РЕШЕНИЕ
№ 2605
гр. Пловдив, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева Андонова
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева Андонова Гражданско
дело № 20225330106626 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 12- 19 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по постъпила молба, вх. № 37131 от 10.05.2022г., подадена от Г.К.А., ЕГН
********** от *** срещу Й. Г. Ц., ЕГН ********** и П. И. Ц. от ***.
В молбата е посочено, че с ответниците по молбата – *** и ***, молителят живее заедно на
посочения адрес в дома на молителя. Приел ги при един от разводите на *** си. Вместо
нормално съжителство молителят търпял постоянен тормоз и заплахи за живота си. Тъй като
бил неподвижен и много трудно се обслужвал, бил обект на обиди, вулгарни обръщения и
постоянно натякване, че пречи и че няма място в собствения си дом. Всичко това принудило
молителя да изпрати писмо – покана по пощата до ответниците, като ги поканил да напуснат
дома, защото му пречат да упражнява правото си на собственост и не желае да живее в
постоянно напрежение. На ***г. в *** ч. ***та на молителя и *** му получили поканата
чрез клона на „***“ в *** и около 9,10 ч. нахлули в стаята на молителя, с вулгарни псувни и
закани – „простак, идиот, да пукнеш дано, ненормалник, това, дето си мислиш няма да
стане, ще те убием, ти и до делото няма да изкараш, защото ако не умреш, ние ще те убием“.
Всичко това било казвано и от единия, и от другия, като и двамата се опитали на няколко
пъти да ударят молителя. Молителят просто бил вдигнал ръце, които понесли ударите им.
Поради това е направено искане за издаване на заповед за незабавна защита, както и
впоследствие за прилагане на съответни мерки за срок от 18 месеца.
В съдебно заседание молителят чрез пълномощника си поддържа молбата. Ангажира
доказателства.
1
Ответниците по молбата лично и чрез пълномощника си оспорват молбата. Ангажират
доказателства.
По допустимостта на молбата съдът е изразил становище в определение от 10.05.2022г., с
което на основание чл.18, ал.1 ЗЗДН е постановено издаване на заповед за незабавна защита,
с прилагане на мярката по чл.5, ал.1, т.1 от закона.
След преценка на доказателствения материал по делото, съдът приема за установено
следното:
По делото не се спори, установяват се и от представеното по делото удостоверение
родствените връзки между молителя и ответниците по молбата, а именно молителят е *** на
ответницата, съответно дядо на ответника по молбата за защита.
По делото е представена покана до Й. Г. Ц. и П. И. Ц. от Г.К.А., с която е отправена покана
до адресатите да се преместят от дома му, без да се търси съдействие от компетентните
органи, връчена на дата ***г. в *** ч., видно от отразяването по обратната разписка.
Представено е и пълномощно от Г.А. от дата 28.04.2022г., по силата на което е
упълномощен адв.М. да изготви и връчи на посочените лица покана за напускането на
жилището на молителя в с.***.
Ангажирани са множество писмени доказателства във връзка със здравословно състояние на
молителя.
По делото е изискана и постъпила информация от Пето РУ при ОД на МВР – Пловдив,
според която на 16.09.2021г. е подадено от Г.А. заявление срещу *** му Й.Ц., като на
същата е съставен протокол за предупреждение на основание чл.65 ЗМВР; на 12.05.2022г. и
13.05.2022г. и във връзка с издадени заповеди за незабавна защита е съставен протокол за
предупреждение на основание чл.65 ЗМВР на Г.А.; на ***г. около 9.25 ч. е получен сигнал
от П. Ц., *** на Г.А., за това, че дядо му е психично болен и ги тормози, като на посочената
дата не са съставяни протоколи за предупреждение.
По делото е постъпило писмо от Дирекция „Национална система 112“, според което на ***г.
в 9:18:25ч. е прието повикване от посочения в писмото телефонен номер от лице П. Ц.. От
разпечатката на приложения аудиозапис е видно, че е отразена вътрешна информация, че
дядото на обаждащия се е шизофреник, не е лежал в психиатрия, налита на бой, няма нужда
от линейка, предадено на РУ 5 Пловдив – често посещаван адрес, ще се насочи екип.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на св.***, *** на молителя, съответно *** и
*** на ответниците по молбата, която разяснява, че отношенията между страните по делото
са влошени. Те живеели на първия етаж от къщата, а свидетелката и семейството й – на
втори и трети етаж. Чувало се всичко, което се случва долу и горе. От страна на ответниците
имало тормоз спрямо *** й, като в последно време бил засилен, изразяващ се в настояване
той да им приписва етажа. Имало разправии и обиди. Адвокатът на *** й решил да изпрати
на ответниците покана да напуснат дома на молителя, която покана те получили на ***г.,
след което започнали да се чуват викове, тропане, започнала кавга. Първо били тропали на
молителя, той не отворил, като след отваряне на вратата Й. и П. и *** на свидетелката
2
нахлули в стаята на молителя и започнали да го обиждат, отгоре свидетелката чула думи
като простак, идиот, малоумник, пукни вече. Думите били на П. и *** й, защото викали
силно. Това продължило известно време, след което тримата се качили на колата и
потеглили нанякъде. След което свидетелката отишла да види какво става. При слизането
*** й бил стресиран, треперел на леглото, разказал за всички обиди, че всички се
нахвърлили върху него, дори го нападнали ответниците и той вдигнал ръцете си да се
защити. Не водила *** си на освидетелстване, защото не знаели, че ще е нужно, а и бил
трудно подвижен и водене по институции било трудно. След един ден свидетелката видяла
синина на ръката на *** си. Молителят и ответниците по молбата били в отделни
домакинства, никой не му готвел, пазарил, чистил, тези неща правила свидетелката, при
нужда. Често му заключвали общата врата към стълбището. Молителят не бил проявявал
насилие спрямо ответниците, но ответницата се случвало да го бие и удря, за което била
викана полиция. След случая ответниците били скрили ключа от банята, сложили райбер,
който бил на такава височина, че *** й не можел да го достига и не можел да се заключи и
усамоти. Свидетелката разбрала, че ответниците са влезли при *** й от самия него, иначе
чукането се чувало, тъй като между етажите нямало изолация.
Св.А., *** на молителя, разяснява, че на 03 май била в кухнята и готвела, Г. отворил вратата
и я попитал какво прави. Той й казал, че ще ги утрепе всички и ще ги изгони от вкъщи. В
този момент дошли *** й и *** й и неговата приятелка, имали нещо получено по ***,
чукнали на стаята на молителя, искали да излезе, при което той излязъл, вдигнал патерицата
и казал на свидетелката, че ще я убие. Започнали да питат каква е тази молба. Това се
случило в кухнята. Й. и П. не били казали нищо, а той казал на *** си, че ще го убие. Досега
все викал, че ще припише на П., тъй като не обичал Й., а на Й. започнал да вика, че е
простачка и курва на повикване. На 03 май ответниците по молбата не били посягали на
молителя и не го били обиждали. След случилото се свидетелката и ответниците потеглили
към РУ да подадат молба, а оттам ги насочили към съда. *** й Г. искала да изгони Й. и П..
Горните етажи били на Г., не била платила нито стотинка за тях. На първия етаж живеели
свидетелката, Г., Й. и П., като всички ползвали баня и тоалетна на етажа. Свидетелката не
била през цялото време на 03 май заедно с Й. и П.. След 03 май Г. се случвало пак да вика,
да посяга, ако свидетелката отсъствала, това често се случвало. Не била чула на тази дата Г.
да е наричан от ответниците простак, идиот, че ще го убият и няма да изкара до делото. Г.
нямал никакви синина на ръката. Г. се движил и из другите стаи, никой не му забранявал
това, ползвал и степер.
При така събрания доказателствен материал съдът направи следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.2 ЗЗДН предвижда, че домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
В случая съдът е сезиран с молба за защита от домашно насилие, като се твърди, че на
3
конкретна дата – ***г. ответниците са извършили описаните в молбата актове на насилие
спрямо молителя в съвместно обитаваното от всички жилище.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал.3 ЗЗДН, като доказателствено средство в процеса по
молба за защита срещу домашно насилие е предвидена декларацията по чл 9 ЗЗДН и същата
е достатъчно основание за издаване на заповед за защита на пострадалото лице, когато няма
други събрани доказателства. Смисълът и предназначението на декларацията по чл.9, ал. 3
ЗЗДН е да се потвърди от декларатора под страх от наказателна отговорност, верността на
изложените в молбата факти и обстоятелства, като декларацията е неразделна част от
молбата и препраща към изложеното в нея. Придаването на доказателствена стойност на
декларацията е с цел улеснено в процеса доказване на твърдените актове на насилие, тъй
като в повечето случаи се касае за много лични отношения между пострадалите от домашно
насилие лица и извършителите, които не стават достояние на трети лица, поради което и
биха могли да останат недоказани. В случая обаче и молителят, и ответниците по молбата
ангажират доказателства, поради което за уважаване на молбата е необходимо да се
установи от доказателствата по делото извършването на действията, за които се твърди да
представляват актове на домашно насилие. При наличие на други доказателства не би могло
само въз основа на представена декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН да се приеме, че е доказан
осъществен акт на домашно насилие.
При събрания по делото доказателствен материал съдът намира, че не са налице доказани
актове на домашно насилие. В подкрепа на твърденията по молбата молителят е ангажирал
гласни доказателства, но показанията на св.***, *** на молителя, не са достатъчни за
установяването им. От една страна свидетелката не е присъствала на възникналия между
страните конфликт на дата ***г., поради което същата няма преки и непосредствени
впечатления за обстоятелствата, за които свидетелства. Ето защо съдът не възприема
показанията й, според които същата различила гласовете на *** си и *** й П. при
употребата на обидни думи, още повече, че в жилището е присъствало и друго лице – ***та
на Г.А.. Освен това същата изрично заяви, че е видяла два дни след случая синина на ръката
на *** си, но не може да каже какъв е произходът на синината. Освен изложеното,
показанията на свидетелката се явяват изолирани от останалия събран по делото
доказателствен материал. На първо място, не се спори, видно е и от представените писмени
доказателства, че за конфликта на дата ***г. е подадена молба за защита по реда на ЗЗДН от
С.А. А. и Й. Г. Ц. срещу Г.А. още на същата дата, а молбата за защита, въз основа на която е
образувано настоящето производство, е подадена седмица по-късно – на 10.05.2022г. Вярно
е, че е спазен едномесечният срок по ЗЗДН за подаване на молбата, считано от твърдения
акт на насилие, но резонно се поставя въпросът дали подаването на молбата не представлява
реакция на молителя срещу образуваното по-рано срещу самия него производство по ЗЗДН.
В тази връзка прави впечатление, че на процесната дата сигнал на тел.112 е подал
ответникът П. Ц., като е съобщил за обидно и агресивно поведение от страна на дядо си,
както и че на същата дата отново той е подал сигнал и до V РУ при ОД на МВР – Пловдив за
това, че дядо му ги тормози. Следва да се отбележи, че тези писмени доказателства
4
кореспондират и с показанията на св.А.а за процесната дата, според които показания Й. и П.
не са обиждали молителя, нито са го удряли.
Действително от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства се установява,
че между страните има конфликти и неразбирателство, но според настоящия състав липсват
основания за прилагане на мерки по чл.5 ЗЗДН, доколкото налагането на мерки за защита
следва да става при безспорно доказване на твърдените актове на насилие. При конкретно
установените факти и обстоятелства съдът намира, че молбата за защита не е доказана и
следва да бъде отхвърлена.
Следва да се отмени издадената на 10.05.2022г. заповед за незабавна защита, въз основа на
определение № 5001 от 10.05.2022г.
На основание чл. 11, ал. 3 молителят следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПРС
следващата се по делото държавна такса в размер на 25 лв., както и на ответниците –
направените по делото разноски в размер на 500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Г.К.А., ЕГН ********** от *** срещу Й. Г. Ц., ЕГН ********** и
П. И. Ц. от *** за издаване на заповед за защита за твърдените актове на домашно насилие
на дата ***г.
ОТМЕНЯ заповед за незабавна защита № 74 от 10.05.2022г., въз основа на определение №
5001 от 10.05.2022г.
ОСЪЖДА Г.К.А., ЕГН ********** от *** да заплати по сметка на ПРС дължимата по
делото държавна такса в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/.
ОСЪЖДА Г.К.А., ЕГН ********** от *** да заплати на Й. Г. Ц., ЕГН ********** и П. И.
Ц. от *** сумата от 500 лв. /петстотин лева/ направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в 7- дневен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5