Решение по дело №521/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 915
Дата: 4 юни 2020 г.
Съдия: Дарина Стойкова Матеева
Дело: 20207180700521
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

              

      

     915                                          04.06.2020         година                            град Пловдив

             

 

                     В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд-Пловдив, XXIV състав,в публично съдебно  заседание на тринадесети май  през две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                                                          Председател: ДИЧО ДИЧЕВ

 

                                                                  Членове: ДАРИНА МАТЕЕВА

                                                                                   ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ  

                                                                         

                                                                     

при секретар К.Р. 

и с участието на прокурор Иван Спиров

като разгледа докладваното от  съдия  Д.Матеева  КАН дело № 521 по описа  за 2020 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

 

 

   Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.    

 

Образувано е по касационна жалба на Медицински център „Хипоталамус“ООД,със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,ул.“Васил Ихчиев“№56,представлявано от *** Г.Т.Т.,чрез адвокат Ж.Д.,с адрес за призоваване:гр.*** против Решение №2335/ 16.12. 2019г.,постановено по АНД № 4343/2019г. по описа на Районен съд-Пловдив, VIII н.с.,с което е изменено Наказателно постановление № 16-2432/27.06.2019г.,издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда“гр.Пловдив,с което на Медицински център „Хипоталамус“ООД е наложено административно наказание-имуществена санкция в размер на 10000 лева за нарушение на разпоредбата на чл.128,т.2 от КТ,като е намален  размера на имуществената санкция на 2500 лева.

По подробно изложени доводи в касационната жалба се иска от настоящия касационен състав отмяна на процесното решение, като неправилно , незаконосъобразно и необосновано,постановено при неправилно приложение на материалния закон.Поддържа,че първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството ,че са касае за първо нарушение  и определената имуществена санкция следва да е в минимален размер.

 

Ответникът по касационната жалба –Дирекция “Инспекция по труда“гр.Пловдив, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К. ,поддържа,че жалбата е неоснователна.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. 

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

 

          Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна ,за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално ДОПУСТИМА.

 

       Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Производството пред  Районен съд – Пловдив  се е развило по жалба на Медицински център „Хипоталамус“ООД против Наказателно постановление № 16-2432/27.06.2019г.,издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда“гр.Пловдив,с което на Медицински център „Хипоталамус“ООД е наложено административно наказание-имуществена санкция в размер на 10000 лева за нарушение на разпоредбата на чл.128,т.2 от КТ.

Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че 06.06.2019г. от служители към Дирекция „ИТ” гр. Пловдив, била извършена проверка по документи на дружество  МЦ „Хипоталамус” ООД за спазване на трудовото законодателство. От представените документи и писмени обяснения, било установено, че работодателя МЦ „Хипоталамус” ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул. „Константин Величков“ № 2, ет.5, офис 1, в срок до 28.02.2019 г. не е изпълнил задължението си  да изплати уговореното трудово възнаграждение на Даниела Иванова Димитрова, на длъжност „лекар, кардиолог“, за положения от нея труд за месец януари 2019г. в размер на 1795,30 лв. Според дадените пред контролните органи писмени обяснения на упълномощения представител на дружеството, възнаграждението следвало да се изплати до 30-то число на месеца, следващ този, за който се отнасяло.

Установеното в хода на проверката било квалифицирано като нарушение на чл.128, т.2 от КТ, извършено от  МЦ „Хипоталамус“ ООД, за което срещу дружеството-жалбоподател бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 16-002432/12.06.2019 г.

Последвало издаването и на обжалваното НП,в което административнонаказващият орган е възприел залегналата в акта фактическа обстановка и е подвел нарушението също под разпоредбата на чл.128,т.2 от КТ, като е постановил налагане на имуществената санкция  в размер на 10 000 лв. на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ,.

Въззивният  съд е изменил наказателното постановление като е намалил имуществената санкция от 10000 лева на 2500 лева,за който размер е приел,че е справедлив и отговарящ на обществената опасност на допуснатото нарушение.

Районният съд е приел още, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания, като наказателното постановление съдържа изискуемото се описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна административнонаказателното обвинение. По съществото на спора, въз основа на събраните по делото доказателства съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е доказана описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършеното от санкционираното лице съставомерно деяние – нарушение на чл.128,т.2 от КТ.

Решението на Районен съд-гр.Пловдив е правилно.

Правилно е преценено от въззивния съд,че при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени предвидената форма и процесуален ред, като констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН - за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН - за НП,както и че п 

 

 

 

ри издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Както фактическите констатации, така правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното повтаряне.

Неплащането на трудовите възнаграждения в посочените в АУАН и НП размер и период се установява от приобщения  към административната фиш за заплата за м.януари 2019г. на Даниела Димитрова и от показанията на разпитания като свидетел актосъставител.

При така установеното районният съд е достигнал до правилен и законосъобразен извод, че е нарушен чл. 128, т. 2 от КТ, съгласно който “Работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа”, като неизпълнението на така вмененото задължение се санкционира от нормата на чл. 414, ал. 1 от КТ.

        Относно размера на наложената имуществена санкция,настоящата касационна инстанция намира,че определеният от въззивния съд размер от 2500 лева са явява справедлив и отговарящ на обществената опасност на допуснатото нарушение.Следва да се отчете обстоятелството,че е налице сериозно нарушение на трудовото законодателство досежно регулярното изплащане на трудови възнаграждения на работници и служители.

         С оглед горното настоящият съдебен състав не констатира неправилно приложение на материалния закон.

         При така  изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Административен съд-Пловдив

 

 

                                                                                                                       

Р     Е     Ш     И :

 

 

 ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 2335/ 16.12. 2019г., постановено по АНД № 4343/2019г. по описа на Районен съд-Пловдив, VIII н.с.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                                       

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                   

                                                                                        2.