Р Е Ш Е Н И Е
град София, 23.04.2020
година
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно
заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА мл.с.: МАРИЯ ИЛИЕВА
при
секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА и с участието на прокурор …….…... разгледа докладваното
от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №2766 по
описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С протоколно
решение от 19.12.2018г., постановено по гр.дело №59561/2018г. на СРС, II ГО, 62 състав, е осъден З.„Л.И.“АД да заплати на „ДЗИ-О.З.“
ЕАД сумата от 1188 лв., ведно със законната лихва, считано от 11.09.2018г. до
датата на плащане, както и сумата от 220.51 лв., разноски, като е отхвърлен
иска за разликата до пълния предявен размер от 3330.94 лв..
Постъпила е въззивна жалба от „ДЗИ-О.З.“ ЕАД,
подадена чрез пълномощник адв.Д.И., срещу решение от 19.12.2018г., постановено
по гр.дело №59561/2018г. на
СРС, II ГО, 62 състав, в частта,
в която е отхвърлен предявения иск
за разликата над 1188 лв. до пълния предявен размер от 3330.94 лв., както и в
частта на неприсъдените в цялост разноски. В жалбата се излагат подробни доводи
за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалноправни разпоредби
на закона. Моли съда да постанови съдебен
акт, с който да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо
това да бъде постановено друго, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира
присъждане на направени разноски по делото за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата
страна - З.„Л.И.“АД, чрез своя процесуален представител юрк.Е.Н. оспорва
жалбата, по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен
отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде
отхвърлена, а първоинстанционното решение - потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
В
случая в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, при извършената служебната
проверка по чл.269,
изр.1 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за НИЩОЖНО.
Предмет на производството пред
първоинстанционния съд е иск с правно основание
чл.411 от КЗ, предявен от „ДЗИ-О.З.“ ЕАД срещу З.„Л.И.“АД за заплащане на
сумата от 3330.94 лв., представляваща сбор от стойността на незаплатена щета от
3315.94 лв. и стойност на ликвидационни разходи от 15.00 лв., представляващи
регресно вземане за платено обезщетение по имуществена застраховка „Каско +“ за
вреди на лек автомобил марка „Фолксваген Кади“, с рег.№******, причинени от ПТП
на 26.02.2018г. в гр.София, станало по вина на водач на лек автомобил „Дайхатсу
Сирион“, с рег.№******
В настоящия
случай, съдът намира, че в постановеното от СРС, II ГО, 62 състав, в съдебно заседание на 19.12.2018г.
решение, липсва разбираемо изразена воля на съда по гореочертания предмет на
делото. Видно от същото, както в мотивите, така и в диспозитива на решението не
се съдържа нито правна квалификация на предявения иск, нито индивидуализация на
спорното материално право- предмет на делото, за което се претендира вземането.
Това от своя страна не позволява да се очертаят обективните предели, по които
се формира СПН и които следва да обхваща спорното материално право така както е
въведено с исковата молба, като предмет на делото. Решението в този смисъл е
напълно неразбираемо, тъй като волята на съда не може да бъде изведена и чрез
тълкуване, доколкото и в мотивите и в диспозитива на решението липсват
конкретни данни и белези индивидуализиращи спорното материално право, по което
съдът се е произнесъл, поради което и решението не може да изпълни
предназначението си да постави край на правния спор. Както в доктрината, така и
в съдебната практика /вкл. и задължителното тълкуване, дадено от ВКС в решение
№668/15.11.2010г. по гр.дело №1790/2009г. на І Г.О./ е прието, че когато волята
на съда е абсолютно неразбираема, т.е не
може да бъде разкрита и по пътя на тълкуването, решението на съда е нищожно -
така и ТР №1/10.02.2012г. на ОСГТК на ВКС. Абсолютно
неразбираемо е решение, при което не е ясно какво съдът е постановил. При
това изискването се преценява само спрямо диспозитива на решението, тъй като
само той представлява съдебното решение съгласно чл.236, ал.1 ГПК и се ползва
със сила на пресъдено нещо по отношение на спорното право, въведено с
основанието и петитума на иска, а не и мотивите на решението, които не са част от
съдебното решение - така ал.2 на чл.236 ГПК, а също и т.18 от ТР №1/4.01.2001г.
на ОСГК на ВКС. В случая, такава нищожност е налице, доколкото освен липсата на
мотиви по смисъла чл.236, ал.2 от ГПК, в диспозитива на обжалваното решение,
даващ констатация относно спорното право и ползващ се със сила на присъдено
нещо, също не е изразена разбираема воля на съда по спорния
предмет на делото. Този порок не може да бъде отстранен по пътя на тълкуването,
тъй като нито от мотивите, нито от диспозитива на решение става ясно по какъв иск
е приел, че е сезиран първоинстанционния съд, както и на какво правно основание
е предявен. Ето защо и като абсолютно неразбираемо, обжалваното решение се
явява нищожно и тази нищожност следва да бъде прогласена, а делото върнато на
СРС за произнасяне от друг състав с ново валидно решение.
Предвид изхода
по делото и липсата на произнасяне по съществото на спора разноски в настоящото
производство при спазване на чл.78 ГПК не следва да бъдат присъждани. Такива
следва да присъди СРС при новото разглеждане на делото.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА
ЗА НИЩОЖНО протоколно решение от 19.12.2018г.,
постановено по гр.дело №59561/2018г. на
СРС, II ГО, 62 с-в.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.