№ 51
гр. Бургас , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и пети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Събчо Ат. Събев
Членове:Петя Г. Георгиева Стоянова
Александър Д. Муртев
в присъствието на прокурора Елка Русева Добрикова (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Събчо Ат. Събев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20212100600508 по описа за 2021 година
С присъда 260021 от 14.12.2020 год. по НОХД № 44/19 год. Районен съд - Несебър
признал СТ. Й. СТ. за виновен в това, че на 28 януари 2018 г. в гр. Свети Влас, област
Бургас, в условията на опасен рецидив, причинил средна телесна повреда на С.И. И. и на
основание чл. 131а вр. чл. 129 ал.2 вр. чл. 55 ал.1 т.1 НК го осъдил на две години и шест
месеца лишаване от свобода и при първоначален строг режим на изпълнение на
наказанието.
С. е признат за невиновен затова, че по същото време и място, в условията на опасен
рецидив, отнел чужди движими вещи- мобилен телефон и пет лева на обща стойност 106,66
лв., от владението на С. И. без негово съгласие с намерението противозаконно да ги присвои
и го оправдал по обвинението в престъпление по чл. 196 ал.1 т.1 вр. чл. 194 ал.1 НК.
В тежест на осъдения са присъдени разноските по делото.
Производството пред настоящата инстанция е образувано по протест на прокурор,
изразяващ несъгласие с оправдателната част на присъдата. Подсъдимият е осъждан няколко
пъти за деяния от общ характер и настоящата му престъпна дейност е в условията на опасен
рецидив. Деянието кражба е извършено чрез активно поведение, в резултат на което е
настъпила промяна във фактическото владение на инкриминираните вещи. Отнемането е
станало без съгласието на пострадалия И.. Деянието е извършено при пряк умисъл – деецът
е искал да отнеме от владението на И. вещите, за които съзнавал че не му принадлежат.
Прави искане присъдата в тази им част да бъде отменена и постановена нова, с която С. да
бъде осъден за извършеното престъпление.
1
Пред настоящата инстанция не се проведе съдебно следствие.
Прокурорът поддържа протеста и поиска осъждането на подсъдимия и за това
престъпление. С. е отнел от владението на пострадалия движими вещи – мобилен телефон и
сумата от пет лева, и поведението му е съставомерно като кражба. Пледира за налагане на
наказание три години лишаване от свобода и определяне на общо наказание с другия
осъдителен диспозитив.
Защитата оспори изцяло протеста на прокурора. С. не е отнел мобилния апарат на
пострадалия. В основата на действията му е личен мотив и с вземането на телефона е целял
да го лиши от възможност да уведоми полицията за инцидента, а не да отнеме веща. Сумата
от 5 лв. следва да се приеме за малозначителна. Поиска присъдата като правилна и
обоснована, да бъде потвърдена.
Подсъдимият С. подкрепи доводите на защитника.
Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата и мотивите,
независимо от основанията, посочени в протеста и в пределите на въззивната проверка по
чл. 313 и чл. 314 НПК, намира за установено следното.
Производството е разгледано по общия ред. Извършени са всички процесуални
действия по събиране и проверка на доказателствата. След изслушване на съдебните прения
съдът постановил присъдата си.
Районния съд подробно описал установената по делото фактическа обстановка.
Анализирал доказателствата и достигнал до фактически и правни изводи на извършеното от
С. престъпление. Изложил е позицията си за постановяване на оправдателния диспозитив на
присъдата.
Пострадалият И. познавал подсъдимият чрез съпругата му от години, отнесено към
датата на деянието. На 28 януари 2018 год. И. получил обаждане от Р.П., която са оплакала
че била тормозена от съпруга и поискала помощ. Пострадалият с автомобил се отзовал и
отишъл до с. Гюльовца. По пътя за квартирата на И., му се обадил подсъдимият и
разговаряли. Опасявайки се от насилие, пострадалият и П. напуснали и отишли до с.
Тънково. След разговора С. пристигнал в квартирата на И. и разбил входната врата. Останал
в нея да изчака жена си. По късно напуснал и се укрил в близост. С настъпването на вечерта
пострадалият се върнал в гр. Свети Влас. И. бил предпазлив, оставил автомобила на съседна
улица и пеш се насочили към квартирата. Вратата на стаята била разбита, влезли вътре.
Подсъдимият изчакал и влязъл зад И. и жена си. С лопата започнал да нанася удари по
тялото на И.. Пострадалият паднал на пода, С. оставил лопатата и подканил жена си да
тръгват. Извървял няколко метра, върнал се обратно, бръкнал в джоб от панталон на
пострадалия и взел 5 лв. Намерил и мобилен телефон, който взел.
И. се съвзел от ударите и шока, успял да напусне квартирата и отправил към свой
колега за помощ. Уведомили полицията за инцидента.
Пострадалият бил откаран в болница. От извършеното съдебно-медицинско
2
изследване е установено, че на И. е причинено счупване на лява лъчева кост, трайно
затрудняващо горния крайник за срок от 3-5 месеца при обичаен ход на оздравителния
процес.
При задържането от полиция, подсъдимият предал мобилен апарат и възстановен на
собственика И..
От фактическа страна мотивите са обстоятелствени и подробни и е ненужно тяхното
преповтаряне. Настоящата инстанция приема, че доказателствените източници правилно са
оценени като допустими, ценени обективно в тяхната взаимовръзка и действително
съдържание, няма пренебрегнати или превратно тълкувани. Мотивите отговарят на правните
стандарти и изисквания на чл. 13, чл.14 и 107 НПК.
В аналитичната си дейност съдът достигнал до изводи за фактическата и субективна
съставомерност поведението на С., по което е признат за виновен. То е квалифицирано по
чл. 131а вр. чл. 129 ал.2 вр. чл.29 ал.1 б. “а“ и „б“ НК. Страните не спорят за фактите и
приложението на закона или размера на постановеното наказание, свързано с причиняване
на средна телесна повреда.
Първостепенният съд приел, че от субективна страна не е извършено престъпление кражба
на банкнота от 5лв. и мобилен телефон. По делото не е повдигнато обвинение за грабеж на
тези движими вещи, тъй като между отнемането им и насилието няма пряка връзка. С.
пребивавал в квартирата на пострадалия дълго време и не е отнел вещи. Намерил пистолет,
който преместил зад телевизор. Не е имал намерение да отнема вещи, бил е на това място
да установи жена си, за което имал достатъчно основания да се намира с този човек и на
това място, и прибере в дома им. Той взел мобилния телефон на пострадалия не за да го
свои, а да лиши от възможност да сигнализира полицията и потърси помощ. Решението за
вземането на вещите е спонтанно, предварително не е знаел И. да притежава такива вещи.
По основателността на протеста:
В Р. 430-97-І ВС е приел, че при съставните престъпления изнасилване и грабеж, когато
принудата чрез насилие или заплаха е извършена, деянието ще е съставомерно съответно по
чл. 152 НК или по чл. 198 НК в зависимост от крайния резултат, без оглед на
първоначалното намерение и цел на дееца за извършване на насилствените или
заплашителни действия. „Изнасилването и грабежът са единни престъпления с усложнена по
състав конструкция: включват две прояви - принуда и съвкупление в първия случай и
принуда и противоправно отнемане на вещ във втория. Принудата (чрез насилие или (и)
заплаха) винаги е самостоятелно престъпление. При това, когато принудата е осъществена с
цел сломяване волята, за реализиране на полов акт, но вместо това, в резултат на принудата
е реализирано отнемане на вещ, съобразно крайния резултат (отнемането на вещта) деянието
ще е съставомерно по чл. 198 от НК, респ. 199 НК доколкото са налице и квалифициращи
обстоятелства, а не по чл. 152, ал. 1, т. 2 НК, както и обратното: при първоначално
намерение и цел за насилствено отнемане на вещ, след насилието е осъществен полов акт,
деянието следва да се квалифицира по съответния състав на престъплението изнасилване.“
3
Като сложно съставно престъпление, всеки от елементите му - насилие и/или заплаха и
отнемането на вещите, следва да има функционална, пряка връзка с настъпилия вредоносен
резултат. Поведението на дееца следва да се поставя на анализ не от заявената в процеса
позиция, а от обективните действия. При това начина на разсъждение на съда, че не е налице
деянието грабеж, е неправилен. От обективна страна С. употребил сила, с която сломил
възможността за съпротива на пострадалия. Заявено с обясненията, че не е имал субективни
представи да отнема вещи, се оборва от обективно установеното по делото поведение. След
като го е повалил на земята в резултат на ударите с лопата, той напуска стаята, но веднага се
връща обратно с цел да намери и вземе пари за превоз. Така намира банкнотата от 5 лв. в
джоба на пострадалия и мобилен апарат. В този момент пострадалият бил на пода и
зашеметен, но в дрехите му се намирали отнетите вещи, не е прекъсната връзката и волята
му да ги притежава и владее. Придобиването на вещите от С. става против волята на
пострадалия и като резултат от употребеното против личността му насилие. Парите
потребява, а мобилния апарат дава на полицаите, които са го заловили. Той е установил
трайно фактическо владение над тези вещи, отнети от И. в резултат на употребената сила,
деянието грабеж е довършено и обективно съществуващо.
На ДП прокурорът не е повдигнал обвинение против С. за грабеж, като приел че не е
извършен, а за кражба и причиняване на телесна повреда, отделяйки насилието от
отнемането. Съдът продължава тази линия на разсъждения като затвърждава, че
подсъдимият не е взел вещите с цел да установи трайно владение над тях, а да ги ползва. Не
е имал предварителна субективна представа за отнемане на вещи, което изключва грабеж.
По делото от обективна страна са насилието и резултата от него към личността на И. –
паднал на земята зашеметен останал да лежи, когато С. го претършувал, намерил парите и
мобилния апарат. Тези действия са обективирани от дееца последователно и не са откъснати
във времето. Той е отнел вещите против волята на притежателя им, след като е елиминирал
възможността му за съпротива. Деецът е установил трайно фактическо владение над тях и
само действията на полицията преустановила това. Обстоятелствата променят отношението
на дееца към отнетите вещи, а не неговото субективно отношение. Заявеното е защитна
позиция, на която С. има право, но която следва да се анализира задълбочено и неразривно
свързано с обективните му действия, а не разпокъсано с демонстрираната по делото му
позиция. Това са негови обяснения – средство за защита и източник на доказателства. Те
следва да бъдат проверени внимателно, а не приети като обективна даденост. Ползването на
вещи е гражданско правна сделка и е нужно насрещни волеизявления на страните по
предмет и т.н.
Умисълът за извършването на грабеж може да бъде само пряк. Но не е задължително той да
предхожда във времето действията на подсъдимия. Умисъла може да се трансформира в
процеса на извършване на деянието. Той не е непроменяема величина. Единствен критерий
са обективните действия на дееца. Той може да бъде внезапен пряк умисъл. В момента на
извършване на насилствените действия, С. променя отношението си към пострадалия и
отнема вещи, налично от обективна страна по това дело. Първоначално имал намерение да
4
отведе жена си и упражнява насилие за елиминиране противодействие на пострадалия и му
причинява средна телесна повреда. Но успоредно с това той отнема и движими вещи от
владението му, което съобразно крайния резултат е налице грабеж, обхващащ насилието и
кражбата в едно престъпление. С оглед на изложеното и безспорно установени по делото
фактически положения, неоспорени от страните, правилната квалификация на извършеното
от С. престъпление е следвало да бъде по чл. 199 ал.1 т. 3 и 4 НК. Тази квалификация
включва както упражненото против И. насилие и причинена телесна повреда, така и
отнемането на вещите от негово владение. Още веднъж, грабежът като съставно
престъпление включва насилие – в случая причинена средна телесна повреда, и отнемане –
кражба на процесните вещи. Като е повдигнал обвинение за отделните елементи на грабежа
– кражба и причиняване на телесна повреда, прокурорът неправилно е приложил закона, а
от тук и предопределил постановената присъда. Това е крайния резултат от поведението на
С., без оглед на това какви са били първоначалните му намерения и цел за извършване на
насилствените действия.
Целта на въззивното производство е да провери правилността на постановената присъда –
установени факти и приложен материален закон. В обхвата се включва както обжалваната,
така и необжалвана част от присъдата, която не е влязла в сила чл. 313 НПК. Но тази
проверка има ограничение – reformation in peius – забрана за влошаване положението на
подсъдимия, когато липсва протест. Надзорната инстанция е обвързана със съдържанието на
протеста и не може да излиза от неговите рамки. Отмяна на присъдата и връщане делото за
ново разглеждане може да има само при установени процесуални нарушения, които
въззивната инстанция не може сама да отстрани и са лимитативно посочени в чл. 348 ал.3
НПК. Настоящата инстанция не може да отмени присъдата и постанови нова, няма
обвинение против С. за престъпление по чл. 199 ал.1 т.3 и 4 НК, чиято обективно установена
престъпна дейност недопустимо е правно фрагментирана. Настоящият съд може само да
установи това, но с оглед на законовите ограничения не може да приложи точната правна
квалификация на извършеното от С. престъпление.
С оглед на изложеното надзорният съд оцени протеста на прокурора против присъдата като
неоснователен.
Страните не оспорват наложеното от първостепенния съд наказание за деянието по чл. 131а
НК.
Настоящата инстанция споделя позицията на санкциониращия съд за наличие на превес на
смекчаващи вината обстоятелства, обосноваващи приложението на чл. 55 НК. Познанството,
личните отношения между подсъдим и пострадал години преди деянието, емоционалната
окраска у С. и обстоятелствата, провокирани от жената, с която живеел заедно, дават
основание за достигането до този извод за превес на смекчаващите вината обстоятелства.
Няма основание размера на наказанието да бъде променян и намален.
При разглеждане делото от НРС, не са допуснати нарушения на процесуалните
правила, довели до нарушаване процесуалните права на страните, дадена е възможност на
защита и обвинението чрез закона да развият в пълен обем своята дейност.
5
Мотивиран от горното и на основание чл.338 НПК съдът
РЕШИ:
Потвърждава присъда 260021/04.12.2020 год. по НОХД №44/19г. по описа на Районен съд
Несебър.
Решението е окончателно.
На основание чл. 340 ал.2 НПК страните да се уведомят писмено за настоящото решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6