РЕШЕНИЕ
№ 2134
гр. Бургас, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20222120100679 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на “Застрахователно
акционерно дружество Армеец” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от М.П.И. и К. С.В. за осъждане на ответника З. С. Щ., ЕГН ********** от
*** да заплати сумата от 2569.41 лева, представляваща изплатено обезщетение по
застраховка ”Каско” с разноските за неговото определяне, мораторна лихва от 27.12 лева от
10.12.2021г. до 20.01.2022г., ведно със законната лихва от завеждане на делото до
окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 24.01.2018г. в гр.Бургас, на бул.“Иван Вазов“, след
извършване на десен завой, товарен автомобил Дачия Докер, рег. № ***, с водач С.С., се
приготвял за спиране пред Транспортна болница, като се движел с ниска скорост. Внезапно
на пътното платно е излязъл ответникът, който скочил на капака на автомобила. В резултат
на удара товарният автомобил е претърпял материални щети. По случая е образувано
досъдебно производство, което е прекратено по отношение на водача на автомобила.
Автомобилът е бил застрахован по договор за застраховка Каско с ищеца, като
застраховката е била валидна към датата на ПТП. По образувана преписка по щета
автомобилът бил огледан и щетите са оценени на 2559.41 лева и тази сума е платена на
пострадалото лице. За определяне на обезщетението са сторени и ликвидационни разноски
от 10 лева. Така общото задължение възлиза на 2569.41 лева. По силата на чл.410, ал.1, т.1
КЗ платилият щетите застраховател има право на регрес срещу лицето, което ги е
причинило. Твърди се, че ответникът е нанесъл виновно пораженията по автомобила. С тези
мотиви се моли исковете да се уважат.
Исковете са с правно основание чл.410, ал.1, т.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответникът е подал отговор в срока по чл.131 ГПК, в който оспорва исковете.
Заявява, че не е дал повод за образуване на делото. Изпратена била от ищеца покана за
плащане на сумата, но ответникът не бил съгласен да изплати сумата без приложени
1
писмени доказателства, освен това искал да се възползва от възможността за разсрочено
плащане. Оспорва нанесените щети по автомобила с мотив, че част от щетите не са
посочени в преписката по ДП. Автомобилните части са закупени неоснователно и са
поставени на автомобила, без да са увредени от процесното ПТП. Няма данни какво е било
съС.ието на автомобила при постъпване в сервиза за ремонт, нито какви части са сменени.
Не са представени доказателства и за реалното извършване на ликвидационните разноски.
Моли се да се намалят търсените суми за щети до реалната им стойност.
Като съобрази събраните доказателства, както и законовите разпоредби, относими
към спора, съдът намира следното:
Исковете са частично основателни.
Предвид позицията на ответника, съдът намира за безспорно наличието на валидно
застрахователно правоотношение със собственика на процесното МПС. Представената
застрахователна полица за застраховка Каско касае процесния автомобил Дачия Докер, рег.
№ ***, като е действала от 15.05.2017г. до 14.05.2018г. Не е спорно и реализирането на ПТП
с автомобила на 24.01.2018г. Всички данни по делото – приобщената преписка по
досъдебното производство, констативният протокол за ПТП и изготвените съдебно-
технически експертизи сочат, че на 24.01.2018г. в гр.Бургас л.а. № Дачия Докия, с рег. ***,
застрахован при ищеца по застраховка Каско, е бил управляван от водача С.С. по ул.“Хр.
Ботев“, който след това завил на дясно по ул.“Иван Вазов“ и се готвел да спре на близката
автобусна спирка, за да вземе пътник. Движел се с около 20 км/ч. На тротоара близо до
спирката се намирал ответникът Щ., който внезапно излязъл на пътното платно пред
приближаващия автомобил, като бил обърнат с лявата страна на тялото си към превозното
средство. Ответникът скочил на капака на автомобила, след което паднал по гръб на
платното. Установено е в досъдебното производство, при извършения оглед на
местопроизшествието, че по предния капак на автомобила има вдлъбнатина, причинена от
удара на тялото, като капакът бил изкривен в дясната си част и надигнат нагоре.
Досъдебното производство е прекратено с мотив, че няма извършено престъпление от
водача на лекия автомобил, а ПТП-то е в резултат само на внезапното навлизане на
ответника Щ. на пътното платно, в опасната зона на спиране на автомобила, при което
ударът между пешеходеца и процесното МПС е бил неизбежен.
Следователно, ответникът е виновен за инцидента, както е приела и повторната
съдебно-автотехническа експертиза, според която действията на Щ. по внезапното
изскачане на пътното платно не са оставили възможност за реакция от страна на водача.
Впрочем и самият ответник не оспорва вината си.
При удара ответникът е причинил имуществени вреди на застрахованото МПС.
Пострадалото лице е подало до застрахователя-ищец уведомление за щета, в което е
записало, че от удара са причинени вреди, представляващи огънат преден капак отгоре и
пукната горна лицева решетка. След проверка, застрахователят е съставил опис на
претенция, от който е видно, че за вреди от ПТП-то са приети уврежданията по преден
капак, лява и дясна панта на капака, двата предни калника, предна решетка, десен фар,
основа на пантите на капака, рамка на радиатора, основа на калниците, лайсни на челно
стъкло и ляв фар. Описаните щети са оценени от застрахователя на 2559.40 лева. Ремонтът
на автомобила е извършен в доверен сервиз, който за извършената услуга е издал фактура за
същата сума в размер на 2559.40 лева. Видно от преводното нареждане, сумата от 2559.41
лева е била платена от застрахователя в полза на сервиза. Следователно, застрахователят е
репарирал щетите от ПТП-то.
Според чл.410, ал.1, т.1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в
2
това число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение.
Случаят е такъв. Ответникът е причинил вредите на автомобила, който е бил застрахован по
застраховка Каско. Вината за процесното ПТП е на ответника. Застрахователят е заплатил
на увредения собственик на автомобила обезщетение за причинените вреди. Ето защо сега
застрахователят има право на регрес към причинителя на вредата.
Ответникът обаче е възразил, че не всички вреди, приети от застрахователя, са в
причинна връзка с ПТП-то. Видно от данните по делото, това възражение е основателно. И
двете съдебно-автотехнически експертизи са категорични, че не всички претендирани вреди
са в причинна връзка с инцидента. Вещите лица сочат, че увредените калници, фарове,
рамка на радиатор и др.елементи нямат общо с видяното от разследващия полицай и с
отразеното в протокола за оглед на ПТП. Самият водач не е посочил други увреждания,
освен по капака на автомобила. Вещите лица дават заключение, че действително настъпили
щети са само по капака на автомобила, като включват подмяна и боядисване на капака и
пантите към него. Експертите са дали заключение, че паричният размер за репариране на
установените щети по капака по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 983.15
лева. БРС приема заключенията на експертизите и следователно навежда извод, че са
причинени щети само по капака на МПС-то и те са на стойност 983.15 лева. Другите щети
не са причинени от ПТП и не могат да се търсят от застрахователя да му се заплатят от
ответника по реда на регреса.
Следва решение, с което ответникът се осъди да заплати на ищеца 983.15 лева за
обезщетение за вредите и 10 лева за обичайни разноски за неговото определяне, или общо
993.15 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането, като
в останалата част до 2569.41 лева искът се отхвърля като неоснователен.
Застрахователят е пратил до Щ. покана за плащане на обезщетението по реда на
регреса, в 14-дневен срок от получаването й. Поканата е получена на 25.11.2021г.,
следователно срокът за плащане е изтекъл на 09.12.2021г. и от 10.12.2021г. ответникът е в
забава. За периода от 10.12.2021г. до 20.01.2022г. върху главницата от 993.15 лева, се дължи
мораторна лихва, изчислена по чл.162 ГПК, в размер на 11.59 лева. Следва решение, с което
ответникът се осъди да заплати на ищеца 11.59 лева за лихва за забава, като за горницата до
27.12 лева искът се отхвърля като неоснователен.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца съдебно – деловодни разноски от 465.99 лева, съразмерно на
уважения иск.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника съдебно – деловодни разноски от 306.52 лева, съразмерно на
отхвърления иск.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА З. С. Щ., ЕГН ********** от *** да заплати на “Застрахователно
акционерно дружество Армеец” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от М.П.И. и К. С.В. сумата от 993.15 лева /деветстотин деветдесет и три
лева и петнадесет стотинки/ главница, от която 983.15 лева застрахователно обезщетение по
застраховка Каско по реда на регреса за причинени щети на л.а.“Дачия Докер“, рег. № ***
от ПТП на 24.01.2018г. и 10 лева ликвидационни разноски, сумата от 11.59 лева /единадесет
лева и петдесет и девет стотинки/ мораторна лихва за периода от 10.12.2021г. до
20.01.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба –
02.02.2022г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 993.15
лева главница до 2569.41 лева и за горницата над 11.59 лева мораторна лихва до 27.12 лева.
ОСЪЖДА З. С. Щ., ЕГН ********** от *** да заплати на “Застрахователно
акционерно дружество Армеец” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от М.П.И. и К. С.В. сумата от 465.99 лева /четиристотин шестдесет и пет
лева и деветдесет и девет стотинки/ съдебно – деловодни разноски.
ОСЪЖДА “Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от М.П.И. и К. С.В. да заплати на З.
С. Щ., ЕГН ********** от *** сумата от 306.52 лева /триста и шест лева и петдесет и две
стотинки/ съдебно – деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Бургас: _(П)_
4