№ 18881
гр. С., 03.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:А.К.Г
като разгледа докладваното от А.К.Г Гражданско дело № 20231110152244 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 02.11.2023 г. (на
лист 28 от делото) на Е. А. М. срещу М. Ю. С., с която са предявени
претенции за осъждане на ответника да заплати общо 2479,02 лева за
заплатени консумативи и разходи за ремонти за наетия от ответника в
периода 02.06.2015 г. – 15.05.2023 г. апартамент с адрес: С., ж.к. „И.“,
**********, а именно: 268,63 лева – сметки към „Т. С.“ ЕАД за отоплителния
сезон 2021 – 2022 г. и за март 2023 г.; 64,44 лева – платени сметки за ток на
08.06.2023 г. и 15.05.2023 г.; 204,37 лева – задължения за вода, платени на
15.05.2023 г., 12.06.2023 г. и 28.08.2023 г.; 260 лева за ремонт на диван; 85
лева за замяна на водомер; 115 лева – за подмяна на абсорбатор; 345 лева –
стойност на нова спалня, тъй като предадената на ответника липсвала, както и
1136,58 лева – обезщетение за пропуснати ползи.
В исковата молба се твърди, че на 02.06.2015 г. ищцата отдала свой
недвижим имот – апартамент с адрес: С., ж.к. „И.“, **********, на ответника,
като жилището било напълно обзаведено. През април 2023 г. ищцата
отправила покана до ответника за прекратяване на договора, като поискала да
опразни жилището. Това станало на 15.05.2023 г., като страните съставили
протокол за предаване на жилището. Оказало се обаче, че за имота има
неплатени сметки, които ищцата твърди, че е платила, а също така, че били
повредени диванът и абсорбаторът, предадени на ищеца, което наложило
тяхната смяна, отново на разноски на ищцата, посочени по-горе. Наложило се
майстори да ремонтират и инсталации в жилището. Освен това поради това
ищцата не можела да го отдаде под наем пак, поради което претендира и
пропуснати ползи от невъзможността да ползва жилището. Претендира
разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – М. Ю. С., с
който предявеният иск се оспорва като нередовен и неоснователен. Поддържа
се, че претенцията за пропуснати ползи не е конкретизирана и не е ясно в
какво се състоят те. По претенциите за дивана ответникът сочи, че сам
1
предложил да го замени с нов, тъй като получил много стар диван и той бил
още при сключване на договора за наем неудобен. Твърди, че е предал
наетото жилище без забележки на ищцата с протокол от 15.04.2023 г., поради
което претенциите са неоснователни. В протокола е уредено и плащане на
сметки от ищцата, поради което и тази претенция се оспорва, отчасти и
поради плащания от ответника. Поддържа се, че при сключване на договора
за наем ответникът предал на ищцата 400 лева депозит, от който иска
прихващане на негови евентуални задължения, като твърди, че е имало такова
съгласие между страните. По отношение на спалнята твърди, че същата е
закупена от него със съгласие на ищцата, което включвало и съгласие да се
изхвърли старата спалня, като поради това си изнесъл новата спалня,
закупена от него. Иска се отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът намира, че са предявени обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, предл. второ ЗЗД във връзка с чл. 233, ал. 1, изр.
второ ЗЗД (вкл. във връзка с чл. 82 ЗЗД) и чл. 59 ЗЗД, като разпределя
доказателствената тежест по исковете в съответствие с правилото на чл. 154
ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава
своите искания или възражения, по начина, описан в диспозитива на
настоящото определение.
С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между
тях следните факти: че по силата на договор между страните ответникът е
наемал от ищцата апартамент с адрес: С., ж.к. „И.“, **********, и
обзавеждането в него, като договорът е прекратен на 15.05.2023 г., когато
ответникът е предал апартамента на ищцата.
По направените от страните доказателствени искания в исковата молба
и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и
необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените
доказателства, представени с исковата молба.
Основателно е възражението на ответника за нередовност на исковата
молба, но не затова, че не е ясно какви пропуснати ползи твърди ищцата –
ясно е посочено, че тя твърди пропуснати ползи от това, че е била
възпрепятствана да отдаде имота под наем на друго лице, но същата следва да
уточни за кой период сочи, че е съществувала такава невъзможност и на
какво основава размера на претенцията си, поради което следва исковата
молба по този иск да се остави без движение с указания до ищцата, като за
икономия делото ще бъде насрочено, а ако не се изпълнят указанията, то ще
се прекрати по иска за пропуснати ползи.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 262012/21.09.2023 г.
в частта относно иск за пропуснати ползи на стойност 1136,58 лева
УКАЗВА на основание чл. 129, ал. 2 ГПК на ищцата Е. А. М. да уточни
2
с молба с препис за насрещната страна в едноседмичен срок от получаване
на препис от настоящото разпореждане в кой период не е можела да отдава
имота си под наем и въз основа на какви пресмятания (данни за пазарни
наемни цени, сключен друг договор за наем...) определя вредите си в този
размер.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ исковата молба ще бъде върната в тази част, а
делото – прекратено.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да
се изпрати на ищеца.
НАСРОЧВА гражданско дело 52244 по описа за 2023 година на
Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 5
юни 2024 г. от 13:50 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.
146 ГПК:
Предявени са обективно съединени искове: за заплащане на ползване от
ответника консумативни разходи в наетия от него имот с правна
квалификация чл. 59 ЗЗД; за заплащане на разходи за отстраняване на
повреди в наетия имот с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. второ ЗЗД
във връзка с чл. 233, ал. 1, изр. второ ЗЗД, и за пропуснати ползи с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, предл. второ ЗЗД във връзка с чл. 82 ЗЗД.
Първият иск се уважава, ако съдът установи, че по време на наемането
на имота са останали неплатени сметки за консумативи, които ответницата е
платила, като съгласно чл. 59, ал. 2 ЗЗД искът ще се отхвърли, ако между
страните се установи друга уговорка.
Вторият иск се уважава, ако се установи договор за наем между
страните, прекратяване на договора; увреди по наетите вещи, настъпили по
време на действието на договора, като се уважава до размера на цената за
поправка на вредите.
Третият иск се уважава, ако се установи, че ответникът не е предал
имота в състоянието, в което го е получил; че ответницата е очаквала да може
да дава под наем апартамента на друго лице, като следва да се установят поне
преговори с такова лице, както и цената на очаквания наем.
ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от
доказване следните факти: че по силата на договор между страните
ответникът е наемал от ищцата апартамент с адрес: С., ж.к. „И.“, **********,
и обзавеждането в него, като договорът е прекратен на 15.05.2023 г., когато
ответникът е предал апартамента на ищцата.
УКАЗВА на ищцата, че в нейна доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи:
1. По първия иск с правна квалификация чл. 59 ЗЗД – заплащане на
консумативи за апартамента за период преди 15.05.2023 г.;
2. По втория иск с правна квалификация чл. 233 ЗЗД:
3
2.1. Приемане на движимите вещи от ответника при предаване на
апартамента;
2.2. Повреди по вещите или липсата им;
2.3. Че повредите са възникнали преди датата на връщане на
апартамента;
2.4. Плащане от ищцата за отстраняване на повредите.
3. По третия иск – за пропуснати ползи съгласно чл. 82 ЗЗД:
3.1. Повреди по вещите в апартамента, за които ответникът отговаря;
3.2. Индиция, че ищцата е очаквала да отдава под наем имота след края
на договора с ответника;
3.3. Стойността на очаквания наем.
УКАЗВА на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ищцата, че НЕ СОЧИ
ДОКАЗАТЕЛСТВА за фактите по т. 3.2. и 3.3. по-горе
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи: по възражението за уговорка за плащане на режийни разноски –
договор с ищцата за поемане на тези разходи; по възражението за изхвърляне
на леглото със съгласие на ищцата – наличие на такава уговорка.
УКАЗВА на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ответника, че НЕ СОЧИ
ДОКАЗАТЕЛСТВА за съгласие на ищцата да изхвърли леглото в
апартамента.
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с
възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно
проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят
възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за
забавянето (чл. 147 ГПК).
УКАЗВА на страните, че в случай, че имат нови доказателствени
искания във връзка с указанията на съда следва да направят същите в дадения
от съда достатъчен срок – до 22 май 2024 г., като срокът не е преклузивен, но
при неспазването му съдът ще приеме, че страните стават причина за
забавяне на производството и ще им наложи глоба съгласно чл. 92а ГПК,
освен ако не посочат доказателства за основателни причини за забавяне на
представянето на доказателства по делото.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА по делото представените с отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата да вземе до първото
редовно проведено съдебно заседание становище по представените с отговора
писмени доказателства.
УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищцата – Е. А. М., че ако
нито изпрати представител, нито се яви в първото съдебно заседание, без да
посочи уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора на
4
исковата молба, съдът може да прекрати делото и да го осъди да заплати
разноски на ответниците, или да постанови срещу него неприсъствено
решение за отхвърляне на иска.
УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако
променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни,
включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в
Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това,
съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!
УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на
служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от
съда електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес:
************@***.*******.
Определението не може да се обжалва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5