РЕШЕНИЕ

№ ……………….

София, 10.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ЧЕТВЪРТИ „В“ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито заседание на тринадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

	ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ЕЛЕНА ИВАНОВА
	ЧЛЕНОВЕ:    мл. съдия	ЗЛАТКА ЧОЛЕВА АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ

при участието на секретаря Павлинка Славова,

като разгледа докладваното от младши съдия ГЕОРГИЕВ въззивно гражданско дело № 15835 по описа за 2018 година, като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 271 ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на И.К.Т. срещу Решение от 11.09.2017 г. по гр. дело № 7183/2018 г. на Софийския районен съд, 88. състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от въззивника Т. като частичен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на З. „Л.и.“ АД да му заплати сума в размер на разликата над уважения размер от 1 500 лева до предявения размер от 4 000 лева (частично от 8 000 лева) – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на телесни увреждания, получени при пътнотранспортно произшествие (ПТП) от 24.11.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба- 31.01.2018 г. до изплащането ѝ.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приложил правилото на чл. 52 ЗЗД, че неимуществените вреди се обезщетяват по справедливост, като не е съобразил размера на обезщетенията, присъждани в сходни случаи, характера и степента на уврежданията; интензитетът, степента и продължителността на болките и страданията; тяхната перманентност; икономическата конюнктура и критерия за обществена справедливост. Сочи се, че въззивникът бил претърпял лекостепенно мозъчно сътресение, контузия на дясната теменно-челна област на главата и разтежение (навяхване) на шията. Твърди се, че тези травми са причинили на въззивника Т. неработоспособност за период от две седмици, а същият е следвало около месец след ПТП да работи с друг колега, който да му помага. Били претърпени и психически травми, включително от факта, че била ударена служебна кола, а освен това и въззивникът не можел да работи допълнително като таксиметров шофьор, което предизвикало за него притеснение. Поради това се иска отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част и уважаване на предявения иск в цялост. Претендират се разноски.

По делото не е постъпил е отговор на жалбата от въззиваемата страна – З. „Л.и.“ АД.

В съдебното заседание представителят на въззивника Т. поддържа въззивната жалба и доводите в нея, а въззиваемото дружество не изпраща представител. Последното с писмена молба оспорва въззивната жалба като неоснователна и претендира разноски.

Първоинстанционния съд е установил, че на 24.11.2016 г. въззивникът Т. е участвал в ПТП, при което водачът на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. *******е преминал на червен светофар на кръстовището на бул. „Цар Освободител“ и бул. „Княгиня Мария Луиза“ в София и е причинил на въззивника телесни увреждания като водач на моторно превозно средство. Приел е, че гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Опел Астра“ е бил застрахован при въззиваемото дружество – З. „Л.и.“ АД с полица № 12116001263829 със срок на действие от 29.04.2016 г. до 28.04.2017 г. Съдът е установил, че причинените на въззивника увреждания са се изразили в лекостепенно мозъчно сътресение, контузия на дясната теменно-челна област на главата и разтежение (навяхване) на шията, за които е следвало да се постави шийна яка за период 7 – 10 дена, а въззивникът Т. е бил в отпуск по болест за периода 28.11.2016 г. – 11.12.2016 г. (14 календарни дни). Съдът е установил, че и след този период на отпуск въззивникът Т. до около 1 месец след датата на ПТП е следвало да извършва дейността си като монтьор в присъствие на помощник, тъй като имал болки, а освен това преустановил допълнителната си дейност като таксиметров шофьор в същия период. При тези факти съдът е приел, че на основание чл. 432 КЗ следва да се ангажира гражданската отговорност на ответника за причинено от застрахован при него по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите водач на лек автомобил ПТП, като е установена и вината на този водач съгласно чл. 45 ЗЗД, както и че травмите на въззивника Т. са във връзка с процесното ПТП. Съдът е приел, че с оглед интензитета и продължителността на болките обезщетението следва да се определи съгласно критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД на 1 500 лева, като същото не следва да се намалява поради съпричиняване, тъй като макар и въззивникът Т. да е управлявал без предпазен колан, той не е имал задължение за това съгласно чл. 137а, ал. 2, т. 4 ЗДвП, тъй като в момента на удара е управлявал лек таксиметров автомобил. Поради това искът е уважен в размер на 1 500 лева и отхвърлен до предявения размер от 4 000 лева.

При служебната проверка на обжалваното решение за валидност по реда на чл. 269 ГПК настоящият съдебен състав не установява пороци, които биха могли да доведат до нищожност на решението. Решението е постановено по предявен иск при липса на абсолютни и относителни процесуални пречки, поради което същото е допустимо в обжалваната част.

По изложените във въззивната жалба оплаквания за правилност на първоинстанционното решение настоящият съдебен състав намира следното:

Между страните не се оспорват установените от първоинстанционния съд факти, а и относно същите е формирана сила на пресъдено нещо във връзка с обстоятелството, че първоинстанционното решение  е влязло в сила в частта, с която искът е уважен за сумата от 1 500 лева, че на 24.11.2016 г. в София въззивникът Т. е участвал в ПТП, причинено от водач, чиято гражданска отговорност е била застрахована при въззиваемото дружество З. „Л.и.“ АД, като във връзка с този инцидент е претърпял три телесни увреждания – лекостепенно мозъчно сътресение, контузия на дясната теменно-челна област на главата и разтежение (навяхване) на шията, чието възстановяване е продължило 1 месец с интензивни болки в първите 7 – 10 дена и необходимост от носене на шийна яка. В съответствие с чл. 269 ГПК въззивният съд следва да възприеме тези факти като случили се, без да извършва правилност на преценката на първоинстанционното решение, а с оглед на липсата на оплаквания на страните за неправилност на решението в тази част следва да се приеме за правилен и изводът на първоинстанционния съд, че травмите на въззивника Т. не са били съпричинени от негово противоправно поведение.

С оглед изложеното спорна между страните е единствено преценката на размера на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди. Съгласно чл. 52 ЗЗД същото се определя от съда по справедливост, а съгласно трайната съдебна практика, установена още с Постановление на пленума на Върховния съд № 4/1968 г. критерият за справедливост следва да бъде обективен и да включва анализ на установените от съда обективни обстоятелства – характера и степента на уврежданията; интензитетът, степента и продължителността на болките и страданията; тяхната перманентност; икономическата конюнктура и критерия за обществена справедливост.

Първоинстанционният съд неправилно е определил размера на присъденото обезщетение като е взел предвид единствено относително краткия възстановителен период за въззивника Т., както и обстоятелството, че силните болки са преминали за 7 – 10 дена. Настоящият съдебен състав обаче намира, че следва да се вземе предвид и възрастта на увредения – 41 години към датата на ПТП; броя и интензивността на травмите – става въпрос за три увреждания, едно от които причинява обездвижване на шията и затруднява движенията; физическия дискомфорт на ищеца, причинен от невъзможността да извършва ежедневните си дейности; отрицателното психоемоционално въздействие, което тази невъзможност е имала върху въззивника,  както и икономическите условия в страната към 2016 г., и поради това размерът на присъденото обезщетение следва да се увеличи на общо 2 500 лева, или да се присъдят още 1 000 лева. Първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, с която искът е отхвърлен за размер над 1 500 лева до 2 500 лева и искът да се уважи в тази част.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски имат и двете страни – въззивникът Т. пропорционално на уважената част от иска, а въззиваемото дружество – З. „Л.и.“ АД – пропорционално на отхвърлената, съгласно правилата на
чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК.

С оглед изхода на въззивното производство пред първата съдебна инстанция искът е уважен за 62, 5 на сто от размера си, и е отхвърлен за 37, 5 на сто от същия. Следователно първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, с която въззивникът Т. е бил осъден да плати на З. „Л.и.“ АД разликата над 62, 5 на сто от пълния определен от съда размер на разноските за това дружество, или 300 лева, или следва да останат дължими се 112, 50 лева. Първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, с която на ответника З. „Л.и.“ АД е присъдена сума в размер на разликата над 112, 50 лева до присъдените 186 лева. Съответно на ищеца Т. следва да се присъдят още разноски до сумата в размер на 62, 5 на сто от установения от първоинстанционния съд общ размер на разноските от 1 100 лева, или 687, 50 лева, т.е. на въззивника следва да се присъдят още 275 лева над присъдените му от първоинстанционния съд 412, 50 лева.

Пред въззивната инстанция предмет на обжалване е част от иска, като интересът пред въззивната инстанция възлиза на 2 500 лева. От този интерес искът се уважава за още 1 000 лева, или за 40 на сто от предмета на делото, и се отхвърля за 60 на сто. Въззивникът Т. следва да получи 40 на сто от сторените от него разноски в размер на 500 лева (50 лева – държавна такса, и 450 лева – адвокатско възнаграждение съгласно договор от 27.09.2018 г. (на лист 14 от делото), който съдържа и разписка за заплащане на уговореното възнаграждение), или следва да се присъдят 200 лева. Въззиваемата страна претендира юрисконсултско възнаграждение, но такова не следва да ѝ се присъжда, тъй като действията на юрисконсулта ѝ се изчерпват с подаване на единична молба без аргументи по същество с искане за присъждане на разноски, а това действие не може да се разглежда като такова на процесуално представителство единствено за което се дължат разноски за защита от юрисконсулт съгласно
чл. 78, ал. 8 ГПК.

Настоящото решение е постановено по иск на потребител на застрахователни услуги с цена под 5 000 лева, поради което не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 290, ал. 3, т. 1 ГПК във връзка с чл. 113, изр. второ ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд, четвърти „в“ въззивен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение от 11.09.2017 г. по гр. дело № 7183/2018 г. на Софийския районен съд, 88. състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от И.К.Т. иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 45 ЗЗД за осъждане на З. „Л.и.“ АД, с ЕИК: *******, с адрес на управление:***, да заплати на И.К.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сума в размер на разликата над 1 500 лева (хиляда и петстотин лева) до размер от 2 500 лева (две хиляди и петстотин лева) – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на телесни увреждания, получени при пътнотранспортно произшествие от 24.11.2016 г., КАКТО И В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, с която И.К.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, е осъден да плати на З. „Л.и.“ АД, с ЕИК: *******, с адрес на управление:***, сумата в размер на разликата над 112, 50 лева (сто и дванадесет лева и 50 стотинки) до пълния присъден размер от 186 лева (сто осемдесет и шест лева) – разноски в първоинстанционното производство, вместо което

ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 45 ЗЗД З. „Л.и.“ АД, с ЕИК: *******, с адрес на управление:***, да заплати на И.К.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сума в размер на още 1 000 лева (хиляда лева) – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на телесни увреждания, получени при пътнотранспортно произшествие от 24.11.2016 г. в София, причинено по вина на водача на лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № СО 3063 АС, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 31.01.2018 г. до пълното ѝ изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК З. „Л.и.“ АД, с ЕИК: *******, с адрес на управление:***, да заплати на И.К.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумите от още 275 лева (двеста седемдесет и пет лева) – разноски в първоинстанционното производство, и 200 лева (двеста лева) – разноски във въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.