№ 48
гр. Търговище, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. И.
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ИРИНА П. В.
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20253500500107 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 от ГПК във вр.с чл.17 от ЗЗДН.
Постъпила е въззивна жалба от ответниците С. Ж. С. от гр.В. и Ж. С. Ж.
от гр.Ш., действащи чрез процесуалния си представител адв.И. В. от САК
против решение №769/ 18.10.202024г., постановено по гр.д.№1624/2024г. на
Районен съд-Ш., с което е постановено издаване на заповед за защита срещу
домашно насилие в полза на непълнолетния Ж. С. С., род. на ********г.,
действащ със съгласието на майка си Б. В. Б. от гр.Ш. и чрез назначения му
особен представител адв.В. П. от АК-Ш. и в полза на малолетната Е. С. С.,
род. на ********г., действаща чрез своята майка и законен представител Б. В.
Б. от гр.Ш. и чрез назначения й особен представител адв.Р. М. от АК-Ш., с
налагане на мерки за защита против ответниците, а именно-задължаването им
да се въздържат от психическо насилие спрямо децата, а ответникът С. Ж. С.
да посещава специализирани програми за преодоляване на агресията и
справяне с гнева в ЦОП-В., като на същите са възложени направените от
майката деловодни разноски в размер на 1 200 лв., а по сметка на съда-
държавна такса в размер на 35 лв. С доводи за нарушения на процесуалния и
материалния закон, както и за необоснованост, въззивниците молят за отмяна
на решението в посочената част, ведно с издадената заповед и за отхвърляне
1
на молбата за защита на ищците, както и за присъждане на направените по
делото разноски.
Постъпила е и въззивна жалба от ищцата Б. В. Б. от гр.Ш., действаща
като майка и законен представител на малолетната Е. С. С. с молба за отмяна
на решението в отхвърлителната му част, поради нарушение на закона и
прилагане на останалите искани мерки за защита-определяне временно
местоживеенето на детето при баба му по майчина линия, забрана
ответниците да приближават на по-малко от 150м жилището, училищата и
школа за занимание на децата, да се въздържат от обиди, заплахи, цинизми и
всякакви агресивни действия спрямо децата и техни роднини за срок от 18
месеца.
След като провери оплакванията по жалбите по реда на чл. 269-272 от
ГПК, съдът констатира следното:
Въззивните жалби са допустими, но неоснователни.
Предмет на производството са няколко молби за закрила на децата Ж. С.
С., род.на ********г., действащ със съгласието на майка си Б. В. Б. и Е. С. С.,
род. на ********г., действаща чрез майка си Б. В. Б. по чл.8, т.1 от ЗЗНД срещу
ответниците С. Ж. С., Ж. С. Ж. и В. И. Ж., обоснована с обстоятелствата, че с
оглед обтегнатите отношения по развода им и спора относно родителските
права, съпругът на майката и баща на децата С. Ж. С. нееднократно в периода
04.01.2024г.-16.03.2024г., както и 14.08.2024г.-19.08.2024г. упражнявал
психически тормоз над тях, изразяващ се в словесна агресия-обидни думи,
цинизми и заплахи към тях и роднините по майчина линия, както и
неправомерно физическо въздействие-замеряне с предмети, бутане, строг
хранителен режим, занЕ.рена хигиена и ограничаване свободния достъп до
жилището.Обидни изрази и заплахи били отравяни към тях и от родителите на
ответника-другите двама ответници, което поведение е увреждащо за
емоционално-психическото състояние на децата и физическото им развитие.
Ответниците оспорват твърденията в молбите за закрила с възражения
за манипулиране на децата от страна на майката, обуславящо и
провокативното поведение на детето Ж. С..
С оглед регламентацията по чл.2, ал.1 от ЗЗДН, домашно насилие е
всеки акт на физическо и психическо насилие, както и опита за такова
насилие, извършено спрямо лица, които се намират в родствена връзка с
2
извършителя, включително и лица, които са били съпрузи, а съгласно чл.2,
ал.2 от ЗЗДН, за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и
всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
В конкретния случай, първият ответник и майката на децата са бивши
съпрузи, като упражняването на родителските права спрямо двете деца е
предоставено на бащата, с когото живеят в гр.В..В потвърждение на
твърденията за домашно насилие са представени декларации по чл.9, ал.3 от
ЗЗДН, чиято даказателствена стойност следва да се прецени при съпоставка с
останалите доказателства по делото.
Отчитайки нежеланието на детето Ж. да живее при баща си и да учи в
гр.В., както и противоречията в писмените му и устни обяснения относно
случката в Мол-В. на 13.01.2024г., предпочитание следва да се отдаде на
приложения видеозапис, съдържанието на който не разкрива каквото и да е
било агресивно поведение от страна на бащата, нито притеснено поведение от
страна на детето, невъзможен е извод за насилие и при взЕ.нето на телефона
на детето от съдържанието на приложения аудиозапис, несъстоятелни са и
доводите за нездравословния хранителен режим, хигиенни навици и записване
на детето Ж. в определено училище.
В подкрепа на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, обаче, е
съдържанието на приложените звукозаписи, които разкриват липса на
самоконтрол от страна на бащата по отношение на децата, като същият
системно отправя обиди към сина си, наричайки го „свиня, клюкарка, лъжец,
джудже“, употребявайки груби цинизми за сексуални практики, които изрази
са и по отношение на майката и бабата по майчина линия на момчето,
изказвани в присъствие и на малкото дете Е..В тази насока, за достоверна
следва да се приеме декларацията и в частта за поведението на дядото, също
употребяващ обидни изрази и заплахи.Посоченото вулгарно отношение,
независимо дали бащата е провокиран от момчето, е крайно вредно за
емоционално-психическото развитие на децата, поставя ги в риск и е в разрез
с висшия им интерес да бъдат отглеждани и възпитавани в спокойна среда,
адекватна на образователните и културните им нужди.
При тези обстоятелства, налице е поведение на ответниците,
представляващо домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН спрямо децата,
които се намират в ситуация при раздяла между родителите, поради което
3
изключително се нуждаят от отговорно тяхно отношение, разбиране на
техните мисли и чувства, повишено внимание към проблемите им, създаване
на чувство за сигурност и осигуряване на спокойна среда, което в случая
ответникът не е съобразил, но е бил длъжен да го предвиди. Постановените
мерки за закрила по чл.5, ал.1, т.1 и 6 от ЗЗДН, са адекватни на степента,
тежестта и характера на констатираното домашно насилие. Действително, при
лишаване на родителя от възможност за контакт с детето съществува риск от
т.нар.“ синдром на родителско отчуждение“, поради което и исканата мярка
бащата да не доближава децата е неподходяща, недопустимо е и
настаняването им при трети лица.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е постановено
в съответствие със закона и на осн.чл.17, ал.5 от ЗЗДН следва да бъде оставено
в сила, като с оглед неоснователността на въззивните жалби, разноски не се
следват.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №769/18.10.2024г., постановено по гр.д.
№1624/2024г. по описа на Районен съд-Ш., на осн.чл.271, ал.1 от ГПК във
вр.с чл.17, ал.5 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4