Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 29.09.2017 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Софийски градски съд,
Гражданско отделение, І-13 състав, в публично съдебно заседание на първи юни
през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСЕН ДИМИТРОВ
при секретаря Стефка
Александрова, като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 14292
по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.240, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът В.Т.В. ЕГН **********
твърди, че през периода 2009-2014 г. е предоставял назаем суми на ответниците Т.С.
М. и П.Д.А. на части и периодично като общата сума възлиза на 600 000 лева.
Твърди, че въпреки опитите от негова страна до датата на подаването на исковата
молба ответниците не са му върнали дадената в заем сума,нито част от нея.
Моли съда да осъди
ответниците да му заплатят солидарно сумата от 42 600 лева, представляваща част
от заем, отпуснат от ищеца на ответниците от 600 000 лв., ведно със
законната лихва от момента на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
Претендира присъждане и на направените по делото разноски.
Ответниците Т.С. М. и П.Д.А. чрез адв. Г.Р.Р. от САК -
особен представител, оспорват предявения иск. Твърдят, че претенцията на ищеца
е необоснована и,че единствения документ “Полица / Запис на заповедта без отказ
/ “ , който е приет и не е изключен от доказателствата по делото не е
достатъчно доказателство, че между ищеца и първия ответник са възникнали
множество заемни правоотношения в размер на 2- 3000 лв. всяко в периода от
01.09.2009- 30.12.2012 г. Втория ответник не дължи заемни суми не само по
горните съображения,а и поради това,че ако се приеме за поръчител,искът е
подаден след изтичане на срока по чл.147 ЗЗД.
Моли съда да отхвърли исковете и
да му присъди разноските по делото.
Доказателствата
са писмени.
Съдът, след като
взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Към
исковата молба е приложен като писмено доказателство “Полица / Запис на
заповедта без отказ / “ , от който е видно,че на 30.12.2012 год. ответника Т.С.
М. е заявила,че в периода от 01.09.2009 год. до 30.12.2012 год. е получила от В.Т.В.
на части от 2000-3000 лв. сума в общ размер от 42 600 лв.Т. е заявила,че
се задължава да върне тази сума до 15.02.2013 год. Документът е подписан от П.Д.А.
в качеството й на „гарант“.
Други
релевантни доказателства по делото не са представяни.
Предвид установената фактическа обстановка, се налагат
следните правни изводи:
Правното основание
на исковата претенция е чл.240,ал.1 във вр. с чл.79,ал.1 ЗЗД.
заемът за потребление е реален,
неформален , консенсуален договор, при който заемодателят предава в собственост
на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне
заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. За действителността
на договора не е предвидена специална форма, а писмената такава е единствено
форма за доказване /по аргумент от
чл.164,ал.1,т.3 ГПК/. В производството по иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД,
доказателствената тежест да установи, че е дал заемните средства е върху ищеца,
претендиращ връщането им. При оспорване на иска, ответникът следва да докаже
възраженията си, че средствата са дадени на друго основание, че е налице порок
на волята, че задължението е погасено и пр. факти съобразно характера на
въведените възражения срещу иска.
По
съществото на спора.
Според настоящия състав за
около 3 години и 3 месеца, в периода от 01.09.2009 год. до 30.12.2012
год., Т.С. М. е получила многократно от В.Т.В.
в заем суми от по 2000-3000 лв., като сбора от всички дадени в този период суми
е 42 600 лв. Документът- “Полица / Запис на заповедта без отказ / “ , установяващ
тези факти е подписан от двете страни и според съда представлява писмено
споразумение към устен/неформален/договор или договори за заем, с което страните
уточняват общия размер на заемната сума, факта на нейната дължимост и крайния
срок за изплащането й. Документът би могло да се разглежда и като новация на
стари задължения на първия ответник към ищеца,чрез обединяването на всичките в
едно с общ размер и определяне на нов падеж.
Независимо как ще бъде
квалифициран въпросния документ наречен “Полица / Запис на заповедта без отказ
/ “ , същия според съда е категорично доказателство за направеното от Т.С. М.
изявление/признание/, че през посочения период от 01.09.2009 год. до 30.12.2012
год. е получила в заем от ищеца В.Т.В. на части сумата в общ размер от 42 600
лв. От този документ става ясно,че сумите са давани назаем, а не на някакво
друго основание, че общия размер на дадените в заем суми за периода е
42 600 лв. и, че тези суми е следвало да се върнат на заемодателя до
15.02.2013 год.
От този документ е налице
яснота относно съществените условия на договора за заем-страни, предмет и срок
за изпълнение на поетото задължение,а доколкото няма доказателства в тази
насока и факта,че въпросната сума не е върната. По тази причина съдът намира,че
спрямо Т.С. М. искът е основателен и следва да бъде уважен.
Ответникът П.Д.А. макар да е
подписала въпросната полица като „Гарант“ според съда не е придобила качеството
на поръчител. Този документ не е запис на заповед/въпреки подзаглавието му/,тъй
като според съда липсват елементите визирани в чл.535,т.4 и 5 ТЗ. Ето защо
подписа върху документа положен от П.Д.А. не я прави поръчител на задълженията
на длъжника по него, каквато би била по смисъла на чл.483 ТЗ,ако документа бе вид
менителница.
Искът срещу този ответник е
неоснователен изцяло и като такъв следва да бъде отхвърлен.
При този изход на
спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът Т.С. М. следва да бъде
осъдена да заплати на адв. Г.И., САК на основание чл.38 от ЗА адвокатско
възнаграждение в размер на 1808 лв.,а по сметка на СГС следващата се държавна
такса в размер на 2800 лв. и половината от разноските за особен представител
заплатени от бюджета на съда в размер на 1315 лв.
Предвид изложеното Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
Т.С.М. с ЕГН **********
чрез адв. Г.Р.Р. от САК с адрес: ***01- особен
представител, да заплати на В.Т.В. ЕГН ********** чрез адв. Г.И., САК, със
съдебен адрес:*** на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД сумата от 42 600 лева, /частичен размер от общ такъв 600 000
лв./ дължима по договори за заем сключени в периода от 01.09.2009 год. до
30.12.2012 год. и “ Полица / Запис на заповедта без отказ/“ от 30.12.2012 год.,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата
молба-18.09.2014 год. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от В.Т.В. ЕГН ********** чрез адв. Г.И. против
П.Д.А. ЕГН ********** чрез адв. Г.Р.Р. от САК иск с правно основание чл.240,
ал.1 от ЗЗД за сумата от 42 600 лева, /частичен
размер от общ такъв 600 000 лв./ дължима по договори за заем сключени
в периода от 01.09.2009 год. до 30.12.2012 год. и “ Полица / Запис на заповедта
без отказ/“ от 30.12.2012 год., като неоснователен.
ОСЪЖДА Т.С.М. с ЕГН ********** да
заплати на адв. Г.И., САК на основание чл.38 от ЗА адвокатско възнаграждение в
размер на 1808 лв., а по сметка на СГС 4115 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на
въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: