те са построили върху държавна /общинска/ земя, без да им е било учредено право на строеж. С приемането на този закон законодателят отдава правно значение на факта на построяване на сградите със собствени средства и по този начин ги запазва в собственост на кооперацията, тъй като в противен случай по правилото на чл.92 от ЗС те биха се считали за собственост на този, който е собственик на земята /държавата или съответната община/. Въпреки отмяната на разпоредбата на чл.2, ал.3 от ЗОбС с ДВ бр.101/2004 г., тя е проявила своето действие от момента на влизането си в сила, като от този момент както сградата, така и прилежащият й терен се считат за собственост на съответната кооперация. Впоследствие с ДВ бр.41/2007 г. е обнародван §26 от ПЗР на ЗИД на Закона за кооперациите, според който кооперациите и кооперативните съюзи, изградили сгради и постройки със свои средства до 13.07.1991 г., имат право да предявят искане за деактуване на сградите и прилежащите им терени. Тази разпоредба няма реституционен характер, а тълкувателен такъв, и потвърждава запазването на правата, възникнали в полза на кооперативните организации по силата на чл.2, ал.3 от ЗОбС /отм./.
С оглед на това и предвид обстоятелствата, че сградата на мотел - ресторант „М.“ е била построена, в това число разширявана, реконструирана и модернизирана, преди 13.07.1991 г. от „РПК“-Ч., със средства на кооперацията, а третият етаж не е технически и функционално обособен като самостоятелен обект, следва да се приеме, че с влизането в сила на чл.2, ал.3 от ЗОбС /отм./ правото на собственост върху сградата и прилежащия й терен, в т.ч. и собствеността върху третия етаж, е преминало в патримониума на „РПК“ – Ч.. Последвалите влизането на този закон в сила деактуване на част от третия етаж на почивната база като държавна собственост и актуването на целия трети етаж за частна общинска собственост са ирелевантни, т.к. правото на собственост върху цялата сграда вече е било придобито по силата на закона от „РПК“-Ч..
След 01.06.1996 г. липсва осъществяване на друг фактически състав на придобивно основание по чл.77 от Закона за собствеността, по силата на което Община Ч. да е придобила правото на собственост върху процесния трети етаж на почивна база „М.“, поради което следва, че към момента на сключване на договора за покупко-продажба между „РПК“-Ч. и „Б.Н.Л.“ ЕООД кооперацията е била собственик на сградата и прилежащия й терен, т.е. договорът е произвел своето вещно-прехвърлително действие, поради което „Б.Н.Л.“ ЕООД владее имота на правно основание.
Ето защо следва да се приеме, че
предявените от Община Ч. против „РПК“ – Ч. и „Б.Н.Л.“ ЕООД
искове са неоснователни, т.к. по делото не се установи ищцовата община да е
собственик по силата на закона на целия трети етаж на почивна база „М.“,
предвид че по силата на по-късно влезлия в сила закон – чл.2, ал.3 от ЗОбС
/отм./ правото на собственост върху цялата сграда е преминало в патримониума
на „РПК“ – Ч., а в
последствие по силата на договора за покупко-продажба и в патримониума на „Б.Н.Л.“ ЕООД,
което от своя страна владее имота на правно основание.
Останалите
изтъкнати във въззивната жалба необсъдени от въззивния съд до момента оплаквания
за неправилност на първоинстанционното решение, не следва да бъдат обсъждани,
т.к. не биха имали решаващо значение за изхода на правния спор при направените
фактически и правни изводи, отразени в мотивите на решението по-горе.
Тъй
като крайните изводи на въззивният съд се различават от изводите на
първоинстанционния съд, то
обжалваното решение се преценява като
неправилно и следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено ново, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Относно
разноските:
Следва да се присъдят разноски в полза на въззиваемата „РПК“ – Ч. и за
двете съдебни инстанции, т.к. с оглед изхода на делото именно тя има право
на разноски и пълномощникът й-адвокат своевременно е поискал присъждането на
такива.
Съгласно представените доказателства следва да се
присъдят разноски в общ размер от 7332 лв., включващи платени адвокатски
възнаграждения за първоинстанционното производство и въззивното производство съответно
в размери от по 4 000 лв. и 3 000 лв., разноски за вещо лице в размер
на 100 лв. и държавна такса за въззивно обжалване в размер на 232 лв.
Съдът намира за
неоснователно възнаграждението на Община Ч. за прекомерност на заплатените от
„РПК“ – Ч. адвокатски възнаграждения, т.к. те не се явяват прекомерни с оглед действителната
фактическа и правна сложност на делото, съпоставени с дължимите на основание
чл. 2, ал.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/НМРАВ/ за всеки един от предявените искове минимални адвокатски възнаграждение
по чл.7, ал.2 т.4 от НМРАВ 1608,95 лв.
Водим от
изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл. IІ-ро от ГПК, Старозагорски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 25 от
24.02.2020 г., постановено по гр.д. № 435/2018 г. по описа на Ч. районен съд, поправено с решение за поправка на очевидна
фактическа грешка от 05.11.2020 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените от Община Ч., ЕИК № *****, със седалище и адрес
на управление: гр.Ч., пл.“*****, представлявана от кмета И.И.К.срещу „Р.П.К.“,
ЕИК № *****, със седалище и адрес на управление: гр.Ч., пл.“*****,
представлявана от председателя Г.Х.Т.и „Б.Н.Л.“ ЕООД, ЕИК № *****, със седалище
и адрес на управление: гр.С., р-н ********, представлявано от управителя си Д.С.Б.искове
с правни основания по чл.124 от ГПК и чл.108 от ЗС, с които се претендира
признаване за установено по отношение на ответниците, че Община Ч. е собственик
на Почивна база „М.“- целия трети етаж, със застроена площ от 505 кв.м
(петстотин и пет квадратни метра), намиращ се в сграда с идентификатор №
30819.98.650.2 (тридесет хиляди осемстотин и деветнадесет, точка, деветдесет и
осем, точка, шестстотин и петдесет, точка, две), със застроена площ от 461 кв.м
(четиристотин шестдесет и един квадратни метра); брой етажи 3 (три); с
предназначение: хотел, състоящ се от: апартамент № 5 (пет) с югозападно
изложение, състоящ се от стая (западна) с размери 4,50/3,30 м., височина 2,70
м., под – мокет, таван – мазан, врата, прозорец, балкон, входна блиндирана врата,
стая (южна) с размери 4,0/3,40 м., височина 2,70 м., под – мокет, таван –
мазан, врата, прозорец, антре с размери 2,60/1,20 м. и 2,10/1,20 м., под –
мокет, таван – мазан, четирикрилен гардероб и баня-тоалетна с фаянс седало и
казанче, фаянсова мивка, фаянс по стените и три броя радиатори /с парно
отопление/ - по един във всяка една от стаите и в банята; апартамент № 6 (шест) със западно изложение,
състоящ се от стая (западна) с размери 5,00/3,30 м., височина 2,70 м., под –
мокет, таван – мазан, врата, прозорец, балкон, входна блиндирана врата, стая
(запад) с размери 4,50/3,30 м., височина 2,70 м., под – мокет, таван – мазан,
врата, прозорец за балкона, антре с размери 2,20/1,70 м., гардероб двукрил с надстройка
и баня-тоалетна с фаянс под, седало, мивка и казанче, фаянс по стените и три
броя радиатори /с парно отопление/ - по един във всяка една от стаите и в
банята; апартамент № 7 (седем) с по-високо ниво, състоящ се от стая (западна) с
размери 5,10/3,50 м., височина 2,70 м., под – мокет, таван – мазан, врата,
прозорец за балкон, балкон, входна блиндирана врата, антре с размери 2,30/1,80
м., височина 2,70 м., под – мокет, таван – мазан, гардероб и баня-тоалетна,
оборудвана с фаянс седало, мивка и фаянс казанче; стая № 2 (две) с южно
изложение, с размери 4,0/3,4 м., балкон,
антре с размери 1,70/2,10 м. и баня-тоалетна; стая № 3 (три) с южно
изложение, с размери 4,0/3,4 м., балкон,
антре с размери 1,70/2,10 м. и баня-тоалетна; стая № 4 (четири) с южно изложение,
с размери 4,0/3,4 м., балкон, антре с размери 1,70/2,10 м. и баня-тоалетна; зала
(за гости) – изток, с размери 6,80/4,40 м., височина 2,70 м., стените с дървена
облицовка, под – мокет, таван – мазан, прозорец трикрил, 2 броя врати – едната
за входа, другата за балкона на северозапад и балкон; коридор с размери 18,90/2,50
м., височина 2,70 м., под – мокет, таван – мазан, прозорци три броя двукрили, и
открито стълбище от втори етаж за трети етаж с железен парапет, представляваща
реална част от Мотел – Ресторант – Ханче „М.“, представляващ масивна сграда на
3 (три) етажа, състояща се от: 1/ Стара част с разгъната застроена площ от 580,40
кв.м (петстотин и осемдесет цяло и четиридесет стотни квадратни метра), заедно
с избено помещение в тази част с разгъната застроена площ от 44 кв.м
(четиридесет и четири квадратни метра), 2/ Нова част с разгъната застроена площ
от 1206,95 кв.м (хиляда двеста и шест цяло и деветдесет и пет стотни квадратни
метра) с прилежащата й тераса с площ от 142,96 кв.м (сто четиридесет и две цяло
и деветдесет и пет стотни квадратни метра), заедно с избено помещение за тази
част с разгъната застроена площ от 176 кв.м (сто седемдесет и шест квадратни
метра), заедно с принадлежащите му се комуникации и обслужващи съоръжения,
построен в поземлен имот с идентификатор № 30819.98.650 (тридесет хиляди
осемстотин и деветнадесет, точка, деветдесет и осем, точка, шестстотин и
петдесет) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№ РД-18-561/27.02.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
поземления имот: село З., община Ч., област С.З., п.к.6220, местност „Ашикларе”,
с площ: 3201 кв.м. (три хиляди двеста и един квадратни метра); с трайно предназначение
на територията: урбанизирана; с начин на
трайно ползване: за къмпинг, мотел; стар идентификатор: няма; номер по
предходен план: 000650 (шестстотин и петдесет); съседи: 30819.98.412,
30819.94.52, 30819.98.646, 30819.98.649, както и осъждането на „Б.Н.Л.“ ЕООД, ЕИК № *****, със седалище и адрес на
управление: гр.С., р-н ********, представлявано от управителя си Д.С.Б.да предаде на Община Ч., ЕИК № *****,
със седалище и адрес на управление: гр.Ч., пл.“*****, представлявана от кмета И.И.К.владението върху имота.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.3 от ГПК Община Ч., ЕИК № *****, със седалище и адрес на
управление: гр.Ч., пл.“*****, представлявана от кмета И.И.К.да заплати на „Р.П.К.“, ЕИК № *****,
със седалище и адрес на управление: гр.Ч., пл.“*****, представлявана от
председателя Г.Х.Т.сумата от 7332 лв. /седем
хиляди триста тридеседесет и два лева/ - съдебно деловодни разноски пред първата и пред въззивната съдебни
инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/