Р Е Ш Е Н И Е
по
№1872/2.5.2018г.
гр.Варна 2.05.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи
състав в открито съдебно заседание проведено на трети март две хиляди
и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при
участието на секретаря Мария Минкова, като разгледа докладваното
от съдията гр.д.№17989/2017г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба ищецът „С***“ ЕООД твърди, че с ответника „Б****“ ООД са имали търговски отношения на основание договор за изработка на
2 000 броя хартиени торби с размери 540/820/170 см. На единична цена от
0,620лв. Ищецът твърди, че е изпълнил своите задължения на основание сключения
договор, като е избаротил и предал на ответника
торбите уговорени с договора за изработка. Съгласно Протокол за предадени стоки
от 09.07.2016г. , стоката е получена от Д**** за удостоверяването на което същата е положила подпис. Ищецът твърди, че е
изработил поръчаните стоки в срок и в съотвествие с
уговореното, за което е издал фактура № ****на стойност 1 488лв. с ДДС.Фактурата е изпратена с препоръчано писмо
чрез „Български пощи“ и е получена от ответника на 01.08.2016г. Съгласно
документ с изх.№ ***издадена
от ответника фактурата е осчетоводена .Към настоящия момент ответника не е
изплатил никаква част от дължимата на основание фактура № **** сума. Предявява искане съдът да постанови решение, с което да
осъди ответника „Б***“ ООД да заплати на ищеца сумата от 1250лв.,
частичен иск от иск целият в размер на 1 488лв., дължима на основание
договор за изработка на 2 000 броя хартиени торби с размери 540/820/170
см. На единична цена от 0,620 лв., ведно със законната лихва на главницата от
датата на депозиране на исковата молба в съда до окочнателното
изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК
ответникът не е подал писмен отговор.
Съдът приема, че предявения иск
намира правното си основание в чл.266 от ЗЗД.
Решаващия състав, след като се запозна с исковата молба и представените доказателства, ценейки ги при условията на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Процесуалния представител на
ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът, като взе предвид че ответника е бил уведомен за последиците от личното му
неявяване по надлежния ред, че не е подал възражение в
законовия срок и не се е представлявал в съдебно заседание без да са на лице
данни за наличие на обективни причини за отсъствие на представител и
представените доказателства намира, че би следвало да се постанови
неприсъствено решение по делото, като се уважи предявения главен иск, като се
присъдят и сторените по делото разноски в размер на 1 822лв.
Ето защо,
съдът
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА „Б**** със седалище и адрес на управление *** да заплати на „С.“
ЕООД, ЕИК**** ***50лв., частичен иск от иск
целият в размер на 1 488лв., дължима на основание договор за изработка на
2 000 броя хартиени торби с размери 540/820/170см. на единична цена от
0,620лв. за което е издадена фактура №****, ведно
със законната лихва на главницата от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 27.11.2017г. до окочнателното изплащане на
сумата и 1 822лв. разноски в настоящото производство.
Решението не полежи на обжалване.
Страната срещу която е
постановено решението може да поиска от ВОС в едномесечен срок от връчване на
решението да го отмени ако е била лишена от възможност да участва в делото при
някоя от хипотезите по чл.240, ал.1 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: