№ 741
гр. Варна, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20243100500876 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Ю. К. П., с ЕГН **********, с адрес: ******,
подадена чрез адв.М.Д., против Решение №274/23.01.2024г., постановено по гр.д.
№20233110102550 по описа Районен съд Варна, в частта, с която е уважен иска на “Сити
Кеш“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Славянска“ №29, ет.7, представлявано от Н.П.П., с правно основание чл.415, ал.1, т.1 от
ГПК вр. с чл.9, ал.1 и чл.33, ал.1 от ЗПК за установяване съществуването на вземания от
жалбоподателката в размер на 650лв., представляващи непогасена главница по Договор за
паричен заем №386837 от 08.01.2020г. и в размер на 86.84лв., представляващи лихва за
забава, начислена върху просрочената главница за периода от 08.09.2020г. до 01.01.2022г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда-28.01.2022г.,
до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед
№7385/22.11.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№15232/2022г. по описа на РС Варна.
Твърди се от въззивницата, че решението в обжалваната му част е неправилно, поради
липса на доказателства за уважаване на исковата претенция. Конкретните оплаквания са, че
по делото не е установено валидното полагане на електронен подпис и отправяне на искане
за сключване на договора за заем от ответницата, както и че същата е получила сумата по
1
договора. Поддържа се, че от събраните по делото доказателства не може да се извлече
извод, че процесният договор е сключен под формата на електронен документ по ЗЕДЕУУ.
С оглед на изложеното се моли за отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, с който
се поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба. Излагат се доводи за
правилност на обжалваното решение и неоснователност на изложените от въззивницата
оплаквания. Поддържа се, че процесният договор е валидно сключен по електронен път,
като е подписан при условията на чл.13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, а заемната сума е изплатена.
Твърди се, че оставащата част от главницата по договора не е погасена от длъжника и се
излагат аргументи за обоснованост на размера на договорената възнаградителна лихва, като
се сочи съдебна практика. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане
на разноски.
В съдебно заседание въззивната страна, представлявана от пълномощник, поддържа
становището си за незаконосъобразност на обжалваната част на решението и моли за
неговата отмяна. Претендира присъждането на разноски и адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна не се представлява и не взема становище.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК, чл.9,
ал.1 и чл.33, ал.1 от ЗПК за приемане за установено, че Ю. К. П. дължи на “Сити Кеш“ ООД
сумата от 650лв., представляваща главница по Договор за паричен заем
№386837/08.01.2020г. и сумата от 86.84лв., представляваща лихва за забава, начислена върху
просрочената главница за периода от 08.09.2020г. до 01.01.2022г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда-28.01.2022г. до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед №7385/22.11.2022г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№15232/2022г. по описа на
РС Варна.
В исковата молба се твърди, че при спазване на изискванията на Закона за
електронната търговия, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и Закона
за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, по искане на ответницата
за предоставяне на заем, попълнено собственоръчно на сайта на заемодателя-
https://credirect.bg, на 08.01.2020г. между страните е сключен Договор за паричен заем
кредирект №386837 за сумата от 650лв. Твърди се още, че процесната сума е получена от
ответницата в брой на каса на “Изи Пей“, като дългът, ведно с уговорена възнаградителна
лихва в размер на 40.05 %, е следвало да бъде погасен разсрочено на 6 месечни вноски до
08.07.2020г. Твърди се, че тъй като длъжника не е погасил задължението си по договора,
кредитора е начислил лихва за забава за периода от 08.09.2020г. до 01.01.2022г. Сочи се, че
предвид неизпълнението, кредиторът се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично
2
задължение по чл.410 от ГПК, срещу която длъжникът е депозирал възражение по чл.414 от
ГПК, в резултат на което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящия
иск.
С подадения в срока по чл.131 от ГПК отговор на исковата молба, се поддържа
становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Твърди се, че от исковата
молба не ставало ясно, че страните са били в договорни отношения.
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд по принцип е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните от съда изводи. В случая
оплакванията на въззивницата, съставляват оспорване на формираните от районният съд
изводи за съществуването на договор за кредит, валидно сключен под формата на
електронен документ, както и че заемателят е получил сумата по договора.
Въпросните оспорвания на въззивницата не съставляват новонаведени възражения
или фактически твърдения, поради което и следва да бъдат разгледани по същество.
Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест и с оглед премета
на предявените претенции, в разглежданият казус ищецът, следва при условията на пълно и
главно доказване да установи, че между странните е сключен договор за кредит, съдържащ
твърдените права и задължения /размер, срок, падеж, лихви, такси, обезщетения и т.н./, в
това число и предаване /усвояване/ на заемната сума от кредитополучателят. Ответникът от
своя страна, следва да установи правоизключващото си възражение, че страните не са
обвързани от твърденият от ищеца договор за кредит.
Настоящият въззивен състав намира за неоснователни доводите на жалбоподателката-
ответница за липса на валидно сключен между страните Договор за паричен заем кредирект
№386837 от 08.01.2020г. и по конкретно за липса на доказателства за отправено искане и
дадено съгласие за сключване на процесния договор по реда на чл.18 от ЗПФУР, както и за
получаване на заемната сума, по следните съображения:
Процесният договор за кредит попада в приложното поле на Закона за предоставяне
на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ и Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. Съгласно чл.6 от ЗПФУР договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик
3
и потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключване на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние. За
доказване факта на сключване на подобен вид договор е предвиден специален ред, който е
регламентиран в чл.18 от ЗПФУР и възлагащ доказателствената тежест върху доставчика на
услугата от разстояние. Последният, съгласно чл.18, ал.1, т.3 от ЗПФУР, е длъжен да докаже,
че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора от разстояние, като наред
с това в ал.2 на същата разпоредба е предвидено, че за доказването на преддоговорната
информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага ЗЕДЕП
/ЗЕДЕУУ/.
В приложимите към процесния договор за паричен заем Общи условия, е предвидено,
че кандидатстването за заем се извършва посредством създадената за това електронна
платформа, като искането за предоставяне на кредит се попълва лично от заемателя.
Заемодателят изпраща на посочена от заемателя електронна поща цялата необходима
преддоговорна информация, заедно с Общите условия, Стандартен европейски формуляр и
Проект на договора. С натискането на бутона “Изпрати“ заемателят декларира, че приема
така предоставените му условия. При одобрение на сключването на договора за заем,
заемодателят изпраща на декларирания от заемателя електронен адрес договор за заем,
заедно с погасителен план, във формат, който не позволява коригиране на предоставената с
него информация. Изпратеният договор за заем, се счита за приет от страна на заемателя до
неговия изричен отказ за сключване на договор за заем по реда и начините, описани в
общите условия.
С оглед факта, че Договора за паричен заем №386837, е сключен от разстояние, то е
обяснимо защо същият и приложените Общи условия, Стандартен европейски формуляр и
Погасителен план, не носят подписа на никоя от страните, като това не е основание да се
заключи, че между тях не е се е породила облигационна връзка. Напротив, представеният от
ищеца и неоспорен от ответницата в срока по чл.131 от ГПК, документ “лог файл“
установява хронологията на кореспонденцията между страните, включително с посочване на
часове на съответните операции по повод сключване на процесния договор. От въпросният
документ е видно, че до ответницата на посочен от нея електронен адрес са изпратени
договор за паричен заем, общи условия, стандартен европейски формуляр и погасителен
план, като с отговора на исковата молба тя не е оспорила представената електронна
кореспонденция. В посочения “лог файл“ освен това се съдържа достатъчен обем лични
данни на ответницата /ЕГН, № на лична карта, телефон и др./, от които следва логичния
извод, че именно тя е провела съответната кореспонденция по сключване на договора с
ищцовото дружество. Горният извод се потвърждава от обстоятелството, че предоставената
в заем сума е усвоена на каса на “Изи Пей“ срещу представена лична карта за установяване
самоличността на заемателя.
По отношение на възражението за липса на подписан електронен документ за
сключване на договора, съгласно дефинициите, дадени в ЗЕДЕУУ, препращащ към
4
Регламент (ЕС) №910/2014г., електронно изявление е словесно изявление, представено в
цифрова форма, което може да съдържа и несловесна информация, а електронен документ е
всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков,
визуален или аудио-визуален запис, като писмената форма се смята за спазена, ако е
съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление-чл.2 и чл.3 от ЗЕДЕУУ. В
чл.10 от ЗЕДЕУУ е предвидено, че електронното изявление е получено с постъпването му в
посочената от адресата информационна система. В конкретния случай, съгласно чл.20, ал.1
от Общите условия на заемодателя, договорът се счита за сключен и влиза в сила от датата
на изпращането му от заемодателя на заемателя, като страните се съгласяват, съгласно ал.2,
съобщенията по електронната поща да имат силата на саморъчни подписи при условията на
чл.13 от ЗЕДЕУУ. С разпоредбата на чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ правната сила на саморъчния
подпис е приравнена на тази на обикновения и на усъвършенствания електронен подпис. С
оглед на това, доколкото в случая не е необходимо страните да подпишат договора, тяхното
електронно изявление е достатъчно, за да обективира съгласие и при спазване на посочените
предпоставки, налице е подписан електронен документ, чиято доказателствена сила е
такава, каквато законът придава на подписаният писмен документ.
Предвид гореизложеното, съдът приема за установено по несъмнен начин наличието
на насрещни и съвпадащи волеизявления на страните за сключване на процесния договор за
кредит. Също така, че ищецът е доказал при условията на чл.18, ал.1, т.1 и т.3 от ЗПФУР, че е
изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и е получил
съгласието на потребителя за сключване на договора. Ето защо и съгласно чл.18, ал.2 от
ЗПФУР предоставянето на преддоговорна информация и на изявленията на ответницата, с
които е изразила съгласието си за сключване на договора, са доказани в хипотезата на
извършени електронни изявления при спазване на чл.13, ал.1 и ал.4 във вр. с чл.3, т.10 от
Регламент (ЕС) №910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014, както и
на чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ.
При формиране на извод за наличие на твърдяното облигационно правоотношение
между страните, съдът съобрази и факта, че с подаденото от длъжника възражение по чл.414
от ГПК срещу вземанията по издадена заповед за изпълнение на парично задължение,
ответницата не е оспорела наличието на процесната облигационна връзка, а се е позовала на
погасяване на дълга в предходен момент.
В заключение съставът на въззивния съд приема, че по делото е доказано сключване
на процесният договор за кредит, респективно че обжалваното решение е правилно и като
такова следва да бъде потвърдено.
Предвид неоснователността на въззивната жалба, в полза на ответникът по същата се
полага претендираното юрисконсултско възнаграждение, чиито размер съдът определя на
100лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №274/23.01.2024г. постановено по гр.д.
№20233110102550 по описа на Районен съд Варна, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Ю. К. П., с ЕГН **********, с адрес: ******, да заплати на “Сити Кеш“
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Славянска“
№29, ет.7, представлявано от Н.П.П., сумата от 100лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6