Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260118 Година 29.04.2022 Град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен
съд – търговско отделение, ХІХ състав,
На тридесети март Година две
хиляди двадесет и втора,
В публично заседание в следния състав:
Председател: ГАЛЯ КОСТАДИНОВА
При секретар БОРЯНА КОСТАНЕВА
като разгледа докладваното от
съдията търговско дело номер 672 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл.432 ТЗ,
чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД“ ЕИК
********* гр.София иска осъждане на Н.А.Х. ЕГН ********** *** да плати
36 954.02 евро дължима главница за периода 16.10.2019г. – 18.10.2020г. по
Договор № 245 от 28.01.2008г., продукт Нов Алфа кредит за покупка, строителство
и ремонт, сключен между праводателя на ищеца Алфа Банк – Клон България АД и
ответника, 3 269.28 евро мораторна лихва за периода от 16.10.2019г. до
18.10.2020г., и законна лихва за забава
от подаване на исковата молба на 21.10.2020г. до изплащане на сумата.
Твърди, че е правоприемник на ищеца Алфа Банк – Клон
България АД от 16.03.2016г. в резултат на прехвърляне на търговското
предприетие на тази банка. Праводателят му е сключил с ответника на
28.01.2008г. договор за кредит с разрешен размер 50 000 евро и срок на
ползване и погасяване 27 години, до 05.01.2035г. След 16.03.2016г. ищецът е
страна по договора в качеството на кредитор.
Уговорени са 144 месечни погасителни вноски с падеж 5
– то число на месеца, дължими в периода от 05.03.2008г. до 05.02.2020г. в
размер на 318.26 евро. Вноските са анюитетни и погасяват части от главница и
лихва.
На 05.03.2019г.
ответникът е преустановил плащане на дължими вноски за главница и лихва и е
изпаднал в забава като към 05.03.2019г. е просрочил осем вноски за лихва и
главница. Всяка вноска е в размер на 318.26 евро и включва главница и лихви.
Просрочените вноски са под № 133, 134, 135, 136, 137, 138, 139 и 140 с падеж
пето число от март до октомври 2019г.
Поради това е направил изявление за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем като се позовава на договорна клауза.
Изявлението му е връчено от ЧСИ Стефан Горчев по реда на чл.47 от ГПК чрез
посещение на адреса на дължника и залепване на уведомление. В резултат на това
с връчителя се свързва лице, представило се за съпругата на отвеника, което
насочва към пълномощник на ответника в лицето на адвокат Х., на чийто сътрудник
в кантората е връчено изявлението на кредитора на 12.09.2019г. Дължимите суми
не са платени, поради което се сезира съда.
Възразява, че е налице договорно установен ред за
погасяване на месечните вноски в ОУ към договора, а именно чрез директен дебит
от сметките на кредитополучателя в банката, за което последният бил дал
съгласието си.
Ангажира доказателства, претендира разноски, представя
справка по чл.80 от ГПК.
Ответникът не признава исковете по основание и размер.
Възразява, че плаща редовно месечните вноски в размер на 318.26 евро по
договора на ищеца и той получава плащания непрекъснато по своя валутна сметка
касово. Поради това всеки месец суми в размер на 318.26 евро остават в
патримониума на ищеца, което го лишава от правото да обяви кредита за
предсрочно изискуем и същият не притежава материална легитимация по исковете.
Твърди, че редовно плаща месечните анюитетни вноски от по 318.26 евро от
началото на сключване на договора до момента като липсват пропуски в плащанията
и за това не са налице договорните условия за обявяване на вземанията за
предсрочно изискуеми.
Твърди, че през 2009г. получава от праводателя на
ищеца Алфа Банк информация, че банковите му сметки са блокирани от ЧСИ за
негови задължения като поръчител на трето лице. Държал да продължи да обслужва
кредита редовно и за това се консултирал с кредитния си инспектор И.К.. Получил
указания да спре да плаща вноските по блокираните сметки и да ги плаща по друг
механизъм – да внася вноските по кредита по специална сметка на банката – Wolker сметка, от която парите се отнасят по три имена и ЕГН
по съответното задължение. Така ответникът е внасял дължимите суми в
продължение на 5 години, никога не е бил уведомяван от банката за проблем. След
настъпване на правоприемнство в лицето на ищеца през пролетта на 2016г., в
присъствието на жена си и сина си посетил офис на ищеца в гр.Пловдив на бул.
„Свобода“ и получил указания да продължи да плаща месечните си вноски по друга
специална сметка на ищеца с *****, като в бордерото записва три имена и ЕГН на
лицето, по чието задължение да се отнесат парите. Твърди, че е изпълнил тези
указания и ежемесечно внася 318.26 евро до момента, сам или чрез близки
родственици, но винаги на бордерото изписва имената и ЕГН, а в долен десен ъгъл
посочва набирателната сметка на банката. Всяка сума, внасяна по този начин от
пролетта на 2016г. до момента, остава в патримониума на ищеца. Сумата е равна
на дължимата месечна анюитетна вноска по погасителния план към договора.
Твърди, че служители на ищеца са го уверявали, че банката има задължението да
отнесе сумата за погасяване на вноската по кредита.
Възразява, че липсва нарушаване от негова страна на
договора, поради което за ищеца не се е породило правото да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Липсва договорна клауза или нормативен акт, който да го
задължава да внася месечните суми по точно определена банкова смека и така да
погасява задълженията си, поради което направените от него вноски от
28.01.2008г. до момента са постъпили в патримониума на ищеца и с тях
задълженията по договора са погасявани.
Ангажира доказателства, претендира разноски, представя
справка по чл.80 от ГПК.
Съдът, след преценка на ангажираните по делото
доказателства и като взе предвид наведените доводи и възражения, приема за
установено следното:
Между страните няма спор, че Н.Х. сключва с Алба Банк
– Клон България ЕИК ********* гр.София на 28.01.2008г. Договор за кредит №
245/31/2008г. с предмет предоставяне от банката на ответника Х. на кредит в размер
50 000 евро за рефинансиране на кредита към ПИБ и довършителни работи на
построена в груб строеж еднофамилна къща със ЗП 102.66 кв.м. в гр.Пловдив, със
срок за изплащане на кредита 27 години. Условията са плащане на годишна лихва,
която за първите 15 години е фиксирана в размер на 6.2% годишно, а за останалия
срок на издължаване – по договаряне с банката. При просрочие и при предсрочна
изискуемост се дължи наказателна лихва от 2.5%. Ответникът като
кредитополучател дължи такса управление и обработка на кредита в размер на 1%
върху размера на разрешения кредити, платима до края на първата работна седмица
на всяка календарна година.
Кредитъ се издължава на 324 месечни анюитетни вноски,
включващи главница и лихва, съгласно погасителен план, неразделна част от
договора. Ищецът представя погасителен план към договора, подписан от страните
по него, според който на 5 – то число на всеки месец ответникът дължи вноска
общо от 318.26 евро, която включва главница и лихви.
За обезпечаване на кредита е уговорено учредяване на
първа по ред имотека върху недвижим имот – еднофамилна къща със ЗП 102.66 кв.м.
в гр.Пловдив.
Страните се съгласяват общите условия на Алфа Банк
Клон България и Алфа ипотечен кредит за покупка и строитлество да са неразделна
част от договора. Подписаните от двете страни ОУ се представят по делото. Чл.18
от ОУ указва, че за улеснение на кредитополучателя, погасяването на кредита се
извършва чрез директно дебитиране от страна на банката на дължимите суми от
сметките му, за което кредитополучателят дава своето предварително съгласние с
подписване на ОУ. Според чл.28 и чл.29 от същите банката има право да обяви
неизплатения остатък от кредита за предсрочно изискуем, в това число и всички
такси, комисионни и разноски, когато има просрочие в пълното или частично
плащане на която и да е погасителна вноска по кредита – главница и/или лихва,
такси и комисионни в срока на плащане, определен в сключения договор.
Между страните няма спор и това обстоятелство се
констатира от вписванията в ТР, че кредиторът по договора Алфа Банк Клон
България е прехвърлил търговското си предприятие на ищеца Юробанк България АД
на 16.03.2016г., който се явява негов универсален правоприемник и оттук страна
по договора.
На 19.08.2019г. банката е възложила на ЧСИ Стефан
Горчев с рег. № 825 на КЧСИ с район на действие ОС Пловдив да връчи на
ответника Покана за изпълнение, съгласно съдържанието на която банката посочва,
че има допуснати просрочия по ползване на кредита за осем вноски, включващи
лихви и главница, дължими в периода 05.11.2017г. – 05.06.2018г., поради което и
на основание чл.28 т.1 във вр. с чл.29 т.2 от Общите условия към договора,
обявява кредита за предсрочно изискуем, считано от 28.06.2018г., и го кани в
седмодневен срок от получаване на поканата да плати на банката сумите от
40 990.53 евро главница и 1361.24 евро договорна лихва. В поканата
кредитополучателят е уведомен за прехвърляне на търговското предприятие на Алфа
Банк АД на ищеца с договор от 29.02.2016г.
Връчителят при ЧСИ И.П.е отбелязав върху поканат, че е
посетил адреса на 20.08., на 29.08., на 06.09. и на 01.10.2019г. без резултат.
По телефон се свързва с лице, което се представя за съпругата на ответника,
която го уведомява, че знаят за поканата, живеят в чужбина и няма да я получат
като имат адвокат, който ги представлява и който ще я получи – адв. С.Х..
Поради това връчителят на 01.10.2019г. е поставил уведомление по чл.47 от ГПК
на адреса. С протокол от 16.10.2019г. ЧСИ Горчев е констатирал редовно връчване
на поканата чрез залепване по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.
На 12.09.2019г. покана с идентично съдържание е
връчена на адвокатския сътрудник К.М. в кантората на адв. С.Х., за което са
приложени две надлежни пълномощни, издадени от Х.Х. в полза на адв. Х. и от
последния – на сътрудника му К.М..
От показанията на изслушания свидетел П.Н.Н., живял в
едно домакинство с ответника като син на съпругата на Х., който е баща на брат
му, и поради това попадащ в кръга на чл.172 от ГПК, които кореспондират на
всички писмени материали по делото, логични и последователни са, поради което
съдът ги кредитира изцяло, се доказва,че лицето е имало задължения към ЧСИ, за
които Х. е бил негов поръчител, и в тази връзка казали на Х., че сметките му са
запорирани от ЧСИ за задълженията на Н.. Поради това посетили с Х. офиса на Алба
Банк, за да му предоставят сметка, по която трябва да внася месечните суми по
кредита. Вноските правил св. П.Н.. След това ходили и в Юробанк България АД.
Св. П.Н. продължава да погасява кредита на Х. като от 1 – во до 5 – то число
всеки месец внася 623.18лв. Бордерото го изготвя служител на банката, св. Н.
представя сумата и прибира документа като казва на бордерото да се пише името
на Н.Х. и да се изписва сумата в лева и равностойност в евро. При внасяне на
парите не вижда банкова сметка, на служителката носи документа от предходното
плаща и казва да е по същия начин. Служителката проверява дали всичко е точно и
свидетелят внася парите. Посочва, че банката е дала сметката, когато ходил с Н.
първо в Албфа Банк, после в Пощенска банка, там казали да продължава да се
внася по тази сметка. Свидетелят посочва, при месечните си посещения в банката
никой никога не го е уведомявал, че банката има претенции към Н.Х. за
неизплатени задължения. Той внася всеки месец средствата по сметката, изписана
в документа. Посочва, че Х. и майка му живеят и работят в чужбина и той внася
сумите в банката.
От показанията на св. И.К., посочена в процесния
договор като представител на Алба Банк – Клон България при сключването му с
ответника в качеството си на управител на офиса в Пловдив, се установява, че
банките имат практика тогава, когато на техни клиенти сметките са запорирани,
да се ползва разчетна сметка на банката, по която клиентите да внасят сумите за
погасяване на задълженията си към банката с цел да не се спира обслужване на
дълга.
В писмена Молба вх. № 260839 от 25.01.2022г. по делото
– лист 232, ищецът е направил изрочно признание, че откритата *****/сметката,
изписана в представените от ответинка бордера, по която са извършвани от
св.П.Н. месечните вноски по процесния кредит/ - по която задължението е
погасявано, е открита от ищеца за погасяване на задълженията по договора за
кредит, тъй като по основната сметка, по която е извършвано погасяването към
този момент, е имало наложени запори и е било обективно невъзможно сумите да
бъдат отнасяни за погасяване на задължението. От представените по делото
банкови извлечение ищецът признава, че е видно, че всички суми, постъпвали по
откритата разчетна сметка, са автоматично отнасяни за погасяване на дължими
вноски по процесния договор за кредит на съответните падежни дати.
От представените от ответника Бордера, от
представените от ищеца 55 броя бордера за извършени плащания по кредита за
периода от 16.03.2016гг. до 21.10.2020г. от лист 149 до лист 206, от
представените от ищеца разпечатки от Разчетна сметка за погасяване на кредита с
*****за операции тип Само кредит и разпечатка от Разчетна сметка за погасяване
на кредита с *****за операции тип Всички операции, от л.99 до л.118, от
представените от ищеца справки от счетоводството на банката по процесния
кредит, предоставени на вещото лице М.М. за работа, от лист 239 до лист 564
включително, както и от изслушаното заключение по ССчЕ на в.л. М.М., изготвено
след запознаване с материалите по делото и оглед на счетоводните записвания при
ищеца, неоспорено от страните, дадено компетентно, обективно, безпирстрастно и
задълбочено, което съдът кредитира, се доказва, че от 03.06.2016г. Н.Х. започва
да внася ежемесечните си вноски по кредита касово, по специална сметка с *****и
наименование „Разчетна сметка за погасяване на кредита“. Сметката отчита
вземанията на банката по предоставени кредити на клиенти. В съдебното заседание
по изслушване на заключението на 30.03.2022г. в.л. М. обяснява, че това е
т.нар. „буферна банкова сметка“. Физическо лице няма достъп до нея и не може да
се разпорежда със средствата в нея. Х. е можел единстевно и само да внася пари
в сметката, но не и да се разпорежда с тях, защото титуляр на буферната сметка
е самата банка, която може да извършва разпореждания със средствата по
сметката, включително с парите, внесени от Х.. Целта на сметката е набиране на
средства от платнци /клиенти със задължения/, на които са блокирани личните,
персонални сметки. Това е начин те да погасяват своите кредити независимо, че
сметките в банката са блокирани.
От заключението се доказва, че на падежната дата на
вноската банката начислява вземането като дебитира сметката. При внасяне на
средства от клиент банката кредитира сметката и по този начин погасява
вземането си.
За периода 06.06.2016г. – 04.03.2019г. вноските по
тази сметка по процесния кредит, от по 318.26 евро на 5 – то число всеки месец
за периода, са общо в размер на 10 536.35 евро. Ответникът Х. е внасял
редовно ежемесечно определената анюитетна вноска в размер на 318.16 евро, както
и допълнителни средства за плащане на застраховките и таксите по кредита.
Банката е отнасяла за този период внесените суми за погасяване на редовна
главница, просрочени главници, лихви по редовна главница, лихви по просрочени
главници, просрочени лихви, по партидата на процесния кредит на ответника.
За периода 05.03.2019г. – 04.11.2020г. ответникът Н.Х.
е продължил да внася редовно ежемесечно определената анюитетна вноска от 318.16
евро, както и допълнителни средства за плащане на застраховки и такси по
кредита, в общ размер на 6 412.10 евро за периода. Банаката е отнасяла
всички вноски по специалната сметка за погасяване на кредита като задбалансови
спорни съдебни вземания за разноски, за главница, за лихви. По този начин
внесените суми не са отнасят като погашение по партидата на процесния кредит, а
стоят като разчет до окончателното разрешаване на съдебния спор. На 07.10.2020г.
банката е осчетоводила отхвърляне на съдебен иск от РС Пловдив и е прехвърлила
отнесените като спорни съдебни вземания вноски за периода 05.03.2019г. –
05.10.2020г. като погашения по партидата на кредита на ответника.
За периода 05.11.2020г. – 02.11.2021г. ответникът Х.
продължава да внася редовно ежемесечно определената анюитетна вноска в размер
на 318.16 евро, както и допълнителни средства за плащане на застраховките и
такси по кредита. Внесените суми за периода общо са в размер на 4 143.52
евро. За този период банката отнася тези вноски по специалната сметка с *****и
наименование „Разчетна сметка за
погасяване на кредит“ като задбалансови спорни съдебни вземания за разноски, за
главници, за лихви. По този начин внесените суми не се отнасят като погашения
по партидата на процесния кредит, а стоят като разчет до окончателното
разрешаване на съдебния спор.
В съдебно заседание в.л. М. обяснява, че направените
от ответника плащания са без допусната забава по размер и срок, посочен в
исковата молба. Има допуснато забавяне на месечни вноски от няколко дена, но не
и в размера, в който ищецът цитира. След забавянето има внасяне на сумата,
което не е точно на падеж. Посочва, че плащанията на ответника продължават и до
момента, погасява месечните задължения, банката осчетоводява плащанията, но не
като погашения на задълженията на Х. по кредита, а като задбалансово спорни
съдебни вземания, защото се води делото за тези плащания.
Въз основа показанията на св.П.Н., признанието на
ищеца на обстоятелството, че плащане на месечните вноските по кредита на Х. е
извършвано в разчетната сметка на банката, писмените разпечатки от счетоводните
книги на банката и заключението на в.л. М., съдът приема за доказано, че
ответникът Х. ежемесечно е погасявал кредита с вноска от 318.26 евро и нужните
за застраховките и таксите суми, която вноска и суми от 03.06.2016г. започва да
внася в брой на Каса в банката по нейната разчетна сметка с номер *****. Тези
ежемесечни вноски са започнали на 03.06.2016г., няма прекъсване на ежемесечните
вноски и плащането им продължава и към момента в хода на делото. Така
направените вноски са по банкова сметка с титуляр – ищцовата банка, като само
ищецът може да се разпорежда с тези средства след постъпването им. Ищецът за
периода от 06.06.2016г. до 05.10.2020г. е отнесъл вноските като погашения по
партидата на кредита на ответника, което означава, че за вноски до 05.10.2020г.
включително при ищцовата банка кредитът е осчетоводен като редовно погасяван на
дата 07.10.2020г., т.е. преди сезиране на съда. Вноските, направени в периода
от 05.11.2020г. до 02.11.2021г. ищецът не е отнесъл за погасяване на кредита на
ответинка, а е осчетоводил задбалансово като спорни съдебни вземания, но парите
за тези вноски са постъпили по сметка на банката и са в нейно държане и
разпореждане.
Съдът приема за доказано, че до ход на делото по
същество няма месечна вноска по кредита, която ответникът да не е внесъл по
сметка на ищеца на падеж.
При тези данни исковете не се доказват по основание и
оттук по размер и следва да бъдат отхвърлени.
Страните не спорят по сключения договор, неговия
предмет, предоставените средства, дължимите анюитетни месечни вноски и техния
падеж, поради което, и с оглед представените по делото писмени доказателства,
съдът приема за доказано, че между праводателя на ищеца Алфа Банк – Клон
България и ответника е възникнало договорно правоотношение по кредит за сумата
от 50 000 евро, предоставена и усвоено, която се връща за 27 години на
месечни анюитетни вноски по подписан между страните погасителен план, с размер
318.16 евро на месец с падеж 5 – то число, при фиксиран годишен лихвен процент
за пръвите 15 години от сключване на договора, т.е. до 2023г., в който период
попада и исковия, в размер на 6.2 % на година.
Няма спор по усвояване на кредита и започналото
погасяване на сумите.
В хода на процеса ищецът призна и това се установи от
събраните гласни и писмени доказателства, че от 03.06.2016г. ответникът започва
да внася ежемесечно дължимата вноска по кредита на Каса в банката по специална
сметка на ищеца с *****и наименование „Разчетна сметка за погасяване на
кредита“, която е банкова сметка с титуляр – ищеца. Т.е. от 03.06.2016г. ищецът
не погасява кредита си по банков път чрез удръжки на дължимите месечни суми от
негови банкови сметки.
Първият спорен момент по делото е как е уговорено и
кое плащане погасява месечното задължение на кредитополучателя, с оглед чл.18
от ОУ към договора, според който това става чрез директен дебит от банковите
сметки на ответника, и оттук дали плащането на вноската в брой на каса по
банкова сметка на ищеца погасява задължението на ответника по договора. Съдът
приема, че с чл.18 от ОУ към договора е уговорена правна възможност за
погасяване на кредита, а не единствения валиден договорен способ за изпълнение
задълженията на кредитополучателя, защото клаузата започва с израза „За
улеснение на кредитополучателя..“, не съдържа императивно правило, че само
плащане чрез директно дебитиране от страна на банката на длъжимите суми от
сметката на кредитополучателя погасяват дълга и че никое друго плащане не го
погасява, нито в договора или в общите условия към него има клауза, чийто
смисъл изключва всеки друг способ за извършване на плащането и погасяване на
задължението. При плащане чрез директно дебитиране на сметките на длъжника от
банката се изисква съгласие за това на титуляра на сметката и с клаузата на
чл.18 от ОУ това съгласие е дадено. Но този способ за погасяве не изключва
другите възможни способи за плащане, защото воля в този смисъл не се съдържа в
договора и неговите клаузи, включително и в чл.18 от ОУ.
Общото правило на чл.68 б.а от ЗЗД е, че ако
местоизпълнението не е определено от закона, от договора или от естеството на
задължението, изпълнението трябва да се извърши при парични задължения – в
местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението. Съгласно
чл.75 ал.3 от ЗЗД, когато плащането става чрез задължаване и заверяване на
банкова сметка, задължението се счита за погасено със заверяване сметката на
кредитора.
В случая от 03.06.2016г. ответникът погасява кредита
чрез вноски в брой на каса по банкова сметка на кредитора – ищцовата банка,
като сумите са постъпили и банковата сметка на ищеца е била заверена с тях,
съгласно заключението на в.л. М. и извлеченията от счетоводните книги по
делото. Този способ на плащане е разрешен от закона, не е изрично изключен от
договора и следователно извършеното по този начин плащане е погасило
задълженията на ответника за периода от 03.06.2016г. до момента. Или по
договора ответникът с вноски в брой на каса ежемесечно е плащал и е погасил
всички задължения. От заключението и обясненията на в.л. М. се доказа, че няма
неплатени на падеж вноски и към момента ответникът продължава да погасява
кредита чрез месечни вноски в брой на каса.
Следователно вторият спорен момент по делото – има ли
непогасени осем броя месечни вноски, от № 133 с падеж 05.03.2019г. до № 140 с
падеж 05.10.2019г., получава отрицателен отговор. От представените от ищеца
извлечения от сметката му и от заключението на вещото лице М. се установи, че
за периода 05.03.2019г. – 05.10.2019г. ответникът е внесъл дължимите суми в
брой на каса по разплащателната /буферна/ сметка на ищеца като тези суми
банката е осчетоводила като погашения по партидата на кредита на ответника на
дата 07.10.2020г., което във времето е преди сезиране на съда, станало на
21.10.2020г. Следователно още преди сезиране на съда претенцията е била неоснователна поради
извършеното и осчетоводено плащане.
От заключението се доказва и че периодът на забава,
посочен в поканата до ответника, връчена му на 12.09.2019г. чрез адв. С.Х., за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, а именно 05.11.2017г. – 05.06.2018г.,
не се доказва, защото за този период ответникът е внесъл в брой на каса по
сметка на ищеца дължимите суми и последният ги е осчетоводил като погашения по
партидата на кредита на ответника.
Т.е. по делото не се доказва нито една месечна
забавена и неплатена на падеж вноска, включително вноски с настъпил падеж и
изискуеми към датата на ход на делото по същество 30.03.2022г., като всички са
погасени. Това означава, че не са се осъществили и липсват материално –
правните предпоставки на чл.28 т.1 във вр. с чл.29 от ОУ на договора и в полза
на ищеца като кредитор не се е породило потестативното право да обяви кредита
за предсрочно изискуем поради неплащане и оттук забава на част или цяла дължима
месечна вноска за главница и/или лихви и/или други задължения по договора. Ето
защо волеизявлението му за обявяване на вземанията по кредита за предсрочно
изискуеми, отправено с извънсъдебната покана, връчено на 12.09.2019г., не е
преобразувало правоотношението по процесния договор и не е направило
задълженията предсрочно изискуеми.
В извънсъдебната покана на ищеца до ответника, връчена
на 12.09.2019г., посоченият период на забава е за вноски с падежи 05.11.2017г.
– 05.06.2018г. В исковата молба – уточнение на лист 40, се твърди, че
забавените и неплатени на падеж месечни вноски са от № 133 с падеж 05.03.2019г.
до № 140 с падеж 05.10.2019г., т.е. сега ищецът пред съда твърди друг период на
забава, за който не доказва, че е отправил към ответника изявление за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем. Дори обаче да е отправил такова изявление
или да цели преобразуване на правоотношението в предсрочно изискуемо чрез
исковата молба и нейното връчване на ответника, този правен резултат не може да
се постигне и не е настъпил, защото не се доказа забава и неплатени на падеж
каквито и да било месечни вноски от ответника, поради което за кредиторът му не
е породено потестативното материално право едностранно да преобразува
правоотношението по договора в предсрочно изискуем. Налице са плащания на падеж
чрез валиден правен способ за погасяване на дълг – плащане в брой на каса по
банкова сметка на ищеца, липсва забава, поради което и към ход на делото по
същество ищцовата банка няма непогасено и изискуемо вземане, което обосновава
недоказаност и отхвърляне на исковете.
При този резултат на ответника са дължат доказани
разноски в размер на 6000лв. платено по банков път възнаграждение за един
адвокат. Възражението на ищеца за прекомерност на възнаграждението и свързаното
с това искане за намаляване е неоснователно поради липса на предпоставките на
чл.78 ал.5 от ГПК. Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД“ ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ул.
„Околовръстен път“ № 260, и съдебен адрес ***, чрез адв. Д.Е., против Н.А.Х.
ЕГН ********** ***, и съдебен адрес ***, чрез адв. С.Х., искове да плати
36 954.02 евро дължима главница за периода 16.10.2019г. – 18.10.2020г. по
Договор № 245 от 28.01.2008г., продукт Нов Алфа кредит за покупка, строителство
и ремонт, сключен между праводателя на ищеца Алфа Банк – Клон България АД и
ответника, 3 269.28 евро мораторна лихва за периода от 16.10.2019г. до
18.10.2020г., и законна лихва за забава
от подаване на исковата молба на 21.10.2020г. до изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД“ ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, и
съдебен адрес ***, чрез адв. Д.Е., да плати на Н.А.Х. ЕГН ********** ***, и
съдебен адрес ***, чрез адв. С.Х., разноски по делото в размер на 6 000лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд
гр.Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: