Р Е Ш Е Н И Е
№ .............../
.01.2018г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ
състав в открито съдебно заседание, проведено на шести декември през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
ОРЛИН
ЧАРАКЧИЕВ- мл.с.
при участието на секретаря Галина Славова,
като разгледа докладваното от съдия Н.НЕДЕЛЧЕВА, в. гр. дело №2272/2017г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 от ГПК, образувано по въззивна жалба на М.М.Ю. и Ф. А. Ю. срещу решение №136/11.07.2017г. по гр. дело №994/12 г. по описа на ПРС, с което е постановено
недвижимият имот, предмет на делбата да бъде изнесен на публична продан.
Жалбоподателите не са доволни от постановеното решение, поради което молят да
бъде отменено в частта, с която имотът е изнесен на публична продан, като
вместо него бъде постановено друго такова, с което да се уважи искането им за
възлагане, или да се постанови разделяне
на имота, като на тях бъде възложена частта, в която е построена жилищната
сграда съгласно приетата от първоинстанционният съд съдебно-техническа
експертиза. Според жалбоподателите обжалваното решение е немотивирано, неправилно
и незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния закон и
процесуалните норми. Считат, че неправилно и незаконосъобразно
първоинстанционният съд коментира становището на главният архитект на Община
Дългопол, като се е съобразил изцяло с него, без да приема възможността имотът
да бъде поделен съгласно съдебно-техническата експертиза. Предвид изложеното, молят решението да бъде отменено в
обжалваната част, като на негово място бъде постановено друго, с което да бъде уважена
претенцията им за възлагане на допуснатия
до делба имот, или да
бъде постановено разделянето а имота, като на тях бъде възложена
частта, в която е построена жилищната сграда съгласно приетата от
първоинстанционният съд съдебно-техническа експертиза. Жалбоподателите не се
явяват в о.с.з., но чрез писмена молба изразяват становище, че поддържат
жалбата си.
Въззиваемите страни
не са депозирали писмени отговори в предоставения им от съда срок, нито се
явяват в o.с.з. за да изразят становище по основателността на жалбата.
Съдът,
след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа
необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за
допустима.
В
изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл.269 и чл. 270 ГПК,
въззивният съд счита, че решението на ВРС е валидно и допустимо. То съдържа
реквизитите по чл.236 от ГПК и е постановено от родово компетентен съд.
Настоящото
производство е въззивно поради което, съдът следва да направи свои фактически
констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото
доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският окръжен съд
приема за установено следното:
Производството
е
за делба във фазата на извършването.
С влязло в законна сила Решение №277 от
28.10.2015г., постановено по гр. дело №994/2012г. по описа на ПРС е допусната
делба на дворно място, цялото с площ от 814 кв.м., находящо се в село Медовец, община Дългопол, област
Варна, съставляващо имот с пл.№428 по кадастралния план на селото, одобрен със
Заповед № РД-17-12/04.08.2005г., при следите квоти: 8/14 ид.ч. за М.М.Ю. и Ф. Азиз Ю., в режим на СИО; 1/14 ид.ч. за М.М.Ю.; 1/14 ид.ч. за Е.М.Г.; 1/14 ид.ч. за Х.М.Н.; 1/14 ид.ч. за
Х.М.М.; 1/14 ид.ч. за
Н.М.И. и 1/14 ид.ч. за
С.М.М..
В първото по делото съдебно заседание във втора фаза на съдебната
делба, проведено на 02.11.2016г. ищцата М.М.М. чрез своя пълномощник е
потвърдила искането си /направено още с исковата молба/ за възлагане на
делбения имот, а в условие на евентуалност е поискала разделяне на имота на два
дяла и възлагане на частта, в която се намира изградената от нея сграда.
От
заключението на СТЕ, изслушано пред ПРС в о.с.з, проведено на 02.11.2016г.,
което настоящият състав възприема
като обективно и компетентно изготвено, се
установява, че процесният имот е реално неподеляем съобразно квотите по
решението за допускане на делбата, а пазарната му стойност е 11 200 лева.
Постройката няма пазарна стойност поради лошото състояние в което се намира.
Видно от заключението на вещото лице
по поставената допълнителна задача, е възможно от процесния имот,
представляващ дворно място с площ 814 кв.м., да се обособят два дяла,
отговарящи на разпоредбите на ЗУТ, както следва: Дял I-ви с площ - 414 кв.м. с
лице - 17,25 м. — парцел с форма на правоъгълник и страни - 24 м. и 17,25 м. -
със зелен цвят на схемата, Дял II: площ - 400 кв.м. с лице към ул.
Деветнадесета - 25,95 м. - парцел с форма на трапец с прав ъгъл и лице към ул.
Деветнадесета - 25,95 м. и страни: 24 м.. 11,73 м., 21,60 м, и 25.95 м. - с
кафяв цвят на схемата. В дял I остава
жилищната сграда, която е в лошо състояние, не подлежи на ремонт и не подлежи
на подялба. Според в.л. тя не е построена съгласно техническите правила и
норми, тъй като светлата височина на помещенията е около 2.20 м. и няма
санитарен възел. Разходите за възстановяване и привеждане в съответствие с
техническите правила и норми биха били съответни на изграждането на нова
сграда. В.л. сочи, че разходите за разчистване на дворното място при евентуално
бъдещо застрояване биха се компенсирали от остатъчната стойност на материалите
получени при събарянето. За 1 кв.м. пазарната стойност на дворното място е -
13.76 лв. Дял 1 е с пазарна стойност 5
700 лв. със закръгление, Дял II: е с пазарна стойност 5 500 със
закръгляне. Вещото лице е изчислило пазарната стойност на дяловете на страните
като общо за М.М.Ю. и Ф. АЗИЗ Ю. –при
общ дял 9/14 идч., тя е в размер на 7 200 лв. и поради това предлага възлагане
на този дял на М.Ю. и Ф.Ю.. Вещото лице предлага дял II: 400 кв.м. на стойност-
5 500 лв. да се възложи на останалите съделители, пазарната стойност на
дяловете на всеки един от тях е в размер на 800 лева.
От писмо на Община
Дългопол с изх. №1100-118/1/24.04.2017г., ведно със становище на Главния
Архитект на Община Дългопол, по повод одобряване на проект за делба по
допълнителната задача на вещото лице, се установява, че за процесния имот с
идент.№ 47620.501.428 и за част от имот с идент. № 47620.501.427 от
кадастралния план на с.Медовец, одобрен със Заповед № РД-17-12/04.08.2005 на ИД
на АК по действащия регулационен план има отреден УПИ XII – 273 в кв.32, в
който има изградени две жилищни сгради. Необходимо е извършване на ПУП-ПРЗ за изменение на УПИ XII – 273 в кв.32
и УПИ XI – 273 в кв.32 по реда на пар.8 от ПР на ЗУТ като границите им се
поставят в съответствие с имотните граници на имоти с идент.№ 47620.501.428 и с
идент.№ 47620.501.427 заснети в кадастралния план.
От приетите 2 бр.
Удостоверения за вписвания, отбелязвания и заличавания за лице издадено от АВ,
СП при РС Провадия се установява, че М. и Ф.Ю. не притежават други имоти освен
8/14 ид.ч. от процесния недвижим имот, придобит от М.Ю. чрез правна сделка от М.
Н..
За да се произнесе по
способа за извършване на делбата, съдът съобрази следното:
Право на възлагане по
реда на чл. 349, ал. 2 ГПК има само сънаследник, т.
е. само лице, което е придобило идеална част от имота по наследство, и то в
хипотезата, при която съсобствеността е възникнала от наследяване. Разпоредбата
на чл.
349, ал. 2 ГПК е идентична с тази на чл.
288, ал. 3 ГПК (отм.) и разясненията в ТР № 1/2004 г. на
ВКС са приложими на общо основание. Съгласно тях от обхвата на този способ за
извършване на делбата е изключена всяка друга съсобственост освен тази, която е
възникнала в резултат на наследяване, както и хипотезите, когато съделителят с
възлагателна претенция няма качеството на наследник или не е живял в имота към
момента на откриване на наследството.
При наличието на т. нар. смесена съсобственост /възникнала в резултат на
повече от един юридически факт/ извършването на делбата по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК е недопустимо. Делбата
следва да бъде извършена чрез изнасяне на неподеляемия жилищен имот на публична
продан по реда на чл. 348 ГПК.
В настоящия случай,
се извършва делба на дворно място, съсобствеността върху което е възникнала в
резултат на правна сделка - договор за издръжка и гледане, и наследяване.
Следователно, на първо място изобщо не се касае за жилище, а за дворно място,
като следва да се отбележи, че според в.л. постройката, съществуваща в същото
изобщо не отговаря на строителните правила и норми, а и не е предмет на делбата,
тъй като искане по отношение на нея липсва. На следващо място трябва да се има
предвид, че разпоредбата на чл. 349, ал.2 ГПК е неприложима, тъй като се касае
за смесена съсобственост, в какъвто смисъл са разясненията в цитираното по-горе
тълкувателно решение, предвид което извършване на делбата чрез възлагане е
недопустимо.
Във връзка с
възможността за разделяне на имота на два дяла,
настоящият състав съобрази следното:
Действително, според
заключението по допълнителната СТЕ, е възможно поделянето на дворното място на
два дяла, а становището по чл. 201 ЗУТ на гл. архитект е, че следва да се
изработи ПУП-ПРЗ за изменението на УПИ XII-273 и XI -273 в кв.32 по реда на
пар. 8 ПР на ЗУТ.
Следва да се има
предвид, че дори имотът да е поделяем на два дяла, то дяловете биха били
по-малко от броя на наследниците /съделителите/
които са 7/седем/.
Няма спор, че основен
принцип при извършване на съдебната делба е при възможност всеки от съделителите
да получи дял в натура - чл. 69, ал. 2 ЗН. Поставяне на общ дял на няколко
съделители може да стане или при изрично тяхно съгласие, или когато делбата се
извършва по колена. Тези две предпоставки в случая не са налице. Съгласие за
възлагане в общ дял са изразили само ищцата и нейния съпруг, а от останалите
съделители-само Х. М. Н..
Следователно, не е
налице съгласие за възлагане на общ дял на съсобствениците, явяващи се
низходящи на наследодателя.
Според константната
съдебна практика, когато броя на имотите съответства на броя на наследниците,
групирани по колена и съсобствеността е възникнала само от наследяване, делбата
следва да се извърши по колена, за да получи всяко коляно дял в натура, а
неравенството на дяловете се уравни парично /чл. 69, ал. 2
от ЗН/.
В настоящия случай
обаче съсобствеността не е възникнала само от наследяване, тъй като наследодателят
М. М. Н. се е разпоредил с притежаваната от него част приживе в полза на ищцата
М. М. Ю. и съпруга ѝ Ф.Ю., в който случай делбата не може да бъде
извършена по колене/в този см. Решение № 69 от 6.07.2015 г. на ВКС по гр. д. №
184/2015 г., II г. о., ГК, докладчик съдията К. М./.
С оглед изложеното,
съдът намира, че разпоредбата на чл. 353 ГПК е неприложима, тъй като основната
предпоставка е да има достатъчно имоти, за да могат да се съставят реални
дялове за всички съсобственици самостоятелно или по колена. В случая е налице
възможност за обособяване на два дяла, но липсва възможност така обособените
реални дялове да бъдат разпределени между съделителите по колене поради
наличието на смесена съсобственост.
Предвид горното, и
като съобрази, че с оглед заключението на СТЕ, делбеният имот е неподеляем с
оглед броя на съделителите, то настоящият състав намира, че единственият способ
за извършване на делбата е чрез изнасянето му на публична продан по реда на чл.
348 ГПК.
По изложените
съображения и предвид изцяло съвпадащите изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
С
оглед изхода на правния спор, въззиваемите страни имат право на разноски, но предвид липсата на искане в този
смисъл, както и на доказателства за направени такива, съдът не им присъжда
разноски.
Водим
от горното, и на осн. чл. 271 ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №136/11.07.2017г., поправено с решение № 146/21.07.2017г., постановени
по гр. дело №994/2012г. по описа на ПРС.
Не
присъжда разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 ГПК в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: