Р Е Ш Е Н И Е
№ 260604/8.10.2020г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в закрито заседание, проведено
на осми октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
като разгледа
докладваното от съдията гр. дело
№ 10590 по описа
на
Варненски районен съд за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 247, ал. 1 и чл. 81 ГПК, образувано въз основа на молба вх. № 44745/
08.07.2020 год. от А.И.А., ЕГН: **********, с адрес ***, чрез пълномощник, с
искане за допускане на очевидна фактическа грешка в Решение № 25814/ 24.06.2020
год., както и за изменение в размера на дължимата от молителя държавна такса, постановено
по настоящото гр. дело.
Молителят
обосновава искането си с твърдения за несъответствие между волята на решаващия
състав, изложена в мотивите на решението, и тази отразена в диспозитива
на съдебния акт, в частта относно основанието за присъждане на сумата от 620.00
лева, представляваща издръжка за периода 04.07.2019 г. – 01.01.2020
г. Същевременно, излагат се и съображения за неправилност на определения размер
на държавната такса.
Молбата
е процесуално допустима – депозирана е от легитимирано лице, но разгледана по
същество – е неоснователна, по следните съображения:
Допускането
на поправка на очевидна фактическа грешка е предпоставено от кумулативното наличие на предпоставките,
визирани в хипотезата на чл. 247, ал. 1 ГПК а именно: несъответствие между формираната
от съда воля
по съществото на спора, обективирана
в мотивите на съдебния акт и изразената в диспозитива на съдебния акт.
В случая, диспозитива
на постановеното решение отразява точно волята на решаващия състав, изразена в
мотивите. Формираните изводи касателно правното
основание за присъждане на издръжката от 620 лв. за конкретен период за
коректно отразени в диспозитива на съдебния акт.
На следващо място - държавната такса е правилно изчислена. Сборът
от тригодишните платежи служи за основа при определяне на държавната такса
относно задължения, които са поети занапред, след постановяване на съдебния акт
и имат периодичен характер. В този смисъл основанието за присъждане на сумата
от 620.00 лв. (чл. 143 или 149 СК) е ирелевантно.
Касае се за самостоятелно вземане, индивидуализирано по размер и период, поради
което и дължимата държавна такса е 2 % от размера по чл. 1 ТДТССГПК, т. е.
25.00 лева.
Изложеното обосновава извод за неоснователност на молбата,
поради което и същата следва да бъде оставена без уважение, на основание чл.
247, ал. 1 ГПК и чл. 81 ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 44745/ 08.07.2020 год.
от А.И.А., ЕГН: **********, с адрес ***, чрез пълномощник, с искане за
допускане на очевидна фактическа грешка в Решение № 25814/ 24.06.2020 год.,
постановено по гр. д. № 10590 по описа на Варненски районен съд за 2019 г.,
ХХХV състав, на основание чл. 247, ал. 1 ГПК, както и за изменение в размера на
дължимата от молителя държавна такса, на чл. 81 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: