Р
Е Ш Е Н И Е
гр.Варна, …….08.2020г
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,Vс-в
в публично заседание на седми
юли 2020г,
в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕСПИНА
ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ИВАНКА ДРИНГОВА
НАСУФ ИСМАЛ мл.с.
при секретаря Д..Георгиева,
като разгледа докладваното
от съдия ГЕОРГИЕВА
в.гр.дело № 732 по описа за 2020г,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано по жалбата на А.Д.А. вх. № вх.№ 7773/ 29.01.2020г против решението на
ВРС-ХХVс-в № 6004/ 30.12.2019г по гр.д.№ 9689/2017г, с което са ОТХВЪРЛЕНИ
предявените от него срещу З.Ж.З. и С.Й.А.
искове за:
прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба
от 12.07.2012г, обективиран в НА № 185 том I рег.№ 1983 н.д.№ 149/2012г
на нотариус № 334 М.Т., вписан в СлВп под акт № 47/2012г, поради накърняване на добрите нрави, на осн.чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД;
в условията на
евентуалност
за прогласяване недействителността на същия договор, на осн.чл.135 ал.1 ЗЗД;
както и предявеният от А.Д.А. и съищец З.Ж.З. срещу
С.Й.А. иск с правно основание чл.134
ал.1 ЗЗД за разваляне на
горепосочения договор за покупко-продажба от 12.07.2012г, обективиран в НА
№ 185 том I рег.№ 1983 н.дело № 149/2012 на н-с № 334-М.Т., вписан в СлВп под
акт № 47/2012г, вх.рег.№14530/12.07.2012г;
ОСЪДЕН е А. Д..А. да заплати
на С. Й.А. сумата от 3069,67лв - направените
по делото разноски, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Счита постановеното решение, с което са отхвърлени като неоснователни трите
евентуално съединен иска за незаконосъоб разно и неправилно, като излага следните
оплаквания:
При постановяването на акта РС е изтълкувал превратно и едностранчиво някои
от доказателствата по делото, вкл. и събраните при въззивното му разглеждане, а
други е игнорирал или не е обсъдил в тяхната съвкупност.
1.По главния иск по чл.26 ал.1
предл.З ЗЗД за нищожност поради накърняване на добрите нрави - незаконосъобразно е прието от РС, макар да била налице нееквивалентност
на двете насрещни престации, че договорът не бил нищожен на посоченото
основание, тъй като по делото нямало доказателства, че страните са целели
увреждане интересите на въззивника. Освен това, според съда разликата между
действителната продажна цена към датата на сделката и договорената между
страните не била съществена, за да бъде направен обоснован извод за наличие на
визираните законови предпоставки за иска чл.26 ал.1 предл.3-то от ЗЗД.
Съгласно практиката на ВКС, приета в Решение № 153/ 24.07.2015 по гр.д.№
3014/2014г на ГК, ІІІ ГО „противоречието с добрите нрави се свързва с
нарушаване на морални, неписани норми на обществения живот от гледна точка, на
които е морално недопустимо сключеният договор да породи съответните правни
последици. Нееквивалентността на престациите, когато има като резултат
нарушаването на такива норми по посочения начин, обуславя нищожност на договора
поради противоречие с добрите нрави". Освен това, в трайната практика било
прието, че преценката за накърняване добрите нрави следва да бъде извършвана
във всеки конкретен случай, като се вземат предвид всички конкретни
обстоятелства, за да се направи извод дали е нарушен принципът на
справедливостта.
В случая противоречието на сделката с добрите нрави било основано на
твърдение за нееквивалентност на разменените престации и затова е следвало
съдът да прецени налице ли е твърдяната нееквивалентност, при какви критерии се
установява тя и дали има други условия по сделката, които да накърняват
принципа на справедливостта. В този смисъл - Определение № 877/26.11.2012г по търг.д.№
662/2012 на ВКС, ТК, ІI ТО; Определение № 157/14.03.2013г по т.д.№ 926/2012 на ВКС,
ТК, ІІ ТО.
Излага още, че в съдебната практика на ВКС по чл.290 ГПК /напр. Решение №
119/22.03.2011г по гр.д.№ 485/2011г на ВКС, ГК, І ГО/ било възприето
становището, че ако се установяла значителна нееквивалентност на насрещните
престации /каквато се констатира въз основа на заключението на СОЕ, прието при
първоначалното разглеждане на делото, съгласно което разликата в цената е 3-4
пъти под реалната такава/, то може да се приеме за противоречие с добрите
нрави, определени като граница на свободата на договаряне, визирана в чл.9 ЗЗД,
която от своя страна е ограничена от императивни разпоредби на закона.
За да се достигне до извода дали са накърнени добрите нрави, следва да
прецени действителната воля на страните, съобразно нормата на чл.20 ЗЗД, като
се отчетат всички уговорки, взаимната им връзка и целта на договора. По
отношение на договора за продажба, който е каузална сделка, следва да съобрази
и целта, която е свързана с удовлетворяване на допустим от закона интерес за
страните от конкретната сделка.
Отговор на въпроса дали нееквивалентността е значителна следва да се даде и
след като се съобрази преследваната от страните цел, т. е. удовлетворяване на
значим допустим от закона интерес.
По делото било установено безспорно, че договорената продажна цена с
договора за покупко-продажба в размер на 13 764,60лв /колкото била и данъчната
оценка на имота към момента на сделката/, се различавала 3-4 пъти от средната
пазарна цена на имотите към момента на сключването на сделката.
Според заключението на вещото лице по СОЕ, неоспорено от страните, пазарна
стойност на имота към датата на изповядване на сделката била между 35 000лв до
52 600лв.
При това положение тълкуването на договора, съобразно чл.20 ЗЗД, налага
извод, че действителната воля на страните е за сключване на договор за продажба
като всяка от страните е преследвала целта да удовлетвори свой допустим от
закона интерес. Тъй като се касае за сделка покупко-продажба, то законният
интерес, който продавачът принципно и преимуществено преследвал и
удовлетворявал при една сделка е да реализира печалба от продажбата. От друга
страна, законният интерес, който купувачът по сделка покупко-продажба преследва,
е да закупи вещта, предмет на сделката при възможно най-изгодна за него цена и
условия.
Балансът между противоположните интереси на двете страни по сделката следва
да бъде търсен в рамките, очертани от чл.9 ЗЗД - свободата на договаряне е
ограничена от повелителните норми на закона и добрите нрави.
От доказателствата по делото се установява, че е налице съществена разлика
между средната пазарна цена и продажната цена на имота-договорената продажна
цена е от 3 до 4 пъти по-ниска от средната пазарна цена за имоти със сходни
характеристики. Липсват твърдения и доказателства продавачът З.Ж.З. да е имала
законен интерес да договори продажна цена в пъти по-ниска от действителната,
обусловен от финансови затруднения, реални очаквания за сериозен спад в цените
на пазара на тези имоти, недостатъци на имотите. Напротив, събраните по делото
доказателства не съдържат дори индиции за подобни факти и обстоятелства.
Наред с това бил налице друг важен факт, игнориран от ВРС, че с процесната
сделка отв.З.Ж.З. е целяла да лиши ищеца от възможността да се възползва от
наследствените си права по отношение на процесния имот. Този извод може да бъде
направен с оглед дадените гласни показания на свид.К.М.К., която е в роднински
отношения, както с отв. З. Ж.З., така и с ищеца А. Д.А., чиито свидетелски показания
са събрани по гр.д.№ 193/2019г на ВОС.
Друг съществен факт, също игнориран от ВРС, било обстоятелството, че
продажната цена по сделката въобще не била плащана, което се установявало от
представения от ответниците по делото антидатиран частен писмен документ "Споразумение
за взаимно прихващане на вземания" от 14.07.2012г, надлежно оспорен от
ищцовата страна. Същият е бил сключен два дни след изповядване на процесната
сделка, от което индиректно може да се направи извод, че целеният от страните
по сделката резултат е да накърнят интересите на ищеца като наследник по
завещание предвид проведената процедура по гр.д.№ 193/2019г на ВОС по неговото
оспорване.
2 По отношение предявения в
евентуалност иск по чл.135 от ЗЗД.
Съгласно чл.133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение
на кредиторите. Следователно, при извършването на действие, водещо до
намаляване на притежавано от длъжника имущество или цялостно освобождаване от
такова, следва да е налице и знание, че същото ще увреди интересите на
кредиторите. В този смисъл, не е необхоД.о доказването на някакви конкретни
факти, които да водят до извод, че у длъжника е било налице знание, че със
сключването на процесната сделка уврежда своя кредитор. Така в Решение №
18/4.02.2015г на ВКС по гр.д.№ 339б/2014г на ГК-IV ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК, се приема, че длъжникът винаги знае за увреждането, когато
разпоредителната сделка е извършена след възникне на вземането на кредитора.
Тук следва да се отбележи, че за уважаване на предявения иск не било потребно
доказване, че длъжникът е целял увреждане на кредитора. Целта да се увреди
кредиторът е въздигната като условие за недействителност само в хипотезата, при
която разпореждането предхожда възникване на вземането /чл.135 ал.3 ЗЗД/.
Въпросът, на който било необхоД.о да бъде даден отговор по настоящото дело
е дали първият отв.С. Й..А., с който длъжникът З. Ж.З. е договаряла, е знаел за
увреждането. Въпросът касае основателността на предявения иск, тъй като
увреждащото действие е възмездно. За да е налице знание за увреждане не е
необхоД.о третото лице да познава кредитора и длъжника, да са представени
доказателства кога и при какви обстоятелства му е съобщено съдържанието на
техните насрещни права и задължения, за да може то да е наясно как те се
накърняват от сключения договор. Достатъчно е на третото лице да са известни
обстоятелствата, от които произтича вземането на кредитора /в този см. Реш. на
ВКС № 13/19.02.2015г по гр.д.№ 460б/2014г- ГК, IV ГО/.
Доказателствата по делото сочат на недвусмислен извод, че приобретателят по
сделката и ответник по делото С. Й.А. е знаел за увреждането, тъй като към
датата на увреждащата сделка е живял на съпружески начала с продавачката по
сделката-З. Ж. З., от която има и дете. През годините той е бил запознат и с
делото, което майката на А.А. и баба на З. Ж. З., е водила срещу нея за
развалянето на договора за гледане и иЗ.ъжка, с който й е бил прехвърлен
процесният имот. Знаел е и че въззивникът А. е наследник на починалата си
майка. Така, че целта на процесната сделка е била да се накърнят правата му
като наследник.
При постановяване на решението си в тази част РС е игнорирал изцяло
обективните показания на свид.К.М.К.,
която е в роднински и близки отношения, както с ответницата З. Ж.З., така и с
ищеца, и чиито свидетелски показания са
били събрани по гр.д.№ 193/2019г на ВОС във връзка със намерението на З. Ж.З.
да увреди интересите на ищеца чрез процесната сделка. От нейните показания, а
също и от тези на свидетелите, посочени от ответниците, се установява, че към
датата на увреждащата сделка ответниците не са били във фактическа раздяла. Към
2012г са имали тесни взаимоотношения, най-малкото по повод общото им дете, като
контактите им през това време са били чести. Некореспондиращо със житейската и
правна логика е ответниците по делото да сключат сделка помежду си, въпреки, че
били в антагонистични отношения по техните заявления, както се сочи в отговора
на ИМ, и показанията, дадени от техните свидетели.
Нелогично е и обстоятелството, че майката на ответницата З..Ж.З. е станала
гарант по договора за кредит, които двамата ответници са представили, при
условие че към този момент същите били вече във фактическа раздяла, както
твърдят.
Презумпцията по чл.135 ал.2 ЗЗД може да се прилага при наличието на
съответна фактическа степен на близост в отношенията, като напр. съвместно
живеене на съпружески начала или в общо домакинство, отношения между заварени и
доведени деца, отношения между свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ,
имат значение и могат да залегнат в основата на фактически извод за наличието
на знание като естеството на съществуващата фактическа близост определя
естеството на узнатите обстоятелства. Установените по делото факти обуславят
формирането на категоричен извод за знание и у приобретателя, че процесната
сделка е сключена с цел увреждане интересите на ищеца. Към този извод води и
обстоятелството, че по договора от 2.03.2010г не се доказа категорично
купувачът да е извършил договорената насрещна престация, представляваща
заплащане на продажната цена, нито във връзка с неплащането продавачът да е
предприел някакви действия за реализиране на своите права.
3. По третия обективно съединен иск
по чл.134 ЗЗД във връзка с чл.87 ал.З ЗЗД за разваляне на договора за покупко
продажба покупко-продажба, обективира-на в акт № 185 т.I
рег.№ 1983 дело № 149/2012г от 12.07.2012г на нотариус М.Т., поради
неизпълнение на задължението от страна ответника С.Й.А. да заплати договорената
между страните продажна цена в размер на 13764,60лв в уговорения между страните
срок.
По делото не са били представени платежни нараждания за плащане на
договорената между страните по сделката цена. Приет е бил като доказателство
антидатиран частен писмен договор за прихващане между ответниците по делото без
достоверна дата (документът е бил оспорен от ищеца своевременно), с който
договор по твърдения на ответниците се погасявало плащането на продажната цена
от страна на купувача по сделката, въпреки че ответниците и по повод иска по
чл.135 ал.2 ЗЗД твърдят, че били във фактическа раздяла и били в категорично
обтегнати отношения.
Кой би сключил сделка с лице, с което твърди, че е категорично в обтегнати
отношения, а още по-малко ще се отказва от получаването на продажната цена по
сделката. Изследвайки действителната воля на страните по сключения между тях
договор става ясно от съдържанието му, че не е била предвидена възможност
задължението за заплащане на продажната цена да бъде погасено с прихващане. Още
повече, че на оспорения частен писмен документ - договор за прихващане от
14.07.2017г не била доказана неговата истинност по реда на чл.193 ал.3
предл.2-ро ГПК, за да могат ответниците да се ползват от него.
Ако волята на страните е била погасяването на плащането да може да се
извърши и по друг начин, то това изрично би било указано като клауза в
договора. Странно било как са се сетили едва на 14.07.2012г, т.е. два дни след
сключване на процесната сделка, че имали насрещни вземания за уреждане чрез
договора за прихващане, след като са твърдяли, че имали насрещни вземания по
повод строителството на къщата им в с.К. много преди това. От друга страна, за
да се извърши компенсация (прихващане) на две насрещни задължения е
задължително и необхоД.о наличието на предпоставките по чл.103-105 ЗЗД - две
насрещни и еднородни, изискуеми и ликвидни-установени по размер и основание,
каквито доказателства не били представени от страна на ответниците по делото. Следователно,
за да приемем, че има изпълнение от страна на купувача по сделката, то е
следвало плащането да бъде извършено в договорения от страните срок. Общият
облигационен принцип е, че задълженията трябва да бъде изпълнявани точно-чл.79 ЗЗД. А то е точно по време, когото се извърши в момента на падежа на вземането.
Принципът за точност и добросъвестност при изпълнение на задълженията (чл.63 от ЗЗД) важи безусловно и за паричните задължения. Интересът на кредитора не се
свеждал само до получаване на стойността, независимо от естеството и вида на
паричните знаци, в които била изразена. Интересът на кредитора да получи
плащането в уговорената валута може да бъде обосновано най-малко с два
икономически аргумента: а/ необхоД.остта да управлява оптимално своята
ликвидност, в това число да предвижда сроковете, вида и размера на паричните си
постъпления с цел извършване на плащания към своите кредитори без излишно
съхранение на парични средства; б/ непоемане на валутен риск /т.е. риска от
промяна на валутните курсове/ по отношение на друга валута, различна от тази, в
която е уговорено изпълнението на паричните задължения към неговите кредитори.
Ето защо, начинът на погасяване на едно парично задължение се явява съществен
елемент от предмета на договора за покупко-продажба на недвижим имот, а
изпълнението на задължението по сделката, различно от уговореното между
страните, е равнозначно на пълно неизпълнение.
Всички изложени доводи са изцяло игнорирани от ВРС, с което и наред с
посочените по-горе нарушения, е постановил явно несправедливо решение, тъй като
с постановяване на съдебния акт оставил на улицата въззивника, който е
възрастен човек с ниска пенсия и сериозни З.авословни проблеми, а същият е
освободен изцяло от заплащане на държавни такси по делото.
Поради изложеното моли за отмяната на решението на ВРС изцяло, като бъде
постановено друго, с което да бъде уважен поне един от обективно съединените
искове и бъдат присъдени в полза на ищеца сторените съдебно-деловодни разноски.
Въззиваемата страна С.Й.А. и З.Ж.З. в срока по чл.263 ГПК са депозирали писмен отговор със становище за
неоснователност на жалбата и потвърждаване решението на ВРС.
Производството по делото се развива
след постановено от ВОС решение № 760/20.06.2019г по в.гр.д.№ 193/2019г, с
което е обезсилено решението на ВРС-39с-в № 3148/ 3.07.2018 по гр.д.№ 9689/2017г
и делото е върнато за ново разглеждане от ВРС с дадени указания за
конституирането на надлежните страни в производството по предявените искове с
правно основание чл.26 ал.1 предл.3-то ЗЗД, чл.135 ЗЗД и чл.134 ЗЗД.
В обстоятелствената част на исковата молба А. Д. А. излага, че е наследник
по закон и по завещание, вписано на 3.09.2012г, на починалата си майка М.К.В.,
поч.26.06.2012г, която приживе прехвърлила на внучката си З.Ж.З. с договор за иЗ.ъжка
и гледане, обективиран в НА № 191/1993г на ВнН, правото си на собственост върху
АПАРАТАМЕНТ № 111 в ***, съставляващ имот с идентиф.10135.4505.68.4.15, състоящ
се от една стая, кухня, баня-тоалет и входно антре с площ от 40,25кв.м., заедно
с принадлежащото му избено помещение № 111, както и 0,2718% ид.ч. от ОЧС и
0,2718% ид.ч. от правото на строеж върху държавна земя, при съседи на жилището:
изток-aп.110; запад-aп.112; север-стълбище; юг-зелени площи; горе-ап.115; от
долу-ап.107, и на избеното помещение: запад-избен коридор; север-изба № 12б;
юг-изба № 112 и горе-зелени площи и жилища.
По предявен от ищеца иск, с решение № 1212/18.06.2015г, постановено по в.гр.д. № 1002/2015г ВОС е развалил сключения
между майка му и З.Ж.З. договор за прехвърляне на имота поради неизпълнение на
задълженията за гледане и иЗ.ъжка.
Излага, че преди вписването на ИМ за развалянето на ДИГ по чл.87 чл.3 ЗЗД, З.Ж.З.
продала на С.Й.А. процесния апартамент с договор за продажба, обективиран в НА
№ 185/ 12.07.2012г за сумата от 13 764, 60лв, която, според договора,
купувачът трябвало да заплати в тридневен срок от сключването му.
Твърди, че продажната цена не била заплатена и понастоящем от купувача.
Независимо, че искът за разваляне на договора по НА № 191/1993г на ВнН бил
уважен, извършената разпоредителна сделка по НА № 185/2012г на ВнН била пречка
процесният апартамент да се върне в патримониума на ищеца с оглед нормата на
чл.88 ал.2 ЗЗД, респ. З..Ж.З. да изпълни задължението си към ищеца за връщане
на имота.
Ищецът твърди, че договорът за продажба по НА № 185/ 12.07.2012г, с който З..Ж.З.
е продала на С.Й.А. процесния апартамент, е нищожен поради накърняване на
добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 предл.3-то ЗЗД – налице е значителна
нееквивалентност на насрещните престации, апартаментът е продаден на цена,
много по–ниска от реалната пазарна цена на имота към момента на сключване на
договора, което е основание за прогласяване на нищожността на сделката поради
накърняване на добрите нрави.
Поддържа се и това, че купувачът по сделката не е изпълнил задължението си
да заплати договорената продажна цена, както и че договорената между страните
продажна цена била много по-ниска от пазарната.
Твърди също, че договорът за продажба по НА № 185/ 12.07.2012 бил сключен
единствено с цел да бъдат увредени интересите му, тъй като към момента на
сключването му и понастоящем страните по договора живеят на съпружески начала.
Ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на сурогационен иск в
качеството си на кредитор на З.З. поради бездействието на последната да защити
интересите си, накърнени с процесния договор за покупко-продажба и
невъзможността да удовлетвори вземането си от имуществото на длъжника си.
Моли за прогласяване нищожността на договора поради накърняване на добрите
нрави, изразяващо се в нееквивалентност на престациите по договора, а в
условията на евентуалност - за развалянето на договора за покупко-продажба на
имота поради неизпълнение от страна на купувача на задължението му за заплащане
на продажната цена.
Отделно от горното ищецът счита, че ответниците - договарящи страни по
сделката, обективирана в НА № 185/2012г, със сключването на същата са имали
намерение да накърнят неговите интереси, в качеството му на действителен
собственик на апартамента по завещание и кредитор на ответницата З., което обуславяло
правния му интерес от предявените в условията на евентуално съединяване искове,
както следва :
1/ иск за прогласяване нищожността
на Договор за покупко-продажба от 12.07.2012г, обективиран в
НА № 185 том I рег.№ 1983 дело № 149/2012г на н-с № 334 М.Т., вписан в СлВп под
акт № 47 том XXXVII дело № 7719/2012г, вх.рег.№ 14530/12.07.2012г, поради накърняване на добрите нрави, на осн.чл.26
ал.1 предл.3 ЗЗД
от А.Д.А.
срещу З.Ж.З. и С.Й.А.
2/ в евентуалност иск за
прогласяване за недействителен по отношение на ищеца на същия договор, обективиран
в НА № 185/12.07.2012, на осн.чл.135 ЗЗД
от А.Д.А.
срещу З.Ж.З. и С.Й.А.
3/ в евентуалност иск за развалянето
на горепосочения договор за продажба, обективиран в НА № 185/12.07.2012ч, на
осн. чл.134 ал.1 ЗЗД вр.чл.87 ал.3 ЗЗД, по който като страни са конституирани
ищец А. Д.А.,
съищец З.Ж.З.
ответник С.Й.А..
Претендират присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран
писмен отговор от ответниците С.Й.А. и З.Ж.З. оспорват предявените искове.
Считат иска за прогласяване нищожността на договора поради противоречие с
добрите нрави за допустим, но неоснователен.
Навеждат доводи за недопустимост на останалите искове, а в условията на
евентуалност - за тяхната неоснователност.
Оспорват, че ищецът има качеството на кредитор на З.З..
Твърдят, че купувачът по сделката е погасил задължението си за плащане на
цената чрез прихващане.
Сочат, че са живели на съпружески начала от 2000г. до средата на 2011г. От
2011г били във фактическа раздяла, като З.З., заедно с общото им дете Й.ан Сл.Й.,
род.2001г, останали да живеят в с.К., а С.А. ***. Постигнали съгласие да
прихванат насрещните си взаимни задължения - задължението на З. за връщане на
парите, изтеглени от А. и послужили за изграждане на собствената й къща, срещу
задължението на А. да заплати цената на закупения апартамент.
Считат, че не е налице твърдяната нищожност, доколкото пазарната оценка не
надвишавала двойния размер на данъчната оценка. Твърди се, че С.А. изтеглил
кредити на обща стойност 32 912,35лв, които вложил в довършването на
новата къща на З.. В същото време З. му продала свое имущество на стойност 13 764,60лв,
като съотношението между дадено и получено било в полза З.. В този смисъл
липсвало увреждане на кредитора.
Поради изложеното молят за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените
разноски.
СЪДЪТ, съобразно предметните предели на въззивното производство, очертани с
жалбата, и въз основа на събраните доказателства, и по вътрешно убеждение, на
осн.чл.235 ГПК, съдът прие за установено от фактическа страна:
С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и иЗ.ъжка от 7.09.1993г, обективиран в НА № 191 т.XXXIX
н.д.№ 96471/1993г М.К.В. е прехвърлила на З.Ж.З. процесния апартамент № 111 в ***,
ведно с изба № 111 и 0,2718%ид.ч. от правото на строеж върху държавна земя.
Със саморъчно завещание от
3.04.2012г, обявено с протокол
от 29.08.2012г на нотариус О.С.,
вписан на 3.09.2012г под том.Ill peг.№ 195 вх.рег.2883 н.д.№ 1750 в АВп-гр.Варна,
М.К.В.е завещала на сина си А. Д.А. АПАРТАМЕНТ № 111, находящ се в ***.
С Решение от 11.05.2012г, постановено по в.гр.д. № 560/2012г по описа на
ВОС е отменено Решение № 5074/12.12.2011г, постановено по гр.д.№ 2908/2011г на
ВРС и е отхвърлен предявеният от М.К.В.срещу З. Ж.З. иск за разваляне на
договор за гледане и иЗ.ъжка от 07.09.1993г, обективиран в НА № 191 т.XXXIX н.д.№
96471/1993г, на осн.чл.87 ал.3 ЗЗД.
Съгласно удостоверение за наследници, издадено от Община Варна М.К.В. е починала на 26.06.2016г и е
оставила за свои законни наследници децата си А. Д. А. и К.Д. К..
С Договор за покупко-продажба от 12.07.2012г,
обективиран в НА № 185 том I рег. № 1983 н.д.№ 149/2012г на н-с № 334 М.Т.,
вписан в СлВп под № 47 т.XXXVII н.д.№ 7819/2012г З. Ж.З. продава на С. Й.А. придобитият с договора за прехвърляне на
недвижим имот срещу гледане и иЗ.ъжка от 7.09.1993г, обективиран в НА № 191 т.XXXIX
н.д.№ 96471/1993г апартамент срещу сумата от 13 764,60 лв, която е посочено,
че ще бъде изплатена от купувача по банковата сметка на продавача в срок от три
дни от подписване на НА.
С Решение от 18.05.2015г, постановено по в.гр.д. № 1002/2015г по описа на
ВОС е отменено решението на ВРС от 27.01.2015г по гр.д.№ 2257/2013г и е
развален сключеният между М.К.В.и З. Ж.З. договор за гледане и иЗ.ъжка от
7.09.1993г, обективиран в НА № 191/1993г, на осн.чл.87 ал.3 ЗЗД. Решението на
ВОС не е било допуснато до касационно обжалване и е влязло в законна сила от
постановеното от ВКС определение № 11/6.01.2016.
С договор за продажба от 7.05.2001г, обективиран в НА № 27 т.II рег.№ 4437
н.д.№ 263/2001г З.Ж.З. е придобила дворно място, находящо се в с.К.,
общ.Аксаково с площ от 730кв.м., представляващо парцел XXI-249 в кв.31 по плана
на селото, заедно с построената в него жилищна сграда. На 22.05.2003г на З. Ж.З.
било издадено Разрешение за строеж № 30 от Община Аксаково за изграждане на
гараж и магазин в УПИ XXI- 249 в кв.31 в с.К.. На 12.01.2009г на З. Ж.З. било
издадено Разрешение за строеж № 19 от Община Аксаково за изграждане на жилищна
сграда с РЗП 280,30 кв.м. в УПИ XXI-249 в кв.31 в с.К..
Съгласно договор за кредит за текущо потребление от 19.07.2010г Банка“ДСК“ЕАД
е отпуснала на С.Й.А. кредит в размер на 10 000лв, а впоследствие с нов договор
а кредит от 16.09.2010г му е предоставила още един в размер на 20 000лв. На 28.10.2010г
същият ответник Сл.А. е сключил договор за текущо потребление и с „Ти Би Ай
Банк“ АД за сумата от 2120лв.
На 14.07.2012г С. Й.А. и З. Ж.З.
подписали споразумение, съгласно което са приели, че между тях съществуват
взаимни насрещни ликвидни и изискуеми парични задължения, като са изложили, че
общата сума на получените кредити от С. Й.А. от Банка ДСК ЕАД в размер на 30
000лв е предоставена на З. Ж.З. на различни вноски и тази сума е послужила за
закупуване на материали, заплащане на труд и за строителство на жилищна сграда
с РЗП 280,30кв.м. в с.К. - собственост на З. Ж.З., а сумата от 2 912,35лв,
получена от С. Й.А. от „Ти Би Ай Банк“АД е послужила за закупване на кухненско
оборудване и диван на тази жилищна сграда. Страните са постигнали съгласие, че З.
Ж.З. дължи на С. Й.А. общо сумата от 32 912,35лв, получени за строителство на
жилищната сграда в с.К., както и че С.Й.А. дължи на З. Ж.З. сумата от 13764,60лв
по договора за продажба, посочена в НА № 185/2012г, като са направили изявления
за прихващане на описаните насрещни вземания до размера на по-малкото от тях.
На 6.08.2015г е било издадено у-е за въвеждане в експлоатация на жилищна
сграда с РЗП 280,30кв.м. в УПИ XXI-249 в кв.31 в с.К..
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С.К.Ц.,
сочен от ищеца, и Н.Г.Д. и Г.Т.В., сочени от ответната страна.
Свид.С.К.Ц. излага, че живее в ***, който бил на 50-60 метра от бл.216 и познавал С. и
З., които били известна двойка в квартала. Виждал ги още преди 2010г и 2011г.
През м.окт. 2012г А.А. му казал, че има да връща някакъв ключ за жилището за ***и
двамата заедно с него отишли до РУ да го предаде. Ключовете за апартамента се
предавали, защото водили някакво дело за жилището.
Свид.Н.Г.Д. излага, че познава С. и З. от 2001г, когато му станали съседи през една
къща в с.К.. Те имали стара къща и преди 10-15 години построили магазин и
гараж. Преди десетина години съборили къщата и започнали да строят нова. Строителството
продължило няколко години като първоначално я строили двамата докато не се
разделили през 2011г и оттогава не живеели заедно. З. ***, а С. ***11г виждал С.
да идва в с.К. събота и неделя, за да вижда сина си. Парите за строителството
стигнали донякъде и С.теглил кредит. Имало и други заеми и с тях била завършена
къщата. Знае за кредитите от разговорите си със С. и З.. Знае, че З. му дала
апартамента, а къщата останала за З.. Прехвърлила му апартамента, защото не
можела да му върне парите, които изтеглил и вложил в къщата. Кредитите били
изплащани от С.. Двамата ходили да правят някакво споразумение.
Свид.Г.Т.В. познавал З. и С.. Купил си имот през 2006г в с.О., а те през 2007-2008г
отворили магазин за строителни материали в с.К., който бил на главния път и от там
свидетелят пазарувал. През 2010г свидетелят започнал да им строи новата къща.
Имало стара къща, която съборили. Строителството започнало през лятото на
2010г. Имали ограничен лимит за строителството. След събарянето на старата къща
били излята основата на новата къща. Направили първия етаж и спрели, за да
могат да влязат да живеят вътре. През 2011г строежът пак започнал. До 2011г С.бил
в с.К. и стрили заедно с него. След това започнал да работи с жена му. На
следващата и по-следващата години ходил поетапно, когато имало нужда от някакъв
ремонт. Знае, че С. теглил кредити. След единия етап първата година двамата
нямали пари и затова спрели. Мисли, че той е теглил кредит, защото в началото
работел единствено и само с него. През лятото и есента на 2011г двамата
започнали да се карат и имали някакви проблеми. Стигнали до раздяла и били
разделени оттогава. След това строителството продължило като свидетелят работел
със З.. През 2012г за 20-30 дена продължили да правят втория етаж. Строежът бил
завършен със З., която му плащала. Кредитите, които били теглени от С. били
вложени в строежа. Свидетелят чакал С., за да може да му запиши материали, да
плаща на работници и всичко останало. През 2012-2013г двамата имали някакви
финансови препирни. Чул, че обезпечили по някакъв начин парите, които С. бил
вложил. З. му дала някакъв апартамент, а за нея била къщата. В момента двамата
не живеели заедно. През 2012г много често били заедно, но основно се карали. И
тогава и сега се виждали заради детето.
Според заключението на вещото лице
по съдебно-оценителна експертиза пазарната стойност на ап.111 към
12.07.2012г била в размер на 36 770лв, а към датата на изготвяне на оценката - 50
620лв. Пазарната стойност на жилищната сграда в с.К. към момента на изграждането
– 166 400лв, а вещната стойност – 194 950лв.
С протоколно определение от 23.02.2018г е открито производство по чл.193 ГПК за оспорване автентичността на текста и подписа на М.К.В. в представеното
саморъчно завещание.
При разглеждане на делото от ВОС /в.гр.д.№ 193/2019/ е прието заключението
на вещото лице-графолог, от което се
установява, че ръкописният текст и подписът за „завещател“ в саморъчното
завещание от 2.04.2012г били изпълнени от М.К.В.. Поради това съдът приема
оспорване авторството на завещанието за неуспешно проведено и затова соченият
документ не следва да бъде изключван от доказателствения материал.
В същото производство са събрани и гласни доказателства – показанията на свид.К.М.К. излага, че е братовчедка на
А. и З., като се виждала два-три пъти в годината с всеки един от тях. Знае, че
между тях се водели дела за апартамента в ***. През 2012г, след Нова година,
след празниците, срещнала З. и мъжа й С.на пазара. Двамата били много
арогантни, говорили лоши неща за леля й. Станало въпрос за жилището и З.
казала, че трябва да направят нещо за прехвърлянето му, за да нямал права А..
Свид.М.М.С.излага, че е бивша съпруга на брата на С., за който била женена до 1999г. С
втория си мъж закупили къща в с.К. през 2002г и тогава се видели в селото със С.,
който също бил купил къща там през 2001г заедно със З.. Къщите били наблизо - на
около 150м една от друга. Контактувала със З., защото децата им играели заедно.
З. и С. живели в една стара къща и през 2010г започнали да строят нова, но
парите свършили. През 2011г С. си имал някаква любовница и З. го изгонила. С.
живеел в апартамента на родителите си в ***. Идвал в с.К. да вижда детето си.
Знае, че С. теглил три кредита и след като се разделили със З. си искал парите,
които вложил в къщата. З. останала сама с детето и не можела да тегли кредит.После
казала, че е получила наследство от баба си.
Горната фактическа установеност налага следните правни изводи:
От у-е за наследници е видно, че наследници на починалата М.К.В., поч.26.06.2012, се явяват нейните
низходящи А.Д.А. /син/ и К.Д. К. /дъщеря/.
На 12.07.2012 е била извършена
сделката покупко – продажба между ответниците З. Ж.З. като продавач и С.А. като
купувач.
По силата на вписаното саморъчно универсално завещание, вписано в СлВп на 3.09.2012 А.А. се явява единствен
универсален правоприемник на починалата М.К.. Оспорването на авторството на
завещанието, както се посочи по-горе, не е проведено успешно и затова същото е
произвело действие. Ето защо А. Д.А. се явява универсален правоприемник на
починалата М.К.В.по силата на завещателно разпореждане.
Въз основа на влязлото в сила от 6.01.2016г
решение на ВОС, постановено по гр.д.№ 1002/2015, договорът за иЗ.ъжка и
гледане, сключен през 1993г между М.К.В.и нейната внучка З. Ж.З., е бил
развален.
По иска по чл.26 ал.1 предл.3-то ЗЗД
за нищожност на атакуваната сделка поради
противоречие с добрите нрави, тъй като била
сключена при липса на еквивалентност на престациите - уговорената цена на имота
била твърде ниска.
Действително на нищожност на сделката може да се позове
всеки и това не е ограничено с определен срок. Тъй като ищецът се явява трето
за атакуваната сделка лице, то същият следва да обуслови правния си интерес от
търсената форма на защита, като посочи кое е защитимото му право, чието
удовлетворяване цели чрез предявяването на този иск.
От изложеното по–горе може да се направи извода за
наличието на правен интерес от търсената защита и затова искът се явява
допустим. Същият, облаче, е недоказан по основание поради следното:
В съдебната практика е прието, че по смисъла на чл.26
ал.1 предл.3-то ЗЗД противоречие с добрите нрави поради съществена
неравностойност на престациите при двустранните договори е налице, въпреки
установената с чл.9 ЗЗД свобода на договаряне, може да се говори доколкото
представлява нарушение, водещо до нищожност, когато изключително голямата
разлика между на практика прави едната престация равна на нула. Тогава, ако сделката не е симулативна като прикриваща дарение, то тя би
била нищожна поради противоречие с добрите нрави
/така с решение № 24/9.02.2016г по гр.д.№ 2419/2015г ГК, ІІІ ГО
на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/. Казано с други думи, за да е налице нищожност на поддържаното
основание-значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации, водеща до
нищожност поради противоречие с добрите нрави, неравностойността би следвало да
е такава, че практически да е сведена до липса на престация.
В конкретния случай според заключението на СОЕ пазарната
стойност на имота към датата на извършената продажба е била 36 770лв, а
уговорената в договора продажна цена е била 13764,60лв, каквато е била данъчната
оценка на имота. Съдът съобразява и факта, че към момента
на сключването й договарящите страни са живели във фактическо съжителство и
имат общо дете, т.е. били са в близки отношения, от което може да се мисли, че договорената
цена би могла да бъде във интерес и на двете страни. В допълнение към тези
разсъждения данните по делото сочат, че отв.С.А. е вложил средства и труд за
строежа на къщата в с.К. след нейното закупуване. При това положение продажбата
на апартамента на цена по данъчна оценка попада не води до нищожността й поради
накърняване на добрите нрави.
Ето защо искът против двамата ответници, предявен на осн.чл.26 ал.1
предл.3-то ЗЗД, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този
изход и поради сбъдване на вътрешно процесуалното условие подлежи на
разглеждане предявения в евентуалност иск с правно основание чл.135 ЗЗД.
Нормата на чл.135 ал.1 и
чл.2 ЗЗД визират, че кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни
спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при
извършването им е знаел за увреждането.
Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял,
трябва също да е знаело за увреждането, като знанието се предполага до
доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат
или сестра на длъжника.
Съобразявайки практиката на ВКС, установена с ТР № 2/9.07.2017, постановено
по тълк.д.№ 2/2017, в т.2 на която е прието, че е налице връзка на преюдициалност по смисъла на чл.229 ал.1 т.4 ГПК между
производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявен иск по
чл.135 ЗЗД, в мотивите към същата е посочено, че „по принцип правото на кредитора да иска обявяване за
недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по реда на
чл.135 ЗЗД е предпоставено от наличие на действително вземане. Това вземане
може да не е изискуемо или ликвидно; не е необхоД.о и предварително да бъде
установено с влязло в сила решение. Съдът по Павловия иск изхожда от
положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти, т.е. предмет на делото по чл.135 ЗЗД не е самото вземане
на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по отношение
на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда
(правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет на делото
единствено когато Павловият иск е обективно съединен с иск за вземането)/….
Посоченото по-горе /за преюдициалността на
спора за установяване на вземането/ е неотносимо
към хипотеза, в която се касае за кредитор на непарично вземане…...Връзката на обусловеност е обратна - в този случай
производството по чл.135 ЗЗД се явява преюдициално спрямо другото производството, установяващо материално
правното вземане на кредитора. Така успешното
провеждане на отменителния иск се явява условие, обуславящо за изхода
на другия спор“.
Развалянето на договора за иЗ.ъжка и гледане, съгласно чл.88 ал.1 ЗЗД, има
обратно действие. С развалянето за ищеца възниква правото да иска връщане на
даденото на отпаднало основание, съгласно чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД, което право ищецът Ат.А. към настоящия
момент не би могло да бъде удовлетворено поради реализираната от настоящите
ответници сделка на 12.07.2012г, т.е. увреждащото действие е било извършено преди
вписването на исковата молба за развалянето на ДИГ.
Предявеният отменителен /Павлов/ иск се явява допустим – ищецът е кредитор
с непарично вземане спрямо ответниците по делото З.З. и С.А., които като страни
по сделката от 12.07.2012 са конституирани като ответници по иска и се явяват
необхоД.и другари. Поради наличието на едно и
също правоотношение, решението задължително трябва да бъде еднакво спрямо
двамата другари–ответници–страни по сделката.
Що се касае до основателност в тежест на ищеца е да установи наличието на следните
предпоставки:
- ищецът да има качеството кредитор спрямо прехвърлителя З.З. по
атакуваната от него сделка,
- това правно действие да го уврежда
- поради възмездния характер на сделката, дали и двете страни по нея знаят,
че го увреждат.
По първата предпоставка следва да се определи дали вземането на кредитора е възникнало преди и след увреждащата
сделка.
Сделката е осъществена на 12.07.2016, т..е след смъртта на праводателката
на отв.З..З. - М.В., починала на 26.06.2012г. От датата на смъртта се открива
наследството на същата и от него момент възниква правото на ищеца като
наследник по закон или по завещание да упражни правото си за разваляне на
договора за иЗ.ъжка и гледане поради неизпълнение и съответно да поиска
връщането на даденото на отпаднало основание. Следователно, вземането на
кредитора е възникнало преди извършване на действието, чието обявяване за
недействително се иска.
Така ищецът е придобил качеството на кредитор по отношение на отв.З. Ж.З. /в този см.Решение № 7/26.01.2012г по
гр.д.№ 456/2011г на ВКС, III ГО/.
Знанието, че отв.З..З. е длъжник по вземането на кредитора предпоставя и
знанието за увреждане. Щом като разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото
вземане, то се приема, че длъжникът винаги знае
за увреждането, тъй като с това свое действие обективно намалява имуществото
си, служещо за обезпечение на кредитора.
Тъй като сделката е възмездна, поставя се въпросът дали и друга страна по
нея, в случая отв.С.А., е знаел за увреждането.
Установява се от данните по делото, че същият е живял с отчуждителя З.З.,
без да имат сключен граждански брак, на съпружески начала, на един и същи
адрес. От съвместното си съжителство имат общо дете, което обстоятелства е било
прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, на осн чл.146 ал.1
т.3 ГПК.
Спори се по отношение факт откога е настъпила фактическата раздяла между
тях по делото са събрани гасни доказателства, както и писмени такива, които
имат косвен характер
Съвкупният анализ на гласните доказателства на свид.Ст.Ц.и Г.В. навеждат на
извода, че към лятото на 2012 двамата ответници все още са живели съвместно,
макар да са имали и конфликти. Последните, очевидно са били свързани с патите и
изграждането на къщата в с.К., за която е имало издадено разрешение а строеж
още от 2009г, а строителството започнало през 2010, от която година датират двата
договора за кредит за по-значителни суми от 19.07.2010, 16.09.2010,, сключени
от С., по които поръчител е била К.Д. К.. Последната, видно от у-е за
наследници, се явява сестра на ищеца А.Д.А. и майка на ответницата З.Ж.З..
Последното се потвърждава и от показанията на свид.Кр.Кънчева. Строителството,
с прекъсвания продължило през 2011г и 2012г по думите на свид.В.. Пак по думите
на същия свидетел през лятото на 2012г били заедно, но много често се карали. „Когато
дойде времето и се разделиха 2012-2013 редовно си имаха препирни на темата
финанси…Чух, са обезпечили по някакъв начин парите, които бил вложил. Тя му
дала някакъв апартамент, а пък за нея-къщата…“. Свид.В., разпитан на
8.06.2018г, познава и сина на страните, който бил вече 17-18-годишен, т.е. към
2012 е бил приблизително 10-11годишен.
Изложеното се подкрепя и от показанията на свид.Кр.Кънчева, разпитана пред
ВОС, която е роднина на двете страни по спора- първа братовчедка на ищеца и
втора братовчедка на отв.З.. Свидетелката посочва, че през 2012г, когато
срещнали случайно на пазара З. била със С., когото З. представила като неин мъж.
Тя й споделила, че искала да направи нещо за прехвърляне на жилището, за да
няма права братовчед й А.. Затова искала да продаде имота на мъжа, с когото
живеела. От тогава не се били чували и виждали, но дочувала различни неща от
хора, които живеели в с.К.. по думите на свидетелката З.З. се държала много
арогантно със своята баба /т.е. нейната праводателка по ДИГ/.
Що се отнася до показанията на свид. М.С., че З. била изгонила С. през 2011
заради връзката му с друга жена, показанията й не са преки и непосредствени, а
опосредени от узнатото от самата ответница. В подкрепа на разсъжденията, че са
необективни и манипулирани е и изложеното от свид.С., че З. останала сама с
детето и не й било възможно да тегли кредит и а го изплаща, а после й казала,
че била получила наследство от баба си. Последното противоречи на факта ,че
същата е придобила спорния апартамент по силата на сключения с баба й договор
за иЗ.ъжка и гледане още през 1993г, от който момент е придобила правото на
собственост върху него, а не по силата на наследствено правоприемство, каквато
качество не би имала, тъй като не се явява пряк низходящ на починалата М.В.,
каквато би била нейната майка К.Д..
По отношение представеното споразумение от 14.07.20102, сключено два дни след прехвърлителната сделка
от 12.07.2012, същото е без достоверна дата и не съставлява индиция за
настъпила раздяла между страните.
Въз основа на всичко изложено може да се направи извод, че не се установява
по категоричен начин отношенията между З. и С.
през лятото на 2012г да са били влошени до степен, че да е настъпила трайна
фактическа раздяла. Тъкмо обратното. Към датата на сключване на възмездната
сделката са живели съвместно – факт, от който следва изводът за наличието на знание
и у двамата за увреждането на ищеца.
В допълнение може да се посочи и това, че в решение № 13/19.02.2015гпо
гр.д.№ 4606/2014г ВКС-IV ГО са изложени мотиви, че за да е налице знание за
увреждане, не е необхоД.о лицето, с което длъжникът е договарял, да познава
кредитора и длъжника, да са представени доказателства кога и при какви
обстоятелства му е било съобщено съдържанието на техните насрещни права и
задължения, за да може той да е наясно как те се накърняват от сключения
договор. Достатъчно е на третото лице да са били известни обстоятелствата, от
които произтича вземането на кредитора. Обстоятелствата, от които произтича
вземането, винаги са известни на по-тесен или по-широк кръг лица от
обкръжението на длъжника, но то се предполага до доказване на противното само
за съпруга, низходящите, възходящите и братята и сестрите на длъжника.
Презумпцията по чл.135 ал.2 ЗЗД не може да се прилага разширително, но
наличието на съответна фактическа степен на близост в отношенията, напр.
съвместно живеене на съпружески начала или в общо домакинство, имат значение и
ако бъдат доказани могат да залегнат в основата на фактически извод за
наличието на знание.
Приложена към настоящия случай, горната съдебна практика обуславя извод за
знанието у С.А. за увреждането на кредитора, тъй като ответниците са били във
фактическо съжителство, полагали са общи грижи и са издържали съвместно детето
си. Естеството на фактическата близост – съвместно съжителство и отглеждането
на общо дете, определя знанието на А. за горните обстоятелства.
Предприетите действия за намаляване на имуществото на ответницата З.З.,
чрез извършената сделка са увредили кредитора й - ищец.
Като краен извод следва, че са налице всички предпоставки за
основателността на иска по чл.135 ал.1 вр. ал.2 ЗЗД – ищецът се явява кредитор
на прехвърлителя З.З. по атакуваната от него възмездна сделка; същата го е увреждала
и за това страните по нея са знаели. Ето защо същият следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл.134 ЗЗД
За да се произнесе по този евентуално съединен иск с отхвърлителен
диспозитив, ВРС се е съобразил с дадените от предходния въззивен състав
указания.
В настоящото производство, поради основателността на иска по чл.135 ЗЗД,
прието от настоящия съдебен състав, не би следвало съдът да се произнася по
евентуално съединения иск по чл.134 ЗЗД и като краен резултат това би наложило
отмяна на постановеното от ВРС решение в тази част, обоснована с липсата на
сбъдване на вътрешно процесуалното условие. Като последица от това ще се счита,
че евентуално предявеният като да не е бил предявяван и всички негови последици
и извършени по него процесуални действия се обезсилват с обратна сила, щом като
делото приключва с влязло в сила решение и условието, под което евентуалния иск
е предявен, не се е сбъднало.
Поставя се въпросът дали е преклудирана възможността впоследствие кредиторът
да предяви наново такъв иск самостоятелно. В настоящия случай това би довело до
увреждане правата на кредитора. Това е така, защото въззивният състав счита
изначалното съвместното разглеждане на иска по чл.134 ЗЗД с предходния иск по
чл.135 ЗЗД в условията на евентуалност за недопустимо по следните съображения:
1/ Вярно е,че разглеждането на иска по чл.135 ЗЗД е обусловено от
сбъдването на вътрешно процесуалното условие, а именно - неоснователността на
иска за нищожност на сделката по първия иск, на осн.чл.26 ЗЗД.
В производството по исковете чл.26 ЗЗД и чл.135 ЗЗД има идентитет на
страните: развиват се при участието на А.А. като ищец срещу З.и С. - страни по
коментираната сделка от 12.07.2012, и затова последните са конституирани като
ответници по спора поради съвместната им процесуална легитимация на необхоД.и
задължителни другари.
Предмет на иска по чл.135 ЗЗД е установяване дали са налице предпоставките,
визирани в хипотезата на нормата, без съдът да изследва самата сделка, от
осъществяването на която ищецът твърди да е бил увреден.
В производството по иска по чл.134 ЗЗД предмет на изследване са самите
материално-правни отношения между страните по сделката покупко-продажба /в
случая тази от 12.07.2012г/.
Според теорията и трайната практика, кредиторът не се явява носител на собствено
материално право да иска развалянето на договора поради неизпълнение, а поради
бездействието на титуляра по сделката, явяващ се негов длъжник, му е
предоставено процесуалното право да предяви иск от името на бездействащия
длъжник в защита на чуждото материално право.
Така кредиторът /в случая Ат.А./ участва в производст вото по иска по
чл.134 ЗЗД в качеството на процесуален субституент, който суброгира в правата
на длъжника да упражни правото му на иск за развалянето на договора за
покупко-продажба от 12.07.2012г по реда на чл.87 ал.3 ЗЗД. Бездействащият
длъжник /в случая З.З./ е конституирана като съищец, тъй като се явява самият
носител на материалното право. Така процесуалният субституент и носителят на
материалното право стават другари в процеса и то задължителни необхоД.и, тъй
като имат съвместна процесуална легитимация поради идентичността на
правоотношението. Ответник по този иск остава длъжникът на длъжника, в случая С.А..
При това положение както ищецът Ат.А., така и отв.З.З. участват в
производството в две различни процесуални качества – първият като главна страна
– ищец, носител на собствени материални права по първите два иска, и като
процесуален субституент по последния, а ответницата З.З.–като главна страна
ответник по първите два иска и като съищец по последния, носител на собствено
материално право.
Поради изложеното се налага изводът за недопустимост на съвместното
разглеждане на иска по чл.134 ЗЗД с първите два. Следва да се отбележи, че настоящата
хипотеза не е подобна на последващо кумулативно съединяване на исковете по
почина на ответника, т.е. когато той е предявил насрещен иск и по него ще се
явява ищец.
2/ На следващо място. При евентуалното съединяване единият иск има
положението спрямо другия на главен, като разглеждането на евентуалния иск е
обусловено от изхода на спора по главния.
Такава обусловеност между иска по чл.135 ЗЗД и иска по чл.134 ЗЗД липсва. Сурогационният
/косвен/ по чл.134 ЗЗД и Павловият /отменителен/ по чл.135 ЗЗД предоставят
различни форми на защита за кредитора, които могат да бъдат упражнени дори едновременно,
но в отделни производства.
Общото между двата иска е че са облигационни, тъй като евентуалната им основателност не би довела до обратен вещно-транслативен ефект, т.е. връщане на правата върху имота в патримониума на ищеца Ат.А.. Същите, обаче, се различават по крайния
ефект от търсената защита :
Основателността на иска по
чл.135 ЗЗД има за последица само осигуряване възможността на кредитора да се удовлетвори от сумата, получена от публичната продан преди приобретателя по сделката,
когато той участва в разпределението с вземане, произтичащо от обявяване на
недействителността. Казано с други думи, кредиторът може да се удовлетвори от стойността на имота или дяла на
длъжника при запазване действителността на самата разпоредителна сделка по
отношение на страните по нея.
Основателността на иска по
чл.134 ЗЗД засяга самото
материално правоотношение и като последица би довел до разваляне на договора,
което би произвело действие в правната сфера на длъжника З..З. чрез връщането на
вещта в нейния патримониум. На кредитора-ищец не се присъжда нищо и с решението
си съда не му признава особени права върху присъденото от длъжника имущество.
Поради всичко изложено настоящият въззивен състав счита, че постановеното
решението на ВРС в тази част следва да бъде обезсилено, а не отменено, като
разглеждането на иска по чл.134 ЗЗД бъде отделено в самостоятелно производство,
образувано от ВРС под нов номер и да започне от етап искова молба, като се
образува преписка с копирани всички документи по настоящото дело, относими за
спора по чл.134 ГПК. Така не биха били увредени правата на ищеца, тъй като би
могъл да се ползва от датата на вписване на настоящата исковата молба с вх.№
2675/ 3.10.2017г в СлВп, видно от приложеното по делото копие на л.49-І.
По разноските
Поради уважаване на предявения в условията на евентуалност иск по чл.135 ЗЗД, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените то него разноски за
всички инстанции, на осн.чл.78 ал.1 ГПК, за което своевременно е отправено
искане и са представени доказателства, както следваL
пред ВРС
- 1500лв-заплатено
адв.възнаграждение /л.143-І/
- 100лв-депозит за вещо лице по СИЕ
По отношение на сумата от 1500лв за заплатеното адв.възнаграждение не е
направено възражение за прекомерност от ответната страна.
в предходната въззивна инстанция
- 2000лв-заплатено адв.възнаграждение по договор от 11.02.2019 /л.52-ІІ/
- 200лв-заплатен депозит за в.лице по СГЕ
- 64,67лв-заплатена д.така за въззивната жалба /същата е била срещу
решението ва ВРС в частта, с която е бил отхвърлен искът по чл.26 ал.1
предл.30-то ЗЗД/
В с.з. на 20.05.2019 е направено възражение за прекомерност на адв. възнаграждение.
За определяне минималния размер е приложима разпоредбата
на чл.7 ал.6 вр.ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004г в редакцията, действала до
15.05.2020. Тъй като материалният интерес е свързан с цената на иска, която се
определя по реда на чл.69 т.4 вр.т.2 ГПК въз основа на данъчната оценка, която
в случая е в размер на 12 933,70лв към
момента на подаването на исковата молба /л.32-І/, следва, че минималният размер
на адв.възнаграждение следва да бъде 918лв.
При това положение възражението е основателно и следва да бъде присъдено
възнаграждението в този размер
в настоящата въззивна инстанция
- 2000лв–адв.възнагр. по договор от 20.05.2020 /л.28-І/
- 64,67лв-заплатена държ.такса
С представеното от ответната страна писмено становище по жалбата и отправено
искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция е направено възражение
и за прекомерност на адв.възнаграждение на насрещната страна, което е
своевременно сторено.
По съображения, аналогични на изложените по-горе, върху ответната страна следва
да бъдат възложени разноските за ползваната адв.защита от ищеца в редуциран
размер, като тук се съобразява факта, че договорът датира от 20.05.2020г, т.е.
след влизане в сила изменението на Наредбата № 1/2004 и затова размерът следва
да бъде съобразен с посоченото изменение, което не засяга размера, визиран в чл.7
ал.6 вр. ал.2 т.4 от Наредбата и затова придобива същия числовия израз от 918лв.
Или общият сбор от всички разноски в полза на ищеца възлиза на 3765,34лв, дължими от двамата ответници по
равно.
Освен това, на осн.чл.78 ал.6 ГПК, в тежест на ответниците следва да се
възложи сумата в размер на 129,34лв,
дължимата по делото държавна такса за първоинст.производство, която следва да
бъде заплатена по сметката на ВОС.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-ХХVс-в № 6004/ 30.12.2019г по
гр.д.№ 9689/2017г в частта му, с която е
отхвърлен искът на А.Д.А. ЕГН ********** ***, срещу З.Ж.З. ЕГН **********
с адрес *** и С.Й.А. ЕГН ********** ***,
за прогласяване нищожността на Договор за покупко-продажба от 12.07.2012г,
обективиран в НА № 185/12.07.2012г на нотариус № 334 М.Т., вписан в СлВп,
поради накърняване на добрите нрави, на
осн.чл.26 ал.1 предл.3 ЗЗД.
ОТМЕНЯ решението на ВРС-ХХVс-в № 6004/ 30.12.2019г по
гр.д.№ 9689/2017г в частта му, с която
е отхвърелн искът на А.Д.А. ЕГН ********** ***, срещу З.Ж.З. ЕГН ********** ***, и С.Й.А. ЕГН ********** ***, за прогласяване за
относително недействителен спрямо ищеца на договор за покупко-продажба от
12.07.2012г, обективиран в НА № 185 том I рег.№ 1983 н.д.№ 149/2012г на нотариус.
№ 334 М.Т., вписан в СлВп под акт № 47 т.XXXVII д.№ 7719/2012г,
вх.рег.№ 14530/12.07.2012г, на осн.чл.135
ал.1 ЗЗД, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА
ОБЯВЯВА за относително
недействителна спрямо ищеца А.Д.А. ЕГН ********** адрес: *** сделката, обективирана в нот.акт № 185 т.I рег.№ 1983 н.д. №
149 от 12.07.2012г на нотариус М.Т., по силата на която З.Ж.З. ЕГН ********** продава на С.Й.А. ЕГН ********** следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 111, находящ се
в ***, съставляващ имот с идентиф.№ 10135.4505.68.4.15, състоящ се от една
стая, кухня, баня-тоалет и входно антре с площ от 40,25кв.м., заедно с
принадлежащото му избено помещение № 111, както и 0,2718% ид.части от ОЧС и
0,2718% ид.ч. от правото на строеж върху държавна земя, при съседи на жилището:
изток-aп.110; запад-aп.112; север-стълбище; юг-зелени площи; отгоре-ап.115; отдолу-ап.107 и на
избеното помещение: запад-избен коридор; север-изба № 12б; юг-изба № 112 и
горе-зелени площи и жилища, по иска на А.Д.А.
ЕГН ********** ***, предявен срещу З.Ж.З.
ЕГН **********
***, и С.Й.А. ЕГН ********** ***, на осн.чл.135 ЗЗД.
ОБЕЗСИЛВА решението на ВРС-ХХVс-в № 6004/ 30.12.2019г по
гр.д.№ 9689/2017г в частта му, с която
е отхвърлен предявеният от А.Д. А. ЕГН ********** в
качеството му на процесуален субститент на конституираната като съищец З.Ж.З.
ЕГН ********** срещу С.Й.А. ЕГН ********** иск за разваляне на договор за покупко-продажба от
12.07.2012г,
обективиран в НА № 185/12.07.2012г, на осн. чл.134 ал.1 вр.чл.87 ал.3 ЗЗД
РАЗДЕЛЯ разглеждането на иска с
правно основание чл.134 ЗЗД в самостоятелно производство, което да се образува от ВРС под
нов номер, като продължаването на съдопроизводствените действия започне от
етап искова молба. За тази цел да се изготви нова преписка, съдържаща копие на
всички документи по делото, на
осн.чл.210 ал.2 ГПК.
ОСЪЖДА З.Ж.З. ЕГН **********
***, и С.Й.А. ЕГН ********** ***, да заплатят на А.Д.А. ЕГН ********** ***,
общо сумата от 3765,34лв /три хиляди седемстотин шестдесет и пет лева и 34ст/, или поравно всеки един от тях – по 1882,67лв /хиляда осемстотин осемдесет и два лева и 67ст/ представляваща направените по делото разноски,
на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА З.Ж.З. ЕГН ********** ***, и С.Й.А. ЕГН ********** ***, да заплатят общо
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВОС, сумата от 129,34лв /сто
двадесет и девет лева и 34ст/, или поравно всеки един от тях–по 64,67лв,
представляваща дължимата по делото държ.такса, на осн.чл.78 ал.6 ГПК.
Решението може да се обжалва пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД с касационна
жалба в едномесечен срок от съобщението до страните
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ