№ 479
гр. Варна, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и осми
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20213100900104 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба предявена от ЯНК. СТ.
АНД., с ЕГН **********, с адрес ******, чрез адв. А.К., със съдебен адрес:
гр. Варна, ул. "Братя Г.ич" № 36, ет. 4, офис 13, против ЗК "Лев Инс" АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. "Черни
връх" № 51Д, представлявано от М.С.М.-Г. и П.В. Д., със съдебен адрес: гр.
София, бул. "Симеоновско шосе" № 67А, чрез адв. С.Р., с която са предявени
обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1
от КЗ и чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от 60 000 лв., след допуснато с
протоколно определение от 28.10.2021 г. изменение на размера на предявения
иск, чрез неговото увеличение, съставляващи обезщетение за претърпени от
последната неимуществени вреди, изразяващи се в продължителни неприятни
усещания, дискомфорт, физически и психически болки и страдания в
резултат от травми, причинени при ПТП, настъпило на 14.01.2017 г., в гр.
Варна, бул. "Народни будители", на паркинга пред бл. 53, вх. "А", по вина на
водача на лек автомобил "Дачия Логан" с рег. № В 3506 РК, който към
момента на инцидента е бил застрахован при ответника по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" и мораторна
лихва върху посочена главница в размер на 1 633,46 лв. за периода от
1
11.11.2020 г. до 16.02.2021 г, след допуснато с протоколно определение от
28.10.2021 г. изменение на размера на предявения иск, чрез неговото
увеличение и сумата от 567.37 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди в резултат от същия инцидент, изразяващи се в разходи
за лечение и възстановяване - заплащане на лекарства, санитарни материали,
медицински услуги, и мораторна лихва върху посочената главница в размер
на 15.45 лв. за периода от 11.11.2020 г. до 16.02.2021 г., ведно със законната
лихва върху двете главници, считано от датата на предявяване на иска -
17.02.2021 г. до окончателното им изплащане.
В исковата молба се твърди, че 14.01.2017 г. около 17.30 часа, в гр.
Варна, ищцата се движела пеш, пресичайки паркинга към вх. "А" на бл. 53,
находящ се на бул. "Народни будители", при което водачът на лек автомобил
"Дачия Логан" с рег. № В 3506 РК предприел движение назад, без да
забележи, находящата се зад него пешеходката, в резултат от което я блъснал
с лявата задна част на автомобила. Сочи се, че след инцидента ищцата била
откарана в спешен кабинет на МБАЛ "Св. Анна Варна" АД, където е
установена фрактура на колянно капаче на десния долен крайник и е
предприета гипсова имболизация. Сочи се, че на 20.02.2017 г. гипсът бил
свален, като след направената контролна рентгенография е установено
наличие и на "петниста остеопороза" на увредената става. Поддържа се, че
въпреки навременното и адекватно лечение, крайникът не се възстановявал
напълно до степен, какъвто бил преди фрактурата, като коляното е било
болезнено и отекло. Сочи се, че пострадалата била трудно подвижна, което
наложило да използва помощни средства - патерици и бастун. Сочи се, че
ежедневното обслужване било изключително трудно, тъй като тя живеела
сама в жилището си и разчитала единствено на подкрепата на сина си. Твърди
се, че освен болките в десния крак, се появили болки и в поясната област и
гръбначния стълб, като при проведените медицински изследвания, се
установило, че са настъпили изменения и усложнения в опорно-двигателния
апарат. Поддържа се, че в следствие на пътния инцидент и проявилите се
ексцеси, ищцата е провела редица консултации с лекари-специалисти в
областта на ортопедията и травматологията, неврологията и неврохирургията,
като за преодоляване на болковите синдроми, предизвикани от усложненията
е било предписано медикаментозно лечение. Сочи се, че при проведен
пореден преглед на 01.03.2017 г., се установили клинични и рентгенологични
2
данни и за фрактура на Тх 11-12 прешлени. Твърди се, че освен физическите
болки и страдания, са се появили и психологични и психиатрични проблеми,
а именно нарушен сън, отбягване да се излиза извън домът под страх да не
бъде блъсната отново, напрегнатост, тревожност и апатичност. Сочи се, че
ищцата провела консултация с невролог, който предписал прием на
"Атаракс", а в последствие "Лексотан". Твърди се, че в края на месец май
2017 г. ищцата посетила специалист психиатър, който установил състояние на
тревожно - хиподепресивен синдром и поставил водеща диагноза-смесено
тревожно- депересивно разстройство, като предписал прием на "Сероксат" и
"Лексотан". Поддържа се, че въпреки проведените многобройни прегледи,
консултации и лечение, не се стигнало до съществено ремисиране или
излекуване на соматичните и психични състояния, които присъстват у
пострадалата и към момента. Сочи се, че тя продължава да се придвижва с
бастун, като походката е неизменно накуцваща, както и че трудностите в
придвижването обуславят и опасенията от евентуална нова злополука, което я
мотивира да ограничава до максимална степен излизането си навън. На
следващо място се сочи, че в влязло в законна сила на 19.12.2018 г. Решение
№ 2018 от 03.12.2018 г. по НАХД № 4952/2018 г. по описа на Районен съд
Варна, водачът на лек автомобил "Дачия Логан" с рег. № В 3506 РК е признат
за виновен в това, че на 14.01.2017 г. в нарушение на правилата за движение
по пътищата: чл. 40, ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна
телесна повреда на ищцата, изразяваща се в трайно затруднение движението
на долния десен крайник за период не по- малък от 2-2,5 месеца, което
представлява престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б", пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр.
3 от НК. Поддържа се, че към датата на увреждането по отношение на лек
автомобил "Дачия Логан" с рег. № В 3506 РК е имало валидно сключен с
ответника договор за застраховка "Гражданска отговорност", обективиран в
Застрахователна полица № BG/22/116000729234 със срок на действие от
21.03.2016 г. до 20.03.2017 г. Поддържа се, че претърпените от ищцата
телесни увреждания, са причинили значителни неимуществени вреди,
изразяващи се в продължителни неприятни усещания, дискомфорт,
физически и психически болки и страдания, които следва да бъдат
компенсирани. Поддържа се още, че ищцата е понесла и подлежащи на
обезщетяване имуществени вреди на общата стойност от 567.37 лв., които са
пряка и непосредствена последица от ПТП, тъй като е извършила редица
3
разходи за заплащане на лекарства, санитарни материали, медицински услуги
и др., свързани с лечението и възстановяването, като същите са подробно
описани. Твърди се, че на 20.10.2020 г. пред ответника е предявена
застрахователна претенция за изплащане на обезщетения за понесените
неимуществени и имуществени вреди от ищцата, като са предоставени
наличните доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ. Поддържа
се, че до настоящия момент ответникът не е извършил застрахователно
плащане, нито се е произнесъл по реда на чл. 108 и чл. 496 от КЗ.
С депозирания в срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК писмен отговор от
ответника, се поддържа становище за частична неоснователност на
претенциите. Не се оспорва факта, че към датата на процесното ПТП,
отговорността на водача на л.а. "Дачия Логан" с рег. № В 3506 РК, е била
застрахована при ответното дружество по застраховка "Гражданска
отговорност", както и че по Молба с вх. № 13534/20.10.2020г. на ищцата в
ответното дружество е заведена Щета № 0000-1000-03-20-7683/20.10.20202г.
във връзка с обезщетение за нанесени неимуществени вреди и имуществени
вреди. Сочи се, че ответното дружество е определило застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 18 000 лв., което ищцата е
отказала да получи. Оспорва се размера на претенцията за неимуществени
вреди като прекомерно завишен и некореспондиращ с обективните фактори
определящи понятието справедливост предвид разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД,
т. 8 от ППВС № 4/1968 г. на ВС, практиката на ВКС по приложението на
цитираната правна норма, съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото възприемане на справедливостта на даден
етап от развитие на самото общество в конкретната държава, като са развити
подробни съображения. Поддържа се възражение за съпричиняване от страна
на пострадалата за настъпване вредоносния резултат. Сочи се, че ищцата,
като пешеходец е преминала в близост до автомобил, със запален двигател,
поради което е поставила себе си в риск и по този начин е съпричинила
вредоносния резултат. Твърди се, че е налице неизпълнение на задължението
на пострадалата да следи за пътната обстановка и да полага необходимата
грижа и бдителност, така, че да избегне пътни инциденти. Твърди се, че се
касае за нарушение на общото задължение на всички участници в
движението, с поведението си да не създават опасности и пречки за
движението, да не поставят в опасност живота и здравето на хората,
4
произтичащо от чл. 5, ал. 1 от ЗДвП. Поддържа се, че процесното ПТП е
настъпило при голяма степен на съпричиняване от страна на пострадалата,
което от своя страна е основание за намаляване на евентуално присъдения
размер на обезщетение на съгласно чл. 51, пр. 2 от ЗЗД.
С подадената от ищцата допълнителна искова молба, се оспорват
възраженията и доводите на ответника изложени в отговора на исковата
молба. По конкретно относно твърдението на ответника, че ищцата е отказала
получаването на определеното от застрахователя обезщетение се поддържа,
че пострадалата не е уведомена за това и не е отказвала, като наред с това
обезщетението не е преведено по посочената от нея банкова сметка. На
следващо място се поддържа, че претендираното застрахователно
обезщетение отговаря на критерия за справедлива компенсация на понесените
неимуществени вреди, тъй като размерът му е съобразен с характера и
интензитета на търпените болки и страдания от соматично и психологическо
естество, както и с изискването на чл. 52 от ЗЗД, както и с допълнително
съпътстващите го такива.
В срока за отговор на допълнителна искова молба ответникът не е
депозирал такъв.
В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си, поддържа
предявените искове и моли за тяхното уважаване, ведно с присъждане на
деловодни разноски. С писмени бележки се доразвиват доводи в подкрепа на
претенцията.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва предявения
иск и поддържа отговора и възраженията си. Претендира деловодни разноски.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение,
приема за установено от фактическа страна, следното:
По делото е прието за безспорно, че към датата на процесното ПТП -
14.01.2017 г. лек автомобил "Дачия Логан" с рег. № В 3506 РК е бил
застрахован при ответника по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите", обективирана в Застрахователна полица №
BG/22/116000729234 със срок на действие от 21.03.2016 г. до 20.03.2017 г.,
както и обстоятелството, че с молба с вх. № 13534/20.10.2020 г., ищцата е
5
предявила пред ответното дружество искане за заплащане на обезщетение за
нанесени неимуществени вреди и имуществени вреди, за което при
застрахователя е образувана Щета № 0000-1000-03-20-7683/20.10.2020 г.
От представения с исковата молба заверен препис от Решение №
2018/03.12.2018 г., постановено по АНД № 4952/2018 г. по описа на РС Варна,
се установява, че с влязло в законна сила решение, Радослав Г. Вълков е
признат за виновен в това, че на 14.01.2017 г. в гр. Варна при управление на
МПС - л.а. “Дачия Логан“, с рег. № В 3506 PК, не наблюдавал непрекъснато
пътя зад превозното средство и не осигурил лице, което да му сигнализира за
опасности, с което нарушил правилата за движение по ЗДвП: чл. 40, ал. 2 от
ЗДвП и по непредпазливост причинил на ЯНК. СТ. АНД. средна телесна
повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на десния долен
крайник за период не по – малък от 2 – 2,5 месеца при благоприятно
протичане на оздравителния процес, обусловено от счупване на дясното
колянно капаче – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1,
пр. 3 от НК, за което на основание чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от
наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание.
Видно от представената по делото медицинска документация, а имено
Фиш за оказана спешна медицинска помощ, Лист за преглед на пациент,
Медицинско удостоверение, Заключение, Амбулаторни листи, Резултати от
проведени образни изследвания, Етапни епикризи, че след настъпване на
процесното ПТП на ищцата е оказана спешна медицинска помощ, като е
констатирано контузия на дясна колянна става, в последствие след проведени
клинични прегледи, рентгенографии е установено непълно счупване на дясно
колянно капаче, поставена е гипсова имобилизация на дясно бедро и
подбедрица. В последствие видно от представените Амбулаторни листи е
настъпило влошаване на състоянието на ищцата, изразяващо се петниста
остеопороза в областта на колянното капаче.
От представените оригинали на Фискални бонове и фактури се
установява, че със същите са заплатени медикаменти и манипулации на обща
стойност от 567,37 лв.
По делото е представено уведомление, с което ищцата е предявила пред
ответника искане за заплащане на застрахователно обезщетение.
В заключението си по назначената СМЕ, което се цени от съда, като
6
компетентно и добросъвестно дадено и кореспондиращо с останалите
доказателства по делото, вещото лице е посочило, че вследствие на
процесното ПТП, ищцата е получила счупване на дясното колянно капаче.
Проведено е консервативно лечение с имобилизация, съобразено с правилата
за добра медицинска практика. Посочено е още, че обичайно болките в
резултат на счупването отзвучават в рамките на около месец, като несъмнено
и след сваляне на имобилизацията ще са налице болки при раздвижване на
колянната става. Затруднението в движенията е продължило в рамките на
около 2.5 месеца. От рентгенография се установява петниста остеопороза в
областта на колянното капаче, което говори за възникнало усложнение,
обуславящо по – продължителен оздравителен процес.
От заключението на назначената комплексна СПЕ, което се цени от
съдът, като компетентно и добросъвестно дадено и кореспондиращо с
останалите доказателства по делото се установява, че непосредствено след
ПТП е налице смесена тревожно – депресивна реакция, негативни психични
стрес, нервност, тревожност, смущения в съня и апетита, проблеми с
концентрацията, безпокойство, довели до влошаване качеството на живот на
ищцата. Установява се предприета адекватна терапия за периода от 2017 г. до
2019 г., като вещите лица намират за уместно провеждането на психотерапия
за ищцата.
От заключението на назначената САТЕ, което се цени от съдът, като
компетентно и добросъвестно дадено и кореспондиращо с останалите
доказателства по делото се установява, че към момента на удара пешеходката
е напускала платното на паркинга и се е намирала с гръб към автомобила.
Видимостта е била категорична, но трудна за преценка от страна на ищцата,
предвид обстоятелството, че е ударена в гръб. Реална възможност за
избягване на ПТП е имал водача на автомобила. Вещото лице посочва, че
видимостта на автомобила при движение с включени аварийни светлини е
била категорична.
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на
свидетелите Светослав Д. Андонов /син на ищцата/, чиито показния се
кредитират от съда при условията на чл. 172 от ГПК и М.Н.Н.. Съдът намира
показанията за изградени на база лични възприятия и кореспондиращи
помежду си и с останалия доказателствен материал по делото.
7
Свидетелят Светослав Д. Андонов сочи, че в резултат от претърпените
травми при процесното ПТП, се наложило обездвижване на долния крайник
на ищцата, което в комбинация с търпените болки я препятствало да
задоволява елементарните си битови нужди. Използвала помощни средства за
придвижване. Сочи, че за около няколко месеца, грижите за ищцата,
включително и за домакинството, били поети от жена, която била наета за
целта. Свидетелят сочи, че претърпяната травма е предизвикала промяна у
ищцата, като преди това тя е работила, а след инцидента болките й
продължават, поради което и понастоящем използва помощни средства за
придвижване
В показанията си свидетелката М.Н.Н., сочи, че след настъпване на
процесното ПТП ищцата била уплашена. Сочи още, че долния десен крайник
на ищцата бил имобилизиран, посредством гипс което я препятствало да се
движи и се налагало да ползва чужда помощ. Свидетелката е полагала
непосредствени грижи за ищцата в отсъствието на сина й. По думите на
свидетелката след свалянето на гипса са провеждани рехабилитационни
процедури около месец. Твърди, че и към момента ищцата понякога се
нуждае от помощта на свидетелката, както и че болките и към момента
продължават. Свидетелката сочи, че и понастоящем ищцата използва
помощни средства за придвижването си, което е затруднено. Излага, че преди
настъпването на ПТП ищцата е работила и е била енергичен човек, а
вследствие на ПТП се е променила, като е станала тревожна.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна
до следните правни изводи:
С оглед разпоредба на чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденото лице може да
предяви пряк иск срещу застрахователя, по застраховка “Гражданска
отговорност“ на причинителя на вредата. Същевременно съгласно чл. 429, ал.
1 от КЗ застрахователят по договор за застраховка “Гражданска отговорност“,
се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния
договор застрахователна сума, отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Предвид горното, за успешното провеждане на прекия иск срещу
застрахователя, в тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и
8
главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка
”Гражданска отговорност” между увредилото я лице и ответника; настъпило
увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние, от страна на
застрахования; причинна връзка между деянието и вредоносния резултат;
както и вида и размера на претърпените вреди.
В разглеждания случай по делото е прието за безспорно, че към датата
на процесното ПТП по отношение на л.а. “Дачия Логан“, с рег. № В 3506 PК,
е имало действаща застраховка ”Гражданска отговорност”, сключена с
ответника. Наред с това са налице и елементите от фактическия състав по чл.
45 от ЗЗД по отношение на лицето ползващо се от клаузите на застраховка
”ГО”, а именно извършено виновно противоправно деяние, причинна връзка
между деянието и вредоносния резултат - увреждане на здравето на ищцата, в
резултат от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 14.01.2017 г.
Последните обстоятелства, са установени с влязъл в сила съдебен акт,
постановен в производство по АНД № 4952/2018 г. по описа на РС Варна и
съобразно чл. 300 от ГПК, са задължителни за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието. Ето защо се налага извода,
че иска за заплащане на застрахователно обезщетение, е доказан по
основание.
По иска за неимуществени вреди:
Съобразно критерия за справедливост установен в чл. 52 от ЗЗД, при
определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат
предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен
случай. Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на
констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът на
извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение,
неговата продължителност; болките и страданията, претърпени, както при
причиняване на увреждането, така и при провеждане на лечението през
всичките му етапи; отстраними ли са травмите или има остатъчни явления;
периода на загуба на двигателна способност; психическата травма, както при
причиняване на увреждането, така и впоследствие; възрастта на увредения и
общественото му положение; налице ли е намалена трудоспособност и други.
По несъмнен начин от приетата по делото медицинската документация,
от заключението на вещите лица по назначените КСПЕ, СМЕ и от
9
показанията на свидетелите Андонов и Некилова, се установи, че ищцата е
претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се болки, страдания и
негативни психически изживявания, вследствие на полученото при
процесното ПТП увреждане, изразяващо се в трайно затруднение на
движението на десния долен крайник, обусловено от счупване на дясното
колянно капаче, което увреждане се намира в пряка причинно - следствена
връзка с произшествието. Установи се още, че травмата в коляното е с трайни
последици, тъй като е довело до продължителни физически болки,
затруднено движение с помощта на помощни средства и промяна в походката.
За лечение на увреждането на коляното, се е наложила имобилизация на
десния долен крайник, посредством гипс, прием на медикаменти, използване
на помощни средства за придвижване. По време на първоначалния остър
период на лечение на травмата, ищцата е била със затруднено движение, в
резултат, на което не е била в състояние да полага грижи за себе си и да
задоволява ежедневните си потребности, включително и да има пълноценен
сън. В последствие са проведени рехабилитационни процедури за около
месец. В резултат от травмата на дясното коляно, е настъпила трайна промяна
в ежедневието на ищцата, тъй като тя е загубила своята самостоятелност за
дълъг период от време и е преустановила физическата и социалната си
активност. Наред с това и понастоящем пострадалата продължава да търпи
негативни изживявания при пътуване с автомобил и да има трудности при
придвижването си, като за целта използва помощни средства, както и чужда
помощ при нужда. От заключението на СМЕ се установява, че са налице
данни за тежки дегенеративни изменения в областта на гръбначния стълб –
гръден и поясен отдел, като същите нямат връзка с процесното ПТП. При
изслушване на в.л. Б. в съдебно заседание се установява, че не е налице
стресово посттравматично разстройство у ищцата, доколкото последната
няма симптоми за такова, а не е възможно такава диагноза да е установена
първоначално, а впоследствие да не е налице, предвид хроничния характер на
заболяването. Поради изложеното обезщетение в размер от 60 000 лв. се
явява прекомерно, предвид изключването на причинно следствената връзка
между фрактура на Тх 11-12 прешлени и процесното ПТП, както и липсата на
посттравматично стресово разстройство у ищцата.
С оглед гореизложеното и като съобрази вида на уврежданията, както и
периода, през който същите са предизвиквали негативни психически и
10
физически преживявания у ищцата, възрастта на последната и отражението на
получената травма върху ежедневието й, съдът счита, че за репариране на
претърпените от нея неимуществени вреди, е необходима сумата от 45 000 лв.
Съдът намира, че не са налице основания за редуциране на така
определеният размер на обезщетението, доколкото не се установи наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата. От заключението на
назначената по делото САТЕ се установи, че към момента на настъпване на
процесното ПТП, ищцата е напускала платното на паркинга и се е намирала с
гръб към процесното МПС, поради което не е могла да установи по
категоричен начин движението на автомобила. От друга страна Водачът на
автомобила е имал възможност да забележи пострадалата като по този начин
е имал възможност да избегне ПТП. Наред с това от заключението на
назначената по делото СМЕ се установи, че е приложено адекватно
медицинско лечение, а от останалия доказателствен материал по делото се
установи и спазване на лекарските предписания и провеждането на
рехабилитационни процедури за възвстановяване на ищцата.
По изложените съображение, съдът приема, че претенцията за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, се явява основателна и
следва да бъде уважена до размера от 45 000 лв., като за разликата до
претендираните 60 000 лв., следва да се отхвърли.
По иска за имуществени вреди:
Съвкупния анализ на представените от ищцата разходно оправдателни
документи и медицинска документация, води до извода, че за провеждане на
лечението на същата, е било нужно закупуване на медикаменти, санитарни
материали и консумативи, чиято обща стойност според представените
фискални бонове и фактури е 567,36 лв. От заключението на назначената
СМЕ се установи, че приложените медикаменти, санитарни материали и
консумативи са във връзка с получените травматични увреждания, поради
което съдът намира, че претенцията на ищцата за заплащане на обезщетение
за имуществени вреди, е изцяло основателна.
По отношение на претенциите за лихва:
Според актуалната съдебна практика, обективирана в Решение № 167 от
30.01.2020 г. по т.д. № 2273/2018 г. на ВКС, ТК, II т.о., Решение № 128 от
04.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г. на ВКС, ТК, I т.о. и др., която се споделя
11
от настоящият съдебен състав, ответникът-застраховател дължи мораторна
лихва върху обезщетението, считано от момента на сезирането му, тъй като
отговаря за забавата на застрахования, с оглед функционалната обусловеност
на отговорността на застрахователя от отговорността на деликвента.
Действително според чл. 409 от КЗ застрахователят дължи лихва за забава
върху застрахователното обезщетение, след изтичане срока по чл. 405 от КЗ,
освен в случаите на чл. 380, ал. 3 от КЗ. Но от друга страна съгласно чл. 429,
ал. 3, изр. 2 от КЗ вр. с чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ
застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка “Гражданска отговорност”, считано от по-
ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования деликвент или от увреденото
лице, включително чрез предявяване от последното на застрахователна
претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на
застрахователя, определен от размера на застрахователната сума. Ето защо и
доколкото по делото липсват данни за уведомяване на застрахователя от
застрахования, следва извода, че в разглеждания случай меродавна е датата на
предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която
според данните по делото е заявена на 20.10.2020 г., доколкото обаче ищцата
претендира лихва от 11.11.2020 г., съдът намира, че ответникът дължи
мораторна лихва от 11.11.2020 г. до 16.02.2021 г. върху основателния размер
на обезщетенията в размер на 1225,00 лв., дължима за главница в размер от
45 000 лв., а за разликата над уважените 1 225,00 до претендираните 1 633,46
лв., претенцията следва да бъде отхвърлена. Ответникът дължи и мораторна
лихва в размер на 15,45 лв. , дължима за главница в размер на 567,37 лв.,
считано 11.11.2020 г. до 16.02.2021 г. Следва да бъде уважена и претенцията
за законна лихва върху двете главници, считано от датата на предявяване на
иска – 17.02.2021 г. до окончателното изплащане.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
ищцата се полагат съдебно деловодни разноски, съразмерно с уважената част
от иска в размер на 1 805,62 лв. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на
ответника, се следват деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска, чиито размер възлиза на 247,66 лв.
12
Във връзка с освобождаването на ищцата от заплащане на държавни
такси и разноски, и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да плати дължимата за производството държавна такса,
съобразно уважената част от иска в размер на 1 850 лв. и направените разходи
от бюджета на съда в размер на 850 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул. "Черни връх" № 51Д, представлявано от
М.С.М.-Г. и П.В. Д., да заплати на ЯНК. СТ. АНД., с ЕГН **********, с
адрес ******, застрахователно обезщетение за увреждания настъпили при
ПТП, реализирано на 14.01.2017 г. около 17:30 часа в гр. Варна, бул.
„Народни будители“ на паркинга пред бл. 53, вх. „А“, по вина на водача на
лек автомобил “Дачия Логан“, с рег. № В 3506 PК, който към момента на
инцидента е бил застрахован при ответника по застраховка “Гражданска
отговорност на автомобилистите“, обективирана в Полица №
BG/22/116000729234, със срок на валидност до 20.03.2017 г., в размер на
45 000 лв. /четиридесет и пет хиляди/ за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания и негативни психически изживявания, в
следствие от счупване на дясното колянно капаче, ведно с мораторна лихва
върху посочената главница в размер на 1 225,00 лв. /хиляда двеста двасет и
пет/ за периода от 11.11.2020 г. до 16.02.2021 г. , както и в размер на 567,37
лв. за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение
и възстановяване - заплащане на лекарства, санитарни материали, медицински
услуги, ведно с мораторна лихва върху посочената главница в размер на 15,45
лв. /петнадесет лева и четиридесет и пет стотинки/ за периода от
11.11.2020 г. до 16.02.2021 г. , ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от предявяване на иска 17.02.2021 г. до окончателното им
изплащане, които суми са платими по банкова сметка BG47 CECB 9790 50G2
1596 00 при „Централна Кооперативна Банка“ АД, като ОТХВЪРЛЯ иска за
неимуществени вреди за разликата над присъдените 45 000 лв. /четиридесет и
пет хиляди/ до претендираните 60 000 лв. /шестдесет хиляди/ и претенцията
13
за присъждане на мораторна лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди за разликата над присъдените 1 225,00 лв. /хиляда двеста двадесет и
пет/ до претендираните 1 633,46 лв. лв. /хиляда шестстотин тридесет и три
лева и четиридесет и шест стотинки/, като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул. "Черни връх" № 51Д, представлявано от
М.С.М.-Г. и П.В. Д., да заплати на ЯНК. СТ. АНД., с ЕГН **********, с
адрес ******, съдебно деловодни разноски в размер на 1 805,62 лв. /хиляда
осемстотин и пет лева и шестдесет и две стотинки/.
ОСЪЖДА ЯНК. СТ. АНД., с ЕГН **********, с адрес ******, да
заплати на ЗК "Лев Инс" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. "Черни връх" № 51Д, представлявано от М.С.М.-
Г. и П.В. Д., съдебно деловодни разноски в размер на 247,66 лв. /двеста
четиридесет и седем лева и шестдесет и шест стотинки/.
ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул. "Черни връх" № 51Д, представлявано от
М.С.М.-Г. и П.В. Д., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Окръжен съд Варна, сумата от 2 700, лв. /две хиляди и
седемстотин/, от която 1 850.00 лв. /хиляда осемстотин и петдесет/ - дължима
държавна такса за производството и 850.00 лв. /осемстотин и петдесет/ -
заплатено от бюджета възнаграждение на вещи лица.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна
в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
14