Решение по дело №2381/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Образувано е по искова молба от „Ейс софт“ ООД – гр. Варна, ЕИК ***, срещу Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – София, ЕИК ***, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с който дружеството претендира имуществени вреди в размер на 475 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от 04.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че срещу дружеството било издадено Наказателно постановление № ****/31.05.2017 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна. Дружеството обжалвало наказателното постановление по н.а.х.д. № 5609/2018 г. по описа на ВРС, и то било отменено с Решение № 1213/18.06.2019 г. Последното било оставено в сила с Решение № 1901/16.10.2019 г. по к.н.а.х.д. № 2073/2019 г. по описа на Административен съд – Варна. Дружеството претърпяло имуществените вреди в посочения размер, тъй като платило сумата за адвокатска защита по к.н.а.х.д. № 2073/2019 г. на Административен съд – Варна. Съдебното производство приключило преди влизане в сила на изменението на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (ДВ бр. 94/29.11.2019 г.), поради което сумата не била присъдена като разноски в производството. Претендира обезщетяване на вредата от незаконосъобразното наказателно постановление по реда на ЗОДОВ, както и лихви върху тази сума от датата 04.10.2021 г. – начало на тригодишния период преди подаване на иска – до окончателното плащане на сумата. Моли за решение в този смисъл, както и за присъждане на направените в настоящото производство разноски за съдебна такса и адвокатски хонорар.

С Определение № 13208/06.12.2024 г. по адм.д. № 2382/2024 г. към настоящото дело е съединен искът на „Ейс софт“ ООД – гр. Варна, ЕИК ***, срещу Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – София, ЕИК *-***, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с който дружеството претендира имуществени вреди в размер на 475 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от 04.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Вредите си по този иск дружеството обосновава с аналогични доводи, във връзка с платената сума за адвокатска защита в производството по н.а.х.д. № 5609/2018 г. по описа на ВРС.

Ответникът в производството, Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ оспорва предявените искове. Счита, че не е изпълнен фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а в евентуалност, че платеното адвокатско възнаграждение е било прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото и за размера над ½ от минималния размер на адвокатското възнаграждение по Наредба № 1/09.07.2004 г. исковите претенции са неоснователни. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на исковите претенции. Счита, че са налице предпоставките по чл. 1 от ЗОДОВ, доколкото безспорно е установена незаконосъобразността на наказателното постановление, а имуществените вреди са непосредствена последица от издаването му. Пледира исковете да бъдат уважени.

 

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Исковите молби са допустими, като подадени от лице, което е било адресат на отмененото наказателно постановление и твърди, че е увредено от този незаконосъобразен акт. Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, в качеството си на юридическо лице по смисъла на чл. 2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ е надлежен ответник по предявения иск в съответствие с изискването по чл. 205 от АПК.

Разгледани по същество, исковете са основателни.

Съгласно чл. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да бъде приет искът за основателен се изисква кумулативното наличие на три предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда (претърпяна загуба или пропусната полза) от такъв административен акт или от незаконно действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.

От представените в хода на настоящото производство и наличните в н.а.х.д. № 5609/2018 г. по описа на ВРС документи се установява, че това дело е било образувано по жалба от „Ейс софт“ ООД – гр. Варна срещу Наказателно постановление № ***31.05.2017 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на дружеството на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.

С Решение № 1213/18.06.2019 г. по н.а.х.д. № 5609/2018 г. по описа на ВРС наказателното постановление е отменено, а това решение е оставено в сила с Решение № 1901/16.10.2019 г. по к.н.а.х.д. № 2073/2019 г. по описа на Административен съд – Варна.

Съгласно мотивите на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на Общото събрание на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по тълкувателно дело № 2/2014 г. издаването на наказателни постановления е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност, поради което приложното поле на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не може да се ограничи само до административните актове, издавани по реда на АПК. Следователно е налице отменен акт на административен орган като материална предпоставка за правото на обезщетение.

Въззивната жалба е подадена от дружеството чрез процесуален представител, който заедно с жалбата е представил договор за правна защита и съдействие, по който е договорено и платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 475 лева. По делото са проведени три съдебни заседания, в които е участвал процесуалният представител. Въззивното решение е обжалвано от Дирекция „Инспекция по труда“ пред Административен съд – Варна. От страна на дружеството е подадено възражение срещу касационната жалба с приложен договор за правна защита и съдействие по конкретното дело, с договорено и платено в брой възнаграждение 475 лева. В проведеното по делото съдебно заседание дружеството е било представлявано от процесуалния представител.

Във връзка с имуществените вреди, съдът посочва, че съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на Върховния касационен съд, когато адвокатското възнаграждение е изплатено в брой, вписването за направеното плащане в договора за правна помощ има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но е и заплатила адвокатското възнаграждение. Така заплатеното адвокатско възнаграждение за всяка от двете инстанции представлява намаление на имуществото на дружеството, което е в пряка и непосредствена връзка между наказателното постановление и направените разходи за адвокатска защита.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ОСС на ВАС по тълкувателно дело № 2/2016 г. при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.

Доколкото производството пред двете инстанции е приключило преди влизане в сила на материалната норма на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, присъждането на разноските във въззивната или касационната фаза не е било възможно и на разположение на страната е единствено субсидиарният ред по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

По тези съображения съдът приема, че е доказано наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от „Ейс софт“ ООД имуществени вреди в размер на 950 лева в резултат от платените адвокатски възнаграждения за защита пред двете инстанции.

По възражението за прекомерност на сумите съдът посочва, че размерът на наложената с отмененото наказателно постановление имуществена санкция е 2500 лева. Съобразно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждението следва да се определи по правилата на чл. 7, ал. 2 от същата наредба. Към датите на сключване на двата договора за правна защита и съдействие, съответно 30.04.2018 г. и 18.07.2019 г. предвиденото възнаграждение за материален интерес от 2500 лева в чл. 7, ал. 2, т. 2 от наредбата е 405 лева. Разликата между минималното и платеното възнаграждение е в размер на 70 лева за всяка от инстанциите, като съдът намира, че същата не може да бъде преценена като облагодетелстваща или неоснователно обогатяваща дружеството. Предвид обема на получената правна услуга, изразяващ се в съставяне на жалба, писмени становища, явяване в съдебни заседания, сумата е обоснована и справедлива. Наличието на множество идентични дела не е причина да се счита, че възнаграждението е прекомерно, доколкото независимо от сходството, по всяко от делата е извършвана самостоятелно правна услуга, свързана с разход на време, средства и усилия от страна на процесуалния представител.

Във връзка с претендираната законна лихва върху посочената сума от 04.10.2021 г., същата има акцесорен характер и следва главното вземане, претенцията за което по-горе се уважава. Законната лихва се дължи на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД от датата на влизане в сила на решението за отмяна на наказателното постановление – 16.10.2019 г. Предвид подаването на исковете на 04.10.2024 г. лихвата е претендирана считано от 04.10.2021 г., а именно непогасената от тригодишната давност по чл. 111, буква в) от ЗЗД сума. Дължимата лихва до датата на завеждане на исковете за всяка от сумите 475 лева е в размер на 169,41 лева, изчислени с достъпния онлайн на адрес https://portal.nra.bg/embed/interest-calculator/main.html калкулатор за законна лихва на Националната агенция за приходите.

Ето защо претенцията за законната лихва също е основателна и следва да бъде уважена изцяло.

В съответствие с резултата от производството и с оглед направеното искане, в полза на ищеца се дължат съдебно-деловодни разноски. Представен е списък със сумата 850 лева, от които 50 лева държавна такса (по 25 лева д.т. за всеки от исковете) и 800 лева адвокатско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност от страна на ответника. В случая съдът намира възражението за основателно, и като взе предвид общия размер на исковите претенции, неголямата фактическа и правна сложност на делото, събраните служебно доказателства и проведеното едно съдебно заседание, намира, че обосновано и справедливо възнаграждение в случая се явява сумата 500 лева.

 

По гореизложените съображения и на основание чл. 203 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, съдът

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – София, ЕИК ***, да заплати на „Ейс софт“ ООД – гр. Варна, ЕИК ***, сумата 950 (Деветстотин и петдесет) лева, представляващи имуществени вреди, претърпени от Наказателно постановление № ***/31.05.2017 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, отменено с Решение № 1213/18.06.2019 г. по н.а.х.д. № 5609/2018 г. по описа на ВРС, оставено в сила с Решение № 1901/16.10.2019 г. по к.н.а.х.д. № 2073/2019 г. по описа на Административен съд – Варна; законната лихва върху 950 лева за периода от 04.10.2021 г. до 04.10.2024 г. в общ размер 338,82 (Триста тридесет и осем цяло и осемдесет и две ст.) лева, както и законната лихва върху 950 (Деветстотин и петдесет) лева, считано от 05.10.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – София, ЕИК ***, да заплати на „Ейс софт“ ООД – гр. Варна, ЕИК ***, сумата 550 (Петстотин и петдесет) лева съдебно-деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.