Р Е Ш
Е Н И
Е
№461
20.12.2023г. гр. Стара Загора
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на четвърти октомври през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар Ива А.ова
и с участието на прокурор
като разгледа докладваното от съдия Г. Динкова административно дело №
782 по описа за 2022г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл.145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба на „АГРО СТРОЙ 77“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, р-н „Западен“,
бул. „Свобода“ № 69, секция ІІІ, офис 5, представлявано от управителя В.Г.З.,
против Ревизионен акт № Р-16002422000235-091-001/ 01.08.2022г., поправен с РА №
П-16002422137412-003-001/ 04.08.2022г. за поправка на РА, издаден от Т.В. П.на
длъжност началник на сектор, възложил ревизията и М. Д. К. на длъжност главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в частта му, потвърдена с Решение № 504/ 20.10.2022г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно допълнително
установения корпоративен данък за 2020г. в размер на 39 284.70 лв. с
прилежащите лихви в размер на 4 332.58 лв.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на ревизионния акт в обжалваната му част, по съображения за
постановяването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния
закон. Оспорва се извода на ревизиращия орган за наличие на основание за
коригиране на счетоводния финансовия резултат за 2020г. в посока на неговото
увеличение със сума в размер на 99 483.86 лева, представляваща неотчетени
през периода приходи от лихви, по предоставени от дружеството заеми. Поддържа
оплакване, че неправилно от приходните органи е прието, че лихвата по
предоставените кредити е в размер на три процента месечно. Твърди, че съгласно
анекси към сключените договори, тази лихва е три процента годишно. Оспорва се и
извършеното преобразуване на данъчния финансов резултат за 2020г. със
стойността на фактура №41/31.03.2020г., издадена от „ВЕДЕ ГРУП“ ЕООД, като се
оспорва изводът на ревизиращия орган, че процесният разход не е документално
обоснован, поради липса на извършена доставка и плащане по фактурата. В тази
връзка твърди, че от дружеството е била извършена корекция на финансовия
резултат за 2021г. със стойността на процесната фактура, когато е било издадено
и съответното кредитно известие от доставчика му. По изложените в жалбата
съображения, се иска РА в посочената част да бъде отменен като
незаконосъобразен.
Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и
моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваният ревизионен акт е правилен и
законосъобразен, по съображения подробно изложени в решението на директора на
дирекция ОДОП Пловдив и в представено по делото писмено становище. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа
страна по административно-правния спор:
Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №
Р-16002422000235-020-001 от 14.01.2022г., издадена от Т.В. П.на длъжност
Началник сектор /л.221, т.IV/, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е
възложено извършването на ревизия на „АГРО СТРОЙ 77“ ЕООД, ЕИК *********, като
е определено ревизията да обхване следните видове задължения по периоди:
корпоративен данък за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2020г. и данък върху
добавената стойност за периода от 01.01.2019г. до 30.11.2021г. Ревизията е
възложена на екип от ревизори в състав: М. Д. К. – главен инспектор по
приходите (ръководител на ревизията) и с.А. К. – старши инспектор по приходите.
Срокът за извършване на ревизията е определен до три месеца, считано от датата
на връчване на заповедта, което е сторено на 24.01.2022г. по електронен път
/л.224, т.IV/. Срокът за извършване на ревизията е бил удължен със Заповед за
изменение на ЗВР № Р-16002422000235-020-002/ 13.04.2022г./л.213, т.IV/ и със
Заповед за изменение на ЗВР № Р-16002422000235-020-003 /23.05.2022г./л.217,
т.IV/, издадени и подписани от Т. В. П., Началник сектор, като с последната
заповед за изменение на ЗВР срокът за приключване на ревизията е определен като
такъв до 24.06.2022г. Заповедта за възлагане на ревизия и заповедите за
изменение на ЗВР, са издадени в електронен вид и подписани с валиден към датата
на полагането му квалифициран електронен подпис от длъжностното лице, посочено
като издател в съответното длъжностно качество.
Въз основа на извършената ревизия и на
основание чл.117 от ДОПК, от определения с цитираните ЗВР и ЗИЗВР ревизиращ
екип – М. Д. К. - главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и с.А.
К. - старши инспектор по приходите, е съставен и подписан Ревизионен доклад
/РД/ № Р-16002422000235-092-001/ 08.07.2022г./л.91-132, т.I/, с който по
отношение на ревизираното лице „АГРО СТРОЙ 77“ ЕООД, гр. Пловдив, се предлага
установяване на задължения за ДДС и корпоративен данък и прилежащи лихви за
просрочие към тях, изчислени към 08.07.2022г. Ревизионният доклад е издаден
чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и е подписан с електронни подписи от
М. К. и от с.К., като доказателства за датата и начина на подписване и такива
за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по
делото като разпечатка и на оптичен носител.
Ревизионният доклад е бил връчен по електронен
път на ревизираното лице на 11.07.2022г./л.136, т.I от делото/.
На основание и в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК от ревизираното лице не е подадено възражение срещу констатациите в РД.
Въз основа на съставения Ревизионен доклад и на
основание чл.119, ал.2 от ДОПК, от Т.В. П.на длъжност Началник на сектор,
възложил ревизията и М. Д. К. на длъжност главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията, е издаден Ревизионен акт № Р-16002422000235-091-001/
01.08.2022г., поправен с Ревизионен акт № П-16002422137412-003-001/
04.08.2022г., с който на „АГРО СТРОЙ 77“ ЕООД допълнително са установени
задължения за корпоративен данък за 2019г. в размер на 12 922.77 лева и
лихва в размер на 2 735.54 лева и за 2020г. в размер на 39 284.70 и
лихва 4 332.58 лева, както и задължения по ЗДДС в резултат на непризнат
данъчен кредит в размер на 156 993.65 лв. с прилежащи лихви в размер на
32 521.48 лв. С ревизионния акт, след преценка на извършените при
ревизията действия и на установените факти и обстоятелства, изцяло са
потвърдени констатациите в ревизионния доклад, като са приети направените в
него фактически и правни изводи и предложенията за установяване на задължения
по видове и периоди. Ревизионният акт е издаден чрез ИС „Контрол“ като
електронен документ и подписан с квалифицирани електронни подписи от Т. П. и М.
К., като доказателства за датата и начина на подписване и такива за
удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по
делото като разпечатка и на оптичен носител.
Ревизионният акт е връчен на „АГРО СТРОЙ 77“
ЕООД на 02.08.2022г. по електронен път, видно от приложеното удостоверение за
електронно връчване/л.77, т.I от делото/.
В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК, „АГРО СТРОЙ
77“ ЕООД е обжалвало издадения ревизионен акт по административен ред с подадена
до Директора на Дирекция ОДОП Пловдив на 15.08.2022г. жалба, регистрирана в ТД
на НАП – Пловдив с вх. № 70-00-7549/ 15.08.2022г./л.56-л.70, т.I/.
С Решение № 504/ 20.10.2022г. Директор на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив/л.35-л.54, т.I
от делото/ на основание чл.155, ал.2 от ДОПК и след като е разгледал жалбата по
същество, е потвърдил РА № Р-16002422000235-091-001 от 01.08.2022г., поправен с
РА № П-16002422137412-003-001/ 04.08.2022г. за поправка на РА, в обжалваната
част относно допълнително установения корпоративен данък за 2020г. в размер на
39 284.70лв и лихви в размер на 4 332.58лв. и за непризнат данъчен
кредит на стойност 1 450.32 лева, с прилежащи лихви в размер на 263.84лв.
и го е изменил относно допълнително установените задължения за корпоративен
данък за 2019г. от 12 922.77лв. на 809.30лв., ведно с лихви от
2 735.54лв. на 171.32лв. Със същото решение РА е отменен в обжалваната
част за непризнат данъчен кредит в размер на 155 543.33 лева, ведно с
дължимите лихви от 32 257.64лв.
Решение № 504/ 20.10.2022г. на Директора на
Дирекция ОДОП Пловдив е връчено на „АГРО СТРОЙ 77“ ЕООД по електронен път на
20.10.2022г. /л.34, т.I от делото/.
Предмет на оспорване в настоящото производство
е РА в частта, която не е отменена с посоченото решение, относно допълнително установените
задължения за корпоративен данък за 2020г. в общ размер на 39 284.70 лева
и лихви в общ размер на 4 332.58 лева.
С цел установяване на факти и обстоятелства от
значение за данъчното облагане, в хода на ревизията са предприети действия по
събиране на доказателства, вкл. въз основа на отправени искания за представяне
на документи и писмени обяснения от данъчно задълженото лице, с които са
изискани първични и вторични счетоводни документи, счетоводни регистри и
търговска документация; извършени са справки; присъединени са доказателства и
са съставени протоколи за извършени насрещни проверки; предприети са действия
по налагане на предварителни обезпечителни мерки. Извършените процесуални
действия и събраните в хода на производството доказателства, са подробно
описани в РД.
В хода на ревизионното производство от
фактическа страна е установено, че през ревизирания период основната дейност на
„АГРО СТРОЙ 77“ ЕООД е свързана със строителство на жилищни и нежилищни сгради.
Ревизията е предхождана от извършени на „АГРО
СТРОЙ 77“ ЕООД проверки за установяване на факти и обстоятелства /ПУФО/,
приключили с протоколи, подробно описани на стр.13 и 14 от РД/л.97, т.I от
делото/. Тези протоколи и доказателствата, събрани в хода на проверките, са
присъединени към настоящото ревизионно производство със съответните протоколи,
съставени по реда на ДОПК.
В хода на ревизията, с цел установяването на
факти и обстоятелства от значение за коректното определяне на данъчните
задължения на „АГРО СТРОЙ 77“ ЕООД на основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56.
ал. 1 от ДОПК, са му били връчени 4 бр. искания за представяне на документи и
писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/, както следва: ИПДПОЗЛ №
Р-16002422000235-040-001/ 24.01.2022г./л.275, т.III/, ИПДПОЗЛ №
Р-16002422000235-040-002/ 05.05.2022г./л.261, т.III/, ИПДПОЗЛ №
Р-16002422000235-040-003/ 12.05.2022г./л.202, т.IV/ и ИПДПОЗЛ №
Р16002422000235-040-004/ 14.06.2022г./л.195, т.IV/. В ревизионния доклад,
подробно са описани изисканите и представени от ревизираното лице документи и
писмени обяснения.
Въз основа на направените при проверките
констатации и събраните в хода на ревизионното производство доказателства,
органите по приходите са направили следните относими към предмета на делото
фактически констатации:
Установено е, че през ревизирания период „АГРО
СТРОЙ 77“ ЕООД е предоставяло заеми на физически и юридически лица. Констатирани са сключени договори за заем с А. С.
С. от 11.02.2020г./л.140, т.II/, с А. Д. В. от 30.07.2020г./л.16,т.II/, с „ПРО
ЕЛЕКТРО КОНСУЛТ“ ЕООД от 20.01.2020г./л.52, т.II/ и с „МАРК АУТОМОБИЛЕ“ ЕООД от
20.01.2020г./л.53, гръб, т.II/. От приложените банкови извлечения и платежни
нареждания е установено, че парични средства по тези договори са били
предоставени на заемателите, а от представените от ревизираното лице справки и
счетоводни регистри, че същите са отразени съответно по сметка 498-Други
дебитори, сметка 225-Предоставени дългосрочни заеми и сметка 229-Други
предоставени заеми. Посочено е, че съгласно сключените договори за заем,
заемодателя предоставя на всеки един от заемателите съответната сума, която
следва да бъде върната в срок до 31.12.2022г., като е уговорено, че дължимата
лихва за периода на заема е в размер на 3% на месец. Във връзка договорите за
заем, сключени с „ПРО ЕЛЕКТРО КОНСУЛТ“ ЕООД и с „МАРК АУТОМОБИЛЕ“ ЕООД са били
представени и 2/два/ бр. договори за заместване в дълг, и двата от дата
04.02.2020г./л.51, съотв. л.52, гръб, т.II/, съгласно които поемателят –
земеделски производител М. Н., замества в правата и задълженията първоначалните
длъжници по сключените от тях договори за заем от 20.01.2020г. с „АГРО СТРОЙ
77“ ЕООД, като уговорения срок за връщане на сумите остава непроменен –
31.12.2022г. В РД е отбелязано, че според договорите за заместване в дълг, при
тяхното подписване, първоначалния длъжник предава на поемателя – ЗП М. Н.
оригиналите на основните договори за заем, с което те се считат прекратени. От
ревизиращия екип е прието, че след като в договорите за заместване в дълг не е
уговорена лихва, то същата е 3% месечно, както в останалите договори за заем.
Отделно от това, въз основа на справки за
предоставени и получени заеми в парични средства/л.292-л.300, т.II/,
представени при извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства,
приключила с Протокол № П-16002420010364-073-001/ 28.04.2020г., присъединени
към настоящата ревизия с Протокол № Р-16002422000235-ППД-001/
16.06.2022г./л.281, т.II/, са констатирани отпуснати заеми с годишен лихвен
процент 3% от дружеството на управителя В.Г.З. и на Д. Д. В.. Освен посочените
в справките суми, от приложените хронология на сметка 498 – Други
дебитори/л.316-320, т.III/ и сметка 501 – Каса/л.1-11, т.IV/, ревизиращият екип
е установил, че са извършвани плащания от касата на дружеството към В.Г.З.,
осчетоводени като предоставени заеми, за които не са представени обяснения.
Установен е и осчетоводен заем към друго физическо лице, а именно П. П. Т.. В
тази връзка е отбелязано, че по отношение на така отразените в счетоводството
на дружеството заеми, не са били представени сключени договори, въпреки че са
били изискани изрично от ревизираното лице, както с ИПДПОЗЛ №
Р-16002422000235-040-001/ 24.01.2022г., така и с ИПДПОЗЛ
№Р-16002422000235-040-004/ 14.06.2022г. По тази причина и предвид липсата на
изрично уговорена лихва за предоставените в заем суми, от ревизията е приет
лихвен процент по аналог на този в представените от дружеството справки в
размер на 3% годишна лихва.
С оглед на обстоятелството, че по част от
предоставените заеми между страните не са договорени лихви, а при други, макар
че са договорени, не са били начислявани лихви, е обоснован извод, че по тези
договори паричните средства са предоставени при условия, значително отличаващи
се от пазарните. Прието е,
че в случая е налице отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл.16, ал.2,
т.3 от ЗКПО, тъй като лицето е предоставило суми с лихвен процент, отличаващ се
от пазарната лихва към момента на сключването на сделката, включително и в
случаите на безлихвен заем и безвъзмездни помощи. С оглед представените
счетоводни регистри – главна книга/л.373, т.II/ и оборотна ведомост/л.438,
т.II/ е установено, че дружеството е отчело за данъчната 2020г. приходи от
лихви по отпуснатите заеми по сметка 721 - приходи от лихви в размер 0.11 лв. В
РД е уточнено, че именно по тази сметка би следвало да се отчитат приходите от
лихви от описаните заеми, които са били отразени от дружеството по сметка 225 -
Предоставени дългосрочни заеми в лева, 229 - Други предоставени заеми, както и
от сметка 498 - Други дебитори. Изтъкнато е, че след като по отпуснатите от дружеството суми не е
начислявана лихва, то за същите са налице визираните по-горе хипотези. Поради
изложеното, е обосновано заключение, че безспорно са налице данни за неотчетени
приходи от лихви.
От органите по приходите, извършили ревизията,
са анализирани получените и върнати суми, в резултат на което в табличен вид на
стр. 37-41 от РД, са изчислени дължимите лихви по дни. По този начин размерът
на лихвите по предоставените заеми е определен на 99 483.97 лв. Прието е,
че с разликата в размер на 99 483.86 лв.(99 483.97лв. – 0.11лв.), на
основание чл.78 от ЗКПО следва да бъде извършена корекция на счетоводния
финансов резултат в посока увеличение.
На следващо място в РД са направени
констатации, въз основа на които е увеличен счетоводния финансов резултат на
дружеството за 2020г., на основание чл.26, т.1 и т.2 от ЗКПО, с отчетени от
дружеството разходи по сметка 602 – Разходи за външни услуги и сметка 609 –
Други разходи.
Конкретно установено е, че от ревизираното лице
през 2020 г. е отчетен по дебита на сметка 602 - Разходи за външни услуги,
разход за строителна услуга по фактура № **********/31.03.2020г./л.262, т.II/ с
предмет „Плащане по договор за СМР от 30.11.2018 г. и Анекс 1 от 02.03.2020г.“
с данъчна основа 270 000.00лв. и ДДС 54 000.00 лв., издадена от „ВЕДЕ
ГРУП“ ЕООД. По данни от представена от ревизираното дружеството хронология на
група 60/л.286 и сл., т.III/ и счетоводна справка за извършеното осчетоводяване
по фактурата е установено, че на 31.03.2020г. е взета счетоводна статия Дебит
сметка 602 „Разходи за външни услуги“/Кредит сметка 401 „Доставчици“ с
270 000.00 лв. Посочено е, че на 31.12.2020 г. е взета счетоводна статия
Дебит сметка 611 „Разходи за основната дейност“/Кредит сметка „Разходи за външни
услуги“ с 270 000.00 лв./л.307, т.III/. С оглед на това е обоснован извод,
че през 2020г. цялата стойност по фактурата е била отразена на разход.
Във връзка с тази доставка, в хода на ревизията
с Протокол № Р-16002422000235-ППД-002/ 21.06.2022г./л.98, т.II/ са
присъединените документи и писмени обяснения, събрани при предходно извършена
ПУФО, приключила с протокол № П-16002421014195-073-001/ 14.07.2021г./л.146,
т.II/. В това производство са били извършени две насрещни проверки/л.109 и
л.112, т.II/ на доставчика „ВЕДЕ ГРУП“ ЕООД, при които са били изискани
документи и писмени обяснения по повод обективираната във фактурата доставка. В
представени при първата проверка писмени обяснения, проверяваното лице е
посочило, че действително има издадена фактура с №**********/31.03.2020г. от
„ВЕДЕ ГРУП“ ЕООД на обща стойност 324 000.00 лв. с ДДС. Пояснено е, че
фактура е с предмет плащане по договор за СМР от 30.11.2018г. и Анекс 1 към от
02.03.2020г./л.264 – л.272, т.II/. Относно плащането към посочената по-горе фактура
е заявено, че същото е извършено с Мемориални ордери/л.120-138, т.II/, които
представя, тъй като към момента на разплащане все още са блокирани сметките на
дружеството. Посочено е също така, че дейностите по Договора и анекса са в
процес на стартиране и ще бъдат извършени от „ВЕДЕ ГРУП“ ЕООД в срок до 20
месеца от датата на сключване на Анекс 1 от 02.03.2020г. С оглед така
представените документи и писмени обяснения е извършена втора насрещна проверка
на „ВЕДЕ ГРУП“ ЕООД, при която от това дружество е изискано/л.100, т.II/ да
представи приходни касови ордери, издадени във връзка с разходните касови
ордери от „АГРО СТРОЙ 77“ ЕООД, както и аналитично извлечение на счетоводни
сметки 501 и 411 за периода 01.06.2020г. – 30.11.2020г. или на счетоводната сметка,
по която са осчетоводени получените плащания по обследваната фактура. В
представените в тази връзка, от управителя на „ВЕДЕ ГРУП“ ЕООД, писмени
обяснения/л.107, т.II/ е заявено, че в счетоводството на дружеството за
посочения период няма издадени приходни касови ордери за приети плащания в брой
от фирма „АГРО СТРОЙ 77“ ЕООД. Уточнено е, че разходните касови ордери,
представени при предходната проверка/л.120-138, т.II/, не са осчетоводени по
сметка 501 и по съображения, че същите са в разрез с разпоредбите на Закона за
ограничаване на плащанията в брой, са върнати на „АГРО СТРОЙ 77“ ЕООД за
сторниране.
При така установените факти, от ревизиращия
екип е прието, че не е налице реално плащане по фактурата и в този смисъл е
налице липса на доставка и процесният разход не е документално обоснован,
поради което не следва да се признае за данъчни цели. Посочено е, че по
категоричен начин се установява, че такава доставка не се е състояла, тъй като
не са представени каквито и да било съпътстващи документи - приемо-предавателни
протоколи, протокол образец акт 19 за извършено СМР и пр. Отбелязано е, че
горното се потвърждава и от присъединеното към настоящото ревизионно
производство кредитно известие №**********/ 27.04.2021г./л.263, т.II/, издадено
към процесната фактура № **********/ 31.03.2020г.
Според ревизиращия екип, фактът, че липсва плащане е обективиран и в издаден на
„АГРО СТРОЙ 77“ ЕООД, Акт за установяване на задължения №
П-160024221014195-135-001/ 14.07.2021г./л.196,
т.II/, с който предвид издаденото кредитно известие е била начислена лихва за
неправомерно ползван данъчен кредит по издадената на 31.03.2020г. фактура от
„ВЕДЕ ГРУП“ ЕООД. Изложени са съображения, че съобразно предмета, посочен във
фактурата „плащане по договор“, се касае за авансово плащане, за каквото няма
данни да е било извършено. Изтъкнато е, че по реда на ЗКПО, авансовите плащания
не се признават за разход, при липса на реална насрещна престация. Освен това,
в РД е посочено, че от страна на ревизираното лице, както в хода на проверката,
така и при ревизията не са представени безспорни доказателства относно реалност
и документалната обоснованост на стопанските операции, за които са осчетоводени
разходите по проверяваната фактура.
Направен е извод, че в конкретния случай в издадения първичен счетоводен
документ е записана стопанска операция, за която липсват данни да е извършена
от посочения във фактурата доставчик. С доводи, че изследваните разходи в
размер на 270 000.00 лева не са документално обосновани по надлежния ред е
прието, че същите не следва да се признаят за данъчни цели, което налага и
преобразуване на счетоводният финансов резултат за 2020г.
В хода на ревизията, въз основа на представена
от ревизираното дружеството хронология на група 60 /л.286 и сл., т.III/, е
установено, че „АГРО СТРОЙ 77“ ЕООД е извършило разход за доставка на храна на
персонал, на стойност 5 426.50 лв. по фактура № 01000000677/ 25.06.2020г,
издадена от „ХОЛД ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД. По повод така осчетоводения разход с
ИПДПОЗЛ № Р-1600242000235-040-004/ 14.06.2022г./л.195, т.IV/, са били изискани
писмени обяснения с подробна
информация относно разходваната сума, съдържаща трите имена на работника, по
колко дни му се е полагала храна, на каква длъжност е бил назначен, както и
съпътстващи доставката документи. Посочено е, че от страна на задълженото лице
не са представени документи и обяснения относно отчетените разходи за храна,
което обстоятелство е било обективирано от ревизиращия екип в Протокол
№1521179/ 23.06.2022 г./л.200, т.IV/.
В тази връзка в РД е посочено, че в случая
следва да бъде съобразена разпоредбата на чл.285 от КТ, съгласно която на
работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер
и организация на труда, работодателят осигурява безплатна храна и/или добавки
към храната. Посочено е, че условията и редът, при които се осигуряват
безплатната храна и/или добавките към нея се определят с Наредба № 11 от 21
декември 2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна
храна и/или добавки към нея. Според регламентираното с наредбата работодателят
осигурява безплатна храна и/или добавки към нея за специфичен характер и
специфична организация на труда. Отбелязано е, че в случая не са представени
каквито и да било документи, удостоверяващи наличието на предпоставките за
предоставяне на храна на работници и служители, както и че са спазени редът и
условията за това. С оглед на това е прието, че дружеството не е имало право да
отнесе формирания разход като нормативно признат, тъй като същия не е
документално обоснован, поради което със стойността на доставката, която е в
размер на 5 426.50 лева, следва да се увеличи данъчния финансов резултат
за 2020г.
В РД са направени констатации и по отношение на
сума в размер на 1 376.16 лв., представляваща отразени по дебита на сметка
602 „Разходи за външни услуги“ разходи за нощувки по фактури с №
**********/15.07.2020г., № **********/05.09.2020г. и №
20000002071/14.11.2020г., издадени от ET „КОРЕЛИ-Т-ПЕТЪР ТРЕНДАФИЛОВ“.
Във връзка с посочените разходи управителят на
„АГРО СТРОЙ 77“ ЕООД, в представени в хода на ревизията писмени обяснения/л.50,
т.II/, декларира, че тези нощувки се отнасят до работници на фирми, явяващи се
подизпълнители на СМР на обект: „Изграждане на оранжерия с хидропонно капково
отглеждане на плодове и зеленчуци в с. Партизанин, община Братя Даскалови“.
Според обясненията, подизпълнители на обекта са девет дружества, чиито данни са
посочени, както и периодите в които са извършвали дейност на посочения обект.
Пояснено е, че заповеди за командироване и пътни листове във връзка с фактурите
за нощувки няма как да бъдат предоставени, тъй като се касае за работници на
други фирми. С оглед на изложеното, от органите по приходите е прието, че
направения разход за нощувки е за работници, които не са служители на „АГРО
СТРОЙ 77" ЕООД, поради което дружеството неправомерно е го е отразило в
счетоводството си. Посочено е, че ревизираното лице няма издадени
командировъчни заповеди, тъй като командировките не са свързани с негови служители,
не са установени и данни тези разходи да са били префактурирани към „АГРО СТРОЙ
77“ ЕООД. Направен е извод, че посочените разходи в общ размер на 1 376.16
лева, не са документално обосновани и са изпълнени хипотезите на чл. 26, т.1 и
т.2 от ЗКПО, поради което с посочената стойност следва да бъде увеличен
данъчния финансов резултат за 2020г.
В хода на ревизията е констатирано още, че се
следва увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2020г. по
реда на чл.26, т.1 и т.2 от ЗКПО със сума в общ размер на 16 560.47 лв.,
представляваща отчетени разходи, отразени по дебита на сметка 609 „Други
разходи“, в т.ч. за: наем 4 116.00 лв., сигнално-охранителна система в
полза на трето лице 335.62 лв., съдебни такси 635.37 лв., европроект 850.00 лв.,
лихви за просрочие по изпълнително дело 6 923.48 лв., други непризнати
разходи 2 700.00 лв. и неуточнено плащане 1 000.00 лв.
В РД е посочено, че за нито един от посочените
разходи в хода на производството не са представени първични счетоводни
документи и писмени обяснения, удостоверяващи взетите счетоводни статии,
въпреки, че са били изрично изискани. По отношение на тези разходи е прието, че
същите не са свързани с дейността на дружеството и не са документално обосновани, като е
отбелязано, че признаването
на разходите за данъчни цели е в зависимост от наличието на легитимни
разходооправдателни документи.
При административното обжалване на РА решаващият
орган изцяло е възприел констатациите относно извършеното увеличение на
счетоводния финансов резултат на дружеството в размер на 392 846.99 лв. за
отчетната 2020г. Отбелязано е, че в жалбата не се съдържат конкретни
възражения, касаещи извършеното преобразуване, нито са представени нови
доказателства. По отношение на извършеното увеличение на счетоводния финансов
резултат за 2020г. по реда на чл. 78 от ЗКПО е посочено, че обосновано, въз
основа на събраните по преписката доказателства, в РА е определен размерът на
неотчетените приходи, представляващи неначислени лихви по предоставени от
дружеството суми. Изтъкнато е, че предвид установените в хода на ревизията
обстоятелства, че по част от предоставените заеми между страните не са
договорени лихви, а при други, макар че са договорени, не са начислявани лихви,
се налага извода, че като резултат по тези договори са предоставени парични
средства при условия, значително отличаващи се от пазарните и в случая безспорно са
налице данни за неотчетени приходи от лихви. Посочено е, че съгласно
разпоредбите на т.8.2 „а“, във връзка с т. 8.1 от СС № 18 - ПРИХОДИ приходът,
създаден от ползването на активи на предприятието от други лица във вид на
лихви се признава текущо пропорционално на времевата база, която отчита
ефективния доход от актива. Подчертано е също така, че заемите предоставени на
представляващия дружеството В.Г.З., попадат в хипотезата за договори сключени
между свързани лица по смисъла на §1, т.3 от ДР на ДОПК и с неначисляване на
приходи от лихви по предоставените заемни средства, в действителност са налице
безлихвени договори за предоставени заемни средства. В тази връзка е
отбелязано, че по принцип когато се докаже, че взаимоотношенията между свързани
лица, както и взаимоотношенията между лица, които не са свързани, се
осъществяват в хипотеза на отклонение от данъчно облагане, това предполага да
бъде определена пазарна цена в съответствие с определението по § 1. т. 14 от ДР
на ЗКПО във връзка с § 1. т. 8 от ДР на ДОПК и да се извършат необходимите
корекции съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, така че да се отстрани ефектът от
отклонението от данъчно облагане, който се изразява в определяне на занижена
данъчна основа. В случая обаче, според решаващия орган, предвид констатациите
за наличие на предоставени заеми при условия, значително отличаващи се от
пазарните лихви, предпоставя и извод за прилагане на разпоредбата на чл.16,
ал.2, т.3 от ЗКПО, считащ за отклонение от данъчно облагане и получаването или
предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към
момента на сключване на сделката, включително в случаите на безлихвени заеми
или друга временна безвъзмездна финансова помощ, както и опрощаването на
кредити или изплащането за своя сметка на кредити, несвързани е дейността. С
оглед на това е споделен направения извод в РА и РД, че е налице отклонение от
данъчно облагане в случаите, когато лицето е предоставило суми с лихвен
процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключването на
сделката, включително и в случаите на безлихвен заем и безвъзмездни помощи.
Изтъкнато е, че след като по отпуснатите от дружеството суми не е начислявана
лихва, то за същите са налице визираните по-горе хипотези. В тази връзка е
посочено, че описаното поведение не е икономически обосновано и безспорно води
до отклонение от данъчно облагане.
Относно извършеното увеличение на счетоводния
финансов резултат на дружеството за 2020г. по реда на чл.26, т.1 и т.2 от ЗКПО
със сумата 270 000.00 лв., представляваща отчетен по дебита на сметка
602-Разходи за външни услуги, разход за строителна услуга по фактура с предмет
„плащане по договор“, в решението е посочено, че в случая не са налице
доказателства, че процесният разход е бил реално осъществен и че е действително
извършен във връзка с дейността на ревизираното лице. Акцентирано е върху обстоятелството, че
не е установено плащане по фактурата.
Според решаващият орган, въз основа на събраните по преписката доказателства, органите по
приходите правилно са установили, че по спорната фактура не е доказано реално
изпълнение на договорените стопански операции. Въз основа на тези констатации е
обоснован извод за наличието на хипотезата на чл.16, ал.2, т.4 от ЗКПО, според който за отклонение от данъчно облагане
се смята и начисляването на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да
са реално осъществени.
Изцяло са споделени и изводите на ревизиращите
органи относно извършеното увеличение на счетоводния финансов резултат на
дружеството за 2020г. по реда на чл.26, т.1 и т.2 от ЗКПО с отчетените по
сметка 602 „Разходи за външни услуги“ разходи за доставка храна и нощувки.
Отбелязано е, че в конкретно разглеждания случай, с оглед наличните по
преписката доказателства, няма данни „АГРО СТРОЙ 77“ ЕООД да се явява
предприятие със специфичен характер и организация на труда за предоставянето на
безплатна храна, както и че не е доказано условието разходите за нощувки да са
свързани с командировани от ревизираното лице работници или служители.
С доводи, че от дружеството не са представени
каквито и да било първични счетоводни документи и писмени обяснения, е
потвърдена и констатацията в РА досежно извършеното увеличение на счетоводния
финансов резултат на дружеството за 2020г. по реда на чл.26, т.1 и т.2 от ЗДДС
със сумата 16 560.47 лв., представляваща отчетени разходи, отразени по
дебита на сметка 609 „Други разходи“, представляващи: наем 4 116.00 лв.,
сигнално-охранителна система в полза на трето лице 335.62 лв., съдебни такси
635.37 лв., европроект 850.00 лв., лихви 6 923.48 лв., други непризнати
разходи 2 700.00 лв. и неуточнено плащане 1 000.00 лв. Отбелязано е, че след като иска
да бъдат признати процесните разходи за данъчни цели, в негова тежест е да
докаже, че те са свързани с дейността му и по отношение на същите са спазени
изискванията на ЗСч и ЗКПО.
По тези съображения е прието, че допълнително
установеният корпоративен данък за 2020г. в размер на 39 284.70, ведно с
прилежащите лихви в размер на 4 332.58, следва да се потвърди.
По делото са представени и приети като
доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по
издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт;
доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията;
удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата, подписали с
квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество РА, РД, ЗВР и
ЗИЗВР на оптичен носител, на който се съдържат файловете, генерирани при
подписването на електронните документи с квалифициран електронен подпис, както
и представените и събрани по искане на оспорващото дружество доказателства.
В хода на съдебното производство от
процесуалния представител на жалбоподателя са представени и приети като
доказателства 4 бр. анекси към договори за заем/л.159-л.165, т.I/, както
следва: Анекс от 21.01.2020г. към договор за заем от 20.01.2020г. между „АГРО
СТРОЙ 77“ ЕООД и „ПРО ЕЛЕКТРО КОНСУЛТ“ ЕООД, Анекс от 21.01.2020г. към договор
за заем от 20.01.2020г. между „АГРО СТРОЙ 77“ ЕООД и „МАРК АУТОМОБИЛЕ“ ЕООД,
Анекс от 12.02.2020г. към договор за заем от 11.02.2020г. между „АГРО СТРОЙ 77“
ЕООД и А. С. С. и Анекс от 31.07.2020г. към договор за заем от 30.07.2020г.
между „АГРО СТРОЙ 77“ ЕООД и А. Д. В..
За изясняване на обстоятелствата по делото, по
искане на жалбоподателя, е допусната, назначена и изпълнена съдебно-счетоводна
експертиза/основна - л.184-л.185, т.I и две допълнителни – съотв. л.197-л.198 и
л.231-л.235, т.I/. Съобразно поставените му задачи, вещото лице е посочило, че
фактура №**********/ 31.03.2020г., издадена от „ВЕДЕ ГРУП“ ЕООД е намерила
отражение в счетоводството на това дружество, като е описало и начина, по който
тя е осчетоводена. Във връзка с доставката по сочената фактура, в заключението
е отбелязано, че както на „АГРО СТРОЙ 77“ ЕООД, така и на „ВЕДЕ ГРУП“ ЕООД, са
били извършени проверки, при които са били представени счетоводни регистри,
посочените във фактурата договор за СМР и Анекс към него, както и издадено
кредитно известие №43/ 27.04.2021г. към нея. Според вещото лице протоколите от
тези проверки не са намерили отражение в съставения ревизионен доклад. Въз
основа на представените, от пълномощника на жалбоподателя, анекси към
договорите за заем, в които е договорена лихва в размер на 3% годишно, вещото
лице е изчислило приходите от лихви на дружеството за 2019г. и 2020г.,
съответно размера на счетоводния финансов резултат и дължимия корпоративен
данък. На въпроса, дали при жалбоподателя се установяват постъпления от лихви в
размер на 3% месечно или постъпилите суми от лихви са изчислени на база 3%
годишно, вещото лице е посочило, че в счетоводството на „АГРО СТРОЙ 77“ ЕООД за
2019г са отразени приходи от лихви в размер на 1 433.59 лева, но няма
постъпили плащания. По отношение на размера на осчетоводената лихва е
отбелязано е, че не е ясно върху каква главница същата е била начислена. За
2020г. е посочено, че в счетоводството на жалбоподателя
няма начислени лихви във връзка с предоставени заеми и няма постъпили плащания.
С оглед поставени от съда въпроси, вещото лице е дало заключение за размера на
пазарната лихва към датата на предоставяне на паричните заеми, описани в
табличен вид на стр. 37-41 от РД. В тази връзка, вещото лице е посочило, че
измежду методите, които се прилагат за определяне на пазарни цени, най-подходящ
е методът на сравнимите неконтролирани цени. В случая, за да определи размера
на пазарната лихва, експертизата е използвала официална информация от БНБ за
парична и лихвена статистика, а именно „Лихвени проценти и обеми по салда по
кредити, различни от овърдрафт, за сектор нефинансови предприятия“. Тази
информация, съдържаща размера на ефективния годишен процент за всеки месец от
началото на 2018г. до края на 2020г. е представена в табличен вид в
заключението. Съобразно датата на предоставяне на заема, както и срокът за
който същият е отпуснат, вещото лице е определило размера на пазарната лихва по
всеки един от тях, въз основа на данните от официалната статистика на БНБ. При
така определените размери на пазарната лихва, са изчислени и приходите от
лихви, които е следвало да бъдат отчетени от жалбоподателя за 2020г., съответно
размера на счетоводния финансов резултат и дължимия корпоративен данък.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
и обосноваността на оспорения Ревизионен акт № Р-16002422000235-091-001/
01.08.2022г., поправен с РА № П-16002422137412-003-001/ 04.08.2022г. за
поправка на РА, на основание чл. 160, ал.2 от ДОПК и чл. 168, ал.1 във връзка с
чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното:
Оспорването на РА № Р-16002422000235-091-001/
01.08.2022г., в обжалваната част, потвърдена с Решение № 504/ 20.10.2022г. на
Директора на дирекция ОДОП - Пловдив, като направено в законово установения
срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против
акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е
процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна:
Съгласно представената и приета като
доказателство по делото Заповед № РД-09-1979/ 30.09.2021г. на Директора на ТД
на НАП – Пловдив, на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК,
като органи, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно
чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди
за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, са определени
началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в гр. Пловдив и тези с
изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик,
Смолян и Кърджали /л.12-л.15, т.I от делото/. В случая Заповед за възлагане на
ревизия № Р-16002422000235-020-001 от 14.01.2022г., е издадена от Т.В. П.на
длъжност Началник сектор в отдел „Ревизии”, като издателят на заповедта за
възлагане на ревизия, с оглед на заеманата длъжност, е сред органите, посочени
в т.I от Заповед №РД-09-1979/30.09.2021г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив,
определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Следователно Заповедта за
възлагане на ревизия, както и заповедите за изменение на ЗВР, са издадени от
компетентен орган в кръга на неговите правомощия, като съдържанието им отговаря
на изискванията по чл.113 от ДОПК, при подписване на заповедта с валиден към
датата на издаването й квалифициран електронен подпис на Началник сектор в отдел
„Ревизии“ в ТД на НАП Пловдив – Т. В. П..
Възложената ревизия на „АГРО СТРОЙ 77“ ЕООД е
извършена от определените със ЗВР № Р-16002422000235-020-001 от 14.01.2022г.
органи по приходите – М. Д. К. на длъжност главен инспектор по приходите
/ръководител на ревизията/ и с.А. К. – старши инспектор по приходите, които
длъжностни лица с оглед на заеманата от тях длъжност и определянето им за
ревизиращи органи по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР, са разполагали с
необходимата материална компетентност за провеждането на ревизията и за
съставянето на Ревизионен доклад № Р-16002422000235-092-001/ 08.07.2022г.
/чл.117, ал.1 от ДОПК/.
Съгласно разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК,
ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията /определен за това с
акт на директора на компетентната териториална дирекция - чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен със заповедта за възлагане на
ревизия - чл.113, ал.1, т.2 ДОПК/. Оспореният Ревизионен акт №
Р-16002422000235-091-001 от 01.08.2022г. е издаден и подписан от Т. П. на
длъжност Началник на сектор, възложил ревизията на „АГРО СТРОЙ 77“ ЕООД и от М.
К. на длъжност главен инспектор по приходите, определен за ръководител на ревизията
със заповедта за възлагане на ревизия. Издателите на РА са разполагали с
материална компетентност и такава по степен, налице е и териториална
компетентност на същите, тъй като са част от териториалната дирекция на НАП гр.
Пловдив, която е компетентна териториална дирекция по критериите на чл.8, ал.1,
т.1 от ДОПК.
Посочените по-горе, заповед за възлагане на
ревизия, заповеди за изменението й, съставения въз основа на ревизията
Ревизионен доклад Р-16002422000235-092-001/ 08.07.2022г. и РА № Р-16002422000235-091-001/
01.08.2022г., са издадени чрез информационна система „Контрол“ като електронни
документи, подписани с електронен подпис. Представянето на електронните
документи на хартиен носител като заверен от страната препис, е допустимо по
силата на чл.184, ал.1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като самите
електронни документи са представени по делото и на електронен носител
/приложения с административната преписка CD-R в т.I от делото/. От
представените електронни документи се установява, че подписалите ги лица са
имали валидни електронни подписи. С оглед на изложеното съдът приема, че ЗВР,
ЗИЗВР и РД са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели и
съответно не са налице основания да се считат за нищожни.
Оспореният ревизионен акт е издаден в
предвидената в чл.120 от ДОПК, във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на
изискванията за неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад е
неразделна част от него.
Не се установяват при извършената служебна
проверка допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила в хода на проведеното ревизионно производство. Ревизията е приключила в
срока по чл.114, ал.2 от ДОПК. РД е съставен от ревизиращите органи на
08.07.2022г., в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК. РД съдържа предвидените в
чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното
производство доказателства. Съответно спазен е и срока по чл.119, ал.2 от ДОПК
за издаването на ревизионния акт.
По съответствието на оспорения ревизионен акт с
материалния закон:
По отношение извършеното от органите по
приходите преобразуване на счетоводния финансов резултат на дружеството за
2020г. в посока увеличение, на основание чл.78 от ЗКПО, с размера на
неначислените приходи от лихви в размер на 99 483.86
лв. за 2020г.
По делото не е спорно, че жалбоподателят е
предоставил в заем парични средства въз основа на 4 бр. договори за заем,
сключени с А. С. С. от 11.02.2020г./л.140, т.II/, с А. Д. В. от
30.07.2020г./л.16,т.II/, с „ПРО ЕЛЕКТРО КОНСУЛТ“ ЕООД от 20.01.2020г./л.52,
т.II/ и с „МАРК АУТОМОБИЛЕ“ ЕООД от 20.01.2020г./л.53, гръб, т.II/. Освен това,
на 04.02.2020г. са били подписани и 2/два/ бр. договори за заместване в
дълг/л.51, съотв. л.52, гръб, т.II/, съгласно които поемателят – земеделски
производител М. Н., замества в правата и задълженията първоначалните длъжници -
„ПРО ЕЛЕКТРО КОНСУЛТ“ ЕООД и „МАРК АУТОМОБИЛЕ“ ЕООД, по сключените от тях договори
за заем от 20.01.2020г. с „АГРО СТРОЙ 77“ ЕООД. Видно от така сключените
договори за заместване в дълг, които са такива по смисъла на чл.102 от ЗЗД,
липсва предоговаряне на условия, уредени в първоначалните договори за заем.
Следователно, поемателят е длъжен да изпълни задължението по начин, указан в
договора между кредитора и стария длъжник. От съдържанието на приложените
договори за заем се установява, че по всички тях върху отпуснатите в заем суми
е уговорена лихва в размер на 3% месечно. В тази връзка следва да бъде
отбелязано, че от събраните по делото доказателства се установява по
категоричен начин, че ревизираното дружество не е начислявало приходи от лихви
за ревизирания период, което се потвърждава и от заключението на вещото лице,
което е посочило, че за 2020г. в счетоводството на жалбоподателя няма
начислени лихви, във връзка с предоставени заеми и няма постъпили плащания.
При така установените факти, съдът намира, че
са налице предпоставките за извършената корекция на счетоводния финансов на
основание чл.78 от ЗКПО. Съгласно цитираната разпоредба, при определяне на
данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със
сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през
текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от
данъчно задълженото лице.
Съгласно т.1.1., буква, „в“ от Национален
счетоводен стандарт(НСС) 18 – Приходи, стандарта се прилага при отчитане на
приходите, получени при използването от други лица на активите на предприятието,
които носят лихви, лицензионни възнаграждения, дивиденти и др.
Предоставените от „АГРО СТРОЙ 77“ ЕООД заеми на
А. С. С., А. Д. В., „ПРО ЕЛЕКТРО КОНСУЛТ“ ЕООД и „МАРК АУТОМОБИЛЕ“ ЕООД, с
описаните договори за заем, безспорно се квалифицират като сделки, при които
лихвоносни активи на предприятието се използват от други лица. Сделките са
идентифицирани и предоставените заеми, към момента на ревизията не са погасени.
Съгласно т.8.1. от НСС -18 – Приходи, приходът, създаден
от ползването на активи на предприятието от други лица във вид на лихви,
лицензионни такси и дивиденти, се признава, когато: а) сумата на приходите може
да бъде надеждно изчислена; б) предприятието има икономическа изгода, свързана
със сделката.
При това положение, правилно органите по
приходите са приели, че следва да бъде начислен прихода от лихви по процесните
договори. Според съда, са налице двете кумулативно предвидени условия, уредени
в т.8.1. от НСС 18 – Приходи, тъй като вероятността предприятието да има
икономически ползи, произтичащи от сделката по предоставяне на паричен заем е
налице, доколкото се очаква плащане от ползвателя за използването на лихвоносни
активи, като икономическата изгода е уговорената лихва в договорите за заем и
наред с това прихода може да бъде надлежно оценен, тъй като лихвата е фиксирана
като процент от главното задължение по заема. Следователно, приходът от лихви следва да бъде признат в
рамките на отчетния годишен период. Законът за счетоводството прогласява и принципа
на начисляването, установен в чл. 26, ал. 1, т. 4 от ЗСч., според който
ефектите от сделки и други събития се признават в момента на тяхното
възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните
средства или техните еквиваленти, и се включват във финансовите отчети за
периода, за който се отнасят. Правилото регламентирано в т.8.2 б. „а“ от НСС
18 Приходи" изисква лихвата да се признава като приход текущо -
пропорционално на времевата база, отчитаща ефективния доход от съответния
актив, предоставен на трето лице. Непризнаването текущо на приходите от лихви
безспорно води до отклонение от данъчно облагане, доколкото не участва при
формиране на финансовия резултат за данъчни цели и подлежи на коригиране по
реда на чл.78 от ЗКПО, както е сторено с оспорения РА.
В случая спорен между страните е въпросът за
размера на лихвите по договорите за заем, сключени от „АГРО СТРОЙ 77“ ЕООД в
качеството му на заемодател, с А. С. С. от 11.02.2020г, с А. Д. В. от 30.07.2020г.,
с „ПРО ЕЛЕКТРО КОНСУЛТ“ ЕООД от 20.01.2020г. и с „МАРК АУТОМОБИЛЕ“ ЕООД. При
определяне на размера на приходите от лихви органите по приходите са взели
предвид уговорената между страните лихва в размер на 3% месечно, въз основа на
представените в хода на ревизията договори. Според жалбоподателя, съгласно
сключени анекси към процесните договори за заем, било видно, че лихвата по
предоставените кредити е в размер на 3% годишно. Според настоящия състав на
съда, приходите от лихва правилно са определени в размера на договорените
лихвени проценти в сключените договори за заем, като не следва да се вземат
предвид представените от дружеството, в първото по делото заседание, анекси към
тях /л.159-л.165, т.I/, в които е предоговорен по-нисък лихвен процент. Така
представените документи са частни, не се ползват с обвързваща съда материална
доказателствена сила по отношение на отразените в тях обстоятелства, нито с
достоверна дата по отношение на трети лица по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК,
във връзка с § 2 от ДР на ДОПК и чл. 144 от АПК, каквото безспорно е НАП.
Обстоятелството, че въпросните анекси са представени едва пред съда, въпреки че
са били надлежно и изрично изискани от жалбоподателя, както в хода на
ревизията, така и в предхождащите я проверки за установяване на факти и
обстоятелства, поставя под съмнение датата на изготвянето им. Жалбоподателят е
имал възможността да представи същите своевременно, още повече, че липсват
каквито и да било данни, да са съществували някакви пречки за това. Липсата на
доказателства, които да удостоверяват по безспорен начин дата и място на
съставянето на представените документи, мотивира съда да приеме, че същите са
съставени единствено за целите на съдебното обжалване. Освен това, същите не
кореспондират и с другите събрани по делото доказателства. Следва да бъде
отбелязано, че от дружеството, нито в хода на ПУФО, нито при ревизията в
дадените писмени обяснения, се твърди, че такива анекси към процесните договори
за заем въобще съществуват и са съставяни. Документи във връзка с
предоставените заеми, както е отбелязано и в РД, са били многократно изисквани.
Данни за тях не се съдържат и в сключените договори за заместване в дълг.
Отделно от това, не са повдигани каквито и да било възражения в тази насока и в
хода на административното обжалване. За първи път твърдения, че анекси са
съставени между страните, се въвеждат в жалбата до съда. В случая липсва
каквато и да била логическа причина, поради която тези документи, ако са
съществували, да не бъдат представени по време на ревизията.
На следващо място не е налице основание при
определяне на задълженията на жалбоподателя за корпоративен данък, да се
приемат и определените със заключението на вещото лице размери на пазарна
лихва, които са близки до договорения такъв в анексите към договорите за заем.
В случая разпоредбата на чл.16 от ЗКПО, която изисква определянето на пазарна
цена, съотв. лихва, не намира приложение, тъй като конкретните сделки с оглед
договорения в тях лихвен процент не водят до отклонение от данъчно облагане при
отчитането на приходи от лихви от заемодателя. Още повече, че и приетата
експертиза определя пазарен лихвен процент в диапазона от 3.14% до 3.23%, който
е по-нисък от уговорения в договорите, сключени от „АГРО СТРОЙ 77“ ЕООД.
Следователно, тези договори не биха могли да доведат до отклонение от данъчно
облагане, при положение, че приходът от лихви според договорите е много
по-висок в сравнение с прихода, който би се получил при пазарна лихва.
Не така стои въпросът по отношение на
констатациите в частта относно извършеното увеличение на счетоводния финансов
резултат с приходите от лихви по отпуснати от „АГРО СТРЙ 77“ ЕООД заеми без
уговорена лихва към управителя на това дружество В.Г.З. и към П. П. Т.. Не е спорно, а и се установява,
че тези заеми са осчетоводени в дружеството като такива, но по тях не е била
уговорена лихва, тъй като нито в ревизионното производство, нито пред съда се
представиха договори за заем. Фактът на предоставяне на заемите, както и че не
са отчетени приходи от лихви по същите, също не се оспорва от жалбоподателя.
Впрочем, по отношение на тези констатации липсват конкретно наведени в жалбата
доводи. В тази връзка обоснован се явява извода, че в случая са предоставени
безлихвени заеми, голяма част от които на управителя на „АГРО СТРОЙ 77“ ЕООД,
свързано лице по смисъла на §1, т.3 от ДОПК.
В нормата на чл.15 от ЗКПО, законодателят е
предвидил, че когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си
взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната
основа, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчната основа се
определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани
лица.
Съгласно чл.16, ал.1 от ЗКПО, когато една или
повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при
условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната
основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни
условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа,
която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по
пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която
не води до отклонение от данъчно облагане.
Съгласно чл.16, ал.2, т.3 от ЗКПО, получаването
или предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва
към момента на сключване на сделката, включително в случаите на безлихвени
заеми или друга временна безвъзмездна финансова помощ се смята за отклонение от
данъчно облагане.
Нормите на глава четвърта ЗКПО целят
предотвратяване отклонението от данъчно облагане, което е видно от заглавието
й. Чрез прилагането й би следвало да се противодейства на противоправното
поведение на задължените лица, да се защити бюджета в неговата приходна част,
да се попречи на търговците, избягващи данъчно облагане, да се намират в
по-добри условия в сравнение с другите задължени лица, което представлява
нарушение на правилата на свободния пазар. Затова, след като предоставянето или
получаването на заем с лихвен процент, различаващ се от пазарния такъв, е
отклонение от данъчно облагане според чл.16, ал.2, т.3 ЗКПО, то в този случай
съгласно чл. 16, ал. 1 данъчната основа се определя като взема предвид именно
пазарната лихва.
Понятието за пазарна лихва е определено с § 1,
т. 32 от ДР на ЗКПО и това е лихвата, която би била платена при същите условия
за предоставен или получен кредит под каквато и да е форма по сделка между
лица, които не са свързани. Пазарната лихва се определя според условията на
пазара, като се отчитат всички количествени и качествени характеристики на
сделката-форма, размер и валута на предоставените средства, срок на
предоставянето им, вид, размер и ликвидност на обезпечението, кредитният риск и
други рискове, свързани със сделката, профил на кредитополучателя или
лизингополучателя, както и всички други условия и обстоятелства, влияещи върху
размера на лихвата. Или иначе казано, тя е пазарната цена на сделката, която
следва да се вземе предвид при определянето на данъчната основа чрез корекцията
по чл. 78 ЗКПО.
В съответствие с горепосочените разпоредби,
жалбоподателят е бил длъжен да договори и съответно да отчете приходи от лихви
по предоставените от него парични заеми, което той не е сторил.
С оглед на така очертаната правна
регламентация, органът по приходите, вместо да определи размер на пазарната
лихва, е приел, че същата е в размер на 3% годишно, определена по аналог с
други отпуснати от „АГРО СТРОЙ 77“ ЕООД заеми към управителя и към друго
физическо лице. Обосновано е, че този размер на лихва е бил посочен от самото
ревизирано лице в справки „за предоставени и получени заеми в парични
средства“/л.292-л.300, т.II/, съдържащи данни за отпуснати заеми от дружеството
към управителя и към Д. В., за които също не са налице сключени договори, но в
справките е бил определен годишен лихвен процент по заемите в размер на 3%.
Прието е, че така посочената лихва в справките, следва да бъде отнесена и към
процесните заемни средства, за които, както се посочи липсват данни за определен/договорен/
размер на лихвата. Този извод не може да бъде споделен. Съдът намира, че този
подход на органите по приходите е недопустим и не намира опора в разпоредбата
на чл.16 от ЗКПО, на която впрочем и те са се позовали. Тази норма, както бе посочено
вече императивно изисква определяне на пазарна цена/лихва. Отделно от това, използването
на лихва по аналог, от органите по приходите, не представлява и надлежен метод
за установяване пазарната лихва по разглежданите заеми.
Независимо от изложеното обаче, видно от
приетата по делото съдебно счетоводна експертиза, вещото лице е определило
по-висок размер на неотчетени приходи от пазарни лихви по така предоставените
заеми на управителя на дружеството В.З. и на П. Т., които надвишават тези по
РА. В тази връзка, следва да бъде съобразена забраната за reformatio in peius
по чл.160, ал.6 ДОПК, поради което съдът намира за правилно в случая,
определянето на допълнителни задължения за корпоративен данък да бъде в размер,
съответстващ на по-ниския размер на приходите по констатациите на органите по
приходите.
По изложените съображения, правилно органът по
приходите, на основание чл.78 от ЗКПО е извършил корекция на счетоводния
финансов резултат на дружеството за 2020г. със сумата от 99 483.86,
представляваща неотчетени приходи от лихви.
На следващо място, предмет на оспорване в
настоящото производство е извършеното от органите по приходите преобразуване на
счетоводния финансов резултат на дружеството за 2020г. в посока увеличение, на
основание чл.26, т.2, вр. чл.10, ал.1 от ЗКПО със сума в размер на
270 000.00 лв., представляваща непризнати за данъчни цели разходи,
отразени по сметка 602-Разходи за външни услуги(по договор от 30.11.2018г и
анекс №1 от 02.03.2020г.), по фактура № **********/ 31.03.2020г./л.262, т.II/,
издадена от „ВЕДЕ ГРУП“ ЕООД с предмет „плащане по договор“. От фактическа
страна, отказът да се признаят за данъчни цели процесните разходи се основава
на съображения, че не е доказано реалното извършване на доставката, както и
плащане по нея.
Съгласно чл.18 от ЗКПО, данъчен финансов
резултат е счетоводният финансов резултат, преобразуван по реда на този закон.
Положителният данъчен финансов резултат е данъчна печалба, а отрицателният
данъчен финансов резултат е данъчна загуба. Данъчната основа за определяне на
корпоративния данък е данъчната печалба. Според чл. 22 от същия закон,
данъчният финансов резултат се определя, като счетоводният финансов резултат се
преобразува по ред и начин, определени в този закон, с данъчните постоянни
разлики, данъчните временни разлики и други суми предвидени в тази част.
Приема се, че данъчните постоянни разлики,
изброени в чл. 26 от ЗКПО, са израз на фискалната политика на държавата за
предотвратяване както на избягването на данъци, така и на двойното облагане. Те
засягат данъчния финансов резултат еднократно, в годината на счетоводното
начисляване на съответния разход или приход и не участват повече при неговото
определяне. Въведени са законодателно по съображения за предотвратяване на
неправомерно намаляване на данъчната основа или за да не се насърчава
неправомерното поведение на данъчните субекти.
Принципът на документалната обоснованост е
уреден в чл. 10 от ЗКПО, като според алинея първа счетоводен разход се признава
за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен
документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската
операция. Чл.3, ал.3 от ЗСч поставя изискването „предприятията да осъществяват
текущото счетоводно отчитане на основата на документална обоснованост на
стопанските операции и факти при спазване изискванията за съставянето на
документи по този закон.“ Следователно не се признават такива счетоводни
разходи, за които задълженото лице не разполага с документи, отговарящи на
нормативните изисквания на ЗКПО и ЗСч, включително и когато тези документи не
отразяват вярно описаната в тях стопанска операция. Когато фактурите не
документират реално извършени доставки, този принцип се явява нарушен, тъй като
фактурите не отразяват вярно означената в тях стопанска операция, което е
основание за преобразуване на финансовия резултат на субекта при условията на
чл.26, т. 2 ЗКПО, според който не се признават за данъчни цели счетоводни
разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон.
От така посочената регламентация следва извода,
че наличието на действително осъществена доставка с предмет извършване на
услуга, е условие /предпоставка/ за признаването на извършения разход за
данъчни цели. Реалното извършване на доставка е положителен факт от обективната
действителност, който при осъществяването си оставя следи и за него съществуват
преки и косвени доказателства. Всяка доставка на стока или услуга представлява
стопанска операция, която има две страни: доставчик и получател. Всяка от
страните трябва да притежава счетоводни и търговски регистри за осъществени
сделки, както и писмени доказателства за осъществяването им, съответно с вида и
естеството на доставките. Липсата на такива доказателства може да обоснове извод
за липса на реално извършени доставки, съответно липса на документална
обоснованост по смисъла на чл.10 от ЗКПО.
В ДОПК не се съдържат особени правила относно
разпределението на доказателствената тежест в производство при ревизия по общия
ред на чл.112–120 ДОПК, поради което субсидиарно приложение намират правилата
за доказване, установени в АПК и ГПК (арг. от § 2 ДР на ДОПК). „АГРО СТРОЙ 77“
ЕООД черпи права от признаването за данъчни цели на разходите по спорната
фактура, претендирайки ги по съдебен ред след отказ за признаването им с
ревизионния акт, поради което на основание чл.154, ал.1 ГПК и чл.170, ал.2 АПК
вр. § 2 от ДР на ДОПК негова е тежестта да докаже, че разходите, отчетени въз
основа на процесната фактура, са документално обосновани по смисъла на ЗКПО и
могат да бъдат признати за данъчни цели. Жалбоподателят носи тежестта да докаже
реалността на доставката по процесната фактура, тъй като той твърди
положителния факт, че такава доставка е осъществена и именно в това основно
твърдение се състои възражението му срещу незаконосъобразността на РА. Същият
следва да проведе пълно доказване на своето оспорване, като създаде сигурно
убеждение у съда в съществуването на фактите и връзките между тях. В
съответствие с разпределението на доказателствената тежест, както
административният решаващ орган, така и съдът, имат правото, но и задължението
да приемат за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически факт е
останал недоказан. Доказателствената тежест в производството е указана от съда
с разпореждане от 19.12.202аг., като на страните е предоставена възможност да
предприемат съответните процесуални действия.
В съдебното производство жалбоподателят не
доказа наличието на основание да бъдат признати за данъчни цели процесните
разходи по фактурираната доставка с предмет „плащане по договор за СМР и анекс
към него“ от посочения по-горе доставчик – не се събраха и достатъчно преки или
косвени доказателства, установяващи реалността на доставката. Не се установи и
спазването на общите и особените изисквания, които Законът за счетоводството и
Законът за корпоративното подоходно облагане въвеждат, за да бъде признат един
разход за данъчни цели.
С процесната фактура № **********/
31.03.2020г./л.262, т.II/., издадена от „ВЕДЕ ГРУП“ ЕООД е документирано „Плащане по договор за СМР от 30.11.2018г. о
Анекс 1 от 02.03.2020г.“ в общ размер на 324 000.00 лева с включен
ДДС. В случая, правилно органите по приходите са приели, че с представените
доказателства, а именно процесната фактура, с данни за осчетоводяването й/л.286
и сл., т.III/, както и цитираните в нея договор за СМР/л.264, т.II и Анекс от
02.03.2020г./л.271, т.II/, не може да се установи реалността на доставката.
Видно от приложения договор за подизпълнител за СМР от
30.11.2018г./л.264-л.270, т.II/, по който „АГРО СТРОЙ 77“ ЕООД е възложител, а
„ВЕДЕ ГРУП“ ЕООД – изпълнител, същият е с предмет доставка и монтаж на
вентилационна и охлаждаща система за хладилни камери, съгласно Приложение №1. С
Анекс №1 от 02.03.2020г./л.271-л.272, т.II/ към този договор, страните са се
споразумели, срокът за изпълнение на предмета на договора, съгласно Приложение
№1 да е 20 месеца от датата на сключване на анекса – 02.03.2020г.
От тези доказателства, както правилно е
отбелязано и в РД, не се установява описаната във фактурата и приложените
договори, доставка да се е състояла. Не са представени каквито и да било
съпътстващи изпълнението на тази доставка документи, като приемо-предавателни
протоколи, протокол образец акт 19 за извършено СМР и пр. В тази връзка,
основателно се сочи, че присъединеното към ревизионно производство кредитно
известие №**********/ 27.04.2021г./л.263, т.II/, издадено от доставчика „ВЕДЕ
ГРУП“ ЕООД към процесната фактура № **********/31.03.2020г., потвърждава
направения извод, че фактурираното не е извършено. По делото не се ангажираха,
каквито и да било доказателства в тази насока. Освен това, по никакъв начин от
доказателствата не се установява и извършено по фактурата плащане. Видно от
приложената фактура, в нея като начин на плащане е записано: „по банка“, с конкретно
посочена банкова сметка, ***и – платежни нареждания, съотв. банкови извлечения,
от които да се установи соченото обстоятелство. При извършените насрещни
проверки на доставчика – „ВЕДЕ ГРУП“ ЕООД е установено, че първоначално същият
заявява, че е налице плащане по фактурата, като представя 36 бр. разходни
касови ордери(РКО)/л.120-138, т.II/,
издадени от „АГРО СТРОЙ 77“ ЕООД, за които впоследствие обаче посочва/л.107,
т.II/, че не са били осчетоводени от него, а са върнати на издателят им за
сторниране, тъй като подобно плащане в брой, би било в нарушение на Закона за
ограничаване на плащанията в брой. Следователно, доказателствата еднозначно
сочат на извод, че процесния разход в размер на 270 000.00 лева,
представляващ данъчната основа по фактура № **********/ 31.03.2020г., не е
извършен от жалбоподателя. Още повече, че предмета, посочен във фактурата, а
именно „плащане по договор за СМР и анекс“, навежда на заключение, че се касае
за авансово плащане, за каквото няма данни да е било извършено. Аргумент в тази
насока се черпи и от съдържанието на сключения анекс, в чийто чл.7 е
договорено, че плащането ще се извърши еднократно по сметка на изпълнителя в
размер на 324 000.00 лева с вкл. ДДС, след представяне на оригинална
данъчна фактура за заявяване на основни възли и детайли. Или иначе казано,
цената по договора ще бъде платена авансово - преди да е налице изпълнение на
договорената доставка. Действително, изводът за това дали е налице авансово
плащане, не е в корелация с наличието на изрична клауза или липсата на такава в
договора за СМР, макар такава в случая да се установява. Определящо е
установяването на авансово плащане по издадената фактура и последващото
осъществяване на доставките, за които то е престирано. При
констатираната, в хода на ревизията и в настоящото съдебно производство, липса
на осъществено авансово плащане и липса на последваща доставка във връзка с
което то да е осъществено, фактурата за паричната престация се явява издадена
без основание. Следователно, в конкретния случай в издадения първичен
счетоводен документ е записана стопанска операция, за която не са налице
каквито и да било данни да е била извършена.
С оглед на изложеното, съдът счита, че декларативно
заявеното в жалбата възражение относно издаденото кредитно известие по
процесната фактура през 2021г. и невъзможността в тази връзка да се коригират
разходите на дружеството за 2020г., е неотносимо и в същината си несъстоятелно.
Това е така предвид факта, че извършеното от органите по приходите увеличение
на счетоводния финансов резултат на дружеството не се дължи на цитираното
кредитно известие, а на обстоятелството, че разходът по фактурата във връзка с
която то е издадено, е документално необоснован, поради установената нереалност
на доставката, обективиран в нея.
Внимателният преглед на представените по делото
доказателства води до извод, че тези разходи са отчетени от „АГРО СТРОЙ 77“
ЕООД в нарушение на счетоводното законодателство, тъй като не са налице
доказателства, които да установяват по безспорен начин, че същите са
действително извършени и че са свързани с реално осъществена доставка.
Доказателства за реалност на доставката не са представени от дружеството, нито
при ревизията нито в хода на съдебното производство. Констатациите на органите
по приходите не се оборват и от заключението на изпълнената по делото
съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице, съобразно поставената му задача, е
описало начина на осчетоводяване на процесната фактура при доставчика и
получателя, което обаче по никакъв начин не променя установените по делото
факти, които сочат на липса на реалност на фактурираната доставка. При наличие
на данни за съставени документи, които не отразяват реални стопански операции,
заключението на ССчЕ, изготвено на база на същите тези документи, не доказва
реалност на доставката. За коректност, следва да бъде посочено, че съдът не
възприема заключението на вещото лице досежно направената констатацията, че
протоколи от извършените проверки при доставчика и ревизираното лице не са
намерили отражение в съставения РД, тъй като същата е необоснована. Напротив,
именно въз основа на изготвените протоколи и събраните в хода на тези проверки
доказателства, присъединени към настоящата ревизия, органите по приходите са
изградили констатациите си.
В допълнение съдът намира, че въз основа на
фактическите установявания за липса на реално осъществена доставка по
фактурата, издадена от „ВЕДЕ ГРУП“ ЕООД, правилно Директорът на Дирекция ОДОП
Пловдив е приел, че е осъществена и хипотезата на отклонение от данъчно
облагане по чл.16, ал.2, т.4 от ЗКПО. Тази норма предвижда че възнаграждението,
начислено за услуги, които не са реално извършени, се счита за отклонение от
данъчно облагане. За да може този разход да бъде признат по реда на ЗКПО и
съответно да бъде намален финансовия резултат, е необходимо доставката да бъде
реално извършена, какъвто настоящият случай не е. С отчитането на разходи за
услуги, които не са осъществени, дружеството е целяло заобикаляне на данъчния
закон и избягване на данъчно облагане.
С оглед на изложеното, обосновано данъчните
органи са приели, че следва да се увеличи финансовият резултат на дружеството
за 2020г. със сумата по процесната фактура, представляваща разходи, които не са
документално доказани.
С процесния РА е извършено увеличение на
счетоводния финансов резултат на дружеството за 2020г. по реда на чл.26, т.1 и
т.2 от ЗКПО и със сума в общ размер на 6 802.66 лева, представляваща
отчетени разходи по сметка 602-Разходи за външни услуги, за доставка на храна
на персонал и за нощувки, както и със сума в общ размер на 16 560.47 лв.,
представляваща отчетени разходи, отразени по дебита на сметка 609 „Други
разходи“ за наем, за сигнално-охранителна система в полза на трето лице, за съдебни
такси, за европроект, лихви по изпълнително дело, други непризнати разходи и
неуточнено плащане. В тази връзка е нужно да бъде отбелязано, че с жалбата не
се оспорва така извършеното преобразуване на счетоводния финансов резултат,
като не са изложени и конкретни възражения в тази насока, но предвид
обстоятелството, че е заявено оспорване на пълния размер на допълнително
установения корпоративен данък за 2020г., съдът счита, че за пълнота на
изложението следва посочи, че от жалбоподателя не са представени доказателства,
опровергаващи направените от ревизиращите органи констатации, които съдът счита
за правилни. По отношение на разходите за предоставяне на храна на персонал,
правилно органите по приходите са приели, че относима в случая е разпоредбата на
чл.285 от КТ, съгласно която на работниците и служителите, които работят в
предприятия със специфичен характер и организация на труда, работодателят
осигурява безплатна храна и/или добавки към храната, както и разпоредбите на
издадената в тази връзка Наредба № 11 от 21 декември 2005 г. за определяне на
условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея. По
категоричен начин е установено, че жалбоподателят не е представил
доказателства, с които да обоснове направения разход - нито в хода на ревизията
по повод връченото му ИПДПОЗЛ № Р-1600242000235-040-004/ 14.06.2022г./л.195,
т.IV/, нито в настоящото производство бяха ангажирани доказателства относно
документалната обоснованост на посочените разходи, нито такива, че същите са
свързани с дейността на жалбоподателя, тъй като няма данни до делото „АГРО
СТРОЙ 77“ ЕООД да се явява предприятие със специфичен характер и организация на
труда. По отношение на разходите за нощувки, са представени единствено писмени
обяснения от управителят на „АГРО СТРОЙ 77“ ЕООД/л.50, т.II/, според които тези
нощувки се отнасят до работници на фирми, явяващи се подизпълнители на СМР на
негов обект, т.е. същите не са свързани с негови работници или служители, а със
заплащането на разходи за дейността на други дружества. Не се ангажираха
доказателства и от които да се установява, че разходите са във връзка с поето
задължение по сключен с тези дружества договор и съответно същите да са
префактурирани от тях към „АГРО СТРОЙ 77“ ЕООД. Относно отчетените разходи,
отразени по дебита на сметка 609 „Други разходи“ в общ размер на 16 560.47
лева, следва да бъде отбелязано, че от жалбоподателя, нито при ревизията, нито
в хода на съдебното производство са представени първични счетоводни документи и
писмени обяснения, удостоверяващи взетите счетоводни статии. С оглед на това основателно решаващият
административен орган е посочил, че признаването на разходи за данъчни цели
е в зависимост от наличието на легитимни разходооправдателни документи. Липсата
на такива не позволява да се установи, както реалното извършване на разходите,
така и обстоятелството, дали същите са свързани с дейността на данъчно
задълженото лице. Ето защо правилно и обосновано с тези суми е било извършено
преобразуване на счетоводния финансов резултат.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че
оспореният Ревизионен акт № Р-16002422000235-091-001/ 01.08.2022г., поправен с
РА № П-16002422137412-003-001/ 04.08.2022г. за поправка на РА, с който на „АГРО
СТРОЙ 77“ ЕООД са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за
2020г., е правилен и законосъобразен. Жалбата се явява неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото искането на ответника
за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.161,
ал.1 от ДОПК, „АГРО СТРОЙ 77“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП
юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 139.38 лева, определено
съгласно чл.8, ал.1, във връзка с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „АГРО СТРОЙ 77“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, р-н „Западен“, бул.
„Свобода“ № 69, секция ІІІ, офис 5, представлявано от управителя В.Г.З.,
Ревизионен акт № Р-16002422000235-091-001/ 01.08.2022г., поправен с РА №
П-16002422137412-003-001/ 04.08.2022г. за поправка на РА, издаден от Т.В. П.на
длъжност началник на сектор, възложил ревизията и М. Д. К. на длъжност главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в частта му, потвърдена с
Решение № 504/ 20.10.2022г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно допълнително
установения корпоративен данък за 2020г. в размер на 39 284.70 лв. с прилежащите
лихви в размер на 4 332.58 лв., като неоснователна.
ОСЪЖДА „АГРО СТРОЙ 77“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, р-н „Западен“, бул. „Свобода“ № 69,
секция ІІІ, офис 5, да заплати на Национална агенция за приходите – София
сумата 4 139.38 лева /четири хиляди сто тридесет и девет лева и тридесет и
осем ст./, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: