№ 524
гр. С., 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20211110216853 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от „***“ ЕООД, ЕИК ***, срещу
електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, серия Г № 0034545,
издаден от СДВР, с който за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от
Кодекса за застраховането (КЗ), на дружеството-жалбоподател е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева, на основание
чл. 638, ал.4, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ.
С жалбата се изразява недоволство от атакувания електронен фиш. Излагат се
подробни аргументи за неговата незаконосъобразност и се иска отмяната му, тъй като
нямало ясно описание на нарушението, липсвали задължителни реквизити и нямало
как с електронен фиш да се налага наказание имуществена санкция. Претендират се
разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-жалбоподател
поддържа изцяло депозираната жалба и иска отмяна на издадения електронен фиш по
изложените в нея основания. Претендира разноски.
За АНО, редовно призован, не се явява представител.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице,
подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа
необходимите реквизити и производството по делото е редовно образувано пред РС-С..
1
Софийският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 13.06.2021 г. в 19:25 часа, мобилна система за видеоконтрол TFR1-M № 560
заснела автобус марка „**“, модел „***“ с рег. № *** да се движи в град С. по бул.
„***“ до фирма „**“, в посока от бул. „****“ към бул. „***“. Заснетият автобус бил
собственост на юридическото лице „***“ ЕООД със законен представител Д.А.И. и за
автобуса нямало сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ към 13.06.2021 г.
Предвид на това бил издаден от СДВР електронен фиш серия Г № 0034545 за
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, с който за нарушение на чл. 483, ал.
1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, на „***“ ЕООД било наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева, в качеството му на собственик
на автомобила.
Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, които
преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят до различни фактически изводи.
При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:
При съставяне на ел. фиш е било допуснато съществено процесуално
нарушение, което води до опорочаване на цялото административнонаказателно
производство, тъй като в него е налице неяснота в описаната фактология и по-точно
относно субекта на извършеното нарушение. В съставения ел. фиш словесно е
описано, че лицето Д.А.И., в качеството си на законен представител на „***“ ЕООД
(собственик на автобуса), не е изпълнил задължението си да сключи задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автобус към 13.06.2021 г.
Следователно се вменява нарушение на физическото лице Д.А.И., че като законен
представител на юридическото лице, той не е изпълнил това свое законово
задължение, тоест за субект на нарушението е посочено физическото лице Д.А.И. и на
същия би следвало да бъде наложено наказание глоба. В същото време обаче, се налага
имуществена санкция в размер на 2000 лева на юридическото лице „***“ ЕООД, в
качеството му на собственик на автомобила на основание чл. 638, ал.4, вр. ал. 1, т. 2 от
КЗ. Предвид на това е налице категорична неяснота относно субекта на нарушението,
след като словесно се описва, че то е извършено от физическото лице – законен
представител на юридическото лице собственик, а наказание се налага на
юридическото лице. Тази неяснота представлява съществено нарушение, което
ограничава правото на защита на наказаното лице, понеже в крайна сметка то не може
да разбере, кой се твърди да е отговорен за нарушението – юридическото лице
2
собственик на автомобила или физическото лице, което е законен представител на
юридическото лице собственик. Това не само нарушава правото на защита на
наказаното лице, но и препятства съда да разбере, каква е била действителната воля на
наказващия орган при индивидуализацията на субекта на нарушението. Явно
наказващият орган е ползвал текст от електронните фишове за превишена скорост,
където няма как да се налага наказание имуществена санкция, а само глоба и затова,
дори собственик на автомобила да е юридическо лице, то наказанието се налага на
неговия законен представител физическо лице. В настоящата хипотеза обаче, при
нарушения по КЗ, законодателят е предвидил възможност да се налага и наказание
имуществена санкция на юридическо лице собственик на автомобила, поради което в
този случай не следва да се твърди, че нарушението е било извършено от физическото
лице, което е законен представител на юридическото лице собственик. Тази вътрешна
противоречивост на атакувания административен акт реално прави защитата
невъзможна, а допуснатото процесуално нарушение не може да бъде отстранено в хода
на съдебното производство и винаги съставлява предпоставка за отмяна на атакувания
ел. фиш на формално основание, без да е необходимо разглеждането на спора по
същество.
С оглед на изложеното, атакуваният електронен фиш се явява незаконосъобразен
и следва да бъде отменен.
В случая и предвид изхода на делото, то основателно е искането на
процесуалния представител на дружеството-жалбоподател за присъждане на сторените
разноски. Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Въз основа
на представените доказателства и списък на разноските става ясно, че дружеството-
жалбоподател е заплатило в брой на адвокат Х.Р. от САК уговорената сума в договора
за правна помощ в размер на 500 лева, като това е станало при подписването на
договора на 15.11.2021 г. Съдът намира, че не следва да се редуцира размерът на така
заплатеното адвокатското възнаграждение, тъй като първо няма направено възражение
в тази насока от страна на наказващия орган за прекомерност на претендираните
разноски, а освен това, с оглед представените доказателства досежно реалното
заплащане, то възнаграждението не надхвърля дори двукратно размера на
минималното такова, дължимо съгласно Наредбата за минималния размер на
адвокатските възнаграждения, което е 370 лева. Защитникът е изготвил въззивната
жалба и негов преупълномощен колега се яви в откритото съдебно заседание. Поради
това и съдът счита, че заплатеното от страна на дружеството-жалбоподател
възнаграждение не може да бъде счетено за прекомерно. С оглед изложеното до тук и
предвид изхода на делото, на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на дружеството-
жалбоподател следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение
3
в размер на 500 лева, съобразно представения договор за правна помощ, който е и
доказателство за реалното заплащане на уговореното възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, серия Г №
0034545, издаден от СДВР, с който за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1
от Кодекса за застраховането (КЗ), на „***“ ЕООД, ЕИК *** е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева,
на основание чл. 638, ал.4, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК
Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***
сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща сторените от дружеството разноски в
производството.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – С.
град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4