Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 15
гр. Свищов, 10.02.2020 год.
Свищовският районен съд в
публично заседание на 16.01.2020 година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : СТЕЛА БЪЧВАРОВА
при секретаря Василка Лалова, като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело №809 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе
взема предвид:
Производството по делото е
образувано по иск за развод по чл. 49, ал.1 от Семейния кодекс, обективно
съединен с небрачните искове по чл. 59, ал. 1 СК - за упражняване на
родителските права по отношение на родените от брака деца и по чл. 59, ал. 3 СК
– относно личните отношения с тях, по чл. 143 от СК - относно издръжката на
децата.
Ищецът О.А.А. твърди, че с
ответницата А.Г.А. са съпрузи. Бракът им бил сключен на 05.08.12016г. и е първи
за двамата. През време на брака си имат родено дете З.О.А., родена на ***г.
Твърди, че преди сключването на брака от съвместното им съжителство се родили
децата Д.О.А., родена на ***г., Р.О.А., роден на ***г. и А.О.А., родена на ***г.
Заявя, че дълго време преди сключването на брака живеели на съпружески начала,
родили им се три от децата, живеели добре и се разбирали. Ищецът работел, а
ответницата се грижела за децата. Постепенно добрите отношения в семейството се
влошили. Започнали да не се разбират, като това състояние се задълбочило.
Твърди, че въпреки, че обитавали едно жилище страните престАли да общуват
помежду си и на практика живеели във фактическа раздяла. Затова счита, че брака
с ответницата е лишен от съдържание и съществува само формално. Предвид на това
е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Моли съда да прекрати
брака на двете страни като дълбоко и непоправимо разстроен, като не желае съдът
да се произнася по въпроса за брачната вина. Не претендира упражняването на
родителските права по отношение на родените деца. Моли съда да му определи
режим на лични отношения с децата – всяка първа и трета събота и неделя от
месеца с приспиване, както и един месец пред лятото, когато майката не ползва
платен годишен отпуск. Моли съда да определи издръжка в минималния установен
такъв. Не претендира ползването на семейното жилище в с.В.. Не възразява след
прекратяване на брака ответницата да продължи да носи фамилното име А.. Не
претендира разноски.
В срока и по реда чл.131 от ГПК
не е постъпил отговор на исковата молба от ответника по иска.
В проведеното съдебно заседание ищеца
редовно призован се явява и се представлява
от адв. Б.Г. от ВТАК. Поддържа исковата молба. Не претендира разноски.
Ответницата, редовно призовА, не
се явява.
Съдът, след като обсъди
направените доводи и доказателствата по делото по реда на чл. 235 ГПК, намира
за установено от фактическа стрА следното:
Страните по делото са законни
съпрузи от 05.08.2016г., видно от приложеното удостоверение за граждански брак,
издадено въз основа на акт за граждански брак № 0055/05.08.2016г. от длъжностно
лице по гражданското състояние на Община Свищов, като съпругата е приела
фамилното име на съпруга А..
Видно от представеното
удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0012/23.03.2018г.,
съставен от длъжностно лице по гражданското състояние на Община Свищов по време
на брака на страните е родено детето З.О.А., родена на ***г. в гр.Ф.. Страните
са родители и на родените преди брака деца: Д.О.А., родена на ***г., видно от
удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане №0180 от
20.09.2005г. на Община Свищов, Р.О.А., роден на ***г., видно от удостоверение за раждане
издадено въз основа на акт за раждане №0603 от 02.05.2012г. на Община Русе и А.О.А.,
родена на ***г, видно от удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за
раждане №0036 от 05.09.2014г. на Община Свищов.
Видно от показанията на
свидетелката А.С.– живуща на семейни начала с ищеца, страните живеят разделено
отдавна, като през лятото на 2017г. свидетелката и ответника заживели на
семейни начала в Германия. Родило им се дете, което в момента е на една година
и три месеца. Според свидетелката съпругата на ищеца живее в Германия в гр.Ф.
Разпитан е по делото и св. М.М.–
приятел на ищеца. Същият посочи, че съпругата на ищеца, която се казва А живее
от няколко години в Германия. Заяви, че страните имат четири деца, които живеят
със своята майка в Германия. От руга стрА ищецът имал малко дете от жена, с
която живее на семейни начала.
По делото е поискан социален
доклад от ОЗД към ДСП -Свищов. Социалните работници са посочили, че майката с
децата живее Германия, поради което не могат да изготвят социален доклад.
С оглед на така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на предявения
брачен иск и съединените с него небрачни искове. Съгласно определение на съда
на Европейския съюз / шести състав/ от 16.01.2018 г. по дело С-604/2017 г., Регламент
(ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата,
свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) №
1347/2000, трябва да се тълкува в смисъл, че съд на държава членка, който е
компетентен да се произнесе по силата на член 3, параграф 1, буква б) от този
регламент по молба за развод между двама съпрузи, които са граждани на тази
държава членка, не е компетентен да се произнесе относно правото на упражняване
на родителските права и правото на лични отношения с детето на съпрузите,
когато същото има към момента на сезиране на този съд обичайното си
местопребиваване в друга държава членка и необходимите условия за предоставяне
на тази компетентност на този съд по силата на член 12 от посочения регламент
не са изпълнени, като се има предвид и фактът, че и от обстоятелствата по
делото в главното производство не следва, че тази компетентност би могла да се
основе на членове 9, 10 или 15 от същия регламент. Този съд не отговаря и на
условията, предвидени в член 3, буква г) от Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета
от 18 декември 2008 година относно компетентността, приложимото право,
признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси,
свързани със задължения за издръжка, за да се произнесе по искането за
издръжка.
В настоящия случай, българският
съд е компетентен да се произнесе по въпроса за прекратяване на брака, тъй като
и двамата са съпрузи са български граждани. Същевременно не са изпълнени
условията за предоставяне на компетентност на българския съд на основание чл.
12, б. "а" и "б. " от Регламента относно обективно
съединените небрачни искове по чл. 59, ал. 1 СК - за упражняване на
родителските права по отношение на родените от брака деца и по чл. 59, ал. 3 СК
– относно личните отношения с тях, по чл. 143 от СК - относно издръжката им. От
събраните по делото доказателства се установи, че майката и децата са се
установили трайно в Германия през2017г., където се е родило най-малкото дете.
Установява се също, че децата посещават детска градина и училище в тази
държава. Ответницата нито изрично, нито по недвусмислен начин в настоящото
производство, не прие компетентността на сезирания български съд, който по
силата на пророгацията на компетентността да се занимае с въпросите за
родителската отговорност и издръжка.
Ето защо съдът следва да
прогласи, на основание чл. 17 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. на Съвета, че е
не компетентен да разгледа исковете за родителската компетентност, а на
основание чл.10 от Регламент (ЕО) № 4/2009 г. на Съвета не е компетентен да разгледа
иска за издръжка, като производството в тази част следва да бъде прекратено.
Съдът намира, че иска за развод с
правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, е основателен и следва да бъде уважен,
като сключения между страните брак бъде прекратен. От доказателствата по делото се установи, че брачните отношения
между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Между страните от няколко
години липсва близост, общност и единство, налице е пълно отчуждение в брачните
отношения. От разпита на свидетелите се установи, че страните живеят във
фактическа раздяла от много години, като се установи, че от 2017г. съпруга е
заживял с друга жена, т.е. семейната общност е разкъсА по необратим и
непреодолим начин, брачната връзка съществува само формално, поради което не е
полезна нито за съпрузите, нито за обществото. Тъй като двамата съпрузи от години живеят разделено и не споделят общи потребности. Събраните по
делото доказателства действително изключват възможността бракът на страните да
е обременен с обикновени, временни, преходни недоразумения, които могат да се
преодолеят.
При тези отношения между
съпрузите съдът намира, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен,
доколкото брачната връзка няма предписаното от закона и морала съдържание, като
това нейно обективно състояние е трайно и липсва перспектива за възстановяване
на нормалните брачни отношения, поради което брачната връзка следва да бъде
прекратена.
По делото не е направено искане
по чл. 49, ал. 3 от СК от страните, поради което съдът не следва да се
произнася по въпроса за вината за разстройството на брака.
Съгласно чл. 56, ал. 1 СК, при
допускане на развода, когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът
служебно се произнася за ползването на семейното жилище. Същата разпоредба
определя съдът да предостави ползването му на единия от тях, ако той е поискал
това и има жилищна нужда. В случая никоя от страните не претендира ползване на
семейното жилище, поради което съдът не дължи произнасяне.
Съобразно разпоредбата на чл.
322, ал. 2 от ГПК в брачния процес съдът задължително се произнася относно
фамилното име след развода и издръжката на съпрузите. Съгласно разпоредбата на
чл.53 от СК, след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди
този брак. Правото да иска възстановяване на предбрачното фамилно име след
развода принадлежи на този съпруг, който при сключването на брака е приел да
носи фамилното име на другия съпруг. Промяна се допуска само ако съпругът,
променил името си, желае да възстанови предбрачното си име. В конкретния случай
ищцата, която е променила фамилното си име след сключване на брака, не прави
искане за възстановяване на предбрачното си фамилно име, поради което с
решението по делото следва да бъде постановено след прекратяването на брака
същата да запази брачното си фамилно име – А.. Няма направено искане по делото
за издръжка от другия съпруг, поради което такава не следва да бъде определяна.
С оглед непроизнасянето на съда
по вината за разстройството на брака, на основание разпоредбата на чл. 329, ал.
1 от ГПК, съдебните разноски между страните по делото следва да остАт така,
както са направени. Съдът определя окончателната държавна такса за
производството в размер от 50,00 лева, с оглед на което, в тежест на всеки от
съпрузите следва да бъде възложено доплащането на държавна такса за
производството по делото, в размер на 12,50 лева, както и 5лв. - такса за
издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното и на основание
чл. 49, ал. 1 от СК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
с развод брака между О.А.А., ЕГН **********,*** и А.Г.А. с ЕГН **********,***,
сключен с акт за граждански брак № 0055/ 05.08.2016г. на Община Свищов, КАТО
ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПОСТАНОВЯВА след развода
съпругата да продължи да носи брачното си фамилно име –А..
На основание чл. 17 от Регламент
(ЕО) № 2201/2003 г. на Съвета относно подсъдността, признаването и изпълнението
на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската
отговорност, от 27.11.2003 г., ПРОГЛАСЯВА, че РС Свищов, НЕ Е КОМПЕТЕНТЕН да
разгледа предявените искове за определяне на родителска отговорност за децата
З.О.А., родена на ***г., Д.О.А.,
родена на ***г., Р.О.А., роден на ***г. и А.О.А., родена на ***г., а именно обективно
съединените искове по чл. 59, ал. 1 СК - за упражняване на родителските права по
отношение на децата и по чл. 59, ал. 3 СК – относно личните отношения с тях.
На основание чл. 10 от Регламент
(ЕО) № 4/2009 г. на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването
и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със
задължения за издръжка от 18 декември 2008 г., ПРОГЛАСЯВА, че РС Свищов, НЕ Е
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа обективно съединения иск по чл.143 от СК за определяне ежемесечна
издръжка за децата З.О.А., родена на ***г., Д.О.А., родена на ***г., Р.О.А.,
роден на ***г. и А.О.А., родена на ***г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.
дело № 809/2019г. на РС Свищов по отношение на обективно съединените небрачни
искове по чл. 59, ал. 1 СК - за упражняване на родителските права по отношение
на децата З.О.А., родена на ***г., Д.О.А., родена на ***г., Р.О.А., роден на ***г.
и А.О.А., родена на ***г. и по чл. 59, ал. 3 СК – относно личните отношения с
тях, по чл. 143 от СК - относно издръжката на децата.
ОСЪЖДА О.А.А., ЕГН **********,***
да заплати по сметка на Свищовския районен съд държавна такса в размер на 12,50
лв. (двАдесет лева и 50ст.), както и 5
(пет) лв. – такса за издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА А.Г.А. с ЕГН **********,***
да заплати по сметка на Свищовския районен съд държавна такса в размер на 12,50
лв. (двАдесет лева и 50ст.), както и 5
(пет) лв. – такса за издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване
чрез Свищовския районен съд пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните. В частта, с която е прекратено частично
производството по делото, решението има характера на определение и подлежи на
обжалване пред ВТОС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :