Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 91
28.11.2019
Град
Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публичното
заседание на двадесет и девети октомври
две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря Ралица Вълчева, с участието на прокурора Емил Енчев разгледа
докладваното от съдията Марин Маринов КАН дело № 120 по описа за 2019 год. и, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от
Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр.с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/ .
Образувано е по
жалба на „ИНФОЕЛ” ЕООД със седалище в гр. Русе, ул. „Мостова”
№ 3, вх. „Б”, ет. 1, ап. 10, срещу Решение № 341 от 13.08.2019 год.,
постановено по АНД № 413/2019 год. по описа на Районен съд Разград. С него съдът е измененил НП № 384856-F406065 от 30.11.2018 год. на началника на отдел
„Оперативни дейности” – Варна към ЦУ на НАП, като наложената на жалбоподателя
на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС имуществена санкция в
размер на 600 лв. е намалена на 500 лв.
В жалбата се твърди, че решението е постановено в нарушение на
материалния закон. Излагат се доводи, че е налице маловажен случай на административно нарушение
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. От съда се иска да отмени обжалваното въззивно
решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба – ТД на НАП
Варна не изпраща представител и не
заявява становище по жалбата.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград дава
становище, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да потвърди съдебното
решение.
Административен съд Разград, като обсъди посочените в
жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и
доказателствата по делото, и след като
извърши служебна проверка, съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от активно
легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и
насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е
процесуално допустима.
За да постанови решението си районният съд e приел от фактическа страна следното: При извършена на 08.09.2018год. проверка в търговски
обект магазин със склад, находящ се в гр. Русе , ул. „ Зорница „ № 22, стопанисван от « Инфоел» ЕООД - Русе, с
ЕИК *********, документирана в ПИП сер. АА бланков № 0309053 от 08.09.2018г., е установено въз основа на данните в касовата книга
на 1 бр. ЕКАФП,
че жалбоподателят не е изпълнил задължението
си да отпечата съкратен отчет на
фискалната памет на апарата за м. Януари, м. Февруари, м. Март, м. Април, м.
Май, м. Юни, м. Юли и м. Август 2018г. в седем дневен срок от изтичане на
съответния месец, с което е нарушен реда за отчитане на фискалното устройство с
номер на фискалната памет 46060990. Съкратените
отчети са разпечатани от паметта на фискалното устройство в деня на
проверката в обекта – 08.09.2018 год. На 11.09.2018 год. е съставен
АУАН сер. АN бл.
№ F406065, в който от фактическа страна е описано
деянието, касаещо м. май 2018 год., като е посочено, че съкратения отчет от
паметта на фискалното устройство за м. май 2018 год. е следвало да бъде разпечатан до
07.06.2018 год. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 41, ал.1 от
Наредба Н- 18/13.12.2006г. на Министъра на финансите във вр. чл.118, ал.4, т.1 вр. чл. 185, ал.2 вр.
ал.1 от ЗДДС. На 30.11.2018 г. е издадено и обжалваното НП.
При така приетата фактическа обстановка районният съд е
приел от правна страна, че НП и АУАН са съставени в предвидените за това срокове,
от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност, форма
и съдържание. В НП
ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени
предпоставките,
основанията, и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират
административното нарушение, вменено във вина на нарушителя, и по своята форма и
съдържание, то отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН. Въззивната инстанция е приела за безспорно
установено, че жалбоподателят е оосъществил от обективна
страна състава на
административно нарушение по чл. 41, ал.1 от Наредба Н- 18/13.12.2006г. на МФ.
Отхвърлил е възражението за прилагане на
чл.28 от ЗАНН, поради маловажност на случая, като е приел, че наведените от
жалбоподателя доводи, са неотносими към маловажността на
административното нарушение.
По отношение на размера на наложената
имуществена санкция районният съд е приел, че същата следва да бъде намалена от
600 на 500 лв., като се е позовал на обстоятелството,
че няма данни жалбоподателят да е извършвал други нарушения на ЗДДС.
Разградският административен съд счита
решението на районния съд за правилно.
Между страните няма спор по фактите, както
и по отношение на обстоятелството, че касационният жалбоподател е извършил
нарушението, за което е наказан. Спорът е дали в случая е налице маловажен
случай на административно нарушение. Вярно е, че мотивите, с които решаващият
съд е отхвърлил твърдението на касатора, че в случая е налице маловажен случай
на административно нарушение, са оскъдни, но изводът му, че не е налице
хипотезата на чл. 28, б. „а” от ЗАНН е правилен.
Извършеното нарушение
не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от същия вид. Противоправното бездействие на
юридическото лице е продължило през един сравнително дълъг период. Не се касае
до инцидентно и краткосрочно неправомерно поведение. Видно от Протокола за извършена проверка на органите
по приходите касаторът не е отпечатал съкратени финансови отчети за
месеците от януари до август 2018 год.,
включително. Следва да се има предвид,
че в случая отговорността е на юридическо лице по реда на чл. 83 от ЗАНН и
обстоятелството, че управителят на дружеството е имал проблеми във връзка със здравословното състояние на
баща си, както и липсата на вреди за
фиска не водят до значително по-ниска
обществена опасност на конкретното деяние, за да е налице хипотезата на чл. 28, б.”а” от ЗАНН. Фактът, че нарушението
не е довело до неотразяване на приходи, а от там и до вреди на фиска е отчетено
от АНО, като е наложена санкцията по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Наред с това
районният съд е отчел смекчаващите отговорността обстоятелства и е изменил
наказателното постановление, като е намалил размера на наложената имуществена
санкция до минимума, предвиден в закона.
Предвид изложеното, настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо
и е в съответствие с материалния закон. Не са налице посочените в жалбата
касационни основания, предполагащи отмяна на решението и то следва да бъде
оставено в сила като правилно.
Водим от горното, Разградският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 341 от 13.08.2019 год., постановено по АНД №
413/2019 год. по описа на Районен съд Разград.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/