Решение по дело №24/2023 на Административен съд - Смолян

Номер на акта: 77
Дата: 28 март 2023 г. (в сила от 28 март 2023 г.)
Съдия: Петя Оджакова
Дело: 20237230700024
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

77

Смолян, 28.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд Смолян - , в съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател: ИГНАТ КОЛЧЕВ
Членове: ДОБРИНКА ГРИБАЧЕВА
ПЕТЯ ОДЖАКОВА
при секретар Веселка Георгиева и с участието
на прокурора Димитър Стратиев изслуша докладваното
от съдията Петя Оджакова
по кнахд20237230600024 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по жалба на заместник директора на ТД НАП- Пловдив срещу Решение №9/ 18.01.2023г. по АНД №313/22г. на РС - Смолян, с което е отменено НП от 21.09.2021г. на зам.директора на ТД НАП - Пловдив, с което на „Росси“ ООД са наложени 13 санкции за нарушения по чл. 124, ал.5 ЗДДС. В касационната жалба се твърди, че нарушенията водят до определяне на данък в по-малък размер; кредитните известия са издадени от 13 доставчика и са включени в СД за месец декември 2020г. и за м.февруари 2021г., което е извън законовия срок; АУАН е съставен след изпратена покана, по реда на чл. 40 ал.2 ЗАНН и правилно са наложени 13 на брой санкции на основание чл. 182 ал.1 ЗДДС. Твърди се, че издаването на кредитните известия следва от развалянето на доставката, респ. от изменението на данъчната основа; дружеството знае за изменението на данъчната основа, тъй като известията са издадени на основания: “върната стока“ и „бонус летен сезон 2020“; дружеството е съставило протоколи за изписване на стоките и е сключило анекс съм договора за покупко-продажба и при полагане на дължимата грижа за получаване на известията, е могло да изпълни задълженията си по чл. 124 ал.5 ЗДДС. Твърди се, че получаването на кредитните известия не е елемент от състава на нарушението и не е налице законово изискване момента на получаване да се посочи в АУАН и в НП. Твърди се, че дружеството е поканено за съставяне на АУАН и не е изпратило представител в срока по поканата, който срок изтича на 17.05.2021г., като законосъобразно е издаден акт по чл. 40 ал.2 ЗАНН след изтичане на срока по поканата. Иска се отмяна на решението, потвърждаване на НП и присъждане на разноски.

В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от юрисконсулт, който поддържа жалбата и претендира за разноски; прави възражение за прекомерност на възнаграждението на ответната страна.

Ответникът „Росси“ООД, [ЕИК], [населено място], с представител Р. П. в писмен отговор вх.№ 1368/ 21.02.2023г. оспорва жалбата. Навеждат се няколко възражения: получаването на кредитното известие е елемент от състава на чл. 124 ал.5 ЗДДС; от получаването зависи отразяването – дали то трябва да е по реда на чл. 124 ал.5 или трябва да е по реда на чл. 126 ал.3 т.1 от закона; по делото няма доказателства кога са получени известията от дружеството, освен известието по т. 4 от НП с издател „Булгар лукс“ ООД. Твърди се в отговора, че ако има нарушение, то е на 16.11.2020г., когато изтича срока за подаване на СД за м.11.2020г. Сочи се, че е изтекъл 3-месечният срок за съставяне на АУАН; че имуществената санкция е непропорционална, тъй като кредитните известия са осчетоводени и е платен данъка от страна на дружеството. Посочено е, че наказващия орган е нарушил правата на нарушителя, тъй като е съставен АУАН по чл. 40 ал.2 ЗАНН без да е налице тази хипотеза, тъй като актът е съставен след изтичане на срока по поканата и без нарушителят да е поканен за новата дата. Иска се решението да бъде оставено в сила и да се присъдят разноски.

В с.з. дружеството чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, пледира решението на въззивния съд да се остави в сила, както и да се присъдят разноски по списък.

Представителят на ОП-Смолян дава заключение за неоснователност на касационната жалба и счита решението за правилно.

С атакуваното решение на РС - Смолян е отменено НП от 21.09.2021г. на зам.директора на ТД НАП-Пловдив, с което на „Росси“ ООД, [ЕИК] са наложени 13 санкции за нарушения по чл. 124 ал.5 ЗДДС за неотразени кредитни известия в дневника за покупки на получателя със знак „минус“ за данъчния период, за който са издадени. В НП е посочено, че нарушенията са извършени на 17.11.2020г., когато е изтекъл срока за подаване на отчетните регистри и СД за данъчен период месец 10.1020г.

Съдът е приел в мотивите си от една страна /стр.14 от решението/, че нарушението по чл. 124 ал.5 ЗДДС е извършено, тъй като известията не са отразени в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, като в декларацията, която се подава до 14.11 те не са отразени. От друга страна е приел /стр.14 и стр.15 от решението/, че не са установени всички съставомерни признаци на нарушението, тъй като не е доказано кредитните известия да са получени от данъчно-задълженото лице в месеца на издаването им, а това прави обективно невъзможно изпълнение на задължението за отразяването им за същия данъчен период. Съдът мотивира, че щом 12 от известията не са получени през месеца на издаването им, а именно през м.10.2020г., дружеството не е нарушило чл. 124 ал.5 ЗДДС. Излагат се съображения, че доказателства за получаване има само за едно известие, като за останалите кредитни известия няма и твърдения кога са получени, няма изследване от наказващия орган на този въпрос и няма доказателства за получаването им от дружеството. Съдът сочи още, че непосочването в акта и в НП на времето на получаване на кредитните известия, доколкото това е съставомерен факт, накърнява правото на защита на нарушителя. Въззивният съд е посочил още, че неправилно е приложен чл. 40 ал.2 ЗАНН, тъй като актът е съставен след изтичане срока по поканата, без за новата дата да е уведомен нарушителя. Като резултат, съдът е отменил НП и наказващият орган е осъден да поеме отговорността за разноски, направени пред въззивната инстанция.

При касационния контрол на основанията, предвидени в чл. 348 НПК, съдът установява, че по делото няма доказателствен потенциал за събиране на нови доказателства, тъй като съдът е събрал всичко относимо. Решението следва да бъде оставено в сила.

От фактическа страна е установено, че дружеството е регистрирано по ЗДДС и е получател по 13 броя кредитни известия по чл. 115 ал.1 ЗДДС, издадени от 13 различни фирми. Кредитните известия са от месец октомври 2020г.; издадени са към фактури, по които е ползван данъчен кредит; кредитните известия са отразени, но със закъснение в дневника за покупки и в СД. Установено е, че 12 на брой кредитни известия са отразени в СД от 14 март 2021г., за данъчен период м.02.2021г и едно кредитно известие /това по точка 9 от НП/ е отразено в СД от 12.01.2021г. за данъчен период месец декември 2020г. Срокът за подаване на СД за данъчен период месец октомври е 16.11.2020г. включително, тоест от 17.11.2020г. данъчно задълженото лице по чл. 124 ал.5 ЗДДС е в забава.

Съдът споделя изводите на въззивната инстанция в частта им, в която се твърди, че в НП и в АУАН следва да се посочи времето на получаване на кредитните известия. Обосновано съдът е приел, че получаването на данъчните кредитни известия е положителен факт, който следва да бъде описан в санкционния акт, респ. доказан от страна на наказващия орган. В случая, в нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, в АУАН и в НП липсва описание на всички съставомерни признаци на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, тъй като не е посочено кога кредитните известия са получени от дружеството. Това, дали кредитното известие е получено от задълженото лице е фактически въпрос, по който трябва да има отразяване в АУАН и в НП, за да се прецени налице ли е състава на чл. 124 ал.5 ЗДДС. В допълнение следва да се посочи, че възможността за узнаване на издаденото кредитно известие не може да се приравни на фактическото му получаване, което е и правно релевантният факт, който следва да бъде посочен изрично от наказващия орган.

Според чл. 182 ал.2 ЗДДС когато регистрираното лице е отразило документа в периода, следващ данъчния период, в който документа е следвало да се отрази, санкцията е по – малка от тази по ал.1. В случая, известията са отразени в по - късен период, по който факт не се спори, което означава, че са осчетоводени, внесен е дължимия ДДС, тоест вредата за фиска е само в лихвите. По – късното отразяване на известията представлява нарушение, за което е предвидено по-леко наказание, съобразно чл. 182, ал. 2 от ЗДДС, в която разпоредба е предвидена санкция в размер 25 на сто от определения по-малък размер данък, но не по-малко от 250 лева. В обстоятелствената част на процесното НП е посочено, че известията на са отразени за данъчен период месец 10.2020г., а са отразени по – късно, а именно, на 14 март 2021г. за данъчен период м.02.2021г. и на 12.01.2021г. за данъчен период м.12.2020г. В същото време, наказващият орган е приложил санкционната норма на чл. 182 ал.1 вместо тази по ал.2 от закона. Посочването на грешна санкционна норма е съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на НП.

По отношение на възражението на дружеството за изтекла давност по чл. 34 ЗАНН за съставяне на АУАН, съдът счита, че то е неоснователно за 12 от кредитните известия. За тях е спазен срока за съставяне на акт, тъй като нарушителят е открит с подаването на СД на 14 март 2021г., от който момент, до съставяне на акта на 18 май 2021г. не е изтекъл 3 месечния срок. Давността е изтекла за кредитното известие по точка 9 от НП, тъй като наказващият орган е узнал кой е нарушителя с подаването на СД на 12.01.2021г. за данъчен период м.12.2020г., като от 12.01.2021г. до съставяне на акта на 18.05.2021г. е изтекъл тримесечния срок. Поради това, в частта по точка 9 от НП и доколкото давността е въпрос на материално право, НП се явява издадено в противоречие с материалния закон.В допълнение следва да се посочи, че не може да се приложи по – дългата давност от една година от извършването, тъй като тя е субсидиарно приложима на по-кратката.

Като резултат от касационния контрол и поради констатираните съществени процесуални нарушения при издаване на НП, част от които са констатирани и от въззивния съд, съдът счита, че решението следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото, в полза на дружеството следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 2004 лв., която сума е съобразена с чл. 18 ал.2 Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното Административен съд - Смолян

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 9/ 18.01.2023г. по АНД 313/ 2022г. по описа на РС- Смолян.

ОСЪЖДА ТД НАП -Пловдив да заплати на „РОССИ“ ООД [ЕИК] [населено място] [улица], представлявано от Р. П. разноски за касационната инстанция в размер на 2004 лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

Вярно с оригинала, Председател: /п/ ИГНАТ КОЛЧЕВ

секретар: Членове: /п/ ДОБРИНКА ГРИБАЧЕВА

/п/ ПЕТЯ ОДЖАКОВА