Решение по дело №517/2020 на Районен съд - Казанлък

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

Казанлък 01.09.2020 год.

                                      

                   Казанлъшкият районен съд, наказателно отделение, четвърти състав, в публичното съдебно заседание на девети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                 

                                                            председател: Михаил Михайлов,

 

при участието на секретаря Атанаска Джагълова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов АН дело №517/ 2020г. по описа на същия съд, за да се произнесе взе предвид следното: 

                   Обжалвано е наказателно постановление №288/ 17.12. 2019г. на Директора на Б.д. „И.р.“.              

                   Дружеството-жалбоподател „П.с.“ЕООД *** останало недоволно от наложеното му наказание и моли съда да отмени цитираното наказателно постановление като незаконосъобразно и  неправилно.

В с.з. изпраща свой процесуален представител, който поддържа жалбата и сочи аргументи в нейна подкрепа.       

                   Въззиваемата страна, чрез свой представител изразява становище за неоснователност на жалбата.

                   Административно-наказващият орган/АНО/ е приел за установено, че на 05.11.2019г., при извършена проверка от експерти на БД ИБР на обект: „Заведение за обществено обслужване с атракцион-наблюдателна кула „Орлово гнездо“ за посетители и малко заведение“, стопанисван от „П.с.“ ЕООД, във връзка с разрешително за водовземане от подземни води, чрез нови водовземни съоръжения  с №31591218/04.01.2019г. и решение №РР-3592/12.07.2019г., издадени от Директора на Б.д. „И.р.“, с титуляр „П.с.“ЕООД, било констатирано че: тръбният кладенец е изграден без необходимото разрешение за строеж по реда на ЗУТ, с което е нарушена т.2.1 от условията при изграждане на съоръженията в приложение към разрешителното за водовземане, а именно: „Да изгради съоръженията след издаване на разрешение за строеж по реда на ЗУТ“.  Директорът на Б.д. „И.р.“ приел, че въззивника виновно е нарушил чл.48,ал.1,т.11 от Закона за водите, поради което му наложил имуществена санкция в размер на 2000/две хиляди/ лева.       

Съдът, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно атакуваното НП, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, съобрази следното:  

Жалбата е депозирана в законния срок за обжалване по   чл.59,ал.2 от ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: 

С издаденото наказателно постановление на дружеството-жалбоподател е вменено административно нарушение по чл.48,ал.1,т.11 от Закона за водите. Събраните доказателства по делото безспорно установяват изграждане на тръбен кладенец без необходимото разрешение за строеж по реда на ЗУТ и настоящият съдебен състав намира за безспорно доказан факта на извършване на нарушението, санкционирано с процесното наказателно постановление.  Административното нарушение е било установено чрез осъществяване на проверка от служители на Б.д. „И.р.“, които са съставили констативен протокол и АУАН за установеното деяние.  

С оглед гореизложеното съдът намира, че доказателствата по делото безспорно установяват факта на извършване на нарушението, санкционирано с процесното НП.  

         Съдът намира, че правилно е определен и субекта на нарушението, доколкото обекта е стопанисван от „П.с.“ ЕООД.

Съгласно нормата на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. С идентично съдържание са и разпоредбите на т.3 и т.4 на чл.42 от ЗАНН, в които са изброени задължителните реквизити, които следва да съдържа всеки акт за установяване на административно нарушение. В съставения АУАН №290/27.11.2019г. и в издаденото въз основа на него НП №288/17.12.2019г. липсва дата на извършеното нарушение. Актосъставителят и АНО са уточнили кога е извършена проверката, но не е посочена конкретната дата, на която „П.с.“ЕООД е извършило административното нарушение, за което е санкционирано. Към жалбата е приложено заверено копие от констативен протокол №ПВ-2-353/05.11.2019г., от което е видно/л.10/, че при проверка,извършена на  05.11.2019г. е било установено извършването на деянието, вменено на дружеството-жалбоподател. Актосъставителката е участвала в извършването на проверката, за която е съставен горния констативен протокол. Съгласно АУАН и НП тази проверка е извършена не само на място- на самия обект, а и по документи. Следователно контролните органи са имали не само възможност, а и задължение да установят момента, в който е бил изграден тръбния кладенец.  

За да предизвика целените с издаването му правни последици, НП следва да съдържа законово определен минимален обем информация, посочен в чл.57 от ЗАНН, в това число и датата на извършване на нарушението-чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН. Недопустимо е императивно изискуеми от закона реквизити да бъдат извеждани по тълкувателен път. Изискването за посочване на дата не е самоцел, а е предвидено във връзка с правото на защита на нарушителя, както и с извършване на съдебния контрол за законосъобразност, тъй като само в случай, че е посочена точна дата на извършване на нарушението, може да се прецени приложимостта на чл.34 от ЗАНН. Посочването на датата на извършване на нарушението има отношение и при определяне на релевантната за даден казус редакция на материалния закон. Ето защо, настоящият състав на въззивната инстанция намира изложеното за самостоятелен и достатъчен аргумент за незаконосъобразност на НП, респективно за неговата отмяна.

  Нарушението се счита за открито, когато има необходимите и достатъчни данни за неговото извършване и за самоличността на нарушителя, респективно когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение- действие или бездействие, на конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на допуснато административно нарушение. Видно от материалите по делото, достатъчно данни за нарушителя в контекста на гореизложеното са били налице към момента на извършената проверка на  дата 05.11.2019г. Именно тогава са станали известни факти, въз основа на които може да се направи обоснован извод за наличието на съставомерно деяние от страна на жалбоподателя.

  За пълнота на изложението следва също така да се отбележи, че АНО, в изпълнение на задължението му да индивидуализира нарушителя, в обжалваното НП е посочил ЕИК на друго ЮЛ, макар в АУАН последния да е бил коректно отразен.   Това разминаване внася съмнение за това, че именно дружеството-жалбоподател е извършило описаното в издаденото наказателно постановление нарушение и е била нарушена императивната норма на чл.57,ал.1,т.4 от ЗАНН.

Описаните дотук процесуални нарушения са особено съществени. Същите са неотстраними в съдебната фаза на административно-наказателния процес и сами по себе си представляват абсолютно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.  

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

С оглед на гореизложеното и на основание чл.63,ал.1,пр.III от ЗАНН съдът

Р   Е   Ш   И :

        

ОТМЕНЯ наказателно постановление №288/17.12.2019г., изд. от Директора на Б.д. „И.р.“, с който на „П.с.“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Н.Р.К., е наложена имуществена санкция в размер на 2000/две хиляди/ лева. 

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.

                                                                

Районен съдия: