РЕШЕНИЕ
№ 200
гр. Плевен, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря Й.С.К.
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско
дело № 20234400500278 по описа за 2023 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 170 от 09.02.2023г., постановено по гр.д. №
3273/2022г. Плевенският районен съд, е признал за незаконно и е отменил
уволнението на Л. О. З., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Плевен,
извършено със Заповед № 066/11.04.2022 г., издадена от управителя на
дружеството-работодател „НЕЛИ-Г ТРАНС ЕКСПРЕС“ ООД - Н.Г.В., на
основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ. Със същото решение е осъдил „НЕЛИ-Г
ТРАНС ЕКСПРЕС“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.Плевен, представлявано от Н.Г.В., да заплати, на основание
чл.128, т.2, вр.чл.124, ал.1, вр.чл.270 от КТ и чл.86 ЗЗД на Л. О. З., сумата от
135.00 лв., представляваща сбор от неизплатено трудово възнаграждение,
включващо основна заплата и командировки, за периода от месец Януари
2022г. до 15 Април 2022г., като е отхвърлен иска за разликата до
претендираната сума от 1451,73 лева, като неоснователен и недоказан.
Осъдил е „НЕЛИ-Г ТРАНС ЕКСПРЕС“ ООД да заплати на Л. О. З. сумата от
288,18 лева, представляваща дължим суми за неизползван годишен отпуск за
три дни за 2021г. и девет дни за 2022г., на основание чл. 224, ал.1 КТ.
Отхвърлен е изцяло предявеният от Л. О. З. срещу „НЕЛИГ ТРАНС
ЕКСПРЕС“ ООД иск с правно основание чл.220 от КТ, във вр. с чл.4 от
Трудовия договор, за заплащане на сумата от 1921,20 лева обезщетение за
неспазено предизвестие за прекратяване на трудовия договор, в размер на 90
дни, като неоснователен и недоказан. Осъдил е, на основание чл. 78, ал.6
1
ГПК, "НЕЛИ-Г ТРАНС ЕКСПРЕС“ ООД да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Плевенски районен съд сумата 360.00лв.
държавна такса върху уважените искове,. Осъдил е ответника да заплати на
ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски в размер на 499,12 лева.
Срещу така постановеното решение в частта, с която е уважен
иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ и в частта за разноските, е
подадена въззивна жалба от „НЕЛИ-Г ТРАНС ЕКСПРЕС“ ООД,гр.Плевен,
представлявано от Н.Г.В., чрез пълномощника на дружеството адв Н.Н. . В
жалбата се правят оплаквания, че постановеното решение в обжалваните му
части е необосновано и незаконосъобразно по съображенията, изложени в
жалбата. Въззивникът моли съда да постанови решение, с което да бъде
отменено решението на Плевенски РС и бъде постановено друго по
съществото на спора с което искова бъде отхвърлени и да се присъдят пълния
размер на направените пред районния съд разноски, както и разноските за
настоящата инстанция.
Въззиваемата страна, чрез пълномощникът си адв.Х. Т. от АК-
Плевен, е взела становище, че жалбата е неоснователна.
Подадена е въззивна жалба и от ищеца Л. О. З., чрез
пълномощникът му адв.Х. Т. от АК-Плевен, срещу частта от решението, с
която е отхвърлен иска му по чл. чл.128, т.2, вр. чл.124, ал.1, вр.чл.270 от КТ
и чл.86 ЗЗД за разликата над 135лв. до 1451,73 лева, както и в частта, с която
изцяло е отхвърлен иска по чл. 220 КТ, предявен за сумата 1921,20 лева. В
жалбата са изложени подробни доводи, че в тези части решението е
неправилно, поради противоречие с материалния закон.От една страна
ищецът счита, че тъй като авансово предоставените на работника суми са
извън периода на исковата претенция/01.01.2022г. – 11.04.2022г./ няма как да
бъдат изследвани и от друга – че съществуването на насрещното вземане на
работодателят не е установено.По отношение на иска по чл. 220 КТ развива
доводи, че тъй като дисциплинарното уволнение е обявено за незаконно и
отменено, а ищецът не е поискал възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност, то трудовото правоотношение е прекратено на общо
основание и на ищеца се дължи заплащане на обезщетение за неспазено
предизвестие за срок от 90 дни.
Въззиваемата страна по тази жалба, чрез пълномощникът си
адв.Н. Н. от АК-Плевен, е взела становище, че жалбата е неоснователна.
Въззивният съд, като като разгледа двете въззивни жалби по реда
начл. 268 от ГПК и извърши проверка на обжалваното решение в кръга на
правомощията си по чл. 269 от ГПК и съобразно с наведените в жалбите
оплаквания, намира че Плевенски районен съд е постановил едно валидно и
допустимо, а по съществото на спора - и правилно решение, което не страда
от сочените във въззивните жалби пороци.
Безспорно е между страните, а се установява и от събраните по
делото доказателства, че ищецът - въззиваем в настоящото производство е
бил назначен на длъжността “шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече
тона” в ответното дружество "НЕЛИ-Г ТРАНС ЕКСПРЕС“ ООД гр.Плевен и
при месечно възнаграждение от 650 лева и със срок на предизвестие при
прекратяване на трудовия договор в размер на 90 дни за всяка страна, като е
договорено, че за всеки отработен нощен час или за част от него между 22:00
часа и 06:00 часа ще се се заплаща допълнително трудово възнаграждение в
размер на 1 лев.
2
Няма спор, а това се установява и от приложената по делото
разпечатка от e-mail на ищеца, че на 04.04.2022 година, в 13:30 му е изпратено
от ответника на личния му имейл писмено искане за даване на обяснения по
реда на чл. 193, ал.1 от КТ. С писмото работодателят е поискал работника да
се даде обяснение за извършено дисциплинарно нарушение, със следния
текст: «На 28.03.2022 година Вие разтоварихте поетия от Гърция товар до
град Мадрид и получихте 3400 евро в брой на разтоварен адрес. На 29.03.2022
година натоварихте от град Сарагоса за Италия, град Венеция, разтоварване
на 31.03.2022 година. Бяхме Ви дали инструкции къде да заредите гориво и
къде да ни изпратите получените пари, отклонихте се от зададения маршрут в
обратна посока, а именно: „Ареа Де Алтафула“, обсебихте средствата на
дружеството и до 04.04.2022 година отказахте да извършите поетия
транспорт».
Безспорно е, че на 15.04.2022г. на ищеца е била връчена чрез
куриер пощенска пратка, съдържаща Заповед №066/11.04.2022година, с която
му е наложено наказание дисциплинарно уволнение, на основание чл.187,
ал.1, т.1, т.3, т.8, т.10 от КТ и чл.190, ал.1, т.2, т.3, т.7 от КТ, във връзка с
чл.188, т.3 от КТ, считано от 11.04.2022г. за следното: обсебване на фирмено
имущество – служебни пари в брой и камион, натоварен със стока на клиент;
неявяване и недаване на обяснения на работодателя след изпратена покана на
04.04.2022 година.
Спорно е законосъобразна ли е издадената заповед за
прекратяване на трудовия договор с Л. О. З., претърпял ли е работника вреди
от незаконно уволнение и дължи ли му се обезщетение по чл.220 ал.1, както и
има ли незаплатено трудово възнаграждение и в какъв размер?
За да се произнесе по спора, въззивния съд съобрази следното:
Пред първоинстанционния съд е наведен довода, че преди
издаване на заповедта, ответникът не е приел обясненията на работника,
отказал е на 12.04.2022г. да стори това при явяването на работника в офиса на
фирмата, като управителят на дружеството Н.В. е заявила, че срокът за даване
на такива, считано от изпращане на писмото на 04.04.2022г., е изтекъл.
Навежда се и доводът, че издадената заповед е немотивирана, тъй като
направеното изброяване на различни правни основания по Кодекса на труда,
за дисциплинарни нарушения не е съпроводено с конкретно посочване на кое
от изброените задължения по КТ не е изпълнено, което неизпълнение да е
дало основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. В
заповедта липсва описание на обстоятелствата, при които е извършил
нарушенията, за които му се налага наказание – не е посочено кога точно е
извършено нарушението, нито като дата, нито като период.
За да отмени атакуваната заповед за дисциплинарно уволнение
РС е приел, че работодателят е спазил процедурата по чл. 193 КТ, като е
поискал обяснения от работника преди налагане на наказанието, но не е
спазено изискването на чл.195, ал.1 КТ дисциплинарното наказание да бъде
наложено с мотивирана писмена заповед, в която да се опомене освен
нарушителя и нарушението като се посочи кога е извършено. По отношение
приложението на чл.193 КТ, РС е приел, че съобщението от 04.04.2022г., с
което работодателят е изискал писмени обяснения е било получено на същия
ден от работника. Приел е, че е без значение кога е отворено съобщението, то
съдържанието му се счита узнато от адресата от датата на постъпването,
съответно изтеглянето на електронния документ. Позовавайки се на Законът
3
за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ),
който урежда правните последици от електронните изявления и на Закона за
електронните съобщения/ЗЕС/, който урежда тяхното пренасяне като
електронни съобщения, в разновидността им "електронна поща", както и на
съдебна практика, съдът е приел, че срокът за даване на обясненията е
изтекъл, тъй като на искането за даване на обяснения от ищеца е узнато от
същия на 04.04.2022 г., поради което и дадените от него обяснения на
12.04.2022 г. са постъпили извън дадения срок.
Въззивният съд, в настоящия си състав приема, че
първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон, като
е счел, че е спазена процедурата за искане на обяснения на роботника по чл.
193 КТ. Съгласно чл.5 от ЗЕДЕУУ адресат на електронното изявление може
да бъде лице, което по силата на закон е длъжно да получава електронни
изявления или което въз основа на недвусмислени обстоятелства може да се
смята, че се е съгласило да получи изявлението в електронна форма. В случая
няма такива недвусмислени обстоятелства, които да дават основание да се
приеме, че работникът се е съгласил да получава изявления с правно значение
в електронна форма. Няма такива твърдения, нито доказателства за това, че
искането на обяснения е изпратено на предоставен от работника електронен
адрес, с цел комуникация във връзка с изпълнението на трудовите му
задължения. Няма основание да се счита, че той е бил длъжен и е имал
възможност ежедневно да проверява пощата си за съобщения. Не може да се
презумира, че с постъпването на пощата в посочената от адресата
информационна система, съобщението е било връчено, тъй като такава не е
била посочена от него и респ. съобщението не може да се счита за узнато на
датата на постъпването му. Поради това следва да се приеме, че няма
доказателства ищецът да е узнал за исканите му обяснения преди датата, за
която той признава – 06.04.2022г. Отделно от това, съдът приема, че с оглед
обстоятелствата, при които е извършено твърдяното нарушение на трудовата
дисциплина, даденият от работодателя срок от седем дни се явява
недостатъчен, с оглед на това, че работника е бил в командировка в чужбина
и е било необходимо повече време за връщането му в страната и евентуално
за трудовоправна консултация преди даване на исканите писмени обяснения
и представяне на доказателства. Поради това, съдът намира, че работодателят
необосновано и незаконосъобразно е отказъл да приеме на 12.04.2022г.
исканите от него обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание на
ищеца. Като краен се налага извода, че по делото не се установи точното
спазване на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, което
съгласно чл. 193 ал. 2 от КТ е основание за неговата отмяна без да се
разглежда спора по същество.
По отношение на втория аргумент за незаконност на уволнението
на процедурно основание – неспазване на изискването на чл.195, ал.1 КТ,
съдът приема,че в случая са налице условията на чл. 272 от ГПК за
мотивиране на въззивното решение чрез препращане към мотивите на РС-
Плевен, в които са изложени подробни съображения за неспазване на
императивното изискване на закона заповедта за налагане на дисциплинарно
уволнение да бъде мотивирана. Законът изисква в текста на заповедта /в
мотивите/ да е посочен освен нарушителят и нарушението, което е извършил,
в т.ч. и кога е извършено то, а също и вида на наказанието и законният текст,
въз основа на който то се налага.В конкретния случай са посочени множество
законови текстове, които не кореспондират ясно с описаното нарушение на
4
лицето, което се уволнява дисциплинарно, нито кога е извършено, колко са
нарушенията. Посочването на множество законови текстове, въз основа на
който се налага наказанието, но не и правното основание - конкретните факти
и обстоятелства съставляващи нарушение на трудовата дисциплина, които са
дали основание на работодателя да отправи едностранно изявление за
прекратяване, представлява липса на мотиви и е пречка както за реализиране
на правото на защита на работника, който не знае за какво точно е наложено
наказанието му, така и за осъществяване на съдебен контрол за
законосъобразност на уволнението. Ето защо липсата на мотиви, от които да
се извлече конкретната причина за уволнението, е издигнато от закона в
абсолютно процесуално нарушение при издаване на заповедта, което дава
основание на съда да я отмени, без да разглежда спора по същество и да се
произнася по въпроса нарушил ли е ищеца трудовата дисциплина.
По отношение на исковите претенции по чл. 220, ал.1 КТ и по чл.
128, т.2 КТ, въззивният съд, също счита, че Плевенски РС се е произнесъл
правилно по всички значими за изхода на делото спорни въпроси, в т.ч. и по
наведените с въззивната жалба на ищеца възражения, като ще бъдат изложени
само някои допълнителни съображения в подкрепа на направените от РС-
Плевен изводи. Решението, по отношение на размера на дължимото на ищеца
трудово възнаграждение, се основава на събраните по делото доказателства в
т.ч. и на приетата съдебно-икономическа експертиза, изготвена от в.л. Ваня
Винчева, по повод на която страните по делото не са направили никакви
възражения при разглеждане на делото в първата инстанция.Установено е, че
към 01.01.2022г. от обобщено получените от Л. О. З. на длъжност „Шофьор
на тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона“ в „Нели - Г Транс Експрес“
ООД служебни аванси, има неусвоени и неотчетени предоставени суми в
размер на 1 316,73 лв.Начисленото трудово възнаграждение и дължимите
средства за командировки за периода от 01.01.2022 г. до 11.04.2022 г. са както
следва: Предоставени 4376,75 лева: на 15.12.2021 г.- 1500 евро с основание
„заплата и командировки 11.12.2021 г.“; на 20.12.2021 г. -1443,00 лева с
основание „командировки 12.2021 г.“; Отчетени -3060,02 лева, от които:
командировки за м.11.2022 г. в размер на 842,96 лева; командировки за
м.12.2022 г. в размер на 1564,66 лева; заплата за м.11.2022 г. сума в размер на
275,08 лева; заплата за м. 12.2022 г. в размер на 377,32 лева с остатък
неусвоени суми -1316,73 лева. Следователно за периода от 01.01.2022 г. до
11.04.2022 г. на ищеца е дължимо възнаграждение е 1 540,43 лв. и за
командировки - 6 649.82 лв. Или общо дължима сума 8 190.25лв., от които за
периода от 01.01.2022 г. до 11.04.2022г. той е получил авансово 6 738,52 лв.
от дължимото и остават дължими 1 451,73 лв.От тази сума работодателят е
удържал дължими към 01.01.2022г. 1316.73лв. получени и неотчетени аванси.
В тази част установеното от вещото лице, въз основа на счетоводните
записвания при отетното дружество, не е било оспорено и съответно, съдът не
е давал указания за събиране на допълнителни доказателства.
При правилно възприетата фактическа обстановка по делото,
правилно е приложен и материалния закон-нормата на чл. 272, ал. 1 от КТ,
изчерпателно регламентираща случаите, при които могат да се правят
удръжки от трудовото възнаграждение, без съгласието на работника.
Съгласно чл.272, ал.1, т.1 КТ работодателят може да направи удръжка от
трудовото му възнаграждение без съгласието на работника за авансово
предоставените му суми, какъвто е настоящия случай. Не се касае за друг вид
прихващане, а именно за удръжки от трудовото възнаграждение, които
5
работодателят има право да извърши без съгласието на работника. След
удръжка на посочената от ВЛ сума от 1 316,73лв.-предоставената на
работника авансово, която се установява по основание и размер от
заключението на СИЕ, дължимото трудово възнаграждение на ищеца остава в
размер на 135,00 лева, в какъвто размер е уважен и иска.
Правилно е решението и по отношение на акцесорния иск по
чл.220, ал.1 от КТ. Претендира се обезщетение за неспазено предизвестие от
90 дни при прекратяване на трудовото правоотношение, в размер на 1921,
20лева – БТВ за три месеца, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба. Правилно РС е посочил, че за да са налице предпоставки
за заплащане на такова е необходимо трудово правоотношение да е
прекратено на правно основание, изискващо отправянето на писмено
предизвестие от прекратяващата страна и срокът на предизвестието да не е
отработен, а случаят не е такъв. Прекратяването поради дисциплинарно
уволнение е хипотеза на прекратяване на трудовия договор от работодателя
без предизвестие, поради това и при отмяната му не се поражда право на
такова обезщетение, което поначало не е дължимо. Не сме изправени и пред
хипотеза на чл. 344, ал.1, т.4 КТ, при която при поправка на основанието за
уволнение, вписано в трудовата книжка да се породи право на обезщетение за
неспазено предизвестие, ако действителното основание предполага заплащане
на такова. Съгласно чл. 344, ал.1 работникът или служителят има право да
оспорва законността на уволнението пред работодателя или пред съда и да
иска:1. признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна;2.
възстановяване на предишната работа;3. обезщетение за времето, през което е
останал без работа поради уволнението.В случая е поискано само признаване
на уволнението за незаконно, без възстановяване на работа и без да се твърди,
че има основание за заплащане на обезщетение за период от време, през който
работника е останал без работа. С това се изчерпват правата му свързани с
обезщетяване на вреди, свързани пряко с незаконното уволнение.
Поради изложеното, съдът приема, че няма основание за отмяна
на обжалваното решение и същото следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото, доколкото и двете въззивни жалби не
са отснователни, не следва да се присъждат и разноски за настоящата
инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА, на основание чл.271 от ГПК решение № 170 на
Плевенския районен съд от 09.02.2023г., постановено по гр.д. № 3273/2022г.
по описа на съда, в обжалваните му части.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му, в частта относно иска с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 КТ.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7